Решение № 6918 от 15.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 37672/2023 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез юрк. В. К., срещу „Ин Тайм“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 271,48 лева – частично от 3285,79 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета № 0700077623, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. В исковата молба се твърди, че между ищеца и „МТХ Трейд“ ООД била сключена застраховка „Товари по време на превоз“ по застрахователна полица № 30700100003470, със срок на застрахователното покритие от 12.10.2021 г. до 11.10.2022 г., с обект на застраховката мобилни телефони и аксесоари. На 08.09.2022 г. „МТХ Трейд“ ООД изпратило до краен клиент SELTE SPA на адрес в Италия осем кашона с мобилни телефони чрез куриерска фирма „Ин Тайм“ ООД, представител на UPS за България. При доставката на товара крайният получател установил, че от кашон с товарителница 1ZA848080494112499 липсвали 12 броя мобилни телефони Xiaomi Redmi Note 11 NFС 4/64 GB DS Star Blue. По твърдения на застрахованото лице кашонът бил отварян по време на превоза и не бил във вида, в който бил изпратен. За настъпилото застрахователно събитие собственикът на застрахования товар депозирал пред ищеца уведомление, по което била образувана щета № 0700077623. С доклад по щетата било определено застрахователно обезщетение в размер на 3285,79 лева, което било изплатено на правоимащото лице с преводно нареждане на 14.10.2022 г. Твърди се, че с плащане на това обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования товародател – „МТХ Трейд“ ООД, срещу причинителя на вредата – превозвача „Ин Тайм“ ООД, който отговарял при унищожаване, загуба или повреда на товара. В тази връзка до ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, получена от последния на 09.12.2022 г., но до настоящия момент задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски. Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Ин Тайм“ ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. С. И.. Процесуалният представител оспорва предявения иск изцяло както по основание, така и размер. Възразява, че право на писмена рекламация по чл. 85, ал. 1 ЗПУ, респ. да предяви иск пред съд имали изпращачът „МТХ Трейд“ ООД или получателят на пощенската пратката. Подателят на пратката обаче не бил предявил претенция за щета пред ответното дружество. Между „Ин Тайм“ ООД и „МТХ Трейд“ ООД имало сключен договор за пощенска услуга – неуниверсална, който се уреждал от Закона за пощенските услуги. Последният се явявал специален по отношение на Закона за задълженията и договорите и Кодекса за застраховането. Процесната пратка била заявена за доставяне като такава с необявена/недекларирана стойност по смисъла на ЗПУ, поради което отговорността на превозвача била ограничена. Възразява, че ищецът изплатил обезщетение в нарушение на собствените си общи условия, съгласно които не били предмет на процесната застраховка товари, превозвани по условията на международните пощенски конвенции. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. Н-Ц, в която заявява, че поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание ответникът „Ин Тайм“ ООД, редовно призован, се представлява от адв. И.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и депозираното на 28.04.2025 г. становище по проекта на доклад. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Изразява становище, че със сключване на процесния договор за транспортиране на пратки възложителят се съгласил за неуредените в него въпроси да се прилагат общите условия за взаимоотношенията с потребители на „Ин Тайм“ ООД. Съгласно чл. 21, ал. 8 от Закона за пощенските услуги и Всемирната пощенска конвенция отговорността на ответника била ограничена за пратки с необявена стойност. Освен това по делото не били представени доказателства, че твърдените телефони действително липсвали. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното. Видно от Удостоверение № 0030/03.11.2009 г., издадено от Комисия за регулиране на съобщенията, „Ин Тайм“ ООД било вписано в регистъра по чл. 59, ал. 5 от Закона за пощенските услуги за извършване на следните неуниверсални пощенски услуги: Куриерски услуги. На 28.12.2020 г. между „МТХ Трейд“ ООД, в качеството му на възложител, и ответното дружество, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор № 4741, който уреждал многократното международно транспортиране на пратки на възложителя в системата на Ю ПИ ЕС (UPS), предвид качеството на „Ин Тайм“ ООД на оторизирана фирма – изпълнител на услугите на UPS за България. Възложителят от своя страна се задължавал да заплаща на изпълнителя дължимите суми за предоставяните по договора услуги в 15-дневен срок след представяне на фактура (чл. 2.1 от договора). За неуредените в договора въпроси се прилагали действащите към датата на изпращане на пратката „Правила и условия на UPS за превоз на пратки“. По делото са представени Общи условия за взаимоотношенията с потребители на „Ин Тайм“ ООД, които били задължителни за ответното дружество и за потребителя. Чрез предаването на пратката на „Ин Тайм“ подателят приемал от свое име и от името на