Решение № 157 от 30.1.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 362/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград против Решение № 106 от 29.09.2025г., постановено по АНД № 370/2025г. по описа на Районен съд - Разград в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено издаденото от жалбоподателя Наказателно постановление № 17-2500078 от 29.05.2025г. В жалбата и по същество чрез упълномощения юрисконсулт се оспорват изводите на въззивния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП. Твърди се спазване на процедурата за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, съответно за връчване на Акта, при което санкционираното дружество е имало реална възможност да упражни правото си на защита в производството. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено изцяло Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Максима България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от управител П. П. П., действащ чрез упълномощен юрисконсулт, ангажира писмен отговор, както и Писмени бележки вх.№ 103 от 20.01.2026г., като моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, респ. решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Счита, че правилно районният съд е преценил за съществени допуснатите процесуални нарушения, тъй като засягат основни права на дружеството и са опорочили административнонаказателното производство още в неговия начален стадий. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по справедливост и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 17-2500078 от 29.05.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград, с което за нарушение на чл. 9, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 5 от ППЗТМТМ, на жалбоподателя „Максима България“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], представлявано от управител П. П. П., е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 76, ал. 3 от ЗТМТМ.

От фактическа страна въззивният съд установил, че на 12.03.2025г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Разград са извършили проверка по работни места в обект – магазин „Т-маркет S 432“, находящ се в гр. Разград, ж.к. „Орел“, ул. „Юмрукчал“ № 15, стопанисван от „Максима България“ ЕООД – гр. София. При проверката е констатирано, че в обекта работи по трудово правоотношение, считано от 01.10.2024г. лицето В. Т. Г., гражданин на Руска Федерация с постоянно пребиваване в Р България, съгласно Разрешение № 701258327, валидно до 25.10.2027г., същата и член на семейство на български гражданин. Между нея и Работодателя имало сключен Трудов договор № 2224 от 01.10.2024г., като в 7-дневния срок от възникване на трудовото правоотношение Работодателят не е декларирал заетостта на лицето в „Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Разград, което е в нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗТМТМ във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 5 от ППЗТМТМ.

При проверката по работни места присъствали единствено наети в обекта лица, като не е установено определено от Работодателя длъжностно лице, което да го представлява пред контролните органи.

При горните обстоятелства чрез „Български пощи“ ЕАД до Работодателя били изпратени две покани - до седалището и адреса на управление на дружеството в гр. София, за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград за съставяне на АУАН за констатираното нарушение на трудовото законодателство. Първата покана с изх.№ 25029995 от 15.04.2025г. се е върнала в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Втората покана с изх.№ 25034567 от 23.04.2025г. е получена от „П.“ без посочено качество на лицето-получател, без отбелязани върху Известието за доставяне дата и час на получаване на пратката и с нечетливо пощенско клеймо. В тази покана бил определен двудневен срок от получаването й за явяване на представител на дружеството в часовия интервал от 14:00 до 15:00 часа.

На 29.04.2025г., в отсъствието на Работодателя или друг негов представител, на „Максима България“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], бил съставен, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, АУАН № 17-2500078 за посоченото горе нарушение, извършено на 09.10.2024г.

АУАН бил изпратен на 05.05.2025г. отново чрез „Български пощи“ ЕАД за връчване на Работодателя по седалище и адрес на управление, като е получен от „Светлана П.“, отново без посочено длъжностно качество на лицето – получател, без отбелязани дата и час на получаване. Върху пощенското клеймо на Известието за доставяне се чете дата – 07.05.2025г.

Въз основа на АУАН, на 29.05.2025г. било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 17-2500078П. То също е изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД за връчване на санкционираното лице, като е получено от „П.“, без посочено длъжностно качество, на 02.06.2025г., в 15:50 ч.

Актосъставителят А. С. М., разпитана като свидетел във въззивното производство, е дала показания по спомен, че определеният двудневен срок в поканата за съставяне на АУАН изтичал в събота или неделя, поради което изчакала да мине и понеделник, дата 28, след което съставила АУАН на 29.04.2025г. Изчакала цял ден да се яви Работодателя или негов представител, след което съставила Акта в негово отсъствие. Документите й били предоставени по куриер, като в периода на изчакване осъществила комуникация с лице, упълномощено от работодателя, чието име не помни, което изразило намерение да поискат сключване на споразумение във връзка с констатираното нарушение.

С административнонаказателната преписка е представено Пълномощно с нотариална заверка на подписите върху него от 02.09.2022г., с което управителят на „Максима България“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], е упълномощил изрично И. Г. Ц. – служител на дружеството, да го представлява пред Инспекция по труда както и пред всякакви държавни и общински органи и служби, доколкото това е необходимо за осъществяване на предоставените с пълномощното права, вкл. да подписва АУАН и НП, издадени от Главна инспекцията по труда и нейните подразделения.

По преписката са представени и разпечатки от „Проследяването на пратка ИНТЕРКОНЕКТ“, установяващи статуса на различни етапи (създаване, приемане и доставка) на изпращаните от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград до „Максима България“ ЕООД – гр. София документи, според които разпечатки пратката, съдържаща Поканата с изх.№ 25034567 от 23.04.2025г. за съставяне на АУАН е доставена на 24.04.2025г. в 15:43 часа.

С оспореното по касационен ред решение Разградски районен съд е отменил издаденото срещу „Максима България“ ЕООД – гр. София Наказателно постановление поради допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване процесуалните права на санкционираното дружество. Съдът преценил, че е опорочена процедура по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, когато той е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Районният съд приел, че в процесния случай липсват доказателства жалбоподателят да е бил поканен по съответния ред за съставяне на акта - липсва редовно връчена покана, като не е ясно кога и от кого е получена, не е ясно получателят „П.“ дали е длъжностно лице, натоварено да получава кореспонденция от държавните органи, още повече, че в преписката е приложено пълномощно за оправомощаване на конкретно длъжностно лице, натоварено с такива функции, което не е същото, отбелязано в Известието за доставяне. Съдът приел също, че не са ясно посочени датата и мястото за съставяне акта, като не са съобразени особеностите на случая, свързани с отдалеченото разстояние от седалището на дружеството в гр. София до гр. Разград, за да се гарантира възможност за организиране явяването на представител на дружеството.

Решението на РС - Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Касационната инстанция приема въззивното решение за правилно като споделя изводите на районния съд за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на санкционираното дружество и представляващи достатъчно основание за отмяна изцяло като незаконосъобразно на издаденото Наказателно постановление.

Преди всичко правилна е преценка за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са безспорно доказани предпоставките за това. В настоящото производство, с оглед обекта на констатираното нарушение – нает на работа гражданин на трета държава, са приложими правилата за съставяне и връчване на АУАН, регламентирани в ЗАНН и ЗТМТМ. Специалната норма на чл. 79 от ЗТМТМ въвежда особени правила за връчване на АУАН, но не и за неговото съставяне, поради което и по препращане от чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ относно съставянето на Акта приложение намират правилата на чл. 40 от ЗАНН.

Според общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя, респективно на негов законен представител или упълномощено лице. Няма пречка АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, но само ако са изпълнени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като регламентира две хипотези:

• нарушителят да е известен на актосъставителя, но не може да бъде намерен или

• след покана не се яви за съставяне на акта.

