Решение № 78 от 10.2.2014 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 2120/2013 г.

Р Е Ш Е Н И Е №........ гр.Казанлък, 10.02.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА при секретаря................Х.К.……...…......................................като разгледа докладваното от съдията.........................................гр.дело № 2120 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Предявените искове са за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Ищецът твърди, че работил по трудово правоотношение в ответното дружество първоначално на длъжност „сътрудник охрана”, а от 2007 год. на длъжност „направление охрана и сигурност”.На 14.07.2013 год. /неделя/ получил силни болки в кръста, трудно седял и се придвижвал. Рано сутринта на 15.07.2013 год. отишъл до кабинета на личния си лекар, който го прегледал и му назначил лечение. Следвало да представи здравна книжка и картон във връзка с издаване на болничен лист, но установил, че са в бюрото му в „ПРО” ЕАД клон Павел Баня. Тъй като бил затруднен да шофира, приятел го закарал с личния му автомобил до местоработата в гр.Павел Баня. Взел документите си и поради отсъствие на служителката в служба „Човешки ресурси” не успял да я уведоми, че е в болнични, но уведомил за заболяването си управителя на клона и на 16.07.2013 год. му изпратил по куриер на фирма „ Еконт ” болничния лист №145/15.07.2013 год. На 30.07.2013 год. болничните му били продължени от ЛКК до 17.08.2013 г. с болничен лист, който изпратил по куриер до работодателя. При проверка на банковата си сметка на 06.08.2013 год. установил, че ответникът му привел средства в по-голям размер от получаваното месечно трудово възнаграждение. Обадил се до служителка в отдел „ТРЗ- касиер” констатацията, но бил уведомен от нея, че сумата е по-голяма, тъй като е „съкратен” от работа и е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Твърди, че не ответникът не го уведомил за прекратяването и не му е връчена заповед за уволнение. При проверка в ТД на НАП гр.Пловдив, офис Стара Загора получил информация, че е постъпило уведомление за прекратяване на трудовия му договор с ”ПРО” ЕАД клон Павел баня, считано от 16.07.2013 год. Спомнил си, че на 16.07.2013 год. му се обадили по личния телефон от куриерска служба СПИДИ и го уведомили, че има пратка за него, но тъй като бил в медицинска служба ги информирал, че ще ги посети в удобен момент за да си получи пратката. На следващия ден след справка в куриерската служба му казали, че подателят „ПРО” ЕАД клон Павел Баня с подател Л.П.Р.- гл.счетоводител поискала връщането на пратката. Подал жалба до ДИТ гр.Стара Загора и след извършената проверка го уведомили, че бил запознат със съдържанието на предизвестие от 15.07.2013 г., уведомление от 15.07.2013 г и заповед №621/15.07.2013 г., заедно с декларация №434/15.07.2013 г., но отказал да ги получи, за което бил съставен протокол от 15.07.2013 г. подписан от директора и 6 свидетели между 8.30 и 9.00 часа. Счита заповед №621/15.07.2013 год. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 16.07.2013 г. на основание чл.328 ал.1 т.2, предл. второ от КТ за неправилна. Посоченото в заповедта основание означавало намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Работодателят се позовавал на утвърдено щатно разписание от 01.04.2013 год., но след повече от 3 месеца и половина неясно защо точно на 15.07.2013 год. решил да прекрати трудовият му договор от 16.07.2013 год. С посоченото основание за уволнението работодателят упражнявал своето право за еднократно прекратяване на трудовия договор с работник или служител, но редът за упражняване на това право била изрично определен в закона-„отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя”, каквото предизвестяване не му било отправено. Счита, че с това си действие ответникът нарушил предоставените от закона на работника или служителя права, което било съществено нарушение на закона и се явявало основание за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му. Признава, че работодателят му заплатил обезщетение за неспазения срок на предизвестие, но срокът бил едномесечен. Работодателят издал заповедта и в нарушение на чл.333 ал.1 т.4 от КТ без да е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението от 16.07.2013 г. макар, че на 15.07.2013 г. го уведомил за болнични. С това си действие работодателят осъществил съществено нарушение на закона, което било основание за признаване уволнението за незаконно и отмяната му. Моли съда да постанови решение, с което да с което да признае уволнението му със заповед №621/15.07.2013 г. за незаконно и да го отмени, да бъде възстановен на предишната работа “ръководител направление охрана и сигурност”, ответникът да бъде осъден да му заплати 3000 лв. обезщетение за оставане без работа за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на предишната работа, в размер на шест брутни трудови възнаграждения, изчислени на база последното получено БТВ, намалени с полученото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски. В писмения отговор, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете и изложените обстоятелства. Не оспорва, че ищецът и бил служител на „ПРО" ЕАД, клон Павел Баня на длъжност „Ръководител направление Охрана и сигурност” въз основа на трудов договор №391/04.07.2006г. и допълнителни споразумения. Бил освободен от длъжност със заповед №621/15.07.2013г. при отказ да я получи на 15.07.2013 г., удостоверен от Л.Р.П., П.Х. и В.И.. Твърди, че при уволнението са спазени процедурните правила на КТ. С актове на Прокуриста на „ПРО” ЕАД и Директора на „ПРО” ЕАД клон Павел Баня било утвърдено разписание на длъжностите в клона в сила от 01.04.2013г., съобразно които нямало длъжност „Ръководител направление Охрана и сигурност”. В изпълнение на утвърденото длъжностно разписание в сила от 01.04.2013г. на ищеца било връчено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ във вр. с чл. 326, ал.2 от КТ Предизвестие №432/15.07.2013г. при отказ за получаване удостоверен от Л.Р.П., П. Х. и В.И.. Заповед №621/15.07.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца била връчена при отказ за получаване на 15.07.2013г., удостоверен от Л.Р.П., П. Х. и В.И.. Твърди, че при постъпване на работа в клона през 2006 г. ищецът декларирал, че при промяна на обстоятелствата и поява на заболяване се задължава да уведоми работодателя. На 29.05.2013 г. той декларира липсата на заболявания и до момента на връчване на предизвестието не е декларирал заболявания. Твърди, че на 15.07.2013г. ищецът пристигнал към 07.56 ч. на работното си място в БХ Павел Баня, ул. „Освобождение” №1 и във връзка с утвърденото щатно разписание директорът го повикал в кабинета си към 09.00 ч. за да му връчи предизвестие изх. №432/15.07.2013г., Уведомление №433/15.07.2013г., декларация №434/15.07.2013г. и заповед №621/15.07.2013г. След запознаване със съдържанието на документите и връчването им от директора ищецът не ги подписал като заявил, че е съгласен, но трябва да си вземе очилата и към 09.08 часа напуснал работното си място. Оспорва като неверни твърдения на ищеца относно фактите и обстоятелствата, случили се на 15.07.2013г., че не му била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и че не му било отправено писмено предизвестие. Оспорва като незаконосъобразно и неточно становището на ищеца за нарушаване на чл.333 ал.1 т.4 от КТ предвид декларираното от него, че не страда от заболявания, а представил документи и декларация, указващи наличие на заболяване след вземане на решение за издаване за заповедта за уволнение и връчването й. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: Не е спорно обстоятелството, че ищецът е работил по трудов договор №391/04.07.2006г. с ответника „ПРО” ЕАД, клон Павел Баня на длъжността ”Ръководител направление „Охрана и сигурност””. Със заповед №621/15.07.2013 г., считано от 16.07.2013 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2, предл.второ от КТ поради „съкращаване в щата, съгласно утвърдено щатно разписание на длъжностите от 01.04.2013 г.”. В заповедта е отбелязано, че е връчена при условията на отказ на Ф.Б. да я получи, удостоверено с подписите на три лица- Л.П., В.И. и П.Х., със мотиви, че „на 15.07.2013 г. в 9 часа на лицето Б. е връчена от директора предизвестие, декларация и заповед №621/15.06.2013 г., но той не се подписал и казал, че отива да си вземе очилата и повече не се върнал”. От ксерокопие на болничен лист №4190010/145 от 15.07.2013 г. се установява, че на ищеца Ф.И.Б. е разрешен от 15.07.2013 г. до 22.07.2013 г. вкл. четиринадесет дни отпуск поради временна неработоспособност, видно от представения амбулаторен лист №002606/15.07.2013 г., издаден от д-р Л.Д. –ОПЛ медицинският преглед е извършен на 15.07.2013 г. в 10.21 часа. По делото са представени предизвестие №432/15.07.2013 г. и уведомление №433/15.07.2014 г. с вписано изявление за връчване при условията на отказ, удостоверено с подписите на три лица- Л.П., В.И. и П. Х.. Представен е протокол, съставен и подписан от директора Х. Ч. и преподписан от лицата Л.П., В.И., П. Х., Д.Д., Х.К. и Е.Г. като свидетели. Приети по делото са 3 бр. докладни записки от 15.07.2013 г., изготвени от Д.Д., Х.К. и Е.Г., които съдържат идентични изявления. По делото е прието за безспорно в отношенията на страните, че ищецът Ф.Б. е влязъл в сградата на „ПРО” ЕАД клон Павел Баня на 15.07.2013 г. около 7.55 часа и напуснал същата малко след в 9.00 часа, качвайки се на личния си автомобил и вдигайки бариерата с притежаваното от него дистанционно. В показанията на св.Б. Д. сочи, че на 15.07.2013г. рано сутринта ищецът го помолил да го придружи до гр.Павел Баня, тъй като „си секнал кръста” и трудно можел да кара в това състояние. Закарал до бариерата на „ПРО” ЕАД в гр.Павел баня. Когато си тръгнали ищецът бил ядосан, че директорът не му разрешил да отиде на лекар, защото имало работа. Съгласно показанията на св.Л.Р.П., около 9.00 часа на 15.07.2013 г. по нареждане на директора била в стаята на секретарката. Вратата към кабинета била полуотворена, видяла, че ищецът седи на масата, чула директорът да му обяснява, че имало „съкращение на служба „охрана”, на охранителите и на ръководителите” и му предложил да се запознае с предизвестието, а ищецът поискал да си вземе очилата от кабинета си, защото не виждал. Според свидетеля директорът запознал ищеца съдържанието на предизвестието /”… Вратата към кабинета беше полуотворена и видях странично, че г-н Б. седи там на масата….Обясних, че г-н Ч. му предлага предизвестие. Това го чух, защото вратата беше отворена и му каза: „Ето документите, да се запознаеш.”.. Чух, че директора каза на Б.: „Виж документите в папката”…. Чух като каза: „Ето документите – предизвестие, заповед за уволнение, ето запознай се с тях.”….. Тогава Б. каза нещо от рода, че няма проблем, но нека да отиде да си вземе очилата от неговата стая, защото не виждал и чух, че излезе от вътрешната врата на кабинета…. Стояхме в кабинета, защото директорът каза да чакаме там. Сутринта няколко пъти ходя при секретарката на директора по друг повод, но секретарката ме извика и ми каза да се явя и да стоя там в кабинета, ако се наложи да сме свидетели.” /. Ищецът излязъл от кабинета на директора, а след 5-10 минути директорът влязъл в стаята на секретарката и попитал дали ищецът не е влизал. От стаята видяла, че директорът и ищецът разговаряли на паркинга, че последният се качил на джипа си, изфорсирал го и излязъл през бариерата. В стаята на секретарката присъствали още двама служители, които се подписали като свидетели /”…Има две врати за кабинета на директора. Едната е от секретарската стая, а другата е от коридора, директно за кабинета. Не съм гледала минутите. Не беше половин час, възможно е да е било и 5 и 10 минути, след като Б. излезе, Ч. дойде при нас и попита, дали Б. не е влизал. След като се върна Ч. каза: „Видяхте ли, че Б. избяга?” След това дойде и каза на нас свидетелите: „Дайте да запишем какво стана.” Описахме ситуацията и се подписахме тримата свидетели. Мисля, че Ч. сам се върна от паркинга. Не мога да кажа в колко часа приключихме оформянето на документа..”/. Свидетелката сочи, че същия ден директорът изпратил на ищеца писмо в което му поискал обяснения „защо не е изпълнил заповедта му да се върне в кабинета, а форсирал колата и излязъл от бариерата без негово позволение.” Писмото се върнало като невръчено. В показанията си св.П. В. Х. сочи, че 15.07.2013г. към 8.40 ч. била повикана от секретарката. Явила в стаята й. Там били Л.Р. и В.И.. Седнали на канапето като вратата към кабинета на директора била леко открехната /около четири пръста/ и нищо не се виждало, но чули ищецът да казва на директора, че отива да си вземе очилата /”… Освен за очилата, друго не съм чула… В дирекцията какво е връчено на Б., не съм видяла. Ние стояхме и чакахме в секретарската стая…”/. Директорът отишъл да търси ищеца и след като се върнал каза, че той едва „не го е смазал” на паркинга на комплекса, пред главния вход. Съгласно показанията на свидетелката „ прозорецът на стаята на секретарката е от към дясната страна от паркинга и оттам не се вижда паркинга”. Изчакали около половин час за да се върне Б., но тъй като той не се явил, се върнали на работните си места. Била извикана отново при секретарката. Когато се върнала, текста върху документите бил написан и само се подписала. Положила подписа си под №3 в заповедта и в предизвестието за това, че ищецът не се явил за да ги подпише/”… Подписах като свидетел №3 за това, че Б. не се е явил за подписване на документи за освобождаване от работа. Документът подписах след като бях се върнала на работното си място и бях извикана да се върна отново. Мисля, че трябваше да се подпиша върху заповед за прекратяване на трудово правоотношение и мисля, че бяха три документа, но другите не се сещам. Подписах се върху трита документа… Не знам кой е написал изявлението под което се подписах. Когато се върнах, текста беше написан, ние само се подписахме... Когато ме извикаха да подпиша бях сама..”/.. От показанията на св.Х.Г.К. и св.Д.М.Д. се установява, че ищецът и директорът Ч. разговаряли на паркинга, след което ищецът тръгнал с автомобила си. Свидетелите сочат, че ищецът не е форсирал автомобила. По нареждане на директора, заедно с третия си колегата охранител се явили в кабинета му като по негови и на Л.Р.П. напътствия, диктовка и указания написали докладни записки /”…. г-н Б. се върна и слезе по стълбите и качи се в автомобила си. Той тръгна да излиза с джипа. Г-н Ч. слезе по стълбите и ми забрани да вдигам бариерата. Б. спря джипа. Двамата с директора започнаха разговор, аз тръгнах към дежурната стая. В следващия момент видях, че бариерата е вдигната, а Б. е напуснал паркинга. Чух само като директора казваше: „Б., Б..” Когато директора извика, Б. се върна с колата една две клетки назад в паркинга, за да водят разговор с г-н Ч.. Б. не бързаше да тръгва от паркинга. Той разлистваше някакви документи..След като Б. напусна паркинга, директорът ме погледна въпросително и с жест ме попита дали съм вдигнал бариерата, а аз му отговорих, че дистанционното е в мен и не съм вдигал бариерата…Нареди на мен и двамата колеги да се явим в кабинета му. Веднага тръгнахме към кабинета. Разстоянието от дежурната стая до кабинета на директора е около 15 метра. Влезнахме в кабинета на директора през кабинета на секретарката. В кабинета на секретарката бяха секретарката, г-жа Л.Р. и г-н директора. Директорът ни каза да напишем докладна записка за случая, за ситуацията, която се е случила с г-н Б.. Общо писахме всички. Обсъждахме го всички и директорът ни диктува какво да запишем в докладната... Не си спомням кой го каза…” св. Хр.К.; „..Видях Б. да си тръгва. Излезна от комплекса, каза: „довиждане” и г-н Ч. излезна след него и нещо си говориха двамата. Г-н Ч. отиде към Б., аз се върнах към видео-наблюдението. Не съм чул разговорът им. Чух, че се вдига бариерата. Б. излезе, а Ч. пита кой отвори. Там бяхме тримата колеги. Ч. влезна в комплекса и каза да отидем в кабинета му, да напишем какво е станало. В кабинета му отидохме тримата колеги – аз, Х. и Е..… В кабинета на секретарката беше само тя, а в кабинета на Ч. беше той и г-жа Р.. Дадоха ни по един лист и ни казаха да пишем, какво е станало. Ние не знаехме какво трябва да пишем, г-н Ч. и г-жа Р. ни насочваха. Казваха ни какво трябва да се напише. Написахме и излязохме. В кабинета на секретарката нямаше никой...Б. не изфорсира автомобила. Написах това, което съм написал, защото така ни беше казал г-н Ч. и г-жа Р.. Това което съм записал в докладната записка не е вярно. В частта, че г-н Б. е напуснал района е вярно, а в останалата част, че е изфорсирал и за здравословното му състояние, не е вярно. Не знаех какво е здравословното състояние на Б.…”св.Д.Д./. Свидетелят Хр.К. сочи, че работодателят знаел, че ищецът е в болнични. /”… Като говорихме по докладната записка споменаха, че г-н Б. е в болнични …”/. Като свидетел е разпитан Х.Г. Ч., който сочи, че до 31.07.2013 г. бил директор на „ПРО” ЕАД клон Павел Баня. На 15.07.2013 г. около 8.00 часа се обадил по служебния телефон на ищеца и го поканил в кабинета си, като преди това поканил Л.Р.П. и П. В. Х.. Ищецът минал през директния вход на кабинета му. Вратата към секретарката била отворена и свидетелите чакали. Обяснил му причината поради които го извикал и му предоставил документите за да се запознае и да ги подпише-заповед за прекратяване на трудово правоотношение, предизвестие. Ищецът го помолил да отиде до стаята, за да си вземе очилата, за да може да прочете и да ги подпише. Излязъл и не се върнал. След 3-4 минути отишъл до кабинета му, но него го нямало. Върнал се в кабинета си и видял ищецът да тича към автомобила си с куфар. Свидетелят сочи, че излязъл пред входа на комплекса, разпоредил на охраната да не вдигат бариерата, спрял ищеца, разпоредил му да паркира автомобила и да се върне. Ищецът изфорсирал и вдигнал бариерата. Свидетелите, които поканил в кабинета си чули всичко и ги помолил да подпишат документите като свидетели. Извикал след това и охраната да напишат докладни за случилото се. На следващия ден разбрал, че ищецът бил болен. Обжалвал издаденият на ищеца болничен лист. Съдът не кредитира показанията на св.Г.Ч., тъй като намира свидетеля за заинтересован от изхода на делото и с оглед на чл.172 от ГПК приема, че показанията му обслужват каузата на ответника, тъй като същият е бил законен представител на работодателя и е в отношения с дружеството. От протокол №24/19.08.2013 г. на ОЛКК в състав: председател д-р Л.Новачкова и членове: д-р Д.Д. и д-р Ц.Т. е видно, че болничен лист №4190010, серия А- 2012 г. е признат, с решение на ОЛКК №878/19.08.2013 г. на основание чл.13 ал.4 от НМЕ, като състоянието е обусловило временна неработоспособност, която правилно е определена по размер. Съгласно длъжностно щатно разписание на „ПРО” ЕАД Клон Павел Баня, утвърдено от Х. Р.- Прокурист на „ПРО” ЕАД гр.София и поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати /утвърдено и съгласувано с прокуриста /, и двете в сила от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. средно списъчният състав на работещите в клона за годината е 236 бр. при обща численост на персонала 246 ½ бр., от които: 204 бр. постоянен персонал и 42 ½ бр. сезонен персонал в т.ч. за структурно звено АУП- 12 бр., от които 1 бр. за длъжността „ръководител направление охрана и сигурност” заета от Ф.И.Б.. Видно от длъжностно щатно разписание на „ПРО” ЕАД Клон Павел Баня, утвърдено от Х. Р.- Прокурист на „ПРО” ЕАД гр.София и поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати /утвърдено и съгласувано с прокуриста /, и двете в сила от 01.04.2013 г. до 31.12.2013 г. средно списъчният състав на предприятието е 233 бр. при обща численост на персонала 243 ½ бр., от които: 201 бр. постоянен персонал и 42 ½ бр. сезонен персонал в т.ч. за структурно звено АУП- 11 бр., като в поименното щатно разписание на длъжностите в АУП под №11 фигурира Ф.И.Б. на длъжността „ръководител направление охрана”. От длъжностно щатно разписание на „ПРО” ЕАД Клон Павел Баня, утвърдено от Х. Р.- Прокурист на „ПРО” ЕАД гр.София, в сила от 01.08.2013 г. до 31.12.2013 г. и поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати, /утвърдено и съгласувано с прокуриста /, в сила от 01.08.2013 г. до 30.09.2013 г. средно списъчният състав на предприятието е 225 бр. при обща численост на персонала 235 ½ бр., от които: 193 бр. постоянен персонал и 42 ½ бр. сезонен персонал в т.ч. за структурно звено АУП- 11 бр., като в поименното щатно разписание на длъжностите в АУП не фигурира длъжността „ръководител направление охрана”. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по КТ е в размер на 1356.30 лв.. Обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за шест месеца оставане без работа е в размер на 8137.80 лв. Изплатеното на ищеца обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие е 1356.30 лв. От удостоверение №6/22.01.2014 г. на „ ВиК ” ЕООД е видно, че за м.11.2013 и м.12.2013 г. ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 2305.44 лв. По делото е представено искане за писмени обяснения №435/15.07.2013 г., изпратено с писма чрез куриерска фирма „ Спиди ” се установява, че работодателят поискал от ищеца писмени обяснения за „самоволно напускане на работното място” и „отказ за изпълнение на разпорежданията му”. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Първият предявен иск е за отмяна на уволнението, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Искът е с конститутивен характер и доказателствената тежест за установяване законността на уволнението е на работодателя. Съдебната практика приема, че с иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право и ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. С оглед диспозитивното начало, визирано в чл.6 ал.2 от ГПК съдът не може да основе решението си на факти, опорочаващи, отлагащи или погасяващи оспорваното потестативно право, които не са посочени от ищеца в исковата молба / решение №149/13.06.2012 г. по гр.д.№475/2011 г. на ВКС, І V г.о., решение №665/01.11.2010 г. по гр.д.№ 242/2009 г. на ВКС, І V г.о., решение №555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по чл.290 от ГПК/. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед №621/15.07.2013 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 16.07.2013 г. На 15.07.2013 г. в 10.11 часа на ищеца е издаден болничен лист, съгласно който от 15.07.2013 г. до 22.07.2013 г. му е разрешен отпуск поради временна неработоспособност. На 15.07.2013 г. са издадени предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и процесната заповед, които според начина на оформянето са били връчени на ищеца в предприятието на ответника при отказ за получаване, удостоверени с подписи на свидетели. Ищецът оспорва запознаването и връчването на документите, поради което и основният спор между страните се свежда до връчването предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и ползва ли се ищецът от закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ, Закрилата по чл.333 от КТ е „предварителна” и изрично в чл.333 ал.7 от КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя. В хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие правото му се счита упражнено и поражда действие с достигането на писменото му изявление за това до работника и към момента на връчването следва да се прецени дали закрилата е преодоляна- арг.чл.333 ал.7 вр. с чл.335 от КТ / в т.см. Решение №84/28.02.2011 г. по гр.д.№788/2010 г. на ВКС, III г.о./. С разпоредбата на чл.128а, ал.3 от КТ е вменено задължението на работодателя да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение на каквото и да е от основанията, предвидени в КТ. Кодексът на труда не съдържа обща или пълна уредба на връчване на заповедта за прекратяване, като единствено в хипотезата на дисциплинарното уволнение в чл.195 ал.2 от КТ, е регламентирано задължението на работодателя да връчи заповедта за дисциплинарно наказание лично на работника срещу подпис, а при невъзможност да му я връчи лично предписва да я изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка. В практиката се е наложил като друг начин на връчване на заповедта за уволнение- при условията на отказ. Следователно в хипотезите на едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателя и при дисциплинарното уволнение връчването на заповедта има за цел узнаване от работника /служителя/ факта на уволнението, основанието на което е извършено и момента на прекратяване на трудовия договор. При връчване на заповедта за уволнение или на друг документ, удостоверяващ прекратяването на трудовото правоотношение, при отказ на работника /служителя/ да ги получи, работодателят за да упражни валидно потестативното си право е длъжен да доведе до знанието на работника съдържанието на заповедта т.е. волеизявлението си за прекратяване и основанието за това. Тежестта на доказване връчването на заповедта за уволнение респ.на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, както и със запознаване на работника със съдържанието им е на работодателя. В настоящия случай не може да се приеме, че ответникът е надлежно връчил на ищеца процесната заповед за уволнение. От начина на оформянето на отказа, както и от събраните в тази връзка гласни доказателства не може да се направи категоричен извод, че волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнало до ищеца на датата и часа, отразени в нея. Съдът не кредитира показанията на св.Георги Ч., тъй като намира свидетеля за заинтересован от изхода на делото и с оглед на чл.172 от ГПК приема, че показанията му обслужват каузата на ответника. Всеки свидетел пресъздава различна фактическа обстановка, като показанията на св.Л.П. и св.П.Х. кореспондират помежду си единствено досежно обстоятелството, че ищецът е бил при директора, напуснал е кабинета му /за да си вземе очилата/ и не се е върнал. Освен това показанията на св.Л.П. са противоречиви както по същността си, така с показанията на св.Л.Х. както за случващото се в кабинета на директора, така и за останалите обстоятелства в т.ч. оформяне на „отказът”. Свидетелката П. чула директора да запознава ищеца със съдържанието на предизвестието, тъй като врата била „полуотворена” и „отворена”, а свидетелката Х. свидетелства, че вратата била „леко открехната” и нищо не се чувало, не се виждало, а и двете са били седнали на дивана в съседната стая на секретарката. Следователно и двете свидетелки не са били в кабинета на директора, не са очевидци на разговора между ищеца и на Г.Ч.-законен представител на работодателя, не са видели папката и съдържащите се в нея документи, за които свидетелстват, че са връчени на ищеца при отказ. Освен това, показанията на свидетелите противоречат и със съдържанието на протокола, който са подписали. Според протокола от 15.07.2013 г. всички свидетели са подписали документите между 9 ч. и 9.15 часа, а от показанията им се установява, че това е станало много по-късно и то по различно време, а св.Д. и св.К. не са присъствали при „отказът”. Съдът приема, че ответникът не доказа при условията на главно доказване, че на 15.07.2013 г. е запознал ищеца със съдържанието на заповедта и предизвестието за прекратяването на трудово правоотношение поради съкращаване на щата, но той е отказал да ги получи. Доказателствата и поведението на работодателят сочат, че е бил уведомен, че ищецът е със здравословен проблем и предстоят болнични от 15.07.2013 г., но считано от 16.07.2013 г. той прекратил трудовото правоотношение. От разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ следва, че в случаите по чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Въпреки указаната доказателствена тежест ответникът не представи доказателства, че е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда. Нормата на чл.344 ал.1 т.4 от КТ е императивна и неизпълнението на предпоставката и обуславя незаконосъобразността на уволнението, само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество / арг.чл.344 ал.3 от КТ/. Предвид гореизложеното уволнението на ищеца със заповед № съда да постанови решение, с което да с което да признае уволнението му със заповед №621/15.07.2013 г. е незаконно и следва да бъде отменено. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ: Този иск е акцесорен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Уважаването на главния иск поражда за работника субективно право да претендира възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. По изложените по-горе съображения съдът приема, че уволнението е незаконно и следва да се отмени поради което и настоящия иск като основателен и доказан следва да бъде уважен. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа “ ръководител направление охрана и сигурност”. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ: Нормата на чл.225, ал.1 от КТ урежда правото на работника при незаконно уволнение да получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2 от КТ, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. По делото не се спори, а и направената в съдебно заседание на 20.01.2014 г. констатация на трудова книжка на ищеца се установява че за периода 16.07.2013 г.- 03.11.2013 г. той не е започнал нова работа, както и че от 04.11.2013 г. и към 20.01.2014 г. работил по трудово правоотношение с „В и К” ЕООД. Следователно размерът на вредата подлежаща на обезщетение от работодателя се измерва с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, но за не повече от шест месеца. Работодателят дължи обезщетение за цялото време, през което работникът е останал без работа и за което е налице причинна връзка между уволнението и оставането без работа, респ. дължи разликата в трудовото възнаграждение, ако работникът е започнал по-нископлатена работа. От заключението на съдебно счетоводната експертиза, неоспорена се установи, че обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за оставане шест месеца без работа е 8137.80 лв. Тази сума следва да бъде намалена с полученото от ищеца, през периода 04.10.2013 г. - 31.12.2013 г. трудово възнаграждение от „ ВиК ” ЕООД в размер на 2305.44 лв. /удостоверение №6/22.01.2014 г./. Ето защо и предвид гореизложеното работодателят дължимото се на обезщетение по чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ е в размер на 5832.36 лв. Ищецът претендира обезщетение в размер на 3000 лв., поради което искът следва да бъде уважен в този размер, защото съдът не може да присъди повече, от колкото е поискано. По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение: Разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата визира правото на адвоката на възнаграждение за своя труд, размерът на което се определя в договор между него и клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид правна помощ. Приложима относно размера на адвокатското възнаграждение по трудови дела е специалната разпоредба на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималното възнаграждение за защита по трудови дела с материален интерес е 150 лв. / Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. В настоящия случай договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 06.10.2013 г. е 650 лв. при три иска, единият с материален интерес. Ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА - арг.чл.78 ал.5 от ГПК. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съдът като взе предвид предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, минималната работна заплата, която е била 310 лв., активното процесуалното поведение на пълномощника на ищеца и насрещното оспорване от ответната страна, счита че размерът на адвокатското възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и в този смисъл не се явява прекомерно и няма основание за неговото намаляване. Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца 650 лв. съдебни разноски. Ответникът следва да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 30 лв. държавна такса по иска за отмяна на уволнение, 30 лв. държавна такса по иска за възстановяване на работа, 120 лв. държавна такса за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, както и 110 лв. разноски за експертиза. Водим от гореизложеното съдът