Решение № 7702 от 16.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1695/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по подадена от ГД „Гранична Полиция“ въззивна жалба срещу Решение 20071736/16.12.2022г. по гр.д. 63084/2019г., с което са уважени исковете на С. И. по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5 т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 2186, 27 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 01.07.2016г.- 30.10.2019г. при преизчисляване с коефициент от 0, 143 и за явяване за инструктаж преди началото на всяка работна смяна, ведно с лихва от 31.10.2019г. и ведно с изтекла за законна лихва в размер на 287, 32 лева върху тази главница. Изложени са аргументи за неправилност поради нарушаване на материалния закон (ЗМВР). Не било посочено как в получен извънредния труд според СЧЕ. Счита, че положения от ищецът труд не е извънреден. Счита изводите на СРС за празнина в закона и за приложимост на наредби издадени по Кодекса на труда за неправилни. Посочва, че са приложими са само ЗМВР и наредбите издадени по ЗМВР и съответните заповеди на министъра и не следва да има приравняване на нощен труд към дневен и плащането му като извънреден, както се предвижда по Кодекса на труда. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете, като няма доказателствени искания. Постъпил отговор на жалбата с който тя се оспорва. СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми. СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения: Фактическата обстановка е безспорно установена по делото и няма спор за нея. Ищцата е служител на ответника за исковия период. СЧЕ безспорно установява броя работни смени, както и отчетените часове извънреден труд. Безспорно установява и, че не е платено възнаграждение за часове труд за явяване за инструктаж преди всяка работна смяна –половин час преди всяка смяна, положен от ищцата. Спорът по делото е правен и е свързан с въпросите дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ - в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, както и дължи ли се възнаграждение за времето в което ищцата се е явявал преди всяка смяна за инструктаж. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, /доп. ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5- дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /ал. 3, изр. 3/. Съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР в приложимата редакция /сега ал. 7 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. През исковия период на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР са издадени и приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, отменена с решение от 10.12.2019г. по адм. д. № 8601/2019г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020г. с ДВ, бр. 4/, и Наредба № 8121з- 36/07.01.2020г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., изм., бр. 41 от 08.05.2020г., отм., бр. 93 от 30.10.2020г./. И в двете наредби фигурира разпоредба в чл. 3, съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. През релевантния по делото период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018г., в сила от 14.08.2018г., отм., бр. 78 от 04.10.2019 г., в сила от 04.10.2019г./ и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г. / за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22, 00 до 06, 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична и е разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з- 1059/26.09.2019г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г./, възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такова правило е било регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи - действала в периода 19.08.2014г. - 02.08.2016г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 06, 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., в сила от 11.07.2016г./ и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд. Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ /обн. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г./, поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./, която обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателя т е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др. В мотивите на тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т. 49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Не е налице противоречие и с определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23, което потвърждава направеното вече тълкуване на правото на ЕС с решението по дело С-262/20 относно допустимостта на разликата в третирането, когато тя се основава на разумен и обективен критерий. В мотивите си СЕС посочва, че преценката дали разликата в третирането е основана на допустима от закона цел е правомощие на националния съд на държавата членка, а по отношение на този въпрос е налице задължително за българските съдилища тълкувателно решение, което не противоречи на разпоредби от първичното и вторичното право на ЕС. Следва да се посочи и че служителите в МВР, полагащи нощен труд, не са дискриминирани спрямо останалите служители от тяхната категория, неполагащи нощен труд, доколкото първите получават допълнително възнаграждение за нощен труд, определено за процесния период със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. По силата на тези заповеди за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22: 00 часа и 06: 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лева на час, т. е. не е налице неравно третиране между двете категории служители, доколкото полагащите нощен труд получават компенсация за тази по- тежка форма на труд под формата на възнаграждение в увеличен размер. Изложеното налага обоснован извод, че в действащото позитивно право за процесния период по отношение на служители в структури на МВР не е предвидено при сумирано изчисляване на работното време и нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, което води до извод за неоснователност на предявения иск за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 01.07.2016г.-30.10.2019г. По отношение на претенцията за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г. -30.10.2019г.: Както бе посочено, по делото не е спорно, че ищцата е заемал длъжността „командир на отделение“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари, както и че е полагала труд при 12-часови дежурства, както и че преди всяко дежурство на служителите в дирекцията е извършван инструктаж. Извършването на инструктажа е изрично признато в отговора на исковата молба. Признато е и че инструктажа е бил преди началото на дежурството /работната смяна/. Ответникът е и посочил и съответната инструкция с която това е уредено. Няма оспорване изобщо на продължителността на времето за инструктаж преди смяна /половин час/. То се установява косвено от представения „ежедневен инструктаж“ за част от процесния период /л. 88 и сл./ По делото представена заповед № 4064з-828/08.08.2016 г. на директора на ГД „Гранична полиция“, с която е определена организацията на работното време на отделните структури и дейности в РДГП „Аерогари“, като за служителите, заемащи длъжността на ищеца в ГПУ - София, разпределението на работното време е както следва: дневна смяна - от 08: 00 ч. до 20: 00 ч. и нощна смяна - от 20: 00 ч. до 08: 00 ч., с включени 30 мин. време за хранене в посочените 12 часа. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката В.Б.. Показанията установяват провеждането на инструктаж и неговата продължителност и кореспондират с писменото доказателство, „ежедневен инструктаж“ за част от процесния период /л. 88 и сл./, представено от ответника, от което се установява 25 мин продължителност поне. Свидетелката установява, че изискванията за провеждане на инструктаж в „Гранична полиция“ задължават служителите да се явят в 07, 30 ч. или в 19. 30 ч., когато започва инструктажът. След като бъдат инструктирани, те могат да започнат работа в 08, 00 ч. или в 20, 00 ч., т. е. дежурството е от 08. 00 ч., а инструктажът от 07. 30 ч., като това се повтаря и за дневни, и за нощни дежурства. Свидетелката заявява, че не е възможно служител да застъпи на смяна без да е проведен инструктаж, като служителите се разписват, че са присъствали на инструктажа и им се търси отговорност ако не се явят. След преценка по реда на чл. 172 ГПК, доколкото посоченият свидетел е служител в "Гранична полиция", въззивният съд намира, че не са налице основания да не кредитира така дадените показания. Същите са логични, последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля и не се разколебават от други доказателства по делото /вкл. от приетата и неоспорена от страните Заповед №4064з-828/08.08.2016г. относно организацията и разпределението на работното време на отделните структури и дейности в РДГП – „Аерогари“/. Също така ответникът не представя доказателства, че инструктажите на служителите са извършвани в рамките на работното им време, съответно че ищцата не е присъствала на инструктажите, които са задължителни. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР в релевантната редакция, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6 този труд се заплаща с 25 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Настоящият въззивен състав намира, че по делото се установява от описаните по-горе писмени и гласни доказателства, че ежедневният инструктаж преди започването на всяка смяна е бил задължителен, както и фактът на неговото провеждане, поради което и следва да се приеме, че тези 30 мин. преди началото на работното време ищецът е бил длъжен да е на работното си място. Нормата на чл. 2 Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време дава легална дефиниция на понятието "работно време", а именно: всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения в съответствие с националното законодателство и/или практика. Ето защо, следва да се приеме, че времето, през което ищецът е присъствал на задължителния инструктаж преди всяка работна смяна, който е част от задълженията на служителя и се е извършвал в работно време, и присъствието на него е било задължително, представлява част от работното време и следователно следва да се отчита като такова, съответно при превишение следва да се отчита като извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза /таблици 3 и 4/, което настоящият съдебен състав кредитира в тази му част, се установява, че през процесния период общият брой отработени от ищеца смени е 318 бр. /таблица 3, колона 8 от заключението – л. 103/, като времето за инструктаж за тези 318 бр. смени е 151, 50 ч. /таблица 4, колона 7 от заключението – л. 110/, т. е. ищецът е положил 151, 50 ч. извънреден труд, като размерът на дължимото му се възнаграждение за тези часове извънреден труд е в общ размер на сумата от 1061, 34 лева /таблица 4, колона 9 от заключението – л. 110/. При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – под формата на време за провеждане на инструктаж, е основателен за посочения размер. По отношение на размера на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд: Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Поради неоснователността на предявения иск за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 01.07.2016г.-30.10.2019г., неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху въпросното парично вземане. По отношение на изпадането на ответника в забава по отношение вземанията за извънреден труд под формата на време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г. -30.10.2019г., не е необходима покана, доколкото заплащането му е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или при тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо, ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати съответното възнаграждение за извънреден труд под формата на време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г. -30.10.2019г., поради което съдът приема, че за претендирания период ответникът е бил в забава след изтичане на тримесечието, за което е дължимо съответното възнаграждение. Вещото лице по СЧЕ е изчислило размера на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за исковия период върху всяко дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от ищцата, включващо обаче общият размер на претендирания извънреден труд, както за превръщане на нощния труд в дневен, така и за ½ час за всяка отработена смяна /видно от таблици 4, 5 и 6 от заключението/. По тези причини СГС не кредитира СЧЕ в частта по задача 1.6. и таблица 6 /относно размера на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/, доколкото не е отделно изчислена акцесорната претенция върху главницата от 1061, 34 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на време за провеждане на инструктаж. Дължимото обезщетение за забава за исковия период за неплащането на главницата от 1061, 34 лева, съдът, на основание чл. 162 ГПК, съгласно определения по тримесечие от вещото лице по СЧЕ размер на неплатения извънреден труд в лева за ½ час за всяка смяна /таблица 4, колона 9 от заключението – л. 108-110/ и с помощта на лихвен калкулатор, определя на 144, 80 лева. Ищцата претендира по- малка сума като обезщетение за забава върху главницата от 1061, 34 лева, а именно 140, 60 лева, до който размер се явява основателна акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд. Предвид изложеното, исковете срещу ответника са основателни за посочените суми. Следователно решението на СРС, в частта му, с която e уважен искът за главница над размера от 1061, 34 лева до размер от 2186, 27 лева, е неправилно и следва да се отмени, като исковете се отхвърлят за сумата 1124, 93 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода 01.07.2016г.-30.10.2019г. при преизчисляване с коефициент от 0, 143, ведно с лихва от 31.10.2019г. Следва да се отмени решението и в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над размера от 140, 60 лева до размер от 287, 32 лева или за сумата 146, 72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главното парично вземане от 1124, 93 лева за периода от края на месеца, следващ всяко тримесечие до исковата молба. Предвид изхода на делото решението подлежи на частична отмяна и в частта му по разноските по отношение на ГД „Гранична Полиция“ при МВР като последица от пререшаването на спора по същество. В останалите обжалвани части решението следва да се потвърди. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 51, 13 лева, от които 25, 43 лева за държавна такса и 25, 70 лева за юрисконсултско възнаграждение според отхвърлената част от исковете и при определен размер от 50, 00 лева, който е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, която при наличие на тълкувателно решение на ВКС по част от спорните въпроси е под обичайната. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., Четвърто ГО/. СГС намира, че справедлив е размерът от 50, 00 лева от който се присъжда посочената по-горе сума 25, 70 с оглед на изхода на спора. Предвид изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в производството над размер от 145, 77 лева /при уважени 48, 59 % от исковете/, както и в частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на СРС разноски за държавна такса над размер от 48, 08 лева и над размера от 121, 48 лева за вещо лице. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за производството пред СРС в размер на сумата от 25, 70 лева - юрисконсултско възнаграждение по идентични съображения изложени по горе относно въззивното производство. В полза на ищеца следва да се присъди адвокатски хонорар за въззивното дело в размер съобразно отхвърлената част от жалбата /51, 41 %/ и конкретно 194, 36 лева, като възражението за прекомерност е обвързано с минималния размер по Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет /искането е за намаляване до този размер/, а платеното в случая не е над предвиденото в Наредбата. С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.