Решение № 1137 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 7198/2025 г.

№ 20252120107198 по описа за 2025 година Делото е образувано по искова молба на К. Г. Л., ЕГН ••••••••••, с адрес с.К., общ. К., обл. Б., чрез адв. Ж. Б., съдебен адрес гр. Бургас, ул. •••, против Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, БУЛСТАТ 121410441, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Генерал Йосиф Висарионович Гурко” № 5, представлявана от С. М. – изпълнителен директор, с което се иска : Да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 881/24.09.2025г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция, по силата на която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; Ищецът да бъде възстановен на предишната си работа на длъжност “•••” в Областен отдел “Автомобилна администрация” в ГД “Автомобилна инспекция”; Ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение, в размер на 2000 лв. или сума в общ размер на 12 000 лв. за период не по-дълъг от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27.11.2025г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че е се е намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността “•••” в Областен отдел “Автомобилна администрация” в ГД “Автомобилна инспекция”. Твърди се, че с оспорената заповед трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Твърди, че работодателят не е упражнил добросъвестно правомощието си и същото е извършено в нарушение на чл.8 от КТ, тъй като е бил уволнен заедно с други свои колеги, заради предприети пред обществото привидни действия по борба с корупцията в системата на ИА “Автомобилна администрация”, като конкретния повод за това бил сл учаят с камионите на Р. У. В тази връзка се позовава на конкретни медийни публикации. На следващо място, ищецът излага доводи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице изменение на длъжностното разписание, което да е извършено по законоустановения ред. Твърди, че не са спазени изискванията на Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията и в частност чл.14, ал.2. Сочи че прекратяването не се предхожда от отправено предложение с мотивиран доклад, както и че не са налице сочените от наредбата причини за трасформиране на длъжностите, които могат да бъдат адекватно изпълнение на функциите на административната структура или звено; подобро изпълнение на целите на административната структура или звено; промяна в организацията и/или обема на работа. Твърди, че липсват такъв доклад, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Навежда доводи, че в случая липсва необходимост от промени в административната структура . Цитира съдебна практика. Освен това излага доводи, че при разумно и добросъвестно упражняване на правомощията е можело същият да бъде преназначен по аналогия с хипотезата уредена в §1, т.2 от ПЗР на ПМС № 47 от 01.03.2004г. за приемане на Единен класификатор на длъжностите в администрацията, във вр. с §75 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗДС. На последно място ищецът твърди, че предприетото трансформиране на длъжността не е съответно на целта на реорганизацията на администрацията по см. чл.145, т.5, във вр. с чл.6 АПК, тъй като и след процесното трансформиране на длъжността от такава за заемане по трудово правоотношение, правата и задълженията на служителите от трансформираната длъжност оставали същите, без промяна. Твърди се, че заповедта е издадена при неспазване на предписаната от закона форма и съдържание, което обуславяло неговата незаконосъобразност. Моли в случай, че заповедта бъде отменена като незаконосъобразно да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, както и да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа за период до 6 месеца. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез неговия пълномощник юрк. И., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Навеждат се доводи, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, а в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Твърди се, че видно от длъжностното разписание, в сила от 11.09.2025г., утвърдено от изпълнителния директор на агенцията, в Областен отдел “Автомобилна администрация” – Бургас фигурират 5 щатни бройки за длъжността “•••”, предвидени за заемане на служители по трудово правоотношение. Твърди се, че по повод предложение от главния директор на ГД “Автомобилна администрация” от 18.09.2025г., с цел постигане на подобрение в процеса и организацията на работа и засилване на контролната дейност било предложено длъжността заемана по трудово правоотношение да бъде определена за такава за заемане от държавен служител. Сочи се, че с одобрен доклад от 18.09.2025г. било изразено съгласие за финализиране на направеното предложение и трансформиране на щатното разписание. В резултат на това била издадена заповед от 24.09.2025г., с която на основание чл.11, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията във вр. с чл.7, т.12 и чл.8 от Устройствения правилник на ИА “Автомобилна администрация” било изменено длъжностното разписание на агенцията, като длъжността заемана от ищеца била трансформиране за заемане по служебно правоотношение. Било утвърдено ново длъжностно разписание от 25.09.2025г., по силата на което в Областен отдел “АА” – Бургас числеността на персонала заемащ длъжността “•••” по трудово правоотношение била намалена от 5 на 4 щатни бройки. В резултат на това се стигнало до изменение на характеристиките на длъжността “•••”, като длъжността била с променено ниво на заплата, била променена изискуемата за заемането й образователна степен и изискуемия за заемането на длъжността ранг. Застъпва се становище, че основните задължения и при двете длъжностни се припокривали, тъй като и двете били с основна контролна функция за извършване на проверки на пъти и в предприятията по прилагане на законодателството в дейността на Агенцията, провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, извършване на огледи за годност на учебни кабинети, учебни площадки и превозни средства за обучение. Сочи се, че изпълнителния директор на ИААА е компетентен да извършва структурни промени в администрацията, като ответникът се позовава на чл.5, чл.7, т.12 от Устройствения правилник, както и на чл.2, ал.2 от ЗДС. Намира за необосновани и недоказани твърденията на ищеца за злоупотреба с право, като в тази връзка изтъква, че сочените от ищеца събития са били реализирани след датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и в този смисъл се явяват ирелевантни за правния спор. Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца , че не е налице изменение на длъжностното разписание. Излага подробни доводи. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. В съдебно заседание, ищецът се явява лично и със своя пълномощник – адв. Б., който поддържа исковата молба и пледира за уважаване на исковете. В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител. Депозира нарочна молба, с която заявява, че поддържа отговора и пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите твърдения на страните, сочи на установено следното: Не е спорно между страните, обявено е за ненуждащо се от доказване и се установява от представения и приет като писмено доказателство трудов договор № 864/21.09.2017г., че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е работил при ответника на длъжност “•••” в Областен отдел “Автомобилна администрация” – Бургас в Главна Дирекция “Автомобилна инспекция”, код по НКПД 3343-3005, както е че същото е прекратено с оспорваната заповед № 881/24.09.2025г. Задълженията по длъжността “•••” по трудово правоотношение са описани в приетата по делото длъжностна характеристика, връчена на ищеца срещу подпис на 27.09.2017г. Видно от същата основните преки задължения са с основна контролна функция за извършване на проверки на пътя и в предприятията по прилагане на законодателството в дейността на Агенцията, провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, извършване на огледи за годност на учебни кабинети, учебни площадки и превозни средства за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и др. По делото е приета и длъжностна характеристика за длъжността “•••” по служебно правоотношение, утвърдена на 30.05.2025г., от която е видно, че същата е идентична като задължения с тази за длъжността, заемана по трудово правоотношение. Видно от длъжностно разписание в сила от 11.09.2025г., утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” посредством Заповед № РД-02- 26/10.09.2025г., в Областен отдел “Автомобилна администрация” - Бургас, фигурират 2 щатни бройки за длъжността “•••”, предвидени за заемане по служебно правоотношение с изискващо се образование “проф.бакалавър” и 3 щатни бройки за длъжността “•••”, предвидени за заемане по трудово правоотношение с изискуемо образование “Средно”. В поименното щатно разписание от 11.09.2025г., утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” e отразено, че в Областен отдел “Автомобилна администрация” - Бургас на длъжност “•••” по трудово правоотношение са назначени лицата М. Г. Д.-М., К. Г. Л., П. К. Р., С. Д. С. и С. П. М., а по служебно правоотношение са назначени лицата Р. Н. Д. и И. О. Ч.. В предложение-доклад от В. К. – главен директор на главна дирекция “Автомобилна инспекция”, заведено с рег. № 11-47-8348/18.09.2025г. и предложение-доклад от Ц. И. Й. – главен секретар на ИААА, заведени с рег. № 11-4708348/1/18.09.2025г., с цел постигане на подобрения в процеса и организацията на работа и засилване на контролната дейност, е предложено длъжността заемана по трудово правоотношение от К. Г. Л. да бъде определена за заемане от държавен служител (по служебно правоотношение). Предложенията са били одобрени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, като със Заповед № РД-02- 27/24.09.2025г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, във връзка с посочените мотивирани предложения на основание чл.11, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията във връзка с чл.7, т.12 и чл.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” е наредено да се измени длъжностното разписание на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, като длъжността “•••” – 1 щатна бройка по трудово правоотношение в Областен отдел “Автомобилна администрация” – Бургас, заемана от К. Л., е определена за длъжност “•••” – една щатна бройка по служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител и Класификатора на длъжностите в администрацията. В тази връзка е прието да се прекрати трудовото правоотношение с К. Л. на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ. В заповедта е допусната промяна и прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание и с дружи служители на Агенцията, назначени на длъжност “•••”, в областни отдели в Р., Г. и К.. В заповедта е отразено, че разпоредената промяна влиза в сила от 25.09.2025г. Във връзка с горепосочената заповед от изпълнителния директор е утвърдено длъжностно разписание в сила от 25.09.2025г., по силата на което в Областен отдел “Автомобилна администрация” – Бургас числеността на персонала заемащ длъжността “•••” по трудово правоотношение е намалена от 5 на 4 щатни бройки, а от 2 на 3 са увеличени щатните бройки за длъжността “•••”, предвидени за заемане по служебно правоотношение, с изискуемо образование “проф.бакалавър”, без изискване за стаж (опит). В поименното щатно разписание от 25.09.2026г., утвърдено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” е отразено, че в областен отдел “Автомобилна администрация” – Бургас, на длъжност “•••” по трудово правоотношение са заети четири лица по трудово правоотношение, две лица заети по служебно правоотношение и една свободна щатна бройка за заемане по служебно правоотношение. Видно от Заповед № 881/24.09.2025г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, във вр. с мотивирано предложение от главния директор на главна дирекция “Автомобилна инспекция”, с рег. № 11-47-8348/18.09.2025г., мотивиран доклад от главния секретар на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” с рег. № 11-47-8348/1/18.09.2025г. и Заповед № РД-02- 27/24.09.2025г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, за изменение на длъжностно разписание на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител ,е прекратено трудовото правоотношение с К. Г. Л., на длъжност “•••” в Областен отдел “Автомобилна администрация” Бургас, в Главна дирекция “Автомобилна инспекция”, считано от 25.09.2025г. В заповедта е отразено, че същата е връчена на ищеца срещу подпис на 26.09.2025г. в 09.00ч. Останалите писмени доказателства по делото съдът не намира за нужно да обсъжда, тъй като се явява неотносими към предмета на доказване. С оглед така установената фактически обстановка, съдът прави следните правни изводи: При условията на първоначално обективно съединяване на искове, съдът е сезиран с три искови претенции: За признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна – иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ; възстановяване на предишната работа – иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение – иск с правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 връзка чл.225, ал.1 КТ. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е предявен от лице, страна по трудовото правоотношение, срещу работодателя, т. е. от и против лица, които са активно и пасивно легитимирани да водят, респективно да отговарят по такива искове. Ищецът следва да докаже, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с атакуваната заповед. В тежест на ищеца е и да докаже твърдяната злоупотреба с право. В тежест на ответника е да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно; Установяването на законосъобразността на уволнението предполага доказване на фактическия състав, визиран в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Тежестта на доказване лежи върху работодателя. Той е упражнил едно свое субективно преобразуващо право - правото на уволнение, и именно той трябва да докаже, че това право е упражнено законно, като е налице посоченото в заповедта уволнително основание при спазване на разпоредбите на закона. Ответникът следва да докаже, че законосъобразно е упражнено правото да прекрати правоотношението с ищеца, в това число вземането на решение от компетентен орган за определяне на щатната бройка за заемане от държавен служител, както и запазването на основната трудова функция за длъжността. За законосъобразното прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 12 от КТ, е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал ищеца, да е определена по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, за заемане от държавен служител по служебно правоотношение. Необходимо е издаване на валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител. В този смисъл решение No 268/21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. No 1414/2010 г, III г.о. Същата длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции В този смисъл е решение No 231/12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. No 1353/2013 г., IV г.о. В настоящият казус няма спор по делото, ищеца е заемал длъжността “•••” в ОО “АА” - Бургас по трудово правоотношение. Видно от представената по делото заповед № 881/24.09.2025г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Заповедта влиза в сила от връчването й на служителя – 26.09.2025г. В настоящия случай, атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, на който съгласно чл.7, т.12 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” е възложена дейността по сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори на служителите в Агенцията. В настоящият случай атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на който, съгласно съгласно чл. 7, т. 12 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е възложена дейността по сключване, изменение и прекратяване трудовите договори на служителите в Агенцията. Според съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 383 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 504/2014 г. на ВКС, ІV г. о., която се споделя от настоящия състав, по силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния служител длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в Държавен вестник. В съответствие с тези разпоредби в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, в сила от 01.07.2012 г., е дадено легално определение на понятието "длъжност в администрацията" – това е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Тълкуването на посочените разпоредби налага еднозначен извод, че единственият орган, оправомощен да определя длъжностите, които се заемат по служебно правоотношение, а и всички длъжности в администрацията, е Министерският съвет. На ръководителя на съответната държавна администрация е предоставено правомощието да определя конкретните длъжности, които ще се използват в нея, чрез утвърждаването от него на длъжностно разписание при спазване на Класификатора, разпоредбите на НПКДА и специфичните изисквания, определени с нормативен акт (чл. 11 НПКДА) /Решение No 713/27.11.2025 г. по гр. дело No 522/2025 г. по описа на ВКС, трето г. о. /. Съгласно чл. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (Устройствен правилник) (приет с ПМС No 272 от 29.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г., изм. и доп., бр. 15 от 20.02.2024 г., в сила от 6.03.2024 г.), агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министър-председателя. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 12 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" изпълнителния директор на Агенцията определя структурата на звената, утвърждава длъжностното разписание на агенцията и поименното разписание на длъжностите в агенцията. Длъжностите в администрацията се заемат по служебно или трудовото правоотношение, а наименованието им се определя в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА). Те се заемат въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика (чл. 2, ал. 1 Наредба за прилагане класификатор на длъжностите в администрацията). Съгласно чл. 2, ал.3 ЗДСл и чл. 11, ал. 1 от Наредба за прилагане класификатор на длъжностите в администрацията ръководителят на администрацията утвърждава длъжностно разписание по образец, съгласно приложение № 1, в което се посочва и вида на правоотношението, по което длъжността ще се заеме (трудово или служебно). От изложеното следва, че изпълнителния директор на Агенцията, като лице, на което е възложено сключването, изменение и прекратяването на трудовите договори със служителите и утвърждаването на длъжностното разписание на длъжностите, вкл. вида, броя им и вида на правоотношенията, по което те да бъдат заемани, е ръководител на администрацията. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението в исковата молба, сторено от ищеца, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не притежава необходимата компетентност да извършва структурни промени в администрацията. Неоснователни са наведените от ищеца възражения за това, че не е налице изменение на длъжностното разписание, което да е извършено по законоустановения за това ред, както и че не се спазени изискванията на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, и в частност че липсва искане, основано на подробен доклад. Тези доводи се опровергават от представените по делото писмени доказателства, представляващи мотивирано предложение от главния директор на главна дирекция “Автомобилна инспекция”, с рег. № 11-47- 8348/18.09.2025г., мотивиран доклад от главния секретар на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” с рег. № 11-47-8348/1/18.09.2025г., с изготвянето на които е било спазено изискването на чл.14 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Видно от съдържанието им, в същите обосновано са изложени причините за исканата трансформация, както и са изложени съображения, че същата ще доведе до по-адекватно и по-добро изпълнение на функциите в структурата. Изготвените преди издаването на заповедта доклади и предложения имат подготвителна роля и са основана за формиране на решение от ръководителя да предприеме предложената му промяна или да я отхвърли. Чрез обективираното в тях изявление за одобряването им изпълнителния директор е заявил, че приема предложенията, а със заповедта с която е разпоредил предложената промяна в щата, както и заповедта с която изменението е извършено, имат вътрешен характер и не подлежат на самостоятелен контрол. Налице е реално изменение в щатното разписание, тъй като видно от длъжностното разписание от 25.09.2025г. за длъжността “•••” са били предвидени 3 щати бройки по служебно правоотношение, докато с предходното длъжностно разписание от 11.09.2025г., предхождащо издаването на заповедта от 24.09.2025г. в ОА “АА” – Бургас са били предвидени 2 щатни бройки за същата длъжност. Що се отнася до следващия набор от възражения на ищеца, касаещи необходимостта от извършената промяна на длъжностното разписание следва да се има предвид, че преценката на работодателя дали експертните длъжности в съответната администрация да се изпълняват по трудово или по служебно правоотношение е предоставена на съответния административен орган, тя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Извор за това може да се изведе и от разпоредбата на чл.3, ал.7 от Наредба за прилагане класификатор на длъжностите в администрацията, според която длъжността “•••” в администрацията може да се заема и от служител с минимална степен на завършено образование “средно”, който има придобито професионално образование с квалификация по професия в съответната на длъжността професионална област, като в този случай длъжността се заема по трудово правоотношение.Работодателят разполага с правото да прецени колко от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на Класификатора на длъжностите в администрацията по чл.2, ал2 ЗДСл, да се заемат по служебно правоотношение и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол. На следващо място ирелевантни са възраженията, дали ищецът е отговарял на условията да заеме длъжността “•••” по служебно правоотношение, както и неговите професионални качества при изпълнение на служебните му задължения. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение работодателят не е задължен да извършва подбор по реда на чл.329 от КТ. Подборът е приложим при съкращаване на щата като основание за прекратяване на трудова връзка. Запазвайки щатната численост на персонала, работодателят няма задължение по подбор. Заемащия длъжността по трудово правоотношение, след определянето й за заемане по служебно правоотношение, той може да изпълнява след участие в проведен за нея конкурс, ако отговаря на изискванията за това. Преценката се извършва от назначена конкурсна комисия, а не в процедурата по утвърждаването на ново щатно разписание. При трансформацията на длъжността (при определянето й за заемане по служебно правоотношение) длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се регулират отношенията при предоставянето на работната сила. При определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава, тъй като са запазени нейните основни и определящи функции. Касае се за законово установена промяна в изискванията за заемане на длъжността – по служебно правоотношение и това обосновава законосъобразността на посоченото в оспорената заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл.325, ал.1, т.12 от КТ. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността, без да е ограничен от задълженията възникващи при предварителна закрила по чл.333 КТ или тези за извършване на подбор по чл.329, ал.1 КТ, като заемащия длъжността по трудовото правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това (решение № 4 от 03.02.2015г. по гр.д. № 4903/2013г. на ВКС, решение № 88 от 22.04.2016г. по гр.д. № 4574/2015г. на ВКС). Неоснователно е възражението на ищеца, че органът по назначаване е бил длъжен му предложи да заеме новата длъжност.Съгласно разпоредбата на §3 от ПЗР на ЗДСл лицата, които до влизане в сила на закона са изпълнявали длъжност, определена за заемане от държавен служител се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията по чл.7 и в едномесечен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл.8. В конкретния случай няма данни и твърдения ищецът да е подавал такова заявление, нито да има нужната образователна степен, но това е неотносимо към настоящото производство, тъй като дори в случаите на подадено такова, спорът за възникването на новото служебно правоотношение не е трудов. Според практиката на ВКС “Предпоставките за встъпване в това правоотношение не са относими към предмета на трудовия спор по чл.325, ал.1, т.12 от КТ”, нито гражданския съд следва да приеме инцидентно произнасяне по тях, когато е поставен въпрос за прекратително основание по Кодекса на труда. Без правно значение за законността на уволнението по чл.325, ал.1, т.12 КТ е дали възстановеният по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция за заемане на длъжността по служебно правоотношение” (решение № 232/22.03.2009г. по гр.д. № 392/2009г., III г.о., решение № 530/29.06.2010г. по гр.д. № 1654/2009г., III г.о). Възраженията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя, изразяващи се в недобросъвестно упражняване на правото му да прекрати трудовата връзка, съдът намира за недоказани. Нормата на чл.8, ал.1 и ал.2 КТ предпоставят оборимата презумпция за добросъвестно осъществяване на правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение, която се предполага до доказване на противното. В случаите, при които работникът твърди злоупотреба с права от страна на работодателя, при прекратяване на трудовия му договор, същият следва да изложи конкретни факти и обстоятелства, на които се обосновава неговия иск и от които могат да се направят подобни изводи. Твърденията в исковата молба от ищеца за злоупотреба с право са, че същият, заедно с други негови колеги са изкупителна жертва на проведена псевдоборба с корупция в системата на ИААА и е уволнен, не поради промяна на длъжността от длъжност по трудов договор в длъжност заемана по служебно правоотношение, а е налице вътрешна чистка в системата, за да бъдат премахнати неудобните. Тези доводи съдът намира за изцяло несъстоятелни, предвид обстоятелството, че мотивираните доклади, които са инициирали промяната в длъжностното разписание по смисъла на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията са били изготвени и сведени до знанието на изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация” на 18.09.2025г., т.е. преди осъществяване на визираното от ищеца събитие от 25.09.2025г. /л.11 – гръб от приложената с исковата молба извадка от статия/, на която дата е отразено, че двама служители на ИААА са поискали подкуп от водачи на камиони, превозващи техника на ••• Р. У.. Ето защо не може да се направи извод, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като по делото не е установена целенасоченост в действията му да използва промяната във вида правоотношение за заемане на длъжността, за да прекрати трудовия договор с ищеца. В случая, се установи отделно от изложеното, че освен на ищеца трудовото правоотношение на същото основание е прекратено на още двамата служители в ОО “АА” – Р., един служител в ОО “АА” – Г. и един служител в ОО “К.”. В тази връзка от представените и прието по настоящото производство писмени доказателства, а именно одобрени предложение-доклад от В. К. – главен директор на главна дирекция “Автомобилна инспекция”, заведено с рег. № 11-47-8348/18.09.2025г. и доклад от Ц. И. Й. – главен секретар на ИААА, заведени с рег. № 11-4708348/1/18.09.2025г., безспорно се установява, че оспорената заповед не е единичен административен акт на работодателя насочен към ищеца. Предвид гореизложеното и тъй като в настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин наличието на безвиновното основание по чл.325, ал.1, т.12 КТ – налице е издадена от компетентен орган заповед за изменение на длъжностното щатно разписание на изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, като промяната в изискванията за заемане на новата длъжност “•••” от държавен служител по служебно правоотношение, с оглед императивното изискване на чл.3, ал.4 и чл.4, ал.2 от НПКДА, имаща характер на подзаконов нормативен акт със задължителна сила е обосновало задължението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” да приложи разпоредбата на чл.325, ал.1, т.12 от КТ и да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на това основание, като мотивирането на това основание не е необходимо. Предвид горното, съдът намира, че работодателят надлежно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото в уволнителната заповед основание. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на атакуваната заповед е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и поради това, че ищеца е уволнен законосъобразно, настоящия състав приема, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и ищеца не следва да бъде възстановен на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност, поради което искът се явява неоснователен и недоказан. Основателността на иска по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е обуславена също от установяване прекратяване на трудовия договор в нарушение на закона и в този смисъл е поставен в зависимост от изхода на конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.Отхвърлянето на последния, налага идентичен правен резултат и на претенцията за заплащане на обезщетение, поради което искът следва да бъде отхвърлен. По разноските Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват претендираните от него разноски по делото, а на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираните от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение. Процесуалната активност на юрисконсулта е свързана с изготвяне на отговор и становище по същество, като той не е участвал в рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание. Вземайки предвид изложеното, съдът приема, че за процесуално представителство на ответника следва да се определи възнаграждение в размер на 76, 69 евро, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 о ЗПрП, вр. чл.23, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което при изхода на спора се възложи в тежест на ищеца. Водим от горното, съдът