Решение № 224 от 19.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1221/2026 г.

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр чл.16 ЗПИИРКОРНФС. То е образувано въз основа на Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214 относно прилагане на принципа за взаимно прилагане на имуществени санкции, изпратено от компетентния латвийски орган – полицейско управление в Лиепая по преписка № 221/1- 25. В това Удостоверение се посочва, че срещу санкционираното лице Ц. С. е било постановено решение за извършено от него нарушение по ЗДвП – движение с превишена скорост. Прави се искане за признаване и изпълнение на тази санкция. СГП намира искането за основателно. Засегнатото лице признава нарушението и изразява желание да заплати глобата Софийски градски съд, 16 състав, след като се запозна с доводите на страните и представените по делото доказателства, установи следното: С Решение от 06.12.2025 г. от на Общинската полиция в гр. Лиепая, Република Латвия, по дело № 01685000878525 е била наложена глоба от 160 евро на Ц. С. за това, че на 06.12.2025 г. на ул. Гризулес, гр. Лиепая, е управлявал МПС с ДК № •••••••• със скорост от 87 км.ч., при разрешена скорост от 50 км.ч., нарушение по чл. 55 ал. 12 от ЗДВП Било е издадено Удостоверение по чл.4 ал.2 по Рамково решение 2005/214 относно прилагане на принципа за признаване на финансови санкции. При така установените факти съдът приема, че актът за налагане на административна санкция от 160 евро следва да бъде признат и изпълнен. На първо място са спазени формалните изисквания за това. Налице е Удостоверение, имащо изискуемите реквизити. Касае се за акт на несъдебен орган, с който е наложена финансова санкция за нарушение на правила, относими към движението по пътищата. А това води до извод, че не се налага проверка за двойна наказуемост. Също така в Удостоверението е направена такава отметка, като нарушението е определено като такова, относимо към правилата за движенията по пътищата. Поради което с оглед преценка дали санкцията следва да се признае не е необходимо да се търси български аналог на това нарушение. На второ място не са налице основания императивните за отказ. Няма данни глобата вече да е била платена – изцяло или отчасти. Не са налице и законовите предпоставки за прилагане на факултативното основание за отказ по чл.35 т.8 ЗПИИРКОРНФС. Също така – и което е от решаващо значение – той самият посочва, че признава нарушението и желае доброволно да плати глобата. Поради това, доколкото са налице законовите основания, финансовата санкция следва да бъде призната. Воден от горното