Решение № 1042 от 16.10.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1116/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по: 1/ въззивна жалба с № 5417/22.01.2024 г. от А. А. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, и Ю. И. З., ЕГН •••••••••• с адрес: •••••, против Решение № 87 от 8.1.2024г. по гр.д.№15472/2022г. на ВРС, в следните части:

-в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на А. А. Г., ЕГН •••••••••• срещу "Спиди" АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр. София, 1138, район „Младост“, ул. Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.82 ЗЗД;

-в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на А. А. Г., ЕГН •••••••••• срещу „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр. София, 1138, район „Младост“, ул.Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.45 ЗЗД;

-в ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на Ю. И. З., ЕГН •••••••••• срещу "Спиди" АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр.София, 1138, район „Младост“, ул. Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.82 ЗЗД;

• в ЧАСТТА в която е отхвърлен иска на на Ю. И. З., ЕГН •••••••••• срещу "Спиди" АД, ЕИК 131371780, седалище и адрес на управление гр.София, 1138, район „Младост“, ул.Абагар № 2, „София сити лоджистик парк“, Административна сграда, ет.5 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на осн.чл.45 ЗЗД;

2/ частна жалба вх. № 32686/19.04.2024 г., подадена от А. А. Г. и Ю. И. З., срещу определение № 4209/09.04.2024г., постановено по гр. дело № 15472/23 г. по описа на Районен съд-Варна, с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено Решение № 87/08.01.2024 г. по гр.д. № 15472/2022 г. по описа на Районен съд Варна в частта за разноските, в която А. А. Г. и Ю. И. З. са осъдени всяка от тях да заплати по 576 лева разноски за адв. възнаграждение на „СПИДИ“ АД.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради следните съображения:

Съдът в противоречие с чл. 236, ал. 2 от ГПК, не е изразил мотиви по част от твърденията им, липсват фактически констатации относно събраните гласни доказателства и писмените – „проследяване на международна товарителница“ и електронна кореспонденция на ищците с ответника и съконтрагента му във Франция, съобщение за смърт. Отсъстват и правни изводи. Посочват, че първоинстанционното решение съдържа невярно изложение на фактическите твърдения, както и липсват мотиви относно предмета на делото – претърпените неимуществени вреди. Липсва и произнасяне по иска на деликтно основание.

На следващо място излагат, че неправилно е приложен материалният закон. Неправилно е приложена Всемирната пощенска конвенция, която е била отменена, считано от 1.07.2022 г., а договорът между страните е сключен на 29.08.2022 г. Считат, че не следва да се прилага и последващата Всемирна пощенска конвенция, тъй като тя е ратифицирана през 20.06.2023г. и към момента на сключване на договора не е била в действие. Приложимо било вътрешното право, което не е било разгледано. Дори и да е била приложима конвенцията, то тя предвиждала обезщетение в чл. 22, т. 1.1.2, когато не е посочена причината за недоставяне. Изтъкват, че в конвенцията репатрирането на неимуществените вреди не се урежда, в нея се казва, че не се вземат предвид, но не и че са изключени. Посочват, че Всемирната пощенска конвенция се отнася до универсални пощенски услуги, а в случая става въпрос за неуниверсална пощенска услуга, за което е нямало спор. Изтъкват, че не е коментирано становището им по вътрешното право, което са изразили с исковата молба. Оспорват твърдението на ответника, че обезщетението за вредите е ограничено от чл. 85, ал.4 във вр. с ал.1 ЗПУ чрез препращане към чл. 72 от Общите условия на оператора, само до имуществените вреди. Твърдят, че след като законодателят не е въвел никакво ограничение на вредите, то не може ответникът да въведе такова в общите условия. Сочат, че не са обвързани с общите условия на договора с потребител на неуниверсални пощенски услуги. Те не са сведени до знанието им и не са се съгласили с тях, също така не им е предоставен екземпляр от тях, каквото е изискването на чл. 147а от ЗЗП. Пратката е взета от куриера извън офиса на дружеството. Твърдят, че клаузите на т. 72 и 78 от общите условия не са индивидуално уговорени, били са изготвени предварително и са нямали възможност да влияят върху тях, което ги прави неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, като изключват или възпрепятстват правота на предявяване на иск за решаване на спора. На трето място, противоречат на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 85, ал.1, т. 2 от Закона за пощенските услуги, съгласно който при върнати пощенски колети, когато липсват мотиви за недоставянето им, се дължи обезщетение. Изтъкват, че следва да се приложи Тълкувателно решение № 4 от 29.1.201З г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГТК, което предвижда отговорност за неимуществени вреди от неизпълнение на договор. Излагат съображения, че възражението от ответника, че получателят на колета не е потребител и искът предявен от него е недопустим, е неоснователно.

Посочват, че е очевидно, че ако пратката беше доставена нямаше да са изпитали негативни изживявания. Изводът дали е налице причинно- следствена връзка се извежда от правилата на логиката, а не от доказателства. Считат, че доказателства за претърпените вреди са събрани. Едната ищца е адвокат, работи с приложението на закона, а другата го изучава. Юристите изпитват по- висока чувствителност спрямо приложението и неизпълнението на закона.

На следващо място, оспорват възражението на ответника, че вредите не са предвидими, като излага подробни съображения в тази насока. Също така навеждат доводи за недобросъвестност на куриера, като се твърди, че той е знаел за важността на пратката. Ответникът бил задължен в с.з., да представи товарителницата и платежния документ за връщането на пратката от Франция до България. Не e изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК. Поведението му следва да се цени съобразно на чл. 190, ал.2 във вр. с чл. 161 ГПК, а именно следва да се приеме за доказано твърдяното от ищците, че връщането на пратката е наредено и заплатено от "Спиди" АД. Процесуалното поведение по непредоставяне на документи, за което страната е задължена от съда, също е показателно за недобросъвестността по смисъла на чл. 82, изр. второ ЗЗД.

Твърдят, че в деня на смъртта на бащата на едната и дядо на втората ищца, ответникът е заявил, че следва да се получи от тях върната пратка, което допълнително ги е разгневило.

На последно място излагат, че дори и да се отхвърлят главните искове за претърпени вреди на договорно основание, то евентуалните са основателни. Те се явяват резултат от деликт. Неимуществени вреди са претърпени. Те продължават да се търпят и до днес. Вината на ответника се предполага. Връзката между противоправното поведение и вредата е очевидна - ако пратката бе доставена, то вредите не биха били претърпени.

Молят да се отмени обжалваното решение и да се уважат главните искове за обезщетение на претърпени неимуществени вреди по чл. 82 ЗЗД или на деликтно основание. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 14481/21.02.2024 г. от „СПИДИ" АД, ЕИК: 131371780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1138, р-н Младост, ул. "Абагар" № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. 5, представлявано от изпълнителния директор Валери Харутюн Мектупчиян, чрез адв. адв. Т. Т. К.. Посочва, че с отмяната на преходната Всемирната пощенска конвенция, веднага в сила е влязла следващата. Не е имало период от време, в който де не е действал международен закон, уреждащ отношенията по предоставяне на международна пощенска услуга.

По отношение на възражението, че спрямо въззивниците не са приложими общите условия, изразява следното становище: Приложение между страните намира чл. 28 от специалния закон ЗПУ, който изрично урежда, че пощенският оператор довежда до знанието на потребителя общите условия, като ги поставя на видно място в пощенските станции и ги публикува в интернет страницата си. Като е изпълнил това условие. Специалният закон не изисква писмено приемане на ОУ, нито е налице норма, която го задължава да ги връчва или да разяснява правата и задълженията на клиентите. Посочва, че клаузите т. 72 и 78 от ОУ, няма как противоречат на закона, тъй като са одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията/ КРС/, след съгласуване с комисията за защита на потребителя. Законът за пощенските услуги е специален спрямо общите разпоредби на ЗЗП, касаещи запознаването и приложимостта на ОУ спрямо потребителите на куриерската услуга.

Спрямо възражението, че не може операторът да лиши потребителя от правото му на обезщетение на всички вреди, излага, че законодателят е създал юридическа възможност, отговорността да бъде ограничена до посочените в общите условия размери.

Относно твърдението на ищците, че законът не е въвел никакво разграничение на вредите, поради което същите считат, че операторът дължи обезщетение за всякакви вреди включително и неимуществени, както и че т. 78 от ОУ незаконосъобразно изключва отговорността за претърпените нематериални щети. Посочва, че съгласно чл. чл. 22, т. 1.6 от Всемирната пощенска конвенция, при определяне на обезщетението, което се изплаща, не се вземат под внимание моралните вреди. Именно това законодателно решение е възпроизведено и в посочената т. 78 от ОУ на „СПИДИ“ АД. Предвид специална регламентация на този тип отношения в международния закон и в ЗПУ, неправилно се явява и позоваването на въззивниците на правилото на чл. 82 от общия закон - ЗЗД.

Отбелязва, че по делото не са събрани доказателства, които обосновават пряка причинна връзка между непредоставяне на пратката и твърдените от ищците вреди. Също така подобен тип вреди са непредвидими, поради което същите не подлежат на обезщетение. За да бъде ангажирана подобен тип отговорност, следва да бъде установена недобросъвестност в поведението, каквото по делото не е установена. Посочва, че цитираното от насрещната страна Тълкувателно решение 4/2012 от 29.01.2013г. е неприложимо в настоящия случай, тъй като в него става въпрос за енергийно предприятие, което неправомерно в нарушение на предвидени в ОУ предпоставки е прекъснало електроснабдяването. Тълкувателното решение не може да се приеме за общо валидно за всички доставчици на услуги и да се прилага спрямо всяко едно неизпълнение по договор.

В частната жалба се сочи, че отговорността за разноски се разрешава от окончателното решение по спора. В молбата за допълване на решението в частта за разноските, не са посочени конкретно извършените разноски и техният размер, нито е предоставен списък и доказателства, че такива са сторени. Твърдят, че сраната която не е предоставила списък на разноските, няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Считат, че предоставената фактура не доказва сторените разноски. Изтъкват, че съдът не се е произнесъл по възражението, че потребителят не дължи разноски, дори искът му да бъде отхвърлен. Молят да се отмени обжалваното определение и да се отхвърли искането за присъждане на разноски.

В срок е постъпил отговор от „СПИДИ“ АД, в което се изразя становище за неоснователност на частната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззивницата А. А. Г. се явява лично, като същата се явява и в качеството си на процесуален представител на другата въззивница - Ю. И. З., която не се явява лично в залата. Подържа въззивната жалба и изразява становище за уважаване на същата. Въззиваемата страна не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба на 16.06.2024 г., чрез адв. К., в която заявява, че не се възразява да се даде ход на делото, подържа отговора, претендира разноски.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от А. А. Г. и Ю. И. З. срещу „СПИДИ" АД, с която са предявени искове, както следва:

1/ Иск правно основание чл. 82, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, ответникът да заплати на А. А. Г. обезщетение от за имуществени вреди в размер на 60.90 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от неизпълнение на договорни задължения от страна на „СПИДИ" АД по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г.;

2/ Иск правно основание чл. 82, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, ответникът да заплати Ю. И. З. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от неизпълнение на договорни задължения от страна на „СПИДИ" АД по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г В случай, че предявените искове по чл. 82, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД не бъде уважени, А. А. Г. и Ю. И. З. са предявили в условията на евентуалност искове срещу „СПИДИ“ АД да им заплати на всяка по отделно неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от неизпълнение на договорни задължения от страна на „СПИДИ“ АД по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г., на основание чл. 49 от ЗЗД.

В исковата молба ищците излага следните твърдения: На 28.08.2022 г. А. Г. е изпратила чрез „СПИДИ“ АД колет на дъщеря си Ю. З. до гр. Тулуза, Франция, която е студент специалност право в същия град. Колетът съдържал посуда, дрехи, книги, чаршафи, кърпи и други вещи, необходими за едно домакинство, и има за цел да изрази майчината обич към дъщерята. За услугата са платени 60.98 лв. На 06.9.2022 г. пратката заминава за гр. Fresnes, Франция и остава там три дни. На 10.09.2022 г. подателят Г. започва телефонна и електронна кореспонденция с международния отдел на „Спиди“. Моли пратката да се насочи към Тулуза, за където е предназначена. Служителите на ответника са й изискали телефон, завършващ на 06/07 – телефон с Френски номер. Не е получила никакво съдействие от тях. Междувременно получателят на колета Ю. З. многократно е разговаряла с френския куриер, изпълняващ услугата, който я уведомява, че ще доставят колета. Получила е седем имейла от същия. Колетът пристига в гр. Тулуза на 21.9.2022 г., но не се доставя на получателя и по необяснима причина тръгва обратно за гр. Варна.

На 21.9.2022г., З. между лекциите в университета разговаряла с френския куриер. Тя инструктирала Г., да настоява пред „Спиди“, пратката да се достави в гр. Тулуза. В 13: 39 часа подателят на пратката А. Г. свела до знанието на ответника, указанията на френския куриер, чрез имейл и по телефон. Г. е адвокат и в същия ден в близък час е била ангажирана по съдебно дело пред Варненски Апелативен съд. На същата дата служители на ответника потвърдили, че са изискали от французите, да извършат доставката в гр. Тулуза. Това породило надежда в ищците, че доставката ще бъде извършена.

На 22.9.2022 г. през нощта Г. установила от сайта на Спиди, че статусът на пратката е „връщане на подателя“. На същата дата умира бащата на Г., съответно дядо на Ю.. В деня на погребението 30.09.2022 г., в гр. Никопол, Г. получила съобщение, че очаква пратка в гр. Варна, и че дължи такса от 60 лв. Впоследствие получила съобщение, че ще й бъде възстановена сумата от 60.90 лв., колкото е платила за доставка до Франция.

Двете ищци са направили рекламация на 4.10.2022 г., че не са удовлетворени, и че са увредени от неизпълнение на задълженията от страна на ответното дружество. Било им отговорено, че ще бъде възстановена само платената сума за доставка. За претенцията за неимуществени вреди ответникът не носел отговорност, тъй като тя била изключена на основание разпоредбата т. 78 от общите условия на потребители на неуниверсални пощенски услуги.

Твърди се, че в периода 29.08.2022 г. – 30.09.2022 г. ищците са претърпели неимуществени вреди. Г. е адвокат, а З. студент по право и като такива изпитват недоволство от неспазването на закона. Неизпълнението е попречило на адвоката да изпълнява спокойно задължението си, а студента да учи спокойно. Ответникът е давал и поддържал напразни надежди, че ще достави пратката многократно, изисквал е дискриминационна информация, а именно изпращачът да посочи френски телефонен номер за контакт, започващ с 06/07. Пратката е израз на майчина любов, грижа и помощ към дете, подкрепа от любим човек, начин за морална и материална опора от майката към детето. Подателят и получателят са се чувствали безсилни, а получателят - сам и лишен от обич. Майка и дъщеря са се чувствали фрустрирани. Състоянието на неизвестност, че ответникът ще достави пратката е продължило повече от един месец, което е многократно над обичайния срок от една седмица.

Твърди се, че ответникът е бил недобросъвестен и отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Знаел е фактите, обуславящи по- тежка отговорност: изисквал е незаконна дискримиционна информация – телефон започващ с 06/07, френски номер, знаел е, че пратката е важна, очевидно от многобройните обаждания и електронни писма. Уведомен е, че се търси отговорност при неизпълнение. Невярно ответникът е посочил, че пратката ще се достави с писмо от 21.09.2022 г. Излагат съображения за неравноправност на точка 78 от общите условия на потребители на неуниверсални пощенски услуги, на основание чл. 143 от ЗЗП. Посочват, че ОУ на са сведени до знанието им, не са им предоставени, каквото е изискването на чл. 147а от ЗЗП. Молят да се уважат предявените искове.

В отговора на исковата молба ответникът „Спиди“ АД излага следното становище: Не оспорва твърденията, че страните са били в договорни отношения по договор за куриерски услуги от 29.8.2022 г., обективиран в товарителница № 61870169346.

На 04.10.2022г. при пощенския оператор е постъпила рекламация от страна на ищците, с искане за заплащане на сумата от 6 660.90 лв. Рекламацията била разгледана, установено било, че пратката е била предадена на международни партньори, след което същата е била върната без мотиви и за сметка на пощенския оператор.

Излага, че съгласно чл. 85, ал. 4 във вр. с 85 от ЗПУ, размерът на обезщетенията дължими по заведени рекламации се определял в общите условия. ОУ на договорите на потребителите на неуниверсални пощенски услуги са одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията / КРС/. Посочва, че съгласно същите, операторът връща платената цена за неизвършена куриерска услуга. На А. Г., която е изпращач по договора, е заплатено дължимото обезщетение в размер на 60.90 лв. Позовава се на т. 78 от ОУ, съгласно която операторът не носи отговорност за нематериални вреди и пропуснати ползи.

Счита, че предявеният иск, от втората ищца е недопустим, тъй като тя няма договорни отношения с ответника по цитирания договор за куриерски услуги и моли за прекратяване на производството в тази част. Претендира заплащане на разноски за производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна: Адвокат А. А. Г. е майка на Ю. И. З.. Последната е избрана в рамките на програма за двойна академична степен, да учи право в Капитолийски университет Тулуза за периода от 22.08.2022 г. до 30. 06. 2023г. Това се установява от удостоверение, издадено от Капитолийски университет, удостоверение за раждане и приложената по делото адвокатска карта.

Не е спорно между страните, че на 29.8.2022 г. Г. е предала на куриерска фирма „Спиди“ колет, което се установява и от приложените по делото касов бон и товарителница/ стр. 10 и 11/. Обявеният адрес за доставка бил в гр. Тулуза. Обявеното съдържание на пратката било текстил /дрехи/ на обявена стойност 100.00 лв. Цената на куриерската услуга била 60.90 лв., която не се спори, че е заплатена от Г.. Видно от т. 34.4 доставката на международни непалетизирани пратки е в срок до 7 работни дни.

Страните нямат спор, че пратката не е доставена на адреса на получателя Ю. З. в гр. Тулуза, Франция, и че след един месец същата е върната на изпращача А. Г. в гр. Варна, България.

По делото е ангажирана и кореспонденция, осъществена посредством електрона поща /от стр. 27 до 42/, от която се установява следното:

На 10.09.2022 г. Г. е уведомила ответника, че още на 06.09.2022 г. пратката е отминала Тулуза и грешно, по вина на куриерите тръгнала по посока за Париж /на около 7 часа път от Тулуза/. Както изпращачът, така и получателят са правили опити да се свържат с отдела за международни пратки в България и във Франция, но същите са без резултат. Въпреки, че зададеният адрес на получателя е правилен, пратката не е получена.

Изпратен е имейл на 14.09.2022г. до „Спиди“ АД, в който Г. моли ответника да настоява пред французите да доставят пратката до гр. Тулуза. На същата дата, последният е изпратил отговор, в който уведомява, че е предоставена информация към международния партньор на „Спиди“ АД, пратката да бъде доставена в максимално кратък срок и очаква на следващия ден да бъде предадена на куриер за доставка. С ел. писмо от 15.09. „Спиди“ АД е отговорило, че френският му партньор изисква телефон за връзка с получателя на местен оператор. На същия ден А. Г. е отговорила с ел.писмо, че това е несериозно и представлява дискриминационно отношение. Посочила е телефон на местен оператор на общежитието, където е адреса на получателя, както и телефонен номер на български и на немски оператор, двата на получателя Ю. З.. От ел.писмо на ответника до ищцата от 19.09. е видно, че ответникът уведомява ищцата, че все още няма уточнение от международния партньор.

На 20.09.2022г. ответникът изпраща писмо до Г., в което я уведомява, че международните им партньори ги информирали, че получателят е променил областта, в която да се достави пратката. Ищцата Г. е отговорила, че не е извършена такава промяна. Френският партньор е искал общият код на Тулуза, а не регионалния, като получателят им е указал, че е правилен. З. е получила потвърждение, че ще я получи на 13.9. и 19.9 2024 г. С имейл от 21.08.2022г., изпратен в 12: 56 часа, „Спиди“ АД уведомява Г., че пратката е наредена за връщане. В същия ден в 13: 39 часа последната изпраща ел. съобщение, в което заявява, че пратката е в Тулуза. Получателят е говорил с френския куриер, който е заявил, че пратката още може да бъде получена в Тулуза. Моли това да бъде незабавно наредено. Ответникът е отговорил, че са изискали пратката да бъде доставена.

На 22.09.2022г. „Спиди“ АД изпраща до Г. ел. съобщение, в което заявява, че са уведомили международния партньор и не е в техен интерес да се върне толкова важна за клиентите пратка.

В периода от 5.09.2022г. до 16.09.2022г. З. е получила пет имейла от ДПД Франс, с които я уведомяват, че ще получи пратката на ул. „Сониер“ № 1, сграда 4, стая 4307, Тулуза.

По делото е предоставена електрона разпечатка /стр. 13 и 18/, за движението на пратката, от която е видно, че същата на 06.09.2022г. е била в Тулуза, Франция, на 08.09.2022г. е била в Fresnes, Франция, а на 21.09.2022 г. отново в Тулуза, Франция.

От съобщение за смърт, се установява, че A. Д. Г. на починал на 29.09.2022 г. Двете ищци са предявили рекламация пред ответното дружество на 06.10.2022г., с която са заявили искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на всяка от ищците, претърпени в периода 29.8.2022 г. – 30.9.2022 г. по 100 лева на ден или 3300 лева на А. Г. и 3300 лева на Ю. З., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 60.90 лева на А. Г.. Даден е 14 дневен срок за изпълнение, като след изтичането ще предявят иск за решаване в съда и ще бъде сезирана Комисията за защита на потребителите. За налагане на санкция.

С отговор изх. номер от 12.10.2022г. ответното дружество е уведомило ищцата А. Г., че съгласно чл.85, ал.1, т. 2 от ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случай на върнати пощенски колети, когато липсват мотиви и конкретните размери на обезщетението се включват в общите условия на договорите с потребителите. Съгласно т.72 от ОУ по предявена рекламация, когато липсва мотив за недоставянето, операторът връща платената цена за неизвършената куриерска услуга. Съобразно т. 78 то УО не носи отговорност за нематериални вреди.

От приложените по делото общи условия се установява, че т. 78 от същите гласи: Операторът не носи отговорност за претърпените от потребителите непреки или нематериални вреди, като и за пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнение, непълно, неточно или забавено изпълнение на куриерската услуга.

Ищците са представили разходни документи касов бон и фискален бон за закупени стоки на стойност 213.75 лв.228.00 лв.212.66 лв., 84.98 лв., 34.79 лв., 39.90 лв., както и фактура за превод на документи на френски език на стойност 125.00 лв.

Пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателствени средства от страна на ищците, които въззивната инстанция кредитира като еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Първият свидетел Д. Я. сочи, че З. отишла да учи във Франция и Г. решила да й изпрати колет, за да й помогне с основните неща от първа необходимост. С Г. били в Турция и тя постоянно комуникирала с дъщеря си относно колета. Той я закарал на погребението на баща й, по пътя тя комуникирала с куриера, че колетът ще се върне. Често разговарял с двете ищци. Недоставянето на колета се отразило негативно на майката, тя била ядосана и разстроена, дъщерята също била разстроена, че е безпомощна и сама. Заявява, че в колета е имало посуда, завивки, храна. Вторият свидетел - Петранка А.ова заявява, че в колета е имало вещи от първа необходимост, тъй като З. е започнала обучение във Франция. Имало непрекъсната комуникация между ищците и куриера относно пратката. И двете са били много огорчени от случая.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Решение № 87 от 8.1.2024г. по гр.д.№15472/2022г. на ВРС, не е обжалвано в частта му, в която е отхвърлен искът на А. А. Г., срещу "Спиди" АД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 60.90 лева, настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г. от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника "Спиди" АД, ЕИК 131371780 по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., на осн.чл.82 ЗЗД, поради извършено плащане на задължението в хода на производството, предвид което в тази си част, то е влязло в сила.

Предявените искове в условията на евентуалност погрешно са квалифицирани по чл. 45 от ЗЗД. Отговорност по чл. 45 от ЗЗД носят само физически лица. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД. / Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС/. „Спиди“ АД е юридическо лице, поради което и исковете следва да се преквалифицират по чл. 49 ЗЗД. Грешната правна квалификация не влияе на допустимостта на решението. Няма произнасяне по непредявен иск, а се касае до неточност при правната квалификация, което не води до недопустимост на решението в обжалваната му част.

По отношение на предявения иск по чл. 82, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД от А. А. Г.:

По отношение на възражението, че Всемирната пощенска конвенция/ Конвенцията/ не е действала на територията на Р. България към момента възникване на процесното правоотношение, състава на съда намира следното:

Конвенцията е отменена с ДВ бр. 58 от 07.07.2023 г. в сила от 01.07.2022г. с влизането в сила на новата Всемирна пощенска конвенция. ратифицирана със закон, приет от НС на 09.06.2023 г. – ДВ бр. 58 от 07.07.2023 г. в сила от 01.07.2022 г. От изложеното следва, че веднага след отмяната на старата конвенция, влиза в сила новата, предвид което това възражение е неоснователно.

Относно оплакването, че Конвенцията не следва да се прилага по процесните правоотношение съдът, прие следното:

Съобразно чл. 4 т.1, т. 2 и т. 3 от Закона за пощенските услуги/ ЗПУ/, Пощенските услуги са: универсална пощенска услуга; услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; неуниверсални пощенски услуги.

Всемирната пощенска конвенция урежда правилата по отношение на универсална пощенска услуга/УПУ/. Съгласно чл. 3 от Конвенцията, целите на същата са предоставяне на основни пощенски услуги с определено качество до всяка точка на територия на държавите страни по нея, на достъпни цени, като се отчитат нуждите на населението. Тоест тя урежда достъпна, базова и минимално необходима пощенска услуга, която държавите по нея са се задължили да осигурят на всички хора, намиращи се на територията й. УПУ се извършва от лицензирани оператори чл. 39, т. 1 от ЗПУ. В чл. 15 от ЗПУ е предвидена възможност за компенсация несправедливата финансова тежест от извършването й.

Съгласно чл. 38 от ЗПУ неуниверсалните пощенски услуги /НПУ/ включват: пряка пощенска реклама; хибридна поща; куриерските услуги; пощенските парични преводи.

В § 1, т. 18 от ПР на ЗПУ е дадена дефиниция на "Куриерска услуга" тя е пощенска услуга с добавена стойност над услугите по чл. 4, т. 1 и 2, която гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя, както и предоставянето на всички или на някои от следните допълнителни услуги: а) събиране от адреса на подателя; б) доставяне до определена дата; в) възможност за смяна на направлението и получателя в движение; г) уведомяване на подателя за получаването на пратката; д) контролирано наблюдение и проследяване на пратките;

В настоящата хипотеза се касае за пощенска услуга, която е куриерска - неуниверсална. Тя носи белезите, дадени в дефиницията на § 1, т. 18 от ПР на ЗПУ. Уговорено е от страните да бъде доставена лично на получателя, предоставена е и възможност за проследяване на пратката. Отделно страните не спорят, че сключеният договор между тях е за НПУ. В отговора на ИМ ответникът изрично заявява, че е сключена сделка за извършване на куриерска услуга, която не е универсална пощенска услуга. Предоставя общи условия за договор за потребител на неуниверсална пощенска услуга. Не твърди и не предоставя доказателства, че притежава лиценз да извършва универсална пощенска такава.

В чл. 85, ал. 4 от ЗПУ е предвидено, че правилата за обезщетение, предвидени в Конвенцията се прилагат по отношение на универсална пощенска услуга за международни пощенски пратки.

Предвид, че цитираната по- горе разпоредба предвижда правилата за обезщетение, предвидени в Конвенцията да се прилагат само по отношение УПУ, по договорите на неуниверсална пощенска услуга обезщетението следва да се определи съобразно общите правила на ЗПУ и ЗЗД.

Съобразно чл. 21 от ЗПУ, ал. 1 и 4 не е необходимо подписването на индивидуални договори с потребителите, договорът се смята за сключен с приемането на пощенската пратка в точките за достъп, и заплащане на цената. Съобразно ал. 8 на същата разпоредба пощенските оператори довеждат до знанието на потребителите общите условия на договора, като ги поставят на видни и достъпни места във всички стационарни пощенски станции и ги публикуват на страницата си в интернет. От анализа на посочените по-горе норми следва извода, че договорът е неформален и реален. Смята се за сключен с предаването на пратката в точките за достъп, като потребителят се смята за запознат с общите условия от интернет страницата или от стационарната пощенска станция. За този тип договори законът не изисква предаването и подписване на ОУ от потребителя. Нормата на чл. 21 от ЗПУ е специална по отношение на чл. 147а от ЗЗП, това е така защото точките за достъп съобразно на § 1, т. 18 от ПР на ЗПУ, могат да бъдат пощенски кутии и други устройства за обществено ползване и да няма пряк контакт между търговеца и потребителя. С оглед на изложеното възражението, че ОУ не са сведени до знанието на потребителя е неоснователно.

Съдът намира, обаче, възражението, че т. 78 от ОУ е неравноправна за основателно. Съгласно Тълкувателно решение N o 4/2012 от 29.01.2013г., нарушаването на договорно задължение може да причини неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. В мотивите на решението изрично е отбелязано, че в чл. 131 от ЗЗП е предвидена възможност от търговеца да се търси обезщетяване на неимуществените вреди от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения.

Цитираната клауза от ОУ изключва отговорността на куриера търговец за претърпените неимуществени вреди от неизпълнение на договора. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 2 от ЗЗП неравноправна е клауза която изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения. В случая т. 78 от ОУ необосновано изключва за потребителя гарантираната от закона възможност да претендира обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение.

Несъстоятелен е доводът на въззиваемия, че щом общите условия са одобрени от КРС, няма как да противоречат на закона. Съдът няма как да е обвързан с преценката на регулиращия орган относно неравноправността на клаузите, още повече, че той не е правораздавателен орган. Суверенна е възможността на съда да проверява неравноправността на всяка една клауза от ОУ.

От всичко изложено дотук следва непротиворечив извод, че за неизпълнение на процесното договорно задължение би могло да се дължи обезщетение за неимуществени вреди.

В настоящия казус не е спорно, че „Спиди“ АД не е изпълнило договорното си задължение да достави на З. изпратения й колет, поради това дължи на другата страна по правоотношението Г. обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

Когато неимуществените вреди са претърпени от неизпълнение договорно задължение, какъвто е случая, за същите се дължи обезщетение доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди./ Тълкувателно решение 4/2012 от 29.01.2013г./.

Недобросъвестността на длъжника трябва да е налице към момента на поемане на задължението /Решение № 50138 от 07.03.2024 г. по т. д. № 1402 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение/.

Настоящият състав намира, че не е налице недобросъвестност на „Спиди“ АД. Не всяка вина се предполага, а само небрежността. Недобросъвестността означава умисъл. Той ще е налице когато у длъжника съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, тоест длъжникът умишлено е сключил договор, задължението, по което изначално не е имал намерение да изпълни. /В този смисъл - стр. 447 и 459 от Облигационно право, Обща част, Седмо издание на А. К., издателство „Сиби“ 2016 г. и Решение № 184 от 24.02.2016 г. по т. дело № 3092 по описа за 2014г. ВКС 2-во тър. отделение и Решение № 4 от 08.08.2014 г. по търг. д. № 1748/2013 г. на Върховен касационен съд/ По делото не се установява, ответникът при сключване на договора да е имал намерение умишлено да не изпълни задълженията по него. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че той е придвижил пратката до Франция, тя на два пъти е била в града на доставката -Тулуза и са били полагани усилия да бъде доставена, което изключва умисъл на ответника. Евентуално, следва да се приеме, че не е положена дължимата грижа при изпълнение на договора, което би могло да се определи като небрежност, но не обосновава недобросъвестно поведение от страна на куриерската фирма.

Ответникът не е бил недобросъвестен, поради което той дължи обезщетение за неимуществените вреди, които са преки и непосредствени и са могли да бъдат предвидени при поемане на задължението. /чл.82 от ЗЗД/ Основната теория за причинната връзка е тази на равноценността/conditio cine qua non/. Според нея неизпълнението на договора е причина за резултата, когато, ако мислено бъде премахнато от цялата съвкупност от факти, предхождащи резултата, означавани и с термина „необходими условия“, резултатът не настъпва. Няма причинна връзка, ако резултатът пак би настъпил, независимо от липсата на дължимото от длъжника поведение. Разновидност на основната теория е тази за адекватната причинна връзка. Приема се, че теорията за равноценността е вярна, но гражданското право не се интересува от извънредно случайните последици и условията, които ги пораждат. Причина са само ония условия, които причиняват резултата редовно, правилно, нормално, типично и адекватно, а не по изключение. Трябва да се установи наличието на причинна връзка чрез прилагане на теорията за равноценността, след това преките вреди трябва да се ограничат чрез прилагането на адекватната теория-това са вредите, които са типична, нормално настъпваща последица от неизпълнението. Терминът „непосредствени вреди“ няма самостоятелно значение, а е синоним на преки вреди. Предвидимите вреди са вид преки вреди. Това са тези вреди, които могат да се предвидят от длъжника при полагане грижата на добрия стопанин. Предвиждането не може да се отнася до по – късен момент от възникване на правоотношението, защото след сключването на договора длъжникът не може да се откаже от задълженията си, нито едностранно да увеличи възнаграждението си. Към този момент той преценява риска и какво ще последва ако не изпълни договора. / Решение № 217 от 04.04.2024 г. по гр. д. № 1269 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, стр. 444 - 449 от Облигационно право, Обща част, Седмо издание на А. К. издателство „Сиби“ 2016г./.

С оглед на гореизложеното и в настоящия случай следва да се приеме, че неизпълнението на длъжника на задължението му да достави колета е в пряка причинна връзка с неблагоприятния резултат – изпитването на неудобство и възмущение от недоставената пратка. Това е така, защото ако тя беше доставена нямаше същите да се изпитват.

Настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди дължимо на А. Г. е в размер на 700 лв. При определянето му съдът взе предвид последствията от неизпълнението, които „Спиди“ АД при полагането на дължимата грижи е могъл да предвиди, а именно: От заявеното в товарителницата е знаел, че доставя дрехи, те са от основна необходимост и липсата им ще причини неудобства. Пратката е следвало да бъде доставена до 05.09.2022 г. съобразно ОУ. До 30.09.2022 г., задължението не е било изпълнено, което е един продължителен период от време, в който се е чакало. Можел е да предвиди, ядовете които ще последват, както и неприятните ангажименти във връзка с издирването на пратката, изразяващи се във водене на кореспонденция, което отнема време и нерви. Следвал е да съобрази, че връщането на колета, създава още ангажименти на изпращача. Тези вреди са типични и нормални при неизпълнение по договора за куриерска услуга.

При определянето на обезщетението съдът взе предвид и конкретната за страната и региона икономическа обстановка към момента на предявяване на иска, като за нейното определяне се взеха предвид факторите, които й влияят – минималната работна заплата за годината на неизпълнение на договора - 2022г. в РБ е била 710 лв; по дА. на НСИ годишната инфлация за 2022 г. е била 16.9%; нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата Съдът не взе под внимание при определянето на неимуществените вреди, че ищците са майка и дъщеря, куриерът е нямало как да знае това обстоятелство при поемане на задължението, като се има предвид, че те дори не с еднакви фамилии.

Не се съобрази, че в пратката е имало и други стоки освен дрехи предвид, че това не е заявено от ищцата и „Спиди“ АД не е знаел за това обстоятелство. Не се взе под внимание, че в деня на смъртта на A. Д. Г., Г. е получила съобщение, че пратката е върната. Този факт не е бил известен на ответника, предвид което не следва да се вземе предвид. „Спиди“ АД също така е нямало как да знае към момента на поемане на задължението, че ищците са юристи.

С оглед да изложеното до тук, предявеният иск на А. А. Г. срещу „Спиди“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения от страна на „СПИДИ" АД по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г. следва да бъде уважен за сумата до 700 лв., като за сумата над 700 лв. до 3300 лева следва да бъде отхвърлен.

Предвид уважаването на главния иск, не се е сбъднало условието за разглеждането на предявения от А. А. Г. в евентуалност иск по чл. 49 от ЗЗД и съдът не дължи произнасяне по него.

С оглед резултата от въззивното обжалване, респ. правните изводи на въззивния съд за основателност на предявения от А. Г. главен иск, вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален иск е отпаднало, поради което първоинстанционното решение в частта, с която същият е отхвърлен, следва да бъде обезсилено.

По отношение на предявения иск по чл. 82, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД от Ю. И. З.:

Въпросът, на който следва на първо място да се отговори е дали получателят на пратката З. е легитимирана да търси обезщетение от неизпълнение на договора.

Легитимирани да търсят обезщетение от неизпълнение на договор са страните по него. Според чл. 367 от ТЗ с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. С оглед на посочената дефиниция сключеният договор за куриерска услуга следва да се квалифицира по чл. 367 от ТЗ. Договорът за превоз има специфика по отношение на страните. Договорът за превоз не е договор в полза на трето лице. За разлика от бенефициера, който придобива право от момента на сключване на договора, получателят придобива право от по – късен момент след пристигане на товара. Той може да придобие не само права, но и задължения /чл.372, ал. 2 от ТЗ/. Заявлението на третото лице, че ще се ползва от уговорката я прави неотменима. Правото на получателя при договор за превоз е отменимо, товародателят винаги може да се разпореди товарът да бъде предаден на другиму, освен ако не е издаден товарителен запис -чл. 368, ал. 2 от КЗ. Следователно може да се приеме, че получателят от определен момент може стане страна по договора като замести изпращача - субективна новация - чл.372, ал. 2 от ТЗ /виж. стр. 242 Търговско право на Г. С. издателства Абагар 2000 г. и стр. 123 от Търговски сделки на О. Г. издателство ИК „ Труд и право“ 1997 г./ Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗПУ право на рекламация имат подателят или получателят на пощенската пратка, тоест право на рекламация има само единият от двамата. Страната по договора, както беше отбелязано, при определени предпоставки може да бъде получателят, като в тези случаи ще има право на рекламация.

В настоящия случай З. не е заместила Г. в хипотезата на чл.372, ал. 2 от ТЗ, предвид което не е станала страна по процесния договор и следователно няма право да иска обезщетение от неизпълнение на договора. Отделно от това и ЗПУ не дава право на едновременна претенция от подателя и получателя.

Налага се извод, че предявеният иск с правно основание чл. 82, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, ответникът да заплати на Ю. И. З. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3300.00 лева, получени от неизпълнение на договорни задължения от страна на „СПИДИ“ АД по договор за куриерски услуги от 29.08.2022 г., настъпили в периода 29.08.2022 г. - 30.09.2022 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

След като главният иск подлежи на отхвърляне, съдът следва да разгледа евентуалния иск по чл.49 от ЗЗД.

Предпоставките за уважаване на иска по чл.49 от ЗЗД са следните: възлагане на работа от ответника, противоправно деяние на изпълнителя, вреда за ищеца по иска, причинна връзка между деянието и вредата, деянието е извършено при изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата, вина на извършителя.

За да бъде ангажирана деликтната отговорност, противоправността на деянието трябва да произтича от нарушение на общото правило да не се вреди другиму. В случая, противоправността произтича от неизпълнение на задължение, възникнало по силата на договор, а не от общото правило да не се вреди другиму. Именно това е специфичната разлика между двата вида отговорност. Не може да се ангажира деликтна отговорност, защото не е нарушен негативният интерес, който тя защитава. Той се определя като интерес от настъпването на една нежелана промяна. От процесното неизпълнение е нарушен позитивният интерес - настъпването на една желана и дължима промяна.

С оглед на това, че не е налице една от предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност, а именно нарушение на общото правило да не се вреди на други, и предявеният деликтен иск в условията на евентуалност следва да бъде отхвърлен.

По частната жалба и по разноските:

Според решение от 21. 03 2024 г. по дело C‑714/22, т. 88 когато искът на потребителя е доказан по основание, но не е уважен в пълния му размер, той не дължи разноски за отхвърлената част. В тази хипотеза на него му се дължат разноски съобразно уважената част.

Когато искът на потребителя е отхвърлен, той дължи разноски на търговеца съобразно общите правила чл. 78, ал. 3 от ГПК. Няма норма подобна на чл. 83 от ГПК, която да го освобождава от заплащане разноски.

В т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.

Не е необходима писмена форма на сключения между адвоката и страната по делото договор. Дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото. /Определение № 269 от 23.02.2023г. по ч.гр.д. № 476/2023г. по описа на III гр. о. на ВКС/ Първата инстанция в решението си не се е произнесла по направеното от ответника искане за присъждане на разноски. Според цитираното тълкувателно решение в този случай страната има право да иска допълване на решението, дори и да не е предоставила списък. Възражението, че няма право да иска изменение се явява неоснователно.

По делото е предоставено платежно нареждане/ л. 91/, от което е видно, че адвокатско възнаграждение е платено, следователно подлежи на възстановяване от З., която е страната, чиито искове са отхвърлени, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Предвид изложеното, първата инстанция правилно е постановила определение за допълване на решението в частта за разноските.

Съобразно изхода на делото за първата инстанция на ищцата А. Г. се дължат разноски за заплатена държавна такса, в размер на 28 лв., съобразно уважената част от иска.

За въззивната инстанция на ищеца – въззивник А. Г. следва да се присъдят разноски в размер на 14 лв. за заплатена държавна такса за въззивната инстанция, съобразно уважената част от иска.

Не следва да й се присъждат направените разходи за преводи, от Френски на Български език, тъй като не са направени в производството.

Съгласно решение от 21. 03 2024 г. дело C‑714/22, т. 88, А. Г. не дължи разноски на „Спиди“ АД нито за първата, нито за въззивната инстанция.

Съобразно изхода на делото, Ю. З. дължи разноски на "Спиди" АД, за първата инстанция равняващи се на половината от платеното адв. възнаграждение или 576 лева.

Адвокатският хонорар, платен от „Спиди“ АД за въззивната инстанция е в размер на 1152 лв. с ДДС. Не е уточнено каква част от това възнаграждение е платено за исковете на Г., каква за исковете на З.. Следователно следва да се приеме, че за исковете на З. възнаграждението е в размер на половината от платеното или 576 лева.

По направеното възражение за прекомерност съдът намира следното:

Съобразно задължителното за българските съдилища Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС и практиката на ВКС, основана на него (Определение №343/15.02.2024 г. по т. д. №1990/2023 г. на ВКС; Определение №3822/01.08.2024 г. по ч. гр. д. №1542/2024 г. на 3-то ГО на ВКС и други), при направено възражение за прекомерност на адв. хонорар или при служебното определяне на такъв в предвидените в ГПК случаи, НМРАВ от 2004 г. не следва да бъде прилагана директно от съда, а следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на предоставената защита в съответното производство. И към настоящия момент не е налице друга действаща нормативна регламентация, при което съдът следва да изхожда от посочените релативни критерии при произнасянето по въпроса. В същото време минималните прагове в Наредба №1/2004 г. могат да бъдат отчитани като коректив при преценката за прекомерност, съвкупно и с останалите релевантни показатели.

Въззиваемата страна е подала само отговор на въззивната жалба, като в проведеното о.с.з не се е явил процесуалният й представител.

Възнаграждението следва да се определи като за отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство. Съдът след като прецени фактическата и правната сложност делото и взе за ориентир чл. 9, ал. 1 НМРАВ от 2004 г., прие, че на въззиваемия - ответник следва да се присъдят разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за въззивната инстанция.

Предвид изложеното, обжалваното определение № 4209/09.04.2024г., постановено по гр. дело № 15472/23 г. по описа на Районен съд-Варна, следва да бъде отменено в частта, в която А. А. Г. е осъдена да заплати 576 лева разноски за адв. възнаграждение на „СПИДИ“ АД, а в останалата си част следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 271 от ГПК,