В разглеждания случай актосъставителят е приел наличие на предпоставки по втората хипотеза, която изисква поканата за съставяне на АУАН да е връчена надлежно на нарушителя, същият да е информиран точно и ясно за датата и мястото на съставяне на АУАН и да са му указани последиците от неявяване, като въпреки това не се явява за съставяне на АУАН и неявяването не се дължи на обективни причини, за които контролните органи да са информирани. Задължението за призоваване на нарушителя за съставяне на АУАН е на съответните контролни органи. Съобразно препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН за призоваване и връчване на призовки и съобщения в административнонаказателното производство са приложими разпоредбите на НПК. Така, съгласно чл. 180, ал. 5, изр. 1 от НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. В случая, както правилно е констатирал и районният съд, поканата за съставяне на АУАН е получена от лицето „П.“, за което липсват данни, че е представител на дружеството или негов работник/служител, натоварен да приема книжата. С оглед на това правилно е прието от въззивния съд, че поканата е нередовно връчена. Липсват безспорни доказателства същата да е достигнала до знанието на законния представител на дружеството и кога е станало това, за да организира редовното и своевременно явяване на представител при съставянето на АУАН. Нещо повече, по свидетелски показания на актосъставителката тя лично е осъществила контакт по телефон с лицето, изрично упълномощено да представлява работодателя, заявило и намерение за сключване на споразумение, но тези обстоятелства не са официално удостоверени, вкл. и факта, да е било поканено по телефон да се яви за съставяне на АУАН, като имащ значение при преценката за наличие на предпоставки АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушителя.

По този начин не е безспорно доказано, че Работодателят е узнал за срока, в който следва да се яви за съставяне на АУАН, респ. актът е съставен в отсъствието на нарушителя без да са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Нарушен е и редът за предявяване и връчване на АУАН. Както беше обсъдено по-горе, в процесния случай е приложим особеният ред за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 79, ал. 2 от ЗТМТМ. Съгласно посочената разпоредба АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Използването на последния способ е възможно само при невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя. В случая не са налице каквито и да било доказателства, че представляващия дружеството е бил търсен, призоваван, уведомяван за връчване на АУАН. Не се установи, а и не се твърди, че е правен опит за лично връчване на АУАН на управителя на дружеството или на упълномощения от него представител. Актосъставителят е следвало да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в неговото отсъствие, и едва след това, ако има пречки за лично връчване, тогава да пристъпи към изпращане на АУАН с препоръчано писмо с обратна разписка. Дори и процедирано преждевременно по този ред, то отново липсват безспорни доказателства АУАН да е надлежно връчен на нарушителя, предвид, че отново получателят е лицето “П.“ без да е доказано, че е работник/служител, натоварен да приема книжата от името на дружеството-Работодател.

Значението на процедурата по предявяване на АУАН се извежда и от разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, според която в случай, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя, респ. не издава наказателно постановление. Административнонаказващият орган е следвало да констатира, че АУАН не е предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване и едва след това да издаде наказателно постановление. В случая не е била изчерпана възможността за връчване на АУАН лично, както на представляващия дружеството на адреса на управление на същото, така и на всяко лице със съответните представителни права. Неспазването на процедурата по предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, доколкото липсват гаранции, че нарушителят се е запознал с АУАН, осигурена му е възможност да възрази срещу него и да упражни надлежно правото си на защита чрез възражение. Нещо повече, преградена е възможността по чл. 43, ал. 5, изр. 2 във вр. с чл. 58г, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ, за упражняване правото на нарушителя в 14-дневен срок от връчването на АУАН да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение, за което изрично е било изразено желание от упълномощеното с представителни функции лица в телефонен разговор с актосъставителя. В случая, единствено неспазването на законоустановения ред за предявяване и връчване на АУАН е преградило възможността за приключване на административнонаказателното производство по обсъдения привилегирован за нарушителя ред. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП, за което съдът следва да следи служебно.

По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъда оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 130.00 лева (сегашната редакция от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.). Посоченото възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на конкретния случай.

Предвид въвеждането, считано от 01.01.2026г., на еврото като парична единица в Република България и при съблюдаване на принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро, регламентиран в чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, то посочената дължима сума за разноски от 130.00 лева, следва да се счита за стойност в евро, представляваща 66,47 евро при прилагане на официалния валутен курс (1 евро = 1,95583 лева) и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 от цитирания закон.

На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат поети Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган, издател на отмененото наказателно постановление, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Разград