Решение № 14 от 13.1.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 335/2023 г.

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 151/23.03.2023 г. по гр. д. № 1082/2022 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. Ж. М. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР гр. София по чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР гр. София да му заплати сумите в размер на 2 470, 28 лева – възнаграждение за положен нощен труд за периода от 11.10.2019 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.11.2022 г. до изплащането на сумата; и 323, 60 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2022 г. Със същото решение Смолянският районен съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” - МВР гр.София, да заплати на М. Ж. М. сумите в размер на 269, 40 лева – левова равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки за периода 01.08.2019 г. до 01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за левовата равностойност за храна и ободряващи напитки, считано от 01.11.2020 г. до изплащането й, 72, 18 лева – мораторна лихва върху дължимата сума за равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22: 00 - 6: 00 часа за периода от 01.09.2019 г. до 17.10.2022 г.; както и направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 54, 47 лева.

Също така, М. М. е осъден да заплати ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР гр.София, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

На следващо място, СмРС осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” - МВР гр.София, да заплати по сметка на Районен съд-Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лева, както и 75 лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ.

С определение № 425/08.06.2024 г. по същото Смолянският районен съд, въз основа на молба по чл.248 ГПК на ищеца, осъжда Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР гр.София, да заплати на М. Ж. М. направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение допълнително в размер на 145, 53 лева.

Срещу решението в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му по чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР гр. София да му заплати сумите в размер на 2 470, 28 лева – възнаграждение за положен нощен труд за периода от 11.10.2019 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.11.2022 г. до изплащането на сумата; както и 323, 60 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2022 г.; е подадена допустима въззивна жалба от М. Ж. М., чрез пълномощника му адв.М. Орм.. Иска се отмяна в тези части и уважаване и тези искове на М. М.; както и присъждане на разноските за двете инстанции.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР, чрез гл.юрк.М. Хр., оспорва жалбата и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, както и да се присъдят на дирекцията разноски за въззивното производство.

Постъпила е по делото и допустима частна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, чрез гл.юрк.М. Хр., срещу определение № 425/08.06.2024 г. по същото дело, с искане да бъде отменено и молбата на ищеца по чл.248 ГПК – отхвърлена.

Не е подаден от ищеца отговор на частната жалба.

В съдебно заседание ищецът-жалбоподател, редовно призован, не се явява. За него пълномощникът адв.М. Орм. поддържа жалбите и претендира за направените разноски.

За въззиваемата дирекция, редовно призована, представляващият я гл.юрк.М. Хр., продължава да оспорва жалбите.

Страните са представили и писмени защити.

Съдът установява следното:

Решението в обжалвана отхвърлителна част и в частта за разноските, както и определението по чл.248 ГПК следва да се отменят, искът на М. М. следва да се уважи и да му се присъдят всички направени разноски пред двете инстанции.

Ищецът М. М. през исковия период 11.10.2019 г. – 31.10.2022 г. г. работи по служебно правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на длъжност „старши полицай“ в Граничен полицейски участък-Златоград към Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян. Няма спор, че той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – полицейски орган.

През исковия период М. М. полага труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Така е положил нощен труд от общо 1 750 часа, за които е платено възнаграждение, но без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно заключението на вещото лице, след преобразуването им с коефициент 1, 143 по същата методика, те възлизат на 2 000 часа, като за разликата не е начислено и заплатено възнаграждение, което е в размер на 2 470, 28. Лихвата за забава върху същата главница за периода 01.01.2020 г. – 31.10.2022 г. възлиза на 323, 36 лв.

Спорният по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – чрез преизчисляване с коефициент 1, 143, или тя не е приложима в случая.

За да се отговори на този въпрос, следва най-напред исковият период да се раздели на два подпериода заради настъпили през него изменение в ЗМВР и наредби по прилагането му.

Първият подпериод е 11.10.2019 г. – 10.07.2020 г. Вторият подпериод е 11.07.2020 г. – 31.10.2022 г. Разграничението се налага поради изменение на ЗМВР, ДВ бр.60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г. През първия подпериод според тогавашната редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР /от 2016 г. до 10.07.2020 г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгл.чл.187, ал.2 за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.

Ал. 3.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Ал.4. За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

Ал. 5. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

Ал.6 Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Ал.7. Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Ал.8 Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9.

Ал.9. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В случая следва да се разгледат тези наредби от 2014 г. до 2022 г. Съгласно чл.31, ал. 2 от НАРЕДБА № 8121з[1]407 от 11.08.2014 г. (наричана по-нататък Наредбата от 2014 г.), обнародвана в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм./: „при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“ Следва издаването на НАРЕДБА № 8121з-592 от 25.05.2015 г., обн. в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., отменена на 11.07.2016 г.; и НАРЕДБА № 8121з- 776 от 29.07.2016 г., обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г. В нито една от тях не се съдържа правило, което предвижда при отчитане на нощния труд да се прилага увеличаващ коефициент, подобно на правилото по чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в наредбите след тази от 2014 г., е предвиден някакъв компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на посочения чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г. В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР, „Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“. Трите синдикални организации са предложили въвеждането на разпоредба, която да регламентира приравняването на положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са включени в проекта на наредбата.

Първият аргумент е правен – защото коефициентът за преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа), които в Кодекса на труда са различни. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението помежду им е 1 и не налага преобразуване.

Вторият аргумент в доклада е икономически, като е подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000.00 лева на година.

Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5415/2016 г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане, не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз.

Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС, като тричленният състав по адм.дело № 11077/2016 г. е приел, че липсва анализ за съответствие на проекта на наредбата с правото на Европейския съюз и доколко конкретният проект е синхронизиран с Европейската рамкова директива за безопасността и здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. Установено е, че в мотивите към оспорения подзаконов акт само е декларирано, че са спазени изискванията на Директива 2003/88/ЕО, без да са обсъдени тези изисквания и да е представен изискуемият от законодателя анализ за съответствие с действащото Общностно право.

Окончателната и цялостна отмяна на оспорената Наредба от 2016 г. е постановена с Решение от 10.12.2019 г. от 5-членен състав на Върховния административен съд по адм.дело № 8601/2019 г. В НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 10.01.2020 г., не съществува разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г. От описаните разпоредби на закона и наредбите по прилагането му се вижда, че за първия подпериод липсва изрично правило относно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1, 143.

Относно втория подпериод 11.07.2020 г. – 31.10.2022 г.: ЗМВР е изменен през 2020 г., ДВ, бр.60/2020 г. Новата редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР, предвижда, че: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22, 00 и 6, 00 ч.“ Има изменения и в другите алинеи, но най- същественото и относимо към спора е въвеждането на нова алинея 4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“ В случая е важно да се изследва как е станало това изменение на закона: На 10 и 11 юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019 г. В първоначалния проект от 2019 г. на вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187.

Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто четене на закона, наред с други изменения в закона, по Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187. Законът за изменение и допълнение на ЗМВР е обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2020 г., като съответно и измененият и допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020 г. Съгласно чл.22, ал.3 от действалата през втория подпериод НАРЕДБА № 8121з -1174 от 21.10.2020 г. /oбн. в ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР: „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. „ Съгласно чл.21, ал.3 от действала също през втория подпериод НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. /oбн. в ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР: „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.

Съгласно чл.21, ал.3 от следваща НАРЕДБА № 8121з-922 от 22.07.2022 г. /oбн.в ДВ, бр. 60 от 29.07.2022 г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР: „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.“ Така през втория подпериод както в ЗМВР – чл.187, ал.1 и ал.4, така и в двете наредби от 2020 г. и в наредбата от 2022 г. вече се съдържа изричното правило, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период и че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта/ което е единица/.

Преди постановяване на сега обжалваното първоинстанционно решение, е постановено Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което:

„При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“ Съображенията на ВКС са следните:

„Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани предвид отговора на поставения въпрос. Първата предпоставка е празнота в закона. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.

Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е., като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др. Горното разрешение съответства и на правото на ЕС.

По образуваното дело от Съда на Европейския съюз № С- 262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Като извод съдът е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е., е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.“ Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на това тълкувателно решение, както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, постановени по отправени съответно от РС-Луковит и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, Смолянският окръжен съд също отправя преюдициално запитване по В.гр.дело № 193/2023 г. по следните въпроси:

1. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно: Една група работници в публичния сектор, натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд/, са поставени в по- неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, по[1]високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/? 2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел? По това преюдициално запитване е образувано дело С- 435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на така поставените от СмОС въпроси:

1. Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.

2. Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по- специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.

За да даде посочените отговори, СЕС излага следните мотиви:

„27 По силата на член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

28 В настоящия случай Съдът счита, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза по първия въпрос се налага недвусмислено от решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (C‑262/20, EU: C: 2022: 117), както и от решение от 4 май 2023 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд) (C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21—C‑738/21, EU: C: 2023: 374).

29 Що се отнася до втория въпрос, отговорът се налага от практиката на Съда относно принципа за предимство на правото на Съюза и принципа за съответстващо тълкуване.

30 Ето защо по настоящото дело следва да се приложи член 99 от Процедурния правилник.

По първия въпрос 31 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, без обаче тази разлика да е обоснована от допустима от закона цел.

32 В самото начало следва най-напред да се припомни, че Съдът вече е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд (решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, C‑262/20, EU: C: 2022: 117, т. 55).

33 По-нататък, Съдът е приел, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането — доколкото съответните категории работници се намират в сходно положение — се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, C‑262/20, EU: C: 2022: 117, т. 79 и 80).

34 Накрая, Съдът е постановил, че запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да направи необходимите проверки, така че, от една страна, да установи релевантните категории работници, и от друга страна, да определи дали е изпълнено изискването за сходство на разглежданите положения (решения от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, C‑262/20, EU: C: 2022: 117, т. 70, и от 4 май 2023 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд), C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21—C‑738/21, EU: C: 2023: 374, т. 63).

35 В настоящия случай запитващата юрисдикция отбелязва, че в обсъжданата в главното производство национална правна уредба не съществуват механизми, които да са специално създадени, за да компенсират особената тежест на нощния труд за полагащите такъв труд полицаи и пожарникари, и поради това е налице разлика в третирането между тези работници и други работници от публичния и от частния сектор, която не е основана на допустима от закона цел, годна да обоснове подобна разлика в третирането.

36 Същевременно, съгласно споменатата в точка 34 от настоящото определение съдебна практика, именно на запитващата юрисдикция принадлежи правомощието да провери дали на разглежданата в главното производство национална правна уредба може да се даде тълкуване, което да е в съответствие с член 12, буква а) от Директива 2003/88 и с членове 20 и 31 от Хартата.

37 По всички изложени по-горе съображения, на първия въпрос следва да се отговори, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.

По втория въпрос 38 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по- специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.

39 В това отношение следва да се припомни, че принципът на предимство на правото на Съюза, който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са пречка за това (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU: C: 2021: 1034, т. 245 и 251).

40 Освен това принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по- специално задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл (решение от 6 ноември 2018 г., Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, C‑684/16, EU: C: 2018: 874, т. 59 и 60 и цитираната съдебна практика) или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи (решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU: C: 2019: 530, т. 79).

41 В това отношение следва да се посочи, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, C‑262/20, EU: C: 2022: 117, т. 79 и цитираната съдебна практика).

42 От това следва, че запитващата юрисдикция трябва да осигури резултат, който да е в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без приложение националната съдебна практика, която му противоречи.

43 По всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по- специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.“ При тези отговори на СЕС и предвид негови предходни решения, настоящият съдебен състав счита, че в случая за целия исков период трябва да се използва методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Същевременно не следва да се прилагат чл.187, ал.1, изр.2 и новата ал.4 ЗМВР след същото изменение от 2020 г., чл.22, ал.3 от НАРЕДБА № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и чл.21 ал.3 от следващите две наредби - НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. и НАРЕДБА № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР; нито Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Това е така, защото са несъвместими с правото на Съюза по причина, че поставят в различно – по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите – държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика в положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел.

Това е така поради следното:

Настоящият ищец М. М., както и всички ищци по аналогичните дела, са държавни служители по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно: „държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението“. Също така тези ищци работят на 12-часови смени, имало е и такива на 24-часови смени, поради което и съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното им време се изчислява сумирано за тримесечен период.

В числото на държавните служители по същата точка 1 на ал.1 от чл.142 ЗМВР, сред които попадат и описаните ищци, има голям брой служители, които обаче не работят на смени и не полагат нощен труд.

Това се установява от представената по делото справка от 11.07.2023 г. от Министерството на вътрешните работи /л.22 от въззивното дело/, според която: средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 г. за служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР: 65, 20 % са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 80% от същите служители не са работили на смени и не са полагали нощен труд.

За последните/неработещите на смени и неполагащи нощен труд по т.1 на чл.142, ал.1 ЗМВР/при предходната редакцията на чл.187 е предвидено, че се установява ненормиран работен ден, като са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време; работното им време се изчислява в работни дни–подневно. Според настоящата редакция на същия член, ал.5, за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява подневно отчитане на работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от наредбата от 22.07.2022 г., за тях се установява работно време от 8, 30 до 17, 30 ч. с един час обедна почивка.

В същото положение са и служителите към Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието, чиято уредба е в чл.391-394 от ЗСВ, в Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана", издаден от Министъра на правосъдието, както и в ЗМВР – чл. 393, ал.2 от ЗСВ разпорежда, че, по отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана", се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР. В Глава Седма са например Раздел Шести, уреждащ „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“ от чл.176 до чл.186а включително, както и Раздел Седми - “Работно време и отпуски“ от чл.187 до чл.190. от ЗМВР.

В същото положение се намират и служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в териториалните и служби, чиято уредба е в ЗИНЗС, в Правилника за приложението му и в ЗМВР – в чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е предвидено, че за държавните служители по ал. 1, т. 1/ държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража/ се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Категорично се установява от горната справка от 11.07.2023 г. на МВР и от анализа на законовите разпоредби, че придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а, чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и чл.234, чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО, се ползват от всички държавни служители по точка 1 на чл.142, ал.1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени.

В тази връзка следва специално да се изтъкне, че примерно изброените в ТР № 1/15.03.2023 г. придобивки: допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР/, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др., се ползват не само от работещите на смени и полагащи нощен труд полицаи и пожарникари, а и от всички останали държавни служители по т.1 на чл.142, ал.1 ЗМВР, включително и от онези 34, 80% служители по същата т.1., които не са работили на смени и не са полагали нощен труд.

Тук следва да се отбележи, че в ал.5 на чл.187 ЗМВР в редакцията му преди изменението от 11.07.2020 г. се прави известно разграничение между държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, които работят на смени, и тези по същата точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е по отношение компенсирането на извънредния труд – „Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.“ Също така, съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки се ползват и от държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР – придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1- частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184 ЗМВР, а някои – от всички служители на МВР, включително работещите по трудово правоотношение – напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и ал.3, чл.182, чл.184, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238.

В т.51 от Решението по дело С-262/20 е прието, че „... По- конкретно, когато определят необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да се съобрази естеството на нощния труд.“ Както се посочи по-горе, придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а, чл.197, ал.5, , 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.69 от КСО, сред които и примерно изброените в ТР № 1/15.03.2023 г. на ВКС, се ползват от всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, включително неработещите на смени и неполагащи нощен труд, а някои се ползват и от останалите служители в МВР.