потребителя, свързан с пратката, че тези общи условия щели да се прилагат, освен ако в писмена форма не било договорено друго с упълномощен служител на „Ин Тайм“. Съгласно т. 37 от общите условия ответното дружество имало ограничена материална отговорност пред потребителите за пратките във връзка с непълно или неправилно изпълнение на договора за куриерска услуга. За частично или напълно увредени по време на транспортирането или загубени пратки „Ин Тайм“ носело ограничена отговорност в размер на: 1. действителната стойност на съдържанието, но не повече от стойността в лева на 100 щатски долара за международна пратка; 2. действителната стойност на съдържанието, но не повече от 15 лева за вътрешна пратка (т. 38 от общите условия). В т. 39.1 от същите била предвидена възможност подателят да повиши границата на отговорност на „Ин Тайм“, ако при подаване на международна пратка в товарителницата декларира по-висока стойност на съдържанието и заплати съответната такса. Декларираната стойност на съдържанието в този случай по никакъв начин не трябвало да надвишава равностойността в лева на 50000 щатски долара на пакет. Не се оспорва обстоятелството, че в изпълнение на договор № 4741 от 28.12.2020 г., на 08.09.2022 г. „МТХ Трейд“ ООД изпратило до краен клиент SELTE SPA на адрес в Италия осем кашона с мобилни телефони чрез куриерска фирма „Ин Тайм“ ООД. Общото тегло на цялата пратка било 168 кг. и пътувала под номер А848 08Т9 С7J. За стойността на изпратените мобилни телефони от страна на „МТХ Трейд“ ООД била издадена фактура № •••••••••• от 08.09.2022 г. на обща стойност 48660 евро. Във фактурата бил посочен метод на изпращане – ТNТ икономична и начин на плащане – след доставка. От представен опаковъчен лист № 11930, 11931, 11932, 11933, 11934, 11935, 11936, 11937 се установява, че всеки от осемте кашона имал отделна товарителница. В процесната кутия с товарителница 1ZA848080494112499 и общо тегло 21 кг. били опаковани 40 бр. мобилни телефони Xiaomi Redmi Note 11 NFС 4/64GB DS Star Blue с изброени в опаковъчния лист серийни номера. Видно от издадените от куриерската фирма товарителница и отпечатан етикет, като описание на съдържанието на пратката било посочено „електроника“ и същата била без обявена стойност. Последното обстоятелство се потвърждава от издадена от ответното дружество фактура № 0006083731 от 10.10.2022 г. за стойността на куриерската услуга по пратка № А848 08Т9 С7J. Видно от цитираната фактура, транспортната услуга по тарифа била на стойност 3177,36 лева, от която била приспадната търговска отстъпка в размер на 2605,44 лева и добавена допълнителна такса гориво в размер на 155,69 лева. Други допълнителни такси не били начислени и общата стойност на услугата за процесната пратка възлизала на 727,61 лева. Видно от протестно писмо № 00051/12.09.2022 г., изпращачът „МТХ Трейд“ ООД уведомил ответното дружество, че след получаване на процесната пратка и преглед на съдържанието й получателят установил, че от кашон с товарителница 1ZA848080494112499 липсват 12 броя мобилни телефони Xiaomi Redmi Note 11 NFС 4/64GB DS Star Blue. Получателят изпратил видеозапис на отваряне на кашоните, от който се виждало, че процесният кашон не бил във вида, в който бил изпратен, и бил отварян преди да стигне до получателя. Ответникът бил уведомен, че за констатираната липса изпращачът щял да предяви щета пред „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. От представен с отговора на исковата молба имейл се установява, че протестното писмо достигнало до изпълнителя по договора за транспортиране на пратки най-късно на 16.12.2022 г. Видно от кредитно известие № 8800007899 от 12.09.2022 г. към фактура № •••••••••• от 08.09.2022 г., стойността на липсващите 12 броя мобилни телефона от процесната пратка в размер на 1680 евро била сторнирана от общата стойност на доставените стоки. Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, сключен между ищеца и „МТХ Трейд“ ООД по отношение на процесния товар. Посоченото обстоятелство се установява от представена по делото застрахователна полица № 30700100003470, сключена на 08.10.2021 г., със срок на застрахователното покритие от 12.10.2021 г. до 11.10.2022 г. и обект на застраховката – мобилни телефони и аксесоари. С договора била определена база на застраховане – 100 % от фактурната стойност, и лимит на превозно средство от 500000 евро. В случай че за някои товари стойността била по-голяма, било необходимо предварително уведомяване на застрахователя. Покритието на застраховката се определяло в Общите условия за застраховка „Товари по време на превоз“ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и Институтски Карго клаузи (А) – 1/1/09. По делото са представени Общи условия за застраховка „Товари по време на превоз“ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, приложими към процесния застрахователен договор. Предметът на застраховката бил определен в чл. 1, ал. 1 от общите условия – ищцовото застрахователно дружество срещу платена застрахователна премия застраховало товари, превозвани на риск на застрахования, за периода на покритие на застрахователния договор срещу загуба и/или повреда, които били пряка последица от настъпването