Решение № 2308 от 12.5.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ) и е образувано по жалба на “МАРВИК 65“ ЕООД, с ЕИК 202851350, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. Г, ет. 4, представлявано от Управителя М. П., съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, чрез адв. П. З., против Задължителни предписания на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Благоевград, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2449923 от 19.12.2024 г., съставен от Л. А. Д., инспектор и А. Л. А. – Чисандина, Началник отдел „АИПО“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, като за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ на „МАРВИК 65“ ЕООД в качеството на дружеството на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е предписано да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Декември 2023 г. на работника (служителя) Р. Н. К. и В. И. Ш. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 10.01.2025 г. (т. 1); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Януари 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 10.01.2025 г. (т. 2); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Февруари 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 10.01.2025 г. (т. 3); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Март 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 24.01.2025 г. (т. 4); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Април 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 24.01.2025 г. (т. 5); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Май 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 31.01.2025 г. (т. 6); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Юни 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 31.01.2025 г. (т. 7). В жалбата се твърди, че дадените предписания са издадени от некомпетентен орган, при неспазване на установената писмена форма и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочи се, че в конкретния случай не е съобразена разпоредбата на чл. 124 от КТ, не е изследвано обстоятелството каква е в действителност извършената от Р. Н. К. работа. Сочи се, също така, че не е изяснен размерът на задълженията на работодателя, не са обсъдени писмените доказателства, отразяващи уговореното трудово възнаграждение, каква част от него е изплатено и извършени ли са плащания за съответните месеци. Твърди се, че в конкретния случай на Р. Н. К. са изплатени всички дължими възнаграждения за процесните периоди. Излагат се съображения, че в конкретния случай за същите нарушения, установени по време на същата проверка, са били издадени Предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2428299 от 09.08.2024 г., които са отменени, с оглед на което се твърди нарушение на принципа „ne bis in idem” („не два пъти за едно и също нещо“). Сочи се и нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган е издал оспорения административен акт, без да са изяснени относимите факти и обстоятелства, както и без да са събрани всички относими доказателства. Иска се от съда да отмени оспорените Предписания, съответно да прогласи нищожността на същите. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорените предписания. Сочи се, че между същите страни и същите фактически условия е било образувано адм.д. № 1149/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, приключило с протоколно определение № 3607/11.11.2024 г., влязло в законна сила и доколкото се касае за едни и същи фактически установявания, по отношение на които е налице влязло в сила съдебно определение, е недопустимо повторно да се обосновава последващ административен акт, какъвто се явява процесният Протокол и то при липса на възобновено административно производство. В този смисъл издаденият повторно акт при обективна и субективна търждественост не следва да поражда правни последици. Двата акта са издадени при едни и същи фактически установявания, но при посочване на различни правни основания. С повторно издадения акт в едно приключило административно производство административният орган е пререшил вече разрешения със сила на присъдено нещо спор. Твърди се, също така, че в производството по делото безспорно е установено, че работодателят е изпълнил задълженията си за изплащане на дължимото трудово възнаграждение, че самият служител Р. Н. К. заявява, че й е било изплащано полагащото й се трудово възнаграждение ежемесечно на ръка, както и, че същата сама е вземала суми от касата в обекта на оспорващото дружество, в който е работила. В този смисъл и предвид многобройните сигнали срещу различни работодатели, подавани от същото лице, се твърди злоупотреба с право в конкретния случай. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Благоевград, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт, а именно, че оспорените Предписания са издадени от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, както и, че въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че за периода от м.12.2023 г. до м.06.2024 г. работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, съгласно която работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Сочи се, че както в административното, така и в съдебното производство не са представени каквито и да било доказателства, удостоверяващи изплащане на уговореното между страните по трудовото правоотношение трудово възнаграждение за периода от м.12.2023 г. до м.06.2024 г. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Въз основа на анализа на същите, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство по издаване на оспорените предписания е инициирано по сигнал на Р. Н. К. до Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград (л. 48 от делото), в който същата е посочила, че оспорващото дружество като неин работодател не й е изплатило дължимото трудово възнаграждение за отработените от същата часове извънреден труд. Видно от трудов договор № 04/25.12.2023 г. (л. 50 от делото) Р. Н. К. е назначена да изпълнява длъжността „Барман“ с място на работа [населено място], [улица], считано от горепосочената дата – 25.12.2023 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 200.00 лева и работно време 2 часа, като съгласно сключения трудов договор нормалната продължителност на трудовата заетост е 10 часа седмично, на смени, съобразно индивидуален месечен работен график и работното време се изчислява сумирано месечно според чл. 142, ал. 2 от КТ. На 10.06.2024 г. Р. Н. К. е подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение до Управителя на „МАРВИК 65“ ЕООД (л. 49 от делото). Със Заповед № 01/11.07.2024 г. (л. 51 от делото) е прекратено трудовото правоотношение на Р. Н. К. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 11.07.2024 г., в която с подписи на страните е удостоверено получаване на дължимото трудово възнаграждение за м.07.2024 г. Като доказателства по делото са приети разплащателни ведомости за изплащане на трудови възнаграждения в дружеството за периода от месец декември 2023 г. до м. юни 2024 г. (л. 75 – л. 85 от делото), видно от които срещу името на Р. Н. К. няма положени подписи във ведомостите за получени трудови възнаграждения за посочените месеци. На 23.07.2024 г. е извършена проверка по работни места в магазин за форнети „MARIOS COFFE BREAK“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „МАРВИК 65“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. Г, ет. 4, с ЕИК 202851350, управлявано и представлявано от М. В. П.. По реда на чл. 45, ал. 1 от АПК с Призовка изх. № 2428299/23.07.2024 г. дружеството е призовано в Дирекция „Инспекция по труда“ -Благоевград за извършване на проверка по документи. Част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на дружеството, свързана с осигурените здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения е представена в ДИТ на 26.07.2024 г. На 09.08.2024 г. е извършена проверка по документи за спазване на разпоредбите на трудовото законодателство по отношение на оспорващото дружество. Резултатите от извършената проверка на 23.07.2024 г. по работни места и на 09.08.2024 г. по документи са обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2428299 от 09.08.2024 г. по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, съставен от Л. А. Д., инспектор и М. К. Ц., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград (л. 40 – л. 42 от делото). В хода на извършената проверка е установено, че за периоди от м.12.2023 г. до м.06.2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. (описана в разплащателните ведомости за съответните периоди) е начислено трудово възнаграждение, като в разплащателните ведомости липсва личният подпис на работника (служителя), с който да е удостоверила, че е изплатено дължимото трудово възнаграждение. Липсват и други писмени документи, касаещи изплащането на трудовото възнаграждение, а именно банкови извлечения, разходен касов ордер и други, нито са направени възражения в смисъл, че такива съществуват. От трудовия договор № 04/2023 г. от 25.12.2023 г., сключен между Р. Н. К. и „МАРВИК 65“ ЕООД, се установява, че в чл. 2, ал. 2 е определено: „Трудовото възнаграждение се плаща до края на месеца, следващ месеца за който се отнася“. Предвид гореизложеното е установено, че „МАРВИК 65“ ЕООД в качеството си на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е изпълнил задължението си да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за периодите от м.12.2023 г. до м.06.2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. (за м.12.2023 г. нарушението е установено и по отношение на служителя В. И. Ш.), с което е нарушен чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с процесния протокол са дадени задължителни предписания на оспорващото дружество в качеството му на работодател, формулирани в т. 1 – т. 7 и с определен срок на изпълнение. Предписанията са оспорени от „МАРВИК 65“ ЕООД по съдебен ред, във връзка с което е образувано адм.д. № 1149/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. По адм.д. № 1149/2024 г. е представен Протокол от 05.11.2024 г. за отмяна на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2428299 от 09.08.2024 г., съставен от Л. Д., инспектор в Отдел „БТКД“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград (л. 43 от делото), с който на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменен Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2428299 от 09.08.2024 г. на „МАРВИК 65“ ЕООД като издаден в противоречие с установените производствени правила, довело до некоректно изясняване на всички правнорелевантни факти. Като мотив в протокола за отмяна е посочено, че посочената правна норма, послужила като основание за издаване на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2428299 от 09.08.2024 г. – чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, не съответства на съдържанието на дадените 7 бр. задължителни предписания, доколкото наложените ПАМ се отнасят до изплащане на неизплатени трудови възнаграждения, след като е налице прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Р. Н. К.. С протоколно определение № 3607/11.11.2024 г., постановено по адм.д. № 1149/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, поради оттегляне на оспорения административен акт на основание чл. 159, т. 3 във връзка с чл. 156, ал. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на „МАРВИК 65“ ЕООД, представлявано от М. П., ЕИК 202851350, с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, ет. 4, против Предписания на Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, дадени с Протокол за извършена проверка № 2428299/09.08.2024 г. Определението е влязло в законна сила на 23.11.2024 г. (л. 17 – л. 18 от делото). На 19.12.2024 г. е съставен оспореният Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2449923 от 19.12.2024 г., съставен от Л. А. Д., инспектор и А. Л. А. – Чисандина, Началник отдел „АИПО“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, в който са обективирани резултатите от извършена проверка по работни места на 17.12.2024 г. и на 19.12.2024 г. по документи. Съгласно констатациите в процесния протокол на 26.07.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда” - Благоевград е изпратена част от изисканата на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с П. И.. № 2428299/23.07.2024 г. вътрешно-фирмена документация на дружеството, свързана с осигурените здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения, на 19.12.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда” - Благоевград е изпратена част от изисканата на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с П. И.. № 24104191/17.12.2024 г. вътрешно-фирмена документация на дружеството, свързана с осигурените здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ на „МАРВИК 65“ ЕООД в качеството на дружеството на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е предписано да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Декември 2023 г. на работника (служителя) Р. Н. К. и В. И. Ш. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 10.01.2025 г. (т. 1); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Януари 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 10.01.2025 г. (т. 2); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Февруари 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 10.01.2025 г. (т. 3); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Март 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 24.01.2025 г. (т. 4); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Април 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 24.01.2025 г. (т. 5); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Май 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 31.01.2025 г. (т. 6); да изпълни задължението си и да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. Юни 2024 г. на работника (служителя) Р. Н. К. съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда със срок за изпълнение 31.01.2025 г. (т. 7). Фактическите основания, послужили за издаване на оспорените предписания съгласно Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2449923 от 19.12.2024 г. са, че при извършена на 23.07.2024 г. проверка по работни места в магазин за форнети „MARIOS COFFE BREAK“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „МАРВИК 65“ ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. Г, ет. 4, с ЕИК 202851350, управлявано и представлявано от М. В. П. и на 19.12.2024 г. по документи на дружеството е установено, че на работника (служителя) Р. Н. К. (описана в разплащателните ведомости за посочените периоди от м.12.2023 г. до м.06.2024 г.) е начислено основно месечно трудово възнаграждение в посочените в същия протокол размери за отработените дни от лицето за всеки един от периодите, в разплащателните ведомости липсва личният подпис на работника (служителя), с който да е удостоверил, че е изплатено дължимото й трудово възнаграждение. Констатирано е при проверката, че липсват и извлечения за други банкови преводи или други платежни документи за изплащане на трудовото възнаграждение по банков път. В хода на проверката по документи не са представени други платежни документи (фишове за получени трудови възнаграждения, разходни касови ордери, извлечения за банкови преводи или други платежни документи), удостоверяващи изплащане на уговореното между страните по трудовото правоотношение възнаграждение за съответните периоди. Също така е установено, че в документите, съхраняващи се в личното трудово досие, не се съхранява писмено искане трудовите възнаграждения да се превеждат по платежни сметки, при преглед на документите, съдържащи се в личното трудово досие на работника (служителя) Р. Н. К., а именно на Трудов договор № 04/2023 г. от 25.12.2023 г., сключен между нея и „МАРВИК 65“ ЕООД, се установява, че в чл. 2, ал. 2 е определено: „Трудовото възнаграждение се плаща до края на месеца, следващ месеца за който се отнася“. Предвид гореизложеното е установено, че „МАРВИК 65“ ЕООД в качеството си на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е изпълнил задължението си да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за посочените периоди на работника (служителя) Р. Н. К., с което е нарушен чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. Протоколът е връчен на „МАРВИК 65“ ЕООД на 19.12.2024 г. видно от отбелязване в същия, жалбата е подадена в Административен съд – Благоевград на 02.01.2025 г. По делото са разпитани двама свидетели, от чиито показания се установява следното: Р. Н. К., по чийто сигнал е инициирано административното производство, е посочила, че е била в трудови правоотношения с фирма „МАРВИК 65“ ЕООД от 21.12. 2023 г. до 10.07.2024 г. Първоначално уговорката е била за изпитателен срок от 6 месеца. Било й е предложено 2 часа, с уговорка да бъде увеличено работното време на 4 часа до 8 часа на ден, както е нормално в РБългария по Кодекса на труда, което й е било отказвано многократно. От 1 март е била на 4 часа и по-късно на 8 часа. Уговорка относно получаването на трудовото възнаграждение не е съществувала. Управителят на фирмата е казал, че може да дава 5 лв, което не е било в съответствие с нейните искания за минималната работна заплата, както се разделя на 160 часа на месец, както е редно по Кодекса на труда. Всеки месец е било забавяно изплащането на заплатата, което е следвало да бъде на 24-ти. В „собствен тефтер“ е записвала часовете и въз основа на тези часове й се е давало на ръка възнаграждение, като не е получавала почти никога цялата сума. По 5 лв. на час й е плащано на всеки 24 ден от месеца за отработените часове за предходния месец, като собственикът на фирмата, ако е имал в себе си пари, е изваждал от личните си пари и е давал заплатата, ако не – й е давал от оборота за деня. По отношение на отработените часове - те се вземали от „тефтерчето“, което водела. Не се е разписвала никъде при получаване на възнаграждението. По отношение на дневните отчети на оборота – имало е втори тефтер, въведен от управителя, и се е правела засечка на оборота в 11 часа, 12 часа, в 15 часа, в 17 часа, стриктно е спазвала всички указания на управителя. Продажбите се маркирали на компютър и автоматично излизал дневният отчет за касовата книга с фискален бон. Посочва, че при напускане от работа два пъти си е взела пари от оборота, тъй като е имала опасения, че няма да й бъде изплатено доброволно дължимото възнаграждение и го е записала на „листче“, за да бъда максимално коректна. Имало е случай, след прекратяване на трудовото й правоотношение, в който е посетила офиса на дружеството, за да си поиска дължимите възнаграждения, като ги е заплашила, че ако не ги получи, ще пусне жалба. Била е заплашена. П. Ю. С. Д., която е приятелка на г-н П.. Отказала е да подпише документите, които са й предоставени от фирмата при прекратяване на договора, защото не са й били изплатени сумите, които й се дължат. Отказала е да подпише ведомостите след 10 юли, след като е била напуснала фирмата. За сумите, които си е взела от оборота, не е имало разходен ордер във фирмата. Уточнява, че е отказала да подпише ведомост поради неизплатения й извънреден труд. По банкови сметки не й е изплащано възнаграждение. Това е продължило от 21.12.2023 г. до 10.07.2024 г., след изтичане на предизвестието от нейна страна. Първият месец от 02 януари до 24 януари имала 121 часа, получила е 445 лв. – по 5 лв. на час, което не е нормално, защото, ако се сметнат часовете, има много извънреден труд, който не й е изплатен. Стояла е шест месеца на работа, без да й е изплатен извънредният труд. Ю. С. Д., която е съпруга на управителя на дружеството, заявява, че познава Р. К., която е работела при тях, започнала е през м. декември 2023 г. и останала на работа до 10.07.2024 г., като е напуснала по собствено желание с едномесечно предизвестие. Когато Р. К. е заявила, че ще напуска, счетоводителката на дружеството е подготвила всички ведомости за няколкото месеца, през които Р. Н. К. е работила в дружеството, тъй като е получавала заплатата си на ръка, но тя е отказала да ги подпише, подписала е само последната за м. юли, тъй като още не й били дадени пари. Отказала да подпише и имала претенции, че трябва да й се платят още 3 000 лв., след това изразила претенции за 10 000 лева. През последния месец, преди да напусне, си е вземала пари от оборота на заведението, като собственоръчно е отбелязвала на коя дата колко пари си е взела и е написала, че остават още триста и няколко лева, които били отпуската, която й се полага. Свидетелката посочва, че знае за такива други случаи с Р. К.. Запознала се с работодателката й, при която е била преди това. Жената се казва В. и има баничарница срещу VII училище. Също така преди два дни се запознала и с последния й работодател, при когото не работи може би от преди месец. И с двамата работодатели случаят е аналогичен. Само че работодателката й преди оспорващото дружество е проявила благоразумието при всяко плащане да се разписва, там проверките са били от ХЕИ и от други институции, не от инспекцията по труда. За този работодател, от който си е тръгнала пред месец, има жалби заради неудобства, ненормална работна обстановка, че столът й бил неудобен, че си е изкривила гръбнака. Заявява, че на Р. Н. К. е платено всичко, цялото дължимо възнаграждение за месеците декември, януари, февруари, март, април, май, юни и юли, каквото е работила, включително и отпуските. Не може да отговори дали Р. Н. К. е полагала извънреден труд. Дружеството има счетоводител, който се занимава с всички документи, свързани с оформяне на трудови договори. Управителят на дружеството подава информация на счетоводителката колко часа работи служителят за съответния ден, месец. Свидетелят Л. А. Д. е служител на ДИТ – Благоевград, участвал е в проверка на „МАРВИК 65“ ЕООД. На 18.07.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград е получен сигнал от лицето Р. Н. К., която е работила в дружеството „МАРВИК 65“ ЕООД. Сигналът е бил за неизплатени заплати за извънреден труд. На 26.07.2024 г. с главен инспектор М. Ц. са извършили проверка по работни места на дружеството. Това е магазин за форнети „Marios coffe break“, който се намира в [населено място] на ул. „Владо Черноземски № 3. Там е бил и управителят г-н П.. Била е изготвена призовка от свидетеля, в която са упоменати нужните документи за сигнала. На 09.08.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград е извършена проверка по документи и е изготвен протокол за въпросната проверка, установени са 7 нарушения и са дадени на дружеството 7 предписания за изпълнение. Впоследствие се е установило, че в този протокол има допусната техническа грешка и са предприети от него и от колегите му стъпки за анулиране на този протокол. Управителят на дружеството е бил запознат с това нещо, изготвен е нов протокол на 19.12.2024 г. В хода на проверката не са представени платежни документи, а само ведомости. Ведомостите не били разписани. Не са представени абсолютно никакви доказателства, че е платено нещо, никакви платежни документи не са представени относно извършени плащания. В хода на проверката от управителя на дружеството в отговор на изисканото е представил единствено разплащателна ведомост, която не е разписана. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки - да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. С разпоредбата на чл. 399 от КТ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство е предоставено на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ). Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на ИАГИТ, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (аргумент чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има всички правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1 – да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е регламентирано, че инспекторът като контролен орган при установяване нарушения на трудовото законодателство прилага принудителни административни мерки (ПАМ), определени в нормативните актове, по които Главната инспекция по труда осъществява контролна дейност, какъвто е и настоящият случай. Следователно, процесните принудителни административни мерки, формулирани в т. 1 – т. 7 от процесния протокол, с определен срок на изпълнение, са дадени от материално, териториално и по степен компетентен орган - инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, на които са предоставени процесните правомощия. Неоснователни са твърденията в жалбата, че оспорените предписания са издадени от некомпетентен орган. Актът, с който са дадени процесните предписания, е издаден в предвидената писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити. При издаване на оспорените предписания са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Съдът намира, че при издаване на оспорените предписания е нарушена разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК, съгласно която оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства. От фактическа страна, както бе посочено и по-горе, се установява, че в конкретния случай при извършена проверка на „МАРВИК 65“ ЕООД е установено в качеството на дружеството на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда неизпълнение на задължението да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работника (служителя) Р. Н. К. за периоди от м. декември 2023 г. до м. Юни 2023 г., с което е нарушен чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. С Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2428299 от 09.08.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, както и със сега оспорения Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2449923 от 19.12.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях са дадени задължителни предписания на оспорващото дружество в качеството му на работодател да заплати дължимото възнаграждение на Р. Н. К. за периоди от декември 2023 г. до юни 2024 г., формулирани в т. 1 – т. 7 и в двата протокола при идентично съдържание на двата протокола от фактическа страна. Инспекторите към Дирекциите „Инспекция по труда“ са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ (от категорията на които е и процесният) или по чл. 405а, ал. 1 от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда“, а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспореният акт (в този смисъл и трайната практика на касационната инстанция, формирана още през 2010 г., напр. Решение № 5490 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2018 г., VI отд. и цитираните в него други решения на ВАС на РБ). Първоначално издаденият протокол е оспорен по съдебен ред, в хода на образуваното съдебно производство пред Административен съд – Благоевград е издаден протокол за отмяна на Протокол с изх. № ПР2428299 от 09.08.2024 г., което оттегляне на оспорения протокол е допустимо в хипотезата на чл. 156 от АПК. Независимо, че в протокола за отмяна е посочено, че се „отменя“ протокол от 09.08.2024 г. на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, се касае за оттегляне на административния акт по смисъла на чл. 156 от АПК, тъй като е образувано и е било налице висящо съдебно производство. Институтите на отзив по чл. 91 от АПК при оспорването по административен ред и възобновяването по гл. VII от АПК са изключения от разпоредбите на чл. 27, ал. 2, т. т. 1 и 2 от АПК, въвеждащи забраната за административния орган за пререшаване на въпрос, който е решен с влязъл в сила административен акт или за който има висящо административно производство със същия предмет и страна пред същия орган, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. В настоящата хипотеза отмяната е извършена с последващ акт след изтичане на сроковете по чл. 91, ал. 1 от АПК в хода на съдебно оспорване, което, както бе посочено и по-горе, е допустимо в хипотезата на чл. 156 от АПК. От мотивите на протокола за отмяна се установява, че оттеглянето е направено поради установено несъответствие на посочената правна норма, послужила като основание за издаване на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2428299 от 09.08.2024 г. – чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, със съдържанието на дадените 7 бр. задължителни предписания, доколкото наложените ПАМ се отнасят до изплащане на неизплатени трудови възнаграждения, след като е налице прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Р. Н. К.. Използваният подход за „поправка“ на първоначално издадения административен акт чрез неговото оттегляне и издаване на нов, не може да бъде споделен. В разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК е предвидено, че оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства, т.е. установява се забрана за повторно издаване на оттегления акт при същите фактически обстоятелства. От данните по делото е безспорно, че процесните предписания и оттеглените такава имат припокриване на фактическите обстоятелства, т.е. фактическите основания са едни и същи. Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта. Или изводът е, че издаването на процесния протокол от 19.12.2024 г. не е свързано с нови обстоятелства, а е при същите фактически установявания, каквито са били налице и при издаване на оттеглените предписания от 09.08.2024 г. Извън различното основание за налагане на принудителните административни мерки процесните протоколи имат идентично фактическо установяване и идентичен предмет. Очевидно административният орган е счел, че в първоначалния протокол е посочил погрешно правната норма, въз основа на която налага ПАМ (чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ), което е „поправил“ чрез издаване на процесния протокол. Причините, поради които органът оттегля акта си, са ирелевантни за съда, защото предмет на спора не е законосъобразността на оттеглянето. За валидността на направеното оттегляне е необходимо то да изхожда от издалия оспорения акт орган и този последващ акт да достигне до съда. Именно защото мотивите за оттеглянето са без правно значение за главния спор, забраната по чл. 156, ал. 3 от АПК предвижда повторно издаване на акт с идентично съдържание само при нови факти, не и при нови мотиви. Нови обстоятелства по смисъла на правната норма биха били нововъзникнали юридически факти след оттегляне на административния акт по чл. 156, ал. 1 от АПК, обективно възникнали, и в обхвата на които не се включва неправилната преценка на административния орган, но в същото време биха променили фактическите установявания по същество. Както се каза по-горе, нови факти по административното производство няма. Налице е посочване на различно правно основание, но при абсолютно идентични (същите) факти. Нови правопораждащи факти, относими към приключилото административно производство, няма. Оттеглянето на административен акт по реда на чл. 156, ал. 1 от АПК е действие, обратно на издаването му. С това действие органът едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. Това е форма на отзива, при която контролен орган се явява самият издател на акта. Оттеглянето на административния акт има правните последици на отмяната му с влязло в сила съдебно решение, а именно занапред между страните е установено, че за адресата са преклудирани разпоредените правни последици окончателно. Тази същност на оттеглянето на акта е изрично прогласена в забраната по чл. 156, ал. 3 от АПК – същият акт, тоест същите правни последици, могат да бъдат разпоредени спрямо същия адресат само ако настъпят нови обстоятелства, а това са без съмнение нови фактически основания за издаване на оттегления акт, каквито липсват в конкретния случай видно от изложеното по-горе. Веднъж оттеглен административния акт се издава само при ново сбъдване на фактическия състав на правната норма, от която органът черпи правни основания и това е така, защото с оттеглянето се преклудира законосъобразното настъпване на разпоредените правни последици. Същите могат да бъдат вменени с повторно издаден акт само ако има нови факти, не и ако се приемат вече преклудираните за законосъобразни. Логично оттегленият акт не може да бъде издаден повторно на същите фактически основания, а ако е бил издаден - новият акт е материално незаконосъобразен. Такъв акт би нарушил принципите на правната сигурност и предвидимост, а с действията си административният орган нарушава и принципът на съразмерност, произтичащ от разпоредбата на чл. 6, алинеи 1 и 5 АПК. Изложените доводи са достатъчно основание за отмяна на акта, поради което и безпредметно е обсъждането на останалите наведени съображения за незаконосъобразност. По всички изложени съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена. С оглед изхода на правния спор на оспорващото дружество се дължат разноски, като своевременно са поискани и доказани такива в размер на 850 лева. Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Благоевград