Решение № 245 от 23.2.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3403/2025 г.

Постъпила е въззивна жалба от А. Б. Б., чрез адв. Т. Т. против Решение №388/16.10.2025г., постановено по гр.д.№928/2025г. по описа на Районен съд- Карлово, I I гр.състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя искове против ТП „Държавно горско стопанство Клисура“ за: 1) признаване уволнението на ищеца, на осн. чл. 330, ал. 2, т.6 КТ, извършено със Заповед №89/07.03.2025г., изд. от А. С. С. – ••••, за незаконно и неговата отмяна на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ; 2) за възстановяване на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ на служителя на заеманата преди уволнението длъжност – „••••“; 3 ) за осъждане на работодателя на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да заплати на работника сумата от 8400 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето през което работникът е останал без работа поради уволнението, за период от 6 месеца, а именно от 08.03.2025г. до 08.09.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Жалбоподателят сочи, че заповедта за уволнение не била мотивирана, което било основание за нейната отмяна. В заповедта не било посочено с кои свои действия работникът нарушил конкретни законови разпоредби, не били посочени и нарушените законови норми. Не било ясно какви конкретни задължения ищецът не изпълнил, като по този начин се препятствала възможността му да упражни защитата си. Работодателят отправил до работника бланкетно искане за даване на обяснения. Не било изрично посочено в какво се изразявали действията или бездействията на служителя, с които нарушил трудовите си задължения. Действително били посочени периоди от време, в които било констатирано извършена незаконна сеч, но какво конкретно извършил ищецът, дали правил обходи, или пък същите били недостатъчни, през кои дни и т.н., не ставало ясно. Така изложеното се повтаряло и в Заповедта за уволнение. В същата, за да бъде тя конкретизирана, следвало да се посочи кога точно и кои задължения от длъжностната характеристика работникът не изпълнил и по какъв начин. По делото не се установило кога точно били отсечени дърветата, а имало доказателства единствено за това кога е констатирано, че вече били отсечени. Не можело да се вменява на работника и неизпълнение на трудови задължения, тъй като работодателят ежедневно посочвал какво трябвало да се извърши и къде трябвало да се отиде. Искането е за отмяна обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срок е постъпил и отговор от ТП „Държавно горско стопанство-Клисура“, чрез адв. Я. Т., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че Заповедта за уволнение била мотивирана, като същата отговаряла на изискванията на чл. 195 КТ. На следващо място, отправените искания за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ били в писмена форма, били конкретни и мотивирани с точно описание на установеното нарушение. От своя страна, дадените от работника обяснения също били ясни и конкретни, от което следвало, че ищецът напълно разбирал за какво се ангажирала неговата дисциплинарна отговорност. Искането е за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се и разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, предявена от А. Б. Б. против ТП „Държавно горско стопанство-Клисура“ за признаване уволнението на ищеца, извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т.6 КТ със Заповед №89/07.03.2025г. за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването на работника на заеманата преди уволнението длъжност на „горски стражар“; за осъждането на работодателя да заплати сумата от 8400 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, за период от 08.03.2025г. до 08.09.2025г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Изложени са твърдения, че между страните съществувало трудово

правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността на „••••“. Със Заповед №89/07.03.2025г. на работника било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, същата заповед била връчена на служителя на 07.03.2025г., съответно трудовото правоотношение било прекратено. Твърди се от ищеца, че не бил извършил нито едно от твърдените със Заповедта нарушения. Не било ясно в какво точно бил обвинен. Искането на работодателя до работника за даване на обяснения било бланкетно, лишено от конкретика, не било посочено с какви действия или бездействия служителят нарушил трудовите си задължения. Заповедта за налагането на дисциплинарното наказание също не била мотивирана. Не ставало ясно дърветата кога точно били отсечени, дали това било извършено в периода, за който се твърдяло, че ищецът не извършил контрол на поверените му участъци или в някакъв друг период. Не било ясно как бил установен периодът на незаконната сеч. От изложеното следвало, че за работника оставало неясно какво точно нарушение се твърди да е извършил, с оглед осъществяване правото си на защита, респ. за предоставянето на точни обяснения. Посочените нарушения в точки от 1-5 от заповедта всъщност представлявали едно и също нарушение. Заповедта била постановена в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ. Сочи, че по повод действията си по време на работа работникът констатирал множество нарушения свързани с дейността на предприятието, по който начин засегнал лични интереси на директора на същото. Поради това подал жалба по установения за това ред до Министъра на земеделието и храните. С оглед изложеното счита уволнението си за тенденциозно.

Постъпил по делото е и отговор от ТП „Държавно горско стопанство – Клисура“, с който се взема становище за неоснователност на исковата молба. Сочи се, че процесната заповед била мотивирана, отговаряла на изискванията на чл. 195 КТ, подробно били описани констатираните нарушения на трудовата дисциплина, нарушените законови разпоредби, както и доказателствата, с които са установени нарушенията. Наказанието било наложено в срока по чл. 194 КТ, а процедурата по чл. 193 КТ била изпълнена. Нарушенията от т. 1-т. 5 от заповедта касаели неизпълнение на задължението на работника да опазва горските територии, като същите били извършени в различни периоди от време и в различни отдели и подотдели на поверения на ищеца охранителен участък. Нарушенията се изразявали в това, че работникът допуснал незаконна сеч в поверените му за опазване охранителни участъци на голям брой дървета - немаркирани с контролна горска марка и без позволително за сеч. Излагат се подробни доводи за констатирането на нарушенията, изисканите обяснения и съдържанието на получени отговори. Нарушението по т. 6 от заповедта било констатирано на 14.01.2025г. на база Рапорт, Констативен протокол и Доклад от същата дата. Отново били изискани писмени обяснения, като такива били дадени от работника. Последното нарушение в заповедта по т. 7 било констатирано на 20.01.2025г. въз основа на искане от Регионалната дирекция по горите. И за това нарушение от служителя били изискани писмени обяснения, каквито последният отново дал.

Със Заповед №3-12-417/30.09.2024г. А. Б. Б. е определен за отговорник на охранителни участъци 2079-289; 2100-2103; 2113-2120, всички в землището на с. Х•••.

Представен по делото е Констативен протокол №018458/08.01.2025г., съставен от А. К., на длъжност старши ••••, в присъствието на •••• на ТП ДГС-Клисура – А. С. и Н. А., в който е посочено, че на 08.01.2025г. била извършена проверка в отдел 2117 „а“ и 2116 „б“, в землището на с. Х•••, при която се установила масова незаконна сеч на дървесни видове, като А. Б. не подал информация за съдействие. Отбелязано е, че нарушенията били извършени в края на 2024г.

Видно от искане с изх. №12-9/10.01.2025г., от А. Б. Б. е поискано даването на писмени обяснения на основание чл. 193 КТ, по отношение на това защо Б. допуснал извършването на масова незаконна сеч от дървесни видове в отдели 2116 „б“ и 2117 „а“, съответно не докладвал за оказване на допълнително съдействие и засилване на контрола в посочените отдели за предотвратяване и установяване на нарушенията. Посочено е, че нарушенията били извършени в края на 2024г.

Във връзка с незаконната сеч в подотдели 2116 „б“ и 2117 „а“ са представени обяснения от А. Б. Б. с вх. № В-12-96/13.01.2025г., на длъжност „••••“. Сочи се, че за нарушенията били съставени 6 бр. АУАН. Нарушението било извършено на 2-3 километра от с. Х., на стръмен и хлъзгащ се терен, недостъпен за автомобил. Поради лошите метеорологични условия не успял да маркира дънерите с червена боя. Посочено е, че повечето от нарушенията били извършени, когато Б. бил ангажиран да доставя дърва на местното население и през празничните и почивни дни.

Със Заповед №3-12-33/15.01.2025г. е назначена тричленна комисия, която в срок до 24.01.2025г. да извърши инвентаризация на нарушенията в подотдели 2116 „б“ и 2117 „а“ и да определи обема на нарушенията. Представен по делото е Констативен протокол №018488/16.01.2025г., съставен единствено от А. Б., в който е посочено, че при извършена от последния проверка в подотдели 2117 „а“ и „з“ се установило, че са налице отсечени дървета, подробно описани в протокола.

Представен е и доклад от 20.01.2025г. от А. Б., в който е посочено, че на 16.01.2025г., при извършване на обиколка на охранителния участък, в подотдел 2117 „а“ и „з“ открил прясно отсечени дървета, които маркирал с контролна горска марка с червен спрей. Посочено е, че на мястото на извършване на нарушенията се намирала пътека, водеща до ромски квартал.

Със Заповед № 3-12-36/20.01.2025г. е назначена тройна комисия за проверка на 3- ти охранителен участък, поверен на отговорника А. Б.. Така във връзка със заповедта по делото са представени: 1) Констативен протокол №018459/23.01.2025г. за извършена проверка в отдел 2117 „а“, 2) Констативен протокол № 018460/23.01.2025г. за извършена проверка в отдел 2116 „б“, 3) Констативен протокол № 018461/23.01.2025г. за извършена проверка в отдел 2117 „м“, 4) Констативен протокол № 018184/23.01.2025г. за извършена проверка в отдел 2117 „з“, 5) Констативен протокол № 018185/23.01.2025г. за извършена проверка в отдел 2117 „г“ и 6) Констативен протокол № 018186/23.01.2025г. за извършена проверка в отдел 2117 „в“. В протоколите е посочено, че проверките били извършени на 21.01.2025г. и на 22.01.2025г., като при всички проверки се установило незаконна сеч на дървета от дървесни видове /подробно описани/. Отбелязано е, че незаконно отсечените дървета не били маркирани в основата с контролна горска марка, нямало издадено позволително за сеч за насажденията.

Представено по делото е искане с изх. № В-12-440/14.02.2025г., отправено до А. Б. Б., на длъжност „••••“, относно представянето на писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ. Видно от съдържанието на същото от служителя е поискано да обясни:

1) Защо в периода от 02.12.2024г. до 08.01.2025г. не е изпълнявал задължението си да упражнява контрол и опазване на поверения му охранителен участък – 3-ти ОУ, отдел 2117, подотдел „а“, в резултат на което допуснал незаконна сеч на общо 117 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка и без издадено писмено позволително за сеч, в резултат на което била нанесена щета на държавната горска територия, стопанисвана от работодателя. В искането е посочено, че нарушението било констатирано на 08.01.2025г. въз основа на Констативен протокол от същата дата с № 018458, съставен от А. К., а с протоколи от допълнителни проверки с № 018488 от 16.01.2025г., съставен лично от ищеца и № 018459 от 23.01.2025г. били уточнени точния брой дървета и съответните видове.

2) Защо в периода от 02.12.2024г. до 08.01.2025г. не е изпълнявал задължението си да упражнява контрол и опазване на поверения му охранителен участък – 3-ти ОУ, отдел 2116, подотдел „б“, в резултат на което допуснал незаконна сеч на общо 235 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка и без издадено писмено позволително за сеч, в резултат на което била нанесена щета на държавната горска територия, стопанисвана от работодателя. В искането е посочено, че нарушението било констатирано на 08.01.2025г. въз основа на Констативен протокол от същата дата с № 018458, съставен от А. К., а с Констативен протокол № 018460/23.01.2025г. при извършена допълнителна проверка и след изготвяне на 6 бр. сортиментни ведомости, били уточнени броя на дърветата по видове и били изчислени количествата.

3) Защо в периода от 02.12.2024г. до 16.01.2025г. не е изпълнявал задължението си да упражнява контрол и опазване на поверения му охранителен участък – 3-ти ОУ, отдел 2117, подотдел „з“, в резултат на което допуснал незаконна сеч на общо 20 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка и без издадено писмено позволително за сеч, в резултат на което била нанесена щета на държавната горска територия, стопанисвана от работодателя. В искането е посочено, че част от нарушението било констатирано на 16.01.2025г., въз основа на Констативен протокол № 018488/16.01.2025г., съставен лично от ищеца, а при извършена допълнителна проверка в подотдела е посочено, че бил съставен Констативен протокол № 018184/23.01.2025г. Количествата били изчислени с изготвянето на 3 бр. сортиментни ведомости.

4) Защо в периода от 02.12.2024г. до 16.01.2025г. не е изпълнявал задължението си да упражнява контрол и опазване на поверения му охранителен участък – 3-ти ОУ, отдел 2117, подотдел „г“, в резултат на което допуснал незаконна сеч на общо 9 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка и без издадено писмено позволително за сеч, в резултат на което била нанесена щета на държавната горска територия, стопанисвана от работодателя. В искането е посочено, че нарушението било

констатирано на 23.01.2025г. въз основа на Констативен протокол от същата дата с № 018185, а количествата били изчислени с изготвянето на 2 бр. сортиментни ведомости.

5) Защо в периода от 02.12.2024г. до 16.01.2025г. не е изпълнявал задължението си да упражнява контрол и опазване на поверения му охранителен участък – 3-ти ОУ, отдел 2117, подотдел „в“, в резултат на което допуснал незаконна сеч на общо 61 бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка и без издадено писмено позволително за сеч, в резултат на което била нанесена щета на държавната горска територия, стопанисвана от работодателя. В искането е посочено, че нарушението било констатирано на 23.01.2025г. въз основа на Констативен протокол от същата дата с № 018186, а количествата били изчислени с изготвянето на 1 бр. сортиментни ведомости.

В съдържанието на искането се съдържат още и нарушените според работодателя правни норми, а именно чл. 190, ал. 2, т. 1 и т.7 ЗГ, както и раздел II „Основни функции и задължения“, т. 1 и т. 7 от длъжностната х-ка на работника. Отделно е отбелязано, че опазването на процесните територии било възложено на служителя със Заповед № 3-12-417 от 30.09.2024г. Приложени към заповедта са всички издадени Констативни протоколи.

Приети по делото като доказателство са и дадени от А. Б. писмени обяснения с № В-12-496/20.02.2025г. по повод искане с № В-12-440/14.02.2025г., в които работникът е посочил, че упражнявал ежедневен контрол в 3-ти охранителен участък в с. Х•••. Отдел 2117 се намирал под ромската махала на селото и нарушенията били извършвани от местното население. Работникът е посочил, че тези хора го наблюдавали, всеки един от тях разполагал с мобилен телефон. В момента, в който служителят се насочвал към отдела, нарушителите се предупреждавали, криели се или криели ръчните си триони и брадви и слизали като туристи. Посочено е от работника, че нарушенията били извършвани след работно време, през почивни дни и празнични дни.

Представен по делото като доказателство е и Констативен протокол с № 018487/14.01.2025г., съставен от А. Б., на длъжност „••••, в който е посочено, че на 13.01.2025г. била извършена проверка от него, в присъствието на Д. Д., в подотдел 2115 „в“, при която били намерени следи от умъртвено животно. На място пристигнали и разследващи полицаи и поемни лица. Приложени са и доклади от А. Б. и Д. Д..

По делото е представено и искане от ТП „Държавно горско стопанство-Клисура“ с изх. № В-12-148 от 20.01.2025г. за даване на писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ от служителя А. Б., в което е посочено, че с Доклад с вх. № В-12-128 от 15.01.2025г. служителят уведомил работодателя си, че на 12.01.2025г., около 18:00 часа забелязал две лица в землището на с.Х., за които имал подозрения, че е възможно да извършват лов в нарушение на ЗЛОД, но за случилото се работникът не информирал прекия си ръководител, а го уведомил едва на следващия ден – 13.01.2025г., когато била извършена проверката от самия служител и Д. Д., при която проверка била открита част от диво животно. Конкретните обяснения, поискани от А. Б. са да отговори защо на 12.01.2025г., при изпълнение на трудовите си задължения, работникът не уведомил незабавно в същия ден прекия си ръководител, както и органите на МВР, че забелязал лица в землището на с. Х., м-ст „••••“, за които имал подозрения, че било възможно да извършват лов в нарушение на ЗЛОД. В искането е посочена и нарушената според работодателя правна норма – чл. 67, ал. 3, т. 3 ЗЛОД, както и нарушените задължения, съгласно длъжностната х-ка - раздел II, т.1 и т.7.

Постъпило е и обяснение с изх. № В-12-187 от 21.01.2025г. от А. Б.. Същият е посочил, че за случилото се на 12.01.2025г. дал обяснения на разследващ полицай на дата 14.01.2025г. в сградата на РУ-Карлово.

Приети като писмени доказателства са позволително за сеч № 0797280 от дата 02.01.2025г., с посочени дървесни видове – акация, келяв гъбар и черна елша; Превозен билет № 14075/00006/Т6DF630 от 17.01.2025г., издаден от А. Б. на основание позволително за сеч № 797280 от 02.01.2025г., в който билет като дървесен вид е посочен – елша; Превозен билет № 14075/00003/5F572Т0 от 17.01.2025г., издаден от А. Б. на основание позволително за сеч № 797280 от 02.01.2025г., в който билет като дървесен вид е посочен – елша.

Представено е и писмо от Министерството на земеделието и храните, Регионална дирекция по горите- Пловдив с вх. №1234/21.01.2025г., адресирано до директора на ТД „ДГС – Клисура“, относно извършена проверка на издаден превозни билети от служител на ТП „ДГС-Клисура“, в което е посочено, че превозни билети № 14075/00003/5F572Т0 и № 14075/00006/Т6DF630 от 17.01.2025г. били издадени от А. Б., служител в ТД „ДГС – Клисура“ на основание позволително за сеч № 797280/02.01.2025г., като в същите бил посочен дървесен вид, който не фигурирал в споменатото позволително за сеч.

Дадени са и обяснения с вх. №В-12-189/22.01.2025г. от А. Б. Б. от дата •• във вр. с искане с вх. №12-34/21.01.2025г., в които е посочено от работника, че същият допуснал неволна грешка. Обяснено е, че в позволителното за сеч № 797280/02.01.2025г. фигурирал дървесен вид „черна елша“, а той издал превозни билети с № 00003 и №00006 от 17.01.2025г. за дървесен вид „елша“. В обясненията е депозирана молба за корекция на билетите.

Представена по делото е Заповед № 89/07.03.2025г., издадена от •• на ТП „ДГС- Клисура“, с която на А. Б. Б., изпълняващ длъжността „••••“ в ТП „ДГС-Клисура“, е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В съдържанието на заповедта е посочено, че служителят Б. извършил следните нарушения на трудовата дисциплина, изброени в общо 7 точки, а именно:

1. В периода 02.12.2024г. – 08.01.2025г. служителят не изпълнил задължението си да упражнява контрол в поверения му за опазване 3-ти охранителен участък, отдел 2117, подотдел „а“, поради което допуснал незаконна сеч на общо 117 бр. дървета, подробно описани в заповедта, немаркирани с контролна горска марка, без издавано позволително за сеч. Посочено е, че с бездействията си служителят нарушил чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ; т. 1, раздел I от длъжностната характеристика; Заповед № 3-12-417 от 30.09.2024г. на Директора на ТП „ДГС-Клисура“, изд. на осн. чл. 174, ал. 2, вр. с чл. 187, чл. 188, ал. 1, т. 1 и чл. 191 ЗГ. Отбелязано е, че нарушението било констатирано на 08.01.2024г., въз основа на констативен протокол № 018458/08.01.2025г. и Рапорт от 08.01.2025г., а с констативен протокол от допълнително извършени проверки № 18488 от 16.01.2025г. и № 18459/23.01.2025г. били уточнени броя и видовете незаконно отсечени дървета.

2. В периода 02.12.2024г. – 08.01.2025г. служителят не изпълнил задължението си да упражнява контрол в поверения му за опазване 3-ти охранителен участък, отдел 2116, подотдел „б“, поради което допуснал незаконна сеч на общо 235 бр. дървета, подробно описани в заповедта, немаркирани с контролна горска марка, без издавано позволително за сеч. Посочено е, че с бездействията си служителят нарушил чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ; т.1, раздел I от длъжностната характеристика; Заповед № 3-12-417 от 30.09.2024г. на Директора на ТП „ДГС-Клисура“, изд. на осн. чл. 174, ал. 2, вр. с чл. 187, чл. 188, ал. 1, т. 1 и чл. 191 ЗГ. Отбелязано е, че нарушението било констатирано на 08.01.2024г., въз основа на констативен протокол № 018458/08.01.2025г. и Рапорт от 08.01.2025г., а с последващ констативен протокол № 18460/23.01.2025г. от извършена допълнителна проверка били уточнени броя и видовете незаконно отсечени дървета.

3. В периода 02.12.2024г. – 16.01.2025г. служителят не изпълнил задължението си да упражнява контрол в поверения му за опазване 3-ти охранителен участък, отдел 2117, подотдел „з“, поради което допуснал незаконна сеч на общо 20 бр.дървета, подробно описани в заповедта, немаркирани с контролна горска марка, без издавано позволително за сеч. Посочено е, че с бездействията си служителят нарушил чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ; т. 1, раздел I от длъжностната характеристика; Заповед № 3-12-417 от 30.09.2024г. на Директора на ТП „ДГС-Клисура“, изд. на осн. чл. 174, ал. 2, вр. с чл. 187, чл. 188, ал. 1, т. 1 и чл. 191 ЗГ. Отбелязано е, че част от нарушението било констатирано на 16.01.2025г., въз основа на констативен протокол № 18488/16.01.2025г., изд. от самия ищец, а с последващ констативен протокол от извършена допълнителна проверка с № 18184/23.01.2025г. били уточнени броя и количествата отсечени дървета.

4. В периода 02.12.2024г. – 16.01.2025г. служителят не изпълнил задължението си да упражнява контрол в поверения му за опазване 3-ти охранителен участък, отдел 2117, подотдел „г“, поради което допуснал незаконна сеч на общо 9 бр.дървета, подробно описани в заповедта, немаркирани с контролна горска марка, без издавано позволително за сеч. С бездействията си служителят нарушил чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ; т. 1, раздел I от длъжностната характеристика; Заповед № 3-12-417 от 30.09.2024г. на Директора на ТП „ДГС-Клисура“, изд. на осн. чл. 174, ал. 2, вр. с чл. 187, чл. 188, ал. 1, т. 1 и чл. 191 ЗГ. Отбелязано е, че нарушението било констатирано на 23.01.2025г. въз основа на констативен протокол № 18185/23.01.2025г. а количествата били изчислени с изготвянето на 2 бр. сортиментни ведомости.

5. В периода 02.12.2024г. – 16.01.2025г. служителят не изпълнил задължението си да упражнява контрол в поверения му за опазване 3-ти охранителен участък, отдел 2117, подотдел „в“, поради което допуснал незаконна сеч на общо 61 бр. дървета, подробно описани в заповедта, немаркирани с контролна горска марка, без издавано позволително за сеч. С бездействията си служителят нарушил чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ; т. 1, раздел I от длъжностната характеристика; Заповед № 3-12-417 от 30.09.2024г. на Директора на ТП „ДГС-Клисура“, изд. на осн. чл. 174, ал. 2, вр. с чл. 187, чл. 188, ал. 1, т. 1 и чл. 191 ЗГ. Отбелязано е, че нарушението било констатирано на 23.01.2025г. въз основа на констативен протокол № 18186/23.01.2025г., а количествата били изчислени с изготвянето на 1 бр. сортиментна ведомост.

Видно от съдържанието на Заповедта, работодателят е уточнил, че вследствие на описаните пет нарушения е допусната незаконна сеч на общо 442 бр. дървета, възлизащи на 52.28 пл. куб. м. дървесина, в резултат на което била нанесена щета на държавната горска територия, стопанисвана от ответника, в размер на 5039.35 лв. Акцентирано е, че в дадените от служителя писмени обяснения, той не отрекъл наличието на констатираната незаконна сеч в поверения му за опазване участък.

6. На 12.01.2025г., при изпълнение на служебните си задължения служителят забелязал въоръжени лица в землището на с. Х., за които имал подозрения, че извършват лов в нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча. Въпреки това служителят не уведомил незабавно прекия си ръководител и директора на предприятието, нито органите на МВР, за да се установи дали са налице данни за извършено престъпление. Посочено е в заповедта, че с бездействието си работникът нарушил задълженията си по т. 1 и т. 7 от раздел II от длъжностната х-ка. Отбелязано е, че нарушението било констатирано на 14.01.2025г. на база Рапорт от същата дата и констативен протокол № 18487/14.01.2025г. и Доклад от 14.01.2025г. Акцентирано е в заповедта, че от работника са искани писмени обяснения, каквито същият е дал на 21.01.2025г.

7. На 17.01.2025г. на основание позволително за сеч № 797280/02.01.2025г., служителят издал превозни билети № 14075/00003/17012025/121759 – 5F5 и № 14075/00006/17012025/124356- T6DF630, в които посочил дървесен вид, който не фигурирал в позволителното за сеч. Посочено е, че с тези си действия работникът нарушил задълженията си по т. 3 от раздел II от длъжностната х-ка, т. 11 от Заповед ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на ИА по горите, допълнена със Заповед № ЗАП- 24/18.01.2022г., както и разпоредбата на чл. 125 КТ за точното и добросъвестно изпълнение на трудовите задължения. Отбелязано е в заповедта за уволнение, че това нарушение било констатирано на 20.01.2025г., въз основа на искане от РДГ-Пловдив, с вх. №12-34/21.01.2025г. относно извършена проверка на издадени превозни билети от служители на ТП „ДГС-Клисура“. Акцентирано е, че за това нарушение от служителя са искани обяснения, каквито той е дал на 22.01.2025г., като не е отрекъл допуснатото нарушение, а изложил довод за неволна грешка.

В съдържанието на заповедта е посочено, че работодателят преценил тежестта на всяко от нарушенията, краткия период от време, обстоятелствата, при които нарушенията били извършени, както и дадени от служителя писмени обяснения, поради което стигнал до извод, че работникът допуснал тежко нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 1, т.7 КТ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ, поради което и на основание чл. 195, ал. 1 КТ, в срока по чл. 194 КТ му е наложил найтежкото наказание – „дисциплинарно уволнение“. Заповедта е била връчена на 07.03.2025г. в 16:24ч.

Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, видно от която вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за 1 ден е 69.50 лв.; за един месец е 1598.40 лв., а за шест месеца е 9590.40 лв.

Представена по делото е Заповед №3-12-20 от 08.01.2025г., издадена от ТП „Държавно горско стопанство – Клисура“, с която се определят длъжностите, които са на ненормиран работен ден и имат право на допълнителен платен годишен отпуск. Видно от заповедта, в съдържанието на същата е посочена и длъжността „••••“, а размерът на допълнителен отпуск е определен на 8 дни.

Прието по делото са още Трудов договор № ТД-12-8 от 07.03.2023г., сключен между ТП „Държавно горско стопанство-Клисура“, в качеството си на работодател и А. Б. Б., в качеството си на •••/; Допълнително споразумение за изменение на трудовия договор, сключено между страните от 14.05.2024г.; длъжностна характеристика на А. Б. Б. за длъжността „••••“.

Като свидетел по делото е разпитан и М. А.. Същият сочи, че изпълнявал длъжността на „••••“ при ответното дружество и бил пряк ръководител на ищеца. Твърди, че задълженията на Б. се изразявали в това да охранява поверения му охранителен участък, да следи за незаконна сеч, за транспортиране на незаконна дървесина, незаконна паша, незаконен лов и пр. Участъкът на Б. бил около 1500 хектара, съответно имало четирима горски стражари. Сочи се от свидетеля, че се правили редовни обиколки на участъка, а служителите били с ненормирано работно време. Уточнява, че участък от 1500 хектара се обхождал за един работен ден с автомобил. Според свидетеля е възможно да се определи дали едно дърво е прясно отсечено или старо отсечено. На въпрос дали е участвал в проверка за установяване незаконна сеч в участъка на ищеца, свидетелят е посочил, че А. К. и Н. А., които били колеги, открили нарушенията. След това била издадена заповед за контролна ревизия.

Като свидетел е разпитан и А. К.. Сочи, че от около 3 години изпълнявал длъжността на „••••“ в ответното дружество, а ищецът му бил пряко подчинен. Разказва, че на осми януари 2025г. отишъл на работа и директорът на стопанството му казал, че трябвало да извършат проверка на охранявания от ищеца участък, тъй като имал притеснения. Сочи, че проверката била извършена от него, от директора инж. С. и от ••• Н. А.. Още при влизане в охранителния участък констатирали незаконна сеч. А. Б. не присъствал на тази проверка. След това директорът издал заповед и формирал комисия за измерване на незаконно отсечените дървета. А. Б. разбрал за предстоящата проверка. Така последният, преди св. К. да отиде да провери за незаконна сеч, отишъл и маркирал няколко дървета и съставил констативен протокол. След това вече била издадена нова заповед за нова проверка, при която се установили нарушенията. Тази незаконна сеч датирала от около месец преди проверката. При извършената проверка, в която участвал свидетелят, били маркирани само прясно отсечените дървета, които били описани в констативните протоколи. Свидетелят уточнява, че в принципен план, когато горски стражар установи незаконно сечени дървета в неговия участък, то той трябвало да уведоми прекия си ръководител, а А. Б. не уведомил св. К. за конкретната незаконна сеч. На следващо място, на въпрос дали му е известно за случай, в който ищецът е сигнализирал свидетеля или органите на реда за забелязани в охранителен район въоръжени лица, св. К. е обяснил, че тези събития са се случили на 12.01.2025г. На следващия ден А. казал на свидетеля, че трябвало да го закара до пътя за „•••“, за да провери нещо, но служителят не уточнил пред свидетеля причината за това. Половин час след това работникът се обадил на К. и казал, че намерил глава на сърна. Сочи, че на самата дата, когато Б. видял съмнителни лица – ••, свидетелят К. не бил уведомен от А. Б. за случилото се.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че между

страните по делото било налице трудово правоотношение, по силата на което А. Б. заемал при ответника длъжността на „•••“. Трудовото правоотношение било прекратено посредством Заповед № 89/07.03.2025г., връчена на ищеца на 07.03.2025г., с която на работника било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта била издадена въз основа на извършени проверки от специално назначена комисия при ответника, за които действия били съставени и съответните констативни протоколи. Решаващата инстанция е приела, че за всяко от констатираните нарушения, извършени от работника, а именно: допускане на незаконна сеч в поверения му за опазване участък, неуведомяване на прекия си ръководител или органите на МВР за наличието на въоръжени мъже в опазваните от служителя територии, за издаването на превозни билети с посочване на дървесен вид, който не фигурирал в позволително за сеч, работодателят поискал от ищеца писмени обяснения в изпълнение нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, в които изчерпателно били посочени извършените според работодателя нарушения на трудовата дисциплина. От своя страна процесната уволнителна Заповед съдържала всички законови реквизити. Налице били мотиви относно всяко от вменените на ищеца нарушения. Всяко от нарушенията било в достатъчна степен индивидуализирано. Дисциплинарното наказание било наложено и в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, доколкото нарушенията били извършени в периода от 02.12.2024г. до 17.01.2025г., констатирани били след 08.01.2025г., а уволнителната заповед била връчена на 07.03.2025г. Неоснователни били твърденията на ищеца, че изброените в точки то 1 до 5 нарушения всъщност съставлявали едно и също нарушение. В тази връзка е посочено, че се касаело за нарушения, но извършени в различни подотдели на охранителния участък. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 02.12.2024г. до 16.01.2025г. ищецът не изпълнил задължението си да упражнява контрол в поверените му участъци, в резултат на което допуснал незаконна сеч на огромен брой дървета. Установявало се и извършването на нарушенията, посочени в т. 6 и т. 7 от процесната заповед. Определеният вид наказание от работодателя съответствало от своя страна на извършените нарушения. По тези съображения исковете били изцяло отхвърлени.

При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално-правни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Не е спорно по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ТД-12-8 от 07.03.2023г., изм. с допълнително споразумение от 14.05.2024г., с който ищецът е приел да изпълнява длъжността на „••••••“ в ответното горско стопанство, като правоотношението е прекратено със Заповед №89/07.03.2025г. на Директора на ТП „ДГС-Клисура“, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която заповед е връчена на ищеца на 07.03.2025г.

Преди всичко ще се посочи, че дисциплинарната отговорност представлява отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, за виновно неизпълнение на задълженията на работника по трудовото правоотношение, като същата се реализира чрез налагането на дисциплинарно наказание. Реализирането на тази отговорност се предшества от провеждането на специално производство, което има за цел да обезпечи правата на работника/служителя като гарантира, че преди налагането на съответното наказание ще бъдат установени всички факти и събрани всички доказателства, които имат отношение към нарушението. Производството по налагане на дисциплинарно наказание започва със самия факт по установяване на извършеното от служителя нарушение на трудовата дисциплина. Едно от доказателствата, които се събират с оглед установеното нарушение, това са взетите от работника/служителя обяснения. В тази връзка съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме неговите писмени обяснения относно визираното в заповедта нарушение. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, в които е обвинен и за които ще бъде ангажирана отговорността му. По отношение съдържанието на самото искане, налице е практика на ВКС, която приема, че работодателят следва по ясен начин да изложи за какво се искат обясненията /така решение № 363 от 10.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 354/2011г./. Когато констатираните от работодателя нарушения са няколко, обясненията трябва да се искат за всяко едно от тях, като те следва да са достатъчно индивидуализирани, за да бъдат разграничени едно от друго, включително и по време на извършването.

След събирането на всички относими доказателства и установяването на релевантните факти, работодателят налага дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Тази заповед трябва да съдържа конкретни реквизити, които са посочени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, а именно: нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана, по начин посочващ ясно съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важно е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът/служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а пък съдът да може да извърши проверка, въз основа на която да заключи дали уволнението е законосъобразно.

В настоящия случай, основните възражения на жалбоподателя, релевирани с въззивната жалба, са свързани с немотивираност на заповедта за уволнение и на искането за даване на обяснения. В тази връзка ще се посочи, че съдържанието на отправените до служителя искания по чл. 193 КТ се установява от представените по делото писмени доказателства, които бяха обстойно изложени в настоящите мотиви. Във вр. с допуснатата незаконна сеч до работника са отправени искания с изх. № 12- 9/10.01.2025г. и с изх. № В-12-440/14.02.2025г. Първото искане е отправено след проверка в охранителния участък на ищеца - отдел 2117 „а“ и 2116 „б“, извършена на 08.01.2025г., за която е съставен и Констативен протокол № 018458, а второто искане е отправено след извършена от назначена комисия обстойна проверка във всички подотдели, възложени за охрана на ищеца, а именно – 2117 „а“, 2116 „б“, 2117 „м“, 2117 „з“, 2117 „г“ и 2117 „в“, за която за съставени общо 6 бр. констативни протоколи с № 018459/23.01.2025г.; № 018460/23.01.2025г.; № 018461/23.01.2025г.; № 018184/23.01.2025г.; № 018185/23.01.2025г.; № 018186/23.01.2025г. От съдържанието на второто отправено искане с изх. № В-12-440/14.02.2025г., което обхваща целия процесен период и касае всички отдели и подотдели в охранителния участък, е видно, че същото съдържа всички индивидуализиращи белези на констатираните нарушения. Налице е посочен период, през който са допуснати нарушенията, посочено е и в какво се изразява нарушението – неизпълнение на задължението на работника да упражнява контрол и опазване на поверения му ОУ, посочен е и съответния брой отсечени дървета, както и техния вид, отбелязано е кога е констатирано нарушението и въз основа на кой конкретно Констативен протокол /съставен след предварително проведена проверка на място/, посочени са нарушените законови разпоредби, нарушението на конкретни трудови задължения, изрично посочени в длъжностната характеристика. Доколкото констатираните нарушения, свързани с допуснатата незаконна сеч, са няколко, то същите са групирани в пет отделни точки, по който начин са инкорпорирани в отправеното до работника искане с изх. № В-12- 440/14.02.2025г. по чл. 193 КТ. В тази връзка следва да се посочи, че описаните нарушения са в достатъчна степен индивидуализирани, доколкото е посочено, че всяко от тях касае различен подотдел, възложен за охрана на ищеца, касае се за различен брой отсечени дървета в съответния участък и за различен вид дървета.

На следващо място, налице е и отправено искане до работника с изх. № В-12-148 от 20.01.2025г., с което са искани обяснения защо същият не е уведомил мигновено прекия си ръководител или органите на МВР за това, че на 12.01.2025г. видял въоръжени лица в участъците, възложени му за охраняване, а е сторил това едва в последващ момент. Това искане съдържа цялата необходима информация, а именно: в какво се изразява нарушението, посочена е датата, на която работникът забелязал въоръжените лица, посочена е датата, на която работникът уведомил компетентните органи, както и моментът, в който действително е трябвало да ги уведоми. Налице е посочване на нарушената законова норма, както и нарушените задължения, поместени в длъжностната х-ка. По отношение на нарушението, че работникът издал превозни билети, в които фигурирал дървесен вид, който не бил посочен в позволително за сеч, също от събраните доказателства се установява да е било изпратено съответното искане, като са дадени и писмени обяснения.

Отново ще се отбележи, че една от основните идеи на това искането по чл. 193 КТ да има конкретно съдържание, е работникът да разбере в какво е обвинен, съответно да осъществи адекватно и пълноценно своята защита. От така обсъдените доказателства настоящият състав намира, че всички отправени искания отговарят в пълна степен на формалните изисквания. Аргумент в подкрепа на извода, че исканията са изпълнили своята задача и съответно работникът е разбрал в какво е обвинен, се съдържа и в дадените от служителя обяснения. Работникът по никакъв начин не е изложил аргументи за това, че не разбира обвинението на работодателя си, а напротив – заема една защитна позиция. Така например в дадените обяснения с вх. № В-12- 96/13.01.2025г., по повод първата проверка, при която е констатирано наличието на незаконна сеч, работникът е изложил становище, че повечето от нарушенията били извършени, когато той бил ангажиран на друго място и през почивните дни. След втората извършена проверка, при която е констатирано наличието на незаконна сеч и са съставени 6 бр. констативни протоколи от 23.01.2025г., подробно описани по-горе, до ищеца е отправено искане с № В-12-440/14.02.2025г., като работникът е депозирал обяснения, в които е посочил, че нарушенията се извършвани след работно време, през почивни дни и празнични дни. Подобна защитна позиция е предприета и по отношение на нарушението за неуведомяване навреме на компетентните органи за констатиране на въоръжени лица, по повод на което е депозирано обяснение с изх. № В-12-187 от 21.01.2025г., в което А. Б. е посочил, че за случилото се на 12.01.2025г., дал обяснения на разследващ полицай на дата 14.01.2025г. в сградата на РУ-Карлово. По отношение последното нарушение за издаването на превозен билет, в който бил посочен дървесен вид, който не фигурирал в позволителното за сеч, служителят е депозирал обяснения с вх. №В-12-189/22.01.2025г., в които просто е отбелязано, че същият допуснал неволна грешка.

Всички нарушения, описани в отправените искания, по които работникът е заел своята позиция, са намерили място и в съдържанието на процесната заповед за уволнение. Същата, според настоящия състав, отговаря изцяло на изискванията на чл. 195 КТ. Така от т. 1-5 от заповедта са описани нарушенията, свързани с допуснатата незаконна сеч, като всяка от отделните точки се отнася до различен охранителен участък, съответно до различен брой и вид дървесните видове, които са били незаконно отсечени. Във всяка от точките работодателят е посочил нарушената законова разпоредба, както и съответното неизпълнено задължение от длъжностната хка, а също и момента на констатиране на нарушението и съставените констативни протоколи. В тази връзка неоснователно се явява възражението, че заповедта била немотивирана, тъй като същата съдържала посочване единствено на периоди от време, но не било ясно кога точно работникът не изпълнил възложените му задължения, кога точно били отсечени процесните дървета. По отношение нарушенията, описани в т. 1-5 от заповедта, касаещи допуснатата незаконна сеч, действително работодателят се е задоволил с посочването на два периода от време - 02.12.2024г. до 08.01.2025г. и от 02.12.2024г. до 16.01.2025г., но това обаче не съставлява нарушение от формална страна на заповедта. В тази насока е практиката на ВКС на Р.България(решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. IV г. о.; решение № 416 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 150/2012 г. II г. о.; решение № 322 от 7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. III г. о.; решение № 69 от 7.05.2013 г. по гр. д. № 372/2012 г. IV г. о.), в която се приема, че когато нарушенията са осъществени в рамките на определен период от време и спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на нарушенията, което в настоящия казус е направено. В случая част от нарушенията са констатирани при извършена проверка на 08.01.2025г., за което е съставен и констативен протокол, а всички нарушения, във всички ОУ на ищеца, са констатирани с последваща проверка, за която са съставени 6 бр. констативни протоколи от 23.01.2025г., като всичко това е посочено в процесната Заповед. Що се касае до нарушенията в т. 6 и т. 7 от заповедта, то работодателят е посочил конкретните дати, а именно, че на 12.01.2025г., при изпълнение на служебните си задължения служителят забелязал въоръжени лица в землището на с. •••, за които имал подозрения, че извършват лов в нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча, въпреки това обаче не сигнализирал на компетентните органи в същия ден /т.6/ и на 17.01.2025г., на основание позволително за сеч, служителят издал превозни билети, в които посочил дървесен вид, който не фигурирал в позволителното за сеч /т.7/. За пълнота ще се посочи, че периодът, през който е допусната незаконна сеч и който е посочен в заповедта, съответно в отправените искания, се установява от разпитаните в хода на делото свидетели. Така от показанията на св. К., който е бил пряк началник на А. Б. и е участвал в проведените проверки от 08.01.2025г., 21.01.2025г. и 22.01.2025г. в участъците на ищеца, се установява че констатираната незаконна сеч датирала от преди около месец. Свидетелят акцентира, че при проверката били отчитани само прясно отсечените дървета и само те са описвани в протоколите, като подробно обяснява, че челата на прясно отсечените дървета са бели, като почерняването зависи от метеорологичните условия, но почерняването започвало в период от около месец след от отсичането. Свидетелят уточнява, че дървото не може да е бяло, ако са изминали два месеца от сечта. От изложеното следва, че посоченият в заповедта първоначален момент на нарушението – 02.12.2024г., съответства и кореспондира с установените по делото факти, доколкото първата проверка е извършена на 08.01.2025г., тоест около месец след посочената в заповедта първа дата, респ. при тази проверка са вземани предвид само прясно отсечени дървета, с бял цвят на челото.

На следващо място, неоснователно се явява и възражението, че заповедта била немотивирана, защото не било посочено с какви конкретно действия работникът нарушил трудовите си задължения. В тази връзка ще се посочи, че в заповедта е направена изрична препратка към длъжностната характеристика, където са поместени основните задължения на работника, които последният е нарушил. Така в т. 1-5 от заповедта е акцентирано, че служителят е нарушил т. 1 от длъжностната характеристика, за т. 6 от заповедта е посочено, че служителят нарушил т. 1 и т. 7 от раздел II от длъжностната х-ка, а т. 7 от заповедта пък е акцентирано, че работникът е нарушил т. 3 от раздел II от длъжностната х-ка. Очевидно е налице едно бездействие на служителя /т. 1-5 и т. 6 от заповедта/, което се изразява в неизпълнение на преките трудови задължения по опазване на горския фонд от нерегламентирана сеч, съответно бездействие, изразяващо се в несигнализиране незабавно на компетентните органи при установяване на данни за извършено престъпление, свързано с дейностите в горите.

С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че правилно е била ангажирана отговорността на служителя. Следва да се посочи, че негово задължение е да уведомява незабавно прекия си ръководител или директора на стопанството при констатиране на нарушения, било то свързани с незаконна сеч или други нарушения, а от показанията на св. К. се установява, че А. Б. не сигнализирал съответните органи, нито за констатираната при първата проверка от 08.01.2025г. незаконна сеч, нито пък за събития от 12.01.2025г., когато ищецът забелязал въоръжени лица в охраняваните от него територии.

В случая се установява, че работникът е допуснал една поредица от нарушения на трудовата дисциплина, тоест налице е една системност на неизпълнение трудовите си задължения, поради което и наложеното дисциплинарно наказание – уволнение е съизмеримо по вид и тежест с допуснатите дисциплинарни нарушения. Установява се, че ищецът е бил на ненормиран работен ден, за което е обезпечен с допълнителен платен годишен отпуск. Той е трябвало да следи за опазване горските територии, а при наличието на пречка за това е следвало да сигнализира прекия си ръководител за оказване на допълнително съдействие, каквото не се установява да е поискано в случая.

Предвид неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то и исковете по т. 2 и т. 3 не следва да се уважават, поради което и съдът няма да излага мотиви в тази насока.

Като е стигнал до сходни правни изводи, Районният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските: Доколкото работникът е освободен от внасянето на държавна такса /чл. 359, КТ/, то такава не следва да се присъжда в негова тежест. Същият обаче следва да се заплати дължимото се адвокатско възнаграждение на насрещната страна, което съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.11.2025г. възлиза в размер на 1100 евро.

Воден от горното, съдът: