Решение № 37 от 17.1.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 644/2024 г.

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от Ж. А. П., ЕГН ••••••••••, л.к. № ••••••••, издадена на 30.11.2016г. от МВР - гр. Благоевград, с постоянен адрес : гр. Б., чрез пълномощника си адвокат Р. П. Р., против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните г-н К. М. В., ЕИК 10146150, с адрес за призоваване : Министерство на земеделието и храните - гр. София, п.к. 1000, бул. „Христо Ботев“ № 55. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника Държавата, представлявана в настоящото производство от Министъра на земеделието и храните, че ищцата Ж. А. П., ЕГН ••••••••••, е собственик на основание давностно владение по чл.79, ал.1 от ЗС, считано от 1988 г. до подаването на настоящия иск на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор № 04279.101.8., с адрес : гр. Благоевград, местност „Айдаровско дере“, с площ 1332 кв.м. (хиляда триста тридесет и два квадратни метра), категория на земята : 0, предишен идентификатор : няма, номер по предходен план : 1010008, при съседи, имоти със следните идентификатори : 04279.101.14, 04279.101.96, 04279.101.9, 04279.101.76. Направено е искане на основание чл. 537, ал. 2, изр. от ГПК да бъде отменен издадения от Областния управител на Областна администрация - Благоевград Акт № 5100 от 02.10.2023 г. акт за частна държавна собственост, вписан в Служба по вписванията - гр. Благоевград на 03.10.2023 г. под акт № 157, том 20, година 2023 г., с входящ рег. № 5482 и номер от описана книга 2782 от 03/10/2023 г. Претендират се и сторените съдебни и деловодни разноски. Ищцата твърди, че владее от 1988 г. до настоящия момент следния недвижим имот, а именно : - Съгласно скица № 15-947257 от 01.09.2023 г. изд. от Служба по геодезия картография и кадастър - гр. Благоевград същият е поземлен имот с идентификатор № 04279.101.8., с адрес : гр. Благоевград, местност „Айдаровско дере“ с площ 1332 кв. м. (хиляда триста тридесет и два квадратни метра), категория на земята : 0, с предишен идентификатор : няма, номер по предходен план : 1010008, при съседи, имоти със следните идентификатори : 04279.101.14, 04279.101.96, 04279.101.9, 4279.101.76. Сочи, че съгласно Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д0000756/26.01.2024 г. изд. от Община Благоевград - Дирекция местни данъци и такси, същият представлява : поземлен имот с идентификатор № 04279.101.8, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, местност „Айдаровско дере“ и представлява : земя, с площ : 1332,00 кв. м. (хиляда триста тридесет и два квадратни метра). Сочи, че съгласно Общият устройствен план на Община Благоевград, одобрен с Решение № 27 по протокол № 3/25.02.2011 г. на Общински съвет - Благоевград, обн. в ДВ бр. № 25/25.03.2011 г. горепосоченият имот попада в „Предимно - производствена устройствена зона (ПП). Ищцата твърди още, че след като започнала процедура по чл. 587 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗС депозирала Молба - декларация до Община Благоевград (пр. № 5), като до този момент нито в Имотния регистър, нито в Агенцията по геодезия картография и кадастър е отразено какъвто и да е акт за държавна или общинска собственост. Сочи, че за процесният имот липсват данни да е налице издаден акт за общинска собственост, за което е издадено от кмета на Общината Удостоверение от 20.09.2023 г. Твърди, че след получаването на въпросното удостоверение от Община Благоевград в хода на процедурата се обърнали с искане за издаване на такова от Областна администрация - Благоевград, като депозирали заявление с вх. № 94Р- 0082/21.09.2023 г. и в последствие с Удостоверение с изх. № 94Р-00- 82(3)/03.10.2023 г. на Областния управител на Област Благоевград разбирали, че е издаден за същия имот Акт за държавна частна собственост № 5100 (100/02.10.2023г.). Сочи, че в последствие получила и писмо с изх. № 94Р-00-82(1)/26.09.2023 г. изд. от Областния управител на Област Благоевград по същия неин входящ номер и адресирано до директорка на Областна дирекция „Земеделие“. След получаването му направила Извлечение и справка по партидата на имота от Служба по вписванията - Благоевград от 04.10.2023г., от които установила, че за периода 1997 г. до датата на издаването им, единственото вписване по партидата на имот с идентификатор - 04279.101.8. е с дата 03.10.2023 г., том 20, акт. № 157, година 2023 г., което е издаденият от Областния управител на Област Благоевград Акт за частна държавна собственост, като преди него не са били налице каквито и да е други актове. Твърди се, че в последствие е изискано и копие от самия акт за частна държавна собственост, като същият е Акт № 5100 за частна държавна собственост, съставен на 02.10.2023 г. с правно основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, същият е вписан в Служба по вписванията - гр. Благоевград на 03.10.2023г. акт 157, том XX, дело 2782/2023г. и след извършеното вписване в скица на поземлен имот № 15-101595-02.02.2024 г. вече бил отразен издадения акт. Сочи се, че въпреки посоченото в двете писма на Областния управител на Област Благоевград, наличната и предоставена информация от Общия устройствен план, съгласно Удостоверение е изх. № 572/09.11.2023 г., изд. от Заместник-кмета по строителството на Община Благоевград, въпросният имот с идентификатор 04279.101.8. по кадастралната карта на Благоевград попада предимно в производствена устройствена зона „ПП“ и същото се явява от съществено значение, с оглед разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7 от 22.12.2003 г.). Сочи се, че в територии от разновидност "предимно производствена зона" (ПП) се застрояват предимно с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения и в тях не се допускат производства с вредни отделяния. Посочва се, че съгл. алинея 2 и 3 на същата разпоредба: „В територии и устройствени зони от разновидност „предимно производствена зона" се допуска изграждане на жилищни сгради и общежития, магазини и заведения за обществено хранене, хотели, лечебни заведения за извънболнична помощ, професионални гимназии, професионални бази и сгради на научни звена към предприятията. Твърди се, че при застрояване на урегулираните поземлени имоти на предприятията в територии от разновидност "предимно производствена зона" се спазват следните нормативи : 1. плътност (процент) на застрояване (П застр.) - от 40 до 80 на сто; 2. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2005 г., в сила от 21.06.2005 г.) озеленена площ (П озел.) - от 20 до 40 на сто, като една трета от нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност; 3. Интензивност на застрояване (Кинт.) - от 1,0 до 2,5. Сочи се, че относно селскостопанските обекти същите се упоменават в чл. 45 на от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. и същите задължително следва да са извън населеното място. С оглед изложеното се твърди, че за ищцата остава неясно, защо е приложена към процесния имот хипотезата на чл. 45, ал. 10, изр. 1-во от ППЗСПП, според която : „Земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител“. Твърди се още, че остава и загадка в коя от всичките хипотези на въпросната разпоредба попада процесния имот, а именно: посочва се, че в него, дори от приложената след издаването на Акта за държавна частна собственост скица е видно, че върху същия няма разположени каквито и да е било обекти. Още повече на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Процесният имот се сочи, че не попада и в другата хипотеза, защото макар и да не е зает със сгради и съоръжения, същият е извън хипотезата на прилежаща площ към подобен тип обекти. Счита се, че същият не попада и в третата хипотеза - земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии. Посочва се, че в третата хипотеза единственият мотив, който се сочи, че по служебна проверка службата по геодезия картография и кадастър и видно от представената скица № 15-947257 от 01.09.2023 г. изд. от Служба по геодезия картография и кадастър - гр. Благоевград, че съгласно справка в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, същият е бил - Държавен поземлен фонд - МЗХ. Твърди се, че никъде не се обръща внимание на площта, която е посочена - 8491 кв.м, както и че няма документ за собственост. В конкретния казус се твърди, че остава отворен въпроса как при изготвянето и вписването на процесния Акт № 5100 за частна общинска собственост се е стигнало до извода, че въпросният имот попада в хипотезата на чл. 45, ал. 10, изр. 1-во от ППЗСПП във вр. с § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като липсва предходен акт, липсва каквото и да е било информация, от която да е видно как е определено, че същият попада в хипотезата на § 12 и § 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че за да са на лице специалните хипотези на чл. 47, ал. 10 от ППЗСПП във вр. с чл. § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ трябва да се отговори на един основен въпрос : Дали въобще процесният имот с дадения идентификатор попада в хипотезата на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и посоченото в нея определение за „земеделска земя", като в тази насока се цитира Решение № 4650 от 13.06.2016 г. по гр. д. № 847/2014 г. на Районен съд - Благоевград. Счита се, че процесният поземлен имот с идентификатор № 04279.101.8 е извън горепосочената трета хипотеза на чл. 45, ал.10 от ППЗСПЗЗ - земеделски земи бившите стопански дворове, най-малкото защото не притежава правното качество земеделска земя и не покрива следните критерии : - във всички скици - преди и след издаването на процесния акт за частна държавна собственост - самата земя се води, категория: „0“. Съгласно действащото законодателство е невъзможно да има земеделска земя с нулева категория. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение същите са с категория от 1-ва до 10-та; - въпросният имот се намира с адрес в гр. Благоевград в предимно производствена зона; - освен всичко друго през същия минава и път, което е изключение от чл. 2, ал. 4 от ЗСПЗЗ - през него да преминават транспортни или други съоръжения за общо ползване, друга част се използва за паркиране. Сочи се, че съседното хале не се използва със селскостопанско предназначение. По иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК се твърди, че за ищцата е налице правен интерес и от предявяване на иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения от Областния управител на Областна администрация - Благоевград Акт № 5100 от 02.10.2023 г. акт за частна държавна собственост, вписан в Служба по вписванията - гр. Благоевград на 03.10.2023 г. под акт № 157, том 20, година 2023 г., с входящ рег. № 5482 и номер от описна книга 2782 от 03.10.2023г., тъй като този иск е кумулативно свързан с предявения с настоящата искова молба иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС. Твърди се, че с издадения АЧДС пряко са засегнати правата на ищцата, особено ако бъде признато за установено по отношение ответника - ДЪРЖАВАТА, че тя е собственик на основание давностно владение по чл.79, ал. 1 от ЗС на процесния имот. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 14.08.2024, чрез главен специалист М. А.. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 13.09.2024 г. е депозиран писмен отговор от ответника, с който се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендират се сторените в производството разноски. Оспорват се изцяло твърденията на ищцата в исковата молба, като ответникът твърди, че придобиване по давност на вещ - държавна или общинска собственост не е било възможно поради забраната на чл. 86 от Закона за собствеността (ЗС), в редакцията до 1996 г. Сочи, че такава възможност е въведена след изменението на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ, бр. 33/1996 г., в сила от 01.06.1996 г., и с приемане на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, и двата в сила от 01.06.1996 г., от който момент изобщо би могла да започне да тече давност за имоти - частна собственост на държавата или общината. Сочи се, че с разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗД на ЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.), съгласно която: "Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.", е въведен мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Т. е. давността е спряна един ден преди изтичане на 10 - годишния срок, считано от 01.06.1996 г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд (КС) се сочи, че е отменен мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, считано от влизането на решението в сила - 08.03.2022 г. Сочи се, че съгласно решението на КС, с обявяването на мораториума за противоконституционен не се засяга неговия досегашен ефект., т. е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 01.06.2006 г. до 08.03.2022 г. давността е била спряна. Твърди се, че владението, на което се позовава ищцата, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно (да не е установено и поддържано с насилие), явно (да не е установено и поддържано по скрит начин) и несъмнено (да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене). Сочи се, че извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията, чрез които е осъществявана фактическата власт, т. е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Твърди се, че без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Навежда се, че като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Посочва се, че обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика, като не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Сочи се, че само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Тази фактическа власт според ответника се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия /Решение № 108/10.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2010 г., II г.о., Решение № 445/21.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 283/2010 г., I г.о. Решение № 262/9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., Решение № 68/2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г. I г.о „Решение № 240/18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3274/2013 г., I г.о., и др./. Твърди се, че съгласно Кадастрално - административна информационна система (КАИС) имот с идентификатор 04279.101.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Благоевград, община Благоевград представлява държавна частна собственост, съгласно издаден Акт за държавна собственост № 157 том 20 рег. 5450 от 03.10.2023г., издаден от Служба по вписванията гр. Благоевград, вид територия земеделска, с начин на трайно ползване „За животновъдна ферма“, с площ 1332 кв. м, стар номер 1010008. Сочи се, че съгласно Пълна история на имот № 1010008 открита на 21.05.1999 г. собственик на имота е Държавен поземлен фонд чрез Министерство на земеделието и горите. Твърди се, че същият е част от Стопанския двор в землището на гр. Благоевград, местност „Айдаровско дере“ и по-конкретно част от парцел III. При извършена справка в архивите, съхранявани от Областна дирекция „Земеделие" Благоевград, респективно в Общинска служба по земеделие Благоевград било установено, че разположената в парцел III сграда, която към настоящия момент е с идентификатор 04279.101.14.1, съгласно Договор за продажба на недвижим имот от 25.05.1994 г., ведно с прилежащата площ към нея е продадена от Ликвидационния съвет (ЛС) на КЗС Благоевград на ЕТ „А.