Решение № 2 от 2.8.2011 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 1377/2011 г.

Производството е образувано и се води по искова молба на Р.А.Д. •••, с която са предявени обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 вр. чл.220 ал.1 Кодекс на труда /КТ/ за признаване уволнението на ищцата за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение; възстановяване на заеманата от нея до уволнението й длъжност „директор” в •••••, както и за заплащане на обезщетение в размер на 1003.29 лв. месечно за периода на оставане без работа в резултат на уволнението, считано от 07.03.2011 г., но не за повече от 6 месеца, или общо в размер на 6 019.74 лв. Изтъкват се доводи за незаконност на уволнението на ищцата по реда на чл.330 ал.2 т.6 КТ, касаещи обстоятелствата, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, което да обуслови налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. Сочи се, че отсъствието й от работа за четирите работни дни - 26.11.2010 г., 29.11.2010 г., 30.11.2010 г. и 01.12.2010 г. се е наложило поради влошеното й здравословно състояние, за което своевременно била уведомила прекия си ръководител. Отделно от това се възразява, че работодателят не е съобразил тежестта на наложеното наказание с конкретния характер на евентуалното нарушение, като не е взел предвид трудовите и характеристичните данни на ищцата и трайно влошеното й здравословно състояние. Релевира се и твърдение за незаконосъобразност на уволнението поради неспазването от работодателя на задълженията му да поиска предварително разрешение на Дирекция ”Инспекция по труда” при уволнението на ищцата, която твърди, че се е ползвала от предварителна закрила поради трудоустрояване, извършено с ЕР № 0197/009/14.01.2011 г. на ТЕЛК, с което и е била призната 40 % инвалидност. Иска се уважаване на предявените искове, присъждането на законните лихви за забава върху претендираното обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и присъждането на разноски. В законоустановеният срок е депозиран отговор от ответника, с който исковете са оспорени като неоснователни. Изложени са възражения, че уволнението на ищцата на посоченото в обжалваната заповед правно основание е законно, тъй като работодателят е констатирал по надлежния ред посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина от нейна страна и е спазил процедурата при налагане на дисциплинарното наказание. Ответникът посочва, че към датата на връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението, при работодателя не е постъпвал болничен лист, касаещ четирите работни дни, в които ищцата не се е явила на работа, като не е постъпвало и представеното като доказателство с исковата молба ЕР № 0197/009/14.01.2011 г. на ТЕЛК, което е било депозирано от ищцата след връчване на заповедта за уволнението й. Относно твърденията за незаконност на уволнението, касаещи ползвана от работника предварителна закрила при уволнение се възразява, че ищцата не е била трудоустроена, като в тази насока се излагат възражения, че представеното ЕР № 0197/009/14.01.2011 г. на ТЕЛК не съдържа предписание за трудоустрояване – посочване на формата на трудоустрояването и срока, за който се извършва то. По обективно съединения иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ се възразява, че не е доказано ищцата да е останала без работа вследствие на уволнението. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на съдебно - деловодни разноски. В съдебно заседание ищцата - редовно призована, се явява лично и се представлява от процесуален представител, чрез когото поддържа исковите претенции и пледира за уважаването им, както и за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски. Ответната община, редовно призована – не се представлява в съдебно заседание от законен представител, представлява се от процесуален представител, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски. След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, а и видно от документите към приложеното ЛТД на ищцата, Р.А.Д. е работила на длъжността директор в Дом за деца лишени от родителски грижи “Юрий Гагарин” – гр.Ямбол / ДДЛРГ – Ямбол/. Със заповед № РД 02/0049/07.02.2011 г., връчена на ищцата на 07.03.2011 г., работодателят е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. Като мотиви в заповедта си работодателят е посочил, че ищцата не се е явила на работа на 26, 29, 30 ноември 2010 г. и 01 декември 2010 г., като била уведомила прекия си ръководител за невъзможност да се яви на работа поради влошено здравословно състояние само за 26 ноември 2010 г. От представеното ЛТД на Р.Д. се установява, че на 08.12.2010 г. работодателят е поискал обяснения от ищцата относно причините за неявяването й на работа за дните 26, 29, 30 ноември 2010 г. и 01 декември 2010 г., като с уведомление вх.рег.№ 25/0085/10.12.2010 г. на ••••• Р.Д. е уведомила кмета на общината, че на посочените дати не се е явила на работа, тъй като на 25.11.2010 г. ЛКК я насочила към ТЕЛК поради влошено здравословно състояние, като съответната трудово - експертно лекарска комисия не била работила с пациенти до 06.12.2010 г. Видно от болничен лист № 2399242/11.11.2010 г. на ЛКК при ХМЦ – Ямбол, на Р.А.Д. е бил разрешен отпуск за временна неработостопособност за периода от 31.10.2010 г. до 25.11.2011 г., а в болничния лист било посочено, че на 25.11.2010 г. тя следва да се яви на преглед, както и да се яви на работа. От протокол на медицинска комисия № 87/25.11.2010 г. е видно, че ищцата е била във отпуск поради временна неработоспособност за времето от 26.05.2010 г. до 25.11.2010 г., а на посочената дата ЛКК я насочила към ТЕЛК за определяне на временна нетрудоспособност след ползвани 360 дни в три последователни години. От удостоверение № 773/30.03.2011 г. на МБАЛ “Св.Пантелеймон” - гр.Ямбол се установява, че за периода 22.11.2010 г. – 30.11.2010 г. и за периода 20.12.2010 г. – 30.12.2010 г. ТЕЛК към лечебното заведение не е провеждала заседания. Представен е от ищцата амбулаторен лист от 01.12.2010 г. от който е видно, че на посочената дата тя е посетила лекар – специалист, а от епикриза на МБАЛ “Св.Пантелеймон” - гр.Ямбол от 07.12.2010 г. се установява, че за периода 02.12.2010 г. – 07.12.2010 г. Р.Д. е била на лечение в болничното заведение и е била изписана без констатирана временна неработоспособност. С молба от 07.12.2010 г., приложена към ЛТД на ищцата, Р.Д. е поискала да й бъде разрешено ползването на платен годишен отпуск поради влошено здравословно състояние, изискващо домашно лечение, считано от 25.11.2010 г. С резолюция върху молбата е било отбелязано съгласие за разрешаване ползването на ПГО, но считано от 08.12.2010 г., като липсва информация за колко дни е било разрешено ползването на отпуск. Към ЛТД на Р.Д. липсва и оформена изрична заповед, с която работодателят разрешава ползването на ПГО на ищцата, от която да е видно времетраенето на разрешения отпуск. С решение № 197/14.01.2011 г. на ТЕЛК при МБАЛ “Св.Пантелеймон” - гр.Ямбол на Р.А.Д. е била призната трайна неработоспособност от 40 % поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране от 14.01.2011 г. В решението са посочени противопоказните условия на труд: ТФТ, лоши атмосферни условия и вдигане на тежести. Посоченото решение се съдържа сред документите в ЛТД на ищцата, като върху преписа липсва входящ номер, но е налице изписване с молив на датата 07.03.2011 г. От показанията на свидетелката Нели Стефанова се установява, че двете с ищцата Д. са близки приятелки и свидетелката е в течение с проблемите в здравословното й състояние, предшествали уволнението й. Нели Стефанова посочва, че през 2010 г. Р.Д. е претърпяла две операции – първата в Ямбол, а втората през месец септември или октомври 2010 г. е била в гр.Стара Загора или в гр.Пловдив. След втората си операция ищцата посещавала специалист – ендокринолог – д-р Ташкова, като при едно от тези посещения свидетелката я придружила. При това посещение станало въпрос, че болничните на г-жа Д. изтичат и д-р Ташкова я уведомила, че могат да бъдат продължени само от ТЕЛК. Ищцата и свидетелката отишли заедно до ТЕЛК в Ямбол, но комисията не работела, като имало указание, че няма да работи до 01.12.2010 г. Във връзка с това Р.Д. се обадила на прекия си ръководител Нина Русева за съвет как да постъпи, но последната пътувала и я насочила да се консултира с с директора на отдел “хуманитарни дейности” в Община “Ямбол” – г-жа Бейчева. Ищцата посетила г - жа Бейчева, която след като уведомила ръководството, й се била обадила по телефона, като й казала да се прибира и да се лекува. Свидетелката твърди, че това се случило в края на м.ноември 2010 г. или в самото начало на м.декември 2010 г., в деня непосредствено преди Р.Д. да влезе по спешност в болницата заради тежка бъбречна криза, от където била изписана на 07.12.2010 г. След изписването й от болницата ищцата, придружена от свидетелката посетили първо ТЕЛК, за да видят как стои въпроса с удължаването на болничния, а след това отишли в Община “Ямбол”, където ищцата подала молба за разрешаване на платен годишен отпуск. На следващия ден в късния следоб е д отново отишли до общината, за да видят дали е било разрешено ползването на отпуска, като тогава свидетелката разбрала от г-жа Д., че отпускът й бил разрешен, но й искали обяснения за дните, за които не била ходила на работа, които били по времето, когато ТЕЛК не работила. Свидетелката сочи, че впоследствие Р.Д. се била явила на ТЕЛК, където й признали 40 % неработоспособност, като в първия ден след като се върнала на работа след отпуска тя представила това решение на работодателя, но в същия ден й била връчена и заповедта за уволнение. Според свидетелката, когато с ищцата отишли до ТЕЛК след посещението си при д-р Ташкова, Р.Д. все още била в болнични, а до лекарската комисия отишли, тъй като ищцата имала входирани документи за пенсиониране по болест и искали да видят докъде е стигнала процедурата. От удостоверение изх.№ 276/06.06.2011 г. на ДДЛРГ “Юрий Гагарин” – гр.Ямбол се установява, че за м.ІІ.2011 г. Р.А.Д. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1003.29 лв. От копие на регистрационна карта на Р.Д. в Дирекция “Бюро по труда” – Ямбол е видно, че ищцата е регистрирана като безработно лице на 21.04.2011 г. и към датата 22.06.2011 г. факта на берзаботицата е бин надлежно удостоверен. Видно от приетата по делото справка от персоналния регистър на НОИ по осигурителната партида на Р.Д. за 2011 г., за периода от 01.01.2011 г. до 06.03.2011 г. г - жа Д. е била осигурявана върху доход от 1003.29 лв. за пълен месец от ••••••”, за периода от 05 до 13.04.2011 г. е била осигурявана върху доход от 346.02 лв. от ЕТ „Биляна – Мария Иванова” – с.Кукорево, обл.Ямбол, а за периода от 14.04.2011 г. – до края на м.май 2011 г. е била осигурявана за безработица с вноски от ПКБ за сметка на НОИ. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По допустимостта на исковете: ЯРС намира предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за допустими, тъй като се предявени от лице имащо правен интерес от оспорване законосъобразността на уволнението си и от възстановяване на заеманата от него допреди уволнението длъжност, респ. от претендиране на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, срещу надлежен ответник, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца. По основателността на исковете: Настоящият състав на съда намира предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата като незаконно за неоснователен, поради следните съображения. На първо място - не е налице формална незаконосъобразност на атакуваната заповед, тъй като същата е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 КТ и е била издадена след като работодателят е провел надлежно процедурата по чл.193 КТ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата. На следващо място съдът приема, че Р.Д. е извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина, обусловило и налагането й на дисциплинарно наказание. Не е спорно между страните обстоятелството, че г - жа Д. не се е явила на работа за дните 26, 29, 30 ноември 2010 г. и 01.12.2010 г. Спорният момент касае дали са били налице извинителни причини относно това неявяване на работа, като след обсъждане на доказателствата съдът намира, че такива не са били налице. Р.Д. е била в надлежно разрешен отпуск поради временна неработоспособност за времето до 25 ноември 2010 г., като на посочената дата е следвало да се яви на работа и да се яви на преглед пред ЛКК. Видно от представения по делото протокол от ЛКК, на посочената дата ищцата се е явила на преглед пред лекарската консултативна комисия, която в рамките на правомощията си по чл.7 ал.5 Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ я е насочила към ТЕЛК, която от своя страна е била компетентния орган да се произнесе по въпроса дали отпускът поради временна неработоспособност на г-жа Д. следва да бъде продължен. Съгласно посочената норма на НМЕ, к огато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Сред доказателствата по делото липсва представено такова решение на ТЕЛК, с което да е било разрешено ползването на отпуск на ищцата поради временна неработоспособност за времето след 25.11.2010 г. Такова решение не съставлява представеното по делото решение на ТЕЛК от 14.01.2011 г., тъй като с него е била призната трайна неработоспособност на Р.Д. от 40 %, за срок на инвалидността от две години, с начална дата на инвалидизацията 14.01.2011 г. Основание за тези съждения съставлява вписването в самото решение на състоянието на освидетелстваното лице до експертизата, което е посочено като „работоспособна”, при наличието на възможност за определяне на състоянието на „временно неработоспособна”, както и определената начална дата на инвалидизацията на освидетелстваното лице. Разпоредбата на чл.70 НМЕ предвижда, че д ата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност, като в случаите к огато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове. Ал.5 на посочената разпоредба предвижда, че к огато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Предвид това посоченото решение очевидно е било издадено по повод искането на Р.Д. за пенсиониране по болест, за което свидетелства разпитаната по делото свидетелка Нели Стефанова, и същото не съставлява решение на ТЕЛК, издадено във връзка с предхождаща го временна неработоспособност на ищцата. Не са налице и извинителни причини за неявяването на Р.Д. на посочените в уволнителната заповед дати, поради трайно влошено състояние, за което своевременно да е информирала работодателя. От доказателствата по делото се установява, че влошаване на здравословното си състояние, което е обусловило и приемане в болница, ищцата е получила на 01.12.2010 г. и е продължило до 07.12.2010 г., когато е била изписана от МБАЛ „Свети Пантелеймон” – Ямбол. От показанията на свидетелката Нели Стефанова се установява, че Р.Д. е уведомила преките си ръководители за здравословното си състояние и е поискала разрешение да не ходи на работа в деня непосредствено преди приемането й в болница, който отново е 01.12.2010 г., поради което дори да се приеме, че е налице надлежно разрешение от работодателя работника да отсъства от работа, то това разрешение не обхваща дните 26, 29 и 30 ноември. Не придава характера на извинителни причини за неявяване на работа и подадената от ищцата Д. на 07.12.2010 г. молба за разрешаване на платен годишен отпуск, считано от 25.11.2010 г., тъй като видно от резолюцията върху молбата отпускът е бил разрешен считано от 08.12.2010 г. Липсата на писмено разрешение от работодателя за ползване на отпуск означава, че неявяването на ищцата на работа на посочените дати съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190 ал.1 т.2 КТ. / в този смисъл решение № 127/05.03.2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС/ Не е налице и твърдяната незаконност на уволнението на Р.Д. поради несъобразяване на тежестта на нарушението с критериите по чл.189 КТ и с оглед трудовите и характеристични данни на ищцата и трайно влошеното й здравословно състояние. При реализиране на дисциплинарната отговорност на г-жа Д. работодателят изцяло е съобразил тежестта на нарушението с вида на наложеното дисциплинарно наказание, като е изходил от разпоредбата на чл.190 ал.1 т.2 КТ, според която нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в два последователни дни обуславя налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. Работодателят е съобразил и другите обстоятелства, при които е било извършено нарушението, най - вече здравословното състояние на ищцата, както и поведението й, тъй като е ангажирал дисциплинарната й отговорност само за неявяването й на работа за дните, за които е приел че тя няма извинителни причини, независимо че за периода 02.12.2010 г. – 07.12.2010 г., когато Р.Д. е била в болница и очевидно не е ходила на работа, липсва представен болничен лист/решение на ТЕЛК/, който да й разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност за посочения период. На последно място – не е налице и твърдяната незаконосъобразност на уволнението поради неспазена предварителна закрила при дисциплинарното уволнение. Разпоредбите на чл.333 ал.1 и ал.2 КТ предвиждат при уволнение по чл.330 ал.2 т.6 КТ да се взема предварително разрешение от инспекцията по труда и мнение от ТЕЛК в случаите, касаещи трудоустроен работник или служител. По смисъла на чл.333 ал.1 т.2 КТ трудоустроен е този работник, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл.1 ал.1 от Наредба за трудоустрояването, сред които е и ТЕЛК. Ал.3 на чл.1 от Наредба за трудоустрояването предвижда предписанията за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност да се издават от ТЕЛК, когато им се определя 50 и над 50 на сто трайна намалена работоспособност или здравни противопоказания за изпълняване на възложената им работа. В унисон с това законово правило разпоредбата на чл.78 НМЕ предвижда, че в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица, като в случаите касаещи лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността им за работното им място и при необходимост г и трудоустроява, а в случаите касаещи л ица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност, те биват насочвани към ЛКК за преценка на необходимостта от трудоустрояване. Анализа на приложимото право сочи, че ТЕЛК е компетентен орган да трудоустрои работник/служител в случаите, когато констатира 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, но не и в случаите когато трайно намалената работоспособност е под 50 %. В конкретния казус с решението на ТЕЛК от 14.01.2011 г. е била определена трайна намалена работоспособност от 40 %, поради което ако ищцата е следвало да бъде трудоустроена, то тя е следвало да бъде насочена към ЛКК, която да се произнесе по въпроса за трудоустрояването с болничен лист. Не може да се тълкува като трудоустрояване и посочването в решението на ТЕЛК на противопоказни условия на труд, тъй като както вече бе посочено ал.1 на чл.78 НМЕ задължава ТЕЛК да определя условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. По изложените съображения ЯРС намира дисциплинарното уволнение на Р.Д. за законосъобразно, поради което предявеният от нея иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователни се явяват и исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски, като предвид доказателствата за реално сторени такива, съдът намира, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лв. С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.6 ГПК дължимите държавни такси следва да останат в тежест на съда. Водим от изложените мотиви Я Р С,