Решение № 31 от 3.2.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 519/2025 г.

Производството е по реда глава 21 – ва от НПК. С Присъда № 20 от 26.03.2025г. по НОХД № 374/2022г. на Районен съд П. подс. Ц. Г. Р., ЕГН:•••••••••• е признат за виновен в това, че в периода от 31.03.2018г. до 31.05.2018г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1,6. „б“ от НК - регионален мениджър в „••••••••••••••” ••• гр. П., е присвоил чужди вещи - препарати за растителна защита на обща стойност 80 278,38лв. /без ДДС/, собственост на „••••••••••••••“ ••• гр. П., представлявано от управителя Н. Д. С., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, по деяния както следва: На 31.03.2018г. в гр. П. в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1,6. „б“ от НК - регионален мениджър в „••••••••••••••“ ••• гр. П., е присвоил чужди вещи - препарати за растителна защита на обща стойност 53020.80 лв., собственост на „••••••••••••••“ ••• - гр. П., представлявано от управителя Н. Д. С., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, както следва: „ •••••" в опаковка от 20 литра - общо 260 литра, на стойност 3 151,20лв.; „ •••••" в опаковка от 5 литра - общо 280 литра, на стойност 4 880.40лв., връчени му на 06.03.2018г. със стокова разписка № №24 466/06.03.2018 г.; „••••" в опаковка от 200 литра - общо 1200 литра, на стойност 5 898 лв.; „•••••" в опаковка от 5 литра - общо 2000 литра, на стойност 34 620лв. и „ ••••" в опаковка от 100 грама - общо 24кг, на стойност 4 471,20лв„ връчени му на 22.03.2018г. със стокова разписка № 24 467/22.03.2018г. На 30.04.2018г. в гр. П. в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК - регионален мениджър в „••••••••••••••“ ••• гр. П. е присвоил чужди вещи - препарати за растителна защита на обща стойност 21 025,98 лв., собственост на „••••••••••••••“ ••• гр. П., представлявано от управителя Н. Д. С., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, както следва: „••••" в опаковка от 5 литра - общо 120 литра, на стойност 2 232 лв., и •••••••" в опаковка от 1 литър - общо 239 литра, на стойност 5 779 лв., предоставени му на 04.04.2018г. със стокова разписка № 24468/04.04.2018г.; „••••" в опаковка от 200 литра - общо 2000 литра, на стойност 9 680 лв.. .••••" в опаковка от 1 литър - общо 40 литра, на стойност 480лв., „ •••••" в опаковка от 1 литър общо 11 литра, на стойност 410.52 лв. и „•••••" в опаковка от 500 мл - общо 65.5 литра, на стойност 2 444,46 лв., предоставени му на 12.04.2018г. със стокова разписка № 24469/12.04.2018 г. На 31.05.2018 г. в гр. П. в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, т. 1. б. „б“ от НК - регионален мениджър в „••••••••••••••“ ••• гр. П. е присвоил чужди вещи - препарати за растителна защита, собственост на „••••••••••••••” ••• гр.П., представлявано от управителя Н. Д. С., връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, а именно: „•••••" в опаковка от 5 литра - общо 360 литра, на стойност 6 231.60 лв., предоставени му на 09.05.2018 г. със стокова разписка № 24470/09.05.2018г., поради което и на осн чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 201, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Осъден е подсъдимия Ц. Г. ••••• да заплати направените по делото разноски в размер на 351.00 лева, платими по сметка на ОДМВР - П.. Осъден е подсъдимия Ц. Г. Р. да заплати направените по делото разноски в размер на 1293.00 лева, платими в полза на Районен съд - П.. Срещу присъдата на Районен съд П. е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Ц. Г. Р., в която се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и че е постановена при съществени процесуални нарушения и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, необоснована е, почива на предположения и е постановена в нарушение на материалния закон. Моли се да бъде отменена присъдата и да се върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да отмените присъдата и постановите друга, с която да се оправдае Ц. Г. Р.. По делото след изготвянето на мотивите от първоинстанционния съд е постъпило Допълнение към въззивната жалба от защитата, в което се излагат подробни съображения за необоснованост на присъдата. Според защитата изводът на Районен съд П. за доказаност на обвинението не е извършен при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Първоинстанционния съд не е обсъдил всички доказателствени източници. Анализът на доказателствата е опорочен, което е довело до неверни изводи по релевантни факти. Според защитата Районния съд е поставил присъда, която не почива на доказани факти, а само на предположения. Моли се въззивния съд да отмени обжалваната присъда и ако приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да отмени присъда и да постанови друга, с която да оправдае подс.Ц. Г. Р.. С допълнението към въззивната жалба се прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експретиза. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитата и подсъдимияжалбоподател. Отново се прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Защитата и подсъдимият молят за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат подробни съображения за това. Прокурора оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата, като правилна и законосъобразна. По делото са събрани доказателства пред въззивния съд, като е допуснат преразпит на свидетелите К. С. и Н. С. и е прието заключението на съдебносчетоводна експертиза. Окръжен съд П., като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното: Обжалваната присъда на Районен съд П. е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като при разглеждането на делото от първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните права на подсъдимия, а именно Районния съд е постановил присъдата възосова на доказателства, които не са такива по смисъла на НПК, поради което и формирал вътрешното си убеждение и е осъдил подсъдимия не по установения в НПК ред. Това е така, тъй като мотивите към присъдата на ст.8 съдът изрично е посочил, че „Относно обясненията на на подсъдимия Р. Съдът отбелязва, че следва да се обсъдят както дадените в съдебно заседание, така и на два пъти депозирани писмени обяснения, преди даване ход на разпоредителното заседание, доколкото те съдържат твърдения за фактически обстоятелства, касаещи защитната позиция на подсъдимия“. След това на ст.9 втория абзац съдът е отбелязал : „Даде обяснения в смисъл / както и в писмените обяснения /, че в с.••••, •••• имало някакъв нелицензиран склад ………“. След това на ст.10 втория абзац първоинстанционния съд е посочил : „Следва да се отбележи, че в писмените си обяснения /л.29 от съдебната фаза/ подсъдимият Р. твърди, че собственикът на „••••••••••••••“ св.С. искал да го изнуди да му заплати откраднатите му /на С./ препарати, които разтоварвал на плаща в ••••, превърнат в нелицензиран и нерегистриран склад за наличието на такъв обяснява и в съдебно заседание, както и твърди, че не се е подписвал, че е получил тези препарати, за да има достъп до тях и да ги присвои. В съдебно заседание обаче подсъдимият Р. изпадна в противоречие с тези си писмени обяснения, като призна, че е подписал процесните стокови разписки…….“. По на долу на ст.10 първоинстанционния съд е посочил: „На л.23 твърди подсъдимия – „••••••••• ••••…., ••••••••••••••……“.Следователно първоинстанционния съд е обсъдил, взел е предвид, както и е направил изводи във вреда на подсъдимия, възоснова на доказателства, които не са такива по смисъла на НПК и не са събрани по предвидения в НПК, а именно писмен отговор наименуван „Отговор и искания“ на ст.22 и следващите, както и „Отговор и искания – допълнение“ на ст.29 и следващите. Посочените писмени изявления от подсъдимия се явяват такива по смисъла на чл.247в ал.3 във връзка с ал.1 от НК и са средство за реализиране на процесуалните права на подсъдимия, а именно правото на отговор по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, както и правото на искания. Същите обаче не са доказателства и нямат доказателствена стойност, че да се обсъждат от съда и да се съпоставят с обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, както и да се правят изводи във вреда на подсъдимия т.е да се дискредитират обясненията на подсъдимия дадени в съдебното следствие, както е направено на ст. 10 трети абзац, където е посочено, че подсъдимия при даването на обяснения в съдебно заседание е изпаднал в противоречие с писмените си обяснения. Ето защо съдът счита, че при постановяване на присъдата Районния съд е формирал вътрешното си убеждение и е осъдил подс.Р. възоснова на данни, които не са доказателства по смисъла на НПК, с което е нарушил правото на защита на подсъдимия, което включва процеса срещу него, както и постановяването на присъдата да бъдат извършени съгласно правилата на НПК т.е възоснова на доказателства събрани по предвидения в НПК ред. В подкрепа на горния извод на съда е Решение № 518 от 21.01.2009г. на ВКС по н.д.№ 435/2008г., ІІ н.о. НК, съгласно което саморъчните писмени обяснения на подсъдимия не са годни доказателствени средства съгласно чл.105 НПК. В тази връзка по настоящото дело Районния съд се е позовал на писмен-отговор на подсъдимия по реда на чл.247в ал.3 от НПК, за да обоснове доказаност на обвинението, относно авторството на деянието, което е процесуално нарушение доколкото писмения – отговор по чл.247в ал.3 от НПК не може да се противопостави на обясненията на подсъдимия дадени по реда на чл.115 от НПК, което е било направено от първоинстанционния съд при анализа на доказателствата, с което е било нарушено правото на защита на подсъдимия. В подкрепа на горния извод на въззивния съд е и Решение № 316 от 10.07.2012г. на ВКС по н.д.№ 909/2012г., съгласно което „съдът е приел, че ще обсъжда само дадените пред въззивния съд, но е анализирал съдържанието на жалбата на св.И. до районна прокуратура в гр.П. и е констатирал съществени противоречия между нейното съдържание и показанията на свидетеля дадени пред въззивния съд. ….С тези си действия въззивния съд е допуснал особено съществено процесуално нарушение на нормите на чл.13 ал.2 от НПК, чл.104 и чл.105 ал.2 от НПК. Безспорен принцип на наказателния процес, залегнал в чл.13 ал.2 от НПК, е че обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Това става чрез събиране на доказателства в процеса, които сами по себе си са не каквито и да е факти, а такива, които отговарят на кумулативните изисквания да „са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс – чл.104 от НПК. Въвеждането на доказателства в наказателния процес става само чрез доказателствени средства, които не могат да бъдат произволни, а само такива които са събрани и изготвени по реда, предвиден в НПК – чл.105 ал.1 от НПК“. Съгласно посоченото решение на ВКС жалбата на едно лице до компетентните органи респективно Писмения – отговор по чл.247в ал.3 от НПК не са писмени доказателствени средства – чл.127 от НПК, нито гласни такива, поради което не може да се считат, че са доказателствени средства, които установяват доказателства. След като е постановил присъдата възоснова на доказателства, които не са събрани по предвидения в НПК ред констатираните пороци от въззивния съд на атакуваната присъда, водят до неясен и непълен съдебен акт. Волята на решаващия съд трябва да е недвусмислено ясна от постановения от него акт и да бъде формирана възоснова на доказателства събрани по реда на НПК, като гаранция за процесуалните права на страните в процеса. В случая, това не е така, тъй като волята на първоинстанционния съд относно въпросите, визирани в чл. 301 ал. 1 т.1 НПК, по които по силата на чл. 413 ал. 1 и ал. 2 НПК, се е формира сила на присъдено нещо не е била обоснована от доказателства събрани по реда на НПК.В случая, за да действа като "втора първа инстанция", въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва. Налице е процесуално нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде отстранено от въззивния съд и се явява достатъчно основание за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд П., без да е нужно да се обсъжда правилността на присъдата. Водим от горното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК във връзка с чл.335 ал. 2 от НПК и във връзка с чл. 348 ал. 3 т.1 НПК Окръжен съд П..