Решение № 74 от 20.2.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1090/2025 г.

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 20725/22.08.2025г., подадена от ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, с административен адрес гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета М. Б., чрез ст. юрк. Г. С., срещу Решение № 693/06.08.2025г., постановено по гр.д. № 552/2024г. по описа на РС Благоевград. С въззивната жалба се оспорва изцяло първоинстанционното решение. Изложени са подробни съображения, че обжалваният първоинстанционен акт е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснован от събраните доказателства. Сочи се, че съдебното производство е образувано по искова молба от З. Д. С., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Л., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 (предишен идентификатор 118004, 24367.118.4), намиращ се в землището на с. Д., общ. Благоевград, м. „Р.“, с площ от 1 183 кв. м., с трайно предназначение на територията, земеделска, и начин на трайно ползване: нива, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, пр. второ от ЗС, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС. Сочи се също, че за същия имот е съставен Акт за частна общинска собственост № •••г., вписан в Служба по вписванията при PC- Благоевград, акт № ••• г., в който като основание за придобиване е записано чл. 56, ал, 1, чл. 2, ал, 1, т. 7, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С въззивната жаба са наведени оплаквания че районния съд не е обсъдил всички възражения, изложени от Община Благоевград в отговора на исковата молба, а именно, че в исковата молба не се съдържат данни за това как е бил завладян процесният имот от ищеца, на какво основание и съответно как и по какъв начин същият е установил своята фактическа власт върху имота. От изложеното в исковата молба не ставало ясно също по какъв начин ищецът е демонстрирал намерение за своене на имота. Изтъква се, че съгласно Решение № 202 от 08.04.2025г. по к.гр.д. № 1148/2024г., г. к„ II г. о. на ВКС, за да се придобие право на собственост върху имот на основание давностно владение, то трябва да е явно и несъмнително. Ищецът трябва да докаже начина на завладяване, като волята за своене трябва да е демонстрирана пред собственика. Не е достатъчно само манифестиране пред трети лица. Владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и поддържано с насилие. Начинът на установяване на фактическата власт има значение и при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било доброволно предадено, както и дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго. Посочва се в жалбата, че видно от решението на първата инстанция, това възражение изобщо не е взето предвид от съда. То изобщо не е нито споменато, нито е обсъдено от решаващия орган. Твърди се, че с оглед събрания доказателствен материал по делото ищецът не е успял да докаже в условията на пълно и главно доказване начина, по който е установил фактическата власт върху имота. От изложеното в исковата молба, както и от доказателствата по делото ставало ясно единствено, че в полза на ищеца е отстъпено право на строеж за съседния имот и след като той извършил строителството, започнал да владее и процесния имот като дворно място. Твърди се, че единствено това посочване не е достатъчно да докаже начина на установяване на фактическата власт върху имота. Ищецът е бил наясно, че имотите, които попадат в района на съдебно-техническата експертиза, в това число и процесният, са били първоначално държавна, а впоследствие общинска собственост. Това се потвърждавало и от отстъпеното право на строеж в негова полза за съседния имот. Наведено е оплакване с въззивната жалба че първоинстанционният съд не е обсъдил и възражението на Община Благоевград, че в противоречие с изложеното в исковата молба, видно от представената с последната молба-декларация от 18.01.2024г., неин подател е не ищецът З. Д. С., а неговият син М. З.в С., който е посочил в молбата, че той, а не баща му, е придобил процесния имот на основание давностно владение и желае да бъде признат за собственик. От името на М. З.в С. е подадено и заявлението до Община Благоевград от 18.01.2024г. за заверка на молба-декларацията, на негово име е издадено и удостоверение от 17.01.2024г. за данъчна оценка на имота, приложено към заявлението. От посочените документи се установява, че лице, различно от ищеца, е поискало да бъде признато за собственик на процесния имот, като този факт не е бил посочен в исковата молба, нито се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, че не ищецът, а синът му е владял имота и претендира да бъде признат за собственик. Сочи се, че първата инстанция изобщо не е обсъдила това разминаване, като не става ясно защо с решението за собственик е признат З. С., при положение, че във всички документи, касаещи издаването на констативен нотариален акт друго лице-М. С., твърди, че е упражнявало фактическата власт и желае да придобие собствеността върху процесния имот. В тази връзка следва да се сочи още, че видно от подадената молба-декларация до Община Благоевград от М. С., същият е роден през 1989г.- моментът от който се твърди в исковата молба, че е започнало осъществяването на фактическата власт. От това следва, че лицето, което в документите, подадени до Община Благоевград твърди, че упражнява фактическата власт върху имота, няма как да формира валидна правна воля за осъществяване на владение и своене на имота до навършване на 18- годишна възраст, т.е. до 2006 г. Предвид изложеното в негова полза давност може да започне да тече най-рано от 2006г. Сочи се още, че процесният имот с настоящите си граници и площ се появява за първи път по плана много по-късно от годината, в която се твърди в исковата молба, че е започнало осъществяването на фактическата власт върху него. Изтъква се, че Община Благоевград в писмената защита е изложила твърдението, че съгласно отговора на въпрос № 6 от СТЕ, процесният поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 се появява като част от земната повърхност, в тази форма (граници) и е с площ от 1 183 кв. м., на 07.01.2020г. (видно от приложение № 18 от СТЕ). Както правилно е установило и вещото лице, преди появата на поземлен имот с идентификатор 24367.118.9, ищецът е ползвал площ от около 747 кв.м. с приблизително правилна правоъгълна форма (съвпадаща с границите на имоти с №№ 1180012 и 15), докато новият поземлен имот е идентификатор 24367.118.9 е със значително по-голяма площ и с неправилна форма- с граници, частично заобикалящи поземлен имот с идентификатор 24367.118.10. От друга страна, при огледа на място вещото лице е установило ползване на имота с тонирани в зелено граници (приложение № 23 от СТЕ), които също не съвпадат с кадастралните граници на имота от 07.01.2020г. Предвид изложеното и ако бъде прието за доказано, че е налице давностно владение върху процесния имот, предявеният иск е неоснователен и недоказан на отделно основание - посоченият в исковата молба поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 може да бъде владян, считано от 07.01.2020г. до момента, за който период не е изтекъл необходимия давностен срок за придобиването му, като по делото е установено, че ищецът не е упражнявал владението върху целия имот нито преди образуването му като поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 (когато вещото лице е установило вероятно владение върху част от имота с площ от около 747 кв. м.), нито след този момент. Поддържа се с въззивната жалба и оплакване се районният съд не е обсъдил и това твърдение на Община Благоевград и последното изобщо не е споменато в частта на решението, която съдържа правните изводи на решаващия орган. Не ставало ясно дали първата инстанция го смята за основателно или неоснователно. Не са изложени никакви мотиви нито в едната, нито в другата посока. Предвид изложеното в заключението на вещото лице, не се разбира защо съдът е сметнал, че се осъществява владение от 1989г. върху площ, която се появява едва през 2020г. Вещото лице подробно е посочило в експертизата, че преди датата 07.01.2020г. ищецът е ползвал площ от около 747 кв. м. с приблизително правилна правоъгълна форма (съвпадаща с границите на имоти с №№ 1180012 и 15), докато новият поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 е със значително по-голяма площ и с неправилна форма– с граници, частично заобикалящи поземлен имот с идентификатор 24367.118.10. Въпреки че съдът е кредитирал експертизата, в противоречие на изложеното в нея е приел, че ищецът владее имота в настоящите му граници и площ. които се появяват за първи път на план чак през 2020 г,. а не в тези, посочени в експертното заключение. Сочи се в жалбата, че като не е обсъдил горепосочените възражения и твърдения, изложени от Община Благоевград в отговора на исковата молба и в писмената защита и не ги е съпоставил със събрания доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на едно от основните начала на гражданския процес, уредено в чл. 12 от ГПК – вземането на решение по вътрешно убеждение, поради което се твърди, че районният съд е постановил своя краен акт в нарушение на процесуалните правила. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение № 693/06.08.2025 г. на Районен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 552 по описа на съда за 2024г., изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да отхвърли предявения от З. Д. С., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Л., срещу Община Благоевград иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като недоказан и неоснователен. С оглед изхода на делото, въззивната страна моли съдът да присъди в полза на Община Благоевград и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за представителство пред двете инстанции и заплатените разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – З. Д. С., като в сроча по чл. 263 ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника адв. Н. Л., постъпил е писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. В отговора на въззивната жалба са изложени съображения за неоснователност на твърдението на въззивника, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички възражения на Община Благоевград, а именно, че ищецът не установява как е завладял процесния имот, тоест не е доказан начинът, по който е установена фактическата власт. Изтъква се, че във връзка с разпределената доказателствена тежест, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че в рамките на съдебното производство, развиващо се по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 77 ЗС във връзка с чл. 79 ЗС, при условията на пълно и главно доказване следва да докаже, че е придобил собствеността върху процесния имот в резултат на 10 годишно давностно владение, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период; факта на владение върху имота и в продължение на повече от 10 години и за посочения период; факта, че владението е явно, спокойно и непрекъснато, като разпределението на доказателствената тежест не е оспорено от Община Благоевград. Сочи се, че в хода на съдебното производство ищцовата страна е успяла да проведе пълно и годно доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест, на всеки един факт, въз основа на който се основава исковата претенция на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. По делото бе безспорно установено, че въззиваемият и неговото семейство владеят спорния имот от повече от 10 години - от 1989г. до настоящия момент, както и че владението в процесния период е явно, спокойно и непрекъснато. Сочи се също, че фактите, на които се основава исковата претенция са били доказани с непротиворечивите и последователни показания на двама свидетели, които потвърдили, че ищецът и неговото семейство владеят непрекъснато като свой процесния имот от 1989г. до настоящия момент, като през всичките тези години ищецът е владял имота- засаждал и отглеждал овощни дръвчета (череши, сливи и ябълки) и лозя; обработвал земята в процесния имот; изграждал капково напояване, необходимо за напояване на овощните дръвчета; отглеждал селскостопански животни (прасета), за чиято цел е съществувал свинарник, изградил беседка. Потвърдено било местонахождението на имота и площта му и ограждането на имота от ищеца. Потвърдено било и това, че трети лица и/или служители на общината не са имали претенции към процесния имот, респективно не са се противопоставяли на фактическото владение на имота от ищеца, тоест имотът е владян от ищеца необезпокоявано, както и това, че същият владее процесния имот и поземлен имот 118.10 като един общ имот по явен начин. Посочва се в отговора, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите, като е приел същите за основани на лични впечатления, достоверни и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, както и от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза. С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна оспорва като неоснователно твърдението на въззивника, че съдът не е обсъдил възражението на Община Благоевград, направено в писмената защита, според което подател на молбата-декларация е бил не ищецът, а синът М. З.в С.. В тази връзка се сочи, че въвеждането на посоченото възражение е едва с писмената защита след приключване на съдебното дирене е преклудирано и не задължава съда да го изследва в съдебния си акт по аргумент от чл. 147, т. 1 и т. 2 от ГПК. Посоченото възражение не следва да се разгледа и във въззивното производство, предвид забраната, уредена в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, съгласно която във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат в срок в първоинстанционното производство. Оспорва се с писмения отговор и възражението, че не е възможно въззиваемият да владее процесния имот в посочения период, респективно да го придобие по давност, тъй като същият се появява с тази площ едва през 2020г. Сочи се, че от показанията на свидетелите било установено по непротиворечив начин, че З. Д. С. е владял в посочения период територията на процесния имот, която свидетелите описали като „дълго, около декар и двеста квадратни метра място“, който се явява продължение на собствения имот на З. Д. С., в който се намира вилата. Изтъква се, че свидетелите възприемат процесния имот и поземлен имот 118.10 като един общ. При изслушването на вещото лице, същото посочило, че от огледа на място има изготвена специална скица, която е Приложение № 23 към експертизата, като в зелено са тонирани границите на имота, който се владее на място и който включва имот 118.10, закупен от ищеца и имот 118.9, който е въпросният по делото имот, като и двата имота са заградени и се ползват като един имот. Вещото лице е посочило, че процесният имот представлява млада овощна градина, а в източния му край има изградена двуетажна жилищна сграда, която попада в имот 501.9 по КК на населеното място и е изградена като двуетажна масивна - вилна сграда, за която има разрешение за строеж. Сочи се, че начинът на трайно ползване на процесния имот може да се види на сателитна снимка към 11.08.2024 година, като процесният имот е нанесен с червено и е овощната градина. Застъпва се становище, че показанията на свидетелите се потвърждават и от заключението на вещото лице. На следващо място е необходимо да се отбележи, че посоченото възражение се прави за първи път с писмената защита, тоест след приключване на съдебното дирене, поради което същото е преклудирано съгласно разпоредбата на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК. В този смисъл, първоинстанционният съд няма задължение да разгледа в съдебния акт възражение, което е преклудирано, поради заявяването му от страната едва с писмената защита. Смятам, че посоченото възражение не следва да се разгледа и във въззивното производство, предвид забраната, уредена в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, съгласно която във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат в срок в първоинстанционното производство. Иска се от въззивния съд да потвърди Решение № 693/06.08.2025г. по гр. дело № 552/2024г. по описа на РС Благоевград в неговата цялост като правилно, законосъобразно и постановено съобразно процесуалните правила и основните начала, уредени в Гражданскопроцесуалния кодекс, респективно да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана. Иска се от въззивния съд да присъди в полза на въззиваемата страна направените разноски по делото. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писмения отговор към въззивната жалба е представен от насрещната страна- правно легитимирана да навежда възражения срещу оплакванията във въззивната жалба, като не е просрочен и отговаря на изискванията на закона за съдържание и форма. При устните състезания по делото, …… За да се произнесе в рамките на обхвата на дължимата въззивна проверка, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд/РС Благоевград/ е образувано въз основа на предявен иск за собственост от З. Д. С., ЕГН ••••••••••, •••, чрез адв. Н. Л., срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес : гр. Благоевград, 2700, пл. „Г. Измирлиев - Македончето“ 1, представлявана от кмета М. Б.. Предявен е за разглеждане установителен иск за собственост на осн. чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС. Исковата претенция е основана на фактически твърдения, че от 1989г. ищецът З. Д. С. владее и ползва поземлен имот с идентификатор № 24367.509.15, находящ се в землището на с. Д., м. „Р.“, общ. Благоевград, в който имот е построена вилна сграда съгласно Разрешение за строеж № 2361/21.06.1989г. Твърди се с ИМ, че заедно с описания недвижим имот, от края на 1989г. до настоящия момент, ищецът владее и ползва като свой и процесния ПИ с идентификатор 24367.118.9, като предвид продължителното и необезпокоявано владение на този имот повече от 33 години, ищецът е предприел действия по сдобиване с констативен нотариален акт. В тази връзка се твърди, че на 18.01.2023г., била подадена молба - декларация за обстоятелствена проверка до Община Благоевград. В производството по обстоятелствена проверка ищецът установил, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 8598/14.05.2019г. Правното основание на предявения иск е придобивна давност, като поддържа се от ищцовата страна, че З. Д. С. заедно със семействито си осъществява фактическото владение на процесния имот през посочения период, поради което същият е придобил правото на собственост на спорния имот по давност, чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години. Поддържа се че от края на 1989г. до настоящия момент, в продължение на 33 години, ищецът лично и чрез своето семейство владее спорния поземлен имот непрекъснато и с намерението да се свои вещта за себе си, която фактическа власт е намерила изражение чрез различни действия: засаждане и отглеждане на трайно насаждения - овощни дръвчета (череши и ябълки); обработване на земята в процесния имот; засаждане и отглеждане на лозя: изграждане на капково напояване, необходимо за напояване на овощните дръвчета; отглеждане на селскостопански животни (прасета), за чиято цел е съществувал свинарник, който е разрушен преди две години; изграждане на зимник, затворен с бетонна плоча, върху която са разположени маса и столове, използвани от ищеца и неговото семейство за семейни сбирки и отмора. Сочи се с ИМ че имотът е ограден по външната граница с телена мрежа, като за грижите за имота, ищецът е подпомаган от семейството си и най-вече от неговия син - М. З.в С.. Предвид обработването на имота и ползването му за селскостопанска продукция/плодове от овощните дръвчета/, както предвид дългогодишната уседналост на семейството на ищеца в м. „Р.“, в землището на с. Д., синът на ищеца- М. С. е закупил през 2020г. съседния имот с идентификатор 24367.118.10, като имотите се обработват общо от семейството. Излагат се доводи че изброените действия от страна на ищеца запълват фактически съдържанието на правомощието на собственика, като са налице и останалите признаци на владението - непрекъснато, явно, постоянно и спокойно. Поддържа се с ИМ, че от 1989г. владението на имота от ищеца е постоянно, с трайна воля да се държи вещта за себе си, същото е непрекъснато/не е отнемано от никое друго лице, вкл. от ответната община/ като е спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно - ищецът е демонстрирал по един явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот. Твърди се с ИМ, че досега трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот, като никой не се е противопоставял на явното владение на имота от ищеца. Със съставянето на Акт за частна общинска собственост № •••г., правото на З. Д. С. е било оспорено и това е обусловило правния му интерес от завеждането на настоящия установителен иск пред съда. Оспорва се с ИМ правото на собственост на Община Благоевград върху процесния имот на посчоеното „правно основание“ в АЧОС- „чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7от ЗОС; чл. 19, ал. 1ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Излагат се доводи с ИМ, които се поддържат от ищцовата страна пред РС Благоевград- че процесният имот е запазил статута си на частна собственост и е владян като такъв от ищеца и неговото семейство, поради което от гледна точка на реституционното законодателство не е налице основание за възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Поради изложената причина се твърди, че въпросният имот не фигурира и в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Оспорва се с ИМ, че процесният имот не е общинска частна собственост, а собственост на ищеца, който го е придобили въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, пр. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно давностно владение повече от 33 години- от края на 1989г. до подаването на ИМ пред съда. Иска се от първоинстанционния съд да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника Община Благоевград, с ЕИК 000024695, с административен адрес : гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на Община Благоевград, че З. Д. С., ЕГН ••••••••••, ••• е собственик на поземлен имот с идентификатор № 24367.118.9 (предишен идентификатор 118004; 24367.118.4), находящ се в Община Благоевград, с. Д., м. „Р.“, с площ 1183 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при граници (съседи):24367.118.7; 24367.11811; 24367.118.8; 24367.509.21; 24367.509.15; 24367.509.14; 24367.118.10; 24367.118.3; 24367.74.428, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, пр. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС. Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски. С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, от ответната страна- Община Благоевград, чрез старши юрисконсулт Панчева, оспорва се предявени установителен иск за собственост като неоснователен, иска се от съда да го отхъвърли като неоснователен и да присъди на страната разноски по делото. Възразява се от ответника, че в исковата молба не става ясно как е бил завладян този имот от ищеца, на какво основание и съответно как и по какъв начин е установил своята категорична фактическа власт върху имота и по какъв начин е демонстрирала намерение за своене на имота. Оспорват се твърденията че в случая за ищеца са налице признаците /както обективния така и субективния/на владението, както и твърденията за упражняване на фактическа власт върху процесния имот от 1989г., в продължение на 33 години. Поддържа се че за имота, предмет на спор в настоящото производство е съставен Акт за частна общинска собственост № ••• г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, под № •••г., на основанието чл. 56, ал. 1, чл. 2. ал. 1, т.7 от ЗОС. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и въз основа на Протоколно определение № 3 от 25.07.2008г., на Комисията по чл. 19. ал. 2 от ЗСПЗЗ, след надлежно проведена процедура по този закон и с включването на имота във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Благоевград, е одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, по силата на което процесният имот е включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ и поради гази причина е актуван като частна общинска собственост. Въз основа на представените по делото- Скица на поземлен имот № 15-22200-11.01.2024г. спорния имот е отразен с номер по предходен план: 118004; 24367.118.4, а в Протоколно определение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, Приложение № 1 към раздел I, т. 1, за землището на с. Д., под № 118004 е обективиран имотът предмет на спора, с площ 5145 кв. м., начин на трайно ползване „нива", начин на възстановяване в съществуващи стари реални граници. Сочи се, че през 2019г. с Решение № 149 от Протокол № 8 от заседание на Общински съвет - Благоевград, проведено на 28 юни 2019г., по реда на § 27 ал. 2 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ, възстановени са 3962 кв.м. на наследниците на С. К. М., които са продадени на сина на ищеца М. З.в С. и сделката била обективирана в Нотариален акт № •••г. На община Благоевград е останал имот с идентификатор 24367.118.9, с площ 1183 кв.м., отделен от имот с идентификатор 24367.118.4, с площ 5145 кв.м. Възразява се от ответната страна, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху спорния недвижим имот по давност, тъй като с изменението, обн. ДВ, бр. 31 от 1990г. и разделянето на държавната собственост на държавна и общинска, разпоредбата на чл. 86 от ЗС забранява да се придобива по давност държавна или общинска собственост. Сочи се, че с последващото изменение на чл. 86. обн. ДВ. бр. 33 от 1996г., в сила от 01.06.1996г., давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите частна държавна собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС, обн. ДВ, бр. 33 от 1996г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996г., като десетгодишният срок на недобросъвестно владеене изтича на 01.06.2006г. Сочи се обаче, че на 31.05.2006г. течененето на давностния срок е спряно с § 1 от Закона за допълнение на ЗС, обн. ДВ бр. 46 от 2006г. /Тълкувателно решение № 3/14.02.2018г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГК на ВКС/. Впоследствие с последващи изменения на нормата на § 1 от Закона за допълнение на ЗС, последното от които обн. В ДВ. бр. 7 от 2018г., в сила от 31.12.2017г., давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. Поддържа се от ответната страна с писмения отговор на ИМ, че с представената Заповед № № РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Благоевград, с която било одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ на същите било възложено да определят имотите, които Общината стопанисва и които стават общинска собственост, като се сочи, че това са имоти, останали след възстановяване правата на собствениците, останали незаявени в законните срокове по ЗСПЗЗ. По аргумент от последното, твърди се че процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, зеМ. стават общинска собственост. Сочи се с писмения отговор пред първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земи, които не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и ал. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Навеждат се доводи, че в този смисъл е представеното Протоколно решение № 3/25.07.2008г., с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, ведно с представеното приложение за землището на с. Д.. С издаването на акта за общинска собственост се сочи, че приключва специалната процедура по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45в от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, което определя имотите по чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ като общинска собственост. Поддържа се с отговора на ИМ, че в конкретния случай придобиването на правото на собственост върху процесния имот от общината е станало по силата на закона. С оглед на заявената искова претенция от ищеца за придобиване на процесния имот по давностно владение в исковия период от 1989г. до настоящия момент, поддържа се че същата е неоснователна, поради невъзможността необходимия срок да изтече, предвид спирането му, съгласно § 1 от ЗД на ЗС /ДВ. бр. 46/2006г., считано от 01.06.2006г./. Твърди се още, че от страна на ищеца не са представени убедителни доказателства, от които да се установява, че в полза на ищеца е проведена реституционна процедура, приключила с влязъл в сила административен акт, имащ конститутивно действие. Сочи се, че възстановителните, влезлите в сила решения на ОСЗ по чл. 14, ал. 1. т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ, придружени със скица имат конститутивно действие за правото на собственост, като такива решения се сочи, че не са представени от ищеца. Оспорва се от ответната страна предявения иск, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1. пр. 2 от ЗОС, зеМ. от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, като тази забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008г. и на практика е през времето, в което е бил наложен мораториум с §1 от ЗД на ЗС. Сочи се, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1989г. до настоящия момент, то в негово полза не е могъл да изтече давностния срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това. Счита се от ответната страна пред РС Благоевград за безспорно доказано по делото, че Община Благоевград е собственик на имот с идентификатор 24367.118.9, с площ от 1183 кв. м., който е бил неразделна част от имот с идентификатор 24367.118.4 до 2019г., с трайно предназначение на територията - земеделска и с начин на трайно ползване - нива, категория на земята- пета, номер по предходен план КВС- 118004. находящ се в м. „Р.“, село Д., община Благоевград. Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е и приета СТЕ, която не е оспорена от страните по делото. Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства. С обжалваното Решение № 693/06.08.2025г., постановено по гр.д. № 552/2024г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е уважил педявения установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК като основателен. Съставът на РС Благоевград въз основа на събраните доказателства е приле за установено, че спорния недвижим имот няма данни да е бил одържавяван и да е бил включван в блокове на ТКЗС или ДЗС, като не е имал статут на земеделска земя, а е съставлявал част от застроен недвижим имот, които е попадал в границите на околвръстния полигон на неселеното място, поради което не подлежи на заявяване и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл прието е от първоинстационния съд, че същият не е поподал и в предметния обхват на разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което Община Благоевград не е могла да придобие правото на собственост на основанието, посочено в съставения Акт за частна общинска собственост № •••г. Първоинстанционният съд е приел още в мотивите си към обжалваното съдебно решение, че по отношение на спорния поземлен имот с идентификатор 24367.118.9, неприложима е разпоредбата на чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ, както и забраната за придобиване на имота по давност на осн. чл. 86 от ЗС, както и спирането на срока на придобивната давност, уредено в § 1 ЗИД на ЗС/ДВ бр. 46, бр. 105 от 2006г. и бр. 113 от 2007г./ След като е приел за доказано че ищецът е владял процесния по делото недвижим имот за периода след 1989г., като част от общ по- голям застроен недвижим имот- непрекъснато, явно и безспорно, с намерение за своене повече от 10 години, съдът е признал за установено по отношение на Община Благоевград, че З. Д. С. е придобил собствеността върху имота по давност. Срещу решението на РС Благоевград е депозирана въззивна жалба от ответника по делото, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство. Въз основа на събраните по делото доказателства пред първата съдебна инстанция, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият състав на ОС Благоевград, приема за установено и доказано от фактическа страна следното: Установява се от писмените доказателства пред РС Благоевград, че ищецът З. Д. С. е собственик на поземлен имот с идентификатор 24367.509.15, по КК и КР на с. Д., м. „Р.“. Въз основа на издадено Разрешение за строеж № 2361/21.06.1989г., в полза на З. Д. Стефано, съгласно одобрените проекти от 18.05.1989г. година му е разрешен строеж на вилна сграда, в околовръстен полигон, с. Д., местността „Р.“, общ. Благоевград. Установява се по делото от събраните гласни докзателства че въз основа на реализиланото разрешение на строеж, изградена е жилищна сграда в ПИ с идентификатор 24367.509.15, по КК и КР на с. Д.. След като се е установил да живее в построената жилищна сграда, ищецът З. Д. С. е започнал владение и върху процесния по настоящото дело недвижим имот- поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 по КК и КР на с. Д., Община Благоевград. По искане на страните пред първоинстанционния съд са допуснати и събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Г. К. и В. Д., които живеят в селото и знаят процесния по делото недвижим имот. Свидетелят Г. К. е първи братовчед на ищеца З. Д. като сочи в показанията си че помни недвижимия имот още от дете. Сочи че имота се намила в Махала „Р.“ в село Д., като е с площ около декар и двеста квадратни метра. Споделя че визуално знае границите на имота, защото е минавал с баща му, който му е казвал, че това дългото място е на чичо му, но не може точно да посочи съседите на имота. Свидителят е категоричен в показанията си, че никой не е имал претенции за това място, като от Община Благоевград не е виждал служители и не знае дали е идвал някой да замерва на това място. Свидетелят К. твърди, че в този имот има стара овощна градина, а сега са посадени нови дръвчета с капково напояване, като старите дървета били засадени от неговия чичо Д., който е баща на З.. Там са садени и зеленчуци, имали градинка, като братовчед му З. си направил къщичка, както и свинарник на клетки, направил си и беседка, имал и стари асми. Свидетелят сочи в показанията си, че З. отглеждал прасета от около 5-6 години. Сочи, че хората в село Д. знаят, че този имот е на чичо му, като имотът е ограден. Сочи, че З. никога не е прекъсвал да владее имота, като не знае дали е имал документи, но знае, че този имот е на чичо му М. и от край време се владее и ползва от семейството на ищеца. Свидетелят В. Д., посочва, че знае имотът, тъй като от дете е ходил в процесната местност „Р.“, близо до вилата, която е на З., тъй като и те имали вила там. Сочи, че е близък със сина на З. - М., като посочва, че в имота имало овощни дръвчета, беседка и къща на два етажа. Имало и постройки за отглеждане на животни - прасета, лозе, овощни дръвчета - череши, сливи. Посочва, че в самия имот били изградени постройки за отглеждане на животни, както и канали с цел по-лесно поддържане, съответно сочи, че имотът е бил ограден, но сега не е от едната страна, защото сина на ищеца М. купил и другия имот под него и бутнал оградата. Свидетелят знае имота след 1994г., като знае че имота е наследствен от бащата на З.. Имота е бил заграден и се е владял и ползвал винаги като един имот. Никой не е оспорвал правото на собственост по отношение на имота и не е предявявал претенции за имота. Не му е известно от Община Благоевград някой да е идвал на имота на З.. Твърди, че З. не е прекъсвал владението на този имот, като в имота имало масивна вила, както и овощни градини и свинарника. През цялото време е бил подпомаган в отглеждането на зеленчуци и живитни от неговия син- М.. Пред РС Благоевград е представена и приета като писмено доказателство молба - декларация от М. З.в С./сина на ищеца/ чрез Кмета на Община Благоевград, до Нотариус с район на действие РС Благоевград, от която се установява че М. С. е декларирал, че притежава в землището на село Д., поземлен имот с идентификатор № 24367.118.9 (предишен идентификатор 118004; 24367.118.4), находящ се в Община Благоевград, с. Д., местност „Р.“, с площ 1183 кв. м, трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване : нива, при граници (съседи) : 24367.118.7; 24367.11811; 24367.118.8; 24367.509.21; 24367.509.15; 24367.509.14; 24367.118.10; 24367.118.3; 24367.74.428, който е придобил по давност и тъй като не притежавал документ за собственост е поискал извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото му на собственост и издаване на нотариален акт. В отговор на подадената молба-декларация от Община Благоевград е издадено удостоверение, в което се посочва, че процесния поземлен имот е общинска собственост, съгласно съставен Акт за частна общинска собственост № •••г. Пред РС Благоевград са представени скица на поземлен имот с № 15-22200-11.01.2024г. и данъчна оценка за процесния поземлен имот. Процесният имот съставлява поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 по КК и КР на с. Д., м. „Р.“, с площ от 1183кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделски и начин на трайно ползване- Нива, като за негов собственик въз основа на издадения АОС е посочена Община Благоевград. Видно е от приетия като писмено доказателство по делото Акт за частна общинска собственост № 8598/14.05.2019г. е, че същият е издаден на основанието чл. 56, ал. 1, чл. 2. ал. 1, т. 7 от ЗОС. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и въз основа на Протоколно определение № 3 от 25.07.2008г., на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, който е вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, под № •••г., с описание на имота - поземлен имот с идентификатор № 24367.118.4, представляващ поземлен имот 4, кад. район 118, с ЕКАТТЕ 24367 по КККР на село Д., одобрени със Заповед № РД-18- 146/13.03.2019г. на изп. директор на АГКК, с адрес : село Д., местност „Р.“, с площ 5145 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), номер на предходен план КВС: 118004, при граници (съседи): 24367.118.7; 24367.118.118; 24367.118.9901; 24367.118.3, 24367.74.428. Пред първоинстанционния съд е представена и приета като писмено доказателство- Скицапроект от дата 18.03.2019година, от която е видно, че същата е издадена за имот с номер 118010, в землището на село Д., като е посочено, че имотът е собственост на наследниците на С. К. М., с площ от 3962 дка, начин на трайно ползване - нива. Установява се по делото от приетия като писмено доказателство- Протокол № 8/28.06.2019г. от заседание на Общински съвет- Благоевград, че въз основа на взето решение № 149 за възстановяване правото на собственост на поземлен имот от общинския поземлен фонд на наследниците на С. К. М., възстановена е собствеността върху поземлен имот, както следва № 118010, в землището на село Д., общ. Благоевград, местност „П...“, целия с площ от 3962 кв.м, начин на трайно ползване - нива, категория при земята при неполивни условия- пета, който имот е образуван от поземлен имот с идентификатор 24367.118.4 по КК на село Д., местност „Р.“, целия с площ от 5145 кв.м. Със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 година на Областна дирекция Земеделие Благоевград, на основание чл. 45в, ар. 7 от ППЗСПЗЗ, е одобрено протоколно решение № 3/25.07.2008г., на Комисията по чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, относно имотите по чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на Община Благоевград, в посочените в заповедта землища, едно от които е село Д.. Със Заповед № РД-079/13.06.2008г. на основание чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 45в, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ във връзка с § 34, ал. 1 от ПЗР към Постановление № 85 от 30.04.2008г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ е назначена комисия, която да определи имотите за землищата на област Благоевград по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45в, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и извърши всички необходими действия произтичащи от разпоредбите на чл. 45в от ППЗСПЗЗ, в определените от закона срокове. Видно от прието по делото Съобщение, адресирано до Кмета на Община Благоевград с дата 01.08.2008година, същият е уведомен, че на основание чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ със Заповед № РД-10-121/28.07.2008г. е одобрено Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал 2 ЗСПЗЗ, относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на община Благоевград в посочените в съобщението землища, в това число и село Д.. От представеното Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. се удостоверява, че на 25.07.2008г. е проведено заседание на комисията по чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, на което е взето решение за определяне на имотите по чл. 19 ал 1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ, както следва Община Благоевград- съгласно Приложение № 1, като по делото е представено и копие на Приложение № 1 към Раздел I, т. 1 от протоколно решение № 3 от 25.07.2008 година касаещо землището на село Д.. В същото под № 306 е посочен имот с номер 118010, с площ от 5.145дка, нива в съществуващи стари граници. По делото е представено и прието като писмено доказателство копие от кадастрален план за имот № 11180012 по плана на село Д., одобрен със Заповед № 300-4-88/16.12.2002година /л. 143 от първоинстационното дело/ и копие от регистър на имот № 1180012 по плана на село Д., в който имот с № 11180012 по плана на село Д., е вписан като селскостопанска територия от 628.04кв.м., без посочване на собственик и основание за придобиване. По делото е допусната и назначена съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице * В. Ю., заключението по която е прието без оспорване от страните. Сочи се в писменото заключение на експерта пред РС Благоевград, че по първите аерофотоснимки от периода 1982-83г., спорния по делото недвижим имот не попада в блокове обработваема земя на ТКЗС/ДЗС, а е обозночане като „лозе“, покрай полските пътища от югозапад и югоизток, като сочи се от експерта че процесния имот попада изцяло в „околовръстния полигон“ на махала „Р.“, в съседство с условен знак, поставен за овощна градина и лозя. В същата територия са показани още паянтови стопански постройка/правоъгълници и квадратчета/, без запълване с черен цвят. В писменото си заключение експертът * Ю. сочи, че по КВС на землището на с. Д., към годината на приемане на ЗСПЗЗ/1991г./, за района на процесния недвижим имот не съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, тъй като към този момент имотите в този район представляват незастроени и застроени дворни места, които не са обединени в блокове на ТКЗС/ДЗС. Към този момент процесния имот не съществува като самостоятелен имот, а е част от имот с номер 118004 по КВС, с площ от 5 145дка, който не представлява нива, а в западната си част е лозе, в средната част е овощна градина, а в източната част е залесено с дървета и храсти, а в южната част е тясно и дълго дворно място към къщата в източния край на имота. Изложеното дава основание на вещото лице в заключение да посочи, че като земеделски имот извън регулация, процесния ПИ с идентификатор № 24367.118.9 по КККР, няма регулационен статус. В обстоятелствената част на писменото заключение, експертът * Ю. е посочил, че по Кадастралния план на с. Д., изработен за периода 2002-2001г., процесният имот попада частично в границите на имот с пл. № 15 и частично в границите на имот № 1180012. Експерта сочи в писменото си заключение, че двата имота са заградени и се ползват като един общ имот, като имот с пл. № 15 попада в рамките на „околовръстен полигон“, а имот № 1180012 е останал извън границите на „околовръстния полигон“, като общата площ на имота е 746-86кв.м. Становището на екстперта изготвил приетата СТЕ е, че при изработването на КП не е процедирана т.н. „контактна зона“, между урбанизираната територия и неурбанизирананата територя/земеделска земя/ при изработването на КП, което е основаната причина за спора по настоящото дело. В писменото заключение се сочи, че в техническия отдел на Община Благоевград е открито и книжно копие от КП, където има нанесени два имота- имот № 15 с площ от 118.82кв.м. и имот с пл. № 12, от 628.04кв.м. Експерта сочи че не дава вяра на хартиеното копие, тъй като измененията нанесени по оригинала на КП, не са одобрени с отделен изричен административен акт. Така имот № 12/с вярна площ от 628.04кв.м./ е записан в регистъра към плана, като двор, собственост на А. Д. С., а имот № 15 с площ от 118.82кв.м., като имот в населено място- двор, без запис на собственик. Експерта сочи, че регулационен план въз основа на изготвения КП за м. „Р.“, не е изработен. Процесният поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 24367.118.9, се появява като част от земната повърхност като самостоятелен обект, при изработването на КК и КР на с. Д., в тази форма и площ на дата 07.01.2020год. /Приложение № 18 към експерт./, като той е отделен, като остатъчна част от имот № 118004 по КВС, идентичен на ПИ с идентификатор № 24367.118.4 по КККР. Статутът на поземлен имот с идентификатор № 24367.118.9, според присъствието му в КККР за неурбанизираната територия на землище с.Д., е земеделска земя, с НТП - „Нива“. Експертът пояснява в писменто си заключение, че към 06.07.2019г., поземлен имот с идентификатор № 24367.118.4 по КККР, не представлява нива, а в западната си част е лозе, в средната част е овощна градина, в източната част е залесено с дървета и храсти, а в северната част е мера. В южната част е отново тясно и дълго дворно място към построената къща в източния край на имота. Експертът по приетата СТЕ изрязава становище, че различни са правилата за изработване на КВС и на КК и КР на землището на едно населено място. Експертът твърди че при изработването на КВС никой не се е съобразил с „околовръстния полигон“ на с. Д., както и с начина на трайното ползване на процесния имот, който освен че е бил част от един поголям недвижим имот, доколкото околната територия е застроена, се явява незастроено дворно място, част от махала „Р.“, в землището на с. Д.. Така процесния имот по настоящото дело при изработването на КВС е останал в земеделските земи. Така въз основа на Наредба № 49/2004г. за приложението на ЗСПЗЗ, от страна на наследниците на С. К. М. , е изработена скица проект от дата 18.03.2019г., според която имот с № имот с номер 118004 е разделен на два имота- имот с номер 118010, с площ от 3.062дка и процесния по настоящото дело нов имот с № 118009, с площ от 1.183кв.м. След съгласуване и одобряване на КК и КР на с. Д., поземлен имот с идентификатор № 24367.118.10 по КККР, е възстановен на наследниците на С. К. М., а процесния поземлен имот с идентификатор 24367.118.9, с площ от 1.183дка, е включен като остатъчен поземлен фонд като земеделски имот, като е записан на Община Благоевград, без документ. Същевременно както от писмените доказателства по делото, така и от заключенето на вещото лице по приетата СТЕ, видно е че след направена справка в ОС“ЗГ“ Благоевград, за процесния поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 по КК и КР на с. Д. от 2020г., няма подавани заявления за възстановяване на правото на собственост от страна на частни лица, като съответно няма и провеждани процедура и постановени предварителни решения във връзка с възстановяване на правото на собственост. Същевременно експерта сочи в писменото си заключение, че при налагане на КК на с. Д., с изготвената КВС/Приложение № 22 към СТЕ/, установява се по безспорен начин, че поземлен имот с идентификатор 24367.118.9, не попада в обхвата на обработваемата зема на блоковете на ТКЗС/ДЗС, а попада в незастроено дворно място, очертано от „околовръстния полигон“ на с. Д.. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и прави допълнения към експертизата. Вещото лице посочва, че от огледа място има изготвена специална скица, която е Приложение № 23 към експертизата, видно е че на място всичките имоти, собственост на З. Д. С. и неговия син- М. З.в С., са заградени и се ползват общо като един имот, като между тях има слог /денивелация на терена/ високо е около 2 метра. Посочва, че имот 118.10 е възстановен с решение на Поземлена комисия и от 118.4 е останал 118.9 - тонираното в оранжево, който е процесния имот по това дело, а имот 118.10 е възстановен на наследници на С. М. и е включен в КВС просто са го възстановявали по друг ред, въпреки че е било дворно място, но са го възстановили по земеделския закон и впоследствие е закупен от ищеца. И двата имота - 118.9 и 118.10 се сочи, че в момента се владеят като един имот и се обработват като един имот. Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните във връзка с нея, въз основа на вътрешното си убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, излага следните съображения от правна страна: При извършване на проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от определения със закон съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо. Първоинстанционният съд, въз основа на редовна ИМ, правилно е квалифицирал предявения иск за правото на собственост, като установителен иск по чл. 124 от ГПК, доколкото спорния недвижим имот е във владение на ищеца. За всяко лице без ограничение във времето е налице павен интерес да установи и защити правото си на собственост, когато същото е оспорено или смутено. Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, за допустимостта му- в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от оплакванията направени с въззивната жалба. В процесуална тежест на ищеца по делото съобразно чл. 154 от ГПК е успешното провеждане на пълно и главно доказване наличието на обективните и субективни признаци на владението, при осъществяване на фактическа власт върху спорния недвижим имот, за период по- дълъг от 10 години, за придобиване на собствеността върху процесния имот на заявеното с ИМ оригинерно основание- придобивна давност. Владението според чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективенупражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен- намерението да се държи вещта като своя (animus). Обективният признак е характеристика на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност/факт/ за непосредствено въздействие върху вещта. Субективният признак е характеристика на едно субективно/лично/ поведение на владелеца- да се държи вещта като своя, със съзнанието на владелеца че той е собственик- титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата презумпция на чл. 69 от ЗС, според която- „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията е установена в полза на владелеца, като тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. При държането фактическата власт се упражнява за другиго, т.е. субективният елемент липсва, тъй като държателят няма намерение да свои вещта. Владението се дефинира по чл. 68 от ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго”, т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданскоправни субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическа власт върху вещта, без да се позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя/държателите/. Други упражняват фактическата власт върху вещта- непрекъснато, спокойно и явно, именно с намерението да я своят за себе си и да станат нейни собственици/владелците/. За да придобие качеството владелец, не е достатъчно съсобственикът да упражнява фактическа власт върху чужд недвижим имот и само да реши да свои имота за себе си. Владението му не може да бъде скрито, то трябва да е явно и несъмнително, а това изисква лицето което упражнява фактическа власт, да даде външна изява чрез предприемането на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато (така Решение № 136/16.06.2014г. по гр.д.№ 436/2014г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой, пред всички лица, включително и държавни органи, съответната община. В този смисъл, съгласно задължителните разяснения в ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, "за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност, като до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на собственост". Придобивната давност на която ищецът се позовава по настоящото дело, съгласно чл. 79 ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владение, т. е. на фактическото господство върху имота с намерението да се свои, понататъшното постоянно поддържане на така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността. Владението следва да е явно, безспорно и непрекъснато, като следва да е противопоставимо на собственика на имота. Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на определения от закона период от време/повече от 10г./, през който упражняването на фактическата власт върху имота да е продължило върху имота да е продължило. Без значение за давността е поради каква причина е завладян чуждия имот и е започнало упражняването на фактическа власт върху него, с намерение за своене. Правно значение за вида на осъществяването владение/добросъвестно или недобросъвестно/ има основанието на което е започнало владението върху имота, най- вече тогава когато същото се изразява в осъществяване на фактическа власт върху наследствен имот. За правилното решение по настоящото дело от съществено значение е установяването на характера на процесния имот – земеделски или селищен, дали същият е бил отчуждаван, внасян в ТКЗС, дали собствениците и ползвателите са били членове на ТКЗС, както и всички факти, относими към приложението на чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, с оглед и на твърдението на вещото лице че имота не е имал земеделски характер и макар да се е намирал извън границите на урбанизираната територия, и да не е бил застроен, е съставлявал дворно място като част от селищната територия на с. Д., в рамките на околовръстния полигон на селището. Разпоредбата на чл. 2 от ЗСПЗЗ определя основните белези на един имот, за да има същият характер на земеделски, а именно: имотите, които са предназначени за земеделско ползване и едновременно с това не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. Законодателят е определил с нормата на чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от сегашното състояние на имотите, а с нормата на чл. 10 от ЗСПЗЗ, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. Следователно при преценката дали конкретен имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ следва да се изхожда както от правилото на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т. е. от местонахождението му към настоящия момент, така и от статута му и конкретната хипотеза, при изследване на въпроса дали е обобществен към момента на кооперирането на земята. Въззивният състав на ОС Благоевград намира за установено въз основа на събраните доказателства пред РС Благоевград, че процесния имот още преди влизането в законна сила на ЗСПЗЗ, е съставляван незастроената част- дворно място, зает от лозе и овощна градина, а част от него и подход към къща, построена в съседния имот след 1989г. Същевременно по делото беше установено, че имота макар да се намира извън регулационния план на село Д., за който няма одобрявана дворищна регулация, се намира в селищна територия която ту е включвана, ту изключване от заграждението на „околовръстния полигон“ на с. Д.. При тези данни съдът намира, че процесния имот макар да се намира извън границите на урбанизираната територия, и съгласно актуалния КККР да представлява земеделска земя, по своя характер не покрива нормативните изисквания на чл. 2 от ЗСПЗЗ и няма земеделски характер, а съставлява незастроено дворно място като част от селищна територия/махала „Ръжница“/. Според ППВС № 7/71г. селищен характер имат имотите, които се намират в група от застроени имоти, обитавани постоянно, в които или около които има комуналноустройствени мероприятия и които са придобили траен облик на селище.В ППВС № 8/80г. е дадено разрешение на случаите за правата върху имотите на кооператорите, когато първоначалният регулационен план на населеното място е одобрен след образуването на ТКЗС. Посочено е, че в тези случай следва да се имат предвид и съответните разпоредби на ЗТСУ и ППЗТСУ, конкретно чл. 105 ал. 5 от ППЗТСУ /действащата редакция към датата на постановлението е ДВ, бр.62/73г./.Според чл. 105 строителните граници на населени места без ОГП или ЗРП се установяват с околовръстен полигон /по действащия преди ППЗТСУ ППЗПИНМ-§ 13, ал. 3 околовръстният полигон се установява на място при изготвяне границите на кадастралния план/.По същия начин се определят и строителните граници на населено място, чиито регулационен план е одобрен след образуване на ТКЗС. В тези случаи в границите на околовръстния полигон се включват имотите, които до одобряване на първоначалния регулационен план са били застроени с жилищни и обществени сгради /законни или незаконни, строени преди 14.11.1958г., а също така и тези застроени за задоволяване на остри жилищни нужди до 31.12.1965г./.Включват се и незастроени имоти или такива, застроени със стопански и второстепенни постройки, които попадат между имоти, застроени с жилищни или обществени сгради. Само за имотите, които към момента на влизане на собственика в ТКЗС не са били застроени с жилищни или обществени сгради и не попадат между застроени имоти, следва да се приеме, че са били извън застроената част на населеното място и кооператорът не запазва собствеността си в реални граници, стига да не е уредено друго с ПМС № 216/61г. и РМС № 393/63г. Според това разрешение установеният околовръстен полигон има обратно действие по отношение собствеността върху имотите, когато първоначалния РП е одобрен след влизане на собственика в ТКЗС при предпоставка, че по регулационен план извън строителните граници са останали имоти, които до одобряване на РП са били застроени с жилищни или обществени сгради или попадат между имоти, застроени с такива. Замисълът е с околовръстния полигон да се поправят незаконосъобразностите, които евентуално са били допуснати с РП, създаден след образуване на ТКЗС. По смисъла на цитираното постановление в настоящия случай изключената от регулация част съставлява част от застроен с жилищна сграда недвижим имот, находящ се сред други застроени имоти, поради което не би могло да се приеме, че попада извън строителната част на населеното място /по свидетелски показания и съгласно заключението на в.л., процесният имот макар и незастроен се намира в близост до имоти, които макар и да се ползват за земеделски нужди, са застроени с временни постройки, а след 1989г. и с жилищни сгради/. Имотът не е имал статут на земеделски имот, а на дворно място, намиращо се извън регулация, като доказателство за това е че имота ту е включван, ту частично изключван от територията ограничена с „околвръстния полигон“ на населеното място. Същевременно от представените по делото доказателства пред първоинстанционния съд се установява по несъмнен начин, че имотът никога не е бил одържавяван, не е внасян в ТКЗС, нито пък собственикът и ползвател е бил член на ТКЗС. Също така, от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели беше доказано, че имотът никога не е бил отнеман фактически и е владян от наследодателите на ищеца в реални граници, макар и като част от по- голям общ имот, като е имал наследствен характер. При тези данни съдът намира, че за процесния имот не е съществувала забрана по чл. 86 за придобиването му по давност. В този смисъл е постановеното Решение № 218/29.09.2014г. по гр.д. № 6670/2011г., в мотивите на което е прието, че земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има земеделски характер. Когато имоти или части от тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са останали извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС 216/1961г., е могло да запазят селищния си характер. Това е така, когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Ако собствениците на такива земи или ползващите ги лица, не са били членове на ТКЗС и зеМ. им не са били отнети фактически, те са запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност. В тази насока е установена трайна съдебна практика- Решение № 249 от 04.07.2011г. по гр. д. № 621/2010г. постановено по реда на чл. 290 ГПК от ВКС-I г.о., Решение № 145 от 16.11.2016г. по гр.д. № 2412/2016г. постановено по реда на чл. 290 ГПК от BKC, II г. о., като към същите може да бъде прибавено и Решение № 488 от 19.12.2011г. по гр. д. № 1403/2010г. на I г. о. на ВКС, в което много ясно е посочено, "Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. " "не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. " Следователно ищецът може да се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, за посочения в ИМ период/след 1989г. до предявявянето на исковата молба пред съда/, доколкото ответната община се позовава за правото си на собственост на разпоредбата на чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, по процедура приключила едва през 2019г., когато Община Благоевград се легитимира като собственик чрез съставения Акт за частна общинска собственост № •••г. Така установените факти по делото обуславят извод, че по отношение на процесния земеделски имот не следва да се прилагат правилата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, не могат да се ползват от придобивна давност приобретателите по сделки със земеделски земи, собствеността върху които се възстановява на собствениците, притежавали ги преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Процесният имот не е бил приобщен към зеМ. на ТКЗС, ДЗС или образувана въз основа на тях селскостопанска организация; не подлежи на възстановяване; нито ищците противопоставят осъщественото давностно владение спрямо собственик, от когото земята е била отнета, предвид което въведената с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ забрана за придобиване по давност е неприложима. Следва безспорния правен извод, че придобиването на имота по давност не е изключено поради забраната на чл. 86 ЗС (ред. 1951-1996г.), както и предвид спирането на придобивната давност, уредено в § 1 ЗИД ЗС ДВ, бр. 46, бр. 105 от 2006 г. и бр. 113 от 2007 г. Действително придобивната давност по отношение на имоти частна общинска собственост е спряна, но тази забрана е неотносима към процесния имот. Имотът не съставлява частна общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като не е обобществена в ТКЗС земя, останала след възстановяване правата на собствениците./Решение № 942 от 24.02.2009г. на ВКС по гр.д. № 2967/2008г., II г. о., ГК/ Няма данни по делото процесния имот да е бил държавна или общинска собственост, по отношение на него не са заявявани реституционни права по реда на ЗСПЗЗ, поради което нормата на чл 5 ал. 2 ЗВСОНИ, отменяща действието на изтеклата на 21.11.1997г. придобивна давност е неприложима, респ. неприложима е и забраната на чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на държавни и общински имоти./Решение № 942 от 24.02.2009г. на ВКС, по гр.д. № 2967/2008г. на II г.о. на ГК/. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т. е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение № 427/21.07.2009г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008г., II ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. В настоящия случай установява не се установява от събраните по делото доказателства, процесния имот да е бил одържаван или включен в земеделските блокове на ТКЗС/ДЗС. ЗТПС (отм.) в чл. 12, ал. 1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. След като имотът не е бил обобществен по някои от начините, посочени в чл. 10 от ЗСПЗЗ, той и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.Предвид горното и не попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което и след влизане в сила на плана за земеразделяне, съответно КВС, по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ не е можел да стане с изменението на цитираната норма от ДВ бр.13/ 2007г., ex lege общинска собственост /неправилно е становището на Община Благоевград чрез неговия пълномощник, че за да възникне общинска собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ е достатъчно да се изпълнят процедурите по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ и чл. 45в от ППЗСПЗЗ, т.к. решението на комисията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ има декларативен характер, няма конститутивен ефект и заповедта за одобряването й, нито издадения въз основа на тях АОС/. В настоящия случай за процесния имот е издаден в хода на процеса на осн. чл. 45г от ППЗСПЗЗ- Акт за частна общинска собственост № •••г., след изпълнение на процедурите по чл. 19, ал.2 и чл. 45в от ППЗСПЗЗ, но т.к. не са били налице предвидените в закона предпоставки по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ /незаявен за възстановяване имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ/ и съответно не е възникнала собственост в патримониума на община Благоевград, следва да се приеме, че доказателственото значение на съставения АОС е опровергано. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, ако такъв акт по делото не е бил представен./В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС и Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК/. Въззивният състав на ОС Благовеград намира, че приетия по делото Акт за частна общинска собственост № •••г. не легитимира ответната Община Благоевград като собственик на спорния по делото недвижим имот. Съставеният акт за частна общиска собственост сам по себе си не поражда права за страната, а има само констатира придобиване на някое от посочените в чл. 77 от ЗС придобивни основания. За да се ползва с материална доказателствена сила по отношение на правото на собственост относно удостовереното право на собственост, следва да се установи и докаже посоченото в акта фактическо и правно основание за придобиване на правото на собственост. Съставът на ОС Благоевград намира, че в настоящия казус не се доказва ответната община да е придобила правото на собственост върху спорния имот на осн. чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но незаявени за възстановяване в установените законови срокове от заинтересованите страни- собствениците на имотите от преди образуването на ТКЗС. Т.е. в приложното поле на цитираната законова разпоредба попадат само земеделески имоти, включени в ТКЗС/ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите предвидени в чл. 10 от ЗСПЗЗ, но останали незаявени и невъзстановени след изтичане на законовите срокове. След като спорния недвижим имот няма характера на земеделски имот, настоящият състав на ОС Благоевград намира, че Община Благоевград не би могла да придобие собствеността върху имота на осн. чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ, дори и след проведена процедура по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ. Доказателствената сила на издадения Акт за частна общинска собственост № •••г. е опровергана, поради което същият не легитимира Община Благоевград като собственик на спорния недвижим имот, въз основа на посоченото в акта правно основание. Съгласно разпоредбата на 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице владение следва по делото да е доказано установяване на фактическа власт върху имота, както и намерение на лицето да свои вещта. В случая съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви се доказва по категоричен начин, че още наследодателите на ищеца З. Д. С./неговият баща Д. З./ са установили фактическа власт върху незастроената част от дворното място, като част от един по- голям имот в същата местност/махала Р.“/. Така и двамата свидетели посочват, че наследодателите на ищците са ползвали имота заедно с двора, в който са садили зеленчуци, имало е овощна градина и лозе. Имота е бил е ограден още тогава и тази ограда е останала непроменена до настоящия момент, което може да обоснове извод, че поставената ограда, е с цел да защити и отграничи дворното място от съседните имоти. Същевременно от представените по делото писмени доказателства видно е че в съседния на процесния недвижим имот, през 1989г.в полза на З. Д. С. е учредено право на строеж и същият е построил двуетажна жилищна сграда, след което трайно се е установил в имота, като е продължил да вледее същия и до завеждането на иска пред съда. От събраните по делото гласни доказателства категорично може да се обоснове извод за намерението на ищеца за своене и по отношение на незастроената част от общия имот/в който е попадал и процесния/, с оглед инициараното производство по снабдяването с нотариален акт за собственост. Съдът съобрази също така, въз основа на заключението на вещото лице и извадките от аерофотоснимки от 1982-83г., че постройки в съседните имоти в м.“Р.“ са съществували и от тогава, като имота е бил ограден и е попадал изцяло в границите на околвръстния полигон. Следователно наследодателите на ищеца са установили фактическа власт върху незастроената част на имота още от 1982-83г, като в продължение на 10 години до 1989г. са го владени явно и необезпокоявано. Свидетелските показния на разпитаните свидетели са категорични, че става дума за ограден имот, който повече от 30-40 години се стопанисва само от ищеца и неговото семейство, а преди това от неговите родители. Касае се до имот, който е ограден и която ограда е видима за неограничен кръг лица, поради което с конклудентни действия праводателите на ищеца, а впоследствие и самият З. Д. С. са манифестирани недвусмислено собственическо намерение за придобиване на имота на оригинерно основание. Владението следва да се счете за установено за периода от 1989г. и до сега, поради което за давностно придобиване е било достатъчно изтичането на 10г. /чл. 79 ЗС/. Няма данни по делото това владение да е било прекъсвано, спирано или смущавано по някакъв начин до изтичането на срока достатъчен за давностно придобиване. Ищецът З. Д. С. е владял процесния имот за периода посочен в ИМ, поради което правото му на собстеност по давност, следва да се приеме за установено по отношение на ответната община, която не доказа наличието на предпоставките за приложението на чл. 19 от ЗСПЗЗ, на което се позовава по делото. Поради изложеното въззивният съд намира за безспорно установено и доказано, че правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 е придобито от З. Д. С. по давност. Изводите на съда не могат да бъдат променени поради обстоятелството, че приетата по делото молба-декларация от 18.01.2024г., е подадена до Община Благоевград от името на М. З.в С./син на ищеца/, който е посочил в нея че той придобил собствеността върху имота по давност. Без значение е от чие име ще бъде подадена молбата за извършване на обстоятелствената проверка. Съществен е въпроса кой е действителния собственик на имота и кой е придобил собствеността върху него по давност. Неоснователни са доводите наведени с въззивната жалба, че ищецът З. Д. С. не е можел да придобие собствеността върху спорния недвижим имот, доколкото същият е бил отделен като самостоятелен обект по КВС едва на 07.01.2020г. и е обозначен като самостоятелен обект годен да бъде придобит по давност. Установява се по несъмнен начин, че преди незаконосъобразното отделяне на имота и заснемането му по КВС, процесния имот е бил част от друг по- голям имот- незастроено дворно място, като е бил ограден, владян и ползван от ищеца и от неговия баща дълги години преди извършеното заснемане на имота в КВС, като към този момент същият вече е бил придобит по давност от ищеца по делото- З. Д. С.. По съображенията изложени вече от въззивния съд по- горе, очевидно е че с оглед на характера на имота, незаконосъобразно е заснемането му по КВС на с. Д., тъй като същият не е имал характера на земеделска земя, а освен това не е бил включван в ТКЗС или ДЗС, а отделно незаконосъобразна се явява и процедурата по чл. 19 от ЗСПЗЗ, на основанията на която Община Благоевград се легитимира като собственик на имота и която е послужила за основание за издаване на оспорения от ищцовата страна Акт за частна общинска собственост № •••г. При изложените съображения, обжалваното решение на РС Благоевград е правилно и обосновано, като на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено от въззивния съд изцяло. Въззивният съд намери подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение за неоснователна. С оглед на изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде осъдена Община Благоевград, да заплати на въззиваемия З. Д. С., разноските пред настоящата съдебна инстанция, за адвокатско възнаграждение в производството пред ОС Благоевград. Пред настоящия състав на ОС Благоевград, направено е от въззивника Община Благоевград, чрез процесуалния му представител- възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК. От представения пред ОС Благоевград Договор за правна помощ, видно е че между упълномощителя- З. Д. С. и упълномощената по делото адв. Н. Л., уговорено е заплащане на възнаграждение за защита и представителство в размер на 1400лв., като в договора изрично е посочено че сумата е платена в брой. Пред ОС Благоевград, депозиран е от адв. Л. писмен отговор на въззивната жалба, както е осъществена защита чрез явяване на преупълномощен от нея адвокат от същата адвоктска кантора- адв. М., за насроченото от съда открито съдебно заседание. За да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемия по делото пред ОС Благоеврад, съдът съобрази обема и реално извършената процесуална дейност от пълномощника на З. Д. С., фактическата и правна сложност на делото, необходимата дейност по проучване и подготовка за делото, както и присъствието на адв. М. за насроченото открито съдебно заседание пред ОС Благоевград. При преценката си за действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката на конкретните характеристики на осъществената защита и процесуално представителство- вида и характера на предявените искове, извършените от защитника процесуални действия по делото, при отчитане на времето и обема на извършената дейност при подготовката за извършването на конкретните процесуални действия, съдът съобрази че подготовката на дела от вида на разглеждането, изискват не само задълбочено изследване на фактическата страна, но и значителни професионални познания и усилия за изграждане на адекватна защитна позиция, задълбочено обмисляне за доказателствените средства, необходими за доказване на правнорелевантните факти за делото. Съдът като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, преценката на конкретните характеристики на осъществената защита и процесуално представителство- вида и характера на предявените искове, извършените от защитника процесуални действия по делото, при отчитане на времето и обема на извършената дейност при подготовката за извършването на конкретните процесуални действия, стигна до извода за положена дължима грижа от защитника на ищеца при проучването на материалите по делото, при подготовката за участие пред въззивната съдебна инстанция и в съдебните заседание и изработване на защитна позиция, която да се поддържа и отстоява пред съда. Съдът счете че възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение между въззиваемия и неговия защитник е прекомерно, като същото следва да бъде намалено от 1400лв./след превалутиране- 715.82евро/ на 500евро. Съдът счита че така определеното възнаграждение за адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззиваемия пред настоящата съдебна инстанция, е в обичайния и разумен размер за дела от този вид като същото не се намира в съществено отклонение от мярата, определена от пазара на адвокатския труд при разглеждането на дела, образувани по предявен иск по чл. 124 от ГПК срещу съответната община. Определеното от състава на въззивния съд възнаграждение не е в съществено отклонение от средното възнаграждение за защита и процесуално представителство по дела от същия вид, при съобразяване че предявения иск е уважен изцяло/крайния изход по делото/, прието за обичайно на пазара за предлагане на този специализиран и квалифициран труд и определения за него справедлив паричен еквивалент. Определеният размер, съдът намира за разумен и пропорционален на оказаната правна помощ. Водим от горното, съдът