Решение № 3676 от 13.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 8357/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление село •••, Столична община, ул. „•••“ № 14, представлявано от управителя С.Е. •••, срещу Наказателно постановление (НП) № 23- 2500091/25.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда на Софийска област“, с което, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекс на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 351, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ. С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна. Поддържа се, че разпоредбите на чл. 351, ал. 1 от КТ и чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ не съдържат състав на административно нарушение, тъй като не регламентират конкретно правило за поведение. Навежда се, че както в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), така и в наказателното постановление е налице несъответствие между описанието на нарушението и дадената му правна квалификация. Навежда се, че вмененото на дружеството- жалбоподател нарушение не е ясно описано. Твърди се, че не са събрани доказателства, от които е възможно да бъде установено, че работникът е полагал труд на 30.08.2024 г. В тази връзка се посочва, че на 30.08.2024 г. работникът единствено е посетил местоработата си, за да получи трудовото си възнаграждение срещу подпис на разходен касов ордер. Сочи се, че дружеството-жалбоподател разполага с Констативен протокол № КП-5-21- 01757199/15.11.2024 г., издаден от ТП-НОИ-София, в който е отразено, че И. И. не е полагал труд на 30.08.2024 г. Твърди се също, че не става ясно защо административнонаказващият орган е приел, че е следвало да бъде обективизирана датата 31.08.2024 г., предвид, че това е бил ден събота, който е почивен ден. Поддържа се, че процесното нарушение не е продължавано. Навежда се, че от посочването във ведомостта за трудови възнаграждения на по-малко отработени дни от работните дни за съответния календарен месец не е възможно да бъде направен извод за извършено нарушение на чл. 351, ал. 1 във вр. с чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ. Сочи се, че за да бъде прието, че е извършено нарушение свързано с трудовия стаж на работник, следва да бъде установено, че при попълването на официален документ, трудовият стаж на работника е бил неправилно посочен. Посочва се, че в трудовото право официален документ, с който се доказва трудов стаж, е трудовата книжка. В тази връзка се излага, че не е установено, че дружеството-жалбоподател в качеството му на „работодател“, при попълването на трудовата книжка на работника, е посочило по-малка продължителност на трудовия стаж на работника. Твърди се, че спорът, досежно това дали на 30.08.2024 г. И. И. е полагал труд, или не е полагал труд, е правен, поради това неговото разрешаване не попада в компетентността на Дирекция „Инспекция по труда на Софийска област“. Поддържа се, че трудовият стаж се признава от закона, а не от работодателя, поради което дружеството-жалбоподател в качеството му на „работодател“ не може да наруши чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ. С оглед на изложеното от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адвокат А. Б. Н. от АК-Монтана, който счита, че от наказателното постановление не става ясно в какво е обвинено дружеството. Адвокат Н. посочва, че не става ясно защо административнонаказващият орган приема, че на 30.08.2024 г. е полаган труд. Претендира разноски. Ответната страна по жалбата – директор на Дирекция „Инспекция по труда на Софийска област“, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт Г., моли съда да потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно издадено. Юрисконсулт Г. поддържа, че от събраните доказателства се установява, че на 30.08.2024 г. свидетелят И. И. се е явил на работа и не е бил в самоотлъчка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Дружеството-жалбоподател „•••“ ЕООД, ЕИК •••, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление: село •••, Столична община, ул. „•••“ № 14, представлявано от управителя С.Е. •••. На 28.06.2024 г. между „•••“ ЕООД, в качеството на работодател, и свидетеля И. И., като работник, бил сключен трудов договор, по силата на който на свидетеля И. било възложено изпълнението на длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“. Със заповед за командироване в чужбина свидетелят И. И. бил командирован от 01.07.2024 г. до 30.09.2024 г. да извършва многократно автомобилни превози по маршрут България – страни от Европейския съюз – България. Съгласно пътен лист № ••• за товарен автомобил, извършващ международен превоз, в периода от 01.08.2024 г. до 29.08.2024 г. свидетелят И. И. е осъществявал международен превоз. На 30.08.2024 г. свидетелят И. И. посетил офис на дружеството „•••“ЕООД, където в негова полза бил издаден разходен касов ордер за сумата от 695 (шестстотин деветдесет и пет) лева. На 20.01.2025 г. и 25.02.2025 г. свидетелката В. П., заемаща длъжността „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, заедно с нейната колежка Г.Г., извършили спрямо „•••“ ЕООД проверка по спазване на трудово законодателство. Проверката била извършена по документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. В хода на проверката на дружеството била връчена Призовка № 2504181, с която от същото било изискано да представи определен набор от документи, в това число и документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения на работниците. По време на проверката от дружеството „•••“ ЕООД бил представен фиш за заплата на И. И. за месец август 2024 година. След като се запознали с предоставения фиш, проверяващите установили, че в него било отразено, че И. И. е бил два дни в самоотлъчка /неявяване на работа/, поради което не му е било начислено възнаграждение за тези дни. Проверяващите служители приели, че от приложения към молбата, подадена от свидетеля И. И. до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, разходен касов ордер, подписан от работодателя, се доказвало, че на 30.08.2024 г. И. И. е бил на работа. Съгласно писмени сведения от управителя на дружеството „•••“ ЕООД – С.Е. •••, за 30.08.2024 г. и за 31.08.2024 г. свидетелят И. И. е воден в самоотлъчка. На основание направените констатации в хода на извършената проверка, компетентно длъжностно лице при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ – В. П., заемаща длъжността „главен инспектор“, в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението – Г.Г., съставила на 25.02.2025 г. АУАН № 23-2500091, против „•••“ ЕООД, в качеството му на работодател, за това, че не е признал за трудов стаж времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е работил, както и по време на почивните дни. Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл. 351, ал. 1 във вр. с чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като приел, както това че нарушението е създало трайно противоправно състояние (продължено нарушение), така и това, че то се извършва от 30.08.2024 г. в гр. София. АУАН е предявен и връчен лично на управителя на дружеството на датата на неговото съставяне – на 25.09.2020 г., с отбелязване, че има възражения без да бъде уточнено какви са били те. Впоследствие дружеството-жалбоподател се е възползвало от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, при което в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани възражения, в които били наведени аналогични на изложените в жалбата аргументи. След оценка на релевираните възражения и отхвърлянето им като неоснователни, въз основа на констатациите от съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено процесното Наказателно постановление № 23-2500091/25.04.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда на Софийска област“, с което, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „•••“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 351, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ. Административнонаказващият орган санкционирал дружеството-жалбоподател за това, че последното, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, във фиш за заплата на И. И. за месец август 2024 година не е обективирало като трудов стаж времето, през което работникът е работил по трудово правоотношение и времето по трудовото правоотношение, през което работникът не е работил в почивните и празничните дни. Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: гласни – показанията на свидетелите В. И. П. и И. И.; писмени – Наказателно постановление № 23-2500091, АУАН № 23-2500091, известие за доставяне, трудов договор от 28.06.2024 г., идентификационна карта, Призовка № 2504181, Заповед за командировка в чужбина, Пътен лист •••, протокол на водача, длъжностна характеристика на длъжността „шофьор на товарен автомобил“, разходен касов ордер за дата 30.08.2024 г., сведения от управителя на „•••“ – С.Е. •••, пътен лист №605532, молба вх. №25001781/08.01.2025 г., писмени възражения вх. №25024832/04.03.2025 г., Заповед № ЧР-902/10.05.2018 г., длъжностна характеристика за длъжност „старши инспектор“, Заповед ЧР-43/30.01.2023 г., длъжностна характеристика за длъжност ‚Директор“ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, Заповед № 3-0864/17.10.2022 г., както и другите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При изграждането на изводите си за релевантната фактическа обстановка настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетелката В. И. П.. От съобщеното от свидетелката П. съдът извлича информация за обстоятелства, свързани с извършената проверка, в хода на която е било установено процесното нарушение. От показанията на свидетелката П. се установява, че длъжностните лица при Дирекция „Инспекция по труда на Софийска област“ са приели, че дружеството- жалбоподател, в качеството му на работодател, е извършило нарушение, изразяващо се в непризнаване за трудов стаж на време, през което свидетелят И. И. е полагал труд по трудовото правоотношение. Съдът подложи на внимателен анализ показанията на свидетеля И. И., отчитайки, че същият е заинтересован от изхода на делото, предвид това че предмет на настоящото производство е нарушение свързано с неговите трудови права. От показанията на свидетеля И. се установява, че същият е заемал длъжността „международен шофьор“ в дружеството „•••“ЕООД. От заявеното от свидетеля И. съдът извлича информация досежно това, че на 29.08.2024 г. и на 30.08.2024 г. свидетелят И. е посетил офис на дружеството- жалбоподател. Видно от споделеното от свидетеля И., дружеството- жалбоподател в качеството му на работодател е приело, че на 30.08.2024 г. свидетелят И. е бил в самоотлъчка. Настоящият съдебен състав не се довери на показанията на свидетеля И. в частта, в която последният заявява, че е бил воден в самоотлъчка единствено за датата 30.08.2024 г. Тази част от показанията на свидетеля И. не намират подкрепа в останалия доказателствен материал, включително приложените към делото писмени сведения на управителя на дружеството „•••“ ЕООД – С.Е. •••. Писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали, изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, включително и служат за проверка и допълване на свидетелските показания, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай. Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав на първостепенния съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, при следните съображения: Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. От гледна точка на процесуалния закон. Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството-жалбоподател е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентен орган. Съобразно нормата на чл. 416, ал. 1 от КТ предвижда, че нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Според чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закон за инспектиране на труда инспектирането на труда се извършва от инспектори, държавни служители и/или други упълномощени лица във Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.В процесния случай, АУАН № 23-2500091 е издаден от свидетелката В. И. П., която се явява компетентно лице, тъй като, видно от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал – Заповед № ЧР- 902/10.05.2018 г. и длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“, към момента на съставянето на акта е заемала длъжността „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда на Софийска област“. На база така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, което също се явява издадено от материално компетентен орган. Съгласно нормата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, в процесния случай от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. На основание т. 5 от приложената по делото Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ правомощието да издават наказателни постановления по съставените от съответните инспектори от дирекциите „Инспекция по труда” имат именно директорите на дирекции „Инспекция по труда”. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно горепосочената заповед. На следващо място, съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В процесния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. Същевременно атакуваното наказателно постановление е издадено в изискуемия 6–месечен срок от съставянето на АУАН. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. При съставянето на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на една свидетелка, присъствала при установяването на нарушението – Г.Г.. Актът е подписан от съставителя, свидетелката, която е присъствала при установяването на нарушението, и упълномощения представител на дружеството-жалбоподател, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис. Настоящият съдебен състав счита, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, са описани по достатъчно ясен начин датата и мястото на твърдяното нарушение, признаците неговия състав, обстоятелствата по неговото извършване и е посочена нарушената законова разпоредба, с което са изпълнени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на чл. 57 т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Наведените от въззивника възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на обстоятелствата на нарушението съдът намери за неоснователни. Съдът обаче констатира, че процесния АУАН не отговаря на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, който порок впоследствие е бил пренесен и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, поради което е било допуснато и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Нарушението, в чието извършване е обвинено дружеството-жалбоподател, е представено като неизпълнение на визирано в разпоредбите на чл. 351, ал. 1 във вр. с чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ правно задължение. Посочените разпоредбите регламентират понятието трудов стаж, както и това, че почивните и празничните дни по време на трудовото правоотношение се признават за трудов стаж, независимо, че работникът или служителя не е работил. Нормите не предписват правило за поведение, адресирано към конкретни правни субекти. Неправилно въведената материална разпоредба препятства изпълването на правната квалификация на нарушението, в чието извършване е обвинен въззивникът, поради което съществено накърнява възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере параметрите на предявеното му административнонаказателно обвинение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че констатираният порок в акта за установяване на административно нарушение представлява съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на дружеството-жалбоподател, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание. Разпоредбата на чл.414, ал.1 от НК предвижда единствено санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство. Същата не съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, а още по-малко твърдяното поведение на работодателя може да се субсумира под тази норма. Независимо от горепосоченото, с оглед постигане пълнота на изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дружеството-жалбоподател не е извършило вмененото му нарушение. Видно от Наказателно постановление № 23-2500091, административнонаказващият орган е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция за това, че последното, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, във фиш за заплата на И. И. за месец август 2024 година не е обективирало като трудов стаж времето, през което И. е работил по трудово правоотношение и времето по трудовото правоотношение, през което И. не е работил в почивните и празничните дни. При издаването на процесните АУАН и НП обаче нито административнонаказващият орган, нито актосъставителят са взели под внимание нормата на чл. 12, ал. 1 от Наредба за трудовия стаж (към датата на нарушението със заглавие НАРЕДБА за трудовата книжка и трудовия стаж), съгласно която трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда. Синтактичното и граматическото тълкуване на горепосочената разпоредба води до извод, че извън времето, което се признава за трудов стаж по чл. 354 от КТ (време, което се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение) трудовият стаж се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка. Същевременно съгласно нормата на чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ (в редакцията към датата на извършване на твърдяното нарушение) в трудовата книжка се е вписвало продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и времето което не се признава за трудов стаж. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от КТ (в редакцията към датата на твърдяното нарушение) е вменявала задължение на работодателя точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните свързани с продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. Предвид гореизложеното, съдът намира, че за да бъде прието, че едно лице, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, е извършило нарушение, свързано с необективиране на време като трудов стаж, то следва да бъде установено, че лицето, в качеството му на работодател, не е вписало точно и своевременно в трудова книжка данните свързани с продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че дружеството-жалбоподател, необективирайки във фиш за заплата на И. И. за месец август 2024 г. времето, през което последния е работил по трудово правоотношение и времето по трудовото правоотношение, през което същият не е работил в почивните и празничните дни, не е извършило вмененото му административно нарушение, доколкото не се констатира такъв пропуск в трудовата книжка, а и не се твърди такова. По изложените по-горе съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид извода за основателност на жалбата право на присъждане на разноски има дружеството-жалбоподател. Дружеството-жалбоподател претендира и доказва извършването на разноски в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие и допълнително споразумение към договор за правна защита и съдействие, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на административнонаказващия орган. Така мотивиран съдът: