Решение № 7690 от 16.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 13071/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 11755 от 26.10.2022г., постановено по гр. дело № 43007/2022г. по описа на СРС, 78-ми състав са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 187, ал. 5 /изм./, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца К. Б. И. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи, с искане да заплати сумите от 2 200, 06 лева – обезщетение за положен извънреден труд под формата на нощен труд при преизчисляване с коефициент 1, 143 през периода 01.08.2019г. – 31.07.2022г. и 305, 45 лева – обезщетение за забава за периода 01.10.2019г. – 09.08.2022г. С решението е осъден К. Б. И. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, деловодни разноски. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. Б. И., с която се обжалва решението изцяло. В жалбата са изложени съображения, че в рамките на възникналото правоотношение и конкретно в рамките на процесния период ищецът бил изпълнявал задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност, работейки на смени по график, включително и през нощта, при сумирано изчисляване на работното време. Поради което в негова полза било възникнало правото да получи месечното си възнаграждение за положения труд, което съгласно чл. 176 от ЗМВР се състояло от основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за извънреден труд- трудът, който се полагал по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- арг. от чл. 143, ал. 1 КТ. Сочи, че в конкретния случай било установено, че през исковия период ищецът бил положил нощен труд, работейки на смени. Излага съображения, че при липса на правило за отчитане на нощен труд в специалния закон и в наредбата, издадена на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР, при сумирано отчитане на работното време на служителите на МВР, работещи по служебното правоотношение, следвало да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Счита, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време при държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнявала нормата на работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата 8. Получените часове над тази норма се отчитали като положен труд извън редовното работно време. Сочи, че посочената наредба не предвиждала превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния труд. Предвид това се прилагал установения в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд. Поддържа, че правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни било в синхрон с правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, като за процесния случай за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143 следвало да се вземат предвид при решаването на въпроса дали бил положен извънреден труд от страна на ищеца. Твърди, че от заключението на вещото лице се установявало, че ищецът бил положил общо 1656 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1, 143, били в размер на 236, 82 лева. Предвид което изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете били неправилни. Сочи, че искът за мораторна лихва бил основателен и доказан по размер. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. С молба от 03.11.2025г. са посочили, че оспорват въззивната жалба. Изложени са съображения, че не е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време на държавните служители в МВР. Поддържат, че не споделят твърдението на ищеца за преизчисляване на положения от него нощен труд по смисъла на чл. 9 НСОРЗ, който се прилагал по трудовите правоотношения. В същия смисъл били и разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2023г., постановено по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС. Считат, че не следва да се преобразува и заплаща труд, положен през нощта като извънреден. В конкретния случай следвало да се приложи ЗМВР и подзаконовата му уредба, който бил специален по отношение на КТ и общата нормативна уредба, регулираща обществените отношения по трудови правоотношения. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението. Претендират разноски. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По правилността на решението, въззивният съд намира следното: Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай между страните не е спорно, че в периода от 01.08.2019г. до 31.07.2022г. ищецът К. И. е изпълнявал държавна служба на длъжност „пожарникар“ в отдел „Пожарогасителна дейност“ към Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи. От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че за периода от 01.08.2019г. до 31.07.2022г. К. Б. И. е работил 207 смени, а положеният нощен труд е общо в размер на 1656 часа. Експертът е посочил, че от направените изчисления се установява, че положеният нощен труд в часове, превърнат в дневен ред, преизчислен с коефициент 1, 143 е в размер на 1892, 82 лева. От заключението се установява, че положеният нощен труд в размер на 1656 часа, приравнен към дневен труд с коефициент 1.143 е в размер на 1892, 82 часа. Поради което часовете труд, получен като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1.143 са в размер на 236, 82 и дължимата сума за извънредния труд е в размер на 2200, 06 лева. Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че преизчислените 236, 82 часа представляват извънреден труд, то възнаграждението за тези часове на база основното часово трудово възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, е в размер на 2200, 06 лева, което не било изплатено. Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и, ал. 6 ЗМВР / приложима редакция на закона - изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016г./, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона - изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 2016г./. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отм., бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020г., Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г. за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи /отменена 03.11.2020г./ и Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отменен 29.07.2022г./. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 - че отработеното време между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт, обаче, липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з- 407 от 11.08.2014г., отм. с Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/. Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ /обн. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г./, поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, която обаче не съдържа аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобИ.е право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. В мотивите на тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. Тълкуването на СЕС приема, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/. Разясненията, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, са задължителни за съдилищата, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Различната регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, сама по себе си не води до извод за наличие на дискриминация на субектите на служебните правоотношения, регламентирани в специалния ЗМВР. Дискриминация би била налице, ако при равни условия дадено лице би било лишено от определени права. Условията на труд, в частност възнаграждението, обаче имат комплексен характер, а също и обусловеност от вида на този труд, поради което не може да се приеме, че останалите условия за служителите във и извън МВР са равни. ЗМВР действително лишава служителите в МВР от увеличено възнаграждение за положен нощен труд при сумирано начисляване на работното време, но им дава право на други видове допълнителни възнаграждения, неприложими спрямо всички категории държавни служители и работници/служители. Те са посочени в мотивите на посоченото Тълкувателно решение. Отделно от това, липсата на определени допълнителни възнаграждения може да намери компенсация и в самия размер на основното възнаграждение, при определянето на което е отчетена спецификата на работата и условията, при които държавни служители полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полагат труда си. От изложеното следва, че при съпоставяне между тези служители и работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, няма допусната дискриминация, забранена от КРБ, ЕКЗПЧОС, ХОПЕС. Служителите в МВР, полагащи нощен труд, не са дискриминирани и спрямо останалите служители от тяхната категория, неполагащи нощен труд, доколкото първите получават допълнително възнаграждение за нощен труд, определено със Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. По силата на тези заповеди за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 часа и 06, 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева. Следва да се посочи също така, че различието в отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, е основано на обективен и разумен критерий /т. 2 от Решение на СЕС по дело С-262/20/. Законодателят е съобразил, че характерът на работата на повечето от държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е такъв, при който по презумпция се налага полагане на труд и през нощта /несъмнено нуждата от служителите на МВР е по всяко време на денонощието/. Ето защо е уредил компенсацията чрез другите привилегии, а не с допълнително възнаграждение /сходно на това, предвидено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Така приетото тълкуване на закона не противоречи и на вторичното право на ЕС. Според т. 1 от цитираното решение на СЕС член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че за процесната група служители законодателят е предвидил други компенсации, поради което и се допуска подобно разлика в уредбата. Не е налице противоречие и с определение на СЕС от 29.07.2024г. по дело С-435/23, което потвърждава направеното вече тълкуване на правото на ЕС с решението по дело С- 262/20 относно допустимостта на разликата в третирането, когато тя се основава на разумен и обективен критерий. В мотивите си СЕС посочва, че преценката дали разликата в третирането е основана на допустима от закона цел е правомощие на националния съд на държавата членка, а по отношение на този въпрос е налице задължително за българските съдилища тълкувателно решение, което не противоречи на разпоредби от първичното и вторичното право на ЕС. Изложеното налага обоснован извод, че в действащото позитивно право за процесния период не е предвидено сумирано изчисляване на работното време и нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, което води до извод за неоснователност на предявения главен иск, а като последица от това и на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва. СРС е достигнал до същия краен резултат, поради което решението следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: При този изход на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ като съдът взе предвид ниската правна и фактическа сложност на спора, както и извършените във въззивната инстанция действия от процесуалния представител на въззиваемата страна /не е подаден отговор на въззивната жалба, а единствено молба за съдебно заседание, съдържаща и съображения по същество на спора/. С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът