Решение № 260000 от 13.2.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 115/2015 г.

Производството е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.101 от ЗЗД. Постъпила е искова молба от „Корпоративна търговска банка" АД (н), ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. С, район С, ул. „••••••, представлявана от постоянните синдици А.Н.Д., К.Х.М.и Л.П.И., чрез процесуалния представител адв. М.М. против „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ••••••, представлявано от Изпълнителния директор С.В.С. и „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ••••••, представлявано от Управителя М.Г.П. с правно основание чл.422 ГПК и цена на иска 20 528 277,03 щ.долара. В нея твърди, че по ч.гр.д. № 1631/2015 г. по описа на Районен съд - Ловеч по молба на заявителя „Корпоративна търговска банка" АД (н) е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1114 от 02.10.2015 г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, с който длъжникът „Елит Петрол" АД и длъжникът „Варна Сторидж" ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Корпоративна търговска банка" АД (н) сумата общо от 20 528 277,03 щ.долара, от които 19 906 000,00 щ.долара - главница, сумата от 577 826,94 щ.долара - просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.04.2015 г. - 25.06.2015 г., сумата от 44 197,64 щ.долара - неустойка върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г.- 07.07.2015 г., сумата от 252,45 щ.долара - дължими такси за събиране на вземанията, както и сумата от 538 992,34 лева - разноски по делото. Издадената заповед за незабавно изпълнение № 1114 от 02.10.2015 г. е за дължимите суми по Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., сключен между „Корпоративна търговска банка" АД (н) и кредитополучателя „Нафтекс Петрол" ЕООД, по който „Елит Петрол" АД е встъпило в дълга по силата на Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 год., сключен между „Корпоративна търговска банка" АД (н) и „Елит Петрол" АД, а „Варна Сторидж" ЕООД е встъпило в дълга по силата на Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., сключен между „Корпоративна търговска банка" АД (н) и „Варна Сторидж" ЕООД. Срещу издадената заповед са постъпили писмени възражения от „Елит Петрол" АД и „Варна Сторидж" ЕООД, поради което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК „Корпоративна търговска банка" АД (н) предявява иск срещу „Елит Петрол" АД и „Варна Сторидж" ЕООД за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение. Излага, че на 26.02.2014 г. между „Корпоративна търговска банка" АД (н) и кредитополучателя „Нафтекс Петрол" ЕООД е сключен Договор за банкова кредитна линия, по силата на който Банката отпуска на кредитополучателя банкова кредитна линия с разрешен размер 20 000 000,00 щ.долара за заплащане на дължим акциз и данък върху добавената стойност при внос на горива от страни извън Европейския съюз, както и за заплащане на дължим акциз и данък добавена стойност по месечни справки - декларации от следните задължени лица - „Нафтекс Петрол" ЕООД и „Варна Сторидж" ЕООД във връзка с търговията им с горива и по преценка на банката, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. Съгласно чл.12 от договора за банкова кредитна линия кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 9% върху фактически ползваните суми по кредита. Лихвата е платима ежемесечно на 25-то число на месеца. С договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г. ответникът „Елит Петрол" АД се е задължил да отговаря солидарно пред банката за всички задължения на кредитополучателя „Нафтекс Петрол" ЕООД, възникнали на основание сключения между кредитополучателя и КТБ на 26.02.2015 г. Договор за банкова кредитна линия, в това число за главницата в размер на 20 000 000.00 щатски долари, заедно с всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки, комисионни и други (чл. 1 на договора за встъпване в дълг). В чл.3, ал.2 на договора е предвидено, че поемателят не може да изисква от банката изпълнение най-напред от първоначалния длъжник, а отговаря за тези задължения като за свои собствени задължения. С договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г. ответникът „Варна Сторидж" ЕООД се е задължил да отговаря солидарно пред банката за всички задължения на кредитополучателя „Нафтекс Петрол" ЕООД, възникнали на основание сключения между кредитополучателя и КТБ на 26.02.2014 г. Договор за банкова кредитна линия, в това число за главницата в размер на 20 000 000.00 щатски долари, заедно с всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки, комисионни и други (чл. 1 на договора за встъпване в дълг). В чл.3, ал.2 на договора е предвидено, че поемателят не може да изисква от банката изпълнение най-напред от първоначалния длъжник, а отговаря за тези задължения като за свои собствени задължения. Излага, че по силата на чл.21 от Договора за банкова кредитна линия крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси напълно всички задължения по кредита е до 26.02.2015 г., като е уговорено, че на датата на падежа освен усвоения и непогасен остатък от главницата, следва да се заплати и начислената върху тази сума лихва за периода, независимо че датата не е дата на падеж на лихвата. Твърди, че просрочената главница от 19 906 000.00 щ.долара е в забава от 27.02.2015 год., а месечните вноски за лихви за исковия период от 27.10.2014 г. -25.03.2015 г. са били дължими на всяко 25-то число на месеца и са станали изискуеми с изтичането на уговорения срок. Независимо от настъпилия падеж на тази част от главницата и просрочената лихва върху редовна и просрочена главница, на 28.05.2015 г. КТБ отправила до „Нафтекс Петрол" ЕООД покана за доброволно изпълнение, връчена на 23.06.2015 год. с Нотариална покана акт № 115, том I, peг. № 3366/2015 г. Със същата кредитополучателят е поканен да изплати на Банката изцяло вече изискуемите задължения по договора за банкова кредитна линия. Въпреки настъпилия падеж и поканата за плащане, длъжникът „Нафтекс Петрол" ЕООД не погасил дължимите суми. Съгласно Извлечение от счетоводните книги на КТБ /н/ от сметки на кредитополучателя „Нафтекс Петрол" ЕООД по Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. с разрешен размер 20 000 000.00 щатски долара, задълженията на длъжника са както следва: 19 906 000,00 щ.долара - главница, 577 826,94 щ.долара - просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.04.2015 г. - 25.06.2015 г., 44 197,64 щ.долара -неустойка върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г.- 07.07.2015 г. и сумата от 252,45 щ.долара - дължими такси за събиране на вземанията Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) има вземане от ответника „Елит Петрол" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ••••••, представлявано от Изпълнителния директор С.В.С. и ответника „Варна Сторидж" ЕООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ••••••, представлявано от Управителя М.Г.П. в общ размер на 20 528 277.03 щ.долара, от които: 19 906 000,00 щ.долара - главница, сумата от 577 826,94 щ.долара - просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.04.2015 г. - 25.06.2015 г., сумата от 44 197,64 щ.долара неустойка върху просрочена лихва за периода 27.10.2014 г.- 07.07.2015 г., сумата от 252,45 щ.долара - дължими такси за събиране на вземанията, сумата от 538 992,34 лева - разноски по делото, както и да бъдат осъдени ответниците да му заплатят направените по делото съдебни разноски. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Варна Сторидж" ЕООД, в който оспорва исковата молба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД /н/. На първо място счита, че подадената искова молба е нередовна, тъй като същата не съдържа ясни твърдения за фактите, породили описаните в нея вземания, тъй като не са конкретизирани техния характера и естеството. В случая става въпрос за кредитна линия, която може да се ползва изцяло или частично или изобщо да не се ползва при липса на нужда от извършване на плащания за дължими данъци и акцизи, както и при липса на задължения, които са възникнали по повод доставката на горива за упражняване основната дейност на дружеството. Твърди, че договорът за кредит е консенсуален договор, а не реален и самото му сключване не поражда задължения за длъжника да върне кредита, ако сумата фактически не му е била предоставена. Счита, че основно задължение на кредитодателя е да предаде сумата по кредита на длъжника, съгласно условията на договора, както и да докаже предаването на всяка отделна сума. „Варна Сторидж" ЕООД не е страна по горецитирания договор, който ищецът посочва като правоизточник на кредиторските си права, а привлечен като поемател. Твърди, че от представените от ищеца доказателства не става ясно н дали предвидената кредитна сума или част от нея са предоставени на ищеца като постъпили по разплащателната му сметка, какъв е техния размер, кога е станало това, нито какви суми са погасени и кога е станало това. Това прави невъзможна проверката на твърденията на ищеца какви точно суми са били отпуснати на ответника, какви са основните и произтичащите от тях акцесорни задължения за плащане, които са най-съществените фактически обстоятелства, имащи значение за определяне точния размер на паричната претенция и за правилната преценка на нейната основателност. Посочва, че претенцията на ищеца е формулирана неясно и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1631/2015 г., като именно тези мотиви са послужили за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и издадения въз основа на него изпълнителен лист от ОС Ловеч. На второ място отбелязва, че от страна на ищеца не е представена справката по чл. 366 ГПК, която разпоредба императивно изисква към исковата молба за парично вземане страната да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер. Представеното извлечение от счетоводни книги като изискуемо и служило на ищеца в заповедното производство, не съставлява изпълнение на задълженията по горецитираната императивна законова разпоредба при представянето му по настоящото производство. Твърди, че е налице несъответствие и неяснота както по отношение на вземането, какъв е размера на предоставените средства от кредитната линия по разплащателната сметка на основния длъжник и дали не е било предсрочно погасено от БАНКАТА въз основа на правата, които представеният като доказателство договор предоставя, или въз основа на направено прихващане от страна на ищеца по насрещни претенции, възникнали от цесионни договори, а оттам и неяснота върху претендираните лихви и просрочени вземания и други акцесорни вземания и неустойки, дължими ли са те изобщо, откога са станали изискуеми и.т.н. Горецитирания договор за банкова кредитна линия, от който ищецът твърди, че е възникнало правото му на кредитор изисква също при всяко ползване на суми от страна на кредитополучателя, това да се заявява предварително с писмено предизвестие, в което се посочва размера на заявената за усвояване сума, както и да се представят платежно нареждане и придружаващи го документи, удостоверяващи необходимостта от усвояване на средства, като при липсата на такива, банката отказва отпускане на суми по кредита. Такива документи също не са представени от ищеца. Счита за неправилно разбирането на ищеца, че необходимите изчисления за определяне на размера на претендираното вземане следва да бъдат направени от вещото лице при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза вместо да бъде представена справка, която ги отразява съгласно чл. 366 от ГПК. В гражданския процес е предвидена обратната поредност -първо се навеждат фактически твърдения, а след това за тях се събират доказателства - арг. от чл.153, чл.154, ал.1 и чл.156, ал.1 от ГПК. Посочва, че ирелевантен е аргументът на ищеца, че след като Районен съд - Ловеч е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1631/15 г. следва да се приеме, че предявената пред Окръжен съд - Ловеч претенция е „редовна и обоснована". Счита, че неправилно ищецът се позовава на съдебен акт, постановен в производство, различно по характер от исковото и който не се ползва със сила на пресъдено нещо. В заповедното производство заявителят следва да индивидуализира вземането си с оглед на това, че извлечението има формална доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън от него. В исковото производство е необходимо ищецът да изложи в исковата си молба обстоятелствата, на които се основава искът - да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат фактите, от които то произтича съгласно правилото на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Предвид това е абсолютно недопустимо да бъдат смесвани исково и заповедно производство и при обосноваване на редовността и обосноваността на исковата претенция да се правят препращания към актовете на съда, пред който се е развило заповедното производство. Твърди, че предметът на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК не може да бъде различен от предмета на издадената заповед за изпълнение, тъй като целта е именно да се установи съществува ли вземането, за което е издадена същата. В случая има разлика между правопораждащите факти на спорното вземане, описани в заповедта за незабавно изпълнение и в исковата молба, което е нередовност на исковата молба. На следващо място излага доводи за недопустимост на исковете и прекратяване на производството по т.д. № 115/2015 год., основано на влязло в сила Определение № 996/22.12.2015 година на Ловешки окръжен съд по в.ч. гр. д. № 580/2015 година, както и твърдението, че КТБ (н) няма правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 422 от ГПК поради липса на основания, които обуславят воденето на това производство. С цитираното определение съдът е отменил като незаконосъобразно разпореждане № 4356/02.10.2015 год. за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, обективирано в Заповед № 1114/02.10.2015 год., постановено по ч.гр.д. № 1631/2015 г. по описа на Районен съд Ловеч и обезсилил издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист от 02.10.2015 г. С предявения специален установителен иск по чл.422 ГПК се цели със силата на пресъдено нещо да бъде признато съществуването на вземането по оспорената от „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение. Излага, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е своеобразно продължение и е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, поради което искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правният интерес на заявителя от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск, оспорената от „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД с възражението по чл. 414 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист ще бъдат стабилизирани с положителното установително решение по чл. 422, ал. 1 ГПК. В настоящия случай обаче издадената в полза на заявителя и ищец по настоящото дело заповед за изпълнение е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт - определение от 22.12.2015 г. След отмяната на заповедта за изпълнение, установителният иск се явява недопустим поради липса на правен интерес, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка и за който съдът следи служебно във всеки един момент от производството. На следващо място твърди, че представеното по делото пълномощното се отнася само и единствено за производства против „Нафтекс Петрол" ЕООД, което не е страна по настоящото дело. Липсва надлежно упълномощаване за предявяване на искове срещу „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД - ответник по т.д.№ 115/2015год. Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя с акта, от който представителната власт произтича, което в случая не е направено. Прави възражение, че от съдържанието на заповед № 92-0122 от 30.09.2015 г. на Председателя на УС на ФГВБ не става ясно на кой синдик е разрешено да упълномощи процесуален представител, а би следвало разрешението да е дадено и на двамата синдици, тъй като упълномощаването по представеното по делото пълномощно е от двамата синдици. Счита, че в случая упълномощаването се подчинява на специални правила и включва изрично посочени от закона правни действия, за които законът изисква определена форма и специален процесуален ред за овластяване, като условие за действителност - синдика упълномощава лица по реда на чл.31, ал.3 от ЗБН след разрешението на Фонда. Съгласно решение № 41/23.04.2015 год. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, синдиците Л.П.И. и Р.И. А са назначени да представляват заедно „КТБ" АД /н/ и за да е налице валидно учредяване на представителна власт, заповед № 92-0122/30.09.2015 г. на Председателя на Управителния съвет на ФГВБ следва да обективира разрешение за двамата синдици да упълномощават процесуално представителство, съответно в полза на упълномощения да е налице упълномощаване от двамата синдици. На следващо място смята, че в конкретния казус не може да има потвърждаване на извършените без представителна власт процесуални действия. Чл.39, ал.1, т.19 от ЗБН изисква даване на разрешение (което като всяко разрешение само е предварително) на синдика за упълномощаване на лица по реда на чл. 31, ал. 3 от същия закон и не дава възможност то да бъде заместено с последващо съгласие с вече извършеното упълномощаване. Твърди, че предявените от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД (н) искове са неоснователни, тъй като претендираната сума не е дължима на соченото от ищеца основание. Излага аргумент, че не са налице редовно сключен договор за банкова кредитна линия и договор за встъпване в дълг. Оспорва подписите, положени под Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 год. и твърди, че не са нито на законните представители на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД, нито на законните представители на КТБ АД (н). Договорът за встъпване в дълг също не е подписан от лицата, имащи право на представителна власт за КТБ АД (н) и за „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД. Следователно между страните не е сключен надлежен писмен договор за банкова кредитна линия, нито договор за встъпване в дълг, тъй като представените такива са нищожни поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което не са налице и претендираните от банката вземания към „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД и „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД като поемател по Договор за встъпване в дълг. На следващо място прави възражение, че представеният основен договор не е редовно сключен, тъй като за сключването му не е взето надлежно решение на управителния съвет на „ПЕТРОЛ" АД в качеството му на орган, осъществяващ правата на „ПЕТРОЛ" АД като едноличен собственик на капитала на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ'" ЕООД. Липсата на решение на едноличния собственик на капитала, т.е. на УС на „ПЕТРОЛ" АД представлява порок във волеизявлението, тъй като „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД като основен длъжник и страна по представения от ищеца договор, не е формирало надлежно воля за сключването на гореописания договор, от който КТБ АД (н) желае да черпи права в настоящото производство. Поради това и на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД договорът, сключен при отсъствие на надлежно изразена воля от една от страните е нищожен и не може да породи правни последици. Аналогично аргументира и договора за встъпване в дълг - когато основното правоотношение е нищожно, нищожно е и вторичното, което е сключено въз основа на него и поради това не поражда правни последици за страните. Твърди, че „Корпоративна търговска банка" АД (н) не е отпуснала реално сумите по кредита е те не са реално получени от основния длъжник „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД. Договорът за банкова кредитна линия е консенсуален, а не реален и самото му сключване не поражда задължения за длъжника да върне кредита, ако сумата фактически не му е била предоставена. Счита, че представеното извлечение от счетоводните книги не е в съответствие с исковата претенция на ищеца и не установява по безспорен начин, че „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД като страна по договора за кредит, е получило реално сумите по представения по делото договор, а КТБ АД (н) не ангажира твърдения за такова предаване. На това основание Ловешкият окръжен съд с Определение № 996/22.12.2015 год., постановено по ч.гр.дело № 580/2015 год., е отменил като неправилно разпореждането на ЛРС по ч.гр.дело 1631/2015 г., обективирано в Заповед № 1114/02.10.2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и обезсилва издаденият въз основа на нея изпълнителен лист в полза на КТБ АД (н). Моли съда да приеме, че сумите по договора за банкова кредитна линия не са действително предадени на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД, респективно, КТБ АД (н) не е кредитор на дружеството. Като аргумент от това, „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД не може да отговаря за задължение, което не е възникнало, тъй като няма получени суми по кредитната линия от основния длъжник или дори да има, то те най- вероятно са били погасени поради факта, че по силата на чл. 23 от представения от ищеца договор, банката служебно е администрирала сметката по кредитната линия, както и всички останали сметки на евентуалния основен длъжник и респективно на евентуалните поематели. От обстоятелството, че липсва действителен договор за банкова кредитна линия и реално отпуснати суми по него следва, че не съществува вземането, което „КТБ" АД (н) претендира с подадената искова молба и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че съществува договорно правоотношение като основание за възникване на претендираното вземане от ищеца заявява, че за „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД не е възникнало задължение за плащането му и може да се освободи от отговорност за обезщетението за вреди, изразяващо се в претендирани от кредитора просрочени лихви и неустойки, както и от присъждане на направените от кредитора разноски, или то да бъде съществено намалено поради това, че банката - кредитор от своя страна не е изпълнила задълженията си по договора с дължимата грижа и според договорения стандарт, което е нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.1, изр.2, вр. чл. 302 от ТЗ и чл. 47 от Договора за банкова кредитна линия и поставя кредитора КТБ АД (н) в забава. Твърди, че основният длъжник „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД, както и поемателят „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД са предоставили на БАНКАТА писмено съгласие с подписването на договорите служебно да администрира сметките им, като блокира 2 дни преди падеж съответните суми за лихва и главница, необходими за предстоящото погасяване, а в деня на падежа - служебно да ги ползва за тяхното погасяване във връзка с дълга по предоставения кредит. Позовавайки се на чл. 23.2. от договора твърди, че КТБ АД (н) не излага достоверни твърдения и не сочи убедителни доказателства относно факта, че сумите са реално получени от основния длъжник „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД, което основателно навежда на извода, че упражнявайки тези свои права, отпусканите по кредитната линия суми са служебно погасени. Следователно не може да възникне задължение за поемателя, когато задължението на основния длъжник е служебно погасено от банката. По силата на чл.47 от договора КТБ (н) е в нарушение на изпълнение на поетото задължение, като допуска да не събира служебно дължимите суми от сметките, както е прието от обичайните техники и практика, съответстващи на професионалните банкови стандарти. Бидейки виновна страна за неизпълнение на договорно задължение, в резултат на което възниква в последствие задължение за плащане за основния длъжник и респ. за поемателя „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД, банката не следва да претендира лихви за забава и други акцесорни на дълга вземания, както и разноски по делото, включително и за адвокатски хонорар, тъй като те са могли да бъдат избегнати в случай, че добросъвестно е изпълнила задължението си по чл. 47 и чл. 23 от представения от нея по делото Договор за кредит. Счита, че банката - кредитор е в забава, тъй като е пропуснала да създаде онази обстановка, която съгласно съдържанието на дължимото и схващанията е трябвало да бъде създадена, за да се погаси задължението чрез изпълнение (аргумент от чл. 95 ЗЗД). Въпреки че банката е разполагала с правомощието да администрира посочените сметки, тя не е извършила служебно погасяване на вземанията си в процеса на изпълнение, което е било необходимо, за да изпълни длъжника своето задължение за погасяване на парично задължение. Съгласно чл. 96 ЗЗД при изпадане на кредитора в забава, рискът преминава върху него и тази забава освобождава длъжника от неговата забава или дава основание да се освободи от задължението си. Предвид изложеното счита, че липсва основание за ангажиране отговорността на „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД като поемател и солидарен длъжник както за реално изпълнение, така и за изпълнение на акцесорната претенция за лихви, неустойки и други разходи. При условията на евентуалност, ако съда приеме, че претендираната сума в размер на общо 20 528 277,03 щ.долара, от които 19 906 000,00 щ.долара - главница, 577 826,94 щ.долара - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.04.2015 г. до 25.06.2015 г. и 44 197,64 щ.долара - неустойка върху просрочени лихви за периода от 27.10.2014 год. до 07.07.2015 год. и 252, 45 щ.долара дължими такси за събиране на вземанията е била дължима на договорно основание заявява, че за „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД не е възникнало задължение за плащането й поради погасяване на главницата по договора за кредит с извършени извънсъдебни прихващания с вземания на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД към „КТБ" АД. С исковата молба „КТБ" АД претендира въпросните суми като твърди, че лихвите са начислени върху редовна главница в размер на 19 906 000,00 щатски долара. Твърди, че главница от 19 906 000.00 щатски долара е погасена чрез извършени извънсъдебни прихващания с вземания на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД към „КТБ" АД/н/, придобити по сключени договори за цесия. Предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД главното задължение /за главница/ е било погасено преди началото на периода, за който са начислени претендираните лихви за забава /25.04.2014 год. до 25.06.2015 год./ Затова счита, че липсва основание за ангажиране на отговорността на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД за реалното му изпълнение и основание за начисляване на лихва за забава за период след погасяване на главното задължение. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесното вземане съществува и е изискуемо, както и че не е извършено извънсъдебно прихващане на евентуално дължимата сума от 20 528 277.03 щ.долара, то с отговора ответникът „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД прави възражение за съдебно прихващане с притежаваните от него насрещни вземания до размера на исковата претенция. Затова моли съда да отхвърли предявения иск срещу „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД и респективно „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД, както и да присъди на КТБ АД (н) направените по делото разноски. Прави доказателствени искания. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор и от ответника „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД, с ЕИК: •••••, представлявано от Изпълнителния директор С.В.С.. В него изразява становище по допустимостта на иска, което се покрива изцяло с изложеното в отговора на ответника „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД, поради което не следва да се преповтаря. Твърди, че „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД не е страна по договора за банкова кредитна линия, който ищецът посочва като правоизточник на кредиторските си права, а привлечен като поемател по цитиран и представен от ищеца по делото Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 година, който се явява акцесорен договор по отношение на Договор за банкова кредитна линия от същата дата, сключен с основния длъжник. Излага твърдения за нередовност на исковата молба, като на ищеца да бъдат дадени указания да наведе конкретни твърдения по фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба и представи справка по чл.366 ГПК. Поддържа искането на ответника „Варна сторидж" ЕООД за недопустимост на исковете и прекратяване на производството по настоящето дело, основано на влязло в сила Определение № 996/ 22.12. 2015 год. на Ловешки Окръжен съд по ч.гр.д. № 580/2015 год., както и твърдението, че КТБ (н) няма правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 422 от ГПК поради липса на основания, които обуславят воденето на това производство. Твърди, че в настоящия случай издадената в полза на заявителя и ищец по делото заповед за изпълнение е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт - определение от 22.12.2015 г., поради което е безпредметно производството по делото. Заявява също, че предявените искове са недопустими, защото представителството по т.1 от пълномощното се отнася само и единствено за производства против „Нафтекс Петрол" ЕООД, което не е страна по настоящото дело. Липсва надлежно упълномощаване за предявяване на искове срещу „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД - ответник по т.д.№ 115/2015г. Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя с акта, от който представителната власт произтича. На следващо място твърди, че не е налице валидно упълномощаване на процесуалния представител, тъй като от съдържанието на заповед № 92-0122 от 30.09.2015 г. на Председателя на УС на ФГВБ не става ясно на кой синдик е разрешено да упълномощи процесуален представител, а би следвало разрешението да е дадено и на двамата синдици. Съгласно решение № 41/23.04.2015 г. на Управителния съвет на ФГВБ синдиците Л.П.И. и Р.И. А са назначени да представляват заедно „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД/н/. Счита, че за да е налице валидно учредяване на представителна власт, заповед № 92-0122/30.09.2015г. на Председателя на Управителния съвет на ФГВБ следва да обективира разрешение за двамата синдици да упълномощават процесуално представителство, съответно в полза на упълномощения да е налице упълномощаване от двамата синдици. Смята, че в конкретния казус не може да има потвърждаване на извършените без представителна власт процесуални действия. С изменението на ЗБН, обнародвано в ДВ, бр. 61 от 2015 год., се въвежда нов специален процесуален ред за овластяване, който влиза в сила от 11.08.2015 год., който изисква предварително разрешение на председателя на УС на ФГВБ, обективирано в негова заповед. По основателността на исковете излага становище, че претендираната сума не е дължима на соченото от ищеца основание. Както и ответникът „Варна сторидж"ЕООД твърди, не е налице редовно сключен договор за банкова кредитна линия, нито договор за встъпване в дълг. Оспорва подписите, положени под Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 год. и Договор за встъпване в дълг като твърди, че не са на законните представители на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД, законните представители на КТБ АД (н) и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД. Счита, че между страните не е сключен надлежен писмен договор за банкова кредитна линия, нито договор за встъпване в дълг, тъй като представените такива са нищожни поради липса на съгласие съобразно чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което не са налице и вземанията, които банката твърди, че има към „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД. На това основание следва да отпадне и претенцията, която ищецът е предявил към „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД, като поемател по Договор за встъпване в дълг, който е нищожен, като акцесорно споразумение по един нищожен основен договор. На следващо място излага аргументи, че представеният основен договор не е редовно сключен, тъй като за сключването му не е взето надлежно решение на управителния съвет на „ПЕТРОЛ" АД в качеството му на орган, осъществяващ правата на „ПЕТРОЛ" АД като едноличен собственик на капитала на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД. Поради това и на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД договорът, сключен при отсъствие на надлежно изразена воля от една от страните, е нищожен и негоден да породи правни последици. Аналогични аргументи излага и за договора за встъпване в дълг. Твърди, че „Корпоративна търговска банка" АД (н) не е отпуснала реално сумите по кредита и не сочи убедителни доказателства относно факта, че те са реално получени от основния длъжник „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД. Затова претендираните суми не се дължат на соченото от ищеца основание и следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че съществува договорно правоотношение като основание за възникване на претендираното вземане от ищеца заявява, че за „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД не е възникнало задължение за плащането му или може да се освободи от отговорност за обезщетението за вреди, изразяващо се в претендирани от кредитора просрочени лихви и неустойки, както и от присъждане на направените от кредитора разноски, или то да бъде съществено намалено. Твърди, че банката - кредитор от своя страна не е изпълнила задълженията си по договора с дължимата грижа и според договорения стандарт, което е нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.1, изр.2, вр. чл. 302 от ТЗ и чл. 47 от Договора за банкова кредитна линия и поставя кредитора КТБ АД (н) в забава. Също при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че претендираната сума в размер на общо 20 528 277,03 щ.долара е била дължима на договорно основание заявява, че за „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД не е възникнало задължение за плащането й, поради погасяване на главницата по договора за кредит с извършени извънсъдебни прихващания с вземания на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД към „КТБ" АД /н/. Претенцията на ищеца е за лихви, начислени за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г., т.е. за период, последващ извършване на прихващанията с вземания на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД към „КТБ" АД, след като задължението за главница вече е било погасено. Излага аргументи, че след като вземането за главница е погасено, за „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД не възниква задължение за плащане на акцесорното вземане за лихва за забава. Затова счита, че липсва и основание за ангажиране на отговорността на „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД като поемател и солидарен длъжник както за реално изпълнение, така и за изпълнение на акцесорната претенция за лихви. При условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че процесното вземане съществува и е изискуемо, както и че не е извършено извънсъдебно прихващане на евентуално дължимата главница по договора, която ищецът претендира в размер на 19 906 000,00 щ.долара, то прави възражение за съдебно прихващане. Моли в случай, че съдът намери, че процесното вземане съществува и е изискуемо, претендираната сума от 20 528 277,03 щ.долара да бъде прихваната с притежаваните от ответника насрещни вземания до размера на исковата претенция. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск срещу „ЕЛИТ ПЕТРОЛ" АД и респективно „ВАРНА СТОРИДЖ" ЕООД, както и да присъди на дружеството КТБ АД (н) направените по делото разноски. В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „Корпоративна търговска банка" АД (н), в коато излага становище относно възраженията, че за КТБ (н.) липсва правен интерес от водене на делото. На първо място посочва, че ответната страна необосновано приема, че с определението от 22.12.2015 год. по ч.гр.д. № 580/2015 г. на Окръжен съд- Ловеч е отменена заповедта за изпълнение. Излага, че според закона и константната съдебна практика, последица от уважаването на частна жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, е отмяната на разпореждането в тази част и обезсилване на изпълнителния лист, без обаче да се засяга самата заповед за изпълнение. Цитира практиката на ВКС в която се приема, че в тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание при успешно проведен исков процес по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. Като аргумент за своето становище ВКС сочи, че съгласно чл.413 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, а по чл.419, ал.1 от ГПК самостоятелно се обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. Поради недопустимостта за атакуване на заповедта за изпълнение е изключена възможността тя да бъде отменена и изходът на спора в производството по чл.419 от ГПК няма никакво отношение към производството по чл.422 от ГПК. Позовава се на Решение № 152 от 15.11.2012 г. на ВКС по т.д.№ 1058/2011 г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е даден недвусмислен отговор на въпроса за допустимостта на иска по чл. 422 от ГПК, след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителният лист. ВКС приема, че „обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед". Твърденията на ответниците за нередовност на исковата молба счита за необосновани, тъй като в нея подробно е изложена цялата фактическа обстановка, конкретизирани са претендираните суми, включително по пера и периоди, като по този начин е уточнено колко са непогасените и изискуеми вземания на „Корпоративна търговска банка" АД (н). В исковата молба изрично е посочено и основанието - Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г., сключен между „Корпоративна търговска банка" АД (н) и кредитополучателя „Нафтекс Петрол" ЕООД, по който „Елит Петрол" АД е встъпило в дълга по силата на Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., сключен между „Корпоративна търговска банка" АД (н) и „Елит Петрол" АД, а „Варна Сторидж" ЕООД е встъпило в дълга по силата на Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г„ сключен между „КТБ" АД (н) и „Варна Сторидж" ЕООД. Счита за неоснователно и твърдението, че КТБ не било представило справка по чл. 366 от ГПК. Целта на въпросната справка е да улесни съда и страните при проверката на претендираната по едно търговско дело парична сума. Липсват обаче конкретни реквизити, които следва да бъдат част от съдържанието на тази справка. В конкретния случай именно от извлечението от счетоводните книги на КТБ по сметките на кредитополучателя „Нафтекс Петрол" ЕООД се установява в най-пълна степен точния размер на изискуемите вземания, като неговата доказателствена сила се извеждат от разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК. Посочената в исковата молба, както и в допълнителна искова молба разбивка на исковата претенция също установява отделните пера на претендираната парична сума. Аргумент срещу възраженията на ответника за неуточнена фактическа обстановка, петитум и размери на предявените искове е и обстоятелството, че по ч.гр.д.№ 1631/2015 г. по описа на Районен съд -Ловеч са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, т.е. този съдебен състав е приел, че претенцията е редовна и обоснована. Оспорва изложеното в отговорите на исковата молба от ответниците за валидността на упълномощаването на процесуалния представител. Посочва, че в чл.31, ал.2 ЗБН изрично е посочено, че „Правомощията на синдика се осъществяват задължително заедно от лицата, назначени за синдик, като решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно". Следователно в производството по несъстоятелност на банка, провеждано по реда на ЗБН, няма как единия от минимум двамата синдици да действа самостоятелно, така че да има необходимост УС на ФГВБ изрично да посочва кому дава право да извършва упълномощаването по чл.31, ал.З ЗБН. С допълнителната искова молба представя и ново пълномощно, издадено от новите синдици на банката, с което се потвърждават всички извършени до момента по делото процесуални действия. На следващо място оспорва твърдението на ответниците, че процесния Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 год. не бил подписан от законните представители на ищеца и „Нафтекс Петрол" ЕООД, а договорите за поръчителство не били подписани от законните представители на ищеца и ответниците. Дори и да се установи, че някое от лицата, които са подписали Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. не са имали представителна власт счита, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ - липсва своевременно противопоставяне от страна на кредитодателя и кредитополучателя, поради което действието на договора е потвърдено. Изтъква, че тезата на ответниците, че Договорът за кредит бил нищожен, защото липсвало решение на управителния орган на „Петрол" АД - едноличен собственик на ответника, е в противоречие с ТЗ. Твърди, че когато представител на едно дружество с ограничена отговорност сключва договор, надлежно формираната воля е налице и сделката не може да бъде определена като нищожна поради липса на съгласие. Позовава се на чл.147, ал.2 ТЗ, съгласно която едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, а изрично възложените в изключителна компетентност на общото събрание на съдружниците съгласно чл.147 ТЗ права не включват вземането на решение за ползване на банков кредит. Последното е в правомощията на управителя на дружеството, който организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява пред трети лица, като по този начин изразява волята на самото дружество. Евентуалното нарушение на някакви вътрешни правила не може да се отрази на валидността на изразената от управителя воля за сключване на договора за банков кредит, а по-скоро би ангажирало отговорността на представляващия дружеството към самото дружество, защото банката е трето лице, което не е длъжно да спазва процедурите по формиране на волята на своя контрагент. Договорът за банков кредит е подписан от законните представители на „Нафтекс Петрол" ЕООД, вписани като такива по партидата му в Търговския регистър и това е достатъчно за всяко трето лице да приеме, че последните изразяват волята на представляваното от тях дружество. По отношение твърдението на ответниците, че КТБ (н) не била отпуснала сумите по кредита излага, че още с исковата молба е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице да отговори какви суми са усвоени от „Нафтекс Петрол" ЕООД и каква част от тях са изискуеми и непогасени, тъй като в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е предоставил сумите по процесния договор. В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението на ответниците, че КТБ (н.) не била изпълнила задълженията си по договора за кредит с дължимата грижа и според договорения стандарт - неизпълнение на задължения по чл.63, ал.1, изр. второ вр. с чл.302 от ТЗ, както и чл.47 от сключения договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. Смята, че това оплакване се свежда до несъбиране служебно от страна на КТБ АД (н) на дължимите суми от сметките на основния длъжник „Нафтекс Петрол" ЕООД. Счита, че така формулирано, наведеното твърдение не съставлява несъставомерно поведение от страна на КТБ АД (н), защото в случая става дума за неупражняване на едно възможно право, дискрецията за което принадлежи на кредитора. Начина, по който кредиторът събира вземането си е негово право, а не задължение, поради което няма как кредиторът да изпадне в забава, която да освободи длъжника от отговорност. Твърденията на ответниците за наличности по сметка на главния длъжник „Нафтекс Петрол" ЕООД не са подкрепени с никакви доказателства и не се установява да е имало средства по тези сметки, върху които да се насочи изпълнението. Не е съобразен и факта, че след поставянето на 20.06.2014 год. на КТБ АД под специален надзор с решение на УС на БНБ, правомощията на квесторите, назначени с това решение, са силно ограничени и те не включват подобни разпоредителни действия. Относно възражението на ответниците, че претендираната сума била погасена с извършени извънсъдебни прихващания счита, че същото съставлява правен non-sens с оглед на направените възражения, че процесният договор бил нищожен поради липса на съгласие, евентуално -не бил отпуснат кредит по него и т.н. За да е налице прихващане на вземания, е необходимо изявление от едната страна, отправено до другата (чл.104, ал.1 от ЗЗД), в което да се индивидуализират двете насрещни вземания. Твърди и се установява от приложените към допълнителната искова молба изявления за прихващане, изходящи от ответниците, че не са отправяли изявление за прихващане на кредита, отпуснат по процесния Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. Извършените прихващания по изявления за прихващане на „Нафтекс Петрол" ЕООД са по различен кредит - Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 год. с разрешен размер 50 000 000,00 щ.долара по транш 50 в размер на 13 300 000,00 щ.долара и по транш 49 в размер на 2 000 000,00 щ.долара, които са надлежно осчетоводени от КТБ (н) и с тях е намален размера на дълга на „Нафтекс Петрол" ЕООД. Осчетоводени са прихващанията, направени от Р.Р.Ц., Й.Й.Й., С.С.Х.., С.С.С.., П.Б.В., М.Ц.Р., „Адонис - 45" ООД, В.А.К., Г.Б.Х., И.Д.К., П.Ц.П., Д.Д.З., „Райфайзен Асет Менъджмънт" АД, като УД на „Хелитранс" АД, К.Г.Х., „Плексидас Атанасиос енд Санс" СА и С.М.Х.. Представя извлечения от счетоводните сметки на „НАФТЕКС ПЕТРОЛ" ЕООД, по които са осчетоводени договорите за цесии с посочените лица, както волеизявленията за прихващане, направени от „Нафтекс Петрол" ЕООД с тези вземания срещу задълженията на дружеството по Рамковия договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 г. с разрешен размер 50 000 000,00 щ.долара. В случай, че съдът приеме, че „Нафтекс Петрол" ЕООД наистина е извършило твърдените прихващания на основание на сключени договори за цесия, на основание чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност прави възражение за недействителност на тези прихващания. В срока по чл. 373, ал.2 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника "Варна Сторидж" ЕООД, в който оспорва допълнителната искова молба на КТБ АД (н). В него поддържа становището си за нередовност на исковата молба, за недопустимост на исковете и преповтаря изложените в отговора на исковата молба доводи в таз4и насока. Поддържа и твърдението, че предявените от „КТБ" АД (н) искове са неоснователни. Излага отново аргументите, че не са налице редовно сключен договор за банкова кредитна линия, нито договор за встъпване в дълг и оспорва положените подписи с твърдението, че не са на законните представители на дружествата. Излага, че Договорът за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на чл. 44 от Закона за кредитните институции, в действалата към 26.02.2014 г. редакция, актовете на БНБ по приложението на ЗКИ и на действалите към тази дата актове на Европейския съюз. По-специално нарушени са разпоредбите на чл. 44, ал. 4 и 5 от цитирания закон, тъй като експозицията на „Нафтекс Петрол" ЕООД към „КТБ" АД (н) е надвишила 15% от собствения капитал на Банката и отсъства решение на УС на банката за това, а експозицията на ответника и на икономически свързаните с него лица е надвишила 25% от собствения капитал на Банката. Този извод е направен след сравняване на отпуснатия кредит и общата експозиция на „Нафтекс Петрол" ЕООД и на свързаните с него лица със собствения капитал на банката. Към м. декември 2013 г. собственият капитал на „КТБ" АД (н) съгласно данни за банките и клоновете на чуждестранни банки към 31.12.2013 г., публикувани в сайта на БНБ, е в размер на 605 563 000 лева. Твърди, че съгласно договора за банков кредит „КТБ" АД (н) е отпуснало на „Нафтекс Петрол" ЕООД кредит в размер на 20 000 000 щатски долара, които към датата на подписването на договора - 26.02.2014 год. представляват сума с левова равностойност в размер на 28 498 200 лева (курс на долара на 26.02.2014г. - 1,42491 лева за 1 USD). Общият размер на експозициите на ответното дружество към „КТБ" АД към 26.02.2014 г. е надвишавал 15% от сумата 605 563 000 лева, а общата експозиция на „Нафтекс Петрол" ЕООД и на икономически свързаните с него лица към 26.02.2014 г. е била 359 997 020 лева. Следователно тази експозиция е била в размер над 59% от собствения капитал на банката, т.е и над 25% от него. Затова счита, че е налице противоречие на договора с императивни разпоредби на нормативен акт, което именно обуславя и неговата нищожност съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД. След като не съществува главното задължение, не е било възможно ответникът да встъпи в него. Отново изтъква, че представеният основен договор не е редовно сключен, тъй като за сключването му не е взето надлежно решение на управителния съвет на „Петрол" АД в качеството му на орган, осъществяващ правата на „Петрол" АД като едноличен собственик на капитала на „Нафтекс Петрол" ЕООД. Поради това и на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД договорът, сключен при отсъствие на надлежно изразена воля от една от страните е нищожен и негоден да породи правни последици. Аналогични са и аргументите за договора за встъпване в дълг. Поддържа твърдението си, че „Корпоративна търговска банка" АД (н) не е отпуснала сумите по кредита и те реално не са получени от основния длъжник „Нафтекс Петрол" ЕООД. Затова и "Варна Сторидж" ЕООД не може да отговаря за задължение, което не е възникнало, тъй като няма получени суми по кредитната линия от основния длъжник или дори да има, то те най- вероятно са били погасени поради факта, че по силата на чл. 23 от представения от ищеца договор, БАНКАТА е имала правомощието служебно да администрира сметката по кредитната линия, както и всички останали сметки на евентуалния основен длъжник и респективно на евентуалните поематели. В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът "Варна Сторидж" ЕООД поддържа и направените в отговора на исковата молба при условията на евентуалност възражения. На следващо място счита за недопустимо възражението на КТБ АД (н) за недействителност на прихващанията на основание чл. 59 от ЗБН. Изтъква, че разпоредбата на чл. 59 от ЗБН урежда специален ред на прогласяване на относителната недействителността на прихващанията. За разлика от прогласяване недействителността на сделките, която освен по съдебен ред /чрез иск/ може да се предяви и чрез възражение, разпоредбата на чл. 59 от ЗБН регламентира прогласяването на относителната недействителност на прихващанията, което се извършва само по исков ред, а не чрез възражение, релевирано в хода на висящо съдебно производство. На второ място отбелязва, че при двете хипотези на чл. 59 от ЗБН - ал.3 и ал.5, прихващанията могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а не по отношение на КТБ АД - ищец в настоящото производство. Дори да се приеме, че възражението на КТБ АД може да бъде разгледано в настоящото производство, то същото се явява неоснователно. Моли съда да отхвърли предявения иск срещу "Варна Сторидж" ЕООД, както и да присъдите на дружеството направените по делото разноски. В срока по чл.372, ал.2 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба и от ответника „Елит Петрол" АД чрез пълномощника адв. А.С.К., в който оспорва допълнителната искова молба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД /н/. Излага същите доводи, които са изложени в допълнителния отговор на ответника „Варна строидж"ЕООД и прави същите доказателствени искания, поради което съдът не следва да преповтаря отново. В хода на настоящето производство ответникът „Елит Петрол" АД е обявено в несъстоятелност, което се установява от приложените по делото писмени доказателства. В съдебно заседание ищецът КТБ /н/ се представлява от адв.С.К., която поддържа предявения иск. Подробни доводи съображения излага в представените по делото писмени бележки. Ответникът „Варна строидж" ЕООД се представлява от упълномощения адв.Р.К., който моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове. Синдикът на ответника „Елит Петрол" АД / сега в несъстоятелност/ не изразя становище по основателността на предявените искове, както и законният му представител. От представените по делото писмени доказателства, заключенията на съдебно-икономическите и съдебно-графологическа експертиза, и обясненията на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено следното: На 26.02.2014 г. между „Корпоративна търговска банка” АД /сега в несъстоятелност/ и „Нафтекс Петрол”ЕООД /сега в несъстоятелност/ е сключен Договор за банкова кредитна линия, по силата на който банката -кредитор е отпуснала на кредитополучателя „Нафтекс Петрол”ЕООД банков кредит с кредитен лимит в размер на 20 000 000.00 щатски долара. В чл.1.2 е посочено, че средствата по кредита се предоставят и ще се ползват от кредитополучателя за следните плащания: а/ на дължим акциз и ДДС при внос на горива от страни извън Европейския съюз; б/ дължим акциз и ДДС по месечни справки-декларации от следните задължени лица: „Нафтекс Петрол”ЕООД и „Варна Сторидж“ЕООД във връзка с търговията им с горива и по преценка на Банката и в/ за заплащане на задължения, възникнали по повод доставката на горива за основната дейност на кредитополучателя, след изрично съгласие на Банката. Страните са се договорили, че средствата от кредита ще се усвояват от кредитополучателя изцяло или частично според нуждите му, след представяне на платежно нареждане, заверени копия на документи, доказващи съответното плащане, както и след изпълнението на посочени три кумулативни условия за всяко усвояване/чл.3.1/. Съгласно чл.4.1 от договора, кредитните средства могат да се усвояват изцяло или частично, като се предоставят по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, където се осъществява и счетоводното отчитане на усвояваните средства, както и доброволното издължаване на кредита. В чл.6 и чл.7 е уговорено правото на кредитополучателя да усвоява нови суми от кредита до достигане на кредитния лимит, преди да е погасил предходно усвоените суми, както и да погасява дълга, без да е достигнал кредитния лимит. Съгласно чл.8 крайният срок за ползване/усвояване/ на кредита е до 30.01.2015 г. В чл.12 от договора е посочено, че при ползване на кредитната линия кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 9% върху фактически ползваните суми по кредита, която е платима ежемесечно на 25-то число на месеца. Уговорено е, че банката има право едностранно да променя датата на олихвяване, за която промяна кредитополучателят следва да бъде уведомен поне 5 работни дни предварително. Съгласно чл.13 от договора към датата на олихвяването „Нафтекс Петрол”ЕООД се задължава да осигурява по разплащателната си сметка в банката средства за издължаване на лихвите. Според постигнатата в чл.14 договореност, лихвата е изискуема от датата на начисляването й, като начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване. При нарушаване на сроковете за погасяване на главницата или при предсрочна изискуемост на кредита на посочените в договора основания, банката начислява и събира от кредитополучателя наказателна лихва в размер на 19% годишно /чл.15/. Съгласно чл.19.1 „Нафтекс Петрол”ЕООД заплаща на банката други такси и комисионни, дължими по повод сключването и обезпечаването на кредитната сделка, предвидени в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката, прилагани при операциите с клиенти. Страните са договорили за срок на действие на договора датата 26.02.2015 г., като до крайния срок кредитополучателят следва да погаси напълно всички свои задължения /главница, лихви, евентуално наказателни лихви, неустойки и разноски/, освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем. С подписване на договора кредитополучателят е дал писмено съгласие банката при наличието на средства по сметките му при нея, да блокира два дни преди падеж на главницата и/или лихвите съответните суми, необходими за предстоящото погашение, а в деня на падежа на главницата и/или лихвите, както и при дължими такси и/или комисионни по кредита или в случаите на предсрочна изискуемост на кредита, съгласно договора, служебно да ги използва за погасяване на дълга му по предоставения кредит /чл.23.1/. Кредитополучателят е дал и писмено съгласие при всяко постъпление на суми по банковите му сметки, представляващи плащане по сключени от него договори, вземанията по които е заложил в полза на банката, последната да използва тези постъпления за погасяване на дълга му по предоставения кредит. В чл.23.3 кредитополучателят се е задължил да осигури насочването по разплащателните си сметки в банката на всички суми, представляващи възстановени от трети лица заемни средства за заплатения със средства от кредита от тяхно име и за тяхна сметка акциз и /или ДДС, представляващи приходи от продажба на заложени активи в поза на банката, възстановено ДДС и приходи от продажба на продукти, за които кредитополучателят е ползвал банковия кредит. С подписването на договора „Нафтекс Петрол”ЕООД е дал писмено си неотменимо съгласите, че при постъпване на средства по сметките му в банката, последната по своя преценка служебно да ги ползва за погасяване на дълга му по предоставения кредит и преди посочените срокове в т.20 и 21 от договора и без допълнително писмено нареждане от кредитополучателя /чл.23.6/. В чл.34 от договора за гарантиране издължаването на предоставения кредит и обезпечаване на всички вземания на банката, кредитополучателят се задължил да учреди и осигури учредяването в полза на банката: а/ на особен залог по реда на ЗОЗ на всички свои настоящи и бъдещи вземания от банката, произтичащи от сключени с нея договори за разплащателни, депозитни и други сметки, вкл. посочени разплащателни сметки в банката в лева, щатски долари и евро, както и на всички негови бъдещи вземания; б/ особен залог на вземания от третите лица, произтичащи от договори или поръчки за продажба на продукти, за които кредитополучателя е ползвал банковия кредит, вземания по възстановени на кредитополучателя заемни средства от трети лица за заплатения със средства от кредита от тяхно име и за тяхна сметка акциз и /или ДДС, представляващи приходи от продажба на заложени активи в поза на банката, възстановено ДДС и др.вземания; в/особен залог на краткотрайни материални активи, собственост на „Нафтекс Петрол” ЕООД, находящи се в петролните бази на дружеството, описани в отделен договор за особен залог. За КТБ АД договорът е подписан от изпълнителните директори И.З., Г.Х. и А.П., а за „Нафтекс Петрол” ЕООД от управителите Й.Г.и Г.Т.. По делото е приложен договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., сключен между „Корпоративна търговска банка” АД /сега в несъстоятелност/ и „Елит Петрол” АД /сега в несъстоятелност/, съгласно който поемателят „Елит петрол”АД е встъпил като солидарен съдлъжник в задълженията на „Нафтекс петрол” ЕООД - кредитополучател към „Корпоративна търговска банка” АД, в това число за главницата в размер на 20 000 000 щатски долара, заедно с всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки, комисионни, разноски и други, възникнали на основание договор за банков кредит от 26.02.2014 г. и всички негови последващи писмени изменения с анекси, сключени между банката и кредитополучателя. В чл.2, ал.2 е посочено, че задълженията, които са предмет на договора за встъпване в дълг, са: задължението на кредитополучателя към банката с главница в размер на 20 000 000 щатски долара, крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси напълно главницата по кредита - 26.02.2015 г., годишната лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9%, която е платима на 25-то число на съответния месец, наказателната надбавка при просрочие и предсрочна изискуемост 10 пункта върху просрочената /дължимата/ главница и неустойка в размер на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване. С подписването на договора за встъпване в дълг, поемателят е дал писменото си съгласие банката при наличието на средства по неговите сметки при нея, служебно да ги използва в деня на падежа, както и при предсрочна изискуемост на кредита, за погасяване на вноски за главницата, лихвите и таксите и/или комисионите по кредита, дължими от длъжника на основание горецитирания договор от 26.02.2014 г. и анексите към него, предвид встъпването на поемателя като съдлъжник в това задължение. Съгласно чл.3, ал.1 поемателят се е задължил да изпълнява задълженията, в които встъпва по начин, уговорен в подписания между банката и длъжника договор за банков кредит от 26.02.2014 г. и анексите към него със съдържанието, на които поемателят с подписването на този договор декларира, че е запознат, като приема да отговаря солидарно и наред с длъжника за изпълнение на задълженията на длъжника като за свои собствени задължения. В чл.3, ал.2 и чл.4 на договора е уговорено, че поемателят не може да изисква от банката изпълнение най-напред от първоначалния длъжник и поемателят отговаря за задълженията на длъжника, в които е встъпил, като за свои собствени задължения. В чл.5 ал.2 е посочено, че всяко плащане, извършено от първоначалния длъжник намалява задължението и на поемателя. Договорът за встъпване в дълг от 26.02.2014 г. е подписан от изпълнителните директори на банката Г.Х. и А.П., а за „Елит Петрол” АД от управителите Орлин Тодоров и Г.Т.. По делото е приложен и договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., сключен между „Корпоративна търговска банка” АД /сега в несъстоятелност/ и „Варна Сторидж” ЕООД, съгласно който поемателят „Варна Сторидж”АД е встъпил като солидарен съдлъжник в задълженията на „Нафтекс петрол” ЕООД - кредитополучател към „Корпоративна търговска банка” АД, в това число за главницата в размер на 20 000 000 щатски долара, заедно с всички лихви, наказателни лихви, надбавки, неустойки, комисионни, разноски и други, възникнали на основание договор за банков кредит от 26.02.2014 г. и всички негови последващи писмени изменения с анекси, сключени между банката и кредитополучателя. Изрично е посочено, че задълженията, които са предмет на договора за встъпване в дълг, са: задължението на кредитополучателя към банката с главница в размер на 20 000 000 щатски долара, крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси напълно главницата по кредита - 26.02.2015 г., годишната лихва върху фактически ползваните суми по кредита, наказателната лихва при просрочие и предсрочна изискуемост и неустойка. С подписването на договора за встъпване н дълг, поемателят е дал писменото си съгласие банката при наличието на средства по неговите сметки при нея, служебно да ги използва в деня на падежа, както и при предсрочна изискуемост на кредита, за погасяване на вноски за главницата, лихвите и таксите и/или комисионите по кредита, дължими от длъжника на основание горецитирания договор от 26.02.2014 г. и анексите към него, предвид встъпването на поемателя като съдлъжник в това задължение. Поемателят се е задължил да изпълнява задълженията, в които встъпва по подписания между банката и длъжника договор за банков кредит от 26.02.2014 г. и анексите към него и декларирал, че е запознат, като приема да отговаря солидарно наред с длъжника за изпълнение на задълженията на длъжника като са свои собствени задължения. В чл.3, ал.2 на договора е уговорено, че поемателят не може да изисква от банката изпълнение най-напред от първоначалния длъжник. Съгласно чл.5, ал.2 всяко плащане, извършено от първоначалния длъжник, намалява задължението и на поемателя. Този договор за встъпване в дълг е подписан от изпънителните директори на банката Г.Х. и А.П., а за „Елит Петрол” АД от управителя Г.Т.. По делото е приложена нотариална покана, с която „Корпоративна търговска банка”АД /н/ отправя до кредитополучателя „Нафтекс Петрол" ЕООД покана да изплати всички задължения по Договор за банков кредит от 26.02.2014 г. с разрешен размер 20 000 000 щатски долара, чийто падеж е настъпил на 26.02.2015 г. Кредитополучателят е уведомен, че цялата дължима просрочена главница е 19 906 000 щ.долара, ведно с лихви, неустойки и такси съгласно извлечение от счетоводните книги на банката. Видно от приложената по делото разписка, поканата е връчена на 23.06.2015 г. на пълномощника на „Нафтекс Петрол" ЕООД адв. Т.И.Т.. От приложеното като доказателство ч.гр.д. № 1631/2015 г. на РС – Ловеч се установява, че на 14.09.2015 г. „Корпоративна търговска банка” АД /н/ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците „Елит Петрол“АД и „Варна Сторидж“ЕООД. На 02.10.2015 г. издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1114 по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, с който са осъдени длъжникът „Елит Петрол" АД, ЕИК: •••••, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ••••••, представлявано от С.В.С. и длъжникът „Варна Сторидж" ЕООД, ЕИК: ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ••••••, представлявано от М.Г.П., да заплатят солидарно на „Корпоративна търговска банка" АД (н), ЕИК: •••••, представлявана от синдиците Л.П.И. и Р.И. А, следните суми: 19 906 000 щ.долара - главница, 577 826.94 щ.долара - просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 9% годишно съгласно т.15 от договора за кредит за периода от 25.04.2015 г. до 25.06.2015 г., 44 197,64 щ.долара – неустойка върху просрочена лихва в размер на 10% годишно съгласно т.14 от договора за кредит за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г., 252,45 щ.долара - дължими такси за събиране на вземанията, ведно със законната лихва върху просрочената главница, начиная от датата на подаване на заявлението - 14.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на сумата 538 992.34 лева – юрисконсултско възнаграждение. В мотивите на заповедта за незабавно изпълнение е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на КТБ /н/ от сметки на кредитополучателя „Нафтекс Петрол" ЕООД по Договор за банкова кредитна линия в щатски долара, по който „Елит Петрол" АД и „Варна Сторидж" ЕООД са съдлъжници по силата на отделни Договори за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., сключени между „КТБ“ АД /н/, „Елит Петрол" АД и „Варна Сторидж" ЕООД. Видно от направеното отбелязване върху заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 02.10.2015 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените суми. Срещу издадената заповед № 1114/02.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1631/2015 г. на ЛРС са постъпили писмени възражения на основание чл.414 ГПК от „Елит Петрол" АД и „Варна Сторидж" ЕООД с вх.№ 9543/23.10.2015 г. и вх.№ 9656/28.10.2015 г., поради което Районен съд - Ловеч е указал на заявителя „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност), че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу възразилите длъжници „Елит Петрол" АД и „Варна Сторидж" ЕООД. От направените отбелязвания върху съобщенията за връчване се установява, че двете разпореждания са връчени на юрисконсулт на заявителя на 13.11.2015 г, а исковтаа молба е подадена на 11.12.2015. г. /пощенско клеймо/, което води до извод, че настоящето производството е допустимо и съдът следва да се произнесе по съществото на спора. Едновременно с възраженията двамата ответници - длъжници са подали и частни жалби срещу разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1631/2015 г. по описа на ЛРС пред ЛОС. С определение № 996/22.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 580/2015 г., състав на ОС - Ловеч е отменил като незаконосъобразно разпореждане № 4356/02.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 1631/2015 г. на ЛРС за издаване на изп.лист за парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, с което е разпоредено длъжниците „Елит Петрол" АД, ЕИК: ••••• и „Варна Сторидж" ЕООД, ЕИК: ••••••, да заплатят солидарно на „Корпоративна търговска банка" АД (н), ЕИК: •••••, представлявана от синдиците Л.П.И. и Р.И. А сумите: 19 906 000 щ.долара - главница, 577 826.94 щ.долара - просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 19% годишно съгласно т.15 от договора за кредит за периода от 25.04.2015 г. до 25.06.2015 г., 44 197,64 щ.долара – неустойка върху просрочена лихва в размер на 10% годишно съгласно т.14 от договора за кредит за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г., 252,45 щ.долара - дължими такси за събиране на вземанията, ведно със законната лихва върху просрочената главница, начиная от датата на подаване на заявлението - 14.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на сумата 538 992.34 лева – юрисконсултско възнаграждение и обезсилил издадения въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1114/02.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1631/2015 г. на ЛРС изпълнителен лист от 02.10.2015 г. в полза на „КТБ“ АД /н/. Със същото определение са оставени без разглеждане частните жалби на „Елит Петрол" АД, ЕИК: ••••• и „Варна Сторидж" ЕООД, ЕИК: •••••• против разпореждане № 4356/02.10.2015 г. в частта за разноските и върнати за администриране на ЛРС, като е прекратено производството по в.ч.гр.д. № 580/2015 г. на ЛОС. По делото е представен отговор вх. № 260721/06.11.2025 г. от М.Н. – синдик на „Нафтекс Петрол“ЕООД /н/, от който се установява, че в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н/, обявен в ТРРЮЛНЦ на 10.09.2016 г., са включени вземания на „КТБ“ АД /н/ по Договор за банков креди от 26.02.2014 г. в общ размер на 42 251 827.12 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ. Вземанията не са приети по смисъла на чл.693 от ТЗ и не са удовлетворени в хода на осребряване имуществото на длъжника, тъй като са предмет на установяване в производството по иск с пр.основание чл.422 ГПК, предявен преди откриване на производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, като по иска е образувано т.д. № 75/2015 г. по описа на ОС – Ловеч, което е спряно с постановено на 26.06.2017 г. определение. С оглед отритото производство по оспорване автентичността на Договора за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. и на договорите за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., съдът е допуснал назначаването на съдебно-графологическа експертиза. От заключението на вещото лице инж.С.П., което съдът приема като компетентно и неоспорено от страните се установява, че подписите на изпълнителни директори за КТБ АД в Договор за банковата кредитна линия от 26.02.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и ”Нафтекс Петрол” ЕООД, както и в договорите за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., сключени между „КТБ“ АД и ответниците „Елит Петрол" АД и „Варна Сторидж" ЕООД, са положени от Г.П.Х.и А.М.П.. Според експерта подписите за кредитополучател в Договор за банковата кредитна линия от 26.02.2014 г. в позиция „управител“ са положени от Й.П.Г.и Г.И.Т.. От заключението на съдебно-графологическата експертиза се установява, че в Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Елит Петрол" АД, подписите за поемателя в позиция „изпълнителен директор“ са положени от О.Т.Т.и Г.И.Т.. В Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., сключен между „КТБ“ АД и „Варна Сторидж" ЕООД, подписът за поемателя в позиция „управител“ е на Й.П.Г.. В съдебно заседание вещото лице инж.С.П. категорично заявява, че всички подписи в изследваните документи са положени от физическите лица, които са посочени като техни автори. За правилното решаване на спора съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, която е изготвена от вещо лице Х.Д.. Експертът е изготвил заключения с вх.№ 7888/18.11.2016 г. и допълнително заключение вх. № 8849/27.12.2016 г. От първото заключение се установява, че с искане вх. № 566/27.02.2014 год. ”Нафтекс Петрол” ЕООД е поискал от банката да му предостави сумата от 19 906 000 щ.д. за плащане на задължения към „COLMAR“AG за доставка на гориво по посочена разплащателна сметка. При извършената проверка експертът е констатирал, че на 27.02.2014 г. на кредитополучателя е открита заемна сметка и същата е задължена със сумата 19 906 000 щ.д., а посочената в искането разплащателна сметка заверена. Допълнително искане за предоставяне и усвояване на средства до пълния размер на отпуснатия кредит по Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. размер от 20 000 000 щ.д. не е постъпвало от кредитополучателя в банката. От заключението на експертизата се установява, че към 07.07.2015 г. счетоводното вземане на „КТБ“ АД /н/ от ”Нафтекс Петрол” ЕООД по процесния договор е от 19 906 000 щ.д., тъй като погасителни вноски по главница не са плащани и това е единственото движение по сметката. На 26.02.2025 г. – датата на вальора и срокът на действие на договора, салдото по заемната сметка в посочения по-горе размер е закрито като редовен дълг и заведено на отчет по с/ка 5391 840 002334 43 1 „Просрочени краткосрочни заеми на търговски предприятия“. При проверката вещото лице е установило, че на 22.06.2025 г. вземането от ”Нафтекс Петрол” ЕООД в размер на 19 906 000 щ.д. е прехвърлено по аналитична сметка № 4450 840 002334 43 16 „Присъдени и признати вземания“ на основание изп.лист от 08.06.2015 г. по ч.гр.д. № 744/2015 г. по описа на РС – Ловеч. На 07.07.2015 г. ”Нафтекс Петрол” ЕООД е осчетоводило задължение към „КТБ“ АД /н/ в размер на 19 906 000 щ.д., което е заведено на отчет по счетоводна сметка 1519300990 „Получени краткосрочни заеми“. По отношение на дължимите лихви вещото лице прави извод, че начислените лихви върху фактически ползваните суми по кредита са обслужвани до 27.10.2014 г. Проследявайки движението по с/ка 4966 840 5312 002334 43 2014 4 „Вземания по просрочени лихви във валута“ за 2014 г. и с/ка 4966 840 5312 002334 43 2015 3 „Вземания по просрочени лихви във валута“ за 2015 г., експертът заключава, че общо неплатените към 25.03.2015 год. годишни лихви върху фактически ползваните суми по процесния кредит са в общ размер от 751 258.50 щ.д. Вещото лице уточнява, че след 25.03.2015 г. до 25.06.2015 г. лихви по редовна главница не са начислявани, тъй като срокът на действие на договора е изтекъл на 26.02.2015 г. Според заключението на СИЕ на 27.04.2015 г. неизплатени просрочени лихви върху редовна главница за 2014 в размер на 467 598.00 щ.д. и в размер на 283 66050 щ.д. към 25.03.2015 г. са отписани от посочените по-горе счетоводни сметки и заведени на отчет по с/ка 94466 840 5312 002334 43 2 „Условни вземания по просрочени лихви във валута“ с общо салдо 751 258.50 щ.д., а на 20.06.2015 г. вальор от 20.05.2015 г. на основание изп.лист от 08.06.2015 г. по ч.гр.д. № 744/2015 г. по описа на РС – Ловеч салдото по посочената сметка е закрито и заведено на отчет по сметка 4450 840 5312 002334 43 2 2 „Присъдени и признати вземания“. В заключението си вещото лице посочва, че за периода от 25.04.2015 г. до 07.07.2015 г. начислените просрочени лихви върху просрочена главница са в размер на 577 826.94 щ.д. Съгласно чл.14 от договора същите са отнесени за отчитане в отделна сметка и върху тях банката е начислила неустойка в размер на 10%. Размерът на неплатената неустойка за периода от датата на последното обслужване на дълга – 27.20.2014 г. до 07.07.2015 г. е 44 197.64 щ.д. Проследявайки извършените плащания от кредитополучателя, вещото лице Х.Д. констатира, че за периода от 25.03.2014 г. до 06.11.2014 г. ”Нафтекс Петрол” ЕООД е издължавало само част от начислените лихви по кредита в общ размер от 1 036 407.79 щ.д., като в три от случаите на основание чл.23 от договора банката служебно е извършвала погашения на лихвите. Експертът пояснява, че сумата от 1 001 784.09 щ.д. са издължени от разплащателната сметка на длъжника в щатски долари, 1 112.79 щ.д. от разплащателната му сметка в евро, а 33 510.91 щ.д. от разплащателната сметка в лева на „Варна Сторидж" ЕООД. Вещото лице посочва, че по повод счетоводната отчетност на конкретния обект на осчетоводяване по отношение на ”Нафтекс Петрол” ЕООД и „Варна Сторидж" ЕООД банката е записвала редовно стопанските операции съобразно изискванията на счетоводното законодателство и нормативните документи, както и Общите условия на банката за осъществяване на кредитни сделки. Що се касае до „Елит петрол“ АД експертът не са ангажира с отговор, тъй като не са ползвани средства от разплащателната му сметка, касаещи Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. Експертиза е изследвала и цитирания в чл.3.1 от процесния договор Рамков договор за кредитен лимит от 26.05.2011 г., в който страните са уговорили два подлимита – лимит за отпускане на кредити и лимит за отпускане на банкови гаранции. Със сключени допълнително анекси общият лимит от 50 000 000 щ.д. е предоговорен на 68 000 000 щ.д., от които лимит за отпускане на кредити 38 000 000 щ.д., а за отпускане на банкови гаранции - на 30 000 000 щ.д. След направената проверка вещото лице прави заключение, че подлимитът за отпускане на кредити е уговарян с договори за банкови кредитни линии, които многократно са усвоявани и издължавани, като поисканите суми са предоставяни от банката на траншове и за всяко усвояване е откривана отделна заемна сметка. Съгласно заключението на експертиза по Рамков договор за кредитен лимит от 26.05.2011 г. от страна на ”Нафтекс Петрол” ЕООД са усвоени 644 613 370.00 щ.д. с 57 референции. Вещото лице е категорично, че по процесния Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. в счетоводната система на банката не са отразявани извършени прихващания. В приетото допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза вещото лице уточнява, че за периода от 25.04.2015 г. до 25.06.2015 г. ищецът не води на отчет вземане на ”Нафтекс Петрол” ЕООД по редовна главница в размер на 19 906 000 щ.д., тъй като след изтичане срока на договора на 26.02.2015 г. вземането от редовна главница е прехвърлено в просрочена такава и затова след 26.02.2015 г. банката не е начислявала просрочени лихви върху редовна главница. Експертът потвърждава направеното вече заключение, че размерът на просрочените лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. 07.07.2015 г. е общо 577 826.94 щ.д. и няма разлика между изчисленията на банката и направените от вещото лице. Вещото посочва, че за 2014 г. и 2015 г. „Варна Сторидж" ЕООД и „Елит петрол“ АД са изготвили годишни финансови отчети, които са одирани. По отношение на процесния Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. потвърждава, че банката е използвала средства само от разплащателната сметка в лева на „Варна Сторидж" ЕООД като съдлъжник по посочения договор, с които са издължени просрочени лихви в размер на 33 510.91 щ.д. и същите са оповестени от дружеството в ГФО за 2014 г. В съдебно заседание допълва, че сумата от 33 510.91 щ.д. е върната на „Варна Сторидж" ЕООД от ”Нафтекс Петрол” ЕООД. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Р.В., което съдът приема като компетентно и убедително депозирано се установява, че към 26.02.2014 г. /преди разрешаване на новият кредит в размер на 20 000 000 щ.д. / кредитната експозиция на „Нафтекс Петрол" ЕООД към „КТБ" АД е в размер 38 530 000,00 щ.д. с левова равностойност по официалния курс на БНБ за същата дата в размер на 54 891 552,30 лв. След разрешаването на нов кредит на Нафтекс Петрол" ЕООД в размер на 20 000 000 щ.д., кредитната експозиция нараства на 58 530 000 щ.д. с левова равностойност в размер на 83 389 752.30 лева. След направени изчисления експертът твърди, че към 26.02.2014 г. експозицията на „Нафтекс Петрол" ЕООД е в размер на 83 389 752,30 лева и представлява 12,92% от капиталовата база на банката. Общата балансова кредитна експозиция към 26.02.2014 г. на „Нафтекс Петрол" ЕООД и свързаните му лица съгласно Декларацията за икономическа свързаност от 02.12.2013г. е в размер на 148 531 984,59 лева. По данни от счетоводните регистри на „КТБ" АД вещото лице е установило, че балансовите и задбалансовите експозиции на „Нафтекс Петрол" ЕООД и свързаните му лица съгласно Декларацията за икономическа свързаност от 02.12.2013 г. е голяма експозиция съгласно чл. 44 от ЗКИ и е в размер на 148 566 616 лева, което представлява 23,02% от капиталовата база на банката към 31.12.2013 г. От допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, изготвено от вещото лице Р.С. се установява, че към 26.02.2014 г. общият размер на кредитната експозиция на „Нафтекс Петрол" ЕООД към „КТБ“АД е 315 338 573.66 лв., включваща издадените на дружеството банкови гаранции и един акредитив. Относителният дял на изчислената кредитна експозиция спрямо собствения на банката капитал от 605 563 лв. е 52.07%, ако банковата гаранция се изключи от кредитната експозиция, този процент е 47.12%. След направени от експерта проверки и изчисления, същият прави извод, че към 26.02.2014 г. общият размер на кредитната експозиция на „Нафтекс Петрол" ЕООД и икономически свързаните с него лица към „КТБ“АД по балансови и задбалансови данни е 1 328 070 685.87 лв. към 605 563 лв., което е 219.31 % от собствения капитал на банката. При съобразяване поръчителството на „Нафтекс Петрол" ЕООД по Договор за банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. с разрешен лимит от 50 млн. щатски долара, относителният дял на изчислената кредитна експозиция е 231.08 % от собствения капитал на банката. На последния поставен въпрос вещото лице дава отговор, че размера на задължението, което възниква за „Елит Петрол“ АД по процесния договор за встъпване в дълг в размер на 20 000 000 щ.д., равняващи се на 28 498 200 лв., е по-малък от 1/3 част от стойността на активите на “Петрол“АД. При така установените факти съдът приема, че е сезиран с искове с пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.101 ЗЗД. По своята същност производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след подадено от длъжника в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В него съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и изискуемост. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на валидно сключен договор за кредитна линия и договори за встъпване в дълг, изпълнение на задълженията си, настъпване изискуемостта на вземанията, размера на претендираната главница, лихви и неустойка, настъпване на обстоятелствата, водещи до начисляването им. В тежест на ответниците е да установят погасяване на задълженията (плащане, давност и др.). Първото възражение на ответниците касае недопустимост на производството поради липса направен интерес за ищеца от водене на установителен иск, като се позовават на влязло в сила определение № 996/22.12.2015 г. по постановено по в.ч.гр.д.№ 580/2015 г. на ЛОС, с което е отменено като незаконосъобразно разпореждането № 4356/02.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 1631/2015 г. на ЛРС и обезсилен издадения въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 114/02.10.2015 г. изпълнителен лист от 02.10.2015 г. в полза на „КТБ“АД /н/. С определение № 164/28.03.2016 г., постановено в производство по чл.374 ГПК, съдът се е произнесъл по това възражение и приел исковата молба за допустима. Позовал се е на задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 152/15.11.2012 г. по т.д.№ 1058/2011 г. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ВКС, в които се застъпва тезата, че обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл.418 от ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. Поради изложените съображения съдът е оставил без уважение искането на ответниците за прекратяване на производството по делото. По отношение на направеното от ответниците възражение за недопустимост на исковата молба като подадена от лице без представителна власт, съдебният състав също се е произнесъл в цитираното определение № 164/28.03.2016 г., постановено в производство по чл.374 ГПК. В случая претенцията на ищеца произтича от сключения Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. между „Корпоративна търговска банка” АД /н/ като кредитор и „Нафтекс Петрол” ЕООД /сега в несъстоятелност/ в качеството му кредитополучател и сключените на същата дата договори за встъпване в дълг между ”Корпоративна търговска банка” АД /н/ и ответници „Варна Сторидж" ЕООД и „Елит Петрол" АД /сега в несъстоятелност/ по реда на чл.101 от ЗЗД. Съдебният състав счита за неоснователен доводът на ответниците, че цитираните договори са нищожни поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-графологическата експертиза по безспорен начин се установи, че подписите върху тях са положени от лицата, които са посочени като представляващи дружествата и посочени като техни автори. Ето защо съдът прави извод, че оспорването истинността на договорите не е проведено успешно и не е доказано посоченото основание за нищожност на договорите. В отговорите на исковата молба от страна на ответниците е наведено и възражение за нищожност на договора за кредитна линия по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на решение на УС на „Петрол” АД като орган, осъществяващ правата на едноличен собственик на капитала на „Нафтекс Петрол” ЕООД, като се позоват на нарушение разпоредбите на чл.114 от ЗППЦК. Изхождайки от законодателната уредба, съдът счита и това възражение е неоснователно. Вземане на решение за ползване на банков кредит е изцяло в правомощията на управителите на дружеството, които организират и ръководят дейността му и го представляват пред третите лица, а евентуално отговорността им към дружеството, което представляват, следва да се ангажира по реда на чл.145 от ТЗ. В този смисъл се е произнесло ОСГТК в Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. по т.д.№3/13 г., където е прието, че нормата на чл.137, ал.1 от ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ /по аргумент на по-силното основание и по отношение на договора за кредит/ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно - организационен характер не съставляват липса на съгласие и те имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. На следващо място следва да се посочи, че действително „Петрол” АД е регистрирано като публично дружество, но сделката е сключена не от името на това дружество, а от името на „Нафтекс Петрол” ЕООД, което не е публично дружество и за него са неприложими разпоредбите на ЗППЦК. Нищожността по чл.114 ЗППЦК не е абсолютна и ползва само публичното дружество за защита на интересите му по сделки, по които е страна, като единствено то може да се ползва от нея. Ответниците по делото са трети лица и те не могат да релевират доводи за нищожност на това основание. Освен това кредитополучателят не е извършил нито едно от визираните разпореждания с активите на дружеството, изброени в разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗППЦК, които сделки предполагат увреждане имуществото на дружеството, докато сделката за отпускане на банков кредит не е такава. Дори да се предположи, че отпускането на банков кредит на дъщерно дружество, каквото е „Нафтекс Петрол” ЕООД е сделка, включена в изрично изброените в чл.114, ал.3 от ЗППЦК, това не би довело до нищожност на сключения договор за банкова кредитна линия предвид разпоредбата на чл.114, ал.9 /в действащата тогава редакция/, съгласно която „разпоредбата на ал.1 и ал.3 не се прилагат в случаите на сделки, извършени при осъществяване на обичайна търговска дейност на дружеството, вкл. при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения, освен ако в тях участват заинтересовани лица, с изключение на сделките по т.2“, която хипотеза в случая не е налице. Несъстоятелно е възражението на ответниците за преклудиране правото на кредитора да ангажира отговорността на поръчителя на основание чл.147, ал. от ЗЗД поради изтичане на предвидения шестмесечен срок за предявяване на иска срещу длъжника. В случая с касае за договори за встъпване в дълг, с които поемателите „Варна Сторидж" ЕООД и „Елит Петрол" АД са приели да отговарят за задълженията „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ като за свои собствени задължения, което изключва приложимостта на разпоредбата чл.147, ал.1 ЗЗД, уреждаща отговорността на поръчителя. Не може да бъде прието за основателно и възражението за нищожност на договора за банкова кредитна линия на основание чл.26, ал.1, във р. с чл.44, ал.4 и ал.5 от ЗКИ, в действалата към 26.02.2014 г. редакция. В чл.46 от същия е предвидена санкция за неспазване на задълженията и администраторите, предоставили кредити в нарушение на чл.44 и чл.45 от ЗКИ, носят солидарна отговорност за предоставените суми заедно с кредитополучателя. Следователно законът е предвидил изрично отговорност за вреди, което изключва приложението на чл.26, ал.1 ЗЗД спрямо самия договор за кредит. Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че са налице валидни договори за банкова кредитна линия и за встъпване в дълг, съгласно които кредиторът „КТБ“АД /н/ е отпуснал на кредитополучателя „Нафтекс Петрол” ЕООД банков кредит в размер на сумата 20 000 000 щатски долара, като с договорите за встъпване в дълг ответниците са се задължили солидарно с кредитополучателя да отговарят за неговото погасяване. От основното и допълнително заключение на допуснатата СИЕ, изготвени от вещото лице Х.Д., които съдът приема като компетентни и обосновани се установява, че банката е изпълнила задълженията си, като е предоставила на ”Нафтекс Петрол” ЕООД сумата от 19 906 000 щ.д. за плащане на задължения към „COLMAR“AG за доставка на гориво, като допълнително искане за предоставяне и усвояване на средства до пълния размер на отпуснатия кредит по Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. в размер от 20 000 000 щ.д. не е постъпвало. За да направи този извод, експертът е констатирал, че на 27.02.2014 г. на кредитополучателя е открита заемна сметка и същата е задължена със сумата 19 906 000 щ.д., а посочената в искането разплащателна сметка заверена. Изхождайки от тези констатации съдът счита за недоказан довода на ответниците, че банката не е отпуснала реално сумите по кредита. След като кредиторът е изправна страна по договора за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. и след изтичане на срокът му на действие на 26.02.2015 г., и въпреки получената нотариална покана кредитополучателят не е погасил своите задължения, задължилите се при условията на солидарност с „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/ ответници дължат изпълнение. При извършената проверка вещото лице е установило, че през периода на действие на договора погасителни вноски по главница не са правени, а начислените лихви върху фактически ползваните суми по кредита са обслужвани до 27.10.2014 г., като издълженият общ размер е 1 036 407.79 щ.д. Експертът заключава, че общо неплатените към 25.03.2015 г. годишни лихви върху фактически ползваните суми по процесния кредит са в общ размер от 751 258.50 щ.д., като след тази дата лихви по редовна главница не са начислявани. За периода от 25.04.2015 г. до 07.07.2015 г. начислените просрочени лихви върху просрочена главница са в размер на 577 826.94 щ.д., а размерът на уговорената неплатената неустойка за периода от датата на последното обслужване на дълга – 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г. е 44 197.64 щ.д. В приетото допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза вещото лице Х.Д. потвърждава направеното вече заключение, че размерът на просрочените лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. 07.07.2015 г. е общо 577 826.94 щ.д. и няма разлика между изчисленията на банката и направените от вещото лице. От заключението на СИЕ се установява, че по повод счетоводната отчетност на конкретния обект на осчетоводяване по отношение на ”Нафтекс Петрол” ЕООД и „Варна Сторидж" ЕООД банката е записвала редовно стопанските операции съобразно изискванията на счетоводното законодателство и нормативните документи, както и Общите условия на банката за осъществяване на кредитни сделки. Експертът е категоричен, че по процесния Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. в счетоводната система на банката не са отразявани извършени прихващания, поради което съдът приема за недоказани твърденията на ответниците в тази насока. Съдът намира за недоказани възраженията на двамата ответници, че ищецът не е изпълнявал договора с дължимата грижа според договорния стандарт, тъй като не се е възползвал от правомощията си и е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. с чл.302 от ТЗ и чл.47 от Договора за кредит и по този начин кредиторът се е поставил в забава. От тяхна страна се твърди, че банката е разполагала с правомощието да администрира посочените сметки, но не е извършила служебно погасяване на вземанията си в процеса на изпълнение, за да изпълни длъжника своето задължение за погасяване на задълженията си. От заключенията на вещото лице се установява, че по отношение на процесния Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. сумата от 1 001 784.09 щ.д. дължими лихви са издължени от разплащателната сметка на длъжника в щатски долари и евро, а 33 510.91 щ.д. от разплащателната сметка в лева на „Варна Сторидж" ЕООД. Твърденията на ответниците за наличности по сметка на кредитополучателя ”Нафтекс Петрол” ЕООД и встъпилите в дълг ответници не са подкрепени с доказателства по делото, за да се направи извод, че ищецът не е упражнил правомощието си да извърши служебно погасяване на вземането си. Въпреки дадените в доклада на съда указания, ответникът не е ангажирал доказателства, оборващи твърденията на ищеца, т.е. не е доказал, че задължението не съществува или е погасено преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. По-горе беше посочено, че съгласно клаузите от договорите за встъпване в дълг поемателите „Елит Петрол” АД /сега в несъстоятелност/ и „Варна Сторидж”ЕООД отговарят за задълженията на длъжника, в които са встъпили, като за свои собствени задължения /чл.4/, а същевременно при отправяне на претенция за плащане на поети с договорите задължения и насочване на изпълнението върху имущество на поемателите, те не могат да изискват от банката изпълнение най-напред от първоначалния длъжник /чл.3 ал.2/. След като кредитополучателят „Нафтекс Петрол” ЕООД/н/ не е погасил своите задължения, което се установява от приложените по делото писмени доказателства, то по силата на сключените договори за встъпване в дълг и на основание чл.101 от ЗЗД тези поематели отговарят като солидарни длъжници наред с кредитополучателя „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/. С оглед уговореното между страните в сключените договори за банков кредит и встъпване в дълг от 26.02.2014 г. освен главницата, ответниците, дължат и годишната лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9%, която е платима на 25-то число на съответния месец, наказателната надбавка при просрочие и предсрочна изискуемост 10 пункта върху просрочената /дължимата/ главница и неустойка в размер на 10% годишно върху начислената. Видно от приложеното ч.гр.д. № 1631/2015 г. на РС – Ловеч, по подаденото на 14.09.2015 г. от „Корпоративна търговска банка” АД /н/ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците „Елит Петрол“АД и „Варна Сторидж“ЕООД, на 02.10.2015 г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1114 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за заплащане солидарно от длъжниците „Елит Петрол" АД и „Варна Сторидж" ЕООД на следните суми: 19 906 000 щ.долара - главница, 577 826.94 щ.долара - просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 9% годишно съгласно т.15 от договора за кредит за периода от 25.04.2015 г. до 25.06.2015 г., 44 197.64 щ.долара – неустойка върху просрочена лихва в размер на 10% годишно съгласно т.14 от договора за кредит за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г., 252.45 щ.долара - дължими такси за събиране на вземанията, ведно със законната лихва върху просрочената главница, начиная от датата на подаване на заявлението - 14.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на сумата 538 992.34 лв. юрисконсултско възнаграждение. Размерът на тези вземания е безспорно установен от приетите заключения на първоначалната и допълнителна СИЕ. При тези доказателства и с оглед на изложените съображения настоящата инстанция счита, че предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.101 от ЗЗД са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло, след като от страна на ищеца беше доказана тяхната основателност, изискуемост и размер. Следва бъде постановено решение, с което се приеме за установено по отношение на ответниците „Елит Петрол” АД /сега в несъстоятелност/ и „Варна Сторидж” ЕООД, че „Корпоративна търговска банка" АД (н), има вземане солидарно от ответниците „Елит Петрол" АД/н/ с ЕИК ••••• и „Варна Сторидж" ЕООД с ЕИК ••••••, в общ размер на 20 528 277.03 щ.долара, от които: 19 906 000 щ.долара - главница, 577 826.94 щ.долара - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.04.2015 г. до 25.06.2015 г., 44 197.64 щ.долара – неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 07.07.2015 г., 252.45 щ.долара - дължими такси за събиране на вземанията, ведно със законната лихва върху просрочената главница в размер на 19 906 000 щ.долара, начиная от датата на подаване на заявлението - 14.09.2015 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение № 1114/02.10.2015 г. по ч.гр.д. № 1631/2015 г. на РС – Ловеч. Според приетото в т.12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, като следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца и направените деловодни разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 538 992.34 лв. Тъй като ищецът е освободен от внасяне на ДТ на основание чл.57, ал.6 от ЗБН и такава не е внасяна в заповедното и в настоящето исково производство, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЛОС дължимата ДТ върху уважената част от исковете в заповедното производство в размер на сумата 363 172.17 евро /710 303.02 лева/ по курса долар - лев в деня на подаване на заявлението 14.09.2015 г. – 1.73 лв., а за исковото производство останалата държавна такса в размер на 2% или 363 172.17 евро /710 303.02 лева/ , като общо дължимата ДТ е в размер на 726 344.33 евро /1 420 606.04 лв./. При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на сумата 153.39 евро /300.00 лв./ за депозит за вещи лица съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК за исковото производство. Водим от гореизложеното, съдът