Решение № 172 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2249/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба Д. Н. П., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, чрез адвокат А. Г. С. - АК Стара Загора, кантора ••• против Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Д.У.“, със седалище и адрес на управление •••, БУЛСТАТ •••, представлявано от П.М.М. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, във връзка с чл. 221 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ във връзка с чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано Д. Н. П., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, чрез пълномощника й А. Г. С. - АК Стара Загора, кантора ••• против „Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Д.У.“ “ , със седалище и адрес на управление •••, БУЛСТАТ •••, представлявано от П.М.М.

Сочи, че по силата на сключен трудов договор между ищцата и ответника от 20.10.2022 г. П. е изпълнявала длъжността „Старши учител спортна подготовка“ с основно месечно трудово възнаграждение 1 953,00 лева. Срокът на договора бил 30.06.2023г.

Със заповед №334/01.07.2023г. трудовото правоотношение било прекратено и било разпоредено на г-жа П. да се изплатят обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда - 4 947,40 лева и обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда - 32 810,40 лева. Сочи, че от момента на възникване на тр. правоотношение до неговото прекратяване, ищцата била член на НУС при КНСБ в НУПИД „Акад. Д.У.“. След прекратяване на трудовото

правоотношение, през месец август 2023г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България бил подписан Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269/06.12.2022г„ по силата на който за системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г. /със задна дата/ се определят нови минимални основни работни заплати. Съгласно чл.27, ал.1, т.2, буква „б“ от Анекса, за педагогическите специалисти - старши учител била определена нова основна заплата в размер на 1 763,00 лева. Съгласно чл.27, ал.3, т.2 индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Законодателят бил придал обратно действие на увеличението, което е дължимо от 01.01.2023г. Освен това, след подписване на анекса от 10.08.2023г. към КТД била приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение било в съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово равнище. Според актуалната съдебна практика, увеличението било приложимо и тогава, когато трудоювото правоотношение е прекратено преди 10.08.2023г.

Ищецът претендира, че работодателят - ответник дължи на г-жа П. неизплатеното увеличение от 15% на нетното й трудово възнаграждение, което за периода: 01.01.2023г. — 30.06.2023г, възлизало на 2 238,00 лева нетна сума; неизплатеното обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда върху увеличения размер на трудовото й възнаграждение, възлизащо на 667,00 лева нетна сума и неизплатеното обезщетение по чл.222, ал.З от Кодекса на труда върху увеличения размер на трудовото й възнаграждение, възлизащо на 4 921,00 лева нетна сума, ведно със законната лихва върху всяка една от претендираните суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на задължението. Така посочените и неплатени от работодателя увеличения на тр. възнаграждения и обезщетения били дължими към 01.10.2023г. - датата след изтичане на месеца за доброволно изплащане на дължимите суми. За периода на забава: 01.10.2023г. - 25.08.2025г. работодателят дължал на г-жа П. мораторни лихви, както следва: 587,00 лева за забавеното плащане на увеличения размер на трудовите възнаграждения, 175,00 лева за забавеното плащане на увеличения размер на обезщетението по чл.224 от Кодекса на труда и 1 290,00 лева за забавеното плащане на увеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда. До настоящия момент така претендираните обезщетения и мораторните лихви не са заплатени доброволно.

На 25.08.2025г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което било образувано ч. гр. дело №673/2025г. по описа на PC Тутракан. На 15.09.2025г. получили съобщение от съда, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и могат да предявим установителен иск за вземането си. В срока за предявяване на този иск доброволно плащане от длъжника - ответник не било извършено.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Д.У.“ “, със седалище и адрес на управление •••, БУЛСТАТ •••, представлявано от П.М.М, дължи на Д. Н. П., ЕГН ••••••••••, с адрес ••• следните суми:

• сумата 2 238,00 лева, представляваща главница - неизплатено увеличение от 15% на нетното трудово възнаграждение за периода: 01.01.2023г.-30.06.2023г.,

сумата 587,00 лева, представляваща мораторна лихва - за забавеното

плащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода

от 01.10.2023 г. до 25.08.2025 г.,

сумата 667,00 лева, представляваща главница - неизплатеното

обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда върху увеличения размер на трудовото възнаграждение,

сумата 175,00 лева, представляваща мораторна лихва - за забавеното

плащане на увеличения размер на обезщетението по чл.224 от Кодекса на труда за периода от 01.10.2023 г. до 25.08.2025 г.,

сумата 4 921,00 лева, представляваща главница - неизплатено

обезщетение по чл.222, ал.З от Кодекса на труда върху увеличения размер

на трудовото възнаграждение,

сумата 1 290,00 лева, представляваща мораторна лихва - за забавеното

плащане на увеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.З от Кодекса на труда за периода от 01.10.2023 г. до 25.08.2025 г.

ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 25.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъдените разноски в заповедното производство.

Ответникът „Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Д.У.“ “ в законовия срок депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Ответната страна не спори, че по силата на трудов договор, сключен на 20.10.2022г. между страните е възникнало трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 38 от 17.10.2022г. на основание чл.328, ал.1, т. 10 от КТ, с която заповед същата била назначена отново на работа в ответното дружество. Със Заповед № 334 от 01.07.2023г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл.328, ал.1 ,т. 106 от КТ, считано от 01.07.2023г. Видно от издадената заповед № 334 от 01.07.2023г. на ищцата е било изплатено обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 4947.40 лв. за неползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни и обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на 32 810.40 лв.

Ответникът сочи, че претенцията за заплащане на увеличен размер на изплатено за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. трудово възнаграждения и произтичащите от прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения по чл.224 и чл.222, ал.З от КТ се основава на приет Анекс № ДЖ1-

192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № ДО 1-269/06.12.2022г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и запащане на труда, обнародвана в ДВ бр.-75 от 01,09.2025г., съгласно които според твърденията в исковата молба от 01.01.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни запати на педагогическите специалисти. Счита, че соченият колективен трудов договор и Наредба за изменение на Наредба № 4 не рефлектира върху изпратените трудови възнаграждения на лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени, защото трудовото възнаграждение било елемент от съдържанието на трудовия договор, което подлежи на договаряне между страните по възникналото трудово правоотношение. Промяната в съдържанието на трудовия договор и възникналото от него трудово правоотношение, предпоставяло наличие на насрещна воля, каквато в настоящия случая не би могла да бъде формирана поради прекратяване на съществувалата трудово правна връзка. Приетото изменение на отрасловия КТД. нямало пряко действие върху страните по индивидуалните трудови правоотношения и не замествало тяхната изрична воля. Предвиденото в анекса към КТД изменение на основните работни заплати в системата на здравеопазването също предпоставяло наличие на воля и договаряне на новия увеличен размер на индивидуалните трудови възнаграждения, каквато воля не можела да бъде изразена поради прекъсване на трудовото правоотношение между страните по настоящия спор. Поради тази причина считаме, че КТД няма ретроактивно действия спрямо прекратените трудови правоотношения, а извършената промяна в Наредба № 4 от 2017 за нормиране и заплащане на труда не съдържала норма, която да предвижда автоматично увеличение на договорените индивидуални работни заплати, а определяла единствено размера на новите минимални основни работни заплати. Воден от тези съображения относно прилагането на закона, ответникът оспорва претенциите на ищцата за заплащане на заявените суми, ведно със законната лихва върху тях.

С протоколно определение от 25.02.2025 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение в размера на иска от 2238,00 лв., претендирана главница – неизплатеното увеличение от 15 % на нетното трудово възнаграждение за периода 01.01.2023 г- 30.06.2023 г. - на 1965,98 лв. и в размера на иска от 587,00 лв., претендирана мораторна лихва за забавеното плащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода 01.10.2023 г- 25.08.2025 г. - на 516,36 лв.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От присъединеното ч.гр.д №673/2025 г. по описа на Районен съд – Тутракан се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №303/26.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Национално училище по пластични изкуства и дизайн "Академик Д.У." ЕИК: •••, •••, да заплати следните суми: 2 238,00 BGN (двe хиляди двеста тридесет и осем лева), представляваща главница - неизплатено увеличение от 15% на нетното трудово възнаграждение, което за периода: 01.01.2023г. – 30.06.2023г. възлиза на 2 238,00 лева нетна сума за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.08.2025 г. до изплащане на вземането, 587,00 BGN (петстотин осемдесет и седем лева), представляваща мораторна лихва за забавеното плащане на увеличения размер на трудовите възнаграждения за периода от 01.10.2023 г. до 25.08.2025 г., 667,00 BGN (шестстотин шестдесет и седем лева), представляваща главница - неизплатеното обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда върху увеличения размер на трудовото възнаграждение, възлизащо на 667,00 лева нетна сума за периода от 30.06.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.08.2025 г. до изплащане на вземането, 175,00 BGN (сто седемдесет и пет лева), представляваща мораторна лихва - за забавеното плащане на увеличения размер на обезщетението по чл.224 от Кодекса на труда за периода от 01.10.2023 г. до 25.08.2025 г., 4 921,00 BGN (четири хиляди деветстотин двадесет и един лева), представляваща главница - неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда върху увеличения размер на трудовото възнаграждение, възлизащо на 4 921,00 лева нетна сума за периода от 30.06.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 25.08.2025 г. до изплащане на вземането, 1 290,00 BGN (хиляда двеста и деветдесет лева), представляваща мораторна лихва - за забавеното плащане на увеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда за периода от 01.10.2023 г. до 25.08.2025 г.

Видно от Трудов договор №2345/20.10.2022г. между страните е възникнало трудово правоотношение като ищцата е заемала длъжност „Старши учител спортна подготовка“.

Със Заповед №38/17.10.2022г. е трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено поради придобиване на право на пенсия като същата е назначена съгл. чл.68, ал.3 КТ до приключване на учебната година.

Видно от Заповед №334/01.07.2023г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради придобиване на стаж за пенсия.

От представеното удостоверение №2/28.05.2025 г., издадено от Независим учителски синдикат при КНСБ в НУПИД „Академик Д.У.“ е видно, че Д. Н. П. е член на синдикалната организация през периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.

От приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното и нетно месечно възнаграждение на ищцата към 01.01.2023 г. с оглед увеличението на основното й трудово възнаграждение възлиза на 410,13 лв. вместо 318,25 лв. Разликата между изчисленото обезщетение по чл. 222 КТ и това, което е платено от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на 4921,56 лв. Разликата между изчисленото обезщетение по чл. 224 КТ и това, което е платено от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на 667,93 лева. Всички посочени от вещото лице суми не са изплатени на работника при прекратяване на трудовото правоотношение.

По делото е представен Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-269/06.12.2022г., по силата на който за системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г. /със задна дата/ се определят нови минимални основни работни заплати. Съгласно чл.27, ал.1, т.2, буква „б“ от Анекса, за педагогическите специалисти - старши учител била определена нова основна заплата в размер на 1 763,00 лева.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Между страните не е спорно и се установява от представените по делото доказателства, че през периода от 20.10.2022г. до 01.07.2023 г., че между тях е съществувало трудово правоотношение възникнало на основание сключен Трудов договор №2345/20.10.2022г. Заповед №334/01.07.2023г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради придобиване на стаж за пенсия.

Не се спори и че Д. Н. П. е член на Независим учителски синдикат при КНСБ в НУПИД „Академик Д.У.“.

Не се спори също така, че след прекратяване трудовата връзка с ищеца е подписан анекс към колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование между Министерството на образованието, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и С. б. у. към КНСБ, Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ, в който са договорени минимални основни заплати за сферата на образованието от 01.01.2023 г., която за старши учител е в размер на 1 763, 00 лв., а за педагогически персонал, за който възнагражденията са в диапазона между старите и новите минимални заплати или по-високи увеличението е с не по-малко от 15 %., като средства за договореното увеличение са предвидени в Закона за държавния бюджет.

В анекс към КТД, подписан на 10.08.2024 г., Министерството на образованието, представители на работодателите и синдикатите в системата на образованието (субекти, страните по анекса са посочени в предходния параграф) са договорили изменение в разпоредбата на чл. 27 от договора, като минималната работна заплата за системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г. се изменя за педагогическите специалисти: 1) учител, ресурсен учител, възпитател, ръководител направление "Информационни и комуникационни технологии", логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, рехабилитатор на слуха и говора и треньор по вид спорт – 1 709, 00 лв.; 2) старши учител и старши възпитател – 1 763, 00 лв.; 3) главен учител и главен възпитател – 1 831, 00 лв. В споразумението е посочен размера на осигурените средства от държавния бюджет за 2023 г., целевото им ползване – само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите с системата на предучилищното и училищното образование, тяхното разпределение и начина на разходване на остатъка от средствата.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът не е издавал заповед за актуализиране трудовото възнаграждение на ищеца в изпълнение разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от анекса към КТД. На ищеца не са изплатени сумите, предвидени в изменението на чл. 27, ал. 3 от анекса към КТД. По делото не се представиха доказателства посочените суми да са изплатени от ответника.

Предявени са искове за заплащане на трудовото възнаграждение с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, обезщетение за неизползван отпуск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ и обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение след придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с правна квалификация чл. 222, ал. 3 КТ и за заплащане на обезщетение за забавено изплащане на вземанията за трудово възнаграждение и обезщетения с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

Ищецът е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност "старши учител, спортна подготовка" към 01.01.2023 г., когато правоотношението й е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В периода 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. тя е била член на Независим учителски синдикат при КНСБ и по силата на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 КТ, подписания за системата на предучилищното и училищно образование колективен трудово договор, има действие спрямо нея.

След прекратяване трудовата връзка с ищеца между Министерството на образованието, представители на работодателските и синдикални организации в системата на образованието, сред които и Независим учителски синдикат при КНСБ, е договорено изменение в сключения на 06.12.2022 г. КТД за системата на предучилищното и училищното образование, с което е актуализиран (увеличен) размера на основните трудови възнаграждения на педагогическия и непедагогически персонал, считано от 01.01.2023 г., а средствата за това от държавния бюджет, са разпределени целево.

Спорен между страните е въпроса за това прилага ли се договореното увеличение в размера на основното трудово възнаграждение за лица, работили в системата на предучилищното и училищното образование от началото на 2023 г., чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на подписването на изменението на колективния трудов договор.

За да отговори на спорния въпрос, съдът намира следното:

Във връзка с постигнатото съгласие между социалните партньори (Министерство на образованието, организации на работодателите и синдикатите в системата на образованието) за изменение на колективния трудово договор за системата на системата на предучилищното и училищно образование в частта относно размер на основните месечни възнаграждения на педагогическия и непедагогически персонал от 01.01.2023 г., е изменена Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (изменението на наредбата е обнародвано в бр. 75 на ДВ от 01.09.2023 г.). В § 2 от Наредбата са определени минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. В таблица към текста, в третата колона, са посочени размерите на минималните работни заплати, а в § 3 е отразено, че измененията влизат в сила от датата на обнародването им, изключае § 2 (в този параграф се определя размера на минималната работна заплата на педагогическия персонал), която влиза в сила от 01.07.2023 г. В приетия порано Закона за държавния бюджет за 2023 г. са разчетени средства за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти от 01.01.2023 г. с 15 на сто увеличение, както и на работните заплати на непедагогическия персонал, които са обвързани с минималната работна заплата за страната.

С подписването на изменението на КТД, приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и на измененията в Наредбата за нормиране и заплащане на труда страните по договорната връзка и законодателя (НС и министъра на образованието) са придали обратно действие на уговорките/разпоредбите, касаещи размера на минималната работна заплата на заетите в сферата на образованието, като по този начин те са преуредили обществени отношения, възникнали по-рано. От тук следва извода, че както страните по договорната връзка, така и нормотворецът са били наясно, че предвиденото увеличение в размера на минималната работна заплата има обратно действие от 01.01.2023 г,. а не от датата на сключване на допълнителното споразумение към КТД на 10.08.2023 г. Това несъмнено е така, след като средствата, с които тези разходи е следвало да бъдат посрещнати, вече са били планирани в разходната част на бюджета за 2023 г., приет в края на юли 2023 г., с действие от 01.01.2023 г.

С придадената обратна сила на измененията в КТД и на нормативно установените по-високи размери на минимална работна заплата на заетия педагогически персонал се предвиждат по-благоприятни последица за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищецът, който е полагал труд в процесния период, има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата.

Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение не засяга правното му положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът.

В допълнение следва да се отбележи и че през процесния период от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. ищецът е полагал действително труд за ответника, което обстоятелство не се оспорва от последния. Предвид реда за приемане на Закона за държавния бюджет за съответната година – ако той (законът) бе приет своевременно ищцата щеше да получи полагащото й се увеличение още в началото на учебната година. Поради това и забавянето на бюджетната процедура, което от своя страна е рефлектирало върху редица обществени сектори, в това число в системата на образованието, не може да служи за основание ищецът да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите свои колеги, с които са работили едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към месец август 2023 г.

Съобразявайки размера на изплатеното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период и дължимия, при съобразяване размера на минималната работна заплата след изменението й с анекса към КТД от 01.01.2023 г., съдът приема, че искът за заплащане на трудово възнаграждение е основателен в заявения размер от 1965,98 лв., представляваща чиста сума, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, ведно със законната лихва от 01.10.2023 г. до изплащането й.

Изпълнение за възнаграждението за положен труд работодателя дължи ежемесечно (арг. чл. 270, ал. 2 КТр), с оглед на което за изпадането му в забава не е необходима покана. Размерът на минималното трудово възнаграждение на ищеца е изменен след подписване анекса към КТД на 10.08.2023 г., считано от 01.01.2023 г. До края на месеца, в който е договорено изменението, ответникът е следвало да преизчисли възнаграждението на ищеца, отчитайки новите минимални размери на трудовото й възнаграждение и да й предложи изпълнение за неизплатената част. Той не е изпълнил това си задължение и е изпаднал в забава. Съобразявайки размера на неизплатеното вземане, периода на забавата и размера на основната лихва, която е обявен в рамките му, съдът приема, че дължимото обезщетение за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение е 516,36лв.

В този смисъл Решение № 24 от 2.02.2026 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 626/2025 г. , Решение №258/15.01.2026 г. на СГС по в.гр.д. №810/2025 г., Решение №1408/24.01.2026 г. на СРС по гр.д. № 25607/2024 г.

Неизпълнението в срок на едно парично задължение поражда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение (чл. 86 ЗЗД). Когато няма определен срок за изпълнение на задължението на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД задълженото лице изпада в забава след покана. Изпълнението на задължението на работодателя за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск не е скрепено със срок, поради което за изплащането му той изпада в забава от поканата.

Предвид горното основателни се явяват предявените искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, във връзка с чл. 221 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ във връзка с чл. 86 ЗЗД за сумите:

• сумата 1005,19 евро, представляваща главница - неизплатено увеличение от 15% на нетното трудово възнаграждение за периода: 01.01.2023г. – 30.06.2023г.,

сумата 264,01 евро, представляваща мораторна лихва - за забавеното

плащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода

от 01.10.2023 г. до 25.08.2025 г.,

сумата 341,03 евро, представляваща главница - неизплатеното

обезщетение по чл.224 от Кодекса на труда върху увеличения размер на трудовото възнаграждение,

сумата 89,48 евро, представляваща мораторна лихва - за забавеното

плащане на увеличения размер на обезщетението по чл.224 от Кодекса на труда за периода от 01.10.2023 г. до 25.08.2025 г.,

сумата 2516,07 евро, представляваща главница - неизплатено

обезщетение по чл.222, ал.З от Кодекса на труда върху увеличения размер

на трудовото възнаграждение,

сумата 659,57 евро, представляваща мораторна лихва - за забавеното

плащане на увеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.З от Кодекса на труда за периода от 01.10.2023 г. до 25.08.2025 г.,

ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 25.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъдените разноски в заповедното производство.

По отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното:

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство с оглед на т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК се явява основателна.

Предвид изложеното и изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 744,00 евро и адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 552,20 евро.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Казанлък сумата от 202,02 евро, представляваща дължима държавна такса за настоящото производство и 167,93 евро за заповедното производство, от която е била освободен ищецът на основание чл.83, ал.1 т.1 от ГПК, както и възнаграждение за вещо лице по назначената съдебносчетоводна експертиза в размер на 250,00 евро.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответното инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.

Воден от горното, съдът