Решение № 261 от 2.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2109/2026 г.

Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА и е образувано по повод депозирано Искане на прокурор при СГП по пр.пр.№ 8919/2026г по описа на СГП за разглеждане на Европейска заповед за арест, издадена по дело референтен номер DP 461/2025 от Съдия в гр.Тортоса, Кралство Испания (официално наименование Рlaza, секция по разследване на Тортоса) за предаване на турския гражданин И. Х., роден на ••••г. в гр.Шанлиурфа, Турция с цел провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършени четири отделни престъпления, наказуеми с наказание Лишаване от свобода. В хода на съдебните прения по делото представителят на СГП поддържа направеното искане и излага подробни аргументи за нА.чие на законовите предпоставки за изпълнение на ЕЗА, респ. за липса на основания (абсолютни и/или факултативни) за нейния отказ. Отправя искане за допускане изпълнение на издадената от испанските власти ЕЗА, като отправя и искане за предаване на намерените и иззети от турския гражданин движими вещи. Исканото лице И. Х. изразява позиция за недопускане на отправеното искане, като отрича извършването на посочените в заповедта престъпни деяния. В допълнение лицето излага и определени обстоятелства, свързани с неговото семейно положение. Участващият защитник в лицето на адв.Д. изразява становище за неоснователност на процесното искане с основен аргумент за нА.чие на пороци в процесната ЕЗА, издадена от испанските съдебни власти, в частност твърди се липса на категорични данни за лицето, извършило превод на издадената ЕЗА и в тази насока липса на данни за неговата правоспособност; релевира се довод за липса в самата заповед на прецизна правна квА.фикация на процесните четири престъпления и отразени в същата противоречиви фактически обстоятелства, създаващи пречки за реА.зиране правото на защита. Допълнително защитата изразява и мнение касателно приложението на чл.64 ЗЕЕЗА и касателно търпяната от лицето МНО Задържане под стража, като в контекста на последното отправя искане и за проучване на условията в ареста, които приема за несъвместими с изповядваната от исканото за предаване лице мюсюлманска религия. След запознаване в цялост с приложените по делото материА., настоящият съдебен състав приема за установено следното: Депозираното искане е процесуално допустимо – подадено е от разследващ орган в кръга на компетенцията му, в срока по чл.44 ал.1 ЗЕЕЗА и пред компетентен съд съгл. нормата на чл.38 ал.1 ЗЕЕЗА. Видно от приобщените доказателствени материА., в случая предмет на разглеждане е ЕЗА от Съдия в в гр.Тортоса, Кралство Испания по дело референтен номер DP 461/2025, с която заповед се иска за предаване турския гражданин Х. във вр. с образувано против него наказателно производство с предмет на разследване четири отделни престъпления, наказуеми с наказание Лишаване от свобода – съответно престъпления по чл.570 бис, по чл.368 вр. чл.369, по чл.563 вр. чл.564 и по чл.392 от НК на издаващата държава. От формална страна се подчертава, че процесната ЕЗА е издадена от ръководещ разследването съдия и статутът му отговаря на критериите за „издаващ съдебен орган“.Самата ЕЗА е издадена на база предхождаща я Заповед от 20.03.2026г. за лишаване от свобода, която заповед съгл. чл.37 ал.1 т.3 ЗЕЕЗА е сред актовете, за които може да се издаде такава ЕЗА и в тази вр. няма отклонение от общностното право.В тази вр. и в отговор на наведени защитни възражения решаващият съд подчертава, че съгл. нормата на чл.37 ал.3 ЗЕЕЗА задължение на издаващата държава е извършването на превод и доколкото настоящото производство ползва именно наказателното такова в Кралство Испания, то липсват всякакви основания, създаващи съмнение за некоректен превод.От друга страна процесната ЕЗА действително не е абсолютно идентична с регламентирания формуляр, но съдържанието й отговаря на законовите изисквания и в тази вр. не се наблюдават нарушения.По-горе се отбеляза, че процесната ЕЗА е издадена от Съдия в гр.Тортоса, секция по разследване и както правилно изтъкна защитата в хода на съдебните прения, качеството на издаващия орган отговаря на т.нар. съдияследовател – фигура, законово регламентирана в редица държави с вменени задължения за осъществяване на контрол в хода на разследването и за издаване на ЕЗА. При преценката по същество на процесния спор се подчертава, че между Реп.България и Кралство Испания, като държави членки на ЕС, съществува принцип на взаимно доверие и в този смисъл издадената ЕЗА подлежи на разглеждане.В тази вр. и в контекста на посочения принцип се подчертава, че липсва основание за подлагане на съмнение на всички обстоятелства, отразени в процесната ЕЗА – в частност решаващият съд приема за достоверни фактите на действително образувано наказателно производство против турския гражданин и то за престъпления със законово предвидено в НК на Кралство Испания наказание ЛСВ с посочен срок на изтърпяване на същото. Според изложеното в ЕЗА обстоятелствено описание на престъпленията, по повод разследването на които е образувано дело референтен номер DP 461/2025, се установява, че се касае за няколко отделни престъпления, свързани с участие в ОПГ и то с цел осъществяване на уточнени вторични престъпления, с извършен незаконен трафик на наркотични вещества, незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества и с фалшифициране на административни документи. Всяко едно от горните престъпления е включено в каталога по чл.36 ал.3 т.1, т.5, т.6 и т.23 ЗЕЕЗА и съответстват на следните престъпления българския НК, а именно на престъплението по чл.321 ал.2 НК с предвидено наказание ЛСВ за срок от 1 до 6 години; на престъплението по чл.242 ал.2 НК с предвидено наказание ЛСВ за срок от 10 до 15 години и глоба от 100 000 лв. до 200 000лв, на престъплението по чл.242 ал.1 б.„г“ НК с предвидено наказание ЛСВ за срок от 3 до 10 години и глоба от 20 000лв. до 100 000лв. и на престъпление по чл.308 ал.1 НК, наказуемо с наказание ЛСВ за срок до 3 години.Т.е. деянията представляват престъпления и по българското законодателство.Тук е мястото да се отбележи, че изложените от защитата възражения за липса на яснота, прецизност и дори определено несъответствие между описаните факти и посочената правна квА.фикация се приемат за неоснователни – издаващата държава е длъжна да отрази определени установени в хода на разследването факти и съответстващите им материални норми, което е изпълнено в случая и обстоятелството дА. в самите норми са предвидени определени А.неи с различни хипотези не е предмет на изследване в настоящото производство (съдът не е запознат с НК на Кралство Испания и в тази вр. не може и не следва да търси непрецизност); касателно визираното в ЕЗА документно престъпление следва да се отбележи, че действително в началната част на ЕЗА се сочи „документна измама“, а в последствие деянието е квА.фицирано за „фалшифициране на административни документи и трафик с фалшиви документи“, като съдът дебело подчертава, че посочените факти досежно „паспорт, вА.диран по измамен начин“, кореспондират с последното; също така е нужно да се отбележи, че процесната ЕЗА е категорична относно факта на провеждано разследване против И.Х. за членство в ОПГ, независимо от отразените факти за лидерство (което съответства на ръководство на ОПГ по българското законодателство), но тези факти са изключително епизодични такива и не променят волята на издаващата държава.Също така – да, действително в издадената ЕЗА се говори за „нарушения“, но така използваният термин не зА.чава и не води до игнориране на описаните факти, съдържащи признаци на престъпления. В настоящото производство съдът не притежава правомощие за преценка относно реалното виновно извършване на горните престъпления, а единствено е обвързан от законови визираните формални гаранции и условия в процедурата по изпълнение на ЕЗА. В този смисъл и съобразявайки, че издадената ЕЗА отговаря на изискванията по чл.37 ЗЕЕЗА за форма и съдържание и е издадена от компетентен орган на издаващата държава, съдът намери, че са нА.це предпоставките за допускане на изпълнение на цитираните по-горе ЕЗА. По делото не се събраха доказателства за нА.чие на основания за отказ по чл.39 и чл.40 ЗЕЕЗА. В случая, не е необходимо да се изискват гаранции по чл.41 ЗЕЕЗА – не е нА.це хипотезата на чл.41 ал.2 ЗЕЕЗА, доколкото за престъпленията, за които се иска предаването на лицето не е предвидено наказание доживотен затвор; не е нА.це и хипотезата на чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА, тъй като исканото лице е турски гражданин и не пребивава постоянно в България. При горните доводи СГС приема за основателно искането на СГП и следва да допусне изпълнение на процесната ЕЗА. При този изход на делото и в изпълнение на императивната норма на чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА на исканото за предаване лице следва да се вземе МНО Задържане под стража. В тази вр. и едва в хода на съдебните прения защитата отправи искане за належащо проучване условията в следствения арест, които условия приема за несъвместими с религията на лицето.Искането се явява неоснователно, тъй като решаващият съд в рамките на настоящото производство не притежава правомощия за извършване на подобна проверка и установяването на условията в следствения арест е извън предмета на разглеждане. На последно място се подчертава, че при фактическото установяване на исканото за предаване лице е извършен обиск на същото, резултатите от което действие са отразени в нарочен Протокол от 23.03.2026г., одобрен в последствие от СГС с определение от 24.03.26г.Съдът не съзира твърдените от защитата нарушения, допуснати при осъществяване на горното следствено действие, като обстоятелството на липса на присъствие на защитник не се оценява за такова нарушение.Неоснователно е и възражението за нищожност на съдебното определение по чл.164 ал.3 НПК – наказателният процес не познава термина нищожни съдебни актове, такива са регламентирани само и единствено в гражданския и административния процес. Служебно съдебният състав приема, че намерените и иззети при обиска вещи следва да бъдат предадени на разследващите органи в Кралство Испания. При изложените съображения съдът