Решение № 352 от 18.3.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 6256/2024 г.

Производството е образувано по подадена искова молба от Д. П. Ц., ЕГН••••••••••, ••• срещу Областен отдел Автомобилна администрация Плевен, ЕИК•••, •••. В исковата молба се твърди, че ищецът работи по трудово правоотношение с ответника. Твърди, че считано от 06.03. 2024 г. е преназначен като инспектор код под НКПД ••• В ОТДЕЛ „ КОНТРОЛ „, при Регионална Дирекция „ Автомобилна администрация в Областен отдел „Автомобилна администрация”, Главна Дирекция „Автомобилна Дирекция“. Твърди, че с Допълнително споразумение № 942/16.05.2024г. е увеличено основното му трудово възнаграждение от 1643 лв на 1848 лв., считано от 01.01. 2024 г. Твърди, че със Заповед № ДН—22-10-от 19.09. 2024 г. на Министерство на транспорта и съобщенията, Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, Областен отдел Административна администрация, гр. Плевен му е наложено дисциплинарно наказание „ Забележка“ на основание чл.188 ал.1 т.1 във вр. с чл.186 и чл. 187 ал.1 т.3 и ал.1 т.7 и чл.192 ал.1 от КТ и чл.2, ал.4, предл.3, чл.3 ал.1, чл 5 ал.1 предл.1 и чл.6 ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Твърди, че е наказан за това, че на дата 30.05.2024 год. е извършил некачествена и неефективна проверка на Т.А. / товарен автомобил / „МЕРЦЕДЕС АКТРОС 2544Л“ с peг. № ••• от категория №3 собственост на „КОНСОРЦИУМ АГРОБИЗНЕС“ АД с ЕИК: •••, тъй като не са констатирали нарушение, че автомобила не е бил включен в лиценза на посочената по-горе фирма. Твърди, че работодателя е приел, че с това ищецът е нарушил чл.96 ал.2 т. 1 от УКАЗАНИЯТА ЗА КОНТРОЛА И АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ, както и т.16 от Длъжностната характеристика на служителя. Същите според ответника представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187 ал.1 т. 3 от КТ. Ответникът счита, че има неизпълнените на законните нареждания на работодателя. Ищецът счита, че е нарушена процедурата по КТ при вземане на обяснението му и не са спазени и сроковете при издаването на заповедта. Твърди, че тя е издадена от некомпетентен орган. Сочи, че е видно в диспозитива на заповедта, че не е посочено на кого се налага описаното дисциплинарно наказание. Не е посочено също в какво се изразява то, съгласно законовите изисквания. Счита, че с непосочване на пълното име на работника или служителя, ЕГН, адрес, а само с първото му име и фамилията това ограничава правото му на защита. Твърди, че имената му са посочени само в мотивите, а в диспозитива на заповедта не става ясно за кое лице става въпрос, тъй като е посочено само Д. Ц. без ЕГН, адрес и три имена, длъжност, отдел. Поради това счита, че заповедта не отговаря на изискванията и на чл. 195 от КТ, тъй като в нея не са конкретно посочени кои точно разпореждания на работодателя не е изпълнил. Твърди, че заповедта на работодателя не съдържа изискуемите от чл. 195, ал.1 от КТ реквизити - не е мотивирана, в нея не е посочено нарушението - липсва негово фактическо описание с обективните му и субективни признаци, не е посочено кога е извършено, поради което наложеното му дисциплинарно наказание "Забележка“ се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Твърди, че е наказан за дисциплинарно нарушение по чл.187 КТ - за неизпълнение на законните уреждания на работодателя, като в атакуваната заповед освен бланкетно посочване на законният текст, въз основа на който му се налага дисциплинарно наказание, липсва фактическо описание на нарушението и кога е извършено, липсва посочване кои точно нареждания на работодателя не е изпълнил и кога, с оглед извършване на преценка и дали същите са законни, за да е осъществен фактическият състав на нарушение по чл. 187 от КТ. Счита, че липсата на каквито и да било мотиви в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание води до нейната незаконосъобразност, поради неспазване на изискването за мотивиране на заповедта, визирано в чл.195, ал.1 от КТ. Счита, че липсата на фактическо описание на дисциплинарно нарушение в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание води до нарушаване на правото му на защита, както и до невъзможност да се установи деянието, за което е наказан, осъществява ли признаците на състав на дисциплинарното нарушение по чл. 187 КТ, както и спазени ли са от работодателя сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказания. Твърди, че от друга страна не се установява по категоричен начин извършването на соченото нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както е посочено. Твърди, че мотивите на заповедта са едностранчиви, като с тях не се цели разкриване на обективната истина, а по скоро да се доведе до аргументи за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че не е установена и формата на вината на му. Твърди, че реално няма извършено виновно нарушение от него. Твърди, че в случая правните норми, послужили като основание за наложеното наказание са изписани само цифрово и не става ясно кой точно текст от правната норма ищецът е нарушил. Твърди, че не са обсъдени в заповедта дадените писмени обяснения от ищеца като санкционирано лице, което ограничава правото му на защита. Счита, че няма извършено нарушение от ищеца на трудовата дисциплина. Моли да бъде отменена Заповед № ДН—22-10/19.09.2024 г. на ответника НАЧАЛНИК ОО „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. ПЛЕВЕН, с което е наложено наказание „Забележка” на ищеца, поради нарушение на трудовата дисциплина, ведно със законните от това последици. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника с предвиденото в чл.131, ал.2 ГПК съдържание, което е указано на ответника с разпореждане №14559/09.12.2024г. В отговор на разпореждането и дадените указания с молба в срока за отговор от ответника са представени само доказателства, както и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Преди първото по делото съдебно заседание, с писмено становище ответникът оспорва иска. Твърди, че оспорената заповед е формално и материално законосъобразна. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Не се спори между страните и се установява от Трудов договор № 956/22.11.2017г. и Допълнителни споразумения /л.13-14 от делото/, сключени между страните по делото, че ищецът заема длъжността „инспектор“ в Областен отдел Автомобилна администрация-Плевен, Главна дирекция Автомобилна администрация. Видно от подписана от ищеца Длъжностна характеристика /л.81-86 от делото/, т.16, раздел V, буква В е посочено като задължение на работника „изпълнява задълженията, възложени му с Указанията за контролната и административно-наказателната дейности в ИААА, и всякакви други заповеди и др. актове, издадени от съответните компетентни длъжностни лица. Със заповед № РД-08-14/20.03.2024г. са утвърдени Указания за контролната и административнонаказателната дейности в ИААА Видно от приложеното извлечение от Указанията за контролната и административно-наказателната дейности в ИААА се установява, че м чл.96, ал.2, т.1 е предвидено, че при проверката по ал.1 инспекторите проверяват наличието на заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на товари. Цитираната норма се намира в Глава седемнадесета „ Пътен контрол при извършване на обществен превоз на товари, раздел 1 „ Превоз на товари на територията на Р България.“ Съгласно чл.84 Всяка проверка се извършва от двама инспектори. Пътните превозни средства се спират последователно от всеки от служителите. Инспекторът, който е подал сигнала за спиране на ППС е водещ на проверката. Всеки от служителите носи лична отговорност. Не е спорно между страните и се установява от Заповед № •••, че на основание чл. 188, ал.1, т. 1 и чл.187, ал. 1, т. 3 и ал.1, т.7 и чл.192, ал.1 КТ и чл.2, ал.4, предложение трето, чл.3, ал.1, чл.5, ал.1, предложение първо и чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/КПСДА/ е наказан Д. П. Ц. - инспектор в областен администрация“ - Плевен, при главна дирекция Автомобилна администрация, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" (ИААА) наказание “Забележка”. Посочени са мотиви: Подписаният Г.Т.Ж. - началник „Автомобилна администрация“ гр. Плевен в качеството си на дисциплинарно наказващ орган на държавните служители в ИААА, разгледах фактите относно извършеното дисциплинарно нарушение от служителя Д. П. Ц. - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация"(ООАА) гр. Плевен. В доклад с рег.№ 11-47-8021/26.07.2024г. до Главна дирекция инспекция“ е получено писмо с peг. № 11-47-8021/1/13.08.2024г. да се предприемат дисциплинарни мерки на основание 80/05.03.2024г. В доклала са посочени нарушения, извършени от Д. П. Ц. в качеството му на инспектор на ООАА – Плевен. По реда на чл. 193, ал. 1 от КТ за посоченото в доклада обяснения от Д. П. Ц. с писмо, изх. № 11-47-8021/2 от 16.08.2024г. служителят е представил писмени обяснения по посочените в доклада нарушения с рег. № 11-47-8021/26.07.2024 г„ видно от обяснение с per. № 11-47-8021/21.08.2024 г. Съгласно доклад с peг. № 11-47-8021/26.07.2024 г. е бил извършен анализ в система „Контрол“ на извършените крайпътни технически проверки от екипите на ООАА - Плевен, по регистрационен номер на превозни средства и издадените от екипите протоколи за крайпътни технически проверки за вписването на превозните средства в информационната система па ИААА – Лицензи, се констатирало разминаване от предоставените данни. На 30.05.2024 г. екип в състав Д. Ц. и Д. К. и двамата инспектори в ООАА - Плевен са извършвали крайпътни технически проверки съгласно утвърден график за работа на служители в района на път Е-83 разклон за гр.Славяново с посока на движение гр. Русе. Служителите са проверили товарен автомобил с рег.№ •••, Мерцедес, Актрос 2544Л, от категория N3 собственост на Консорциум Агробизнес АД, с ЕИК •••. В хода на проверката не са констатирани нарушения и товарния автомобил е отбелязан като изправен и допуснат да продължи към крайната си дестинация. При повторна проверка извършена се констатира, че горепосоченото МПС не е било включено в лиценза на Консорциум Агробизнес АД. Видно от направена справка в информационната система Лицензии на ИАА става ясно от сектор „История на промените“, че със заявление с рег.№ 30-14-00-4624/16.07.2024 г. превозното средство е добавено в лиценза на дружеството от служител на ИААА. Към 30.05.2024 г. товарния автомобил не е бил вписан към лиценза на дружеството, което е нарушение на Закон за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове и за което нарушение се налага принудителна административна мярка съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1, т Закон за автомобилите превози. На 15.07.2024 г. екип на ООАА - Ловеч спира за проверка същото превозно средство, управлявано от същия водач, като при проверката е съставен АУАН с № 071 за това, че МПС не е включено в лиценз. Извършената проверка е определена като некачествена и неефективна, като инспекторите са нарушили чл. 96, ал. 2, т. 1 от Указанията за контролната и административно наказателната дейност (УКАНД): При проверката по ал.1 инспекторите проверяват наличието на: Заверено копие на лице на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на товари; чл. 84, ал.6 от Указанията за контролната и административно наказателната дейност (УКАНД) В Случай на установено нарушение, служителят, който го е констатирал, запознава другия служител от екипа с нарушението, като водещият инспектор съставя АУАН, чл.84, ал. 5 от УКАНД: „Всеки от служителите носи лична отговорност за по извършената от него проверка. ". Извършен е бил и преглед на видеозаписа от извършената проверка, като се е установило, че инспекторът подал сигнал за извършването на проверката е Д. К., който е водещ на проверката, както и видно от същия видеозапис се различава, че същия вписва товарния автомобил в служебния таблет. Отговорник на екипа за деня е определен Д. Ц., инспектор в ООАА - Плевен. След извършената проверка не е докладвано за възникнал проблем при работа от служителите през работния ден и системата „Контрол“, както и за констатираното нарушение от проверката от този товарен автомобил, за което може да се докладва до териториалния ООАА за вземане на отношение по компетентност към превозвача допуснал извършването на такъв вид превоз, съгласно чл.7а, ал.1 от Закон за автомобилните превози. Времето през което е била извършена проверката също така позволява повторна проверка, чрез връзка с лице от отдела, което има достъп до системата на ИААА- Лицензии или с лице от координационен център, с каквито служители разполага ИААА. Нарушението е извършено виновно, тъй като служителят е запознат с Устройствения правилник на ИААА и Указанията за контролната и административно- наказателната дейност (УКАНД), и въпреки това не е изпълнявал посочената разпоредба. В писмените си обяснения г-н Ц. представя, че проверката на посочения автомобил е извършена от инспектор Д. К., съгласно утвърден график за работа на служителите. В обяснението си г-н Ц. твърди, че може да е допусната техническа грешка и няма спомени по случая. Прието е, че Д. Ц. е нарушил чл. 96, ал. 2, т. 1 от Указанията за контролната и административно наказателната дейност (УКАНД): При проверката по ал.1 инспекторите проверяват наличието на: Заверено копие на лице на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на товари; чл. 84, ал.6 от Указанията за контролната и административно наказателната дейност (УКАНД) В Случай на установено нарушение, служителят, който го е констатирал, запознава другия служител от екипа с нарушението, като водещият инспектор съставя АУАН, чл.84, ал. 5 от УКАНД: „Всеки от служителите носи лична отговорност за по извършената от него проверка. ", като е извършил проверка на товарен автомобил с peг. № •••, Мерцедес, Актрос 2544Л, от категория N3, собственост на „Консорциум Агробизиес“ АД с ЕИК •••, като след извършената проверка не е взето отношение от страна на инспектор Ц., без да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение на виновното лице за извършването на обществен превоз на товари без превозното средство да е било посочено в лиценза на дружеството. Т.16 от Длъжностната характеристика на служителя- Изпълнява задълженията, възложени му с УКАНД в ИААА и всякакви други заповеди и актове, издадени от съответните компетентни длъжностни лица. От обективна страна, посочените деяния изпълняват състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, aл. 1, т. 3 от Кодекса на труда, а именно неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение на законните нареждания на работодателя. С доклад № 11-47-8021 от 26.07.2024г., изготвен от Л.М.- главен инспектор в отдел Контрол и статистика при ГД АА е докладвано на Главен директор на Главна дирекция Автомобилна инспекция за описаното в оспорената заповед нарушение. Със Заповед № РД-01-80/05.03.2024г. на изпълнителен директор на ИААА е възложено на Началниците на областни отдели Автомобилна администрация към ГДАИ да налагат на служителите от поверените им областни отдели, назначени с трудов договор по реда на КТ дисциплинарни наказания по чл.188, т. и т.2 КТ, а именно „забележка“ и „предупреждение за уволнение“. С писмо № 11-47-8021/13.08.2024г. гореописаният доклад е изпратен на Началник областен отдел Автомобилна администрация за предприемане на действия за налагане на дисциплинарно наказание. С писмо № 11-47-8021/16.08.2024г. на основание чл.193 КТ от Д. Ц. са изискани писмени обяснения за обстоятелствата, описани в доклад № 11-47- 8021 от 26.07.2024г., изготвен от Л.М.. Искането за обяснение е връчено лично на ищеца на 16.08.2024г. Д. Ц. е дал писмено обяснение на 21.08.2024г., където е посочил, че на 30.05.2024г. в екип с Д. К. извършвали крайпътни проверки съгласно утвърден график на работа на път Е-83 р-н Славяново км.67+022 посока Русе. Товарният автомобил с рег.№ •••, марка Мерцедес, модел Актрос, собственост на Консорциум Агробизнес АД е спрян за проверка от К., след което е вписан товарния автомобил в служебния таблет. Не знае какво се е случило може и техническа грешка да има. Няма никакви други спомени. Тогава били съвместно с МВР, Агенция митници и АПИ. Видно от представената електронна кореспонденция, пътен лист, стокова разписка и търговски документ/л.44 до л.49 от делото/ Консорциум агробизнес АД на 30.05.2024г. е извършвал транспорт за собствена сметка на яйца, собствена продукция с Товарният автомобил с рег.№ •••, марка Мерцедес, модел Актрос, собственост на Консорциум Агробизнес АД. По делото са разпитани свидетелите Д. Н. К. и А. Б. А., които съдът приема, че са заинтересовани от изхода на делото, като колеги на ищеца и служители на ответника. В релевантната си част към предмета на спора относно извършването на описаното в оспорената заповед нарушение, съдът не кредитира показанията на св. Д. К., в които твърди, че процесния товарен автомобил е бил без товар към момента на извършената проверка на 30.05.2024г. В тази си част показанията му са в пряко противоречие с представените по делото писмени доказателства. В останалата си част, от показанията на свидетелите не се установяват относими към предмета на делото факти. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Дисциплинарното наказание се налага във формата на писмена заповед, като от съществено значение е съдържанието. Към него законът предявява определени изисквания, а именно: заповедта да съдържа индивидуализация на нарушението- да е описано с обективните и субективните му признаци; времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание /законовия текст/. От изключителна важност е изискването за посочване на фактите, въз основа на които се налага дисциплинарното наказание и датата на извършването им, за да се установи спазен ли е срока по чл.194 от КТ. Възможно е това да стане чрез препращане към друг акт – доклад на комисия, докладна записка за извършване на нарушението. Този акт трябва да бъде връчен на работника или служителя и става част от заповедта. Същественото е, че не могат да се попълват в хода на съдебното производство фактическите основания за налагането на наказанието. Това би нарушило правото на защита на работника или служителя. Касае се за задължителни реквизити, липсата на който и да е от тях нарушава правото на защита на работника или служителя срещу наложеното наказание, поставяйки го в положение на изненада, а от друга страна, прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на заповедта за наказание. Доказателствената тежест да установи горното, е в тежест на работодателя-ответник. Не се спори между страните и се установява от Трудов договор № 956/22.11.2017г. и Допълнителни споразумения /л.13-14 от делото/, сключени между страните по делото, че ищецът заема длъжността „инспектор“ в Областен отдел Автомобилна администрация-Плевен, Главна дирекция Автомобилна администрация. Не се спори, че със Заповед № ЧР-1479/31.10.2022г., на основание чл. 188, ал.1, т. 1 и чл.187, ал. 1, т. 3 и ал.1, т.7 и чл.192, ал.1 КТ и чл.2, ал.4, предложение трето, чл.3, ал.1, чл.5, ал.1, предложение първо и чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/КПСДА/ е наказан Д. П. Ц. - инспектор в областен администрация“ - Плевен, при главна дирекция Автомобилна администрация, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" (ИААА) наказание “Забележка” Спорно е дали е спазена процедурата по чл. 193 КТ, съответно дали са изискани от работодателя обяснения от служителя за нарушенията, за които с процесната заповед е наложено наказание. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени посочените доказателства. Изискването на закона преди налагането на дисциплинарното наказание да се предхожда от даването на обяснения, е императивно, а неспазването му има за последица - отмяна на дисциплинарното наказание, без спорът да се разглежда по същество - чл.193, ал.2 КТ. Законодателят не е предвидил задължителна форма и съдържание на поканата за даване на обяснения, но когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. От съществено значение за законосъобразността на налагането на дисциплинарното наказание е обясненията да достигнат до работодателя преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно възможно той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказание. Това произтича от същността на обясненията - средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника или служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в това число на тежестта му. Именно затова, когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо в поканата за даване на такива (писмена или устна) да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е отправената покана да е достигнала до адресата и в нея по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. Законът не дава предписание относно формата на поканата на работодателя до работника или служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито че тя следва да съдържа посочване, че е по повод на дисциплинарно производство. В настоящия случай, се доказа своевременното изискване и получаване на обяснения по реда на чл.193 ГПК. Неоснователно е и възражението за неспазване на сроковете, предвидени в чл.194 КТ. Видно е, че нарушението е открито на датата на съставяне на доклада от 26.07.2024г. и получаването му от Главния директор на ГДАИ. Оспорената заповед е издадена на 19.09.2024г.и връчена на ищеца на дата 25.09.2024г. съобразно посоченото лично от ищеца., поради което дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок от откриването му и в едногодишния срок от извършването съгласно нормата на чл.194 КТ Поради изложеното съдът намира, че при издаване на процесната заповед не е спазена процедурата по налагането й. Съдът намира за основателни, обаче направените възражения на ищеца за материална незаконосъобразност на оспорената заповед поради неизвършване на описаното в нея нарушение. На ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ поради неспазване на чл. 96, ал. 2, т. 1 от Указанията за контролната и административно наказателната дейност (УКАНД): При проверката по ал.1 инспекторите проверяват наличието на: Заверено копие на лице на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на товари; чл. 84, ал.6 от Указанията за контролната и административно наказателната дейност (УКАНД) В Случай на установено нарушение, служителят, който го е констатирал, запознава другия служител от екипа с нарушението, като водещият инспектор съставя АУАН, чл.84, ал. 5 от УКАНД: „Всеки от служителите носи лична отговорност за по извършената от него проверка. ", като е извършил проверка на товарен автомобил с peг. № •••, Мерцедес, Актрос 2544Л, от категория N3, собственост на „Консорциум Агробизиес“ АД с ЕИК •••, като след извършената проверка не е взето отношение от страна на инспектор Ц., без да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение на виновното лице за извършването на обществен превоз на товари без превозното средство да е било посочено в лиценза на дружеството. Т.16 от Длъжностната характеристика на служителя- Изпълнява задълженията, възложени му с УКАНД в ИААА и всякакви други заповеди и актове, издадени от съответните компетентни длъжностни лица. От обективна страна, посочените деяния изпълняват състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, aл. 1, т. 3 от Кодекса на труда, а именно неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Не е спорно между страните, че Указанията за контролната и административно наказателната дейност са връчени на ищеца. Видно от приложеното извлечение от Указанията за контролната и административно- наказателната дейности в ИААА се установява, че м чл.96, ал.2, т.1 е предвидено, че при проверката по ал.1 инспекторите проверяват наличието на заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на товари. Цитираната норма се намира в Глава седемнадесета „ Пътен контрол при извършване на обществен превоз на товари“, раздел 1 „ Превоз на товари на територията на Р България.“ Съгласно чл.84 Всяка проверка се извършва от двама инспектори. Пътните превозни средства се спират последователно от всеки от служителите. Инспекторът, който е подал сигнала за спиране на ППС е водещ на проверката. Всеки от служителите носи лична отговорност. Видно е обаче от представената електронна кореспонденция, пътен лист, стокова разписка и търговски документ/л.44 до л.49 от делото/ Консорциум агробизнес АД на 30.05.2024г. е извършвал транспорт за собствена сметка на яйца, собствена продукция с Товарният автомобил с рег.№ •••, марка Мерцедес, модел Актрос, собственост на Консорциум Агробизнес АД. С оглед установеният факт, който не е спорен между страните, и за който доказателства е ангажирал ответника по делото, на 30.05.2024г., при извършената проверка, описаното МПС не е извършвало обществен превоз на товари, а е извършвало превоз за собствена сметка, поради което ищецът не е бил длъжен да извърши проверка съгласно чл.96, ал.2, т.1 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейности, който, като е видно от представеното извлечение от тях, касае „ Пътен контрол при извършване на обществен превоз на товари“. Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Закон за автомобилните превози, по смисъла на този закон: „Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. "Превоз за собствена сметка" е: а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. Видно е, че Консорциум агробизнес АД с процесното МПС, негова собственост, е осъществявал транспорт на собствена продукция- яйца, за собствена сметка. Поради описаното в заповедта нарушение, не е извършено от ищеца по делото. Предвид така установеното съдът намира иска за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. В полза на процесуалния представител на ищеца-адвокат П. Х. Е. следва да се определи възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размер на 400 лв.. Своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба № 1 НВАР размери на адвокатски възнаграждения. За да достигне до това становище съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски съвет – на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган /съдът/ да има възможност, отчитаики правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато тои се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в неина тежест ще бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС – орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното деиствие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. № 407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху иска, който е неоценяем в размер на 50, 00 лв. По изложените съображения съдът