Решение № 36 от 30.3.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 105/2026 г.

Производството е образувано по реда на чл.32 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС въз основа на Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета, изпратено от Районен орган - А., А. относно признаване на финансова санкция, постановена с решение /наказателно постановление/ от 23.09.2025г., влязло в сила на 31.10.2025г. по дело № ••, засягаща б. гражданин И. А., роден на•••г., с последно известно местоживеене – с.П., общ.Д., обл.Д., ул.“П.“ №••. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Добрич изразява становище за уважаване на искането за признаване и приемане за изпълнение на чуждестранното решение. От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се касае за И. И. И., ЕГН ••••••••••, с извършена на 13.02.2026г. промяна на фамилното име от А. на И., с постоянен и настоящ адрес: с.П., общ.Д., обл.Д., ул.“П.“ № ••. Засегнатото лице, редовно призовано, явява се лично, не се представлява и не възразява относно признаването и приемането за изпълнение на чуждестранното решение. Добричкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното: С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение решение от 23.09.2025г. по дело № •••на Районен орган – А., А., влязло в сила на 31.10.2025г., засягащо б. гражданин И. А., понастоящем И. (фамилното име е променено на •••г. от А. на И.), роден на •••г., с което е наложена финансова санкция в размер на 405.00 евро за това, че на 14.03.2025г., в 17:12 часа в община E., на автомагистрала А1, на километър 153,39, в посока А., В., като водач на МПС с рег.№ ••• не е заплатил съответната пътна такса съгласно Федералния закон за пътните такси от 2002г. – нарушение на § 20 Abs.1 i.V.m §§ 10 Abs.1 u. 11 Abs.1 Bundesstraßen-Mautgesetz 2002. Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на общата финансова санкция е за сумата от 405.00 евро (глоба в размер на 400.00 евро и 5.00 евро - разноски в производството), като не са налице данни за пълно или частично плащане на същата /финансовата санкция/. По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република Б. е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд – град Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая акт /наказателно постановление/ за налагане на глоба за извършено нарушение за правилата за движение, издаден от несъдебен орган. Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което двойна наказуемост не се изисква. Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на б. език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу И. И. И. за същото деяние в РБ. или в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по б. законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на б. съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по б. законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Районен орган - А., А. не се отнася и за деяния, които по б. законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на РБ., или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и б. законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро. Решението е постановено срещу пълнолетно лице /съгласно б. законодателство/, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу И. И. И. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение. Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС. Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС разходите по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта не е изрично предвидено да се съдържат като размер в самия акт (по аргумент за противното от т.т.1, 2 и 4 от чл.3 ЗПИИРКОРНФС, в които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да фигурират в акта – решението за налагане на финансова санкция). Съдът намира, че не е налице основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до постановяване на акта, доколкото същите изрично са посочени като размер в удостоверението – 28.50 евро, а в решението за налагане на финансова санкция изрично е визирано, че разходите се възлагат на осъденото лице – И. И. И.. Освен това, основание за отказ по чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било налице, ако удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението, какъвто не е настоящият случай – удостоверението е представено, същото е по предвидения образец, пълно е и очевидно отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитника за непълнота на горепосочения акт, тъй като лицето в достатъчна степен е индивидуализирано – с посочване на две имена, рождена дата и адрес. С оглед обстоятелството, че И. И. И., роден на •••г. е с постоянен адрес в с.П., общ.Д., обл.Д., ул.“П.“ № ••, т.е. има местоживеене на територията на РБ., съдът намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд