Решение № 526 от 27.9.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 394/2026 г.

Предявен e иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР по реда на чл. 3 от ЗУТОССР.

С искова молба от Б. А. Л. с ЕГН-•••••••••• от гр. Разград, срещу Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Разград, се моли да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът има трудов и осигурителен стаж в прекратения работодател ИД „Агромодел“ гр. Разград, както следва:

• от 01.07.1989 г. до 03.10.1989 г. на длъжност „механик” с основно месечно трудово възнаграждение от 200,00 (двеста) лева при пълен работен ден от 8 (осем) часа;

• от 03.10.1989 г. до 09.11.1989 г. на длъжност „механик-снабдител” с основно месечно трудово възнаграждение от 225,00 (двеста двадесет и пет) лева при пълен работен ден от 8 (осем) часа.

Ищецът твърди, че на 13.03.1984 г. постъпил на работа в предприятието на ИД „Агромодел“ гр. Разград, където бил назначен на длъжност „механик“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 180,00 лева и при пълен работен ден от 8 (осем) часа. Излага, че впоследствие, считано от 07.02.1986 г., бил назначен на нова длъжност „механик“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 200,00 (двеста) лева, при пълен работен ден от 8 (осем) часа. Твърди още, че на 03.10.1989 г. бил преназначен в същото предприятие на длъжност „механик-снабдител“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 225,00 (двеста двадесет и пет) лева и при пълен работен ден от 8 (осем) часа. Сочи, че останал на работа в предприятието до 09.11.1989 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните.

Ищецът твърди, че в края на 2025 г. започнал подготовка на необходимите документи за пенсионирането си, като сред тях следвало да бъде представено и удостоверение обр. УП-13 за осигурителен стаж при работодателя ИД „Агромодел“ гр. Разград. Излага, че във връзка с това на 17.12.2025 г. му бил издаден Отказ за издаване на удостоверение с изх. №5512- 25-2664/17.12.2025 г. от Началник сектор ИДОСД при ТП на НОИ – гр. Търговище, като в отказа било посочено, че липсва информация във ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратения осигурител ИД „Агромодел“, без правоприемник, в осигурителния архив на НОИ за процесния период.

Твърди, че в трудовата му книжка били налице надлежни вписвания относно сключването на трудов договор с ИД „Агромодел“, началната дата на възникване на трудовото правоотношение, заеманите от него длъжности, размера на основното му месечно трудово възнаграждение, както и придобития при този работодател трудов стаж. Поддържа, че през целия процесен период реално полагал труд при посочения работодател, като не отсъствал от работа. Сочи още, че след получаване на горепосочения отказ подал нарочно заявление до ТП на НОИ – гр. Разград за издаване на удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. Излага, че на 06.02.2026 г. му било издадено Удостоверение с изх. №5510-1/06.02.2026 г. от Началник сектор „КР на ДОО“ при ТП на НОИ – гр. Разград, с което било удостоверено, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж за периода от месец юли 1989 г. до месец ноември 1989 г. при прекратения работодател ИД „Агромодел“. С оглед изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР вр. чл. 124, ал. 4 ГПК за периода от 01.07.1989 г. до 03.10.1989 г. на длъжност „механик“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 200,00 (двеста) лева, при пълен работен ден от 8 (осем) часа, както и за периода от 03.10.1989 г. до 09.11.1989 г. на длъжност „механик-снабдител“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 225,00 (двеста двадесет и пет) лева, при пълен работен ден от 8 (осем) часа.

Няма постъпил отговор.

Предявеният иск е допустим. Ищецът има правен интерес от установителния иск, а по делото е представено удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, издадено от съответното териториално поделение на НОИ.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Удостоверение с изх. № 5510-16-1/06.02.2026 г., издадено от Началник сектор „КР на ДОО“ при ТП на НОИ – Разград на основание чл. 30, т. 1, б. „а“ от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, във връзка с чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, се удостоверява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж за периода м. юли 1989 г. – м. ноември 1989 г. при работодателя/осигурителя ИД „Агромодел“ – гр. Разград. Удостоверението е издадено, за да послужи пред съответния районен съд за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

С Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5512-25-2664/17.12.2025 г. Началникът на сектор „ИДОСД“ при ТП на НОИ – Търговище, след разглеждане на заявление на ищеца за издаване на удостоверение обр. УП-13 за осигурителен стаж за периода от 07.02.1986 г. до 09.11.1989 г., е отказал издаването на удостоверение обр. УП-13. Като мотив е посочено, че в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 КСО от осигурителя ИД „Агромодел“ ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. в осигурителния архив на НОИ като документи на прекратен осигурител без правоприемник, липсва информация за лицето за периода от м. юли 1989 г. до м. ноември 1989 г.

От приетия като писмено доказателство препис-извлечение от трудова книжка № 224 на ищеца се установява, че преди постъпването си в ИД „Агромодел“ – Разград той е работил в ПХК „Антибиотици“ – гр. Разград, като прослуженото там време от 13.03.1984 г. до 28.01.1986 г. е удостоверено на една година, десет месеца и петнадесет дни. Съгласно вписванията в книжката, ищецът е постъпил на работа в ИД „Агромодел“ – гр. Разград (вид дейност „инженерно-внедрителска“) на 07.02.1986 г. на длъжност „механик“ с тарифна ставка 180 лв., след което е преназначен на длъжност „механик“ с тарифна ставка 200 лв. Считано от 03.10.1989 г. е преназначен на длъжност „механик-снабдител“ с тарифна ставка 225 лв., а на 09.11.1989 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ. Вписванията са заверени с подпис на ръководителя и с печат на предприятието. Прослуженото при този работодател време е удостоверено в книжката за периода от 07.02.1986 г. до 09.11.1989 г. – три години, девет месеца и два дни.

От приетите като писмени доказателства заверени преписи от разгънато поименно щатно разписание на ИД „Агромодел“ – гр. Разград за 1987 г. и 1988 г. се установява, че ищецът е включен поименно в щата на предприятието на длъжност „механик“.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.Ц.П и С.К.В..От трудовата книжка на свид. П., представена в оригинал в откритото съдебно заседание, се установи, че същата е работила в ИД „Агромодел“ – гр. Разград от 01.09.1986 г. до 01.01.1987 г., от 01.01.1987 г. до 01.11.1989 г. и от 01.11.1989 г. до 06.02.1993 г., като е изпълнявала длъжността „специалист по хранене на растенията“, а след това „агроном“. В показанията си свидетелката заявява, че когато постъпила на работа в „Агромодел“, ищецът вече работел там и отговарял за поддръжката на КИП и А, т.е. на лабораторната техника заедно с още един колега. През м. август 1988 г. тя излязла в отпуск по майчинство и се върнала на работа през 1990 г., а междувременно ищецът напуснал. Сочи, че той работел на пълно работно време, а не на смени, както и всички служители.

От трудовата книжка на свид. В.а, представена в оригинал в откритото съдебно заседание, се установи, че свидетелката е работила в ИД „Агромодел“ – гр. Разград от м. 02.1985 г. до 01.11.1992 г., последователно като специалист агроном, главен специалист и агроном. Свидетелката заявява, че през целия този период била назначена на длъжност агроном в предприятието, към което имало агроекологична лаборатория. Познава ищеца, с когото били колеги в „Агромодел“ – Разград дълги години. Не може да посочи точните дати на постъпването и напускането му, но твърди, че той работел на пълно работно време като механик в отдел КИП и А и поддържал фината техника за лабораторни анализи. Сочи, че за известен период от време в задълженията му било вменено и да снабдява лабораторията с материали. Не знае по каква причина е напуснал.

Съдът кредитира показанията на свид. В.а като логични, последователни и основани на преки впечатления, придобити при съвместната им работа в предприятието през целия процесен период. Същите кореспондират с вписванията в трудовата книжка на ищеца и с данните от щатното разписание. Показанията на свид. П. са последователни и непротиворечиви, но свидетелката е отсъствала от работа от м. август 1988 г. до 1990 г., поради което няма преки впечатления за процесния период. Съдът ги цени като доказателство за характера на работата на ищеца и за режима на работното му време при този работодател, а не като пряко доказателство за полагането на труд през периода от 01.07.1989 г. до 09.11.1989 г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за установяване на време, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положено до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

Искът е допустим. По делото е представено удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, издадено от ТП на НОИ – Разград, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. От отказа за издаване на удостоверение обр. УП-13 е видно, че документацията на ИД „Агромодел“ – гр. Разград е предадена в осигурителния архив на НОИ като документация на прекратен осигурител без правоприемник, а за процесния период в нея липсва информация за ищеца. Ищецът има правен интерес да установи по съдебен ред стажа си за този период, тъй като същият не може да бъде удостоверен по административен ред и има значение за пенсионните му права. По допустимостта на иска съдът се е произнесъл и с Определение № 432 /28.04.2026 г.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесните периоди е полагал труд по трудово правоотношение при ИД „Агромодел“ – гр. Разград на посочените длъжности при пълно работно време от 8 часа.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Според чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, такива писмени доказателства могат да бъдат и трудовите книжки. Когато се иска установяване на стаж за отделни периоди, е необходимо писмено доказателство, относимо за всеки от тях (чл. 6, ал. 3 от ЗУТОССР). За свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж (чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР).

В случая е представена трудовата книжка на ищеца. Вписванията в нея са направени от работодателя ИД „Агромодел“ – гр. Разград по време на полагането на труда и са заверени с подпис на ръководителя и печат на предприятието. Те се отнасят до всеки от двата процесни периода: преназначаването на длъжност „механик-снабдител“ от 03.10.1989 г. и прекратяването на трудовото правоотношение на 09.11.1989 г. Вписванията не са оспорени от ответника. Като писмено доказателство по чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР трудовата книжка установява вероятността на претендирания стаж, а вероятността се подкрепя и от поименното щатно разписание на предприятието за 1987 г. и 1988 г. Поради това свидетелските показания са допустими. И двете разпитани свидетелки са представили трудови книжки, от които е видно, че през процесния период са били в трудово правоотношение със същия работодател, поради което е изпълнено и изискването на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.

Съдът намира, че от съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства се установява по безспорен начин, че през периода от 01.07.1989 г. до 09.11.1989 г. ищецът е полагал труд по трудово правоотношение при ИД „Агромодел“ – гр. Разград при пълно работно време от 8 часа. Показанията на свид. В.а, която е работила в предприятието непрекъснато от 1985 г. до 1992 г., установяват, че ищецът е работил като механик в отдел КИП и А на пълно работно време и че за определен период са му били възложени и снабдителни функции. Това съответства на вписаното в трудовата книжка преназначаване на длъжност „механик-снабдител“. Обстоятелството, че свидетелката не помни точните дати на постъпването и напускането на ищеца, не разколебава извода на съда. Началото и краят на всеки от периодите и заеманите длъжности са удостоверени с неоспорените вписвания в трудовата книжка, направени и заверени от работодателя. Свидетелските показания потвърждават тези вписвания и изпълват съдържанието им. Данните за режима на работното време се подкрепят и от показанията на свид. П., според която ищецът и всички служители в предприятието са работили на пълно работно време.

Съгласно чл. 351 КТ, трудов стаж е времето, през което лицето е работило по трудово правоотношение. Съгласно § 9, ал. 1 ПЗР КСО, трудовият стаж, придобит до влизането в сила на кодекса, се зачита за осигурителен стаж. Следователно установеният период подлежи на зачитане като трудов стаж при пенсиониране. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават установеното от ищеца, включително за отсъствия, които не се зачитат за стаж.

Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗУТОССР, по реда на този закон не може да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход. Поради това посочените в исковата молба размери на основното месечно трудово възнаграждение (200,00 лв. за длъжността „механик“ и 225,00 лв. за длъжността „механик-снабдител“) не са предмет на установяване в настоящото производство и служат единствено за индивидуализиране на трудовото правоотношение.

По изложените съображения предявеният иск за установяване на трудов стаж е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените и доказани разноски в размер на 9,66 евро за снабдяване с преписи от Държавен архив.

Воден от горното, съдът