Решение № 10 от 12.1.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 813/2023 г.
Окръжен съд - Хасково12.01.2024 г.докладчик ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение №160/10.10.2023г., на Районен съд – Харманли по гр.д.№125/2023 г. по описа на съда. ОСЪЖДА С. К. Е., с ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес ••••, да заплати на „Електроразпределение ЮГ “ ЕАД, с ЕИК 115552190, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, ет.2, офис 6, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата от 100, 00 лв. - разноски за въззивното производство - за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение №160/10.10.2023г., по гр.д.№125 по описа на 2023г., Районен съд - Харманли е отхвърлил иска на С. К. Е., с ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: •••• против „Електроразпределение ЮГ “ ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, ет.2, офис 6, за отмяна на заповед № ••• от З. Б. ••••• на „Електроразпределение Юг“ и инж. С. В., ••• на „Електроразпределение Юг“ за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, с правно основание чл.188, т. 1, вр. чл.187, ал.1 т.5 от КТ, като неоснователен.На основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК С. К. Е., с ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „Електроразпределение ЮГ “ ЕАД, ЕИК 115552190, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, ет.2, офис 6, сумата в общ размер на 480, 00 лв. - разноски по делото. Недоволен от решението е останал въззивникът С. К. Е., който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Считат, че по делото е установено по несъмнен начин, че не е било извършено твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.5 от КТ- неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Твърди се в жалбата, че всички предписани и наредени от представителя на работодателя действия, които ищецът е изпълнил са били посочени в представените от него писмени обяснения поискани му с писмо изх.№ ••••, които не били обсъдени от съда. Съдът не мотивирал защо приема, че ищецът не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд въпреки противоречието в показанията на свидетелите, които са специалисти в отдел „Безопасност на труда и противопожарна безопасност“ при ответното дружество и са служители на КЕЦ Харманли, които при преглед констатирали, че ищецът не е ползвал Y-образно въже към сбруята. Изложени били мотиви относно спазване на реда за налагане на наказанието, разгледани били процедурите за безопасност и извършването на периодични инструктажи и защо съдът приема, че определеното от работодателя наказание съответства на извършеното нарушение. Липсвали мотиви, които да посочат защо се приема нарушение на трудовата дисциплина въпреки същественото противоречие в показанията на свидетелите и факта, че същите работят в ответното дружество. Претендират от въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд - Харманли и да постанови ново по съществото на спора, с което изцяло да уважи исковата претенция. Претендират присъждане и на разноските по делото. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Електроразпределение юг“ЕАД гр.Пловдив, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд – Харманли. Претендират разноски за настоящото производство. СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, установи следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 188, т.1, вр. чл.187, ал.1 т.5 КТ - за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите заявени във въззивната жалба. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена, поради което изцяло се споделя от състава на въззивния съд. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РС -Харманли. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“, с правно основание чл. 188, т.1, вр. чл.187, ал.1, т.5 КТ. Страните се спорят относно наличието на трудово правоотношение между тях, възникнало на 12.07.1991 г., с подписването на представения по делото трудов договор / л.44/, както и че на ищeца е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Със заповед № •••• издадена от инж.С. В., ••• на „Електроразпределение Юг“ и З. Б., ••• на СД, на основание чл. 192, ал.1, вр. чл.186 КТ, на ищеца С. К. Е. е наложено наказание „забележка“ за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 5 от КТ. Ищeцът оспорва правилността и законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че е спазвал изцяло предохранителните мерки и не е нарушил здравословните и безопасни условия на труд и, че заповедта се основава единствено на устните разкази на присъствалите на мястото на злополуката негови колеги и на констатации на служители на работодателя, които не били подкрепени с никакви доказателства, обосноваващи наложеното му от работодателя дисциплинарно наказание "забележка", поради което и заповедта била не мотивирана.Ищецът С. К. Е., на длъжност „••••“ при КЕЦ- Харманли, „Електроразпределение юг“ЕАД, гр.Пловдив отрича да е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.5 КТ – неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и по точно нарушение на чл.35 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически топлофикационни централи и по електрически мрежи, нарушение на чл.60 от Наредба № 2 от 22.02.20004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условния на труд при извършване на строително-монтажни работи и служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязо-решетъчна конструкция /ЖРК/, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи виновното неизпълнение на трудовите задължения от ищеца, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В писмените обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, ищецът Е. не отрича, че на 14.02.2022 г., ••• „Поддържане" в КЕЦ Харманли - И. К. е възложил на него и на П.П. и на Х. С. извършване на работа по наряд №•••.Посочва се в обяснениета, че при изкачване на стълбата и достигане на височина за работа, при закачане на позициониращото въже е загубил равновесие и е паднал на земята, при което е загубил съзнание. В болницата разбрал, че колегите му са се погрижили за него и са извикали линейка. Не бил запознат с констатациите на специалистите от отдел „Безопасност на труда и противопожарна безопасност”, като твърди че по време на извършване на работата се е съобразил с изискванията за безопасност. При трудов спор за оспорване законността на наложеното дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя.Доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя, който при условията на главно и пълно доказване следва да докаже вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Дисциплинарното наказание е наложено, за това, че на 14.02.2022г. около 11, 00 часа, при извършване на работа по Наряд № •••• по въздушен електропровод (ВЕ) 20 кV, извод •••, за демонтаж на проводници и присъединяване кабел 20 kV на желязорешетъчен стълб (ЖРС) № 110/9 е настъпила трудова злополука със С. К. Е., в качеството му на изпълнител на работата. По делото е установено, че на ищеца е била оказана първа лекарска помощ и са били уведомени ••• КЕЦ - Харманли, ръководител група „Поддържане” и отдел „Безопасност на труда и противопожарна безопасност”. На място е пристигнала линейка на ЦСНМП гр. Маджарово и С. Е. е бил транспортиран по спешност до МБАЛ град Хасково за изследвания и лечение. Съставен е протокол за трудова злополука № •••• приет като писмено доказателство. Видно от приетия като писмено доказателство доклад за обследване на злополуката при извършеното обследване на мястото на инцидента от специалистите на отдел „Безопасност на труда и противопожарна безопасност” при работодателя и служители на КЕЦ Харманли е установено, че С. Е. не е използвал Y-образно въже към сбруята за обезопасяване при изкачване и работа на височина, което било в нарушение на служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязо-решетъчна конструкция (ЖРК). От устните обяснения, дадени от работещите по наряда ••• от КЕЦ - Харманли П. П., ••• и Х. С., ••• по издадения наряд, се установява, „е след изкачване на височината за работа, при позициониране на стълба посредством позициониращото въже на сбруята, С. Е. е загубил равновесие и е паднал от височина приблизително 7, 5 м. върху земята. На 20.12.2022 г.е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание "забележка". Заповедта е връчена на 04.01.2023 г. на ищеца. По делото е представена и длъжностна характеристика, подписана от ищеца, в която са посочени основните нормативни актове, които трябва да познава лицето заемащо длъжността / л.39/. Спорните по делото въпроси, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани с въведеното от въззивника възражение за допуснати нарушения при постановяване на обжалваното решение - неправилно възприемане на относимите факти и обстоятелства към материалноправния спор и липса на мотиви, които да посочват защо съдът приема, че има нарушение от страна на ищеца въпреки противоречието в показанията на разпитаните по делото свидетели. При разглеждане на делото първоинстанционнният съд е събрал относими към предмета на спора писмени и гласни доказателства, след съвкупната преценка на които е достигнал до извод, който изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционния съд, относно законосъобразността на заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ са правилни и в съответствие с материалния закон. Заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, отговаря на въведените изисквания относно съдържанието посочени в чл. 195, ал. 1 КТ. Посочена е датата на която работодателят твърди, че е извършено нарушението, подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в какво се изразява нарушението, че на 14.02.2022г., около 11, 00 ч., при извършване на работа по наряд № ••• по въздушен електропровод (ВЕ) 20 кV, извод ••••, за демонтаж на проводници и присъединяване кабел 20 kV на желязо решетъчен стълб (ЖРС) № 110/9 е настъпила трудова злополука със С. Е., в качеството му на изпълнител работата и че същият не е изпълнил техническите мерки за безопасност, а именно не е използвал Y - образно въже към сбруята за обезопасяване при изкачване и работа на височина, което му действие било в нарушение на служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязо- решетъчна конструкция (ЖРК) и че с тези си действия е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1 т.5 от КТ - неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и по-точно нарушение на чл.35 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи което било нарушение на чл. 60 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязо- решетъчна конструкция. Неспазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труда е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, което нарушение законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ. Преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от работника са били представени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ Настоящият съдебен състав приема, че описаното в заповедта нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ се доказва чрез приетите по делото доказателства, разпита на свид. П.Д.П. и на свид.Х.Р.С., и от заключението на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза. Видно от доклада за обследване на злополуката изготвен от ответника и неоспорен от ищеца по време на изкачване по стълбата, С. Е. не е ползвал задължителните предпазни средства за работа на височина на ЖР стълб-Yобразно въже с куки. Неизползването на задължителното предпазно средство - Yобразно въже с куки е нарушение, което предполага настъпване на възможни неблагоприятни последици както за работодателя така и за живота и здравето на ищеца и е предпоставка за възникване на събитие, водещо до сериозни последици за здравето и живота му. Допуснатото от ищеца нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1 т.5 от КТ- неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и и по чл.35 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, което е нарушение и по чл. 60 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязо-решетъчна конструкция обосновава налагане на дисциплинарно наказание, като преценката за вида на наказанието съгласно разпоредбата на чл.189 от КТ се определя от тежестта на нарушението и от обстоятелствата при които е извършено. Настоящият състав приема, че при определяне на наказанието работодателят правилно е отчел тежестта на нарушението на ищеца, който въпреки, че е бил инструктиран не е изпълнил техническите мерки за безопасност, а именно не е използвал Y - образно въже към сбруята за обезопасяване при изкачване и работа на височина, което му действие е в нарушение на служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязо-решетъчна конструкция (ЖРК), като с действията си е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1 т.5 от КТ - неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Допуснал е нарушение и на чл.35 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи и нарушение на чл. 60 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и служебна инструкция СВ-01-075 за безопасност при работа по желязо- решетъчна конструкция. При така установените по делото факти и обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че искът на С. К. Е., против „Електроразпределение ЮГ “ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, ет.2, офис 6, за отмяна на заповед № •••• от З.Б., ••• на „Електроразпределение Юг“ и инж. С.В., ••• на „Електроразпределение Юг“ с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с правно основание чл. 188, т.1, вр. чл.187, ал.1 т.5 от КТ е неоснователен и го е отхвърлил. Поради съвпадане изводите и на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба, искането за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна е основателно. На основание чл.78 ал.3, вр. ал.8 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивното производство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв., като размерът е определен съобразно чл.23, т.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така, съдът
Цитирани разпоредби
19- чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ
- чл. 78, ал. 3
- чл. 187, т. 5 КТ
- чл. 188, т. 1
- чл. 60
- чл. 12 ГПК
- чл. 258 ГПК
- чл. 259, ал. 1 ГПК
- чл. 263, ал. 1 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 272 ГПК
- чл. 186 КТ
- чл. 189 КТ
- чл. 193, ал. 1 КТ
- чл. 195, ал. 1 КТ
- чл. 192, ал. 1
- чл. 23, т. 4
- чл. 235, ал. 2
- чл. 35