-90“. В резултат от продажбата, се сочи, че от парцел III на Стопанския двор са се образували 3 (три) имота, а именно имоти с идентификатори : 04279.101.14 - продадената е Договор за продажба на недвижим имот от 25.05.1994 г. от ЛС земя; 04279.101.78 - Държавна частна, вид територия Земеделска, НТП За животновъдна ферма, площ 326 кв. м, стар номер 1010078; 04279.101.8 - процесният на исковата молба имот. Твърди се, че по отношение на обърнатото и в исковата молба внимание на площта на имота, отразена в скица № 15-947257-01.09.2023 г., а именно 8491 кв.м, се твърди, че това е общата площ на целия Стопански двор, получена от парцел I, парцел 10 и парцел III, като и в трита парцела има разположени сгради и съоръжения на организациите по § 12 и 29 от ПЗР ЗСПЗЗ и с всичките има извършени разпоредителни сделки от Ликвидационния съвет. С оглед на горното се твърди, че спорният имот с идентификатор 04279.101.8 представлява част от бивш стопански двор на ТКЗС, и като такъв, правото на собственост на Държавата произтича от разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Според нея се сочи, че земите, върху които са разположени обекти на организации по § 11 и 29 от ПЗР ЗСПЗЗ, както и незаети от сгради и съоръжения прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост, като стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от Министъра на земеделието и храните. С оглед на това, се твърди, че правото на собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като върху тях са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗРЗСПЗЗ, или и макар и да не са заети от сгради и съоръжения на тези организации са негодни за земеделски ползване, произтича по силата на закона, тоест "ех lege" /Решение № 104 от 4.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2016 г., III г. о., Решение № 155 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2015 г., IV г. о., Решение № 151 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2018 г. I г. о. и др./. Твърди се, че държавата, чрез Министъра на земеделието и храните е безспорен собственик на процесния имот на годно правно основание, същият попада в стопанския двор и не е бил обект на реституционни претенции. Сочи се, че съгласно § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, свободните площи в бившите стопански дворове на тези организации останали свободни след възстановяване правото на собственост на бивши собственици са държавна собственост. Твърди се, че по отношение на спорния имот се явяват налични всички изискуеми се от закона предпоставки той да бъде разглеждан като държавна собственост по силата на закона - бил е част от стопанския двор на ТКЗС и за същия няма предявени реституционни претенции. Твърди се, че са налице всички законови предпоставки за актуване на имота като частна държавна собственост, с издадения от Областен управител на Областна администрация Благоевград Акт за частна държавна собственост № 5100/02.10.2023 г. Не се оспорва, че в настоящия случай, за процесния имот е съставен акт за държавна собственост в хода на започналата процедура по чл.587, ал. 2 от ГПК, но несвоевременното съставяне на акт за държавна собственост обаче, респ. липсата на такъв акт в проверявания от ищцата период по партида на имота от Службата по вписванията, не може да отнеме на тази земя качеството на частна държавна собственост, защото то произтича от закона. Предвид гореизложеното се твърди, че ищцата Ж. А. П. не е придобила правото на собственост върху претендирания имот, поради обстоятелството, че същият винаги е представлявал имот държавна собственост, за същият съществува законово регламентирана забрана за придобиване по давност, която всъщност е прекъсвана многократно. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез процесуалния си представител – адвокат Р., поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. Изразява се становище по същество за доказаност и основателност на същия. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Депозирано е и писмено становище по същество на делото. Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С., който оспорва предявения иск, поддържа депозирания писмен отговор. Ангажира писмени доказателства. Претендират се и сторените по делото разноски. Депозирано е и писмено становище по същество на делото. По делото са приети писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна : Видно от приложена по делото скица № 15-947257 от 01.09.2023 г. изд. от Служба по геодезия картография и кадастър - гр. Благоевград процесният имот е отразен като поземлен имот с идентификатор № 04279.101.8., с адрес: гр. Благоевград, местност „Айдаровско дере“ с площ 1332 кв. м. (хиляда триста тридесет и два квадратни метра), категория на земята: 0, с предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1010008, при съседи, имоти със следните идентификатори: 04279.101.14, 04279.101.96, 04279.101.9, 4279.101.76. Видно от Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д0000756/26.01.2024 г. изд. от Община Благоевград - Дирекция местни данъци и такси, същият е поземлен имот с идентификатор № 04279.101.8, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, местност „Айдаровско дере“ и представлява: земя, с площ : 1332,00 кв. м. (хиляда триста тридесет и два квадратни метра). Съответно, съгласно Общият устройствен план на Община Благоевград, одобрен с Решение № 27 по протокол № 3/25.02.2011 г. на Общински съвет - Благоевград, обн. в ДВ бр. № 25/25.03.2011 г. горепосоченият имот попада в „Предимно - производствена устройствена зона (ПП). Видно от издаденото от кмета на Общината Удостоверение от 20.09.2023 г., е, че, в същото имотът е отразен, че не е държавна или общинска собственост, а видно от Удостоверение с изх. № 94Р-00- 82(3)/03.10.2023 г. на Областния управител на Област Благоевград е, че в същото е удостоверено, че имотът представлява държавна собственост – държавен поземлен фонд и за същия е регистриран Акт за държавна собственост № 5100/02.10.2023 година на Областния управител на Област Благоевград. В писмо с изх. № 94Р-00-82(1)/26.09.2023 г. изд. от Областния управител на Област Благоевград е отразено, че в Кадастрално-административната информационна система /КАИС/ на АГКК процесния поземлен имот представлява държавна собственост – държавен поземлен фонд МЗГ. От справка в Агенция по вписванията става ясно, че имотът е отразен като такъв с Акт за държавна собственост и е собственост на Областна администрация Благоевград, титуляр Министерство на земеделието и храните. По делото е представен Акт № 5100 за частна държавна собственост, съставен на 02.10.2023 г. с правно основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, който е вписан в Служба по вписванията - гр. Благоевград на 03.10.2023г. акт 157, том XX, дело 2782/2023г. и след извършеното вписване съгл. скица на поземлен имот № 15-101595- 02.02.2024 г. вече е бил отразен издадения акт. Видно от Удостоверение изх. № 572/09.11.2023 г., изд. от Заместник-кмета по строителството на Община Благоевград, въпросният имот с идентификатор 04279.101.8. по кадастралната карта на Благоевград попада в предимно - производствена устройствена зона „ПП“. От страна на ответника е представен регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ на землището на гр. Благоевград, открита партида на 21.05.1999 година, с отразено дворно място на горско стопанство, животновъдна ферма с площ 1332 дка, в местност Айдаровско дере, вид на територията по предназначение - за нуждите на селското стопанство, вид собственост – държавна частна. По делото е представено удостоверение от 13.09.2024 година на ОСЗ Благоевград, от което е видно, че ПИ с идентификатор 04279.101.8 няма данни за извършено заснемане по реда на чл. 45е от ППЗСПЗЗ, респ. няма заявени реституционни претенции, като от ответника е представен и договор за продажба и проект на разделяне на парцела /л. 62-63/. След служебното изискване от Областен управител на област Благоевград от дата 02.01.2025 година е представено заверено копие на депозирано в Областна администрация Благоевград заявление с вх. № 94И-00-168/15.10.2024 година от И. А., за издаване на удостоверение с изх. № 94И-00-168/5/ от 31.10.2024 година за наличие или липса на акт за държавна собственост, както и заверено копие на цялата преписка по издаването на акт за държавна собственост на поземлен имот с идентификатор 04279.101.78 по КККР на Благоевград /л. 117-143 и от л. 148-180/. По делото в качеството на свидетели са разпитани свидетелите Й. С., С. Т., Г. А. и И. А.. Свидетелката Й. С. споделя, че й е известно, че Ж. П. стопанисва имот, който й е съседен, като те стопанисват имот в местността „Айдаровско дере“ към с. Изгрев, община Благоевград и имотите им са един над друг. Посочва, че първо е мястото, което обработва Ж., следващото е на Ст., а тяхното е над него. Категорична е, че мястото, което обработва Ж. е обработваема земя, една част е подравнено, а нагоре си сади градина, в която засажда чушки, домати, бостани. Свидетелката посочва, че тяхното си място е закупено от мъжа й през 1995 година и оттогава е виждала Ж. да обработва мястото си, което е около 1 дка и е оградено с обикновена мрежа. Посочва, че собственикът на сервиза е А., който е взел сервиза под наем и същият е в близост до този имот. Сочи, че Ж. има и друг имот, където има построена къща и параклис има там, а този имот само го обработва, защото къщата й е на баир и там си сади градина, откъдето си добива чушки и домати. Не е разбрала някой да е идвал и да е предявявал претенции към имота. Посочва, че пътят минава и вече може би една част от имота е завзет от пътя, който води към имота на Ст., към тях и другите съседи, като и те минават по този път. Свидетелства, че сервизът на А. граничи с имота на Ж.. Свидетелят Ст. Т. заявява, че познава Ж. А. П., тъй като тя им е съседка. Имотът й е над неговия имот и същият се намира в местността „Айдаровско дере“, общ. Благоевград. Твърди, че неговият имот е купил още навремето от Ликвидационния съвет, като през 1985- 1986 година имал приятел - бай Върбан, където е имота и е ходил много често там. Свидетелства, че от както има местото ходи натам и е виждал ищцата там, и знае, че работи. Сочи, че е закупил имота 1992-1993 година, като имотът на Ж. е ограден с циментови колове и мрежа и е с площ от 1 дка и нещо, като пътят минава през имота на Ж. и по-голяма част от имота е зает от него. Посочва, че нейния имот граничи с неговия имот, с имотът на господин А. и с общински път. Свидетелства, че в имота на А. има сервиз. Сочи, че С. Т. и З. Д. са му дъщери, но те не са стопанисвали имота на Ж.. Сочи, че само Ж. обработва този имот, тъй като й е помагал с трактора. Свидетелства, че наблизо Ж. има къща, която се намира на север от пътя. По делото е разпитан свидетеля Г. А., който също посочва, че познава Ж. А. П., тъй като са съседи в „Айдаровско дере“, местност „Кайменска чука“, землище „Струмско“, община Благоевград. Сочи, че неговия имот се намира над имота на Ж., не граничат заедно, но се намират през един парцел от нейния. Свидетелства, че имотът на ищцата е ограден и е над 1 дка, като пътят минава оттам, за да отиде към неговия имот. От едната страна на парцела на Ж. посочва, че има сервиз, а от другите две страни е път за сервиза, а от горната страна е Ст. Т.. Категоричен е, че само Ж. е виждал в имота и само тя го обработва. По делото е разпитан и свидетеля И. А., който сочи, че има имот, който се намира в село Айдарово – Благоевград и го е закупил през 1994 г. от АПК и от тогава го владее и всеки ден е там. Сочи, че имотът го ползва за земеделска земя, като е насадил дръвчета. Посочва, че през 1994 г. когато отишъл там била една пустееща земя, нямало нищо, освен един сеновал. Сочи, че близо до него има друг наемател, който бил купил сградата, която била селскостопанския двор за овчарите, парцел плюс сграда. Единият бил ветеринарен лекар, а другият бил офицер, като той бил следващият, който е купил имот, който е под тях. Сочи, че от кадастъра изкарал скици и тези скици определили имота кой къде е. Имотът, за който става дума на тази жена посочва, че е до него, но няма претенции, нито конфликти с тази жена. Свидетелства, че познава Ж. П., защото са съседи, като посочва, че тя имала сграда - къща на високо и направила нещо, като храм. Виждал я е да идва в имотът, който е от едната страна, като съседен на неговия имот. Не може да каже от кога я е виждал да идва там. Сочи, че нейното место било пустеещо, като предполага, че след 2000 година я видял да ходи на мястото, но не е сигурен. Познава Ж., като собственик на имот, който се намира на 50 - 100 метра от него, високо нагоре. Сочи, че имотът до сервиза представлява земеделска земя, като Ж. не я е виждал да обработва този имот, нито нейното семейство да го обработват, защото мъжът й починал. Други лица е виждал там да работят, но дали са наети не знае. Сочи, че Ж. и тя е работила там, като с Ж. са съседи, но няма спомен от коя година. Ж. я е виждал от 2-3 години там, но нейни познати и близки са работили и по - рано. Сочи, че повече от 15 години познава Ж., като рядко я е виждал да обработва имотът, който е до неговия. Сочи, че често ходи в имота, който е съседен на нейния, който имот ползва за свои нужди, има и градинка, има и други неща, като в имота има построено хале, което е сервиз и го е дал под наем сервиза. Категоричен е, че с Ж. са съседи от 1994 г. Не му е представлявало интерес и не се е интересувал кой е бил собственика на този имот. Най-рано от 2-3 години е виждал Ж. на процесния имот, като е категоричен, че тя си е работила другия имот, горе високото, и не е идвал долу в процесния имот. Категоричен е, че имотът е бил запустял и от 2-3 години се работи. Твърди, че от 1994 г. до 2020 г. никой не е виждал в имота и имотът стоял пустеещ. Сочи, че имотът го заградил синът й, като направил ограда и това било съвсем скоро. Сочи, че през 1995 г. е купил и друг имот, който е от дясната страна на пътя. Сочи, че до сега давал показания за имот, който е от лявата страна. След предявяване на скицата на свидетеля същият посочва, че имотът на Ж. се намира след пътя и той е високото нагоре, като до неговия имот няма неин имот ниското, който да е близко до него и тя да го обработва. Отново посочва, че познава Ж. от 1994 г., като посочва, че Ж. имот няма до имотът върху който той има сервиз, а ако става въпрос за имотът, който е по - високо знае, че има имот, даже там си направила и храм - параклис. Категоричен е, че Ж. от скоро обработва имота, който е до неговия, но дали е неин или не няма представа. С оглед възникналите противоречия между показанията на свидетелите И. А. и Й. С. е допуснато провеждането на очна ставка. Свидетелите посочват, че се познават, в приятелски отношения се намират. И двамата свидетели заявяват, че знаят за кой имот свидетелстват. На въпроса дали са виждали Ж. П. в този имот свидетелят И. А. свидетелства, че я е виждал Ж. в този имот, като той има имот от 1994 г. там и от тогава я е виждал Ж. там. Сочи, че Ж. работела най-редовно имота, който се намира в дясно от постройката, която той има. Посочва, че същата се намира като се обърнеш с лице към Благоевград, имота остава в дясно от неговата сграда. Категоричен е, че от много години Ж. обработва тази земя, може би повече от 30 години. Свидетелката Й. С. сочи, че е виждала Ж. на този имот, обработва го, като те имат имот над въпросния имот, който от 1995 г. е закупен и от тогава я е виждала Ж. да го обработва този имот. И двамата свидетели са категорични, че Ж. обработва земята, отглежда зеленчуци. И двамата свидетели не са чули, нито са видели ищцата да има спорове за този имот, който е ограден. По отношение на дадените преди това показания, в предходното съдебно заседание свидетелят И. А. подчертава, че когато е казал, че въпросния имот е бил пустеещ, заявява, че в същия ден не си бил взел лекарствата, тъй като има диабет, не бил добре и е възможно да е допуснал грешка, но тази грешка не означава друго, освен, че имота не е бил спорен. Категоричен е, че отдавна е виждал Ж. на въпросния имот, може би 20-30 години, но не е бил заинтересован да се интересува какво тя сади, как сади, колко и т.н. Заявява, че е грешка това, което е казал предния път, сгрешил е, тъй като не е бил добре тогава и може би е трябвало този ден да дава показания. По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В. Ю., която съдът намира за пълна, компетентна и обоснована. В заключението си вещото лице посочва, че е извършил справки в Общинска служба „3емеделие” - гр. Благоевград, Справка в Областна дирекция „3емеделие” - гр. Благоевград, Справка в СГКК-Благоевград, оглед на място на имота и справка по нормативна уредба, подробно посочена в заключението. При извършения оглед на място, който вещото лице е отразил на скица-извадка от КККР в М 1:500 /Приложение № 20 към експертизата/, сочи, че на същата е отразил с тънки черни граници и тониран в сиво - границите и площта на въпросния имот с идентификатор № 04279.101.8, с площ от 1332 кв.м. по КККР; с условен знак за паянтова ограда и до него тонирано в зелено - са показани границите на ползвания на място имот от ищцата с площ на ползване от 1053 кв.м., като около половината е чакълирана площ /южната/, а останалата половина /северната/ е зеленчукова градина, разделени с вътрешна ограда. При така ползвана на място площ от 1053 кв.м., площ от 939 кв.м. са от процесния ПИ с идентификатор № 04279.101.8, а останалата площ от 114 кв.м. /от север/, са част от имот № 04279.101.76, на трети лица. Посочва, че през процесния ПИ с идентификатор № 04279.101.8, от югоизток към североизток преминава черен полски път за достъп до други имоти северно, с площ на пътя в рамките на имота от 210 кв.м. Източно до този път, останалата част от имота представлява необработваема земя, стръмен баир, с площ от 183 кв.м., като в тази част попада изцяло една бетонова шахта с размери 1.80м/1.80м и част от бетоновото стълбище за достъп до един параклис на хълма от изток. Визуална представа от показаното на скицата от огледа на място, за състоянието на въпросния поземлен имот № 04279.101.8 може най-ясно да се добие от двете извадка от системата КАИС на АГКК, с опция показване на ортофотокарта от 2019 год. и от 2022 год. /Приложения № № 18 и 19 към експерт./ и от мобилна снимка на Google от месец юли 2023 год. /Приложение № 21 към експерт./. Посочва, че визуална представа за състояние на имота към дата 28.07.2001 год., т.е. първата дата от която сателитните снимки на Google, в обхват землището на Благоевград, стават достъпни за общо ползване, може да се добие представа от сателитна снимка /Приложение № 22 към експерт./, в която границите на имота са показани с червен цвят, и от която е видно следното : към дата 28.07.2001 год., имота в по-голямата си част представлява зеленчукова градина, като през имота преминава черен полски, а източната му малка част е баир. Вида на имота към дата 01.04.2005 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 23 към експерт./, в която границите на имота са показани с червен цвят, от която е видно следното : към дата 01.04.2005 год., по-голямата част от имота е обработена нива, в южната част е оформен паркинг, през имота преминава черен полски, а източната му мажа част е баир. Вида на имота към дата 18.08.2011 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 24 към експерт./, в която границите на имота са показани с червен цвят, от която е видно следното: към дата 18.08.2011 год., поголямата част от имота е обработена нива, в южната част е оформен паркинг, през имота преминава черен полски път, а източната му малка част е баир. Вида на имота към дата 17.08.2016 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 25 към експерт./, в която границите на имота са показани с червен цвят, от която е видно следното : към дата 17.08.2016 год., по-голямата част от имота е обработена нива, в южната част оформения паркинг е по-голям, през имота преминава черен полски път, а източната му малка част е баир. Вида на имота към дата 22.08.2019 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 26 към експерт./, в която границите на имота са показани с червен цвят, от която е видно следното: към дата 22.08.2019 год., голямата част от имота е обработена нива, част е зеленчукова градина, в южната част оформения паркинг е по-голям, през имота преминава черен полски път, а източната му мажа част е баир. Вида на имота към дата 20.07.2023 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 27 към експерт./, в която границите на имота са показани с червен цвят, от която е видно следното: към дата 20.07.2023 год., по-голямата част от имота е обработена нива, част е зеленчукова градина, в южната част оформения паркинг е по-голям и пълен с коли, през имота преминава черен полски път, а източната му малка част е баир. Вида на имота към дата 11.08.2024 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 28 към експерт./, в която границите на имота са показани с червен цвят, от която е видно следното: към дата 11.08.2024 год., северната част на имота е зеленчукова градина, южната част е чакълирана и е оформен голям паркинг с един фургон в него, като от юг и изток е изградена ограда, не по границите на имота, през имота преминава черен полски път, а източната му мажа част е баир. Вида на имота към дата 10.08.2025 год., може да се добие от сателитна снимка на Google /Приложение № 29 към експерт./, в която границите на имота са показани с червен цвят, от която е видно следното: към дата 10.08.2025 год., северната част на имота е зеленчукова градина, южната част е чакълирана и е оформен голям паркинг с един фургон в него и много паркирани коли, от юг и изток е изградена ограда, не по границите на имота, през имота преминава черен полски път, а източната му малка част е баир. В заключение вещото лице посочва, че през поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.101.8, преминава пътна инфраструктура /Приложения №№ 10,15,17,18,19, 20,21,22, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 към експерт./, представляваща стар черен път, за достъп до поземлените имоти, намиращи се на север и северозапад от въпросния ПИ. Посочва, че поземлен имот с идентификатор № 04279.101.8, е обособен като отделен имот с № 101008 с площ от 1332 кв.м., в КВС окончателно към дата 27.01.2005 год. /Приложение № 13 към експерт./. ПИ с идентификатор № 04279.10.8, с площ от 1332 кв.м., е част от стоп. двор „Офцеферма - Яребичарника“, като с площта си попада върху парцели III и IV, от одобрения парцеларен план и не е загубил твърдяното му предназначение, за част от стопански двор. Според вещото лице няма конкретни данни за имота на Стопански двор „Офцеферма - Яребичарника“, дали е бил собственост на частни лица /едно или няколко/ или на държавата и по какъв начин е бил придобит от ТКЗС/ДЗС/КЗС. Вещото лице е категоричен, че спорният поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.101.8 по КККР за землището на гр.Благоевград, общ.Благоевград, попада и е част от парцели III и IV от Стопански двор - овчарник „Яребичарника“ /Приложения №№ 1, 10, 15 и 17 към експерт./, в землището на гр.Благоевград, местност, Айдаровско дере“. Спорният поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.101.8 по КККР за землището на гр.Благоевград, общ.Благоевград, попада в обхвата на Парцеларния план на Стопански двор - овчарник „Яребичарника“ /Приложения №№ 1, 10, 15 и 17 към експерт./, в землището на гр.