Решение № 5198 от 18.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 10904/2025 г.

№ 20251110110904 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл. 128,т.2 КТ и по чл. 224,ал.1 КТ.

В исковата молба от името на ищеца В. К. К. неговият пълномощник твърди , че доверителят му работил по трудов договор с ответника на длъжността „ръководител група в строителството” през периода от 14.03.2018г. до 28.03.2022г.. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 62/25.03.2022г. на управителя на ответното дружество на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ. Посочва се , че работодателят не изплатил на ищеца тредовото възнагражгдение за месец март 2022г. и полагащото му се обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск.

Окончателното искане на ищеца към съда е да осъди ответното дружество да му заплати :

• дължимото нетно трудово възнаграждение по чл.128 ,т.2 КТ за периода 01- 28.03.2022г. размер от 2 432,25 лв, заедно със законната лихва върху това възнаграждение за периода от подаването на исковата молба – 25.02.2025г. до окончателното плащане, и - дължимото нетно обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неползван платен годишен опуск за 12 работни дни през 2022г. в размер на 169,80 лв, заедно със законната лихва върху това възнаграждение за периода от подаването на исковата молба – 25.02.2025г. до окончателното плащане.

С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 17.12.2025г., е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.233 ГПК съдебното поризводство в частта му относно иска по чл.128 , т.2 КТ за трудово възнаграждение за размера над 2 432,25 лв до пълния първоначално предявен размер от 2 572,85 лв и относно иска по чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за размера над 169,80 лв до пълния първоначално предявен размер от 1904,04 лв, поради отказа от тези искове в посочените части , заявен от пълномощника на ищеца в същото заседание. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове. При устните състезания в заседанието на 20.02.2026г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Доводи за основателността им са посочени в депозираното на 26.02.2026г. писмено становище от адвоката на ищеца.

Ответникът ФЕООД оспорва исковете видно от изявлението на пълномощника му в представения на 11.04.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че практиката е била ищецът да получава работната си заплата в брой и затова при връмването на уволнителната заповед през месец март 2022г. му е било съобщено да се яви в началото на месец април 2022г. за да си получи трудовото възнаграждение , което той не направил , нито се свързал с работодателя да уточни друг начин за получване на дължимото трудово възнаграждение. Посочва се , че цялата дължима сума за трудово възнаграждение за месец март 2022г. е платена на ищеца по банков път след получаването на отговора на исковата молба , като се представя платежен документ за това. Изтъква се , че ищецът е имал право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск само за един ден , а не за 12 работни дни , както твърди.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на предявените искове. В заседанието на 20.02.2026г. , в което са проведени устните състезания по делото не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск :

Въпреки, че искът по чл.128, т.2 КТ е сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 66288/ 25.02.2025г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от тях (този по чл.224,ал.1 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.

Относно основателноста на искове по чл.128 КТ и по чл.224,ал.1 КТ :

Тези искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Страните по делото не спорят, а и е доказано чрез представените писмени

доказателства : трудов договор № 31/13.03.2018г. между страните ; предизвестие № 3/16.02.2022г. от управителя на ответното дружество до ищеца ; вписванията в трудовата книжка на ищеца и Протокол № ПР2213973/09.06.2022г. за извършена проверка от ИА”ГИТ”, както и от приетото в откритото заседание на 17.12.2025г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза ,че за ищеца са възникнали твърдените в исковата молба вземане за трудово възнаграждение по чл.128 ,т.2 КТ за периода 01-28.03.2022г. с нетен размер от 2 403,25 лв и вземане за обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неползван платен годишен опуск за 1 работен ден през 2022г. с нетен размер от 169,60 лв, както и че след предявяването на исковата молба на 10.04.2025г. ответникът е изплатил изцяло на ищеца дължимата сума от 2 572,85 лв (2 403,25 лв + 169,60 лв) по банков път видно от представеното преводно нареждане от 10.04.2025г., т.е. че вземанията са погасени поради изпълнение (плащане).

Независимо, че плащането на сумата от 2 572, 85 лв е извършено след предявяването на исковете по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от съда .

Тъй като претендираните главни вземания са погасени, предявените главни искове по чл.18,т.2 КТ и по чл.224,ал.1 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Относно претенциите за законна лихва от датата на предявяването на исковата молба до плащането:

Исковата молба представлява покана за плащане на главното вземане, поради което от предявяването й ответникът се счита в забава и следователно дължи законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД от тази дата (25.02.2025г. в конкретния случай). До датата на плащането на главниците – 10.04.2025г. размерите на дължимите законни лихви са : 40, 95 лв върху главницата по чл.128 ,т.2 КТ от 2 403,25 лв и 2,89 лв върху главницата по чл.224,ал.1 КТ от 169,60 лв, изчислени по реда на чл.162 ГПК. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца.

Относно разноските по делото :

Въпреки че исковете не са уважени (отхвърлени са поради погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба , доколкото плащането не е било извършено до датата на предявяване на иска , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на иска поради погасяване на вземането от ответника след предявяването на исковата молба.

По настоящото дело ищецът е извършил разноски на стойност 950 лв, представляващи платеното адвокатско възнаграждение видно от представения договор за за правна защита и съдействие № 0000214396/25.02.2025г. Тези разноски не са платени от ответника , поради което следва да бъдат присъдени на ищеца.

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като въпреки , че исковете не са уважени , ответникът е дал повод за завеждането на делото (доколкото задълженията за плащане на трудово възнаграждение за последния отработен от ищеца месец 03.2022г. и за обезщетение по чл.224,ал.1 КТ са станали изискуеми при прекратяването на трудовото правоотношение– 28.03.2022г.,т. е. следвало е да бъдат платени тогава) и е погасил вземанията едва в хода на съдебния процес, а според трайната практика на СГС и на ВКС в тези случаи ответникът няма право на разноски.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