на един или повече от рисковете, договорени в застрахователния договор. Не били предмет на настоящата застраховка товари, превозвани по условията на международните пощенски конвенции (чл. 1, ал. 2, т. 1 от общите условия). Съгласно чл. 2, ал. 1 от същите застрахователят осигурявал застрахователно покритие съгласно една от следните Институтски Карго клаузи: Институтски Карго клаузи (А) – CL 382 1/1/09, Институтски Карго клаузи (В) – CL 383 1/1/09 и Институтски Карго клаузи (С) – CL 384 1/1/09. Видно от представени по делото Институтски Карго клаузи (А) – 1/1/09, имуществената застраховка покривала всички рискове за загуба или повреда по застрахования предмет, освен изключенията, посочени в Клаузи 4, 5, 6 и 7 по-долу. Съгласно т. 4.1 от Институтските Карго клаузи при никакви случаи застраховката нямало да покрива загуба, повреда или разходи, дължащи се на преднамерено нарушение на застрахования. За липсващите стоки при превоза на процесната пратка представител на „МТХ Трейд“ ООД подал на 12.09.2022 г. уведомление за щета Карго до застрахователя по имуществената застраховка, по което била образувана щета № 0700077623. Към уведомлението били приложени следните документи: застрахователна полица, товарителница, фактура за продажбата, кредитно известие за липсващите продукти, опис на серийните номера на изпратените продукти с маркиране на тези на липсващите стоки, протестно писмо до UPS, снимки и видео клип. Въз основа на всички събрани по щетата документи експерт на застрахователя приел, че при превоза на процесната пратка била причинена липса на 12 броя мобилни телефона Xiaomi Redmi Note 11 NFС 4/64GB DS Star Blue на фактурна стойност 1680 евро. С доклад по щета № 0700077623 било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 1680 евро или 3285,79 лева, което било изплатено на застрахования „МТХ Трейд“ ООД с преводно нареждане от 14.10.2022 г. От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция рег. № 8127/6/06.12.2022 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета № 0700077623 застрахователно обезщетение в размер на 3285,79 лева. Поканата била получена от представител на ответното дружество на 09.12.2022 г., видно от отбелязване в известието за доставяне. По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ: Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от причинителя на вредата това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, но и от размера на обезщетението, което причинителят на вредата дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: съществуването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ по отношение на процесните стоки към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – загуба и/или повреда на товари по време на извършван от ответното дружество превоз в срока на застрахователното покритие; вида, характера и размера на причинените от процесното застрахователно събитие вреди на застрахования при ищеца товар и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че по време на настъпване на застрахователното събитие – 08.09.2022 г. съществувал валиден договор за застраховка „Товари по време на превоз“, сключен между „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и „МТХ Трейд“ ООД по отношение на процесните мобилни телефони. Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото застрахователна полица № 30700100003470, Общи условия за застраховка „Товари по време на превоз“ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и Институтски Карго клаузи (А) – 1/1/09 е видно, че частичната липса на застрахования товар по време на превоза му е част от покритите рискове. В отговора на исковата молба е наведено възражение, че ищецът изплатил застрахователно обезщетение за вреда, която била извън предмета на процесната застраховка, в нарушение на собствените си общи условия. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е било налице предвиденото в чл. 1, ал. 2, т. 1 от общите условия изключение, тъй като не се касае за товар, превозван по условията на международните пощенски конвенции. Към датата на настъпване на застрахователното събитие била в сила Всемирна пощенска конвенция (ратифицирана със закон, приет от 49-ото Народно събрание на 09.06.2023 г. – ДВ, бр. 53 от 20.06.2023 г., в сила за Република България от 01.07.2022 г.), имаща за цел да гарантира, че всички потребители/клиенти се ползват от правото на универсална пощенска услуга, която включва непрекъснато предоставяне на основни пощенски услуги с определено качество, до всяка точка от тяхната територия, на достъпни цени (чл. 3, § 1). Всемирната пощенска конвенция урежда правилата, прилагани към международната универсална пощенска услуга, каквато ответното дружество не предлага. Видно от Удостоверение № 0030/03.11.2009 г., издадено от Комисия за регулиране на съобщенията, „Ин Тайм“ ООД било вписано в регистъра по чл. 59, ал. 5 ЗПУ за извършване на следните неуниверсални пощенски услуги: Куриерски услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4, вр. чл. 38, т. 3, вр. § 1, т. 18 ЗПУ куриерската услуга представлява неуниверсална пощенска услуга, извършвана от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга, която гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя. Превозът на застрахованите от ищеца мобилни телефони в рамките на предоставяните от ответното дружество куриерски услуги не представлява универсална пощенска услуга по смисъла на Всемирната пощенска конвенция и не се урежда от последната. Следователно, процесният превоз, при извършването на който е настъпило застрахователното събитие, е част от предмета на застраховката „Товари по време на превоз“, сключена с ищцовото дружество, и представлява покрит застрахователен риск по смисъла на процесната полица. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба е неоснователно. На следващо място, по делото липсват каквито и да било данни за извършени от застрахования преднамерени нарушения по смисъла на т. 4.1 от Институтските Карго клаузи (А) – 1/1/09 или предаване на товара с неподходяща опаковка, в каквато насока са друга част от направените в отговора на исковата молба възражения. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът не представи никакви доказателства, още по-малко несъмнени такива, за извършени нарушения от страна на застрахования, въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ответникът не успя да докаже наличието на изключен риск или на други предпоставки за освобождаване на ищеца – застраховател от отговорност по сключения с „МТХ Трейд“ ООД застрахователен договор, поради което съдът намира, че същият не е платил застрахователното обезщетение без основание. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба не може да бъде прието. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на ответното дружество, извършило процесната куриерска услуга. От протестно писмо № 00051/12.09.2022 г., кредитно известие № 8800007899 от 12.09.2022 г. към фактура № •••••••••• от 08.09.2022 г. и уведомление за щета Карго от 12.09.2022 г. се установява, че при извършване на процесния международен транспорт била установена липса на 12 броя мобилни телефони Xiaomi Redmi Note 11 NFС 4/64GB DS Star Blue от кашон с товарителница 1ZA848080494112499. Преди всичко следва да бъде посочено, че в отговора на исковата молба настъпването на застрахователно събитие – липса на част от превозваните стоки, не беше оспорено от ответника, поради което беше отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Едва в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника заяви, че нямало доказателства, че пратката е загубена. Настоящият съдебен състав намира, че така наведеното възражение, направено след изтичане на срока по чл. 133, вр. чл. 131 ГПК, е преклудирано. Освен това е и неоснователно, доколкото по делото бяха представени писмени доказателства, установяващи липсата на част от превозваните стоки, които бяха приети от съда и не бяха оспорени от ответника. Процесуалният представител на ответното дружество изрично заяви в проведеното открито съдебно заседание, че спорът между страните е изцяло правен. С оглед изложеното съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно бяха установени видът, характерът и размерът на причинените от процесното застрахователно събитие вреди на застрахования при ищеца товар – 12 броя мобилни телефони Xiaomi Redmi Note 11 NFС 4/64GB DS Star Blue на фактурна стойност 1680 евро. По отношение на твърдяното в отговора несъответствие в номера на основната товарителница за изпратената пратка, посочен в исковата молба и в уведомлението за щета Карго, следва да бъде посочено, че действително в исковата молба е изпусната една цифра 1 (посочен е номер на товарителница 1ZA84808049239438, вместо 1ZA848080492139438). Допуснатата от ищеца техническа грешка е несъществена, доколкото същата не може да доведе до объркване или до ограничаване на правото на защита на ответника. Същата касае номера на главната товарителница, а не на тази на процесния кашон, а и от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява действителният номер на пратката. С оглед изложеното дотук настоящият съдебен състава намира, че са изпълнени всички елементи от фактическия състав на регресното право на ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Товари по време на превоз“, удовлетворил увреденото лице за причинените по застрахования товар вреди, да иска неговото възстановяване от отговорния за причинената вреда превозвач. По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т.О., ВКС). Основният спорен по делото въпрос е дали ответното дружество дължи възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в пълен размер и ако не, до каква сума следва да бъде ограничена неговата отговорност за липсващите стоки, които е превозвало. За правилния отговор на този въпрос от съществено значение е обстоятелството, че обхватът на суброгационното право на застрахователя по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ зависи не само от размера на застрахователното обезщетение, което същият е платил на застрахования, но и от размера на обезщетението, което причинителят на вредата дължи на застрахования. Облигационното отношение между ответното дружество и „МТХ Трейд“ ООД е породено от договор за куриерски услуги. От обстоятелството, че „Ин Тайм“ ООД е пощенски оператор по смисъла на чл. 18 ЗПУ, който извършва неуниверсални пощенски услуги, следват два правни извода от съществено значение за спора. На първо място, Всемирната пощенска конвенция, уреждаща само универсалната пощенска услуга, каквато ответното дружество не осъществява, не е приложима към процесните отношения. В този смисъл за настоящия случай е правно ирелевантна разпоредбата на чл. 85, ал. 3 ЗПУ, която предвижда, че обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз. Второ, приложим към процесните правни отношения е специалният Закон за пощенските услуги, а не общият Закон за задълженията и договорите. Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба. А разпоредбите на чл. 85, ал. 4 и ал. 5 ЗПУ предвиждат, че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите и се обявяват от пощенските оператори на публични и достъпни места в техните стационарни пощенски станции и се публикуват на страницата им в интернет (чл. 21, ал. 8 ЗПУ). Оповестяването на общите условия на ответното дружество по уредения законов ред не се оспорва от ищеца, като същите са представени по делото. Съгласно т. 37 от общите условия ответното дружество имало ограничена материална отговорност пред потребителите за пратките във връзка с непълно или неправилно изпълнение на договора за куриерска услуга. За частично или напълно увредени по време на транспортирането или загубени пратки „Ин Тайм“ носело ограничена отговорност в размер на: 1. действителната стойност на съдържанието, но не повече от стойността в лева на 100 щатски долара за международна пратка; 2. действителната стойност на съдържанието, но не повече от 15 лева за вътрешна пратка (т. 38 от общите условия). В т. 39.1 от същите била предвидена възможност подателят да повиши границата на отговорност на „Ин Тайм“, ако при подаване на международна пратка в товарителницата декларира по-висока стойност на съдържанието и заплати съответната такса. Декларираната стойност на съдържанието в този случай по никакъв начин не трябвало да надвишава равностойността в лева на 50000 щатски долара на пакет. Следователно, размерът на дължимото от куриера обезщетение за вреди от неизпълнението на договора е диференциран в общите условия на ответното дружество съобразно вида на услугата – вътрешна или международна пощенска пратка, и в зависимост от наличието или не на договорена между страните допълнителната услуга „обявена стойност“, като хипотези са ясно разграничени. Не е налице непълнота, която да налага прилагане по аналогия на общите правила на Закона за задълженията и договорите. Пълно обезщетяване на вредите в размера на действителната стойност на съдържанието на пратката пощенският оператор дължи само при уговорена между страните допълнителна услуга „обявена стойност“. Съгласно § 1, т. 11 ДР ЗПУ „обявена стойност“ е допълнителна услуга, представляваща отговорност на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка в случаи на загуба, кражба или повреда. По делото няма доказателства, а и твърдения процесната пратка да е била заявена за доставяне като такава с обявена стойност. От приетата товарителница е видно, че предоставената от ответника услуга е била „UPS Saver“, а от фактура № 0006083731 от 10.10.2022 г. се установява, че за пратка № А848 08Т9 С7J допълнителни такси за услугата „обявена стойност“ не са били начислявани. При тези данни следва да бъде прието, че допълнителна услуга „обявена стойност“ не е била уговаряна между страните по договора за международно транспортиране на пратки относно процесната такава, поради което „Ин Тайм“ следва да носи ограничена отговорност за частичната липса съгласно т. 38.1 от общите условия – в размер на действителната стойност на съдържанието, но не повече от стойността в лева на 100 щатски долара (в този смисъл в ж . Определение № 3690 от 22.11.2023 г. по гр. д. № 1086/2023 г., III г. о., ВКС). Равностойността следва да бъде определена по официалния курс на Българската народна банка на българския лев към щатския долар към датата на настъпване на застрахователното събитие – 08.09.2022 г., а именно 1.95407 лева за 1 щатски долар или равностойността на 100 щатски долара възлиза на 195,41 лева. По делото няма данни, а и твърдения за пълно или частично погасяване на дължимата сума от страна на ответника. С оглед изложеното искът по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 195,41 лева или 99,91 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 195,41 лева до предявения размер от 271,48 лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските: Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищецът е извършил следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът „Ин Тайм“ ООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата в общ размер на 107,97 лева или 55,20 евро, представляваща направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ответното дружество е извършило разноски в размер на 450 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът не е оспорил така направените разноски. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответника „Ин Тайм“ ООД сумата в размер на 126,09 лева или 64,47 евро, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. Воден от горното, съдът: