Решение № 4448 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 750/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, подадена чрез ст. юрисконсулт Е. Б., срещу Решение № 61 от 07.04.2026 г., постановено по АНД № 640/2025 г. по описа на Районен съд – Харманли, поправено с Решение № 90 от 22.05.2026 г., с което е отменено Наказателно постановление № 26-2500278 от 10.12.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково. С наказателното постановление на „Майдекс“ ЕООД за нарушение на чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (766,94 евро). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на районния съд за недоказаност на административното нарушение, като се твърди, че фактическата обстановка е установена въз основа на представени от самия работодател официални писмени доказателства - Правилник за вътрешния трудов ред, поименен график за работа и форма за отчитане на работното време за м. август 2025 г. за обекта * в [населено място]. Според касатора тези документи имат обвързваща доказателствена сила за контролните органи съгласно чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ, поради което изискването на съда за допълнително доказване на началния и крайния час на смените извън декларираните от работодателя данни било правно необосновано и водело до неправилно преразпределяне на доказателствената тежест. Излагат се и доводи за неправилно приложение на материалния закон при определяне на отработеното време. Касаторът се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Поддържа се, че това преобразуване представлява установен от закона механизъм за определяне на отработеното време, а не въпрос на фактическо доказване, като при норма от 168 часа за м. август 2025 г. след преобразуването отработеното време възлиза на 177 часа, поради което е налице превишение от 9 часа, представляващо извънреден труд. Твърди се още, че липсата на писмена заповед за полагане на извънреден труд не обуславя недоказаност на нарушението, тъй като при сумирано изчисляване на работното време извънредният труд се установява в края на отчетния период, а качеството му на такъв произтича от закона, а не от наличието на изрично разпореждане на работодателя. В жалбата се оспорват и мотивите на районния съд относно приложението на чл. 146 КТ. Изразява се становище, че съдът е смесил общата забрана за полагане на извънреден труд по чл. 143, ал. 2 КТ с количествените ограничения относно неговата продължителност по чл. 146 КТ, които били относими единствено в случаите на допустим по изключение извънреден труд по чл. 144 КТ. Твърди се, че доколкото за процесния обект не е установена нито една от предвидените в чл. 144 КТ хипотези, всеки положен над нормата час е незаконосъобразен независимо от продължителността на извънредния труд, поради което количествените ограничения по чл. 146 КТ са неотносими към спора. По отношение на начина на отчитане на работното време се поддържа, че районният съд неправилно е изключил от изчисленията времето за почивка. Оспорва се позоваването на Тълкувателно решение № 8/14.11.2014 г. на ВКС, като се твърди, че съдът не е съобразил спецификата на работния процес в обекта. Според касатора в бензиностанцията/газстанцията е установен непрекъсваем процес на работа, при който намира приложение чл. 151, ал. 3 КТ и времето за хранене се осигурява през работното време. Тъй като работникът следва да бъде на разположение на работното си място на територията на бензиностанцията с оглед осигуряване непрекъснатостта на обслужването, това време не следва да се изважда от общия брой отработени часове. Поддържа се, че поради това изчисленият от контролните органи общ брой от 177 часа е фактически и юридически правилен. Оспорват се и изводите на районния съд относно посочената дата на извършване на нарушението - 01.09.2025 г. В жалбата се поддържа, че при сумирано изчисляване на работното време наличието на извънреден труд се установява като краен резултат след приключване на отчетния период. До изтичането на последния календарен ден от периода - 31.08.2025 г., работодателят разполагал с правна и фактическа възможност да компенсира натрупаните часове, поради което полагането на труд над нормата се обективирало като завършено нарушение едва на първия ден след изтичането на периода - 01.09.2025 г. Твърди се, че именно към този момент състоянието на превишаване на нормата ставало окончателно, като в подкрепа на този довод се сочи чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Касаторът счита за ирелевантен и въпроса кое конкретно лице е изготвило поименния график. Позовава се на чл. 414 и чл. 416 КТ и поддържа, че административнонаказателната отговорност за спазване на трудовото законодателство е на работодателя в качеството му на юридическо лице, чийто ангажимент е да контролира отчетните процеси и да не допуска полагането на труд в нарушение на забраната по чл. 143, ал. 2 КТ. Твърди се още, че районният съд необосновано е дал преимущество на събраните в съдебното производство свидетелски показания пред писмената документация, представена и заверена от самия работодател при проверката като официален отчет за работното време. С оглед изложеното се иска отмяна на Решение № 61 от 07.04.2026 г. по АНД № 640/2025 г. на Районен съд - Харманли и постановяване на решение по същество, с което жалбата на „Майдекс“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 26-2500278 от 10.12.2025 г. да бъде отхвърлена, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София. В съдебно заседание касаторът, редовно призован и представляван от ст. юрисконсулт Е. Б., поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Счита обжалваното решение за неправилно и моли същото да бъде отменено изцяло, като спорът бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата на „Майдекс“ ЕООД и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „Майдекс“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. С. от АК – Хасково, представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че изложените в жалбата твърдения не установяват пороци на съдебния акт, а изразяват несъгласие на касатора с извършената от районния съд преценка на събраните доказателства и с приложението на закона. В отговора се оспорва доводът, че районният съд неправилно е преразпределил доказателствената тежест и че нарушението е било установено въз основа на официални писмени документи, ползващи се с обвързваща доказателствена сила по чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът сочи, че разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ урежда правомощието на контролните органи да изискват от работодателя обяснения, сведения и необходимите документи във връзка с упражнявания контрол, но не освобождава административнонаказващия орган от задължението да събере необходимите доказателства за установяване на твърдяното нарушение. Според изложеното в отговора представените писмени документи установяват работното време по график, но не и реално положения извън това работно време труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Оспорва се и тезата на касатора относно приложението на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа се, че предвиденото в тази разпоредба превръщане на нощните часове в дневни с определен коефициент е свързано с увеличеното заплащане на нощния труд, а не с определяне на нормата на работното време и с автоматично генериране на извънреден труд. Поради това не можело единствено чрез математическо преобразуване на нощните часове да се приеме, че са положени 9 часа извънреден труд. Поддържа се още, че правилно районният съд е обсъдил липсата на произнасяне от административнонаказващия орган относно приложението на чл. 146, ал. 3, т. 1 КТ, както и обстоятелството дали почивките за хранене следва да бъдат включени в реално отработеното време. В тази връзка ответникът се позовава и на Тълкувателно решение № 8/14.11.2014 г. на ВКС. По отношение на твърдяното полагане на извънреден труд се поддържа, че при установения сменен режим и сумирано изчисляване на работното време отчетният период е един календарен месец – август 2025 г., през който работникът Р. Д. е имал 16 почивни дни и 15 дни с дневни и нощни смени. Липсвали доказателства за началния и крайния час на отделните смени, поради което не можело да бъде определен броят на действително положените часове и съответно да се направи обоснован извод дали е положен извънреден труд и с каква продължителност. Възразява се и срещу посочената в АУАН и наказателното постановление дата на нарушението – 01.09.2025 г. Според ответника при отчетен период от 01.08.2025 г. до 31.08.2025 г. евентуалното нарушение би било извършено след отработването на часа, с който е превишена нормативно установената продължителност на работното време, а 01.09.2025 г. била единствено дата, на която нарушението вече би могло да бъде констатирано след приключване на отчетния период, но не и дата на неговото извършване. Ответникът поддържа още, че административнонаказващият орган не е обсъдил ограничението по чл. 146, ал. 3, т. 1 КТ относно продължителността на извънредния труд, както и не е установил кой е изготвил графика за работа и дали работодателят е допуснал полагането на извънреден труд или не му се е противопоставил, които обстоятелства според отговора са относими към субективното отношение към твърдяното нарушение. По отношение на почивките за хранене ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 8/14.11.2014 г. на ВКС и посочва, че при непрекъсваем сменен режим времето за хранене се включва в работното време, когато работникът е длъжен да остане на работното си място, но не се прибавя към реално изработеното време. Поддържа се, че в наказателното постановление липсват констатации дали почивките са включвани в отчетеното работно време, поради което и в тази част липсват необходимите фактически данни за установяване на нарушението. С оглед на изложеното, ответникът моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 230,08 евро, като при претендиране на разноски от насрещната страна е направено възражение за прекомерност. Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. С молба с вх. № 6930/10.09.2026 г., депозирана чрез пълномощника му адв. М. С., се поддържа депозираният отговор на касационната жалба. С обжалваното Решение № 61 от 07.04.2026 г., постановено по АНД № 640/2025 г., поправено с Решение № 90 от 22.05.2026 г. по същото дело, Районен съд – Харманли е отменил обжалваното наказателно постановление, като е присъдил в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., съответно 230,08 евро. За да постанови този резултат, районният съд е съобразил, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на забраната по чл. 143, ал. 2 КТ за полагане на извънреден труд. Приел е, че поради естеството на работата в обекта е въведен сменен режим, като работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време с месечен период на отчитане. От представения график съдът е достигнал до извод, че през м. август 2025 г. работникът Р. Д. е имал 16 почивни дни, а през останалите 15 дни - дневни и нощни смени, но е счел, че липсват доказателства относно началния и крайния час на отделните смени, които да позволят определяне на действително положения труд за целия отчетен период и въз основа на него да се направи обоснован извод дали е положен извънреден труд и каква е неговата продължителност. Съдът е изложил съображения, че при сумираното изчисляване на работното време нормалната продължителност се спазва средно за отчетния период, като работата над нормалната продължителност през отделни дни може да бъде компенсирана с почивка в рамките на същия период, а извънреден труд е налице, когато в края на отчетния период нормата на работното време е превишена. За м. август 2025 г. съдът е определил нормата на 168 часа и е приел, че евентуално нарушение на чл. 143, ал. 2 КТ би било осъществено с отработването на часа, с който тази норма е превишена. Поради това е счел, че посочената в АУАН и наказателното постановление дата 01.09.2025 г. може да бъде дата на констатиране на нарушението като първия ден след приключване на отчетния период, но не и дата на неговото извършване. Според районния съд датата и часът на нарушението са могли да бъдат установени от административнонаказващия орган, а правилното им посочване е задължителен реквизит на АУАН и наказателното постановление съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Като допълнителни съображения районният съд е посочил, че административнонаказващият орган не е обсъдил ограниченията за извънредния труд по чл. 146, ал. 3, т. 1 КТ, както и че не е установено дали графикът за работа е изготвен от работодателя или от друго длъжностно лице. Според съда последното обстоятелство има значение и за преценката дали работодателят е допуснал полагането на извънреден труд или не му се е противопоставил. Районният съд се е позовал и на Тълкувателно решение № 8/14.11.2014 г. на ВКС, като е приел, че при непрекъсваем сменен режим времето за хранене се включва в работното време, когато работникът е длъжен да бъде на работното си място, но е констатирал липса на изводи на административнонаказващия орган относно почивките през работното време и начина, по който те са отчетени при определяне на реално отработените часове. Въз основа на изложеното съдът е достигнал до заключение, че събраните по делото доказателства не позволяват да бъде направен единствено възможен извод за осъществяване на вмененото административно нарушение и е отменил наказателното постановление поради недоказаност на нарушението. Съдът, след като обсъди наведените касационни основания, доводите на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество - за основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изводът на Районен съд - Харманли за недоказаност на вмененото на „Майдекс“ ЕООД нарушение по чл. 143, ал. 2 КТ не се споделя от настоящия касационен състав. Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е нарушило забраната по чл. 143, ал. 2 КТ, като е допуснало полагането на извънреден труд от работника Р. И. Д., заемащ длъжността „обслужващ *“, за периода на сумирано изчисляване на работното време от 01.08.2025 г. до 31.08.2025 г., без да е налице някоя от предвидените в чл. 144 КТ хипотези, при които извънредният труд е допустим по изключение. В АУАН и НП са посочени отчетният период, конкретният работник, заеманата от него длъжност, обектът, в който е полаган трудът, въведеният режим на сумирано изчисляване на работното време, документите, въз основа на които е извършено изчислението, както и резултатът от него - при норма за м. август 2025 г. от 168 часа са отчетени 177 часа след преобразуването на нощните часове в дневни, или 9 часа над нормата. В наказателното постановление изрично е посочено, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане един месец, че Р. Д. е полагал и нощен труд при работна смяна от 19:00 ч. до 07:00 ч., както и че при определяне на отработените часове е извършено преобразуване на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочена е и нормата на работното време за периода - 168 часа, както и установеният след преобразуването резултат - 177 часа, от които 9 часа извънреден труд. В този смисъл не може да се приеме, че в АУАН или в наказателното постановление липсва фактическо описание, позволяващо на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му. Напротив, описанието на нарушението съдържа необходимата индивидуализация на времето, мястото, лицето, по отношение на което е допуснат извънредният труд, отчетния период, начина на формиране на нормата и размера на превишението. Поради това изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно описанието на нарушението са спазени. Не може да бъде споделен изводът на районния съд, че по делото липсват достатъчно доказателства за началния и крайния час на отделните работни смени, поради което не е възможно да се установи действително отработеното време. Представеният от работодателя поименен работен график за м. август 2025 г., непосредствено под табличната част, посочва съдържанието на използваните обозначения, като за дневната смяна е определено начало на работния ден в 07:00 ч. и край в 19:00 ч., за нощната смяна - начало в 19:00 ч. и край в 07:00 ч., а за режимите Р1 и Р2 също са посочени конкретни начални и крайни часове. Графикът е съставен при месечна норма от 168 часа и съдържа името на съставителя - К. Б.. Съдържанието на графика следва да бъде преценявано във връзка с Правилника за вътрешния трудов ред и с формата за явяване и неявяване на работа. С Правилника работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време с месечен период на отчитане, а с трудовия договор на Р. Д. е уговорено пълно работно време от осем часа. Формата за явяване/неявяване за м. август 2025 г. от своя страна съдържа отделен ред за Р. Д. и отразява явяването на работа съобразно заложения режим. Следователно липсата на повторно изписване на часовете във всяка отделна клетка от табличната част на графика не означава липса на данни за продължителността на смените. Условното обозначение на съответната смяна придобива конкретно съдържание именно чрез легендата към графика и чрез правилата за организация на работното време, установени от работодателя. Като е приел, че началото и краят на работните смени не са доказани, районният съд е достигнал до фактически извод, който не съответства на събраните по делото писмени доказателства. Не се споделя и изводът, че е следвало да бъде установено кое конкретно лице е изготвило графика и едва след това да се преценява дали работодателят е допуснал полагането на извънреден труд. На първо място, в самия документ е посочено, че графикът е съставен от К. Б. - управител на дружеството. На второ място и независимо от това, поименните графици при сумирано изчисляване на работното време се утвърждават от работодателя и са част от установената от него организация на труда. Обстоятелството кой служител е извършил техническото им изготвяне не премахва задължението на работодателя да организира работното време по начин, който не допуска полагането на забранен извънреден труд. Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, а съгласно ал. 2 извънредният труд е забранен. Изключенията от тази забрана са изчерпателно регламентирани в чл. 144 КТ. В случая не се твърди и не се установява наличие на някое от тези изключения. Напротив, трудът е положен в изпълнение на утвърдената организация на работното време и е отчетен в документите на самия работодател, поради което не може да се приеме, че се касае за труд, положен по инициатива на работника и без знанието на работодателя. Друг въпрос, който възниква по делото, е дали при определяне на часовете, положени от работника при сумирано изчисляване на работното време, следва да бъдат взети предвид и часовете, получени от преобразуването на нощния труд в дневен. По този въпрос възприетото от районния съд разбиране не съответства на нормативната уредба. Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени при подневно отчитане за съответното работно място. При нормална продължителност на дневното работно време осем часа и на нощното - седем часа, приложимият коефициент е 1,143. Това правило не е единствено механизъм за определяне на размера на трудовото възнаграждение, както се поддържа в отговора на касационната жалба. НРВПО изрично придава значение на преобразуването и при самото отчитане на работното време. Съгласно чл. 9а, ал. 3 НРВПО поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове на работника за периода на сумираното изчисляване да не бъде по-голям от нормата за продължителност на работното време, а ал. 4 на същата разпоредба изрично предвижда, че когато се полага нощен труд, този сбор се изчислява след преобразуване на нощните часове в дневни за смените с четири и повече часа нощен труд чрез коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно преобразуването на нощните часове е нормативно включено именно в механизма за определяне на сбора на работните часове при сумирано отчитане. Тезата, че часовете след преобразуването имат значение само за възнаграждението, но не и за преценката дали е надвишена нормата на работното време, би обезсмислила изричната разпоредба на чл. 9а, ал. 4 НРВПО. В същата насока е и чл. 9г НРВПО, според който отработените часове, които в края на периода на сумираното изчисляване са повече от нормата, определена по чл. 9б, се отчитат като извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. В конкретния случай изчислението на посочените 177 часа се основава на предоставените от работодателя график, форма за явяване и неявяване и Правилник за вътрешния трудов ред. Нощната смяна е определена от 19:00 ч. до 07:00 ч., тоест включва нощен труд в интервала между 22:00 ч. и 06:00 ч., а при преобразуването на тези нощни часове с приложимия коефициент сборът за отчетния период надвишава нормата от 168 часа. Именно това е отразено както в АУАН, така и в наказателното постановление - 177 отчетени часа и 9 часа над нормата. Неоснователно е и позоваването на чл. 146 КТ. Разпоредбите на чл. 143, чл. 144 и чл. 146 КТ уреждат различни аспекти на режима на извънредния труд. Чл. 143, ал. 2 КТ установява общата забрана за полагането му, чл. 144 КТ определя случаите, в които по изключение извънредният труд е допустим, а чл. 146 КТ установява пределите на неговата продължителност. Спазването на ограниченията по чл. 146 КТ не представлява основание за допустимост на извънредния труд и не изключва нарушение на забраната по чл. 143, ал. 2 КТ, когато не е налице някоя от хипотезите по чл. 144 КТ. Поради това обстоятелството, че процесното превишение не надхвърля пределите по чл. 146 КТ, не обосновава законосъобразност на полагането му. Не е необходимо и наличието на изрична писмена заповед на работодателя за извънреден труд, за да е налице нарушение на забраната по чл. 143, ал. 2 КТ. Самата законова дефиниция по чл. 143, ал. 1 КТ обхваща не само труда, положен по изрично разпореждане, но и труда, положен със знанието и без противопоставянето на работодателя. В настоящия случай знанието и допускането се извеждат от установената от работодателя организация на работното време и от собствените му отчетни документи. Поименният график е документ, създаден от работодателя, работникът е бил запознат с него, а формата за явяване/неявяване удостоверява отработването на съответните смени. При тези данни липсата на отделна заповед не опровергава, а е ирелевантна за факта на допуснатия извънреден труд. Не се споделят и съображенията на районния съд, свързани с почивките за хранене. От приложената документация е видно, че при дневната и нощната смяна са предвидени почивки, като същевременно в поименния график тези смени са отчетени в пълната им продължителност. За Р. Д. са отразени 4 дневни и 8 нощни смени, наред с 24 часа работа при осемчасов режим, при общ сбор по графика 168 часа. Не е установено Р. Д. да е работил при различен режим, нито по делото е представен документ, от който да следва, че част от посочените като работни часове следва да бъде приспадната. Свидетелските показания относно почивките на други работници не могат сами по себе си да заместят липсващи данни за различно отчитане на работното време на Р. Д.. Освен това при непрекъсваем процес на работа времето за хранене има различен правен режим от обикновената почивка, през която работникът разполага свободно с времето си. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС нормативно определеното време за хранене при непрекъсваем производствен процес, смени или дежурства се включва в работното време, когато работникът е длъжен да присъства физически на определеното от работодателя място. Ето защо самото наличие в графика на период, означен като почивка, не позволява автоматичното му приспадане от отчетеното работно време. В случая административнонаказващият орган е изходил от официално водената от работодателя отчетност, а доказателства, които да установяват различен брой действително отчетени часове на Р. Д., не са ангажирани. Неправилен е и изводът на районния съд относно момента на извършване на нарушението. Съдът е приел, че при норма от 168 часа нарушението следва да бъде свързано с конкретния ден и час, в който работникът е отработил часа над тази норма, а 01.09.2025 г. може да бъде единствено дата на констатиране на нарушението. Това разбиране не отчита спецификата на сумираното изчисляване на работното време. При този режим работното време не се преценява изолирано за всеки отделен работен ден. В отделни дни или седмици работникът може да положи повече часове, а в други - по-малко, стига в рамките на отчетния период да бъде спазена нормата. Именно поради това чл. 9г НРВПО квалифицира като извънреден труда на часовете, които „в края на периода“ са повече от определената норма. До изтичането на този период работодателят разполага с възможност да организира работното време така, че временните превишения в отделни дни да бъдат компенсирани с по-малка продължителност на труда в други дни. Това е и принципното разбиране при прилагането на режима на сумирано изчисляване - преценката дали реално е положен извънреден труд се извършва след приключването на периода, когато се съпоставят общо отработените часове с нормативно определената за същия период продължителност. Поради това разбирането на районния съд, че административнонаказващият орган следва да установи конкретния календарен ден и конкретния час, в който нормата е била „премината“, фактически приравнява сумираното към подневно отчитане и не съответства на естеството на този режим. В АУАН и в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено „към 01.09.2025 г.“, като непосредствено е индивидуализиран отчетният период от 01.08.2025 г. до 31.08.2025 г. Отделно е посочено, че нарушението е установено при документалната проверка на 22.10.2025 г. Следователно не може да бъде споделен изводът, че 01.09.2025 г. би могла да бъде единствено дата, към която нарушението може да бъде констатирано, но не и момент, към който то е довършено. АУАН и НП ясно разграничават момента, към който е налице превишението след приключване на отчетния период, от по-късния момент на неговото установяване при проверката. При така установеното, следва да се приеме, че са налице елементите от състава на нарушението по чл. 143, ал. 2 КТ и че работодателят е допуснал полагането на забранен извънреден труд. Не е налице основание и за приложение на привилегирования състав по чл. 415в КТ. Нарушението на забраната за допускане на извънреден труд е осъществено с фактическото полагане на труда и последиците от вече положения труд не могат да бъдат отстранени след установяването му по начин, който да изпълни предпоставката за незабавно отстраняване на нарушението. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 КТ, която за работодател, нарушил разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за здравословни и безопасни условия на труд, предвижда имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. На „Майдекс“ ЕООД е определена имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер - 1 500 лв., поради което не е налице основание за нейното намаляване. По изложените съображения касационният състав приема, че районният съд неправилно е отменил наказателното постановление. Събраните доказателства са достатъчни за разрешаване на спора по същество и не се налага установяване на нови факти. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което наказателното постановление бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и своевременно направените искания за присъждане на разноски от процесуалния представител на административнонаказващия орган както във въззивното, така и в касационното производство, на основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 4 и ал. 5 ЗАНН в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При съобразяване на фактическата и правната сложност на делото и извършеното процесуално представителство възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ за всяка от двете инстанции, а именно 66, 47 евро или общо 132,94 евро.