Решение № 75 от 23.2.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 6/2026 г.

дело № 20265600200006 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на чл.32, вр. чл.16 от ЗПИИАКОРНФС. Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от властите на Нидерландия, с което се иска признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена на ••• гражданин П. М. К., роден на ••• г. в гр.•••, с посочен в удостоверението последен известен адрес, в гр.•••. В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно и счита, че следва да се уважи. Засегнатото лице нередовно призовано, не се явява. Според постъпилата справка от НБДН, същият е с имената П. М. К., роден на ••• г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр. •••, ул. ••• / служебен/, настоящ в ••• от 07.07.2025г. При призоваването на лицето на постоянният адрес се установява,че той представлява неработещо училище, лицето не бе намерено и на посоченият му в удостоверението адрес в гр. •••, ул. •••, на който не живеел от години. От постъпилата от нидерландските власти информация се установява, че данните за адрес на засегнатото лице с които разполагат са тези за адресът му в ••• и нямат данни за адрес на засегнатото лице, в издаващата държава – Нидерландия. Служебният защитник на засегнатото лице намира искането за основателно и счита, че финансовата санкция следва да бъде приета за изпълнение. Съдът като се запозна със събраните доказателства, приема за установено следното: Според преводът на постъпилото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета издадено на 18.12.2025г., със същото се иска признаване и изпълнение на решение № 01/255850-24 на съдебен орган – Окръжен съд – Източен Брабант, на издаващата държава – Нидерландия, постановено на 16.09.2024г. и влязло в сила на 01.10.2024г. С решението, засегнатото лице е санкционирано за престъпление представляващо „Умишлено и незаконно унищожаване на AED/ дефибрилатор, който е принадлежал изцяло на община Вухт, извършено на 10.08.2024г. около 1.53 ч. сутринта, в посоченото в удостоверението място, в издаващата държава, квалифицирано като престъпление по чл.350 от НК на издаващата държава – „Умишлено и противозаконно унищожаване на имущество, принадлежащо изцяло или частни но друго лице“. За посоченото престъпление, на засегнатото лице е наложена финансова санкция в размер на 200 евро. В удостоверението е посочено, че решението е постановено от съд в издаващата държава, за деяние наказуемо по нейният закон. Отбелязано е , че деянието попада в обхвата на тези за които двойна наказуемост не се изисква, като представлява престъпно увреждане. Посочено е, че решението е влязло в сила и по информация на издаващият орган, не е постановявано или изпълнявано друго такова решение срещу същото лице за същото деяние, в държава различна от издаващата или изпълняващата. В удостоверението е потвърдено е, че производството не било писмено, лицето не се явило лично на съдебния процес при който е постановено решението, но е отбелязано, че то било призовано лично на 10.08.2024г. и по този начин уведомено за процеса при който е постановено решението, включително, че то може да бъде постановено и в негово отсъствие при неявяването му. Не е отбелязано да е извършено плащане на санкцията /частично или пълно/, посочено е, че давността изтича на 14.09.2032г., както и , че в издаващата държава се предвижда алтернативна санкция – „ лишаване от свобода“ с максимален срок от 4 дни. Към удостоверението е приложен документ на чужд език без превод, представляващ явно решението за санкциониране на лицето. При така установените обстоятелства съдът намира, че решението е допустимо. Не се установява да са налице основания за отказът му по смисъла на чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, а са налице условията по чл.30 от същия закон и то подлежи на изпълнение. В удостоверението е дадено описание и правна квалификация на престъплението за което лицето е санкционирано като е посочено, че то попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 от Закона, съответни на чл.5 ал.1 от РР 2005/214/ПВР за които двойна наказуемост не се изисква, но същото представлява престъпление и по чл.216 от НК на Р.България. Според отбелязаното в удостоверението, лицето е било призовано за датата на съдебното заседание в което е постановено решението, включително и за възможността то да се постанови в негово отсъствие при неявяването му по неуважителни причини, с което стандартът за спазване на правото му на лично участие в съдебното производство е спазен, а наложената му финансова санкция надхвърля минимума от 70 евро. Съгласно §.5 от Закона за въвеждане на еврото в Р. България, превалутиране на санкцията в левовата и равностойност не се налага поради въвеждане на еврото като официалното платежно средство в Р.България. Предвид изложеното, решението следва да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. Водим от горното и на осн.чл.32 ал.1, вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът,