Решение № 107 от 27.2.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1101/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК. Въззивна жалба с вх.№16737/15.08.2023г. е подадена от адв.В. К., пълномощник на А. С. Д., с ЕГН •••••••••• и адрес: гр.Благоевград, ул.“••, против Решение №452/29.06.2023г. по гр.д. №1206/2022 по описа на РС Благоевград. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за неправилен, незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необсъждане на доказателства, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявеният първоначален иск и да уважи предявените насрещни искова. С въззивната жалба не са представени нови доказателства. Направено е искане за присъждане на сторените разноски, включително в настоящото производство. Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Излага съображения, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и иска същото да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания. Претендира разноски С решението по гр.д. №1206/2022 по описа на РС Благоевград, съдът e осъдил А. С. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Благоевград, ул. „••, да заплати на „Соларпро Кънстракшън” АД, ЕИК 205194721 със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. ••Д, представлявано от М.В.В.-изпълнителен директор сумата от 2877, 16 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща главница - обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 26.05.2022г. до окончателното погасяване и направените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 4098, 69 лв. /четири хиляди деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/; отхвърлил е насрещните искове с правно основание чл.128, т. 2 КТ, чл.121, ал.4 и 5 КТ вр. с чл. 6, ал.2 от НУРКИРСРПУ, чл.5а от НУРКИРСРПУ вр. с НСКСЧ, чл. 143 КТ вр. с чл.262, ал.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от ответника А. С. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Благоевград, ул. „•• срещу ищеца "Соларпро Кънстракшън” АД, ЕИК 205194721 със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. ••Д, представлявано от М.В.В.-изпълнителен директор за заплащане на следните суми: сумата от 1058, 44 лева /541, 17 евро/, представляващи неизплатена част от договорено съгласно допълнително споразумение трудово възнаграждение за 20 работни дни, положени през месец февруари 2022 година; сумата от 398, 72 лева /203, 86 евро/, представляващи неизплатена част от договорено съгласно допълнително споразумение трудово възнаграждение за 13 работни дни, положени през месец март 2022 година; сумата от 745, 20 лева /381, 03 евро/, представляващи разликата между договорения съгласно допълнително споразумение размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец февруари 2022 година и за сумата от 1443, 56 лева /738, 08 евро/, представляващи разликата между договорения съгласно допълнително споразумение размер на трудовото възнаграждение и размера на установената основната работна заплата допълнителните трудови възнаграждения за същата работа в Ирландия, за месец март 2022 година; сумата в размер на 1 575, 00 евро, представляващи неизплатен извънреден труд за 10 дни, положени през почивни дни периода на командироване 11.01.2022г. - 19.03.2022г.; сумата в размер на 168, 00 евро, представляваща неизплатен извънреден труд за един ден, положен през официален празник — 03.03.2022г. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран. За да се произнесе по доводите в жалбата, БлОС въз основа на тезите на страните, закона и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна: Страните нямат доводи срещу приетото от РС, установяващо се от събраните доказателства, че ответникът по първоначалния иск А. Д. се е намирал в трудови правоотношения с ищеца, което се установява и от приетия по делото трудов договор № 300432/30.03.2020г.. Ответникът Д. е заемал при ищеца длъжността „работник в строителството“. Уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение е 650 лв. В трудовия договор е включен и срок за изпитване в полза на работодателя. В чл. 4 от процесния трудов договор е уговорено между страните, че срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 326 КТ ще бъде еднакъв за всяка една от страните, като същият е определен на един месец. От представеното по делото Допълнително споразумение № ДС-300432-5- 3/11.02.2022 година, се установява, че при условията на чл. 121аКТ работодателят е командировал работника-служителя в Ирландия, Нидерландия, Франция и Дания за изграждане на фотоволтаични електро централи според приложен график с договорени параметри. Продължителността на командироването е от 11.01.2022г. до 15.04.2022. Страните се съгласили, че дължимото се на ответника брутно трудово възнаграждение за полагания от него труд за всеки изработен час, с включени транспорт и настаняване в държавата на командироване в Ирландия е 10, 50 евро /десет евро и петдесет евроцента/. Не е спорно, че ответникът по първоначалния иск заминава за Ирландия на 11.01.2022г., където е работил до 20.03.2022г. Работата на ответника в Ирландия се изразявала в изграждането на соларни паркове. На 20.03.2022г. ответникът депозира заявление до ищеца, с което на основание чл. 326, ал. 1 КТ направил изявление за прекратяване на трудовия договор. Със заявлението ответникът изрично заявил, че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие и че желае прекратяването му да е считано от 20.03.2022. Безспорно е между страните, че считано от 20.03.2022г. посочената трудовоправна връзка е прекратена със Заповед № 0964/20.03.2022 година за прекратяване на трудово правоотношение по трудов договор № 300432/30.03.2020г., като в заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Настоящият съдебен състав намира, че решението по първоначалния иск с правно основание чл.220 КТ е правилно. Видно от допълнителното споразумение по чл. 121а КТ, подписано от страните е, че в същото е уговорено възнаграждението, условията за плащане на пътните и квартирни разходи. При командироване на работници или служители в случаите на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ страните имат възможността именно с допълнителни споразумения да могат да се споразумяват за изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването, каквато възможност е визирана и в чл. 2, ал. 1 Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, издадена на основание ал. 8 от чл.121а от КТ. В чл. 1 от Наредбата е постановено, че с нея се уреждат условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121 а от КТ, а в чл. 2, ал. 2 е посочено съдържанието на допълнителното споразумение, като изрично е визирана и необходимостта от данни за финансовите условия на командироването. Това споразумение не променя редът и правните последици при прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно установената практика по чл. 290 от ГПК /вж. освен посоченото решение с № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на IV г. о. на ВКС, още и решения № 765 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 228/10 г. на III г. о., № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. на III г. о./ - страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. С изтичане на уговорения срок за изпитване в трудовия договор, договорът се счита за окончателно сключен по силата на нормата на чл. 71, ал. 2 КТ, т. е. страните са обвързани от безсрочен трудов договор.Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни – чл. 326, ал.2 КТ. „Неспазването на срока на предизвестието“ означава, че страната, която го отправя или страната, към която е отправено, предпочита да не изчака неговото изтичане, а да го прекрати преди този момент. Когато това право на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока на предизвестието е използвано, трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който е посочила страната, поискала прекратяването преди изтичане на срока на предизвестието. Това е изтичането на последния ден от срока на предизвестието, през който то е било "отработвано". Ако то изобщо не е било "отработвано", трудовият договор, макар и прекратяван с предизвестие, се прекратява от деня на връчване на предизвестието. Във всички тези случаи меродавен е моментът на прекратяването на трудовия договор, посочен от страната, която е поискала „преждевременното“ прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор може да се прекрати най-рано от деня на получаване на предизвестието - ако неговият срок не се спази, а се приложи чл. 220 КТ. Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Всички тези предпоставки са налице в случая и правилно районният съд е уважил претенцията на първоначалния иск. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява и размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника за пълния отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение (месец февруари 2022г.), а именно 2877, 16 лв. По насрещните искове решението е частично неправилно. По делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд. Последното е видно от приетите по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, поради което решението, с което са отхвърлени насрещните искове за извънреден труд е правилно. По отношение на претенцията за неизплатено трудово възнаграждение в пълен размер. В случая е приложима Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент, внесените изменения с Директива /ЕС/ 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018г. Директивата е транспонирана в националното законодателство, уреждащо този вид отношения – чл. 121а КТ с измененията в ДВ, бр. 105 от 2016 г., като съгласно ал. 4 от същата разпоредба за срока на командироване или изпращане на работника се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. За целите на настоящата директива понятието „възнаграждение“ се определя от националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът, и означава всички съставни елементи на възнаграждението, които са задължителни по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби или на колективни трудови договори или арбитражни решения, които в тази държава членка са били обявени за общоприложими или се прилагат в съответствие с параграф 8. Без да се засяга член 5 от Директива 2014/67/ЕС, държавите членки публикуват информацията за реда и условията на работа, в съответствие с националното право и/или практика, без ненужно забавяне и по прозрачен начин, на единния официален национален уебсайт, посочен в същия член, включително съставните елементи на възнаграждението, посочени в трета алинея от настоящия параграф и реда и условията на работа в съответствие с параграф 1а от настоящия член. Предвид горното правилно съдът е приел, че минималното възнаграждение е 10, 50 евро, тъй като това е информацията на официални уебсайт. Държавите членки гарантират, че информацията, предоставяна на единния официален национален уебсайт, е точна и актуална. Но неправилно първостепенният съд е отхвърлил насрещните искове за сумата от 1058, 44 лева /541, 17 евро/, представляващи неизплатена част от договорено съгласно допълнително споразумение трудово възнаграждение за 20 работни дни, положени през месец февруари 2022 година и за сумата от 398, 72 лева /203, 86 евро/, представляващи неизплатена част от договорено съгласно допълнително споразумение трудово възнаграждение за 13 работни дни, положени през месец март 2022 година. От допълнителното заключение на експертизата се установява, че дължимото възнаграждение за м. февруари 2022г. е 3313.39 лева, от която сума е платена 2254.95 лева или не е заплатена сумата от 1058.44 лева, а за м. март 2022г. дължимото възнаграждение е 1489.96 лева, от която сума е платена 1091.24 лева или дължимият остатък е 398.72 лева. Ответникът по делото не е доказал да е заплатил тези суми на ищеца по насрещния иск и същите следва да му се присъдят. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По отношение на разноските. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор/чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството / за свидетели, вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда.Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал.3 ГПК/.Към тях не следва да се включват разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като такива не се дължат от работника или служителя по силата на специалния закон. Поради което неправилно е осъден работникът да заплати на ищеца по първоначалния иск разноски за държавна такса и за вещо лице. Представен е списък за първа инстанция от ищеца по първоначалния иск, че от същия е заплатено адвокатско възнаграждение 519.60 лева с ДДС за защита по чл.220 КТ. В случая първоначалния иск е уважен изцяло и на същия се дължи възнаграждение в пълен размер от 519.60 лева, на основание чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата, което е под минималния и не следва да се намали поради прекомерност. По насрещните искове също следва да се присъди пълният размер от 2964.00 лева, тъй като в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК резултат на пълен или частичен /в резултат на изменение чрез намаление на размера/ отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод /аргумент от чл.78, ал.2 ГПК/. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 3 от Наредбата претендираното възнаграждение е под минимума по насрещните искове и не следва да се намали поради прекомерност. Работодателят следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 100 лева в полза на РС Благоевград за уважените насрещни искове. Относно искането на ищеца по насрещния иск. Същият не е посочил каква част от възнаграждението е за първоначалния иск и за насрещните искове, поради което съд приема, че половината е уговорено по насрещния иск. Същото не е прекомерно и не следва да се намали, съобразно уважената част от насрещните искове следва да се присъдят 351, 20 лева. Във въззивното производство не следва да се присъждат разноски на въззивника, тъй като не е доказал извършването на такива. По отношение на въззиваемата страна, която е представила доказателства за платено адв.възнаграждение по делото, но не е приложила договор за договор за правна защита и съдействие. Страните по делото не са задължени да представят договор за правна помощ, за разлика от пълномощното за процесуално представителство /в случая по делото е представено пълномощно /, а и за такъв договор писмена форма не е предвидена в закона, поради което съгласието за осъществяване на такава помощ е валидно и ако то не е изразено писмено /писмената форма на договора за правна помощ и съдействие не е условие за неговата действителност, а служи за доказване на уговореното между страните/. Съгласно чл. 36, ал.1 и ал.2 от ЗАдв, съгласно които адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което уговаря със своя клиент следва, че когато страната упълномощи адвокат да я представлява по дадено дело и той е извършил процесуални действия от нейно име по делото, тя дължи уговореното възнаграждение. Когато договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, а са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение в полза на адвокатско дружество, чийто адвокати са извършил процесуални действия от нейно име по делото, такова плащане следва да се определи като реално извършено.- Определение № 269 от 23.02.2023 г. на ВКС по ч.гр.дело № 476/2023 г., III гр.о. В случая липсва договор за правна защита и съдействие пред въззивна инстанция, но е представена фактура и банково извлечение, от които се установява, че същото е заплатено от въззиваемата страна. За въззивното производство не е посочено каква част е за защита по насрещния иск и по първоначалния, поради което съдът приема, че половината е за първоначални иск 1320 лева, което следва да се присъди в пълен размер, а по насрещните искове, съобразно отхвърлената част или 1047.30 лева. Воден от горното, Съдът