Решение № 1225 от 7.8.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 369/2026 г.

Иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗКНИП с цена на иска 2769,12 евро/ 5415,92 лева./ Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К.Й ООД, ЕИК••••••••••• със седалище и адрес на управление: гр.•••••••••••• № 196 против В. С. З., ЕГН••••••••••, гр.••••••••• № 313, вх.3, ет.2, ап.4, в която се твърди, че вземането на ищеца, предмет на предявените искове произтича от НОТАРИАЛЕН АКТ за учредяване на договорна ипотека №••, дело №6 от 2020г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. №462, от •••., акт №24 том I, дело № 148/2020г., сключен между В. С. З., като заемател и ипотекарен длъжник и „К.Й” ООД, като заемодател на основание Договор за паричен заем № •••••• от 16.01,2020г. Тъй като заемателя В. З. не е изпълнил задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски по Договора за заем и по Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, заемодателят „К.Й” ООД е упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите суми по съдебен ред. Твърди, че на 16.01.2020г. е подадена Молба за заем № 119093 до „К.Й“ ООД, в качеството му на небанкова финансова институция, отпускаща заеми от В. З.. С така подадената молба заемоискателя отправя искане към „К.Й” ООД да му бъде отпуснат паричен заем в размер па 3067,75 евро/ 6000 лв с цел „за погасяване на задължения“. Твърди, че след извършване на оценка на така депозираното искане и въз основа на посочените в него параметри за заем, „К.Й” ООД е одобрило молбата за заем на В. З. за отпускане на заем в размер на 3067,75 евро/ 6000 лв.. Твърди, че в резултат на това на 16.01.2020г. в гр.Х между страните - В. З., в качеството му на Заемател и „К.Й” ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем №•••••• към Искане №119093. Твърди, че в чл.1 е посочена отпуснатата в заем сума, в чл.3, ал.1 е посочена дължимата договорна лихва, в чл.3, ал.2 е посочен ГПР, а в чл. 6 на същия е направено подробно описание параметрите на отпуснатия заем. В чл.2 от договора е посочено, че заемната сума се усвоява след изповядване и вписване на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемателя, посочен в чл. 14 от договора за заем. Твърди, че неразделна част от договора за заем съставлява погасителния план, предоставен на заемателя. Твърди, че неразделна част от така сключения договор са и приложените Общи условия по договор за заем. Твърди, че заемателят се е запознал с клаузите на Общите условия към договора и се е съгласил с тях, видно от положените подписи на страниците от Общите условия (ОУ), както и изписването на трите си имена с подпис в края на ОУ, а за изрично изразеното съгласие с тях - чл. 17 от договора за заем. Твърди, че заемната сума по договора в размер на 3067,75 евро/ 6000 лв. е предадена в брой лично на заемателя В. З. на дата 16.01.2020г. чрез Разходен касов ордер номер 1 от 16.01.2020г. Твърди, че съгласно цитирания договор за заем, заемателят е следвало да върне заетата сума на 60 месечни погасителни вноски в размер на 141,46 евро/ 276,67 лв. всяка, съгласно погасителния план към договора. Заемателят е направил пълно плащане на погасителни вноски от №1 до № 27 и частично плащане в размер на 38,64 евро/ 75,57 лв. на погасителна вноска № 28 по погасителен план. Твърди, че заемодателят се е опитвал многократно да се свърже със заемателя с цел извънсъдебно уреждаме на отношенията и плащане на дължимите вноски, но до плащане на суми по договора не се е стигнало. Твърди, че срокът на договора е изтекъл на дата 16.01.2025г. Твърди, че претендираната за плащане сума по договора за заем е размер на 8 53,26 лв, съставена от сумите, както следва: главница - 2769,12 евро/ 5415,92 лева договорна лихва за периода от 19.04.2022г. до 16.01.2025г.- 1860,82 евро/ 3639,45 лв. наказателна лихва за забавени вноски от 17.05.2022г. до 10.03.2025г. - 310,05 евро/ 606,40 лв. Твърди, че представените пред съда документи в производството по издаване па ЗНИ по ч.гр.д. 1652 но описа на —Плевен за 2025г. са редовни не само от външна страна, но и доказват съществуването на право на принудително изпълнение и удостоверяват изискуемо притезание в полза на лицето, което се сочи като кредитор- в случая „К.Й” ООД и против длъжника - В. З.. Моли да бъде признато за установено, че В. З. дължи на К.Й ООД в размерите съгласно издадената заповед за изпълнение № 869/17.03.2025г. - главница: 2769,12 евро/ 5415,92 лева./, по НОТАРИАЛЕН АКТ за учредяване на договорка ипотека №••••, дело №6 от 20201вписан в Служба но вписванията с вх.рег. №462, от •••., акт №24 том I, дело № 148/2020г., сключен между В. С. З., като заемател и ипотекарен длъжник и „К.Й” ООД, като заемодател на основание Договор за паричен заем № •••••• ог 16.01.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.3.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноски в размер на 55,38 евро/ 108,32 лв. за ДТ и 229,28 евро/ 448,44 лв. за адв. Възнаграждение. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава, че между “К.Й” ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем № •••••• от 16.01.2020, вземанията по който са обезпечени с учредена в полза на кредитора договора ипотека върху недвижим имот – собствен на длъжника. Съгласно подписаният между страните договор, кредиторът е отпуснал в полза на длъжника паричен заем в размер на 7000 лева (а не както погрешно се сочи в исковата молба 6000лв. ). Ищецът сочи неизпълнение на процесния договор за кредит, на което основание е предявил вземанията си първоначално пред заповедния съд, а след това е образувал и настоящето производство. Твърди, че искът е изцяло неоснователен и недоказан по следните съображения: Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен. Видно от съдържанието на същия, параметрите при сключването му са следните: главница 7000лв., при лихвен процент (чл. 3), в размер на 3.430% и ГПР 49.832% Съгласно чл. 3 ал. 2 от договора, в ГПР е включена единствено дължимата по същия договорна лихва. Обстоятелството се признава и от самият ищец, който в частната си жалба срещу Разпореждането на РСПлевен по ч.гр.д № 1652/2025 е посочил, че в ГПР не е включена нито неустойката, нито други лихви, такси, застраховки и т.н. Сочи изрично, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. При това положение, за да може ГПР да бъде в размер на 49.832%, то лихвата по договора не може бъде 3.430%, а следва да е 41.16%, при вноска в размер на 276.67лв. Справката може да бъде направената и от съда, посредством online калкулатор на следния адрес: https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html. Счита, че за същата не са необходими специални знания или умения. С оглед на горното, твърди, че на длъжника и настоящ ответник е представена заблуждаваща информация, според която лихвата по процесния договор е представена от кредитора като сравнително ниска: 3.430 %, вместо реалната лихва, която според ползвания по-горе калкулатор, е в размер на 41.16% Счита, че погрешно посоченият и завишен лихвен процент следва да се приравни на липса на такъв, поради което на основание чл. 24 ал. 1, т. 8 от ЗКНИП, във връзка с чл. 38 от ЗКНИП договорът за кредит е нищожен. Излага съображения, че съгласно чл. 39 от ЗКНИП Когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от обстоятелствената част от исковата молба, в същата се съдържа признание за извършено от ответника З. плащане по договора както следва: 27 пълни вноски Х 276.67лв. и една частична, в размер на 75.57лв. По този начин в изпълнение на задълженията си, ответника е внесъл по сметка на ищеца сума в общ размер на 7 545.66 лв. или 3 858.03евро, с което е възстановил, но и надплатил главицата по кредита с общо 545.66лв. или с 278.99 евро. Предвид изложеното моли претенцията да бъде отхвърлена. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Не се спори между страните и се доказва от събраните по делото писмени доказателства / Молба за заем № 119093, Договор за паричен заем № •••••• към искане № 119093, Погасителен план, Общи условия по договор за заем към договора за заем, НОТАРИАЛЕН АКТ за учредяване на договорна ипотека №••••, дело №6 от 2020г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. №462, от •••., акт №24 том I, дело № 148/2020г. , че са Договор за заем № •••••• от 16.01.2020 г. с който е предоставен заем в размер на 7000 лв. Заемната сума е предоставена за срок от 60 месеца, с крайна дата на връщане 16.02.2023 г., на анюитетни месечни вноски в размер на 276,67 лева до 16-то число на месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 3,43% месечно и 49,832 % ГПР. Изрично е посочено, че в ГПР е включена само договорната лихва. За обезпечаване на вземането по договора се сключва договорна ипотека върху Апартамент № 4, находящ се в гр.•••••••••, бл.313, вх.3, ет.2. Уговорено е, че заемателят дължи неустойка в размер на 20 % от заемната сума, ако заемодателят упражни правото си да обяви вземането за предсрочно изискуемо. Общата дължима от заемателя сума по договора е в размер на 16601,04 лева. Установява се от Разходен касов ордер от 16.01.2020г. /л.17 от делото/, че ответникът е получил от ищеца сумата по заема в размер на 7000 лв. С исковата молба ищецът е признал извършено плащане по процесния договор за кредит на погасителни вноски от №1 до №27 изцяло и сумата от 75,57 лева частично от 28-ма вноска. Предвид размера на погасителната вноска от 276,67 лева, то ищецът е признал заплащане от ответника на обща сума от 7545,66 лева /3858,03 евро/ При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: Предявен е специален установителен иск, имащ за предмет претендирано неудовлетворено притезателно право за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираната сума. В негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираната сума. От събраните по делото доказателства, оценени в тяхната съвкупност се установява наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по делото, произтичащи от процесния договор за кредит. Не се спори и съдът приема за установено от представеният РКО също, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорената сума от 7000 лв. и същият я е получил. Спорна между страните на първо място е действителността на договора и съответствието му с императивните условия на ЗКНИП, посочени в специалната разпоредба на чл. 38 от същия, както и действителността на договорната клауза за уговаряне на възнаградителна лихва. Сключеният между страните договор, с които се предоставя по занятие заеми, обезпечени с ипотека, са потребителски и се подчиняват на специалните изисквания на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава шеста, чл. 22 и сл., като за съответствието на договора с тях съдът дължи проверка, независимо дали има конкретни оплаквания от страните. В глава седма ЗКНИП е посочен начина на определяне и изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗКНИП когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 - 9 и 11 и чл. 25, ал. 3 ЗКНИП, договорът за кредит е нищожен. Съгласно чл. 40 от същия закон за договора за кредит се прилагат и чл. 143 - 148а от Закона за защита на потребителите, съдържащ уредба на неравноправните клаузи в договори с потребители, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, каквито се твърди от ответника да са сочените от него разпоредби в закона. Съгласно чл. 145 ЗЗП обаче, неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи, като преценката за неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, каквото пък е възражението на ищеца. Неравноправните клаузи в договорите с потребители са нищожни, но наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води автоматично до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи, съгласно ЗЗП. Поради това и неравноправността на посочените от ответника клаузи в договорите за заем не влекат неговата нищожност изцяло, доколкото касаят уговорени санкции при неизпълнение на задълженията за погасяване на заема от страна на заемополучателя и договорът може да се прилага и без тях, като санкциите при неизпълнение няма да породят действие, поради тяхната нищожност. Не влече нищожност на договора и соченото неподписване на общите условия към договора от ответника, доколкото съгласно чл. 147а ЗЗП, ако при сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия не са му били предоставени и той не се е съгласил с тях, което се удостоверява с неговия подпис, то те не обвързват потребителя. Предмет на настоящото производство е дължимост на договорна възнаградителна лихва по сключените заемни договори, каквато е уговорена в индивидуалните договори, а не в общите условия. Съгласно ЗКНИП договорът за кредит следва да е изготвен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, като чл. 24 поставя изисквания договорът за кредит се изготвя на разбираем език и да съдържа конкретно посочени реквизити, като липсата на посочените в ал. 1, т. 5 - 9 и 11 водят до неговата недействителност. Съдът намира, че договорът за кредит отговаря на посочените в императивната норма изисквания. Неоснователни са възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит. В посочените от РС разпоредби на чл. 11, т.9 и т.10 се изисква договорът за потребителски кредит да съдържа на разбираем език посочване на лихвения процент по кредита , условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти/т.9/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин/т.10/. В случая е посочено на разбираем език, че се предоставя заем в размер на 7 000лв., обезпечен с ипотека върху недвижим имот, който се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 3,430% месечно, изчислим от заемната сума до окончателното и изплащане, за целия период на заема . Годишният процент на разходите/ГПР/ по заема е 49,832%, като изрично е посочено, че в ГПР е включена само договорената лихва. Връщането на заема е със срок 60 месеца, на 60 равни месечни вноски от по 276,67лв., с падеж 16-то число на месеца. Изрично е посочена и общата сума , която заемодателя дължи– 16 601.04лв. Приложен е и двустранно подписания погасителен план, в който са посочени по месеци за целия 60-месечен период равните месечни вноски от по 276,67лв. Действително в договора за заем е договорена и клауза за неустойка – в чл. 13, която предвижда, че заемателят дължи такава ако е налице основание и заемодателят упражни правото си по чл.8, ал.1, т. А, Б и В да обяви вземането по договора за предсрочно изискуемо. Такава сума, обаче, в размер на 20 % от заемната сума, нито е начислявана предварително, нито е включена в погасителните вноски, нито е довела до оскъпяване на кредита, видно от погасителния план. Това е така доколкото, клаузата за неустойка е свързана с правото на заемодателя да обяви за предсрочно изискуем договора, което е бъдещо несигурно събитие. Тя не представлява и „Общ разход по кредита за потребителя“ по см. на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ето защо тази неустойка не е следвало да бъде и не е включена в ГПР по кредита. В договора за заем е следвало да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и това е сторено с процесния договор от 16.01.2020г. Липсват доказателства, от които да може да се направи извода, че ГПР от 49, 832% посочен в договора за паричен заем, не е реален, а изчислен самостоятелно на основание чл.162 ГПК от съда се установява, че посоченият ГПР е действителният такъв. Освен това не са налице предпоставките за дължимост на сума за неустойка и такава не се претендира със заявлението, тъй като правото на заемодателя не е упражнено до изтичане срока на договора. Наред с изложеното по-горе, след като конкретния потребителски договор е сключен при фиксиран лихвен процент, то е безпредметно той да съдържа изискваното в чл. 11.т.11 от ЗПК посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, което изискване не е приложимо към настоящия случай, както и планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Тези изисквания важат за случаите на договорени различни лихвени проценти за целите на погасяването, а не и за случаите на фиксиран лихвен процент, какъвто е настоящия. Предоставянето на сумата на ответника се установи по делото, а не се установи от него, като носещ доказателствената тежест да е заплатил претендирания размер на главницата по кредита в размер на 2769,12 евро /5415,92 лева./ Вземанията по договора са изцяло падежирали. На основание изложеното, предявеният иск чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗКНИП с цена на иска 2769,12 евро/ 5415,92 лева./ главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявената искова претенция в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 284,66 евро съразмерно с предявената и уважена част на исковата претенция. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 305,38 евро /55,38 евро+250 евро/ По изложените съображения съдът