Решение № 3080 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 225/2026 г.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Я. Ж. ЕГН •••••••••• против „Боре Груп“ ЕООД ЕИК 205143100, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 150 КТ, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 436 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от девет дни за 2025 год. и сумата от 937.50 лева, представляваща нетно възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 50 часа за периода 30.07.2025 год. до 12.12.2025 год., по трудов договор от 30.07.2025 год., сключен между страните. В исковата молба и уточнителни такива, ищецът твърди, че е полагал труд при ответното дружество по силата на трудов договор, като е заемал длъжност „•••“ в периода 30.07.2025 год. до 12.12.2025 год. с месторабота склад на „•••“ •••, при петдневна работна седмица и осемчасов работен ден. В изпълнение на задълженията си пласирал млечни продукти в Южна България – градовете София, Пазарджик, Стара Загора, Пловдив, Първомай, Юндола, Асеновград, Казанлък, с. Дъбок извор, с. Радиново и други. Пряк началник му било лице с малко име М.. Излага твърдения, че в периода от 30.07.2025 год. до 12.12.2025 год. изработил над 50 часа извънреден труд, който, въпреки многократните устни покани, не му бил заплатен. Дните извънреден труд бил натрупал предимно като доставял стока в гр. Казанлък – общо 18 часа за пет дни в края на м. август 2025 год. Твърди се, че от склада в гр. П. тръгвал за гр. К. в 05.30ч. и си тръгнал от склада в П. между 16.30ч. – 17.30ч. ••• с рег. № ••• и пикап ••• с рег. № •••, като му се налагало да изчаква до три часа след изтичане на работното му време, за да разтовари стока. Пояснява, че прибирайки се от курс от гр. С., след като е отпътувал в 06.30ч. сутринта вместо работния му ден да приключи в 14.30ч. той продължавал да работи като чрез посочените превозни средства доставял различни млечни продукти в магазин „•••“ гр.П., в с. Р. – до фирми „•••“ ЕООД, „•••“, „•••“, както и „•••“ на •••. Въпреки че реално положеният от него извънреден труд бил над 50 часа, претендира заплащането на 50 часа. Тъй като трудовото му възнаграждение в нетен размер било 2000 лева месечно, то за 50 часа извънреден труд претендира да му се заплати от ответното дружество сумата от 937.50 лева. Твърди се още, че му се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск не за седем дни както било посочено в Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение - № 20 от 12.12.2025 год., а за девет дни в общ нетен размер на 436 лева. С допълнителна молба вх. № 4421 от 15.01.2026 год. пояснява, че на 15.01.2026 год. му била изплатена сумата от 180.50 евро или 353.03 лева за седем дни. Счита, че му се дължи обезщетение за още два дни неплатен годишен отпуск. Иска се от съда да уважи исковите претенции. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват по основание и размер. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е полагал труд при ответното дружество на осемчасов работен ден, но с трудово възнаграждение от 1077 лева и договорен платен годишен отпуск 20 работни дни. Оспорва се, че ищецът е полагал извънреден труд, както и че му се дължи обезщетение за девет дни неизползван платен годишен отпуск. Твърди се, че на Ж. се дължи обезщетение за седем дни неизползван платен годишен отпуск, което е изплатено. Моли се исковете да бъде отхвърлени. Претендират се разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа страна: С Определение № 3119 от 12.03.2026 год. /л.43-46/ съдът е отделил като безспорно, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е съществувало валидно учредено трудово правоотношение по силата на Трудов догово𠹕••, като ищецът е заемал длъжност „•••“, при осемчасов работен ден, с основен годишен отпуск 20 дни, както и че на 15.01.2026 год. на ищеца от ответника е заплатена сумата от 180.50 евро – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. От приобщения по делото трудов договор № ••• /л.6/, се установя още, че между страните е договорено основно трудово възнаграждение в размер на 1077 лева, осемчасовия работен ден е бил по график, като ищецът се е задължил да постъпи на работа на 30.07.2025 год. или в седемдневен срок от връчването на екземпляр от договора. От приобщената по делото заповед за прекратяването № •••, считано от същата дата - 12.12.2025 год., трудовото правоотношение между страните е прекратено, като в заповедта е указано, че на ищеца следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за седем работни дни. От представените по делото, по реда на чл. 192, ал.1 ГПК, сканирани копия от дневника за контрол на достъп в предприятието от ••• ЕООД /л.110- 120/ се установява, че в процесния период 30.07.2025 год. до 12.12.2025 год. на територията на дружеството има регистрирания 11 броя посещения от ищеца, управлявайки служебен автомобил – на дати 28.08.2025 год. влизане в 07.50ч. и излизане 08.07ч., на 02.09.2025 год. влизане в 08.07ч. и излизане в 08.17 ч., на 09.09.2025 год. влизане в 15.15ч. и излизане в 15.40ч., на 10.09.2025 год. влизане в 15.15ч. и излизане в 15.35ч., на 16.09.2025 год. влизане в 12.00ч. и излизане в 12.25ч., на 18.09.2025 год. влизане в 08.00ч. и излизане в 08.05ч., на 24.09.2025 год. влизане в 15.00ч. и излизане в 15.20 ч., на 01.10.2025 год. влизане в 12.20ч. и излизане в 12.40ч, на 07.10.2025 год. влизане в 08.45ч. и излизане в 09.00ч., на 09.10.2025 год. влизане в 15.10ч. и излизане в 15.20ч., на 15.10.2025 год. влизане в 15.55ч. и излизане в 16.10ч. По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза от вещото лице Б. В. / л.121-123/, в която експертът сочи, че размерът на неизползвания платен годишен отпуск на ищеца към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника е седем работни дни, определен пропорцинално на отработените месеци, който е изплатен като обезщетение по л. 224, ал.1 КТ. Съдът кредитира така коментираната част на заключението на вещото лице по изготвената съдебно счетоводна експертиза. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното: По иска по чл. 224, ал.1 КТ По предявения иск за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в тежест на ищеца е да установи броя дни, за които претендира да не му е заплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – в случая 9 дни, както и размера на обезщетението. От ищеца се оспорва на първо място признатия му от работодателя - ответник брой дни неизползван платен годишен отпуск и на второ място - размера на брутното трудово възнаграждение, въз основа на който той се изчислява. От ищеца се твърди, че полагащият му се платен годишен отпуск е 9 дни, а не както е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – 7 дни, както и че уговореното трудово възнаграждение между страните, не е в посочения в трудовия договор размер от 1077 лева, а в размер на 2000 лева. Относно размера на уговореното трудово възнаграждение, следва да се посочи, че същото, видно от представения трудов договор, сключен между страните, е в размер на 1077 лева. От ищеца не се ангажираха и не бяха направени допустими доказателствени искания, установяващи размер на трудовото възнаграждение различен от този, посочен в сключения между страните трудов договор. Ето защо, съдът приема, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 1077 лева. Видно от заключението на вещото лице и инкорпорираната в констативно съобразителната част таблица за времето през което е полагал труд при ответника ищецът не е ползвал платен годишен отпуск. Във връзка начина на изчисление на полагащия се годишен отпуск следва да се акцентира върху следното: Съгласно чл. 42, ал. 2 и 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца – чл. 42, ал. 3 НРВПО. Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение /чл. 42, ал. 4 НРВПО/. Ищецът е започнал работа на ••• и е работил до ••• включително /трудовото правоотношение е прекратено, считано от 12.12.2025 год./ Тоест, дължи му се платен годишен отпуск за трудов стаж от четири месеца и 13 дни. Тъй като обезщетението се изчислява пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, то за да се установи размерът на полагаемия отпуск на месец, уговореният от страните 20 дни платен годишен отпуск се дели на 12 календарни месеца. Така, за един месец, полагаемият платен отпуск е 1,67 дни. За четири месеца, полагаемият отпуск е 6.68 дни. За да се изчисли за един ден колко платен отпуск се полага, за да се вземат предвид и останалите 13 дни трудов стаж, се дели полагащият се отпуск за един месец - 1.67 дни, на 30 календарни дни. За тринадесет календарни дни /два дни през м. юли 2025 год. и 11 дни през м. декември 2025 год./ се полага 0.0728 дни или 0.073 дни отпуск. Така, общо за целия период 6.68 дни + 0.073 се получава 6.753 дни, което се закръгля към по-голямото число или 7 дни. От ищеца, не се спори, а и видно от представената разписка /л.33/, на 15.01.2026 год. му е изплатена следващата се сума за седем дни платен годишен отпуск в размер на 180.50 евро в левова равностойност от 353.03 лева. Относно определянето на размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че дължимото на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение се изчислява съобразно методиката, разписана в чл. 224, ал. 2 КТ. Съгласно цитирания текст, обезщетението по предходната алинея /чл. 224, ал. 1 КТ/ се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Съобразно чл. 177 КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съобразно заключението на вещото лице, през м. ноември 2025. /месецът преди прекратяване на трудовия договор/, ищецът е полагалал труд 20 работни дни. Имайки предвид факта, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 12.12.2025 год., то същият, през месец декември е положил 9 работни дни труд, което съвпада и с таблицата, инкорпорирана в съдебно счетоводната експертиза. Предвид това, релевантен за определяне размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ ще бъде м. ноември 2025 год. /м. декември 2025 год. има 19 работни дни/. При брутно трудово възнаграждение от 1077 лева, следва, че брутното дневно трудово възнаграждение на ищеца е 53.85 лева, тоест за седем дни полагаем платен годишен отпуск се дължи обезщетение в брутен размер от 376.95 лева или в нетен, след направените удръжки от 10%, съгласно ЗОДФЛ, на ищеца следва да се изплати обезщетение за неползвания годишен отпуск в размер от 339.26 лева /на ищеца, видно от представената разписка е изплатена дори поголяма сума – 353.03 лева, левова равностойност на 80.50 евро/. Следва да се посочи, че неправилно в представената в констативно съобразителна част на съдебно счетоводната експертиза таблица, с посочени данни от работодателя ответник, е посочено, че брутната сума на дължимото обезщетение за седем дни платен годишен отпуск е 396.79 лева, тъй като това изчисление е направено за 19 работни дни, а през м. ноември 2025 год. – последният пълен отработен от ищеца месец, работните дни са били 20. Съобразно изложеното, се установява, че към датата на предявяване на исковата молба на ищеца се е дължало обезщетение за неползван платен годишен отпуск за седем работни дни в брутен размер от 376.95 лева или в нетен от 339.26 лева /еврова равностойност 173.46 евро/. Предвид настъпилото обаче плащане в хода на процеса на дължимото обезщетение за седемте дни неизползван платен годишен отпуск, то за тези седем дни искът следва да се отхвърли, но поради настъпило плащане в хода на процеса, а за останалите два дни, искът следва да се отхвърли като неоснователен. По иска с правно основание чл. 262, ал. 1 КТ: По предявения иск с правно основание 262, ал.1 КТ в тежест на ищеца е да установи, че в процесния период - 30.07.2025 год. до 12.12.2025 год е полагал извънреден труд, като следва да докаже часовете положен извънреден труд и размера на възнаграждението. Принципът, установен с Кодекса на труда е положеният извънреден труд да се заплаща с установено по императивен начин диференцирано заплащане съгласно разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ. За положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд. Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства – писмени, гласни /свидетелски показания/, заключения на вещи лица и др. Доказването на периода/ часовете положен извънреден труд е в тежест на ищеца - работник. В рамките на настоящото производство, ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи твърдените от него часове положен извънреден труд. В тази насока са ангажирани единствено писмени доказателства – извадка от дневника за контрол на достъп в предприятието от •••, от която се установява, че в процесния период 30.07.2025 год. до 12.12.2025 год. ищецът е посещавал обекта на предприятието общо 11 пъти. Видно от сключения между страните трудов договор ищецът е работил на осемчасов работен ден по график. От самия ищец в с.з. бе посочено, че графикът за следващия ден се е уговарял предходния и няма изготвен писмен такъв. По делото не се събраха доказателства за дните, в които се той е посещавал обекта на ••• ЕООД кога е следвало да започни и приключи работния му ден, за да се заключи дали тези посещения са в извън определените осем работни часа за деня. Изявленията на ищеца, направени в с.з, че на 24.09.2025 год. е излязъл рано сутринта от дома си със служебния автомобил, поради което и за тази дата следва да му се зачете извънреден труд, предвид вписването в дневниците, че е влязъл в обекта в 15.00ч. и излязъл в 15.20 ч., то следва да се отбележи, че не се събраха доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че излизайки рано сутринта от дома си, макар и със служебния автомобил, ищецът е отишъл именно на работа. При липса на писмени графици, отразяващи работното време за деня на ищеца, както и други доказателства, установяващи началния час от който ищецът е започнал трудова дейност през съответния ден, не би могло да се установи дали посещенията в ••• ЕООД са направени в работно или извън работно време и съответно дали следва да се зачетат като извънреден труд. Предвид изложеното, то и искът с правно основание чл. 262, ал. 1 КТ за заплащане на положен от ищеца извънреден труд в периода от 30.07.2025 год. до 12.12.2025 год. в размер на 937.50 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Относно заявените претенции едва в устните състезания, за дължимост на обезщетение, поради оставане без работа и възнаграждение за полагане на труд в празничен ден, то съдът не дължи произнасяне по тях, тъй като заявени едва в устните състезания се явяват недопустими а разглеждане в настоящото производство. По разноските: При този изход на спора и на двете страни се дължат разноски. На ищеца в частта на иска по чл. 224, ал.1 КТ – за признатото като дължимо обезщетение за седем дни неизползван платен годишен отпуск, се дължат разноски, тъй като ответникът е заплатил следващото се обезщетение за тези седем дни след депозиране на исковата молба в съда и така е станал причина за образуване на делото. От ищеца обаче не са сторени такива. На ответника се дължат разноски, съобразно нормата на чл. 78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлените като неоснователни искови претенции. В хода на производството ответното дружество не е сторило разноски, съответно такива и на него не се дължат. Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Пловдив, следващата се държавната такса за отхвърления иск, поради погасяване на задължението в хода на процеса и да заплати на същото основание съразмерно дължимия депозит за вещо лице. Така, ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 19.89 евро и сумата от 62.25 евро – депозит за вещо лице. На основание влезлия в сила, считано от 01.01.2026 год. Закон за въвеждане на еврото в Република България, всички суми следва да бъдат превалутирани в евро. Така мотивиран, съдът