Благоевград, местност „Айдаровско дере“. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Уточнява, че процесният имот не се намира в граници на урбанизирани територии, защото това е населено място или селищно образование, но като имот който произход от Парцеларен план, който има силата на Регулационен план, а това значи Устройствен план, той се явява самостоятелна урбанизира територия заедно със съседните, които са били от бившия стопански двор. Затова към експертизата на 2-3 места е казал, че е грешно заведено като селскостопанска територия, а трябва да бъде заведено като урбанизирана територия и затова като бил Началник на службата, при него е идвал И. А. да му промени начина на трайно ползване, като му искал документи и той му донесъл Приложение № 12 към експертизата, от Областната дирекция, че не се налага промяна предназначението на застроената земя и на прилежащите площи, преди 1973 г. е направено е такова, значи е загубил земеделския характер имота. Имотите в целия бивш стопански двор е категоричен, че са загубили земеделския си характер, като е станало с одобряване на Парцеларния план, който е одобрен през 1993г.-1994г. на Стопанския двор, защото този план е вид Регулационен план, който се явява Устройствен план и териториите, в които има Устройствен план се явяват урбанизирани територии. Посочва, че същият имот се явява урбанизирана територия, като на Приложение № 20 към експертиза - огледа на място и след това на стр. 32, от огледа на място имота като имот е тониран целия в сиво, имот № 1018, и е видно, че в източната му част през имота преминава черен път, който е за достъп до имотите, като на всички Приложения, които са от сателитни снимки, това са от Приложение № 22 до Приложение № 29, на всички сателитни снимки се вижда, присъства този път и попада в границите на този имот, даже част от имота източно от пътя представлява на място баир, много стръмен, от един път се вдига нагоре, над 15 %. На Приложение № 21 към експертизата посочва, че се вижда имота, паркираните автомобили и зеленчуковата градина, както и въпросния полски път, който преминава през имота и от него в източна посока започва баир, стръмен баир, с голям наклон, 15 %, той отвежда северно до съседни имоти, има имоти нагоре по склона. В процесния имот вещото лице посочва, че няма постройки на бивши ТКЗС-та, той е бил празен парцел. Няма постройки, имота е незастроен парцел към Парцеларния план към Стопанския двор. Приложение № 1 към експертизата сочи, че е извадка от Стопански двор, от която е видно, че са застроени в парцели 1 и 1а в самия овчарник, района попада тонирано в оранжево в парцели 3 и 4 няма показани постройки, били са парцели 2, 3, 4, 5 и 6, те са били празни парцели, с изключение на 4, в който е имало метален навес, продаден на И. А. и сега присъства като сервиз на ДЕУ. Парцел 4 на И. А., който има Нотариален акт и Договор за покупко-продажба, с който е купил навеса и парцела, този навес е преоборудван и в момента е ДЕУ сервиз и е ограден напълно. Посочва, че на Приложение № 20 се вижда какви постройки има в съседния на претендирания имот, от ляво ПМС автосервиз ДЕУ, това е бившия парцел 4, отгоре северно има паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска сграда, два навеса и един парник, те са в парцел 2 от стопанския двор, паянтовата жилищна е била битовата постройка към овчарника, а в самия имот претендрания, обект на настоящото дело, със зелено е тонирал ползваното на място от ищцата по делото, то е заградено с огради отвсякъде, като вътре в експертизата е отразил, че това място, което е ползвано на място е 1 053 кв.м., но 114 кв.м. ползва от съседния имот от север, което е отразено на снимката от правоспособно лице по ЗКИР, която е направена по искане на жалбоподателката и се намира на л. 32 от делото като сочи, че там е разбито, показано е каква площ владее 942 кв.м. от процесния имот, 205 кв.м. по-тъмно тонираното е пътя и 185 кв.м. е от дясно на пътя частта, това е вече баира, той е скалист баир с храсти, но реално ползваната част е 942 кв.м. Вещото лице посочва, че няма данни налични как имотът е станал собственост на ТКЗС, защото ако те са били частни лица, щяло да го внесат в ТКЗС, но няма данни. Няма данни някой да е поискал и да е провеждане процедура за възстановяване в границите на целия бивш стопански двор от частни лица. Няма данни от кога е имота в ТКЗС, ДЗС или КЗС. Няма наличие на Акт, като това, че имота е бил собственост на ТКЗС е единствено тази извадка от топографската карта, която доказва към 1982г., че там е имало стопански двор, а именно това е на Приложение № 15 от експертиза, и на този стопански двор вече 1993 т. е направен Кадастрален и Парцеларен план, първо са проведени Ликвидационния съвет на КЗС Димитър Благоев и всички сгради са продадени на търг и след това е изработен Парцеларния план, като е съобразено има Наредбата на Министерството на земеделието, спрямо това за какво служат сградите и се определя прилежащата площ на парцела, които парцели след това са продадени на собствениците, които са купили сградите без търг, за свободните територии, изискването на тези Парцеларлни планове е да има пътища, да има осигурен до всеки парцел достъп до път, а свободните парцели, които няма застрояване, изискването беше да не са по-малки от 250 кв.м. Сочи, че процесния имот е част от бившия стопански двор, в местността „Айдаровско дере“ на землище Благоевград. От одобряване на Парцеларния план от 1994 г., този имот си е част от стопанки двор, откакто е направен, не знае през коя година е строен Стопанския двор, но от Писмо на Областна дирекция по земеделие пише, че е строен преди 1973г., на Приложени № 12 от експертизата, попада в приложеното поле на чл. 50, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Съдът кредитира заключението като пълно, компетентно и обосновано. Анализът на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното : По иска с правно основание по чл. 124, ал.1 ГПК. Допустимостта на установителния иск за собственост, предявен срещу Държавата, като самостоятелна форма на защита следва да е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия, какъвто е процесният случай. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че иска е допустим, разгледан по същество е основателен, поради следните съображения : Предпоставки за уважаването на иска за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК са положителното установяване, че ищцата е собственик на имота и че ответникът оспорва това й право. Предмет на иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ищцата, като нейна е доказателствената тежест да установи това свое право. Ищцата претендира право на собственост върху процесния имот на основание давностно владение с начало 1988 година. Преди да пристъпи към преценка за наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал.1 от ЗС, а именно владение с неговите два елемента : фактическа власт (обективен елемент) и държане (субективен елемент), осъществявано в продължение на 10 години, следва да се отговори на два спорни по делото въпроса относно статута на имота към 1988 година, от когато ищцата претендира началото на давностното владение, дали е бил земеделска земя или урбанизирана територия, дали е бил държавна или частна собственост. В решение № 104/04.09.2017г. по гр. д. № 4269/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. е обобщена практиката по чл. 290 ГПК по въпроса дали държавата възстановява правото си на собственост върху земеделски земи, както и по какъв начин се легитимира като собственик. В това решение е визирано, че ЗСПЗЗ урежда собствеността и ползването на земеделските земи. За да се считат земите земеделски, същите следва да отговарят на изискванията на чл.2 ЗСПЗЗ, а именно да са предназначени за земеделско производство. Съгласно чл.3 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделските земи може да принадлежи на държавата, общините, юридически и физически лица. Съгласно чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 45, ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общинския фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие като се постановяват решения по чл. 18ж, ал.1 или чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ. Тези решения имат конститутивен характер. Те касаят тези земеделски земи, които са били собственост на държавата преди образуване на ТКЗС и ДЗС и другите образувани въз основа на тях селскостопански организации и са били включени в тях. За земите, които нямат земеделски характер, обаче, такава процедура не се провежда. Съгласно чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ върху земите във и извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сградата. Това възстановяване обаче се извършва само ако земите имат земеделски характер, тоест годни са за земеделско ползване, което следва от чл. 1, ал.2 ППЗСПЗЗ. Когато вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на земеделска и не е годна за земеделско ползване, е налице извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността и собственикът има право на обезщетение по този текст на закона. Поради това тези земи се считат за държавна собственост съгласно чл. 10б, ал.5 (предишна ал.4) ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45, ал.10 ППЗСПЗЗ за тези земи се издават актове за държавна собственост (актуват се от областния управител), като актът за държавна собственост подлежи на вписване. С оглед на това правото на собственост на държавата върху земеделски земи, включени в бившите стопански дворове на организациите по §12 ПЗРЗСПЗЗ, които не подлежат на възстановяване, тъй като макар и да не са заети от сгради и съоръжения на организациите по § 12 и 29 ПЗРЗСПЗЗ са негодни за земеделско ползване, произтича по силата на закона ("ex lege"). Т.е. различният характер на имотите обосновава и предвидената различна процедура по установяването им, като в едни хипотези държавата запазва правото си на собственост и придобива собственост по силата на закона, а в други хипотези е предвидено издаването на решения по чл. 18ж, ал.1 или по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ, имащи конститутивен характер. От ангажираните доказателства се установява, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е бил част от парцели III и IV от Стопански двор - овчарник „Яребичарника“ /Приложения №№ 1, 10, 15 и 17 към експерт./, в землището на гр.Благоевград, местност, Айдаровско дере“. Процесният имот е част от бивш стопански двор, негоден за земеделско ползване и по отношение на него няма предявявани претенции за възстановяване на права по ЗСПЗЗ. Държавата е собственик на имота по силата на самия закон. Това произтича от характеристиката на имота и с оглед разпоредбата на чл. 45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. Доколкото е негодна за земеделско ползване, земята, включена в имота не е земеделска и не подлежи на възстановяване в полза на който и да е от субектите, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗСПЗЗ /граждани, държава, общини и юридически лица/. Тези земи са държавна собственост /чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ/. Съгласно 45, ал.10 ППЗСПЗЗ за тези земи е следвало да се изготви акт за държавна собственост. Този акт обаче няма конститутивно, а само констативно значение, тоест отразява правото на собственост, а не го създава. В случая Акт № 5100 за частна държавна собственост на Областен управител на област Благоевград е издаден на 02.10.2023 г., вписан на 03.10.2023г. в СВ гр. Благоевград при Агенцията по вписванията. Предвид гореизложеното, тези характеристики на земята я изключват от държавния поземлен фонд и имотът по силата на закона (ЗСПЗЗ) представлява частна държавна собственост. По отношение на недвижимите имоти частна държавна собственост е в сила спирането на давностния срок за придобиването им по давност съгласно §1 ЗД на ЗС, приета с изменението на закона в ДВ бр. 46/2006 г. В Тълкувателно решение № 3/14.02.2018г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че десетгодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996 г., изтича на 01.06.2006г., а не на 31.05.2006 г., откогато е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен понастоящем до 31.12.2022 г. С Решение № 3/24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Съгласно първата разпоредба давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. (считано от 31.05.2006 г.), включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. С атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал.1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал.1 и ал.4 от Конституцията. Изрично е посочил, че с обявяването й за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, а съгласно чл. 151, ал.2, изр. трето от КРБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три дни след обнародването му – чл. 151, ал.2, изр. второ КРБ). Нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл.4, ал.1 и на чл. 17, ал.1 и ал.3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права – в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност. Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд (чл. 14, ал.6 ЗКС), от горното следва, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. За времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен от настоящия съд. С Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на материално правните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост, че правото на собственост по давност се придобива автоматично при упражняване на владение с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за владение на съсобственик, или за владение на имот от трето лице, което не е съсобственик. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Посредством ангажираните по делото гласни доказателства ищцата по пътя на пълно и главно доказване установи както обективния, така и субективния признак на упражняваното от нея владение. Свидетелите Й. С., Ст. Т. и Г. А. имат преки, непосредствени и обхващащи целия период на твърдяната давност, впечатления, от които се установява, че ищцата Ж. П. отпреди 01.01.1996 г. е упражнявала фактическата власт върху имота, който е ограден с циментови колове и мрежа и го използва за стопански нужди, като отглежда зеленчуци, както и е демонстрирала намерение да владее имота като свой собствен. Никой от свидетелите не сочи за претенции на други лица по отношение на имота. Владението е било необезпокоявано. От всички събрани доказателства по безспорен начин се установи, че от 1996 г. до 10.03.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба, ищцата е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават установеното от свидетелите на ищеца, че същата е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота. От гласните доказателства по делото посредством посочените по-горе свидетели се установи, че ищцата е установила фактическа власт върху процесния имот още от 1994 г., оградила е същия и е посещавала имота ежедневно, тъй като го е обработвала като зеленчукова градина, считала го е за свой и никой не й е пречил, нито оспорвал правата й. Същите се подкрепят и от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, съгласно която вещото лице е установило, че имота е ограден и се поддържа. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установи, че владяната от ищцата площ представлява част от поземлен имот с идентификатор № 04279.101.8, и същата е отразена на скица-извадка от КККР в М 1:500 /Приложение № 20 към експертизата/, в която вещото лице е отразил с тънки черни граници и тониран в сиво - границите и площта на целия имот с идентификатор № 04279.101.8, с площ от 1332 кв.м. по КККР; с условен знак за паянтова ограда и тонирано в зелено – вещото лице е отразило границите владяната на място от ищцата реална част от този имот, с площ на ползване от 1053 кв.м., като около половината вещото лице е посочило, че е чакълирана площ /южната/, а останалата половина /северната/ е зеленчукова градина, разделени с вътрешна ограда. При така ползвана на място площ от 1053 кв.м., вещото лице е посочило, че само 939 кв.м. са от процесния ПИ с идентификатор № 04279.101.8, а останалата площ от 114 кв.м. /от север/ е част от имот № 04279.101.76, който е на трети лица. Също така през процесния ПИ с идентификатор № 04279.101.8, вещото лице е посочило, от югоизток към североизток преминава черен полски път за достъп до други имоти северно, с площ на пътя в рамките на имота от 210 кв.м., източно до този път, а останалата част от имота представлява необработваема земя, стръмен баир, с площ от 183 кв.м., като в тази част попада изцяло една бетонова шахта с размери 1.80м/1.80м и част от бетоново стълбище за достъп до един параклис на хълма от изток. От всички сателитни снимки вещото лице е посочило, че се вижда как имота в по-голямата си част представлява зеленчукова градина, като през имота преминава черен полски, а източната му малка част е баир. Последното кореспондира и на свидетелските показания, съгласно които имотът се е ползвал от ищцата за зеленчукова градина. Показанията на свидетеля И. А. настоящия съдебен състав не кредитира, тъй като същите са противоречиви и непоследователни, доколкото веднъж посочва, че е виждал ищцата Ж. от 1994г. на имота, който е съседен на неговия, след това посочва, че я е виждал след 2000г. на същия имот, но не е сигурен кога точно, в следващ момент посочва, че от 2000г. до 2020г. не я е виждал на този имот ищцата и т.н. В условията на поставената очна ставка със свидетелката Й. С., свидетеля А. посочва, че познава ищцата от 30г. и я е виждал на имота от 1995г., от както е закупил неговия имот и е виждал същата да обработва имота, необезпокоявана от никого. Така установената и упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години фактическа власт следва да бъде определена като "владение" по смисъла на чл. 79 ЗС. И тъй като ответникът не е установил осъществяването на факти, имащи за последица прекъсване на придобивната давност, следва да се приеме, че към 19.03.2024 г. в полза на ищцата Ж. П. е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал.1 ЗС давностен срок. С предявяването на иска е извършено и позоваване на вече изтеклата придобивна давност, поради което следва да се приеме, че поддържаното от ищцата придобивно основание се е осъществило и към настоящия момент тя се легитимира като собственица на имота. От 1996 г. до предявяване на иска не се установява ответникът да е оспорвал правата на ищцата по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че давността не е била прекъсвана. При съобразяване с приетото в Решение № 3/24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, в случая е изтекъл срокът по чл. 79, ал.1 ЗС за придобиване на процесния имот по давност. Давност в полза на Ж. П. е започнала да тече от 01.06.1996 г., като теченето на срока по чл. 79, ал.1 ЗС е било спряно на 31.05.2006 г. с приетия мораториум, предмет на горепосоченото конституционно дело. Като се прибави, съгласно решението по конст. д. № 16/2021 г., към периода 01.06.1996 г. – 30.05.2006 г. и периодът от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., съответно този след отмяна на мораториума и владението до момента на предявяване на исковата молба, общо изтеклият срок покрива изискуемите се от закона десет години. След като по делото е безспорно установено, че за времето преди и след 01.06.1996 година, в рамките на 10-годишния давностен срок именно ищецата Ж. П. е упражнявала фактическата власт по отношение на процесния имот с явно демонстрираното намерение, че владее този имот като собствен, то единствено възможният извод е, че собствеността й е придобита на оригинерното придобивно основание. Следователно ищцата е придобила имота по давност. Срокът за владение е достатъчен последната да придобие имота на основание чл. 79 ЗС. Тъй като по делото е безспорно установено, че ищцата не е губила трайното си и несмущавано владение върху имота, се налага изводът, че към момента е изтекла придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС и по отношение на ответника, ищцата се легитимира като собственик на имота. Доколкото се установи, че ищцата реално е владяла част от процесния имот, равняваща се на 939 кв.м., тъй като площа от 114 кв.м. /от север/ е част от имот № 04279.101.76, на трети лица, които не са страна в настоящото производство, съответно от югоизток към североизток през имота преминава черен полски път за достъп до други имоти северно, с площ на пътя в рамките на имота от 210 кв.м., източно до този път, останалата част от имота представлява необработваема земя, стръмен баир, с площ от 183, то следва ищцата да бъде призната за собственик на основание придобивна давност на съответната владяна част от процесния по делото недвижим имот /заявен в исковата молба/, заключена между неговите граници /огради/ и отразена с условен знак за паянтова ограда и тонирана в зелено на скица-извадка от КККР в М 1:500 /Приложение № 20 към експертизата на л.250 от делото/, а именно реална част с площ от 939 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 04279.101.8, находящ се в област Благоевград, общ.Благоевград, местност „Айдаровско дере“, с площ за целия имот от 1332 кв.м. (хиляда триста тридесет и два квадратни метра), категория на земята : 0, предишен идентификатор : няма, номер по предходен план : 1010008, при съседи : ПИ 04279.101.14, 04279.101.76, 04279.101.96 и черен път, която скица е приподписана от съдебния състав и е неразделна част от решението, като искът бъде отхвърлен за разликата между уважената площ от 939 кв.м. до претендираната с исковата молба площ от 1332 кв.м. /в този смисъл и Решение № 338 от 09.06.2023г. по в.гр.д. № 816/2022г. на Окръжен съд - Благоевград, недопуснато до касация с Определение № 4877/29.10.2024г. по гр.д. № 4802/2023г. на ВКС/. По искането с правно основание чл.573, ал.2 от ГПК, съдът намира следното : Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2012 г., на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК, подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот. Доколкото в случая се иска отмяна на Акт № 5100 от 02.10.2023г. за частна държавна собственост на Областен управител на област Благоевград, вписан на 03.10.2023г. в СВ гр. Благоевград при Агенцията по вписванията, разпоредбата на чл. 537, ал.2 ГПК, е неприложима, тъй като Акта за частна държавна собственост не представлява акт, издаден по реда на охранителното производство. Законът за държавната собственост също не съдържа изрична норма, допускаща отмяна по съдебен ред на съставени актове за държавна собственост, поради което искането следва да бъде оставено без разглеждане по реда на чл. 130 ГПК. С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по делото, които съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и приложени доказателства за сторени разноски са в общ размер на 2832,14 лева. На основание чл. 52 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 1 януари 2026 г. всички дължими суми по делата - такси, разноски, депозити, глоби и др., следва да се заплащат в евро. Сумите, посочени до момента в лева, се превалутират в евро по официалния валутен курс. Водим от горното, съдът