Тези придобивки очевидно са предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл.2 ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, като същевременно компенсират ограниченията, например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си положение, и завишените изисквания към тях.

Настоящият състав напълно споделя изразеното от Районен съд-Луковит становище в искането му за преюдициално запитване, по дело № С-262/20 г., че: „Специалните и изключително значими функции на тези държавни служители по принцип предвиждат завишени изисквания към тяхната лоялност към държавата, на която служат. Именно поради това към държавните служители, които упражняват държавна власт, се поставят множество допълнителни завишени изисквания и задължения, включително допустимата продължителност на смените – до 24 часа, особени задължения при извънредни ситуации и много други.... В противоречие с целите на специалния статут на полицаите и пожарникарите, чиито професии винаги се отличават със завишени рискове, е те да бъдат изключени от закрилата на нощния труд, изразяваща се в ограничаване на неговата нормална продължителност до 7 часа. По този начин биха се нарушили както индивидуалните права на служителите, така и общественият интерес, поради намаляване на ефективността на труда им нощем. „ Поради изложеното, описаните придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т.51 от решението на СЕС по същото дело С-262/20 – те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.

Както вече се посочи, след отмяната на наредбата от 2014 г., която позволява преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143, не са предвидени придобивки, които не са съществували дотогава и които същевременно да са създадени именно с цел по друг начин да компенсират полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари.

От друга страна, лицата, работещи по трудово правоотношение в частния сектор не разполагат с тези придобивки. Това обаче е по причина, че не са натоварени да изпълняват дейности, които са от особена важност за обществото, каквито са описаните чл.2 ЗМВР, а не защото придобивките по ЗМВР компенсират точно нощния труд.

Тези работници по трудово правоотношение в частния сектор за полагания от тях нощен труд при работа на смени получават възнаграждение, което се образува по методиката по чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, обяснено и в Решение № 14 от 27.03.2012 г. на Върховния касационен съд по гражданско дело № 405/2011 г., IV гражданско отделение: „Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.“ В тази връзка следва да се отчете и че ставката за допълнителното трудово възнаграждение по чл.179, ал.1 ЗМВР за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., което се дава на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, за исковия период е еднаква с тази за работещите извън МВР по трудово правоотношение - по чл.261 от КТ във вр. с чл.8 НСОРЗ.

Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при съответни условия.

Следва да се отчете също, че размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ /чл.152-153/, по наредбите от 2020 г. и Наредба 8121з-922/ 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, са еднакви.

В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл.2 от ЗМВР - на защитници на правата и свободите на гражданите и обществения ред и сигурност.

Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия ищец, не могат да се възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с особените функции и ограничения по ЗМВР.

Всъщност към момента не се открива друг начин да се овъзмезди адекватно тежестта именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като него полицаи и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд, освен прилагането на методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което обаче законът и тълкувателното решение забраняват.

Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ би могло да бъде изпълнение на предвиденото в член 12, буква а) от директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита.

В т.73-80 от Решението по дело С-262/20 е постановено, че: „ Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че, съгласно постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел…. Т.74. В това отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък. Т.75 От една страна, съгласно член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Т.76 Освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането. Т.77 От друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства. Т.78 Подобен аргумент обаче не може да се приеме. Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.“ Също така, в т.63 от решението по съединени дела С- 529/21-С-536 и С[1]732/21 – С-738/21, СЕС приема, че „ще трябва запитващата юрисдикция да прецени, първо, дали съответните категории работници се намират в сходно положение; второ, дали е налице разлика в третирането на тези две категории работници и трето, дали тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест, е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел…“ От извършените по делото проверки се оформя у членовете на настоящия съдебен състав следното убеждение: липсата на изрично правило за по-малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят значителни финансови средства.

Това е така, защото по-големият процент от служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР работят на смени и полагат нощен труд /средно 65, 20 % от тях за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 съгласно справката от МВР/, а и в същото положение се намират не само полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд, а например и работещите на смени и полагащи нощен труд държавни служители от Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието /чл.10, ал.1, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция “Охрана“/ и държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и структури /чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС/.

В тази връзка следва се отчете и споменатият по-горе втори аргумент/икономически/ на МВР за липса в наредбите от 2105 г. и 2016 г. на правило като това по чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г. – че, ако се приеме предложението на синдикалните организации за въвеждане на това правило и в следващите наредби, ще са необходими допълнителни финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г., възлизат на 18 324 000 лева на година.

Промяната в ЗМВР от 11.07.2020 г., направена между първото и второто четене на закона, заедно с множество други промени, така, че не е бил веднага видим ефектът от нея, е целяла и да преодолее практиката на онези съдилища в страната, които приемат, че в ЗМВР е налице празнота, поради което при решаването на споровете, идентични с настоящия, прилагат по аналогия разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ и уважават исковете. В тази връзка е и краят на последното изречение от предложението на народните представители, касаещо промяната в чл.187 ЗМВР – че това „ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд, и ще допълни празнотата в специалния закон.“ Също така, може да се заключи, че промяната е предприета именно в закона и поради това, че той не може да бъде атакуван по далеч по[1]облекчения ред пред съдилищата по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс за оспорване на подзаконови нормативни актове, както могат и са били атакувани посочените по-горе наредби от 2015 и 2016 г., отменени от Върховния административен съд.

Подобни обстоятелства, обаче, съгласно решението по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това различно третиране.

В т. 79 от същото решение, възпроизведено и в т.41 от определението на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023, е указано, че националният съд следва да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.

Така, при положение, че е налице празнота в предходната редакция на ЗМВР/чл.187, ал.1 и 3 и наредбите/; че не следва да се прилагат изречение второ на ал. 1 и ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР, /а също и чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР от предходната редакция - ако се приеме, че няма празнота и уреждат еднаква продължителност на работното време през деня и нощта/ и съответно посочените по-горе чл. 22, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от наредбите от 2020 г. и 2022 г, заради несъвместимостта им с правото на Съюза, националният съд следва да приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков период да стане с прилагане на коефициент 1, 143. Като не е използвал тази методика, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в обжалваната част.

Ако се прилага Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. на ВКС, би се получил описаният по-горе резултат, който на практика поставя в различно – по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите – държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика в положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел.

В тълкувателното решение разликата в третирането е оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „ воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми…“ В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция. „ Направените досега проверки, според настоящия съдебен състав, не показват друго. Именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от работещите на смени служители по чл.142, ал.1, т.1 на МВР всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни механизми по описаните досега причини.

Затова обжалваното решение следва да се отмени и да се уважат изцяло предявените искове, като ГД „Гранична полиция“ бъде осъдена да заплати на ищеца допълнително сумата от 2 470, 28 лв. за положен нощен труд в периода 11.10.2019 г. - 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 470, 28 лв., считано от предявяване на иска на 01.11.2022 г. до окончателното и изплащане; както и 323, 60 лв. лихва за забава върху същата главница за периода 01.01.2020 г. – 31.10.2022 г. Поради този резултат следва да се отмени и определение по чл.248 ГПК с № 425/08.06.2023 г., като се присъдят общо разноски за двете инстанции поради уважаването на всички искове в пълен размер.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК дирекцията-въззиваем следва да бъде осъдена да заплати на ищеца-жалбоподател направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции в размер общо на 1 000 лв. - по 500 лв. за всяка. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК на въззиваемия за прекомерност на възнаграждението на ищцовия адвокат- пълномощник. Делото се отличава с правна сложност, пълномощникът на ищеца е направил подробно мотивирано искане с формулирани въпроси за преюдициално запитване, както и анализ на редица решения на СЕС в писмената защита.

На осн.чл.78, ал.6 ГПК дирекцията следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд 150 лв. разноски за експертиза и 181, 29 лв. общо държавни такси по всички искове за двете инстанции.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд