Решение № 200 от 25.11.2025 г. на Районен съд - Нова Загора по дело № 299/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от М. Д. А. с ЕГН ••••••••••, чрез адв.Г. Д. от АК - Сливен, срещу СУ „ИВАН ВАЗОВ“ с ЕИК 000582554, представлявано от Директора М.К., с адрес: ••• с посочено правно основание чл.128, т.2 и чл.222, ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се излага, че ищцата е била в трудово правоотношение от 2007 г. със СУ „Иван Вазов“ - Нова Загора, ЕИК 000582554, с Допълнително споразумение от 01.09.2022 г. към Трудовият й договор длъжността се променила на старши учител, начален етап на основното образование, с код по НКПД: 23415003, с основно трудово възнаграждение в размер на 1533.00 лв., по силата на което до 27.07.2023 г. е работила в ответното училище като старши учител, и със Заповед № РД-07-1060/25.07.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ й е било прекратено трудовото правоотношение - във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - ранно пенсиониране. На основание чл.222, ал.3 от КТ й били изплатени 11 брутни заплати в размер на 25524.84 лв. /при месечно брутно трудово възнаграждение 2320.44 лв./; на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск за 31 дни сумата в размер на 3377.14 лв. Ищцата била член на Синдиката на българските учители, съобразно издадената служебна бележка.

Сочи се, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. На това основание на 10.08.2023 г. бил сключен анекс № Д 01-192 към колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование с № Д 01-269/ 06.12.2022 г., с който бил променен чл.27 и считано от 01.01.2023 г. и били увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогичския персонал в системата на образованието не по-малко от 15 %. Съгласно последното допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата - 01.09.2022 г. в сила от 01.09.2022 г. брутната й трудова заплата била в размер на 1533.00 лв., с клас прослужено време, с брутно трудово възнаграждение от 2320.44 лв., поради което полагащото й се увеличение от 15 % възлизало на 348.06 лв. на месец. Въпреки отправеното заявление вх.№ РД-04-17/19.09.2023 г. това увеличение не било изплатено на ищцата, като с Писмо с изх.№ РД - 04-172/13.02.2024 г. ответникът бил отказал.

Посочва се, че в случая законодателят с приемането на Закон за държавния бюджет за 2023 г. (обн.ДВ. бр.66 от 01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн.ДВ. бр.75 от 01.09.2023 г.), бил приел същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С това бил преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с анекс № Д 01-192 към колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование с № Д 01-269/ 06.12.2022 г., предвиждало нов размер на основните възнаграждения, който се прилагал считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагали по отношение на лицата, които към момента, към който нормите влизат в сила и имат правно действие, т.е. към 01.01.2023 г., били отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагали труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Следвало да се посочи още, че с придадената обратна сила се предвиждали по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което било изцяло съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА.

Анализирайки текста на Анекса от 10.08.2023 г., сключилите го страни му били придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагали, считано от 01.01.2023 г. По този начин било налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения начален момент. Разяснява се, че в случая изрично било посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023 г. Към този момент следвало да се определи и кръгът на правоимащите лица.

Затова се счита, че ищцата която била полагала труд в процесния период имала право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Тъй като с приемането на разпоредбите били преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следвало да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е било увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.

Ето защо за ищцата бил налице правен интерес да предяви настоящите искове за заплащането на дължимото увеличение на месечното възнаграждение за положения труд през периода 01.01.2023 г. - 27.07.2023 г. в размер на 348.06 лв. на месец, или общо сумата от 2436.46 лв. /за шест месеца/; Да иска дължимото увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за изплатените 11 брутни заплати - сумата от 3828.72 лв. /11м по 348.06 лв./; Да иска неплатено дължимото увеличение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск със 15 % от 3377.14 лв. или сумата от 506.55 лв.

Предвид изложеното, и след доказване на твърдяните факти и обстоятелства, ищеца моли съда:

1. ДА ОСЪДИ СУ „ИВАН ВАЗОВ“ БУЛСТАТ 000582554, представлявано от Директора:

М.К., с адрес за призоваване: гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев“ № 54, да заплати на ищеца сумата от 2436.46 лв., представляваща неизплатено дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023 г. до 27.06.2023 г. в размер на 348.06 лв. на месец, ведно със сумата от 501.13 лв. - по чл.86, ал.1 ЗЗД за забава за вземането ни за периода 19.09.2023 г. /съгласно Заявлението за изпълнение/ до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението;

1. ДА ОСЪДИ СУ „ИВАН ВАЗОВ“ БУЛСТАТ 000582554, представлявано от Директора:

М.К., с адрес за призоваване: гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев“ № 54, да заплати на ищеца сумата от 3828.72 лв., представляващо неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 348.06 лв. на месец, ведно със сумата от 787.49 лв. - по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забава за вземането й за периода 19.09.2023 г. /съгласно Заявлението за изпълнение/ до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението;

1. ДА ОСЪДИ СУ „ИВАН ВАЗОВ“ БУЛСТАТ 000582554, представлявано от Директора М.К., с адрес за призоваване: гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев“ № 54, да заплати на ищеца сумата от 506.55 лв., представляващо неплатеното дължимо увеличение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск със 15 % от 3377.14 лв., ведно със сумата от 104.18 лв. - по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забава за вземането й за периода 19.09.2023 г. /съгласно Заявлението за изпълнение/ до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

Представят се писмени доказателства по опис.

Правят се доказателствени искания съда да задължи ответника, да представи Анекса на ищцата от 01.09.2022 г., ведно с основния трудов договор, тъй като в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не било посочено кой договор се прекратява. Моли, ако ответникът оспори размера на претендираните суми, съдът да назначи СЧЕ.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника СУ „ИВАН ВАЗОВ“ с ЕИК 000582554, представлявано от Директора М.К., с адрес: •••, чрез адв.Д. П. от АК - Сливен, с който се посочва, че исковата молба е допустима, но по същество неоснователна.

Сочи се, че не оспорват, че ищцата М. Д. А. е била в трудово правоотношение със СУ „Иван Вазов“ гр.Нова Загора от 2007 г. до прекратяване на правоотношението, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране, прекратено със Заповед № РД-07-1060/25.07.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.

Твърди се, че въз основа на тази заповед на г-жа А. били изплатени всички дължими й се обезщетения, подробно описани в заповедта.

Също така не се оспорва, че г-жа А. е била редовен член на НУС към КНСБ в СУ „Иван Вазов“ гр.Нова Загора до 30.06.2023 г., но се оспорва, че г-жа А. е заплащала членския си внос към местната организация в училището за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. и въз основа на това, че може да се ползва от разпоредбите на Колективните трудови договори.

Спорните претенции на г-жа А. по делото били следните:

Ищцата считала, че считано от 01.01.2023 г. следва да й се заплати допълнително увеличение върху работната заплата на основание Анекс № Д01 - 192 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01 - 269/06.12.2022 г., с който бил изменен КТД. Така според нея нейното трудово възнаграждение е трябвало да бъде увеличено с 15 % считано от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение на 25.07.2023 г. В тази връзка без да било посочено как точно е изчислена претенцията, г-жа А. претендирала да й бъде заплатено допълнително обезщетение в размер на:

• 2436.46 лв. увеличение на основното трудово възнаграждение с 15 % за периода от 01.01.2023 г. до 27.06.2023 г. в размер на 348.06 лв./месец, ведно със сумата 501.13 лв. за забава за изплащане на вземането за периода от 19.09.2023 г. до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението;

Ищцата претендирала сумата от 3828.72 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ представляващо увеличение на 11 брутни заплати в размер на 348.06 лв./мес., ведно със сумата от 787.49 лв. лихва за забава, за периода от 19.09.2023 г. до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението;

Ищцата претендирала сумата от 506.55 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск увеличен с 15 % от 3377.14 лв., ведно със сумата от 104.18 лв., лихва за забава, за периода от 19.09.2023 г. до 16.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението.

Въз основа на тези твърдения г-жа А. поискала преизчисляване на дължимите й се обезщетения при пенсиониране.

Заявява се, че така предявените искове считали, че са процесуално допустими, но по своето същество същите били неоснователни.

Основния спорен въпрос по делото бил:

Следва ли разпоредбите на подписания на 10.08.2023 г. анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., да се прилага за служителите, освободени преди подписването му? Т.е. спорно по делото било, може ли подписания на 10.08.2023 г. Анекс към КТД да има обрано действие от 01.01.2023 г. за всички педагогически специалисти заемали длъжност към тази дата или той действа само занапред.

Ответната страна считала, че страните по КТД се били договорили осигурените средства да бъдат ползвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата педагогически специалисти. Към датата на подписването на анекса ищцата не е била заето лице в системата на образованието и член на страна по КТД, тъй като същата е била освободена със заповед, считано от 10.07.2023 г. Считат, че Анекса към КТД подписан на 10.08.2023 г., се отнасял (имал действие) само за заетите педагогически специалисти към датата 10.08.2023 г. и след това, а датата 01.01.2023 г. всъщност не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а била начален момент, от който се увеличавали работните заплата за лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигането на договореността - 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на заплатата възниквало на 10.08.2023 г., с подписване на анекс към тази дата, поради което и към тази дата следвало да бъде очертан кръга на правоимащите лица.

Сочи се, че със Закона за държавния бюджет на РБългария за 2023 г., за функция „Образование“ били разчетени средства за увеличение на възнагражденията и свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от 01.01.2023 г. с 15%, както и на работните заплати на непедагогическия персонал, които били обвързани с минималната работна заплата на страната от 01.01.2023 г. В рамките на разчетените средства и утвърдените бюджети на институциите за 2023 г. и при спазване на трудовото законодателство работодателят били длъжен да осигури увеличението на работните заплати на персонала. Оспорва се твърдението на ищцата, че със Закона за държавния бюджет на РБългария за 2023 г.. се предвиждало 15 % увеличение на заплатите на педагогическите специалисти считано от 01.01.2023 г. Съгласно новия текст на чл.27, ал.1, т.2, буква „б“ от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., било предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски и именно към тази дата /10.08.2023 г./ се определял кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в Анекса. Т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството „работници и служители“ в тази система. Качеството „работник и служител“ /съответно и педагогически специалисти/ се определяло единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудово правоотношение. С други думи - ако трудовият договор на работника или служителя бил прекратен /независимо от причината/, то той не попадал в кръга лица, определени в нормативната уредба както на КТД, така и Анекса към него. В тази връзка посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на „работници и служители“ към момента на постигането на договореността - 10.08.2023 г. Следователно основанието за увеличение на заплатата възниквало на 10.08.2023 г. с подписването на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД, поради което към тази дата следвало да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгл. чл.27, ал.1 от Анекса се определял, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист. Аналогично било и предвиденото в § 3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, където било предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касаела само тези лица, които имали качеството педагогически специалисти към момента на приемане на нормативния акт.

Разпоредбите в ЗДБ за 2023 г. не предвиждали конкретни увеличения на работни заплати.

Съгл. § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на цитираната Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, законодателя единствено бил приел нови минимални размери на основните заплати на педагогическия персонал, считано от 01.01.2023 г., които се предвиждали за всички педагогически специалисти /независимо от тяхното членство или не в съответни синдикални организации/.

В случая било видно от чл.2, буква „б“, от Анекс към КТД, считано от 01.01.2023 г. за длъжността „старши учител“ минималната основна заплата, определена от законодателя, е в размер на 1763 лв. Както било цитирано по-горе, текстът на чл.27, ал.2 от анекса към КТД от 10.08.2023 г. предвиждал „осигурените средства от държавния бюджет на РБългария за 2023 г. - в размер на 524 млн.лв. да се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.“.

С други думи - осигурените средства следвало да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означавало, че към датата на подписания анекс съответния работник или служител да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си. Да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, а ищцата безспорно не била заето лице в тази система към датата на подписването на анекса и най-важното - не е имала подписан индивидуален трудов договор, с който да й бъде определено конкретно индивидуално трудово възнаграждение, тъй като същото е било прекратено, считано от 10.07.2023 г. Кодексът на труда точно и ясно уреждал момента, в който влиза в сила и действа колективният трудов договор. Текстът на чл.54, ал.1 от КТ регламентирал, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото било, че клаузите на колективния трудов договор действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора можели да уговорят друго. Под „друго“ законът имал предвид друг момент, друга дата, различна от датата на сключването/ подписването му, от която ще влезе в сила. В случая страните не били уговорили друг момент за влизане в сила на договореностите по КТД. Уговорената дата за увеличаване на трудовите възнаграждения не можела да се приеме, като уговорено „обратно действие“ на анекса към КТД, а датата представлявала началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. Следователно основанието за увеличение на заплатите възниквало на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следвало да бъде очертан кръгът на правоимащите лица.

Ето защо считали, че не съществувала правна възможност лица с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на новите работни заплати, да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период. Предвиденото увеличение се извършвало от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, както било предвидено в разпоредбата на чл.118, ал.3 от КТ /в противен случай увеличение щели да могат да търсят и работниците с прекратени трудови договори и за предходните години, когато било предвидено такова с предходни бюджети/.

Предвид изложеното моли съдът, да постанови Решение, с което да отхвърли предявените от ищеца М. Д. А. искове, като недоказани, както по основание, така и по размер.

Моли съдът да им присъди сторените по делото разноски. Прави искане съдът да задължи ищцата да представи удостоверение от НУС към КНСБ в СУ „Иван Вазов“ гр.Нова Загора до 30.06.2023 г., от което да е видно на кое събрание на секцията е приета в синдикалната организация и какви вноски и към кого (месната организация и централата на КНСБ) е заплатила за периода 01.01.2023 г. – 27.07.2023 г. В съдебно заседание ищцата М. Д. А. се явява лично и с адв.Г. И. Д. от АК - Сливен, като поддържа предявените искове.

Не поддържа искането за назначаване на СЧЕ. За ответника Средно училище „Иван Вазов“, гр.Нова Загора, не се явява законен представител, но е депозирана молба с вх.№ 5235/13.11.2025 г., чрез адв.Д. П. от АК - Сливен, с която заявява, че няма възможност да се яви на насроченото по делото съдебно заседание за 13.11.2025 г. от 10.00ч. поради служебна ангажираност. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа отговора на исковата молба, подаден от името на СУ „Иван Вазов“, гр.Нова Загора, оспорва исковата молба, подадена от името на СУ „Иван Вазов“, гр.Нова Загора, като оспорва исковата молба и я считал за неоснователна. Няма възражения по доклада на делото и по разпределение на доказателствената тежест. Не се противопоставя на искането на ищцовата страна за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на зададени от ищцовата страна въпроси, които моли съда да им бъдат предоставени за становище. В случай, че съда задължи ответната страна по искане на ищцовата страна да представи Анекс от 01.09.2022 г., ведно с основен трудов договор, макар че не разбирал защо това било нужно в настоящия процес, предвид факта, че тези заповеди не се оспорвали, както и че не се оспорвал и осигурителен стаж и възраст, а единствено се претендирало увеличение на трудовото възнаграждение за положен труд в периода от 01.01.2023 г. до 27.06.2023 г., както и дължими увеличения на обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ в размер на увеличение на 11 брутни заплати, както и дължимо обезщетение за увеличение на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. В тази връзка и за установяване на евентуалното точно определяне на дължимите обезщетения, ответника моли съда да му бъде определен подходящ срок за да представи на съда копия от фишовете за заплати на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовото и правоотношение, а в случай че съда прецени, че е необходимо да представи и Анекс от 01.09.2022 г., ведно с основен трудов договор /ако може да се уточни от кога/, ще представи същите с отделна молба по делото.

По делото са представени следните писмени доказателства: Заповед № РД-07- 1060/25.07.2023 г. на Директора на СУ „Иван Вазов“, гр.Нова Загора, служебна бележка от която е видно че М. Д. А. е внасяла редовно членски внос при НУС към КНСБ в СД СУ „Иван Вазов“, гр.Нова Загора, заявление с № РД-04-17/19.09.2023 г. на л.5 от делото, писмо с изх.№ РД-04-172/13.02.2024 г. на л.6 от делото, извлечение от трудовата книжка на М. Д. А. - 2 листа на л.7 и л.8 от делото, фиш за заплата за месец 7.2023 г. на М. А., Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. на л.10 и л.11, пълномощно на л.36 от делото, пълномощно на л.45 от делото и служебна бележка на л.56 от делото, Протокол № 331 от 11.07.2025 г. за публично заседание на 10.07.2025 г. на Окръжен съд Сливен с процесуален представител на ответниците адв.Г. Д. от АК - Сливен, списък на разноските, адвокатски пълномощни.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно установено, че са били в трудови правоотношения от 2007 г. до 27.07.2023 г., когато правоотношението й е прекратено на осн. чл.328, ал.1, .10 от КТ със Заповед № РД-07-1060/25.07.2023 г. на Директора на СУ „Иван Вазов“, гр.Нова Загора, поради придобиване от страна на ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като тя е заемала длъжността „старши учител I - IV клас“.

Видно от Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. КТД към системата предучилищно и училищно образование от 06.12.2022 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения, което се прилага от 01.01.2023 г. От копието на трудовата книжка на ищцата на л.11 от нея (л.8 по делото се установява, че е налице такова увеличение към 01.09.2022 г. Не се спори, че на ищцата е заплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, както и такова по чл.224, ал.1 от КТ.

С Анекс от 10.08.2023 г., страните по КТД от 06.12.2022 г. са договорили изменение на текста на чл.27 от КТД, регламентиращ размера на основните работни заплати, като в ал.1 изрично е посочено, че „за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: …“. Предвиденото увеличение на индивидуалните основни работни заплати е 15%. Увеличението не е взето предвид при изплащането на трудовото възнаграждение и обезщетенията на ищцата за процесния период.

С приложената на л.4 по делото служебна бележка се удостоверява, че ищцата е внасяла редовно членски внос при НУС към КНСБ в СД - СУ „Иван Вазов“, гр.Нова Загора, като последната вноска е направена на 30.06.2023 г. Дължимите на ищцата разлики от неплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, тези по чл.224, ал.1 от КТ, както и мораторни лихви върху посочените съвпадат по размер с претендираните от ищцата.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: Предявените искови претенции са допустими, а разгледани по същество са основателни.

Между страните не е спорно, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответното училище, както е посочено в исковата молба и че трудовото й правоотношение е прекратено по посочения от нея начин, както и какъв е размера на изплатените й от работодателя трудово възнаграждение и обезщетение.

Съгласно Анекса от 10.08.2023 г., сключилите го страни са му придали обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищно образование се прилагат, считано от 01.01.2023 г. По този начин е налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения начален момент. В случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023 г. Към този момент следва да се определи и кръгът на правоимащите лица. При това положение, съдът приема, че разпоредбата е приложима не само спрямо правоотношенията, съществуващи към момента на сключване на Анекса – 10.08.2023 г., а и спрямо всички правоотношения, съществували към началния момент на приложение на новата разпоредба на чл.27 от КТД – 01.01.2023 г. От тълкуването на Анекса и от законовата разпоредба на чл.54, ал.1 от КТ не следва друг извод. В отношенията между страните се прилага КТД от 2022 г. в редакцията на чл.27 от 10.08.2023 г., поради изричното придаденото й обратно действие, считано от 01.01.2023 г. Тъй като ищцата е била в трудово правоотношение с ответното учебно заведение в периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., то спрямо нейното трудово възнаграждение в този период и спрямо обезщетението, имащо за основа трудовото възнаграждение, се прилагат размерите, уговорени с Анекса от 10.08.2023 г. Следователно, ищцата е следвало да получи възнаграждение за процесния период в увеличения размер на 15%, съгласно чл.27, ал.3, т.2 от Анекса, каквото не й е било изплатено в пълен размер. Претенцията за заплащане на увеличението в трудовото й възнаграждение се явява основателна.

На база увеличеното трудово възнаграждение следва да се изчисли и дължимото на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

Аналогично е и за обезщетението изплатено по чл.224, ал.1 от КТ. Поради това тези искови претенции за изплащане на дължимото върху тях увеличение са основателни и доказани в пълния претендиран размер.

Върху главниците, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Основателни са и трите акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за забава върху трите главници, съответно за увеличение върху дължимото трудово възнаграждение, върху обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ и за увеличение върху дължимото неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ.

Касае се за парични задължения, отправена е заявление от ищцата в тази връзка до ответното учебно заведение за плащането им още на 19.09.2023 г., но й е било отказано писменовидно от приложеното на л.6 по делото писмо с изх.№ РД-04-172/13.02.2024 г. По разноските: Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изхода на спора обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответната страна, която да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Нова Загора държавна такса на основание чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК върху уважените искове в общ размер на 215.12 лева.

Видно от представения на л.45 по делото договор за правна помощ ищцата е договорила заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1400.00 лева, като с оглед отбелязването в него, същото е изплатено в брой, поради което и предвид изхода на делото следва посочената сума да й бъде присъдена.

Водим от гореизложеното, съдът