Решение № 83 от 11.11.2011 г. на Районен съд - Средец по дело № 307/2011 г.

Производството по делото е по общия ред – на основание чл. 310, ал. 3 от ГПК. Образувано е по искова молба, с която С.В.М. претендира да бъде осъден ответника “Пластмасови изделия” АД – гр. Средец да й заплати дължимо трудово възнаграждение, както следва: 436, 36 лева за месец юни 2010 г. /след оттегляне на претенцията до пълния първоначално предявен размер 536, 36 лева и прекратяване на производството за разликата от 100 лева/, по 830, 20 лева за месеците юли и август 2010 г. и 526, 53 лева за месец декември 2010 г., съответно лихва за забава върху сумите, както следва: 60 лева за периода от 01.07.2010 г. до 24.06.2011 г., 80 лева за периода от 01.08.2010 г. до 24.06.2011 г.; 70 лева за периода от 01.09.2010 г. до 24.06.2011 г. и 40 лева върху за периода от 20.12.2010 г. до 24.06.2011 г., а също и сумата 98 лева, представляваща неправомерно удържано й трудово възнаграждение за месец ноември 2010 г., като счита, че не е допуснала каквото и да е нарушение във връзка с наложена санкция. Претендира заплащане на сумата 100, 41 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2010 г., на сумата 4 981, 20 лева – обезщетение за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и лихва за забава върху последната сума в размер на 300 лева за периода 20.12.2010 г. – 24.06.2011 г. Заявява претенция за законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че е работила в ответното дружество до 20.12.2010 г. на длъжност “ръководител направление качество и иновации” при месечно трудово възнаграждение 700 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит в размер на 130, 20 лева, но ответникът не й е заплатил в пълен размер договореното трудово възнаграждение и съответните обезщетения. В писмен отговор ответникът признава иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и иска за трудово възнаграждение от 526, 53 лева за м. декември 2010 г. по основание и размер. Признава, че за м. юни 2010 г. дължи остатък от трудово възнаграждение в размер на 628, 64 лева, т. е. по-голям от претендирания. Оспорва останалите претенции по размер, както следва: за дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2010 г. за разликата над 616, 34 лева до пълния предявен размер, за дължимото трудово възнаграждение за м. август 2010 г. за разликата над 631, 96 лева до пълния предявен размер. Твърди, че през периода септември 2010 г. – юни 2011 г. периодично е погасял част от тези остатъчно дължими суми за трудово възнаграждение – в общ размер 1 402, 70 лева, поради което общият дължим остатък според него е в размер на 1 000, 77 лева. Поддържа, че сумите е изплащал, както лично на ищцата, така й на нейни колеги със задължение да й ги предадат. Поддържа, че със Заповед № 15216/16.12.2010 г. на ИД на дружеството са били санкционирани всички работници и служители с намаляване на трудовото възнаграждение поради лоши резултати от реализацията на готова продукция съгласно бизнес-плана за м. ноември 2010 г., изразяващи се в некачествена работа, поради което с удържаната на ищцата сума от 98 лева последното получено от нея брутно трудово възнаграждение възлиза на 736, 40 лева. Счита, че именно тази сума следва да бъде взета за база при изчисляване на дължимото й обезщетение за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което признава до общия размер от 4418, 40 лева. Оспорва претенциите за лихва. След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Не се спори между страните по делото, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество до 20.12.2010 г., като видно от ЛТД и 2 бр. Допълнителни споразумения към трудов договор №№ 6755/29.03.2010 г. и 6957/24.09.2010 г. е работила на длъжността “ръководител направление качество и иновации” при месечно брутно трудово възнаграждение от 29.03.2010 г. в размер на 830, 20 лева, в т. ч. 700 лева основно възнаграждение и 130, 20 лева допълнително възнаграждение за трудов стаж и придобит професионален опит. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № 1390/20.12.2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от Заповедта, ответникът се е задължил да изплати на М. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 от КТ – за неползван отпуск за 2010 г. в размер на три дни. За да докаже възражението си, че през периода септември 2010 г. – юни 2011 г. периодично е погасял част от остатъчно дължими суми за трудово възнаграждение в общ размер 1 402, 70 лева, с отговора на исковата молба ответникът е представил копия от списъци със суми, в които фигурира името на ищцата. При сравняване в с. з. на копията с оригиналите, съдът установи, че след представяне на копията по делото са правени добавки в оригиналните списъци с допълнително изписване на думите: “частично от заплати”, “заплати 31.03.2011 г.”, “частично от заплати”. При преценката по чл. 178, ал. 2 от ГПК на тези писмени доказателства с оглед на всички останали доказателства по делото съдът приема, че списъците не установяват изплатени от ответника на ищцата частични трудови възнаграждения. От една страна, от заключението на СТЕ се установява, че в представените на експертизата списъци за частично изплатени суми в общ размер 1 402, 70 лева също не е посочено основание за изплащането им, с изключение на сумата 200 лева с посочено основание “м. 12 от заплата”. От друга страна, от събраните по делото гласни доказателства – чрез разпит на свидетелките Станка Янева и Катя Топалова /колежки на ищцата, / категорично се установява, че посочените суми в цитираните списъци не са получени от М. в брой и като част от трудово възнаграждение, а представляват равностойност на купони за храна. Въпреки дадената от съда възможност, ответникът не представи доказателства, които да установят, че ищцата е получила горепосочената обща сума 1 402, 70 лева в брой и на основание работна заплата. Ответникът е представил Вътрешни правила за работната заплата в “ПЛАСТМАСОВИ ИЗДЕЛИЯ” АД – гр. Средец /в сила от 01.01.2010 г./, от които е видно, че основното трудово възнаграждение на служителите и работниците в дружеството се изплаща единствено в пари, а допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се изплаща в пари и не може да бъде изплащано в натура. В цитираните правила е установено също, че от индивидуалната работна заплата могат да се удържат санкции за всички констатирани нарушения след предложение на прекия ръководител и със заповед на работодателя. По делото е представено планово задание за м. ноември 2010 г. и докладна записка от икономическия директор на ответното дружество, видно от които, поради некачествена работа и неизпълнение на трудовите задължения е било налице неизпълнение на плановото задание за продукция за м. ноември 2010 г. и е било предложено на изпълнителния директор всички работници и служители на повременно заплащане да бъдат санкционирани с процента на неизпълнение. Със Заповед № 152/06.12.2010 г. на изпълнителния директор е било разпоредено всички работници и служители на повременно заплащане да се санкционират с 14 %. От вътрешните правилата се установява, че повременната система на заплащане се прилага за специалистите, помощен персонал, ръководни кадри от централното управление и бригадните ръководства /сред които попада и ищцата/ и т. н. По делото не се спори, че за м. ноември 2010 г. от трудовото възнаграждение на ищцата са били удържани 98 лева, представляващи 14 % финансова санкция. Не се спори, че това е станало едностранно, без съгласието на ищцата. Не се представиха доказателства за недобросъвестност на М. при изпълнение на трудовите й задължения през м. ноември 2010 г. За установяване на размера на дължимите, но неизплатени по трудово правоотношение суми, представляващи трудовото възнаграждение на ищцата за процесните месеци, обезщетения и изтеклата върху тези суми мораторна лихва, съдът назначи и изслуша съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на същата, брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза, както следва: за месеците юни, юли и август 2010 – по 830, 20 лева и за м. декември 2010 г. – 526, 53 лева. След направените признания на ищцата, че за м. юни 2010 г. е получила суми за трудово възнаграждение в размер на 239, 84 лева и на 100 лева, и след приспадането им от БТВ за м. юни 2010 г., в с. з. ВЛ е изчислило мораторната лихва върху претендираните трудови възнаграждения, за периода от датата на падежа за плащане /30-то число на следващия месец съгласно Допълнително споразумение № 6755/29.03.2010 г., а за м. декември 2010 г. от 20.12.2010 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до предявяване на исковата молба в съда, както следва: 40, 51 лева за периода 01.08.2010 г. – 24.06.2011 г. върху остатъчната сума 436, 36 лева за м. юни 2010 г., 69, 78 лева за периода 01.09.2010 г. – 24.06.2011 г. върху сумата 830, 20 лева за м. юли 2010 г., 62, 74 лева за периода 01.10.2010 г. – 24.06.2011 г. върху сумата 830, 20 лева за м. август 2010 г. и 27, 89 лева за периода 20.12.2010 г. – 24.06.2011 г. върху сумата 526, 53 лева за м. декември 2010 г. Установява се от заключението, че дължимото на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2010 г. – 3 дни, е в размер на 113, 22 лева при средно дневно брутно трудово възнаграждение 37, 74 лева /830, 16 лева/22 работни дни през м. ноември 2010 г./. Установява се също, че ищцата е работила в ответното дружество 23 години, 11 месеца и 4 дни, при което вещото лице е изчислило, че дължимото й обезщетение за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изчислено на база на брутното й трудово възнаграждение възлиза на 4 981, 20 лева /830, 20 лева х 6 месеца/, върху която сума ВЛ е начислило лихва за забава от 20.12.2010 г. до 24.06.2011 г. в размер на 263, 75 лева. Съдът приема изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, след запознаване с всички относими към делото доказателства, и като неоспорено от страните по делото. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени искове са със следните правни основания: чл. 128 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. По исковете за дължимо трудово възнаграждение и мораторна лихва: съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената от него работа. При липса на доказателства, че за процесните месеци “Пластмасови изделия” АД е изплатило претендираното трудово възнаграждение на ищцата и предвид посочените размери в заключението на ВЛ, и с оглед на принципа на диспозитивното начало, съдът следва да уважи претенциите, както следва: 436, 36 лева за месец юни 2010 г. /след признание на ищцата, че е получила частично сумите 239, 84 лева – в исковата молба и 100 лева – в с. з./, по 830, 20 лева за месеците юли и август 2010 г. и 526, 53 лева за месец декември 2010 г./. ВЛ не е открило доказателства за дължимо трудово възнаграждение в по-нисък размер от начисленото по ведомост /такива доказателства не се представиха и по делото/. Ето защо съдът приема варианта от заключението на вещото лице, според който дължимите суми в брутен размер са изчислени според ведомостите за заплати на ответното дружество. ВЛ е начислило лихва за забава върху тези суми от падежа за плащане до предявяване на ИМ в съда, както следва: 40, 51 лева за периода 01.08.2010 г. – 24.06.2011 г. върху остатъчната сума 436, 36 лева за м. юни 2010 г., 69, 78 лева за периода 01.09.2010 г. – 24.06.2011 г. върху сумата 830, 20 лева за м. юли 2010 г., 62, 74 лева за периода 01.10.2010 г. – 24.06.2011 г. върху сумата 830, 20 лева за м. август 2010 г. и 27, 89 лева за периода 20.12.2010 г. – 24.06.2011 г. върху сумата 526, 53 лева за м. декември 2010 г., поради което претенциите за лихва са основателни и следва да се уважат до тези размери, а в разликата до претендираните съответно 60 лева, 80 лева, 70 лева и 40 лева следва да се отхвърлят. Претенциите за мораторна лихва следва да се отхвърлят и в частта за периодите: 01.07.2010 г. – 01.08.2010 г.; 01.08.2010 г. – 01.09.2010 г., 01.09.2010 г. – 01.10.2010 г., т. к. падежът за плащането на главниците е 30-то число на следващия месец, съгласно Допълнително споразумение № 6755/29.03.2010 г. За основателна се преценя претенцията за трудово възнаграждение в размер на 98 лева за м. ноември 2010 г. Законът изрично е предвидил възможности за определяне на трудовото възнаграждение, когато работникът или служителят не изпълни трудовите си норми, в зависимост от това чия е вината за неизпълнение /чл. 266 от КТ/, както и при произведена некачествена продукция /чл. 268 от КТ/. В случая, съдът констатира допуснато от работодателя едностранно изменение на трудовия договор с ищцата, с което е променена системата на заплащане – от заплащане според времетраенето /т. к. същата е на повременно заплащане/ към заплащане според изработеното /предвид наложената санкция/. Твърдението на работодателя, че работниците не са изпълнявали добросъвестно своите трудови задължения, е дало основание да измени системата на заплащане и да приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от КТ, съгласно която разпоредба при неизпълнение на трудовите норми от страна на работника, той има право на възнаграждение само за изработеното. За направеното изменение в начина на заплащане работодателят не се е договорил със служителката, с което е допуснал нарушение на чл. 118, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КТ, едностранно изменение на трудови правоотношения е недопустимо, освен в случаите, изрично предвидени в закона. В настоящата хипотеза допуснатото едностранно изменение на трудовите правоотношения е довело до неправилно определяне на трудовото възнаграждение и съответно до неначисляване и неизплащане на част от дължимия размер на трудовото възнаграждение за м. ноември 2010 г. Твърдението, че служителите/работниците са действали недобросъвестно, поради което е приложим чл. 266, ал. 2 от КТ, се явява в случая неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ, добросъвестността при изпълнение на трудовите задължения се предполага до установяване на противното. Всяка проява на недобросъвестно поведение от страна на работника, както и наличието на негово виновно поведение, е предмет на доказване по съдебен ред. В случая, твърдяните прояви на недобросъвестно поведение не са доказани по съответния ред, поради което не са налице основания за приложението на чл. 266, ал. 2 от КТ. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ: съгласно текста на тази разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. При изготвяне на заключението, на ВЛ не са били представени доказателства, от които да се установи, че това задължение на ответника към ищцата е погасено. Доказателства не са представени и по делото. Видно от заключението на вещото лице, дължимата на това основание на ищцата сума е 113, 22 лева. Обезщетението е изчислено съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ и по създадения от чл. 177, ал. 1 от КТ ред за изчисляване. С оглед заключението на ВЛ и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът уважава този иск до размера, посочен от ищцата – 100, 41 лева. По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ: Видно от цитираната разпоредба, при прекратяване на ТПО, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. Видно от заповедта за прекратяване на ТПО на ищцата, това обезщетение следва да бъде в размер на шест брутни месечни възнаграждения. Видно от заключението на вещото лице, дължимата на това основание сума е 4 981, 20 лева. Същата съвпада с претенцията на ищцата. По делото не се представиха доказателства от ответника, че дължимото обезщетение на ищцата е било заплатено, поради което съдът счита, че искът е основателен и доказан. Ето защо съдът уважава иска изцяло. Що се отнася до иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, съдът счита, че е неоснователен. Вземането по чл. 222, ал. 1 от КТ е изискуемо от деня, в който работникът или служителят е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на прекратяване на трудовото правоотношение, но тъй като вземането по чл. 222, ал. 3 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение на закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът. Тъй като по делото не се представиха конкретни доказателства М. да е отправила покана до “Пластмасови изделия” АД – гр. Средец за изплащане на дължимото й обезщетение, съдът счита, че лихвата следва да се начисли от предявяване на исковата молба в съда. Ето защо, искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна и направените разноски /по представен договор за правна помощ и вносна бележка във връзка с исканото обезпечение/, съразмерно с уважената част от исковете, а именно 963 лева. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 320, 15 лева, както и да заплати по сметката на РС – Средец 120 лева – възнаграждение за вещо лице. Така мотивиран, съдът