Решение № 173 от 23.12.2024 г. на Районен съд - Девин по дело № 321/2022 г.

Производството е образувано по предявен иск на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във връзка с чл.187 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.181 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.179, ал.1, във връзка с чл.181а ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по предявен иск от Р. Р. Т., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. Б., ул. И. № •••, обл. Смолян, чрез адв. А. Ш., с адрес на кантора гр. Г. Д., ул. Г. Р. № •, обл. Благоевград против Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на Вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. Княгиня М. Луиза № 46, представлявано от Главен комисар А. З., с цена на предявените искове, съгласно изменение на основание чл.214, ал.1, изр. 3 ГПК, във връзка с изготвената ССчЕ по размер, допуснато с протоколно определение № 22/02.02.2023г., както следва:

1) 2 168.94 лева, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, ведно с 303.65 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;

2) 158.40 лева, представляваща обезщетение равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при средно нощни температури под +10 С и над +30С, през периода 11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904/2015г., изд. от Министъра на МВР, ведно с 42.63 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г.;

3) 1 031.72 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, ведно с 123.80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху трите главници ( 2 168.94 лева;

158.40 лева и 1 031.72 лева) считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателно изплащане на сумите и присъди сторените разноски.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че от 18.10.2000г. е в служебно правоотношение с ГД „Гранична полиция“ при МВР РД “ГП“ - Смолян“ - ГПУ „Доспат“, по което изпълнява длъжността „старши полицай“. През периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г. е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи при сумирано отчитане на работното време с продължителност 12 часа, включително времето от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден, поради което претендира за изчисление, съгласно чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( НСОРЗ) на положения нощен труд 8: 7=1, 143. Твърди, че за процесния период е приложима Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г., издадена на основание чл.187, ал.10 ЗМВР от министъра на МВР, която не предвижда изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, но липсата на изрична регламентация се преодолява с приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Тази норма предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни, съответно водят до коефициент 1, 143 за изчисление на труда. През процесния период ищецът е положил общо 2000 часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това преизчисляване от 300 часа не е заплатена, което обуславя правен интерес от иска срещу ответника да заплати на основание чл.9 ал.2 НСОРЗ допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 21.11.2019г. - началната дата за плащане на трудовите възнаграждения 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането, с оглед и на което началната дата на дължимост на обезщетение за забава е 21.11.2019г., от която дата ответникът дължи мораторна лихва до датата на предявяване на иска 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът, претендира на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с Наредба № 81213-904/2015г. ответникът да заплати левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, равняващо се на левовата равностойност за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, нощта от 22.00ч. до 06.00ч. за работа при средно денонощни температури под +10 С и над +30 С, съгласно данните от НИ по метеорология и хидрология към БАН, през периода 11.10.2019г. до 31.07.2020 г. на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.2, т.7 от Наредба № 8121з- 904/2015г., изд. от Министъра на МВР, ведно с 42.63 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г.

В периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ищецът ежемесечно е бил командирован на българо - турската граница, за които ответникът е заплатил самото пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт, но не е заплатил времето, през което е бил на разположение. Съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство, когато по време на дежурство/смяна работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време. Неактивната част от дежурствата също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Ищецът, претендира на основание изложените обстоятелства, ответникът да му заплати, времето през което е бил физически на мястото, където е командирован.

За посочения по[1]горе период, от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ищецът е бил на разположение 252 часа, за които претендира работодателят на основание чл.179, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.181а ЗМВР, във връзка с чл.143, ал.1 КТ, чл.50а, ал.1 ЗДСл да заплати сума в размер на 1 031.72 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 123.80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху трите главници, считано от датата на исковата молба 18.10.2022г. до окончателното изплащане на сумите и присъди сторените разноски.

В срока за отговор от ГД „Гранична полиция“ на МВР е представен писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. В ЗМВР няма препращаща норма към субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. През процесния период на основание чл.187, ал.10 ЗМВР са действали, издадените от министъра на МВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60/2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. (обн., ДВ, бр. 3/10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г.), Наредба № 81213- 1174/21.10.2020г. (обн., ДВ, бр. 93/30.10.2020г., в сила от 10.01.2020г.) и Наредба № 81213-1353/15.12.2020г. (обн., ДВ, бр. 107/18.12.2020г. в сила от 10.01.2020г.), регламентиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, които уреждат при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Нормата на чл.9 ал.2 НСОРЗ е неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР, превръщане на нощния труд в дневен чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, т.е. 8: 7 = 1, 143. За държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада, поради което коефициентът, изчислен по горепосочения начин, е 1 (едно). В чл.187, ал.1 ЗМВР (Доп. - ДВ, бр. 60/2020г. в сила от 11.07.2020г.) е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, а съгласно ал.4 на същата разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. В съответствие с разписания на законово ниво коефициент, в Наредба № 8121з[1]1174/21.10.2020г. (чл.22, ал.3) и в Наредба № 8121з- 1353/15.12.2020г. (чл.21, ал.3) изрично е уредено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална нормативна уредба, която да компенсира особената тежест на полагания нощен труд, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. В този смисъл са изводите в Решението на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020г., постановено на 24.02.2022г., според което чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4 ноември 2003 година, за организацията на работното време не се налага да се приеме национална правна уредба, предвиждаща, нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите да е по[1]- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Членове 20 и 31 от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и присъди разноски за юристконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ан. Ш. поддържа иска.

Излага аргументи, че в Решение от 24.02.2022г. на Съда на ЕС по дело № С – 262/2020г., съгласно чл.8 и чл.12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. е прието, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд е по кратка за работниците от публичния сектор, но при всички случаи трябва да има други мерки за защита като заплащане на обезщетение и или други придобивки, които позволяват компенсиране на особената тежест на нощния труд. В допълнение е постановено Определение от 29.07.2024г. по Д№С-435/2023г. по отправено по В.гр.Д № 193/2023г. по описа на Окръжен съд - Смолян, което препраща към по - рано постановеното от Съда разрешение по дело № С-262/2020г., което следва да се тълкува, че е налице празнота в закона, която обуславя приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ при полагане на нощен труд на смени. С Определение от 29.07.2024г. по Дело №С- 435/2023г. е прието, че националният съд не само не следва, а е длъжен да не прилага задължителна национална практика, ако противоречи на правото на Съюза, т.е не следва да се прилага задължителната национална практика с Тълкувателно решение №1 по ТД №1/2020г. ОСГК ВКС. Моли съда да уважи иска в размер, съобразно допуснатото изменение по приетото заключение на вещото лице и да присъди сторените разноски.

Ответникът, чрез юр. М. Х. оспорва предявения иск по съображения, с изменение в чл.187, ал.4 ЗМВР е създадена нова правна регламентация при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време от 8 часа. Спорния по делото е въпрос: Дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд за служителите от МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в частност нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ? е разрешен по задължителен начин за съдилищата с Тълкувателно решение №1/15.03.2023г.. на ВКС по т.д.№1/2020г. на ОС ГК „ При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на КТ и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ“, поради приложение на разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Постановеното тълкувателно решение е задължително, като ищецът няма основания да претендира заплащане на възнаграждение /включително и законна лихва/ за положен извънреден труд за процесния период, получен след прилагане по аналогия на нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. В този смисъл е и Решение 24.02.2022г. по дело № С-262/2020г. на Съда на Европейския съюз и в Определение от 29.07.2024г. по дело № С-435/2023г, на Съда на Европейския съюз се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня.

Искът с правно основание чл.181, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД е оспорен, тъй като от 14.08.2020г. до настоящия момент на основание чл. 10а от Наредба №8121з-904/14.08.2020г. на ищеца е изплащана левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, поради което за периода от 14.08.2020г. до 17.10.2022г. иска се явява неоснователен, а неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 ЗЗД.

Искът с правно основание чл.179, ал.1, във вр. с чл.181а от ЗМВР относно отчитане и заплащане на времето на разположение през процесния период от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. е неоснователен, тъй като този период е включен в отработеното време и отчитан с протокол Приложение №1 от Наредба №776/29.07.2016г. (обн.ДВ, бр.60/02.08.2016г.), изм. с Наредба №8121з- 36/07.01.2020г.(обн.ДВ, бр.3/20.01.2020г.), изм. с Наредба №8121з- 1374/21.10.2020г. (обн.ДВ, бр.93/30.102020г.), изм. с Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. (обн.ДВ, бр.107/18.12.2020г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. Отчетено и заплатено е времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции. В дните за пътуване за участие в СПО ищеца е включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време, поради което и тези искове главен иск и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава на осн.чл.86 от ЗЗД са неоснователни.

Съдът прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, а и с Пр. определение № 22/02.02.2023г. съдът е приел за безспорни обстоятелствата, че ищецът е започнал работа на 18.10.2000г. в ГД „ГП“ при МВР, РД“ГП“ – Смолян, ГПУ – Доспат, на длъжност „старши полицай“, че през периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г. е изпълнявал служебните си задължения въз основа на служебно правоотношение с ответника на смени, всяка една с продължителност от 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и че е полагал нощен труд за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. по утвърдени графици за отчитане, на които са били съставени протоколи, които са били предоставени на вещото лице и съобразени при изготвяне на експертизата.

От приетото заключение на вещото лице по изготвената ССчЕ се установи, че за процесния период ищецът е работил с основно месечно възнаграждение: от 01.01.2019г. до 09.01.2020г. – 890.00 лева; от 10.01.2020г. до 31.12.2020г. - 979.00 лева; от 01.01.2021г. до 30.06.2022г. – 1 126.00 лева. От 01.07.2022г. - 1 351.00 лева, платимо между 20 и 25 число на месеца За периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ищецът е отработил 182 смени, съгласно графиците и протоколите за процесния период, като е положил 1468 часа нощен труд, от които 206 часа нощен труд през официални празници.

През посоченият период ищецът е надвишил предвидените, съгласно чл.12, ал.2 от Наредбата за работно време, почивките и отпуските 40 часа седмично отработено време с 2 часа седмично. Положеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен, съгласно НСОРЗ.

През процесния период на ищеца е начислявано и изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева за всеки отработен нощен час или за част от него между 22: 00 часа и 06: 00 часа. През същия този период на лицето не е начисляван и не е изплащан извънреден труд. Видно от отговора на въпрос № 3 - При извършената проверка на документи, находящи се в РД „Гранична полиция“ - гр. Смолян вещото лице установява, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без превръщане на часовете в дневни, съгласно НСОРЗ.

Размерът на отработените часове нощен труд след приравняването им по чл.9 ал.2 НСОРЗ е 1677.62 часа (Табл.1, к.9), а разликата след превръщането им в дневни е 209.92 часа (Табл.1. к. 10).

За целия период от ищеца са положени 1677.62 часа нощен труд, от които 206 часа нощен труд през официални празници, които са му заплатени заедно с дневния. От преизчислението на тези часове в дневни, остава да получи допълнително възнаграждение за 154 часа, равняващи се на 1 031.72 лева по часовите ставки за отделните месеци.

Извънредният труд на служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и 100 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение за работа в официалните празници.

Общата сума на не начислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“ и за работа в официалните празници е 2 168.94 лева, подробно изчислена в табл.1, кол.11 + кол.17.

Размерът на законната лихва за забава, дължима на всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“, изчислен от 1-во число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася е 303.65 лева, подробно отразен в Таблица1, кол. 13 + кол. 19 Съгласно 8 от КСЧ от заключението се установи: Какъв е размера на дължимата безплатна храна на ищеца за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., съгл. чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904- от 2015г., изд. от министъра на МВР. Получавал ли е такава в натура или в паричната й равностойност? За процесния период са действали последователно Заповед 8121 з-117/ 28.12.2018г., Заповед 81213-1405 от 31.12.2019г., Заповед 8121з- 937 от 26.08.2020 г., Заповед 8121з-1409 от 30.12.2020 г. и Заповед 81213-1724 от 31.12.2021 г. В ГД Гранична полиция - гр. София има изготвени справки за служителите, работещи при температури < 10 и >30 градуса по Целзий, съобразени с официалните данни от НИМХ по дни, съгласно чл.2 т.7 от Наредбата, в които е включен ищецът за периода от 01.10.2019г. – 31.12.2019г., брой смени със специален характер – 20, сума за храна – 72.00 лева, лихва – 20.42 лева, период 01.01.2020г. – 17.10.2022г.; за периода 01.01.2020г. - 31.03.2020г., брой смени със специален характер - 23, сума за храна – 82.80 лева, лихва – 21.38 лева, период 01.04.2020г. - 17.10.2022г.; за периода 01.04.2020г. - 30.06.2020г., брой смени със специален характер – 1, сума за храна – 3.60 лева, лихва – 0.83 лева, период 01.07.2020г. - 17.10.2022г. или общо брой смени със специален характер – 44, сума за храна – 158.40 лева, лихва – 42.63 лева, общо дължимо за плащане – 201.03 лева.

Размерът на левовата равностойност на неосигурената от ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер за процесния периода е 158.40 лева, отразен в т.8 КСЧ, Табл., к.З От 01.08.2020г. левовата равностойност на неосигурената храна се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца, за който е положен.

9.

Какъв е размера на дължимата мораторна лихва за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., касаеща дължимата безплатна храна по чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904- от 2015г., изд. от министъра на МВР? Размерът на мораторната лихвата върху всяко месечно задължение, считано от първо число от месеца, следващ тримесечието, за което се отнася и за който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна е 42.63 лева ( Табл., к. 4).

В периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ежемесечно е бил командирован в ГПУ Ново Село и тези командировки са били свързани с пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт, което е било заплащано единствено за периода от време обхващаш самото пътуване (отиване и връщане) без да се заплаща времето през което е бил на разположение. Времето за пътуване е около 5 часа и това е времето, което реално се заплаща от ответника, но разликата от 12 часа, колкото е смяната на ищеца — не се заплаща. Разликата от 7 часа( 12-5) е времето на разположение, което не е отчетено като отработено време, през което ищецът е бил на разположение на работодателя в дните на отиване и връщане до мястото на командироване, което определено като брой часове е 154 часа, за които дължимата сума за периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. е в размер на 1 031.72 лева.

Размерът на дължимата мораторна лихва за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г, касаещ дължимата сума е в размер на 123.80 лева.

При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие следното:

Предявените искове се квалифицират по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.86 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.181, ал.1 ЗМВР, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.179, ал.1, във връзка с чл.181а ЗМВР, във връзка с чл.143, ал.1 КТ и чл.50а, ал.1 ЗДСл, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

По иска, предявен на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във връзка с чл.187 КТ, във връзка с чл.86 ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР „ Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за: 3. извънреден труд“.

Съгласно чл. 187 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60/07.07.2020г.) (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22, 00 и 6, 00 ч. Ал. (3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Ал. (4) (Нова) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1; (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

Разпоредбата на чл.140 ал.1 КТ урежда различна нормална продължителност на нощен труд на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Безспорни по делото са обстоятелствата, че страните по делото през процесния период 17.10.2019г. – 17.10.2022г. са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай“ в ГД“ГП“, РД“ГП“ – Смолян, ГПУ Доспат, както и че е полагал труд на смени с продължителност от 12 часа, включвайки времето от 22: 00 часа до 06: 00 часа., при сумирано отчитане на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици.

Спорния въпрос по делото е очертан от исковата претенция за изчисление па положения нощен труд от ищеца на смени по реда на ЗМВР, при липса на изрична нормативна уредба в ЗМВР, като се приложи чл.9, ал.2 НСОРЗ, с коефициент 1, 143.

Съдът отбелязва, че нормата на чл.140, ал.1 КТ, предвижда максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудово правоотношение - 7 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта, съгласно ал.4 на чл.187 ЗМВР е 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно ал.10 на чл.187 от ЗМВР (10) (Предишна ал. 9, изм. и доп. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период е релевантна уредбата, съгласно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.; Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г. Този акт е отменен с Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (2020 г.) Съгласно р. II, чл.2 ал.3 Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. „ За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“ Раздел V урежда отчитане и документиране на работното време, времето на разположение, както и на положен труд извън редовното работно време, между 22, 00 и 6, 00 ч. и на официални празници. Съгласно чл. 21. (1) Работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни – подневно. Часовете положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени. (2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) Работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.

(3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за служители, работещи на ненормиран работен ден.

Двете приложими наредби за процесния период - Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020г. не уреждат преизчисляване на нощния труд в дневен, така както е бил уреден въпросът с НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г., обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм. бр. 60 от 2.08.2016 г., в чл. 31, ал.1 „Отработеното време между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. се отчита с протокол (приложение № 5). (2) При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Поради липса на изрична регламентация в специалния закон, ищецът основава иска на приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда преизчисляване на положения нощен труд, с коефициент 1, 143.

В хода на настоящото производство няма спор, че през периода 17.10.2019г. - 17.10.2022г. ищецът е положил нощен труд, работейки на смени от 22.00 часа до 6.00 часа. Основният спорен по делото въпрос е: следва ли се на служителя допълнително възнаграждение за този труд като извънреден такъв чрез преобразуване на нощните часове в дневни, съответно с какъв коефициент следва да се осъществи това.

Ищецът е служител по служебно правоотношение, със статут на държавен служител, съгласно чл.50а, ал.2 ЗДСл спрямо него се предвижда приложение на Кодекса на труда само относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.

Съгласно чл. 187а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) ЗМВР „Разрешава се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 8, при бедствия и други извънредни ситуации. (2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) По изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 9. (4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10. (5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Положеният извънреден труд по реда на ал. 1 и 2 се компенсира с възнаграждение за извънреден труд и се заплаща по реда на чл. 187, ал. 7. (7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., бр. 85 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Предвид създалата се противоречива съдебна практика по въпроса: Приложима ли е, разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“ Относимо към казуса е решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/20 по Преюдициално запитване от Районен съд – гр. Луковит относно тълкуването на чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, което постановява, че член 8 и член 12, буква а) от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че минималната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня и че при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или други сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях труд. С решението Съда на ЕС постановява още, че членове 20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава – членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.

От изложеното настоящият съдебен състав приема, че е допустимо и не противоречи на цитираните разпоредби на Директивата и Хартата, различно третиране на работниците и служителите по трудово правоотношение и работниците и служителите по служебно правоотношение, поради което приема, че предвидената в специалния закон правна уредба е приложима и в настоящия случай и не се налага преобразуване, още повече, че в защита на полицаите, пожарникарите, на държавните служители в МВР има предвидени други мерки, които позволяват компенсиране на особената тежест на полагания от тях нощен труд, а именно по- голям размер платен отпуск, възможност за ранно пенсиониране и други.

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Това разрешение съответства и на правото на ЕС, по дело № С- 262/20 /т. 49, 51 и 55 се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.

Като извод съдът е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/. ( Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. на ВКС по т.д. №1/2020г. на ВКС ) Предвид изложеното и с оглед задължителните указания в даденото по тълкувателен път разрешение на обуславящия изхода на настоящия спор разрешение на спорния въпрос, настоящият съдебен състав приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не може да се прилага чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, поради което не следва да се извършва преизчисляване и прехвърляне на нощен в дневен труд, т. е. липсва извънреден труд, за който работодателя дължи допълнително възнаграждение.

Този извод не се променя и от постановеното Определение на съда 29.07.2024г. по дело С - 435/2023г., с предмет преюдициално запитване от Окръжен съд - Смолян в рамките на сходен с настоящия спор между ГД „ГП“ към МВР и полицейски служител, в което съдът отбелязва, че вече е постановил, че чл.8 и чл.12 б.“а“ от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приеме национална правна уредба, че нормалната продължителност на нощния труд на пожарникарите и полицаите е по - кратка от предвидената за тях нормална продължителност през деня. След това, съдът отбелязва, че чл.20 и чл.31 от Хартата на ОСЕС се тълкуват в смисъл, че допускат определената продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор, да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика се основава на обективен и разумен критерий, свързана с допустима от закона цел. По поставения въпрос съдът отговаря, чл. 12 б.“а“ от Директива 2003/88, чл.20 и чл.31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална практика, ако прилагането и води до резултат несъответстващ на тези разпоредби.

Изложените аргументи в Определение по дело С -435/2023г., всъщност отбелязват предимството на правото на Съюза над правото на държавите членки, като задължава същите да приложат пълното действие на правото на Съюза. Преценката на същите, към фактите по настоящия казус не обуславят извод различен от изложените по - горе и от приетото по задължителен за съдебната практика разрешение на спорния въпрос ТД № 1/2020г. ВКС, което всъщност отчита постановените от съда тълкувателни методи по идентичен казус с решение по дело С -262/2020г., т.е това разрешение на спорния въпрос - не се прилага чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни и коефициента, по който се изчислява положения труд е коефициент 1, 143.

В този смисъл са постановени Решение № 84 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023 г., III г. о., ГК, по касационна жалба на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ГД/ е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – ТР № 1/15.03.23 г. по т. д. № 1/20 г. ОСГК, по правния въпрос от предмет на спора; Решение № 75/29.03.2011 г., постановено по гр. д. № 812/2010 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о.; Решение № 525 от 19.08.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2329/2023 г.; Решение № 282 от 09.05.2024г. ВКС по к.гр.д. 866/2023г.; Решение №235/19.12.2023г. по гр.д. №1072/2023г., IV г.о. ВКС; Решение №276/ 08.05.2024г. по к.гр.д. №2330/2023г.; Решение №220/05.04.2024г. по к.гр.д. по гр.д. № 2343/2023г.

Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, поради предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. В специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9, съответно ал, 10 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, и при трудовите правоотношения няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези /чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ/ е относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден труд.

За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии, заради и в съответствие със специфичния труд, който полагат, като работното им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове. Специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари, поради което няма неравностойност на положението на същите спрямо работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него нормативни актове. Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в КТ, като такива не може да се определят за тях и в други закони. Напълно идентична е разпоредбата и на чл. 67, ал. 12 от ЗДСл по отношение на държавния служител - че не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в ЗДС, нито в други закони може да се определят допълнителни възнаграждения на същия. Само за държавните служители в МВР е предвидено в чл.179, ал. 4 ЗМВР, че извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал, 1 и по чл. 178, ал. 1, които са съответни на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС.

В тази насока са мотивите на съдебни решения № 278/12.05.2022 г. по гр. дело (В) № 64/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, № 245/02.05.2022 г. по гр. дело (В) № 755/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, № 276/11.05.2022 г. по гр. дело (В) № 892/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, № 2240 по гр. дело (В) № 196/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 2903 по гр. дело (В) № 777/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 903391 по гр. дело (В) № 332/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 903392 по гр. дело (В) № 306/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 903384 по гр. дело (В) № 624/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 903556 по гр. дело (В) № 615/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 2909 по гр. дело (В) № 929/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 35/01.20.2020 г. по гр. дело (В) № 1110/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново, № 49/21.02.2020 г. по гр. дело (В) № 936/2019 г. на Окръжен съд - Хасково, № 405/04.11.2019 г. по гр. дело (В) № 548/2019 г. на Окръжен съд - Русе и № 456/27.11.2019 г. по гр. дело (В) № 709/2019 г. на Окръжен съд - Русе, които са с предмет обективно съединени искове на същото правно основание.

Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

По отношение на исковата претенция с правно основание чл.181, ал.1 от ЗМВР, (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., бр. 70 от 2024 г., в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз) На служителите на МВР се осигурява храна или равностойността й в евро.

Съгласно § 2, на основание чл. 181, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч. Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., отм. с Решение № 7741 от 19.08.2022 г. на ВАС на РБ - бр. 3 от 10.01.2023 г., в сила от 10.01.2023г.

Съгласно разпоредбата на чл.181, ал. 3 ЗМВР, редакция от изм. с ДВ бр.60/01.08.2020г. „На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност. Спрямо процесния период е приложима редакцията от ДВ бр.97/2017г. на ал.3 на чл.181 ЗМВР „За извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, се осигурява безплатна храна. На служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват ободряващи напитки“, т.е относимата редакция не предвижда изрично компенсация на безплатната храна и ободряващите напитки, дори предходната Наредба № 8121з-792 от 29.10.2014 г. не допуска парична компенсация. С чл.10б, изм. в сила от 04.08.2020г. от Наредба № 8121з-904 от 2015г. законодателят урежда заплащане на левовата равностойност. Това се установи по делото, че съгласно чл.10б, ал.2 Наредба № 8121з-904 от 2015г. работодателят от 01.08.2020г. заплаща сумите по ал. 1, с възнаграждението на служителя на МВР, в месеца на изготвяне на протокола по чл.10а, ал.1.

Предвид възприетият от законодателя подход и право на ободряващи напитки или тяхната левова равностойност на работещите на сменен режим през нощта служители на МВР, при гарантирано право на предоставяне по време на дежурства и при неизпълнение на това задължение, не се изключва правото на парично обезщетение при непредоставянето им, предвид общия принцип при неизпълнение на договорно задължение се поражда право на парично обезщетение, когато е отпаднал интереса от реалното изпълнение. Липсата на възможност за реално изпълнение, обуславя право на паричната равностойност, съгласно възприетото в този смисъл законодателно разрешение от 01.08.2020г., с изм. на ал.3 на чл.181 ЗМВР, ДВ. Бр.60.

Няма спор, че по повод на изпълнение на служебните си задължения, ищецът е извършвал специфични дейности при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С, което обуславя правото му по чл.2, т.7, във връзка с чл.181, ал.З ЗМВР за дейности, свързани със специфичен характер на труда като служител по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.З от ЗМВР да се осигурява безплатна храна, при условията и реда на Наредба 8131 з-904 от 30.07.2015г., а размера на сумите се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. В приетото заключение на в.л. са съобразени действалите за процесния период Заповед 8121 з-117/ 28.12.2018г., Заповед 81213-1405 от 31.12.2019г., Заповед 8121з-937 от 26.08.2020 г., Заповед 8121з-1409 от 30.12.2020 г. и Заповед 81213-1724 от 31.12.2021 г. В ГД Гранична полиция - гр. София има изготвени справки за служителите, работещи при температури < 10 и >30 градуса по Целзий, съобразени с официалните данни от НИМХ по дни, съгласно чл.2, т.7 от Наредбата, в които справки е бил включен ищеца. Размерът на левовата равностойност на неосигурената на ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер за процесния периода е 158.40 лева, отразен в т.8 КСЧ от Табл., к.З, а от 01.08.2020г. левовата равностойност се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца.

Този иск е основателен и доказан в предявените размери главница 158.40 лева, поради което ще следва за периода 17.10.2019г. до 30.06.2020г. да се присъди левовата равностойност на полагащата се безплатна храна за положен труд със специфичен характер, която сума се дължи със законната лихва за забава в размер 42.63 лева за периода от 01.01.2020г. до 17.10.2022г., определена по размер от приетото заключение на вещото лице, ведно със законната лихва върху главницата от 18.10.2022г. – датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.

По иска на основание по чл.179, ал.1 във вр.с чл.181а от ЗМВР.

Съгласно чл. 179, ал.1 ЗМВР „На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение“. Чл. 181а ЗМВР (Нов – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) При служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място. Безспорно е, че в периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ищецът ежемесечно е бил командирован в ГПУ - Ново село и тези командировки са били свързани с пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт, което е заплащано единствено за периода от време, обхващащ самото пътуване (отиване и връщане), без да се заплаща времето, през което е бил на разположение. Времето за пътуване е около 5 часа и това е времето, което реално е заплатено на ищеца от работодателя, но исковата претенция е за разликата от 7 часа (12 - 5 часа), колкото е смяната на ищеца не е заплатена.

Отчитането на времето на разположение през процесния период от 17.10.2019г до 17.10.2022г. е включено в отработеното време и отчитано с протокол Приложение №1 от Наредба №776/ 29. 07. 2016г., обн. ДВ, бр.60/02.08.2016г., изм. с Наредба №8121з-36/ 07.01.2020г., обн.ДВ, бр.3/10.01.2020г., изм. с Наредба №8121з- 1174/21.10.2020г., обн.ДВ, бр.93 / 30. 10. 2020г., изм. с Наредба №8121 з- 1353/15.12.2020г., обн.ДВ, бр. 107/18.12.2020г. „за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.З от ЗМВР“.

Искът за заплащане на сумата от 1031.72 лева, представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетеното като отработено време за пътуване със служебен транспорт при командироване в периода 17.10.2019г до 17.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2019г. до 17.10.2022г. – датата на подаване на исковата молба в размер 123.80 лева, ведно със законната лихва от 18.10.2022г. до окончателното заплащане на задължението, които е уставен по размери за главница, брой часове като разлика от 12 – 5 = 7 часа, общ брой неплатени часове 154 часа, е частично основателен частично за разлика от 3 часа при отчетени 5 часа, т.е работната смяна в дните на пътуване следва да се отчита за 8 часа, при нормална продължителност на работната смяна от 8 часа, когато служителят е бил ангажиран единствено с пътуването си и се вземе предвид времето на провеждане на брифинг. Тоз извод следва и от приложената Заповед №4074з - 1363/01.09.2023г., издадена от ВПД Директор комисар на РД „ГП“ Смолян относно реда за отчитане на времето за пътуване на командирования служител за участие в СПО, раздел II - отчитане на времето на служителите от ГПУ при РД „ГП“ Смолян до ГПУ „Ново село“, в изпълнение на Заповед №8121з – 2/04.01.2023г. в отменените заповеди за период от 17.07.2023г до 31.07.2023г. „да се отчита като работна смяна с продължителност от 8 часа, включвайки времето за провеждане на брифинг и дебрифинг, при пристигане и отпътуване за и от участие в СПО, при спазване на изискванията на Наредба №8121з - 922/22.07.2022г. за реда за организацията и разпределението на работното време“.

Този извод се аргументира и от чл.23 от действащата в процесния период Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 2020 г.; изм., бр. 41 от 2020 г.) отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на редовното работно време; 2. времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 4. времето за провеждане на професионално обучение; 5. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед; 6. времето за отдих; 7. времето от уведомяване до приключване на фактически извършената работа по време на разположение; 8. работа извън редовното работно време; 9. времето на дежурство; 10. времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции.

Безспорно е установено от т.10 от констативно съобразителна част от приетото заключение на вещото лице, че на ищеца е заплатено време за пътуване за 5 часа, но разликата за 8 часова смяна, т.е за три часа не е заплатена, поради което следва да се включат, съгласно чл.23 Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. като отработено време: 1. работните часове в рамките на редовното работно време; 2. времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 5. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството; 6. времето за отдих.

Този извод следва и от основният нормативен акт на ЕС в областта на работното време Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време - т.н. “Обща директива за работното време”, приложима във всички области на дейност в частната и публичната сфера, с изключение на транспорта. Съгласно чл. 2, т. 1 на Дир. 2003/88/ЕО „работното време“ е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а т. 2 предвижда, че “почивка” означава всеки период, който не е работно време. При полагане на дежурства, когато служителят е на разположение на работодателя, но не е задължен физически да присъства на място, определено от работодателя, работното време е само времето, през което действително е положен труд. В конкретния случай, между страните не се спори, че в периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. ищецът ежемесечно е бил командирован със служебен транспорт за участие в специализирани полицейски операции, за които работодателят е заплатил единствено периода от време за дните на отиване и връщане по 5 часа. Няма спор, че в дните на отиване и връщане ищецът не е бил натоварен с изпълнение на служебните си задължения, а е бил свободен да разполага с времето си и да го организира в собствен интерес. Макар и да е бил командирован на място определено от работодателя, за тези дни не се установи ищецът да е бил ангажиран от работодателя с изпълнение на служебните си задължения в рамките на 12 часова смяна. При тези обстоятелства само времето, което е реално отделено за изпълнение на задълженията, трябва да се счита за работно време по смисъла на Директива 2003/88 (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2003г., Jaeger. Ищецът не е бил ангажиран да изпълнява своите служебни задължения на 12 часова смяна, но при отчетено време за пътуване от 5 часа и времето на разположение за провеждане на инструктаж преди всяка смяна, съставлява част от работното време, следва да се приеме, че работното време е в рамките на нормалната продължителност на работна смяна от 8 часа.

По отношение на размера на иска, съдът установи от приетото заключение по ССчЕ, че за процесния период от 17.10.2019г. до 17.10.2022г. при 8 часова смяна работодателят следва да заплати разликата между заплатени 5 часа и дължимото до 8 часа, т.е искът е основателен за незаплатени в процесния период 66 часа, за които часовата ставка според общата сума 1 031.72 лева е в размер 6.70 лева, т.е искът е основателен за сумата от 442.20 лева.

Основателен е искът за забавено плащане на главницата за периода от 21.11.2019г. до 17.10.2022г., в размер 123.80 лева, определени съобразно чл.162 ГПК – изчислен чрез електронен калкулатор в рамките на предявения размер.

При този изход на делото, съдът разрешава въпросът за разноските, съобразно заявеното от страните искане за присъждането им, като си разпределя между страните според уважен размер от иска (747.03 лева), отхвърлена част ( 3 082.11 лева) при предявен размер (3 829.14 лева).

На основание чл.78 ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 166.00 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт на основание чл.78 и ал.6 ГПК ответникът следва да заплати направените от бюджета разноски в размер 150.00 лева за експертиза. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК те се възлагат на осъдената страна, когато делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси и разноски. Служителите в МВР са освободени от заплащане на ДТ и разноски по граждански дела, свързани със служебното им правоотношение. Доколкото няма изрична разпоредба в ЗМВР се прилага чл.126 ЗДСл и чл.5, б“в“ ЗДТ / В този смисъл е т.23 Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. ВКС по гр.д. №6/2012г. ОСГТК ВКС/. Искът, произтича от служебно правоотношение за възнаграждение, по който ищецът е освободен от държавни такси и разноски, съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК, поради което в тежест на работодателя следва да се възложат освен разноските, направени в производството за експертиза 150.00 лева и дължимите държавни такси в размер, както следва: 50.00 лева - по иска по чл.181, ал.1 ЗМВР; 50.00 лева – по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД; 50.00 лева по иска по чл.181а ЗМВР, в общ размер 150.00 лева, на основание чл.1 Тарифа за ДТ по ГПК – 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50.00 лева, за всеки от тях (чл.72 ал.2 ГПК).

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ответника - юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство възнаграждение за пълномощника- юрисконсулт в размер 166.00 лева.

Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд