Решение № 1886 от 31.7.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 284/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба на „ИВД“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], срещу задължително предписание, обективирано в т.1 от Протокол за извършена проверка, № ПР2616085/ 29.04.2026 г. на ДИТ-Кърджали.

В жалбата се посочва, че обжалваната принудителна административна мярка, представляваща задължително предписание, е недопустима и незаконосъобразна. Контролният орган към Дирекция "Инспекция по труда" - Кърджали, се е произнесъл с властническо разпореждане относно правнозначими факти и обстоятелства, за които в КТ се предвижда съдебен контрол. Заплащането на труда е съществен елемент от трудовото правоотношение, което съществува между работник и работодател и администрирането на това правоотношение от трета страна - неучастваща в него, е недопустимо. Това действие нарушава правото на защита, гарантирано в ГПК в състезателно гражданско производство пред съд. ( Решение № 1698 от 16.02.2026 г. по адм. д. № 10196/2025г., VI отд. на ВАС).

Даденото предписание в протокола е и незаконосъобразно. Неправилно е тълкувана доказателствената стойност на официални документи, представени от работодателя. Не са изяснени основни правнозначими факти, а именно - преводите на трудово възнаграждение на работника.

В жалбата се твърди, че ВАС приема в своята практика, обективирана и в: Решение № 10833 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2023 г., VI о., Решение № 1950 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2023 г., VI о., че в правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда по чл. 404, ал. 1 и т. 12 КТ е да дават само общи предписания на работодателите да. изпълняват задължението за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, както и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 КТ. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 360, ал. 1 КТ, а не по административен ред чрез прилагането на принудителни административни мерки. Съдържанието на оспореното в настоящото производство предписание сочи за наличие на спорни трудовоправни отношения между работника Т. И. П. и нейния работодател. По делото не е спорно обстоятелството, че Т. И. П. е полагала труд при “ИВД“ЕООД по трудов договор. Този извод са направили и проверяващите органи и са го обективирали в обстоятелствената част на протокола. Не е спорно, че работникът е полагал труд в периода от [дата] до [дата], след което трудовият договор е прекратен. Работодателят не оспорва трудовото правоотношение и е представил доказателства за платено трудово възнаграждение. По тези основни за съдържанието на трудовото правоотношение обстоятелства, страните по делото не спорят. От обстоятелствената част на предписанието по т. 1 е видно, че всъщност има спор между служителя и неговия работодател за размера на дължимото трудово възнаграждение.В жалбата се сочи, че работодателят не оспорва правото на своя работник да получи възнаграждение за положения труд, като такова е начислявано и заплащано за периода.

В протокола от проверката, органите на Инспекция по труда са направили констатации, че Т. И. П. не е получила начислените за месец декември суми, че посочените от работодателя суми, които първоначално е начислил и изплатил не съответстват на дължимото трудово възнаграждение. Тези изводи обаче, административните органи не са компетентни да направят, тъй като въпросите, които се решават с тях – колко реално часове е работил работникът, и какъв е размерът на трудовото възнаграждение, което му се дължи, са трудовоправни и са извън приложното поле на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ. В случая, работодателят не оспорва общите си задължения по трудовото правоотношение съгласно чл. 128 КТ - да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Той е начислявал и изплащал трудово възнаграждение на Т. И. П., поради което и няма основание да му се дават общи предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ. Налагайки ПАМ работодателят да плати допълнителни възнаграждения на работника в размери, посочени в протокола за проверка, по същество органите на Инспекция по труда са иззели правомощията на общите съдилища, които са единствено компетентни да разрешат спор между страните по трудово правоотношение колко се реално отработените часове и какво възнаграждение по размер се дължи за тях. В подкрепа на изложеното са цитирани Решение № 3257 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 10682/2022 г., VI о. на ВАС, Решение № 6743 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 11099/2022 г., VI о. на ВАС. Искането е да се обяви за нищожно задължително предписание, дадено с т.1 от Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР2616085/29.04.2026г.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който в писмено становище посочва подробни доводи за основателност на жалбата.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“-Кърджали, чрез директора, изразява становище за неоснователност на жалбата. В представено становище доразвива доводите за законосъобразност на оспорената т.1-ва от ПИП, № ПР2616085/ 29.04.2026 г.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок, във връзка с чл.405 от КТ и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената т.1 от ПИП, № ПР2616085/ 29.04.2026 г., на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, е предписано на „ИВД“ ЕООД, [населено място], до 11.05.2026 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Постановление на Министерски съвет на РБ № 359 от 23.10.2024 г. за определяне размера на минималната работни заплата за страната (обн., ДВ., бр. 90 от дата 25.10.2024г.) да изплати на Т. И. П. трудовото възнаграждение за положения труд през месец декември 2025 г., начислено във ведомостта за заплати за месец декември 2025 г. в размер на ••• лева за 19 работни дни - сума за получаване ••• лева.

Страните не спорят относно факта, че работничката Т. И. П. е полагала труд за работодателя „ИВД“ ЕООД, [населено място] от [дата] до [дата], поради което съдът приема за доказан този факт.

В жалбата се сочи, че не са изяснени основни правнозначими факти, а именно - преводите на трудово възнаграждение на работника. АС-Кърджали не споделя този довод, защото в административната преписка са събрани доказателства, че на лицето Т. П. е изплатено трудово възнаграждение за отработените дни през месец ноември 2025 г., но не и за месец декември 2025 г.

В административната преписка е налично заверено копие от допълнително споразумение към ТД № [номер]/ [дата], съгласно което страните се споразумяват за следните изменения на трудовия договор от 01.01.2026 г. – ••• ( ••• лв. и ••• ст.). Това допълнително споразумение не е подписано от страните по него, поради което не поражда предвидените последици.

С ПИП № 2608007/ 19.03.2026 г. на ДИТ-Кърджали на „ИВД“ ЕООД са дадени 11 задължителни предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ за начисляване във ведомостите за заплати за м.м. ноември и декември 2025 г. трудови възнаграждения на посочени в предписанията лица.

В т.11 от ПИП № 2608007/ 19.03.2026 г. е посочено, че от служебно направена справка в Регистър на заетостта в НАП е установено, че работодателят „ИВД" ЕООД е направил електронен трудов запис за трудов договор с лицето Т. И. П. за неопределено време на основание чл. 67, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда, за работа на [длъжност] с код по НКПД [номер], с начална дата на изпълнение [дата], с продължителност на работното време 2 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер ••• лева; електронният трудов запис за трудов договор между „ИВД" ЕООД и Т. И. П. е вписан в Регистъра на заетостта, с начало на заетостта [дата].

В нарушение на чл. 128, т. 1, във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Постановление на Министерски съвет на РБ № 359 от 23.10.2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната (обн., ДВ., бр. 90 от дата 25.10.2024 г.) „ИВД" ЕООД, в качеството на работодател, не е начислил във ведомостта за заплати за месец декември 2025 г. трудово възнаграждение на Т. И. П., наета в „ИВД" ЕООД, за положения през месец декември 2025 г. труд, в размер на минималната работна заплата за страната през 2025 г. - ••• лева за пълен работен месец, пропорционално на отработеното от работника време - 19 работни дни, които са отчетени във ведомостта за заплати на „ИВД" ЕООД за месеца. Във ведомостта за месец декември 2025 г. работодателят е начислил на Т. И. П. основно месечно трудово възнаграждение в размер ••• лева за 19 работни дни - сума за получаване ••• лева, което е под размера на минималната работна заплата за страната, пропорционално на отработеното от лицето.

Работодателят „ИВД" ЕООД е изплатил на Т. И. П. с превод по банков влог на лицето и с банкова референция за извършеното плащане следните суми: ••• лева на дата 10.12.2025 г. с означение на плащането: „по договор" и ••• евро на дата 19.12.2025 г. (без означение на плащането).

В нарушение на чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Постановление на Министерски съвет на РБ № 243 от 13.11.2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната (обн., ДВ., бр. 98 от дата 18.11.2025 г.) „ИВД” ЕООД, в качеството на работодател, не е изплатил на Т. И. П., наета в „ИВД” ЕООД, трудовото възнаграждение за положения от лицето през месец януари 2026 г. труд, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът - а именно до 28.02.2026 г., в начисления във ведомостта за заплати за месец януари 2026 г. размер: ••• евро за 11 работни дни - сума за получаване ••• евро (равно на мнималната работна заплата за страната през 2026 г. - ••• евро за пълен работен месец, пропорционално на отчетеното във ведомостта за заплати за месеца работно време на работника - 11 работни дни). До приключване на проверката „ИВД" ЕООД не представя документи, удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение на Т. И. П. за месец януари 2026 г. в начисления във ведомостта за месеца размер.

В нарушение на чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда работодателят „ИВД" ЕООД е начислил във ведомостта за заплати за месец ноември 2025г. на Т. И. П. основно месечно трудово възнаграждение ••• лева за 10 работни дни – сума за получаване ••• лева, което е под изплатеното от работодателя на дата 10.12.2025 г. трудовото възнаграждение ••• лева на банков влог на лицето, с означение на плащането: „по договор".

Работодателят „ИВД" ЕООД е начислил във ведомости за заплати в предприятието трудово възнаграждение на Т. И. П. за положен от лицето труд през месеците, както следва:

• във ведомостта за месец ноември 2025 г. е начислено основно месечно трудово възнаграждение в размер ••• лева за 10 работни дни - сума за получаване ••• лева;

• във ведомостта за месец декември 2025 г. е начислено основно месечно трудово възнаграждение в размер ••• лева за 19 работни дни - сума за получаване ••• лева;

• във ведомостта за месец януари 2026 г. е начислено основно месечно трудово възнаграждение в размер ••• евро за 11 работни дни - сума за получаване ••• евро.

С ПИП № 2608007/ 19.03.2026 г. са дадени следните задължителни предписания, касаещи Т.П.:

Т.11. Съгласно чл. 128, т. 1, във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Постановление на Министерски съвет на РБ № 359 от 23.10.2024 г. за определяне размера на минималната работне заплата за страната (обн., ДВ., бр. 90 от дата 25.10.2024 г.) ,,ИВД" ЕООД да начисли във ведомостта за заплати за месец декември 2025 г. трудово възнаграждение на Т. , И. П., наета в „ИВД" ЕООД, за положения през месец декември 2025г. труд, в размер не по-нисък от минималната работна заплата за страната през 2025 г. - ••• лева за пълен работен месец, пропорционално на отработеното от работника време - 19 работни дни отчетени във ведомостта за заплати на „ИВД“ ЕООД за месеца. Срок за изпълнение: 31.03.2026

Т.12. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено следното задължително предписание:

Т.12. Съгласно чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Постановление на Министерски съвет на РБ № 243 от 13.11.2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната (обн., ДВ., бр. 98 от дата 18.11.2025 г.) „ИВД" ЕООД да изплати на Т. И. П., наета в „ИВД" ЕООД, трудовото възнаграждение за положения от лицето през месец януари 2026 г. труд, начислено във ведомостта за заплати за месец януари 2026 г. размер ••• евро за 11 работни дни - сума за получаване ••• евро. Срок за изпълнение: 31.03.2026

За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ е дадено задължително предписание по Т.13. Съгласно чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда „ИВД" ЕООД, в качеството на работодател, да начисли във ведомостта за заплати на „ИВД" ЕООД за месец ноември 2025 г. на Т. И. П. основно месечно трудово възнаграждение не по-малко от изплатения от работодателя размер -••• лева на дата 10.12.2025 г. на банков влог на лицето, с означение на плащането: „по договор", за отработеното от работника време - 10 работни дни, отразени във ведомостта за заплати за месец ноември 2025 г. Срок за изпълнение: 31.03.2026

Задължителните предписания, дадени с ПИП № 2608007/ 19.03.2026 г. не са били обжалвани от „ИВД“ ЕООД, [населено място], поради което са влезли в сила.

Задължителното предписание по т.11 от ПИП № 2608007/ 19.03.2026 г. е било изпълнено, като от представено заверено копие от разчетно-платежна ведомост за м.декември 2025 г. се установява, че на Т. И. П. е начислено възнаграждение за 19 отработени дни в размер на ••• лв., като дължимата сума за получаване е ••• лв. (л.19 д.).

С писмо, вх.№ 26062892/ 27.04.2026 г. от „ИВД“ ЕООД, [населено място] е постъпил отговор, че са извършени плащания на Т.П.. Приложена е справка-таблица за обвързване на ведомости и плащания, касаеща дължимите на Т.П. трудови възнаграждения. В тази таблица за месец ноември 2025 година е посочена начислена по ведомост сума ••• лв. (записано е подлежи на корекция съгласно предписание), сума за получаване по ведомост – ••• лв. (след корекция съгласно ведомост); за месец декември 2025 г. е посочена начислена по ведомост сума от ••• лв., сума за получаване по ведомост – ••• лв.; за месец януари 2026 година – начислена по ведомост сума от ••• евро, сума за получаване по ведомост – ••• евро.

Посочените суми съответстват на вписаните в разчетно-платежните ведомости преди извършване на проверка, приключила с ПИП № 2608007/ 19.03.2026 г., който както се установи, не е оспорен и задължителните предписания са влезли в сила, като по т.т.11 и 12 са изпълнени и „ИВД“ ЕООД е начислило във ведомостите за заплати дължимите суми на Т.П., съобразно предписанията в ПИП № 2608007/ 19.03.2026 г.

При тези доказателства правилно е прието, че представените документи, установяващи преведена сума от ••• лв. на 10.12.2025 г. с основание „по договор“ и сума от ••• евро, преведена на 19.12.2025 г. не доказват, че на работничката е изплатена начислената за месец декември 2025 г. сума от ••• лв. за 19 отработени дни, съответно сума за получаване - ••• лева.

Актът е в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в чл. 404 КТ. Следва да се посочи, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган и до отмяна водят само нарушения, които, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение по същество на поставения пред него въпрос.

Оспореното предписание е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

С нормата на чл. 128 КТ е предвидено задължение за работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Неизпълнението на което и да е от посочените задължения представлява нарушение на трудовото законодателство. Начинът, мястото и сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения са регламентирани в чл. 270 КТ. Според ал. 3 на цитираната норма трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка (редакцията ДВ, бр. 25/16.03.2001 г.).

От изложеното следва, че задължително предписание, представляващо т.1 от ПИП, №ПР2616085/29.04.2026 г. на ДИТ-Кърджали, е законосъобразно.

Настоящият състав на АС-Кърджали не споделя довода за нищожност на даденото задължително предписание поради прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството-жалбоподател и работничката Т.П. поради следното:

Задължителното предписание (т.1 от него) е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 404, ал. 1 КТ, в рамките на предоставените му правомощия. Според приложимата норма на чл. 399, ал. 1 от КТ ИА“ГИТ“ осъществява контрол по спазване на трудовото законодателство, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ) и за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на Агенцията могат да прилагат предвидените в Кодекса ПАМ. В чл.405, ал.1, т.1 от КТ е предвидено, че контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В цитираната разпоредба ясно е посочено, че задължителните предписания за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения могат да се дават и след прекратяване на трудовото правоотношение, което е в съответствие с формулираното общо правомощие на тези органи в чл. 399, ал. 1 от КТ. Не съответства на целта на закона тълкуване, че при прекратено трудово правоотношение контролните органи на ИА ГИТ могат да дават задължителни предписания само за неизплатени обезщетения, но не и за неизплатени трудови възнаграждения.

Следователно, към датата на оспорените предписания контролните органи на инспекцията по труда разполагат с нормативно установено правомощие да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство дори и след прекратяване на трудовото правоотношение, като това правомощие може да бъде упражнено до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда (чл. 404, ал. 3 от КТ). По делото не са наведени твърдения, а и липсват доказателства за образувани гражданскоправни трудови спорове относно тези правоотношения, както по отношение на прекратяването им, така и по отношение на налични вземания за работна заплата, поради което следва да се приеме, че оспорените предписания са издадени от компетентен по време административен орган. В този смисъл е част от съдебната практика на ВАС: Решение № 269 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2025 г., VI о., Решение № 1910 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12002/2024 г., VI о., Решение № 7147 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3289/2025 г., VI о., Решение № 12770 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2021 г., VI о.

От изложеното следва, че жалбата срещу т.1 от Протокол за извършена проверка, № ПР2616085/ 29.04.2026 г. на ДИТ-Кърджали е неоснователна и трябва да се отхвърли.

При този изход на спора не може да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС – Кърджали