РЕШЕНИЕ

№ 174

гр. Елин Пелин, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100408 по описа за 2023 година Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на сключен трудов договор № 136/06.12.2010г.

С допълнително споразумение към трудовия договор от 04.04.2022г. Л. С. бил назначен като „ел.монтьор, изграждане/поддържане, ремонт на електопроводни линии и мрежи", в БПС Елешница, код по НКПД 7413 2001 (община Елин Пелин).

Със Заповед № РД- 112-93/17.02.2023г. на изпълнителния директор на „А..." ЕАД било разпоредено извършването на проверки за употреба на алкохол на служителите и проверка извършена на 22.02.2023г. с техническо средство - анализатор за алкохол DINGO Е- 010. С доклад с вх. № РД - 07-238/23.02.2023г. на Валерий Т., ръководител отдел „ С, ВН и KB" било прието, че на 22.02.2023г. в АБП „Елешница" Л. С. е бил употребил алкохол „в размер 0, 37 промила“.

Във връзка с констатираното нарушение било отправено искане за обяснение по чл. 193 от КТ с per. № РД- 18-467 от 23.02.2023г., получено срещу подпис на лицето на 24.02.2023г. и ищецът дал такива обяснения още същия ден - 24.02.2022г.. Твърди се, че ищецът бил учуден от показанията на техническото средство, като описал, че според него показанията се дължали на лекарства, които същия приемал редовно.

Твърди се, че са били изискани допълнителни обяснения от ищеца, както и представяне на медицински документи, удостоверяващи приема на медикаменти, но констатацията на работодателя била, че „и двете лекарствени средства не давали отражение при проверка за наличие на алкохол в кръвта.

Твърди се, че в резултат на развилото се дисциплинарно производство била издадена Заповед № РД-11-187/24.03.2023г., получена на 28.03.2023г.. Със Заповед № РД-11- 187/24.03, .2023г. на Изпълнителния директор И.С. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" в съответствие с нормата на чл.330, т.6 от КТ.

Твърди се, че издадената заповед не е била надлежно мотивирана, като работодателят се позовал на чл. 187, ал. 1, т.2, т.5 и т.8 и чл. 188, т.3 от КТ, без да посочи разпоредбата на чл. 190 от КТ и без да посочи при кои случаи се налага най- тежко дисциплинарно наказание - „Уволнение". Изложени са с ИМ конкретни съображения в тази насока.

Ищецът твърди, че не е било налице виновност по смисъла на чл.186 от КТ, като лага мотиви в такава насока и се позовава на Решение № 232/31.03.2010г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 227/2009г.. Намира за незаконосъобразна издадената Заповед № РД- 112-93/17.02.2023г. на изпълнителния директор на „А..." ЕАД.

Относно акцесорните искове по чл. 344, ал. 1 т.2 и т.З от КТ, с оглед признаване на уволнението за незаконно счита, че следва да бъде възстановен ищеца на заеманата от него длъжност „ел. монтьор" в сервиз „Елешница", както и да бъде уважена претенцията, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 6 /шест/ месеца, в които ищецът е останал без работа поради уволнението.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно, да възстанови ищеца на длъжността, заемана при ответното дружесво преди уволнението.

На основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да осъди ответника да заплати на Л. Г. С. сума в размер 8 490.00 лева, представляваща обезщетение за период от 6 /шест/ месеца - 28.03.23г. до 28.09.23г., в които ищецът е останал без работа, поради уволнението, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се всички сторени по делото разноски, в т. ч. и адвокатски хонорар. В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Намира предявените искове за неоснователни и недоказани. Твърди, че проверката за употреба на алкохол от служители на „А..." ЕАД, е обхванала всички служители на дружеството от АБП „Елешница", сервиз „Елешница" и БПС „Елешница". Извършена била с техническо средство — анализатор за алкохол DINGO Е-010, което одобрен тип техническо средство и сертифицирано, като годно за периода от 05.10.2022 г. до 04.10.2023 г.. Твърди, че са били спазени всички изисквания на законодателството в тази връзка.

Твърди, че разминаването в обстоятелствената част на заповедта (че на първа страница изписано, че проверката е извършена в 12, 54 ч., а на втора страница посочено, че проверката е извършена в 11, 37 ч.) се дължи на техническа грешка, която не влияе на констатираното от проверката наличие на алкохол в кръвта на ищеца, като се твърди, че пробата е била взета в 12, 54 ч..

Твърди, че предвид задълженията, вменени на служителя, същите изискват адекватност и високо ниво на концентрация, като явяването на работа под въздействието на алкохол или приемането му през работно време по своята същност представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, както и създава реална предпоставка за възникването на инциденти и трудови злополуки както с него самия, така и с негови колеги.

Твърди, че резултата от пробата извършена по обедно време, налага два извода: или работникът изначално се е явил на работа след употреба на алкохол или, че същият е приел алкохол по време на работа, като се поддържа с отговора, че и в двата случая е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, което се явява необходимата предпоставка за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание — дисциплинарно уволнение.

Твърди се, че Кодексът на труда не предвижда толерантност за употребата на алкохол или упойващи вещества през работно време и изрично въвежда забрана за явяването на работа в състояние, повлияно от тях.

Претендират се направените разноски в настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

По делото са изслушани при режим на довеждане двама свидетели на ищеца / В.Йосифов и Б.Алексиев/ и един свидетел /В.Т./ на ответника по делото.

Приета е по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните СМЕ от 31.01.24г., изготвена от в.л. Д-р М.. От заключението по експертизата е видно, че приеманото от ищеца лекарствено средство Кармолис разтвор съдържа етилов алкохол, като при близка по време употреба преди теста с техническо средство, може да позитивира последното. Пак със заключението си в.л. приема, че възприетата с пробата концентрация на алкохол в кръвта от 0.37 промила се отнася към т.нар. субклинична степен на алкохолно повлияване, където лицето няма външни признаци на повлияване и е практически неотличимо от неупотребили алкохол.

Приета е по делото и ССчЕ от 17.04.24г., изготвена от в.л. А.Б., от заключението по която се установява, че претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за периода 28.03.2023г. до 28.09.23г. е в размер на 10 087.50 лева.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводи и възражения на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 225, ал.1 от КТ.

В тежест на ответника по делото е да докаже законосъобразност на заповедта за уволнение при съобразяване критериите по чл.189, ал.1 КТ /чл.190, ал.2 КТ/, че ищецът е извършил въведеното с обжалваната заповед нарушение на трудовата дисциплина, тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и поведението на работника или служителя.

Със Заповед № РД-11-187/24.03.2023г. на изп. директор на “А...” ЕАД-София, на Л. Г.а С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – “явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и злоупотреба и уронване на доброто име на предприятието. За да прекрати трудовото правоотношение с процесната заповед, работодателят е приел, че измереното количество алкохол в кръвта на С. е било 0.37 промила и проверката е извършена на 02.02.2023г. в 11.37 часа на обяд с техническо средство -анализатор за алкохол DINGO E-010. В хода на проверката работникът/служителят е оспорил твърдението, че се е явил на работа след употреба на алкохол.Това твърдение се поддържа и в настоящото производство, като спорно между страните е извършването на вмененото на ищеца с процесната заповед наруешние на трудовата дисциплина.

Всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 186 от КТ, като техният обем се определя от съдържанието на трудовия договор сключен между страните. В последна връзка с Трудов договор № 136 от 06.12.2010 година ищецът е приел да изпълнява при ответното дружество длъжността “ ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт на ЕПЛМ”, КОД по НКП 7245 2001, като с последващо Допълнително споразумение от 04.04.22г., основното месечно трудово възнаграждение на работника/служителя е било увеличено на 1 250.00 лева.

На 22.02.2023г., в изпълнение на Заповед № РД- 112-93 от 17.02.23г. на изп. директор на “ А...” ЕАД, в АБП” Е. е била извършена проверка на работници/служители, в т.ч. и на ищеца, с анализатор за алкохол DINGO E-010. Към момента на проверката ищецът е изпълнявал трудовите си задължения и след като е бил изпробван с анализатора, последният е отразил наличие на алкохол - 0.37 промила в издишания въздух. По отношение на ищеца пробата е била взета в 12.54 часа. Видно от показанията на св. Т., анализаторът е бил закупен преди около 5 години и е единствен уред в управлението, като по другите бази имало други анализатори. За направената констатация бил изготвен Протокол от 22.02.2023г. от комисия в състав: инж. Т. и инж. Д. В протокола са отразени имената на четирима служители, в т.ч. и на ищеца, с посочени и час и резултат от взетата проба за употреба на алкохол. Към датата на извършената проверка анализаторът е бил преминал проверка, ремонт и калибровка, съглано протокол № 20221005-001 от 05.10.2022г., и с годност до 04.10.2023 година, като ответникът не е ангажирал доказателства проверката да е извършена от акредитирана лаборатория. По делото не са ангажирани доказатлества и за издадено удостоверение и вписано процесното техническо средство - анализатор за алкохол DINGO E-010 в регистър на одобрените типове средства за измерване съгласно чл31, чл.34 от Закон за измерванията. Във връзка със съображенията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че работникът/служителят имал задължение произтичащо от КТ, да се вява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи следва да се отбележи, че според показанията на св. Т. /свидетел посочен от ответника в процеса/, ищецът при провеката на 22.02.23г. е бил в нормално състояние, поради което Л.С. не е бил спрян от св. Т.т изпълнение на трудовите задължения. Пак в тази връзка, видно от показанията на св. Алексиев, с който ищецът работел в една бригада от 2013 година и са били заедно на работа на датата на извършената провека - 22.02.2023г., а видно и от показанията на св. Йосифов, ищецът Л. С. никога не е виждан да е употребявал алкохол по време на работа, дори и да е имало някакъв повод за почерпка.

При спазване изискванията на чл.193 КТ работодатеят е изискал от Л.С. обяснения във връзка с изготвен доклад №РД-07-238 от 23.02.23г.. Такива са били предоставени от С. на 24.02.23г..От същите е видно, че работникът/служителят е оспорил констатациите заложени в доклада, че е употребил акохол на работното място. В обясненията си до работодателя е посочил, че употребява лекарствени средства / като ги е изброил поименно в обясненията си / и изложил предположение, че показанията на анализатора са в следствие на ежедневна употреба на тези лекарства.

Чл. 186 от КТ формулира нарушението на трудовата дисциплина, като виновно неизпълнение на трудовите задължения.Видовете нарушения на трудовата дисциплина са посочени в чл.187 от КТ.За да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, ответникът е съобразил изготвения доклад от 23.02.23г., както и обясненията на Л.С. и в срока по чл.194, ал.1 КТ е наложил на работника/служителя дисциплинарно наказание “уволнение”.За да издаде обжалваната заповед работодятелат е приел, че ищецът се е явил на работа в състояние, което не му е позволявало да изпълнява възложените му задачи, не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд и е злоупотребил с доверието и уронил доброто име на предприятието, в което е работел /чл.187, ал.1, т.т. 2, 5, 8 от КТ/. В последна връзка презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД намира приложение единстевно при доказана от работодателя противоправност. В мотивите към процесната заповед за уволнение се сочи нарушение от страна на работника/служителя на чл. 126, т.т. 2 и 6 от КТ/”При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество; да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд “/.Със заповедта се сочи за нарушена и т.5 от длъжностната характеристика. Според последната работникът носи дисциплинарна и имуществена отговорност и отговорност за неспазване на здравословните и безопасни условия на труд. С обжалваната заповед работодателят е приравнил употребата на алкохол по време на работа и явяването му на работа в състояние, което не позволява изпълнение на възложените задачи, към тежко нарушение на трудовата дисциплина, като предпоставка за създаване на сериозни инциденти / вж. Процесната заповед, л.20, 21 от делото/. Приема, че количеството алкохол в издишвания въздух от Л. С. при проверката на 22.02.23г. е било 0.37 промила. В поледна връзка в тежест на ответника е да докаже употребата на алкохол от страна на работника/ служитгеля по време на работа /или при явяването му на работа/, респ. върху ответника тежи да докаже обстоятелствата, на които основава дисциплинарното уволнение, но което не е сторил в процеса.

От друга страна доказателствата по делото не обосновават наличие на състояние при работника/служителя, което не му е позвоявало на 22.02.23г. да изпълнява възложените му задачи поизтичащи от трудовото правоотношение с ответника. Нещо повече св. Т. заявява в с.з., че Л. С. на 22.02.23г. е бил в нормално състояние, поради което не го е спрял от изпълнение на възложените му задачи. Вярно е, че съдебната практика приема, че невъзможността за изпълнение на задълженията произтичащи от сключения трудов договор ще е налице и когато външите признаци у работника/служителя налагат извод за напъно адекватно състояние за престиране на работната сила, но с последващо изследване се констатира наличие на алкохол или друго забранено вещество в издишания въздух. Но настоящият състав приема, че приетата по делото СМЕ разколебава такъв извод, както за употреба на алкохол, така и за употреба на друго забранено вещество. Това е така, тъй като със СМЕ от 31.01.24г. в.л. Д-р М. приема, че в случая е налице субклинична степен на алкохолно повлияване и близката по време употреба на Кармолис разтвор / при ежедневна употреба на лекарственото средство с други такива поради здравословното състояние на Л. С. / позитивира теста с процесния анализатор. В започналото спрямо работника /служителя дисциплинарно производство, в обясненията си по реда на чл.193 КТ Л.С. е изразил “предположение, че показанията на уреда от 0.37 промила са в следствие на ежедневната употреба на лекарствените средства”, между които и Кармолис. В този смисъл съдът приема, че не е налице виновно неизпълнение на трудови задължения от страна на ищеца. В случая не е налице нито явяване на работника/служителя на работното му място след употреба на алкохол, нито употреба на такъв по време на производствения процес, с оглед длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност при ответника. Доказателствата по делото несъмнено сочат, че процентното съдържание от 0, 37 промила на алкохол в издишания от работника/служителя въздух при проверката с анализатор на 22.02.23г. е генериран в резултат на прием на провеждано лечение, поради здравословното състояние на работника с лекарствено средство “Кармолис”, което със сутришен прием на 22.02.2023г./, предхождащ извършената проба с анализатор./вж. Заключение на в.л. по приета по делото СМЕ от 31.01.24г./.В този смисъл наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. Следователно основателен се явява и предявения иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

Следва също да се отбележи, че с обжалваната заповед работодателят е квалифицирал вмененото на работника/служителя нарушение, като” тежко нарушение на трудовата дисциплина”, като “уронващо доброто име на предприятието”, за каквото уронване престижа на ответника последният не ангажира в процеса доказателства., респ. такива, които да са се отразили негативно и върху трудовия процес в предприятието на ответника /вж. Решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС /.

По предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ.

Видно от заключението по приетата по делото като компетенто дадена и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза изготвена от в.л. А.Б., дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за 6-месечен период след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, респ. за периода 28.03.2023г. до 28.09.2023г., при брутно трудово възнаграждение от 1 681.25 лева, е в размер на 10 087.50 лева. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ищецът има последващо встъпване в трудово правоотношение при друг работодател, поради което съдът приема, че на Л. С. се дължи претендираното обезщетение / със съответно увеличение на иска на основание чл.214, ал.1 ГПК/ за периода от 28.03.2023г. до 28.09.2023г., което в размер на 10 087.50 лева, заедно със законната лихва, считано от 12.04.23г. до окончателното изплащане.

По разноските При този изход на спора по делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникт следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000.00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 046261/2023г. и Разписка от 18.04.2024г. /л.23, л.243 от делото/.

Следва на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин изплатените по делото на вещите лица възнаграждения по допуснатите и приети СМЕ и ССчЕ, както и държавна такса по производството или сумата в общ размер на 1 243.50 лева.

Водим от горното, съдът