Решение № 3748 от 29.5.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 3276/2017 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение от 31.08.2016г., гр.д.2637/16г., СРС, 141 отхвърля предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ от Н.Г.Ч. срещу Национална М.Т.Б.„Ц.Б. III “ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от длъжност „директор“, извършено със заповед ( поправено на № РД-08-513 от 13.10.2015г. ) и заповед № РД-08-528 от 21.10.2015г. на М. на т., и.т.и.с.; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за сумата 22 823 лв. – обезщетение за оставане без работа през период от 6 месеца, считано от 30.11.2015г., ведно със законна лихва, считано от 19.01.2016г., като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 850 лв. – адвокатско възнаграждение. С влязло в сила като необжалвано решение от 03.01.2017г. по същото дело се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 31.08.2016г., като вместо „извършено със заповед № РД-08-528 от 21.10.2015г. на М. на т., и.т.и.с.“ да се чете „извършено със заповед № РД-08-513 от 13.10.2015г. и заповед № РД-08-528 от 21.10.2015г. на М. на т., и.т.и.с.“. Срещу първоначалното решение от 31.08.2016г. постъпва въззивна жалба от ищеца Н.Г.Ч.. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е ясно и конкретно мотивирана, като не са индивидуализирани нарушенията. За всяко твърдяно нарушение тече отделен преклузивен срок за налагане на наказание, който е пропуснат. Не се установява моментът на извършване на всяко едно нарушение, неговото откриване от проверяващите и узнаването му от работодателя. Не се доказва виновно неизпълнение на трудови задължения. За нарушението по т.1 от заповедта за уволнение - не е конкретизирана финансовата година, когато не е представен план за дейността на болницата. По т.2 от заповедта – сключените договори между болницата и „ТМЦ“ ЕООД не са за наем, а за съвместна дейност, като страните по тях имат еднакви адреси. Договор за наем № 11/01.03.2013г. е сключен след проведен търг. За нарушенията по т.3 и т.4 от заповедта – съгласно ПМС № 8/16.01.2015г. средствата за СБКО са 3 на сто от плановите разходи на лицата, назначени по трудови правоотношения, поради което сумата за СБКО е 55 722.90 лв., а не 2 366 лв., респ. няма преразход или пренасочване на средства. За нарушенията по т.5 от заповедта – заповед № 3/15.01.2015г. на ищеца не е създадена за целите на дисциплинарното производство и не е оспорена по делото. За нарушенията по т.6 от заповедта – приложимо е изключението на чл.14, ал.5, т.2 и ал.6 ЗОП/отм./ за провеждане на процедура за обществени поръчки при договори на стойност под 20 000 лв. Установяването на нарушения по ЗОП/отм./ се осъществява само в производството по чл.127, ал.1 – ал.3 от същия закон. Не е спазено изискването на чл.189, ал.1 КТ за съответствие между тежестта на нарушенията и наложеното наказание. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Въззиваемият – ответникът по иска Национална М.Т.Б.„Ц.Б. III “ оспорва жалбата. Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които са релевирани оплаквания. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които се възразява. В отговор на оплакванията по въззивната жалба, съдът приема следното: Със заповед № РД-08-513 от 13.10.2015г. и заповед № РД-08-528 от 21.10.2015г. на М. на т., и.т.и.с., ищецът Н.Г.Ч. е дисциплинарно уволнен от заеманата длъжност „директор“ при ответника Национална М.Т.Б.„Ц.Б. III “ на основание чл.188, т.10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения и чл.190, т.7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Заповедите са достатъчно фактически мотивирани от обективна и субективна страна съгласно чл.195, ал.1 КТ. Допълнение в тази насока представлява цитирания в тях документ ( доклад ) за извършена проверка. Заповедите за уволнение, ведно с допълнението, съдържат достатъчно ясна индивидуализация на нарушенията, които съответстват на посочената правна квалификация. Спазена е задължителната процедура по чл.193, ал.1 ГПК за изискване или даване на обяснения относно всички нарушения. Преди налагане на наказанията, поканата за обяснения е връчена на лично на ищеца, който подава съответни писмени обяснения. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 КТ, преди не повече от два месеца от откриване на нарушенията и не по-късно от една година от извършването им. Нарушенията за първи път достигат до знанието на дисциплинарно наказващия орган на 23.09.2015г., когато в Министерството е входиран доклад от същата дата на държавния инспектор и държавния вътрешен одитор, за извършена проверка при ответника. Констатираните нарушения попадат в проверявания период 01.01.2014г. – 30.08.2015г. Открити са от служителите, изготвили доклада, в хода на проверката, извършена на основание министерски заповеди от 03.09.2015г. и 07.09.2015г. Допускането на нарушенията, спрямо които се релевират оплаквания в жалбата, се установява преди всичко именно със същия доклад рег. № РД-08-455/23.09.2015г. Докладът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно вписаните констатации на проверяващите държавни длъжностни лица по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, която не е оборена с преки доказателствени средства от ищеца. Последният не представя доказателства да спазва през проверяваната и единствена изцяло приключила финансова 2014г., изискването на чл.8, ал.1, т.4 от Правилника за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на т., и.т.и.с. (приложима ред. изм. ДВ, бр.96/2005г., в сила от 01.12.2005г.). Разпоредбата предвижда задължение за директора да изготвя и представя на М. на транспорта план за дейността на болницата и нейната икономическа ефективност през финансовата година. Подобен план не е представен при поискване на инспектиращите, нито по делото. По силата на договор от 24.08.2015г., ответната болница, представлявана от ищеца предоставя на „Транспортен медицински център“ ЕООД ползването на помещения и оборудване на основание чл.95 от Закона за лечебните заведения. В чл.4.1.2. от договора се регламентира заплащането на наемна цена. Затова предметът на договора е възникване на наемно правоотношение, свързано с предоставяне за временно ползване и държане на движими и недвижими вещи срещу заплащане на наемна цена. Неприложима е цитираната в договора р азпоредбата на ч л.95, ал.1, т.1 ЗЛЗ, според която лечебните заведения могат да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности. Подобно предлагане не е обект на договарянето, поради което договорът няма характер на такъв за съвместна дейност. Ищецът не провежда успешно доказване за сключване на договора от 24.08.2005г. за наем на обекти частна държавна собственост след предварително проведен търг съгласно чл.19, ал.1 ЗДС и чл.13, ал.1 ППЗДС, нито при налично мотивирано искане съобразно чл.14, ал.1 ППЗДС. Ирелевантно за допускането на това нормативно вменено му задължение като ведомствен ръководител е обстоятелството, доколко има проведен търг преди сключването на друг самостоятелен договор за наем № 11/01.03.2013г. За първото проверявано полугодие на 2015г. са констатирани разходвани 35 279 лв. за СБКО, които многократно надвишават планираните едва 2 366 лв. Съобразно ч л.41, ал.2 от ПМС № 8/16.01.2015г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2015г., в сила от 01.01.2015г., средствата за социално-битово и културно обслужване на персонала в бюджетните организации се определят в размер до 3 на сто от плановите разходи за заплати, а се разходват през годината на базата на начислените средства за заплати. Според чл.41, ал.4 от Постановлението, начинът за използване на средствата по ал.2 се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. В тази връзка, при поискване в хода на инспекцията, ищецът представя единствено два протокола на Медицинския съвет за изплащане към месечната заплата на 2.6 % средства за СБКО. Ищецът не представя обосновка за планирането на средствата за СБКО и утвърдена от него бюджетна процедура за процеса на планиране на средствата по бюджета и приоритизирането на разходите. Ето защо, не става ясен методът относно планиране на средства за СБКО, многократно по-малко от реално полагащите се, което обосновава извод за неосъществен от ищеца ефективен предварителен контрол на бъдещите плащания. Издадените от ищеца две заповеди от 2015г. не съдържат реквизитите по чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, а именно – определяне на правоимащите работници или служители, както и вида и стойността на храната. С представената пред проверяващите заповед № 53/21.07.2015г. на ищеца, единствено се нарежда комисия към КУТ да определи правоимащите лица въз основа на актуализиран списък за съответната година. Заповедта не препраща към представения по делото актуализиран списък от 07.01.2015г., изготвен от д-р Н. Градева и утвърден от ищеца, но без посочена дата на утвърждаването. Заповедта не съдържа и уточнение относно вида и стойността на безплатната храна или добавките. Предходната заповед № 3/15.01.2015г. на ищеца, която не е представена на инспектиращите, а чак с писмените обяснения не е изрично отменена с последващата заповед № 53/21.07.2015г. Даже и да не е съставена за нуждите на дисциплинарното производство, отново не отговаря на минимално необходимото нормативно съдържание. В заповедта само се посочва, че съществува утвърден поименен списък на имащите право на безплатна храна, без той да е обявен за неразделна част към заповедта. Определя се и стойност на безплатна храна от 2 лв. и на тонизиращи напитки от 0.50 лв., които да се предоставят в пари. Не е уточнен периодът, за който се дължат тези суми, а единствено може да се предполага, че се дължат на ден, като отново не е конкретизиран точният вид на безплатната храна. Недопустими са оплакванията по жалбата, че е приложимо изключението на чл.14, ал.5, т.2 и ал.6 ЗОП/отм./ за провеждане на процедура за обществени поръчки при договори на стойност под 20 000 лв., както и за установяване на нарушения по ЗОП/отм./ само в производството по чл.127, ал.1 – 3 от същия закон. Тези доводи се навеждат за първи път с въззивната жалба в противоречие със забраната на чл.266, ал.1 ГПК за релевиране на твърдения или представяне на доказателства във въззивното производство, които е могло да се посочат и направят в първоинстанционното. След като нито в исковата молба, във връзка с отговора на исковата молба, по повод съдебния доклад или най-късно до приключване на устните състезания в първа инстанция, ищецът не прави изрично оспорване в подобна насока, тази негова възможност е преклудирана, поради което оплакванията по жалбата в същия смисъл не следва да се обсъждат. Независимо от това, ищецът не провежда успешно доказване сключените от него договори да са на стойност под 20 000 лв. по смисъла на чл.14, ал.5, т.2 от Закона за обществените поръчки от 2004г./отм./. Договор № 58/29.12.2014г., с който ответникът възлага на „М.С.Г.“ ЕООД извършването на денонощна физическа охрана и СОТ е сключен за срок от 1 година, поради което общата му стойност през периода на действие е уговореното годишно възнаграждение от 64 992 лв. Договор № 32/21.05.2015г., с който ответникът възлага на „Е.Т.БГ“ ООД събиране и транспортиране на опасни биологични отпадъци, съгласно клаузата на чл.2.1 е сключен при цени на услугите, посочени в приложение № 1 – неразделна част от договора, което приложение не е представено от ищеца. Останалите договори също не са представени по делото. Предмет на настоящия трудовоправен спор е единствено следва ли ищецът да понесе най-тежкото дисциплинарно наказание по реда на раздел III „Дисциплинарна отговорност“ от Кодекса на труда в хипотезите на чл.187, т.10 и чл.190, т.7 КТ по повод допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина във връзка с неспазване на процедурите по ЗОП от 2004г./отм./. Затова напълно ирелевантно за изхода на делото е доколко отделно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за същите нарушения по специалния и напълно самостоятелен ред на чл.127 ЗОП от 2004г./отм./ вр. ЗАНН. Спазено е условието на чл.189, ал.1 КТ наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ да съответства по тежест на многобройните и съществени нарушения, по смисъла на чл.187, т.10 и чл.190, т.7 КТ. Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна следва да се отхвърли като неоснователен. В резултат, неоснователни са и исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 22 823 лв. – обезщетение за оставане без работа през период от 6 месеца, считано от 30.11.2015г. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло. Въззиваемият пред настоящата инстанция нов представя договор за правна защита с уговорено възнаграждение за един адвокат от 800 лв., с вписване за извършено плащане по банков път. Съобразно разясненията на т.1 от ТР № 6/06.11.2013г., ОСГТК на ВКС, уговореното плащане по банков път следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането, каквито в случая не са представени. Недоказаните разноски не подлежат на възмездяване - чл.78 ГПК. По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в