Решение № 3526 от 21.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2471/2025 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по жалба на Г. М. И. срещу Разпореждане № 4505-40-1033/17.11.2025г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ, с което на основание чл.26, ал.1 вр. чл.4 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР на жалбоподателя е определено гарантирано вземане, представляващи начислени и дължими трудови възнаграждения за периода от 01.08.2023г. до 20.10.2023г., както и обезщетения. В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на чл.7, чл.35 и чл.36 от АПК. Твърди се, че жалбоподателят има право на гарантирано вземане и за месец юли 2023г., а трудовото възнаграждение за месец октомври 2023г. е в по – висок размер. Прави се искане за отмяна на оспореното разпореждане като незаконосъобразно и за преизчисляване на гарантираното вземане. В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата. Ответникът по оспорването - Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ, се представлява по пълномощие от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна : Жалбоподателят Г. И. е бил назначен на длъжност „Разработчик софтуер“ в дружеството „Биллитон България“ ЕООД, считано от 06.12.2021 г. за неопределен срок, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 804.17 лева (лист 21). Със Заповед № 17/21.10.2023г. на управителя на дружеството – работодател трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.224, ал.1 от КТ (лист 7). В заповедта е посочено, че към датата на прекратяване на договора на лицето се дължат възнаграждения за месеците юли, август, септември и октомври 2023 г. в общ размер на 10 250.40 лева, както и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 1507.22 лева за 8 дни неизползван платен годишен отпуск. С решение № 749/03.06.2024г., постановено по гражданско дело № 6912/2023 г. на Районен съд Плевен, дружество „Биллитон България“ ЕООД е осъдено на основание чл.128, т.2 от КТ да заплати на Г. И. сумата в общ размер от 8893.91 лв., представляваща дължими нетни трудови възнаграждения за месеците юли, август, септември, октомври 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Дружеството е осъдено да заплати и сумата 3578.63 лева, представляващи обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, както и сумата 1356.50 лева, представляващи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. В тази му част решението подлежи на предварително изпълнение с оглед разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК. С решение № 277 от 17.09.2025 г., постановено по търговско дело № 107/2024 г. на Окръжен съд Бургас, вписано в Търговския регистър на 18.09.2025г., дружество „Биллитон България“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността 30.09.2023г. Със Заповед № ЗГ-5-23-02059760/29.09.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ Стара Загора е разпоредено да се извърши проверка на начислените, но неплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя „Биллитон България“ ЕООД по КТ и др. нормативни актове (лист 57). Със Заповед № ЗР-5-23-02059753/29.09.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ Стара Загора е възложено да се извърши пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на „Биллитон България“ ЕООД (лист 31). За ревизията е съставена Ревизионна записка № РЗ-5-23-02076795/13.10.2025г. (лист 32), както и анализ към нея (листове 33-35), според който обхватът на ревизията е от 05.07.2021г. до 18.09.2025г. Не били открити несъответствия между данните във ведомостите за заплати и подадените данни от осигурителя за осигурените лица. С. З. – декларация за отпускане на гарантирано вземане, регистрирано с вх. № 4502-02-465/03.10.2025г., жалбоподателят направил искане до Директора на ТП на НОИ Бургас да му бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Декларирал е, че е работил при работодателя „Биллитон България“ ЕООД на длъжност „Разработчик софтуер“, като трудовото му правоотношение е прекратено от 21.10.2023г. Приложил решението на РС Плевен (лист 73). В Справка изх. № 5/06.10.2025г., издадена от работодателя (лист 24), са посочени следните размери на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения : 1/месец юли 2023г. – начислени 3579.63 лева, изплатени 1400.00 лева, дължим остатък 2179.63 лева; 2/месец август 2023г. – начислени 3579.63 лева, които са дължими; 3/месец септември 2023г. – начислени 3579.63 лева, които са дължими; 4/месец октомври 2023г. – начислени 2440.66 лева, които са дължими. Резултатите от извършената проверка на дължимите от дружеството - работодател „Биллитон България“ ЕООД начислени, но неплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, са обективирани в Констативен протокол № КГ-5-23-02076554/10.10.2025г. (л.56). В него се сочи, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, като в срока по чл.4, ал.1 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (Наредбата), е издал 11 броя справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения. При проверката било установено, че е налице изплатена сума в размер на 3815.85 лева от управителя на „Биллитон България“ ЕООД - М. Ш. към Г. И. чрез Револют на основание решението на РС Плевен. След справка в информационната система на НОИ било уточнено, че с тази сума са покрити дължими възнаграждения на лицето, с оглед на което били дадени указания и съответните месеци били изключени от справката (Приложение № 1 към чл.4 ал.1). По делото е наличен и втори вариант на Справка със същия изх. № 5/06.10.2025г., очевидно в изпълнение на дадените указания (лист 14), според която начислената за месец август 2023г. сума е 3579.63 лева, изплатената – 2415.85 лева, а дължимата 1163.78 лева, за месец септември 2023г. цялата начислена сума от 3579.63 лева е дължима, както, а за месец октомври 2023г. – цялата начислена сума 2440.66 лева е дължима. Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 1507.22 лева е дължимо за месец октомври 2023г. В преписката е налична работна справка за определяне размера на гарантираното вземане на жалбоподателя (лист 18), както следва : Трудово възнаграждение : за месец август 2023г. начислено, но неизплатено – 466.34 лева, който съвпада в гарантирания размер; за месец септември 2023г. начисленото възнаграждение е 3579.63 лева, а гарантираният размер – 2692.50лева; за месец октомври 2023г. начисленото възнаграждение е 2440.66 лева, което съвпада с гарантирания размер. Общият размер на начисленото възнаграждение е 6486.63 лева, а гарантираният размер – 5599.50 лева. За месец октомври 2023г. е начислено обезщетение по чл.222 от КТ е в размер на 1193.21 лева, а гарантираният размер – 521.84 лева. През същия месец е начислено и обезщетението по чл.224 от КТ в размер на 1507.22 лева, по което липсва гарантиран размер. За месец ноември 2023г. е начислено обезщетение в размер на 2386.42 лева, който съвпада с гарантирания размер. Така по месеци размерът на гарантираните вземания е следният : 466.34 лева за месец август 2023г., 2692.50 лева – за месец септември 2023г., 2692.50 лева – за месец октомври 2023г. и 2386.42 лева – за месец ноември 2023г. – общо в размер на 8237.76 лева. След приспадане на осигурителните вноски е определена облагаемата основа по чл.42, ал.2 от ЗДДФЛ в размер общо на 4259.25 лева и след определяне на данък в размер на 725.93 лева сумата за получаване е определена в размер на 6533.32 лева. Представена е и справка от Персоналния регистър на НОИ по партидата на жалбоподателя И. за периода май 2023 – октомври 2023 г., в която е отразен осигурителният доход за всеки от месеците през този период и доходът, от който е определено парично обезщетение. (лист 26). С оспореното Разпореждане № 4505-40-1033/17.11.2025г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при НОИ, на основание чл.26, ал.1 вр. чл.4 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР на жалбоподателя е отпуснато гарантирано вземане в размер на 8 237.76 лева. За периода от 01.08.2023г. до 20.10.2023г. начисленото, но неизплатено брутно трудово възнаграждение е посочено в размер на 6486.63 лева, а гарантираното – 5599.50 лева. Начисленото обезщетение по чл.222 от КТ е посочено в размер на 3579.63 лева, а гарантираният размер – 2638.26 лева. Гарантираното вземане за обезщетението по чл.224 от КТ е посочено в размер на 1507.22 лева. Преповторени са данните от справка относно размера на данъчната основа, данъка и чистата сума за изплащане. Разпореждането било връчено на жалбоподателя на 25.11.2025г., видно от представеното по делото известие за доставяне (лист 16). Жалбата, сезирала съда, е подадена на 09.12.2025г. чрез административния орган. По делото е представено извлечение за извършените трансакции по REVOLUT BUSINESS, от което се установява изплатена сума от управителя на „Биллитон България“ ЕООД - М. Ш. в полза Г. И. в размер на 3815.85 лв. (лист 25). По делото е изготвена и приета съдебносчетоводна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице отбелязаната в платежната ведомост и в заповедта за освобождаване сума за м.октомври 2023г. включва дължимото неизплатено трудово възнаграждение в нетен размер 1 893.91 лв. и обезщетението по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 8 работни дни в нетен размер 1356.50 лв. - общо 3250.41 лв. Сочи, че обезщетението по чл.224 от КТ е изчислено от брутната заплата, получена през предхождащия освобождаването месец 09.2023 г. - от основна заплата 3 558.28 лв. и клас за прослужено време 0,6% - 21.35 лв. - общо 3 579.63 лв. (за пълен работен месец - 19 работни дни). При среднодневно възнаграждение 188.402 лв. за 8 работни дни са изчислени 1507.22 лв. брутен размер и 1356.50 лв. нетен размер. Според вещото лице сумата е коректно изчислена. Според експерта, със сумата, преведена по Револют, е погасено изцяло задължението за м.07.2023 г. в размер 1400.00 лв., а с останалите 2 415.85 лв. е погасено част от задължението за м.08.2023 г., от което остават дължими 384.15 лв. Остават неплатени и начислените суми за м. септември (2800.00 лв.) и м.октомври 2023 г. (1893.91 лв.), както и обезщетението по чл.224 от КТ (1356.50 лв.) в общ размер 6 434.56 лв. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, правният интерес на която произтича от несъгласието й с размера на гарантираното вземане, определен в обжалваното разпореждане, поради което жалбата е процесуално допустима. Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган – директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", съобразно правомощията му по чл. 26, ал. 3 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Разпореждането е издадено в предвидената форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. При постановяване на обжалваното разпореждане са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Според разпоредбата на чл.3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Правото на гарантирано вземане възниква при наличие на предпоставките по чл.4 и чл.6 от ЗГВРСНР: вписано в Търговския регистър решение на компетентния съд, с което е открито производство по несъстоятелност; съществуващо или прекратено трудово правоотношение, независимо от срока му и от продължителността на работното време; работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадлъжнялостта, посочена в решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. Дружеството – работодател е обявено в несъстоятелност с решение № 277 от 17.09.2025 г., постановено по т.д. № 107/2024 г. на Окръжен съд - Бургас, вписано в Търговския регистър на 18.09.2025г Жалбоподателят е работил в „Биллитон България“ ЕООД от 06.12.2021г. до 21.10.2023г. Управителят на дружеството е попълнил и декларация, че дружеството е осъществявало дейност за повече от 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността / свръхзадлъжнялостта. Според чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР, гарантираните вземания на работниците и служителите по чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР са в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. Решението на ОС Бургас е вписано в Търговския регистър на 18.09.2025г., следователно периодът, за който жалбоподателят претендира плащане на гарантирано вземане – от юли до октомври 2023г., се вмества в 36-месечния период по чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР. В ал.2-ра обаче е въведено ограничение за максимален размер на гарантираните вземания, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по – малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър. В чл.15, ал.2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., с изтекъл срок на действие, максималният размер за 2023г. е определен на 1950.00 лева. Редът и условията за отпускане и изплащане на гарантираните вземания са подробно регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, като спазването им е гаранция за правилното определяне на дължимите суми по чл. 3 от ЗГВРСНР. При извършване на проверката по чл.5, ал.1 от Наредбата, контролните органи са установили, че в първоначално издадената справка от работодателя са посочени начислени, но изплатени трудови възнаграждения, което явства от Констативен протокол № КГ-5-23-02076554/10.10.2025г., в който е посочено, че със сумата от 3815.85 лева, платена на жалбоподателя чрез Револют, са погасени определени задължения. В изпълнение на дадените предписания работодателят издал нова справка, според която начисленото трудово възнаграждение за месец август 2023г. е 3579.63 лева, а дължимото – 1163.78 лева. В работната справка обаче за месец август 2023г. начисленото, но неизплатено възнаграждение за месец август е 466.34 лева, без по делото да става ясно защо органът е приел, че именно такава е дължимата сума за месец август 2023г., при положение че от справката се установяват различни данни. С съдебното решение сумата на трудовото възнаграждение за този месец е 2800.00 лева. Данните от работната справка съвпадат с данните от оспореното разпореждане. За месец септември 2023г. в справката от работодателя е посочено, че дължимата сума е 3579.63 лева, а в съдебното решение – 2800.00 лева. В работната справка размерът на гарантираното вземане е 2692.50 лева, но не става ясно как е изчислен гарантираният размер. Не е съобразена разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР за максимален размер на гарантираното вземане, което следва да е не повече от 1950.00 лева. За месец октомври 2023г. размерите на начисленото и гарантираното вземане съвпадат – 2440.66 лева, а в съдебното решение – 1893.00 лева. Тъй като през този месец е било начислено и обезщетението по чл.224 от КТ в размер на 1507.22 лева, гарантираният минимум е следвало да се изчисли по реда на чл.10, ал.4 от Наредбата, но пак при спазване на ограничението за максимален размер по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. Не става ясно как е изчислена сумата на обезщетението по чл.222 от КТ в размер на 2386.42 лева, отнесена към месец ноември 2023г., при положение че липсва в справката от работодателя, а по силата на съдебното решение размерът на това обезщетение е 3586.42 лева. Жалбоподателят претендира да му бъде определено и гарантирано вземане за месец юли 2023г., като по същество се оспорват данните от справката, издадена от работодателя. Липсват доказателства в хода на административното производство да е изпълнена процедурата по чл.6 от Наредбата и коригираният вариант на справка № 5/06.10.2025г. да е бил връчен на жалбоподателя, въпреки че последният е посочен като адресат на справката. Така жалбоподателят е бил лишен от възможността да оспори данните в справката, които възражения е релевирал в жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство. Липсват данни дали контролните органи са проверили всички ведомости за заплати за относимия период, съгласно чл.22 от ЗГВРСНР, за да установят какъв е действителният размер на гарантираните вземания на правоимащото лице и за кой период се отнасят те. Очевидно, сумите в обжалваното разпореждане не са съобразени с решението на съда, с което работодателят е осъден да заплати на жалбоподателя трудово възнаграждение за периода от месец юли 2023г. до месец октомври 2023г., както и обезщетенията по чл.222 и чл.224 от КТ. По силата на чл.297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Въпреки че решението се ползва с предварително изпълнение в частите му, в които са присъдени трудово възнаграждение и обезщетение, административният орган следва да установи на коя дата решението е влязло в сила. Тъй като е неясно как са изчислени гарантираните вземания, обжалваното разпореждане следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган с указание да се произнесе по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване с мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на преписката административният орган следва да извърши проверките по чл. 5 и чл. 9 от Наредбата и да съпостави събраните при проверките доказателства с влязлото в сила съдебно решение на РС Плевен, да определи вида и размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на заявителя и периодите, за които се отнасят те, в съответствие с разпоредбите на чл.3 и чл. 22, ал. 1 и чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР, но при изрично посочване за кой месец, на какво основание, какви ограничения са направени и да определи дължимата сума за изплащане при отчитане на наличните плащания за осигурителни вноски и данък върху дохода от страна на работодателя - осигурител съгласно чл. 10, ал. 3, т. 4 от Наредбата. Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав