Решение № 1498 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 406/2026 г.

Производството е образувано по искова молба на А. Атансаов А., И.в А. А., Я. Т. А. чрез адв. Я. А., срещу ЗКПУ „•••“, ЕИК 824087345, с искане за осъждане на ответника: 1) да заплати на ищеца А. А. А., сумата от 305,07 евро, представляваща 1/3 от възнаграждение в размер на 915,21 евро, дължимо на наследодателя ••• А. А. като председател на УС на кооперация, за периода от 01.09-21.09.2024 г., ведно със лихва за забава в размер на 8,52 евро, за периода от 01.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава от датата на исковата молба; 2) да заплати 170,43 евро на ищеца А. А. А., представляваща 1/3 от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 511,29 евро, дължимо на наследодателя ••• А. А. при прекратяване на правоотношението, ведно със законната лихва за забава в размер на 8,52 евро, за периода от 01.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава от датата на исковата молба; 3) да заплати сумата от 274,05 евро на ищеца А. А. А., представляваща 1/3 от сумата от 822,16 лв., представляваща дължимо на наследодателя ••• А. А. арендно плащане по договор за аренда от 01.06.2021 г. за стопанска година 2023/2024 г. за ниви №35780.98.45 с площ от 11808 кв.м. в местност „•••, № 35780.32.24 с площ от 11804 кв.м. в местност ••• и №35780.27.15 с площ от 10 531 кв.м., местност •••, ведно със законната лихва за забава в размер на 12,24 евро, за периода от 31.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава; 4) да заплати 102,26 евро на ищеца А. А. А., представляваща 1/3 от сумата от 306,77 евро, дължима на наследодателя ••• А. А. за арендно плащане по договор за аренда от 19.05.2022 г. за нива №35780.12.50 с площ от 10 000 кв.м., в местност •••, ведно със законната лихва за забава в размер на 4,57 евро, за периода от 31.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава. 5) да заплати на ищеца И. А. А., сумата от 305,07 евро, представляваща 1/3 от възнаграждение в размер на 915,21 евро, дължимото на наследодателя му ••• А. А. като председателя на УС на кооперация, за периода от 01.09-21.09.2024 г., ведно със законната лихва в размер на 8,52 евро за периода от 01.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава от датата на исковата молба. 6) да заплати на ищеца И. А. А., сумата от 170,43 евро, представляваща 1/3 от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 511,29, дължимо на наследодателя ••• А. А. при прекратяване на правоотношението, ведно със законната лихва за забава в размер на 8,52 евро, за периода от 01.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава от датата на исковата молба. 7) да заплати на ищеца И. А., сумата от 274,05 евро, представляваща 1/3 от сумата от 822,16 евро, представляваща дължимо на наследодателя ••• А. А. арендно плащане по договор за аренда от 01.06.2021 г. за стопанска година 2023/2024 г. за ниви №35780.98.45 с площ от 11808 кв.м. в местност „•••, № 35780.32.24 с площ от 11804 кв.м. в местност ••• и №35780.27.15 с площ от 10 531 кв.м., местност •••, ведно със законната лихва за забава в размер на 12,24 евро, за периода от 31.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава. 8) да заплати на ищеца И. А. А., сумата от 102,26 евро, представляваща 1/3 от сумата от 306,77 евро, дължима на наследодателя ••• А. А. за арендно плащане по договор за аренда от 19.05.2022 г. за нива №35780.12.50 с площ от 10 000 кв.м., в местност •••, ведно със законната лихва за забава в размер на 4,57 евро, за периода от 31.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава. 9) да заплати на ищеца Я. Т. А., сумата от 305,07 евро, представляваща 1/3 от възнаграждение в размер на 915,21 евро, дължимо на наследодателя ••• А. А. като председател на УС на кооперация, за периода от 01.09-21.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 8,52 евро, за периода от 01.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава от датата на исковата молба 10) да заплати на ищеца Я. А., сумата от 170,43 евро, представляваща 1/3 от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 511,29 евро, дължимо на наследодателя ••• А. А. при прекратяване на правоотношението, ведно със законната лихва за забава в размер на 8,52 евро, за периода от 01.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава от датата на исковата молба. 11) да заплати на ищеца Я. Т. А., сумата от 274,05 евро, представляваща 1/3 от сумата от 822,16 евро, представляваща дължимо на наследодателя ••• А. А. арендно плащане по договор за аренда от 01.06.2021 г. за стопанска година 2023/2024 г. за ниви №35780.98.45 с площ от 11808 кв.м. в местност „•••, № 35780.32.24 с площ от 11804 кв.м. в местност ••• и №35780.27.15 с площ от 10 531 кв.м., местност •••, ведно със законната лихва за забава в размер на 12,24 евро, за периода от 31.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава. 12) да заплати на ищеца Я. Т. А., сумата от 102,26 евро, представляваща 1/3 от сумата от 306,7 евро, дължима на наследодателя ••• А. А. за арендно плащане по договор за аренда от 19.05.2022 г. за нива №35780.12.50 с площ от 10 000 кв.м., в местност •••, ведно със законната лихва за забава в размер на 4,57 евро, за периода от 31.10.2024 г. до датата на исковата молба, както и законна лихва за забава. В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на ••• А. А., ЕГН ••••••••••, починал на 05.1.2025 г., и който приживе бил председател на УС на ЗКПУ „•••“, и изпълнявал тези функции от преди 2010 г., до началото на месец октомври 2024 г. На общо събрание, провело се на 25.03.2023 г. бил отново преизбран, но поради здравословни причини подал молба за освобождаване през септември 2024 г., поради което е бил освободен с решение на извънредно общо събрание от 21.09.2024 г. Наследодателят на ищците обаче получил на 15.11.2024 г. констативен протокол във вр. с взети решения на УС с протокол №206/08.11.2024 г., с което е отказано да му бъде изплатено обезщетение в размер на 2257,98 лв. за неизползван платен годишен отпуск и полагащото му се трудово възнаграждение, както и по 10.00 лв. на декар рента за изминалата стопанска 2023/2024 г. Ищците считат, че твърденията, които се съдържат в констативния протокол са неверни, а неизплащането на горепосочените парични вземания, за неоснователно. Общото събрание на кооперацията одобрило ГФО за 2023 г. и отчет на Контролния съвет, но написаното в констативния протокол не било установено от Контролния съвет или независим финансов одит. За изложените в тях констатации не били искани обяснения или документи. Ищците считат още, че възнаграждението на председателя се определя съгласно раздел 8 от Устава на Кооперацията, от ОС, въз основа на утвърдено щатно разписание, т.е. всяко решение на УС, с което се решава размера на възнаграждението считат за незаконосъобразно, поради липса на компетентност. Решението за намаляване на арендното плащане също считат за неправилно, тъй като наследодателят ••• А. имал сключени два валидни договора за аренда от 01.06.2021 г. за срок от шест стопански години, за три ниви - №35780.98.45, №35780.32.23 и № 35780.27.15, с уговорен размер на арендно плащане от 70 лв. на декар, платимо не покъсно от 31 октомври след изтичане на съответната стопанска година. Ищците твърдят, че до момента не са получили арендно плащане дори и за 10 лв. на декар. Ищците формулират довод, че по силата на наследствено правоприемство имуществените права и задължения на техния наследодател са преминали в техния патримониум по равно по 1/3 в условията на разделност, поради което те са кредитори на ответника за сумата от 1790 лв. трудово възнаграждение за периода от 01.09-21.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 01.10.24 г. до датата на исковата молба; 2048,58 лв. арендни плащания по договор за аренда от 01.06.2021 г. за стопанска година 2023/2024 г., 700 лв. арендно плащане по договор за аренда от 19.05.2022 г. и 1000 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношението, ведно с лихва за забава. По повод дадените указания по реда на чл. 129,ал.2 ГПК ищците с две последователни молби уточняват размера на всеки един от исковете в условията на разделност и посочват банкова сметка. Молят предявените искове да бъдат уважени и претендират разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗКПУ „•••“ чрез адв. С. Н. от АК Плевен, с който се оспорва исковата молба, тъй като с решение, обективирано в протокол №206/08.11.2024 г. на УС на ЗКПУ, е отказано изплащане на заплата, рента в размер на 10 лв. на дкр. За 2024 г., поради сериозни нарушение от страна на наследодателя на ищците в качеството му на председател на ЗКПУ, подробни изброени в констативен протокол. Формулира се довод, че съгласно чл.21,ал.1 и чл. 28а ЗК управителят отговарят лично за вредите, които са причинили виновно на кооперациите, т.е. реалното обезпечаване е гаранция за управлението. Законът за кооперациите предвиждал, че това е парична сума в размер определен от ОС, но не по-малко от тримесечно брутно възнаграждение на член на органа – чл. 28б ЗК. С чл. 32,ал.8 от устава, се предвиждала отговорност за управителя не по-малко от едномесечно или брутно възнаграждение, посочено от кооперацията. Елемент от фактическия състав е решението за предаване на определена сума пари на кооперацията – чл. 28б ЗК, а самото даване на гаранция се сочи, че е фактическо действие по предаване на парична сума. Констатираните нарушения били свързани незаконосъобразно допълнително заплащане за жътвена кампания за 2024 г. и нарушения на управителния съвет при вземане на решение за определя на размера на рентите, като управителят еднолично взел решение за сключване на договор и предплащане на рента в по-голям размер. От тези действия последвали финансови щети за кооперацията, които е следвало да бъдат овъзмездени чрез неплащане на трудово възнаграждение, обезщетение и арендно плащане. С решение на УС от 8.11.2024 г. частично били възстановени понесените щети от неправомерните действия на наследодателя на ищците, като е предвидено изплащането на 10 лв. на дка и да не се изплаща 2257,98 лв. отпуска за м. септември. С решение от 2024 г. на УС е взето решение за заплащане на рента в размер на 60 лв. на дка., а бившият управител ••• А. с еднолично решение е сключил договор и предплатил рента в размер на 105 лв. на дка за 2024 г. и 95 лв. на дка за 2025 г. за земеделски земи, собственост на лица свързани с фирма •••, от която закупили торове в годините без знание на УС, от които действия последвала финансова вреда за кооперацията. Били констатирани и нарушение във вр. с полагане на извънреден труд от работници в кооперацията в нарушение на чл. 147, т.3-5 КТ за периода от януари до август 2024 г. с цел неправомерно усвояване на парични средства; допълнително заплащане на жътвена кампания през 2024 г. с писмена заповед бил определен поименен списък с участниците и жътвената кампания, в която не присъствал ••• А.. След приключване на кампанията, председателя ••• А. с телефонно обаждане наредил на счетоводството да бъде включен в разпределението на въпросните средства и получил за това 1798,90 лв. за м. юни, плюс 1213,84 лв. за извънреден труд. С протокол от 15.12.2023 г. той взел решение цената на рентата да се определи от УС след прибиране на реколтата за текущата година и така било взето решение на 19.09.2024 г. рентата за 2024 г. да бъде в размер на 60 лв. на дка. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски. В с.з. ищците се представляват от адв.А., като поддържат исковата молба и считат предявените искове за основателни, тъй като сумите по договора за аренда са установени и дължими съобразно падежите и заключението на вещото лице. Посоченото прихващане се сочи, че е със суми, които не са ликвидни, нито дължими, за да се извърши прихващане с трудово възнаграждение. Решението на УС считат за незаконосъобразно, като видно от протокола е че решение не е взето за търсене на имуществена отговорност и няма доклад на контролния съвет за нередовности. Претендира разноски. В с.з. ответникът оспорва исковата молба, като счита предявените искове за неоснователни, тъй като от протокол на УС се установило, че е взето решение какво да се изплати на бившия председател за загуби, настъпили от негови решения, в съответствие с чл. 28 от ЗКО. Нарушенията се сочи, че са констатирани в доклад на отдел финансовоправен на НСЗКБ. Удържаните суми компенсирали малка част от загубите на кооперацията. Претендира разноски според представения списък по чл. 80 ГПК. В срока за отстраняване на нередовности по реда на чл. 129,ал.2 ГПК, ищците са подали две молби с уточнения на петитумите на всеки от предявените искове, поради което не се касае за искане по чл.214 ГПК за изменение размера на предявените искове. В първата молба страната е сезирала надлежно съда с отделни петитуми за иска за възнаграждение и иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, които съдът е съобразил в настоящото решение, доколкото с втората молба те са заявени с един петитум, което не позволява разграничението им един от друг. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна: От удостоверение за наследници №004/06.1.2025 г. на ••• А. А., ЕГН ••••••••••, женен, починал на 04.1.2025 г., се установява, че има двама синове – А. А. А. и И. А. А., както и съпруга Я. Т. А.. Видно от завереното копие на трудова книжка №1 на ••• А. А., е че е работил в ЗКПУ „•••“ с. •••, селско стопанство, като председател с възнаграждение от 1790 лв. за периода от 01.01.2023 г. до 24.09.2024 г., като е освободен на основание чл. 325,ал.1,т.1 КТ Видно от протокол №206/08.11.2024 г. на ЗКПУ „•••“ с. •••, е че е проведено заседание на управителния съвет с председател Х. ••• Г., и членове - •••, и членове на контролния съвет като гости на събранието: ••• – председател на КС и •••. Заседанието е проведено при дневен ред: 1) доклад на председателя на кооперацията за финансово икономическо състояние на същата към тази дата; 2) вземане на решение за заплатата и рентата на ••• А. А.; 3) вземане на решение за изплащане на рентата на ••• и •••. По първа точка е гласувано единодушно решение за приемане на доклада, по втора точка е взето единодушно решение да не се дава заплата на ••• А. и да се изплати по 10 лв. на дка за рента за 2024 г.; по точка трета е взето единодушно решение на ••• и ••• да се платят по 65,00 лв./дка, при договор от 90,00 лв/дка, поради липса на средства. Във връзка с взетите решения е изготвен Констативен протокол от УС за това, че извънредния труд на месец не може да надвишава 30ч, а А. А. е работил 5 дни-40ч, както и че А.А.-председател, не присъства в поименния списък с участници в жътвена кампания, изготвен със заповед №1/20.06.2024 г., но след приключване на кампанията е включен и е получил 1798,90 лв. за м.юни 2024 г. и 1213,84 лв. за извънреден труд. С решение на УС, обективирано в протокол №200 от 15.12.2023 г. се констатира взето решение за цена на рента, която да се определи от УС след прибиране на реколтата за текущата година, като за 2024 г. е взето решение да бъде в размер на 60,00 лв./дка, а с еднолично решение А. А. сключва договор и предплаща рента в размер на 105 лв./дка за 2024 г. и 95 лв. дка за 2025 г. за 59 декара земя, собственост на лица, свързани с „Балея груп“, с което действие е констатирана финансова щета в размер на 2655 лв. за 2024 г. Вследствие на което е взето решение на УС №206/08.11.2024 г. да се изплати по-малко рента на А.А., а именно 10 лв./дка с цел частично възстановяване на нанесени щети и да не се изплаща 2257,98 лв. за отпуска м. Септември с оглед чл.32,ал.8 от устава. Протоколът е подписан от членовете на УС на ЗКПУ „•••“, а върху него е обективирано несъгласие с данните в протокола на 15.11.2024 г. от неизвестен автор. С договор за аренда от 19.05.2022 г. в гр. Плевен, сключен между ••• А. А. като арендодател и ЗКПУ „•••“ с. •••, е постигнато съгласие арендодателят да предостави на арендаторът и последният да наеме 10 000 кв.м. земеделска земя в землището на с.•••, ЕКАТТЕ 35780, собственост на арендодателя, с идн. № 35780.12.50 – нива, в местност •••, за срок от шест стопански години, като за стопанска година съгласно чл.2,ал.2 се счита и 2022/2023 г. Договорът поражда действия считано от 01 окт. 2022/2023 г. от който момент започва първата стопанска година. Съгласно чл. 4 от договора арендодателят е длъжен да приеме земята да я използва и да изпълнява задължението си по арендното плащане съобразно условията на договора. Арендното плащане съгласно чл.5 е договорено в размер на 70,00 лв. декар за всяка стопанска година за действително обработваемата част от имота, и е дължимо съгласно чл. 2 не по-късно от 31 октомври. С договор за аренда от 01.06.2021 г. сключен между ••• А. А. като арендодател и ЗКПУ „•••“ в гр. Плевен, се установява, че страните са постигнали съгласие по силата на което арендодателят да предостави на арендатора под наем земеделска земя от 34 143 кв.м. в землището на с. •••, ЕКАТТЕ 35780 в местността „••• и ••• за срок от шест стопански години, като първата съгласно чл. 2,ал.3 от договора започва на 1 окт. 2022 г. Съгласно чл.5 дължимата от арендатора рента е в размер на 60,00 лв. на декар за всяка стопанска година за действително обработваемата част от имота, като плащането съгласно чл.5,ал.2 следвало да се извърши не по-късно от 31 октомври. Съгласно раздел I V –чл.9 и следващите от УСТАВА на ЗКПУ „•••“ с. •••, всички членове кооператори са равнопоставени и ако е представил/чл.12,ал.3/ земеделска земя с договор за ползване, има право да запази собствеността върху реалните граници, да получава рента в размер, определени от УС и ОС, но е длъжен да спазва устава и да изпълнява решенията на колективните органи. Съгласно чл. 13,ал.4 от Устава когато с неспазване на устава и неизпълнението на решенията на органите на управление, кооператорът нанесе вреда на интересите на кооперацията, на него се налага икономически санкции от УС, като заплащане на не опазеното или повреденото по тяхна вина имущество и продукция и т.к.. Съгласно чл. 20,ал.3 от Устава, при прекратяване на членските отношения имущественият дял се връща на бившия член или неговите наследници след приемане на ГСО, ако е погасил всички свои задължения към кооперацията. Когато кооператорът има не погасени задължения към кооперацията, последната може да ги прихване от вземанията му. Дивидентите се изплащат след приемане на годишния счетоводен отчет на ЗКПУ от ОС. Съгласно раздел V I чл. 23 и сл. от Устава на ЗКПУ „•••“ с. •••, управлението се осъществява от Общо събрание, Управителен съвет и Контролен съвет. В общо събрание участват всички нейни членове, като ОС обсъжда и решава всички въпроси свързани с кооперацията и нейната дейност. Съгласно чл.25,ал.2 ОС избира и освобождава председателя на кооперацията, приема производствена програма и бизнес плана на кооперацията, одобрява отчет на УС за годишна дейност, доклада на КС, годишния счетоводен отчет, средствата за дейността на КС, опрощава, отсрочва или разсрочва изпълнението на парични задължения към кооперацията; взема решение с тайно гласуване по резултатите от финансовите ревизии на кооперацията и търсене на отговорност от виновните лица; утвърждава общите условия за арендуване, наемане и преарендуване на земеделски земи; изключва членове. Съгласно чл. 27 и сл. ОС се свиква редовно веднъж в годината и извънредно по решение на УС или по искане на една трета от членовете на кооперацията. То взима решение законно, ако присъстват повече от половината членове. Решенията се взимат с мнозинство повече от половината присъстващи членове. Управителният съвет се състои от 5 до 11 члена, за срок от 4 години, като съгласно чл.32,ал.8 председателя и членовете на УС и КС дават гаранция за своето управление в размер определен от ОС, но не по-малко от едномесечно или брутно трудово възнаграждение. УС организира изпълнението на решенията на ОС, ръководи текущата дейност на кооперацията, решава всички въпроси, които не са от изключителна компетентност на ОС. За своята дейност УС се отчита пред ОС, като се вземат решения от ОС с обикновено мнозинство при явно гласуване. Съгласно чл.60 от устава, трудовите отношения, здравното и социално осигуряване се уреждат със съответното законодателство в страната. От доклад на Национален съюз на земеделските кооперации в България, отдел „Финансово правен“ с вх. № 1/09.02.20206 г. за извършена инспекция в ЗКПУ „•••“ с. •••, в периода от 01.09.2020 г. до 31.08.2025 г., се установява, че финансовата инспекция е извършена от финансов ревизор при НСЗКБ, като е сключен договор между ответника и ОСЗК-гр.Плевен за извършване на финансова инспекция по силата на който ответникът като заявител е следвало да заплати разходите за извършване на финансовата инспекция. Констатирано е практика от председателя ••• А. при отделни кампании да се заплаща допълнително на преките участници, като същият включвал и себе за получаване на суми за извънреден труд и безплатна храна. За 2021 г. той получил 2185 лв. за извънреден труд; за 2022 г. – 4916 лв.; за 2023 г. – 6685 лв. и 2024 г. – 5839 лв. или общо 19625 лв.; за храна през 2022 г. – 470 лв.; за 2023 г. – 576 лв.; за 2024 г. – 345 лв. или общо 1391 лв. От протокол №27/29.03.2025 г. на ЗКПУ „•••“ с. •••, се установява, че е проведено общо събрание на член-кооператорите и е взето единодушно решение за одобрение доклада на УС за дейността на кооперацията за 2024 г., приет е ГФО за 2024 г. и е одобрен доклада на КС. От протокол №29/27.09.2025 г. на ЗКПУ „•••“ с. •••, се установява, че е взето общо събрание на кооператорите и е взето единодушно решение да се освободи свид. Х. Г. като председател на ЗКПУ „•••“ и от отговорност. От протокола №30/04.04.2026 г. на ЗКПУ „•••“ с. •••, се установява, че е проведено годишно отчетно събрание на член кооператорите, като е взето единодушно решение за одобрение на доклада на УС за дейността на кооперацията през 2025 г.; доклада на КС и е прочетен доклада от извършената ревизия от финансовия инспектор И. Василев. От показанията на свид. ••• се установява, че председателят А. му наредил да разпредели сумата от жътвената кампания и да включи и него в тази сума, макар това да не било упоменато в заповед, като той не фигурирал във вече издадената заповед за жътвената кампания. От показанията на свид. Х. Г. се установява, че е бил председател на ЗКПУ •••, след гн А., установил, че се начислява извънреден труд, който от г-н А. достигал до 40 часа. При участие в жътвена кампания, която продължавала около 10 дни, по решение на УС се давал финансов стимул на участващите в жътвената кампания, въз основа на списък, изготвен със заповед за започване на жътвена кампания. От разговор с главния счетоводител свидетелят узнал, че г-н А. след приключване на жътвена кампания с телефонно обаждане се е включил в списъка, макар да не е участвал и да не е бил изначално в списъка. Той получил тези пари наравно с другите. По решение на УС се изплащали по 60 лв. на дка, след приключване на земеделската година, а наследодателят на ищците с еднолична заповед плащал предварително рента в размер на 105 лв. за 2024 г. и 90 и няколко лева за 2025 г. Констативният протокол бил прочетен на Общо събрание, като г-н А. бил запознат и го подписал с бележка, че данните не са верни. От показанията на свид. ••• се установява, че разбрал от счетоводителя, че председателят на кооперацията се обадил за да бъде включено и неговото име в заповедта, в която има списък на състава, полагащ извънреден труд. По еднолично решение на председателя са изплатени предварително по-високи суми за рента, от определеното с решение на ОС. От показанията на свид. •••ка Петкова се установява, че през ноември 2024 г. е проведено УС и свидетелят е съставил протокола, а относно извънредения труд свидетелката давала данните на счетоводителката за това кой кога е бил на работа, след като на самата нея и ги предадат тези данни от стопанския двор. Председателят бил на работа и му се начислявало извънреден труд, но полагал труд на бюрото и давал указания. В списъка на участниците в жътвена кампания обаче той не фигурирал, като възнаграждението е по решение на УС по 7 лева на тон и се разделя на броя трактористи и комбайнери и тогава г-н А. взел колкото се полага и вместо да го раздели на 8, го разделил на 9. През 2024 г. намалили размера на рентите на 60,00 лв./дка, но рентата с определени дружества била 105 лв. за 2024 г. и 95 лв. за 2025 г. и то предварително преведени. С тези дружества винаги така било работено през последните 4-5 години, като решение от УС не е вземано, защото не е поставено за разглеждане този въпрос. Одитът констатирал всички тези нарушения, като председателят А. взел пари за храна и жътва, макар да не е жънал. По време на жътвена кампания обаче функцията на председателя се сочи, че е да дава указания и да организира, да бъде на разположение в стопанския двор, защото няма кой друг да я организира. Той ползвал платен годишен отпуск. Свидетелката не знае кога се събира КС, тъй като УС не каза на КС, но когато се провежда УС се кани и КС. От приетото по делото заключение /л. 35 от в.гр.д.№910/2025 г. на ОС Плевен за което са дадени указания да бъде съобразено/ се установява, че размера на неплатеното брутно възнаграждение на А.А. до датата на освобождаването му като председател на УС – 21.09.2024 г. е 2792,40 лв., като са дължими осигурително вноски и ДДФл в размер на 534,42 лв., поради което размера на неплатеното възнаграждение е 2257,98 лв., а размерът на законната лихва за периода от 21.09.2024 г. до 26.02.2025 г. е 167,04 лв., респ. за периода от 01.10.2024 г. до 26.02.2025 г. е 156,47 лв. Законната лихва върху нетното възнаграждение за първия период е 135,07 лв., а за втория 126,52 лв. Размерът на рентата по договор от 01.06.2021 г. за стопанска година 2023/2024 г. е 1929 лв., а платената е в размер на 321 лв., за което е издадено РКО на 20.10.2025 г. на Я. Т. А.. Законната лихва за периода от 31.10.2024 г. до 26.02.2025 г. е 71,84 лв. върху остатъка от рентата в размер на 1608 лв. Размерът на рентата по договор за наем от 19.05.2022 г. е 700 лв. за стопанска година 2023/2024 г., а платената е в размер на 100 лв., за което е издаден РКО на Я. Т. А.. Дължима е рента в размер на 600 лв., а законната лихва върху тази сума за периода от 31.10.2024 г. до 26.02.2025 г. е 26,81 лв. Вещото лице е констатирало, че с фиш за начислено възнаграждение на А. А. на длъжност „председател“ за периода от 01.09.2024 г. до 21.09.2024 г. е начислена сумата от 2792,40 лв. от която 2057,56 лв. за 14 дни ползван платен отпуск и обезщетение по чл.224 КТ за 5 дни от 734,40 лв. Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени, гласни доказателствени средства и заключение на СИЕ. Съдът дава пълна вяра на приетите по делото писмени документи, тъй като се ползват се ползват с придадена по закон доказателствена стойност, в т.ч. и съставения констативен протокол като частен свидетелстващ документ се ползва само с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК и съдът прецени достоверността му с оглед всички доказателствени средства по делото от които се установяват констатираните нарушения. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Г. в частта относно това дали едно или друго действие е нарушение на устава или законодателството, тъй като в тези части това не са лични възприятия на свидетеля, а правни изводи. Не се дава вяра и на показанията в частта, относно датата на представяне на констативния протокол пред ОС, защото свидетелят посочва, че това се е случило есента на 2025 г., а видно е че документът е подписан с бележка още 2024 г. Нещо повече, съдът внимателно цени съгласно чл.172 ГПК показанията на този свидетел, който е заемал управленска длъжност при ответника, съответно е негов член, поради което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частите, в които съвпадат с фактите, установими от останалия доказателствен материал/ за начисления извънреден труд, плащаната рента/. Съдът дава вяра на показанията на свид. Пенчев в частите, в които съвпадат с фактите, установими от други доказателствени средства по делото, а в останалата част съдът не им дава вяра съгласно чл.172 ГПК с оглед на това, че е член на ответника, съответно член на УС и показанията съдържат правни изводи или излишни обстоятелства. Съдът дава вяра на показанията на свид. Петков за полученото нареждане за разпределяне на средствата от жътва, а в останалата част показанията на свидетеля са недостоверни, тъй като съдържат правни изводи и предположения по отношение на относимите обстоятелства, а в останалата част са излишни. Съдът дава вяра на показанията на свид. Петкова, касиер при ответника, тъй като изложените от нея обстоятелства (полагания труд, начина на събиране на данни, размера на разпределените средства, констатирани нарушения от одит) са последователни и непротиворечат на доказателствения материал. В останалата част показанията съдържат съждения и неотносими към делото обстоятелства. Съдът дава пълна вяра на заключението на приетата СИЕ, за която въззивната инстанция е дала задължителни указания да бъде съобразена при новото разглеждане на делото. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 8,ал.5 вр. чл. 2 ЗАЗ във вр. с чл. 9, ал.3, т.2 ЗК вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД; чл. 11,ал.2,т.5 от Устава и чл. 224,ал.1 КТ, като същите са процесуално допустимо с оглед представеното удостоверение за наследници. По първите осъдителни искове с правно основание чл. 8,ал.5 вр. чл. 2 ЗАЗ вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД, задължението на ответника арендатор по двата договора за наем на земеделска земя от 01.06.2021 г. и 19.05.2022 г. при условията на пълно и главно доказване се установи, че произтича от действителни двустранни възмездни договори. По двете правоотношения ответникът е имал задължение най-късно до 31 октомври на стопанската година да заплати съгласно чл. 5 рента на член-кооператора, поради което предявените искове по 79,ал.1 ЗЗД вр. чл. 9,ал.3,т.2 ЗК вр. чл. 8,ал.5 ЗАЗ са доказани по основание и размер. Това е така, защото ищците са наследници от първи ред, приели наследството направо с предявяване на исковете, и са материалноправно легитимирани да претендират и упражнят притезателните права, породени в патримониума на техния наследодател А.. Задължението на арендатора по двата договора е изискуеми до 31.10.2024 г., т.е. преди подаване на исковата молба на 26.02.2025 г. Размерът на предявените искове се установява безспорно от приетата СИЕ, като по договор от 01.06.2021 г. за стопанска година 2023/2024 г. е 1929 лв., а по договор за наем от 19.05.2022 г. е 700 лв. за стопанска година 2023/2024 г.. По първия договор ответникът е платил сумата от 321 лв., а по втория сумата от 100 лв. За извършените плащания ответникът е издал РКО на ищцата Я. Т. А. в общ размер на 421 лв. с основание „рента 2024“, с което на осн. чл. 175 ГПК ответникът е признал извънсъдебно съществуването на задължението по облигационното правоотношение. Като наследници от първи ред съгласно чл.5 ЗН, ищците имат право на 1/3 от паричните вземания на наследодателя по договорите за аренда, или по договор от 01.06.2021 г. всеки от тях има право да претендира по 328,76 евро, а по договор от 19.05.2022 г. всеки ищец има право да претендира по 119,30 евро от общото притезателно право. По първия договор от 01.06.2021 ответникът ЗКПУ „•••“ с. •••, е заплатил 321,00 лв. (164,13 евро) на ищцата Я. Т. А. и 51,12 евро по втория договор от 19.05.2022 г., факт който се установява безспорно от заключението на приетата СИЕ и РКО от 20.10.2025 г., след подаваме на ИМ на 26.02.2025. От общото притезателно право по първия договор за наем на земеделска земя от 01.06.2021 г. ищцата А. има право на 328,76 евро, но след заплатените 164,13 евро на 20.10.2025 г. от ответника, т.е. след подаване на исковата молба, дължима остава сумата от 164,63 евро поради плащане в хода на процеса. Ищцата Т. има право на 119,30 евро от общото притезателно право по втория договор, но в хода на процеса ответникът на 20.10.2025 г. е заплатил 51,12 евро на нея с основание „рента 2024“, както се установява от заключението на СИЕ, поради което дължима е сумата от 68,18 евро. Следователно предявените от ищцата А. осъдителни искове по чл. 8,ал.5 вр. чл.2ЗАЗ вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД са основателни, тъй като са доказани по основание и размер съгласно чл. 6,ал.2 ГПК до заявения размер и с което е осъществена процесуалното условие за разглеждане на предявеното възражение за прихващане. По гореизложените съображения за изискуемост на съществуващото парично задължение по договор за наем на земеделска земя от 01.06.2021 г. и договор от 19.05.2022 г., предявените от ищците А. А. и И. А., искове с правно основание чл. 8,ал.5 вр. чл. 2 ЗАЗ вр. чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД, са доказани по основание и размер съгласно чл.6,ал.2 ГПК до заявения обем от 274,05 евро арендно плащане за първия договор и 102,26 евро за втория договор, дължимо за всеки от тях. Заплатените от ответника парични средства с РКО от 20.10.2025 г. с РКО са предадени на единия ищец с основание рента 2024 г., следствие на което е частично погасено в хода на процеса нейното парично вземане, но не и това на останалите ищци, чиито притезателни права съществуват в условията на разделност като наследници. Ето, защо предявените искове са основателни, с което е осъществена процесуалното условие за разглеждане на предявеното възражение за прихващане. Предявените осъдителни искове за присъждане на дължимото на наследодателя на ищците трудово възнаграждение, произтича от чл.11,ал.2, т.5 от устава на ЗКПУ „•••“, но в посочения исков период от 01.09.-21.09.2024 г. за положения труд и използван платен годишен отпуск, както се установява от заключението на СИЕ, е начислена с фиш сумата от 2057,56 лв. възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск от 14 дни. Според настоящия съдебен състав вещото лице неправилно е посочило, че дължимото брутно възнаграждение е 2792,40 лв., след като е уточнил, че част от него е обезщетението по чл. 224 КТ, за което е предявен отделен иск. Съгласно чл.202 ГПК съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства. В конкретния случай уточнението на вещото лице за паричните вземания, които формират вземането от 2792,40 лв. е достатъчно за да бъде изчислен размера на иска за нетното възнаграждение за положения труд като председател в периода от 01.09-21.09.2024 г., доколкото съгласно чл.162 ГПК при удържане на ДДФЛ и дължимите осигурително вноски, нетното възнаграждение за положения от наследодателят ••• А. труд като „председател“ на ЗКПУ „•••“ с. ••• е в размер на 1596,63 лв. или 816,34 евро, от което всеки от ищците има право на 1/3, или 272,12 евро. Изискуемостта на вземането е настъпило с освобождаването на наследодателя от длъжност, поради което предявените осъдителни искове с правно основание чл. 11,ал.2,т.5 от Устава са доказани по основание и частично по размер до сумата от 272,12 евро, а за горницата до 305,07 евро като недоказан. Основателната част от исковете поражда условието за разглеждане на предявеното насрещно възражение. Предявените осъдителни искове по чл.224 КТ произтичат от договора за управление, който възниква по силата на решение на ОС съгласно чл.15,ал.4, т.2а ЗК, взето през 2023 г. за назначаване на ••• А. – наследодател на ищците, за председател на ЗКПУ „•••“ с. •••, като заеманата длъжност въз основа на договор за управление, е приравнено съгласно чл.4, ал.1, т.5, т.7 КСО и чл. 11,ал.2, т. 7 вр. чл. 32,ал.4 от Устава, на заемана длъжност по трудово правоотношение. Следователно наследодателят на ищците е имал право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224,ал.1 КТ, като юридическите факти от които произтича не се спорят от ответника и същият признава с издадения фиш, изследван от вещото лице и изявление на управителен съвет за прихващане, че обезщетението в размер на за 5 дни от 734,40 лв. е дължимо с освобождаването му от длъжност. Обезщетението подлежи се облага по ДДФЛ, поради което дължимият размер е 660,96 лв. или 337,95 евро. Всеки един от ищците съразмерно дела от наследството има право да претендира по 1/3 от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск или всеки има право на сумата от 112,65 евро. Посоченият размер от вещото лице не следва да бъде взет предвид, тъй като в случая е изчислил общо паричните вземания, предмет на отделните искове, но въз основа на посочените в експертизата обстоятелствата, съдът на осн. чл. 162 ГПК определи размера на предявените искове по чл. 224, ал.1 КТ. Ето защо, предявените осъдителни искове следва да бъдат уважени до сумата от 112,65 евро, а за горницата до 170,43 евро отхвърлени като недоказани по размер.Следва да бъде посочено, че ищците са формулира петитум в общ размер на 384, 83 евро/ присъденото с настоящото решение възнаграждение и обезщетение по чл. 224,ал.1 КТ вр. чл. 11,ал.2,т.7 от устава/ но вземанията имат различен правопораждащ юридически факт и са предмет на отделни искове, като съдът е приел за редовни исковете предявени с първата постъпила молба на 10.03.2026 г. Ответникът е изпаднал в забава за дължимото обезщетение по чл. 224,ал.1 КТ с освобождаването на наследодателя на ищците от длъжността „председател“ и за периода от 01.10.2024 .г до датата на исковата молба дължи обезщетение за забава на осн. чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на 14,70 евро, или по 4,90 евро по всеки от предявените акцесорни искове, които следователно следва да бъдат отхвърлени до пълно предявения размер от 8,52 евро. С оглед основателността на горните искове, съдът намира, че следва да разгледа въведеното от ответника възражение за извънсъдебно прихващане с еднородните паричните вземания срещу наследодателя на ищците, за претърпени загуби вследствие на виновното му поведение като председател на ЗКПУ „•••“ с. •••. То намира своето правно основание в чл.103,ал.1 ЗЗД. От констативния протокол и доклад на финансов одит се установява несъмнено, че за 2024 г. ответникът ЗКПУ „•••“ с. ••• е претърпял загуби изразяващи се в изплащане на парични средства на наследодателя на ищците за участие в жътвена кампания и храна, съответно еднолично сключени договори на по-висока стойност. За да прихване констатираните претърпени загуби в размер на 2655 лв. за 2024 г., ответникът съгласно чл. 33,ал.1 от устава си е взел единодушно решение на 8.11.2024 г. да не изплаща заплата и рента в пълен размер на наследодателя на ищците, но е следвало да доведе до знанието на ••• А. съгласно чл. 104,ал.1 ЗЗД това свое волеизявление, за което не са ангажирани доказателства обаче по делото. От представения констативен протокол и показания на свид. Х. Г. се установява, че до знанието на ••• А. е достигнало съдържанието на констативния протокол върху който той самият той е обективирал несъгласие. Няма доказателства за това, че волеизявлението за извънсъдебно прихващане на Управителния съвет, който взима по арг. на чл.33,ал.1 от Устава вр. чл.21,ал.1 ЗК решения по всички въпроси, които не са в правомощията на ОС, да е достигнало до знанието на ••• А.. Съгласно Тълкувателно решение №2/2022 г. по тълк. Д. №2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън процеса, т.нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Тази предпоставка на чл.104,ал.1 ЗЗД не е налице в случая поради което възражението за извънсъдебно прихващане е неоснователно. Според горепосоченото тълкувателно решение обаче, „Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане“,, тъй като чл. 298, ал. 4 ГПК не разграничава двете хипотези. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Ето защо, съдът приема, че насрещното парично вземане на ответникът е установено от самия него чрез УС с констативен протокол в размер на 2655 лв., но е потвърдено от достоверно доказателствено средство – доклад на финансов одит, като по делото не са ангажирани доказателствени средства, внасящи съмнение в посоченото доказателствено средство. Изявлението на ответника чрез УС, обективирано в протокол от 8.11.2024 г. и в отговора на исковата молба съдържа белезите, които индивидуализират парично вземане на ответника за сумата от 2257,98 лв.(1154,48 евро) и страните между които съществува, както и основанието – частично възстановяване на нанесени щети от сключените от наследодателя на ищците договори и получени от него парични средства в жътвена кампания, чрез неизплащане на заплата и частично изплащане на рента от 10 лв./дка. Така ответникът е индивидуализирал и насрещните вземания, които прихваща в достатъчна степен. Предвид горното, съдът намира, че възражението на ответника за прихващане е основателно и със същото следва да бъде прихваната сумата, дължима на ищците за възнаграждение (816,34 евро) на техния наследодател до освобождаването му от длъжност „председател“ на ЗКПУ „•••“, което вземане във времето е изискуемо и изпълняемо от 21.09.2024 г., както и първо по време. Ето защо, макар исковете по чл.11,ал.2, т.5 от устава да са частично основателни до сумата от 272,12 евро, те следва да бъдат отхвърлени поради прихващане. Неоснователността на тези главни искове обуславя и неоснователност на акцесорните по чл.86,ал.1 ЗЗД. Вземанията за рента са с падеж 31.10.2024 г. от който момент вземането по всяко от тях може да бъде прихванато с остатъка от насрещното вземане в размер на 338,14 евро, което следва да бъде прихванато от вземането по договор за аренда от 19.05.2022 г. в общ размер на 306,77 евро, поради което предявените искове по чл. 8,ал.5 вр. чл. 2 ЗАЗ вр. чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД, макар доказани по основание, следва да бъдат отхвърлени поради прихващане. Неоснователни са предявените искове по чл. 86,ал.1 ЗЗД във връзка с претендираните парични вземания по договор за аренда от 19.05.2022 г., след като главното вземане е погасено чрез прихващане. С остатъка от 31,37 евро от насрещното парично вземане на ответника, следва да бъде прихваната и част от дължимата рента по договор за аренда от 01.06.2021 г. в размер общ размер на 822, 18 евро, или дължима остава сумата от 790,79 евро по договор за аренда от 01.06.2021 г., като така с оглед извършеното плащане на ищцата Я. Т. А. и прихващане, предявеният от нея иск по чл. 8,ал.5 вр. чл. 2 ЗАЗ вр. чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД, е частично основателен за сумата от 154,18 евро, а до горницата от пълно предявения размер от 274,05 евро следва да се отхвърли като неоснователен. Предявените от ищците А. А. и И. А., искове с правно основание чл. 8,ал.5 вр. чл. 2 ЗАЗ вр. чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД, са доказани по основание и частично по размер до 263,60 евро, а до пълно предявения размер от 274,05 евро следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради прихващане. Основателността на тези главни искове обуславя основателност и на акцесорните искове, тъй като ответникът е изпаднал в забава по договор за аренда от 01.06.2021 г. на 31.10.2024 г. за стопанска година 2023/2024 г., с оглед на това, че срокът на паричното задължение е определен, съответно за периода от 31.10.2024 г. до датата на исковата молба- 26.02.2025 г., на осн. чл. 86,ал.1 ЗЗД дължи върху сумата от 1867,37 лв.(954,77 евро, представляващ непогасения остатък от паричното задължение след прихващане, но без погасената чрез плащане в хода на процеса сума, за която е даден повод за завеждане на иска), обезщетение за забава в размер на 82,11 лв. или 41,98 евро, или 13,99 евро на всеки от наследниците. До този размер предявените искове по чл.86,ал.1 ЗЗД са основателни, като с оглед заявения обем на защита съгласно чл.6,ал.2 ГПК -12,24 евро, предявените акцесорни искове са изцяло основателни. При този изход на спора на осн. чл. 78,ал.1 и 3 ГПК всяка от страните има право на разноски съразмерно уважената част, респ. отхвърлената част от исковете. Платеното от ищците адвокатско възнаграждение е доказано по основание и размер от приложения договор за 512,00 евро адв. възнаграждение съразмерно уважената част от исковете. Ответникът следва да заплати на ищеца и 313 евро държавна такса за предявените искове и 29,00 евро за подадената въззивна жалба, съразмерно уважената част от исковете, както и 105 евро за платено възнаграждение за вещо лице съразмерно уважената част от претенциите. Ищците следва да заплатят на ответника разноски за едно адвокатско възнаграждение за всяка инстанция, доказани по основание и размер с представения договори за правна помощ на л.61 и л.26 по въззивното дело, съразмерно отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 488,80 евро и 499,95 евро или общо 988,75 евро. Ръководен от горното, съдът