Решение № 124 от 15.7.2026 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 482/2026 г.

Трудов спор. Предявени са искове за заплащане на трудово възнаграждение и на обезщетение по чл.222,ал.2 от КТ. Ищецът твърди,че е сключил с ответника трудов договор №к2г,за длъжността „оператор машина за рязане на скални материали“,с място на работа „Цщ,при пълно работно време и за неопределен срок и основно възнаграждение в размер на 1100 лева.С допълнително споразумение трудовото възнаграждение е увеличено на 1283.33 лева. Със заповед №щ8.2025г трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ,поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа,поради болест,довело до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания въз основа заключение на ТЕЛК.В този случай на основание чл.222,ал.2 от КТ на служителя се дължи обезщетение в размер на две брутни заплати,тъй като има повече от 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение възнаграждението е било в размер на 1283.33 лева,като двойният размер е 2566.66 лева. На ищеца не е изплатено трудово възнаграждение в размер както следва: за месец август 2024г-200 лева,за септември 2024г-390 лева,за април 2025г-425.63 лева,за май 2025г- 128 лева и за юли 2025г-301.30 лева. Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по чл.22,ал.2 от КТ в размер на 1312.31 евро,мораторна лихва в размер на 66.20 евро от 01.10.2025г до датата на подаване на исковата молба и от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и трудово възнаграждение,за месец август 2024г-102.56 евро,мораторна лихва в размер на 18.49 евро от 01.10.2024г до датата на подаване на исковата молба и от датата на подаване на същата да окончателното заплащане,за месец септември 2024г-199.40 евро,33.79 евро мораторна лихва от 31.10.2024г до датата на подаване на исковата молба и от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,за месец април 2025г-217.62 евро,20.03 мораторна лихва от 31.05.2025г до датата на подаване на исковата молба и от датата на подаване на същата до окончателното изплащане на сумата,за месец май 2025г-65.45 евро,5,29 евро мораторна лихва от 01.07.2025г до датата на подаване на исковата молба и от датата на подаване на същата до окончателното изплащане на сумата и за месец юли 2025г-154.05 евро,9,35 евро мораторна лихва от 31.08.2025г до датата на подаване на исковата молба и от датата на подаване на същата до окончателното изплащане на сумата. Позовава се на писмени доказателства. В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.- счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице пф. М. М.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Приложен е трудов договор №к2г,сключен между страните по делото,съгласно който ответникът е възложил,а ищецът е приел да изпълнява длъжността „Оператор машина за рязане на скални материали“ с място на работа Цех Габровица,град Ябланица ,при 8 часов работен ден и основно възнаграждение в размер на 1100.00 лева. Трудовият договор е сключен на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ. Приложена е Заповед №щ8.2025г,с която работодателят/ответникът,на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ответника,поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работна,поради болест,довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя в предприятието.В заповедта е отразено,че на работника следва да се изплати,на основание чл.222,ал.2 от КТ една брутна заплата в размер на 1283.33 лева. Приложено е удостоверение от ТЗ на НОИ-Плевен за изплатено на ищеца обезщетение за временна неработоспособност за периода от 01.01.2020г до 01.09.2025 година. От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява следното: Размерът на последното начислено трудово възнаграждение за пълен отработен месец / юли 2025г. / на М. Н. ж, ЕГН •••••••••• е 1 283,33 /хиляда двеста осемдесет и три и 0,33/ лева, равностойни на 656,16 /шестотин петдесет и шест и 0,16/ евро. На служителя М. Н. ж, ЕГН ••••••••••, съгласно чл. 222, ал. 2 КТ е трябвало да се изплати 2 /две/ брутни работни заплати, общо в размер на 2 566,66 /две хиляди петстотин шестдесет и шест и 0,66/ лева, равностойни на 1 312,32 /хиляда триста и дванадесет и 0,32/ евро. За месец август 2024 г. „СЕДИМЕНТ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, няма неизплатеното трудово възнаграждение на М. Н. ж, ЕГН ••••••••••. За месец септември 2024 г. „СЕДИМЕНТ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, няма неизплатеното трудово възнаграждение на М. Н. ж, ЕГН •••••••••• За месец април 2025 г. „СЕДИМЕНТ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, няма неизплатеното трудово възнаграждение на М. Н. ж, ЕГН ••••••••••. За месец май 2025 г. „СЕДИМЕНТ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, няма неизплатеното трудово възнаграждение на М. Н. ж, ЕГН ••••••••••. За месец юли 2025 г. „СЕДИМЕНТ ИНДЪСТРИ“ ЕООД, няма неизплатеното трудово възнаграждение на М. Н. ж, ЕГН ••••••••••. Към заключението са приложени фишове за изплатени възнаграждения на ищеца. В съдебно заседание,проведено на 29.06.2026г ищецът М. ж заявява,че подписът върху разходен касов ордер ,съставен на 04.08.2025г не е негов,имитация е. В същото съдебно заседание съдът е извършил служебна констатация от 2 трудови книжки,представени в оригинал от ищеца ж,като констатацията е отразена на стр. 4-та от съдебния протокол. При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Ищецът М. Н. ж претендира заплащане на трудово възнаграждение/неизплатено/ за периода на съществуване на трудовото правоотношение,за конкретно посочени месециавгуст 2024г,септември 2024г,април 2025г,май 2025г и юли 2025г. В заключението н а съд.-счетоводната експертиза е отразено,че за посочените месеци работодателят е изплатил дължимото възнаграждение на работника,като са приложени фишове за заплати,а за м.август 2024г разходен касов ордер,в който е отразено,че се изплаща сума в размер на 2000 лева,посочена като аванс РЗ м.08.2024г. В съдебно заседание ищцовата страна признава получаването на възнаграждението за посочените месеци,с изключение на това за м.август 2024 година,като лично ищецът оспорва подписа си върху разходния касов ордер. С оглед направеното оспорване,данните за размера на трудовото възнаграждение на ищеца за август 2024г по заключението на съд.-счетоводната експертиза-сумата от 1216.06 лева и размера на посочената като аванс сума за м.август 2024г,която в пъти надвишава реалния размер на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за периода,съдът приема,че ответникът не доказва плащане на претендираната от ищеца сума,като възнаграждение за м.август 2024г,която не му изплатена от ответника,а именно сумата от 200.00 лева,с равностойност в евро-102.26 евро. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания, както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищцата, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение или други правопогасяващи и/или правоизключващи факти. В случая ответникът не доказва изпълнението на задължението си за заплащане на претендираната сума от ищеца,поради и което искът за заплащане на трудово възнаграждение се явява основателен и доказан само за м.август 2024г,до размера,претендиран от ищеца-сумата от 200.00 лева или 102.26 евро. С оглед падежът на задължението на работодателя,посочен в трудовия договор,а именно изплащане на възнаграждението до 30-то число на следващия месец,основателен се явява и искането за заплащане на мораторна лихва върху неизплатената част от възнаграждението на ищеца за м.август 2024г,а именно за периода от 01.10.2024г до датата на подаване на исковата молба.Ищецът не е ангажирал доказателства за размера на лихвата,но изчислена от съда,посредством ел.модул Калкулатор б.г. Лихвата е в размер на 18.85 евро.Ищецът претендира такава в размер на 18.49 евро,до който размер следва да бъде уважен искът. В останалата част и за възнагражденията за останалите посочени месеци,искът по чл.128 от КТ следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан. По отношение на иска по чл.22,ал.2 от КТ: Съгласно чл.222,ал.2 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, ал. 1, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. От приложената Заповед №щ8.2025г е видно,че трудовото правоотношение между страните е прекратено именно на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ,а от служебно извършената констатация от трудови книжки на ищеца е видно,че ищецът има трудов стаж много по-голям от изискуемия в цитираната разпорежда,както и липсват данни през последните 5 години от стажа ски да е получавал обезщетение на същото основание. В заключението на съд.-счетоводната експертиза е посочен дължимия размер на обезщетението,който съвпада с размера на иска-сумата от 1 312.31 евро/левова равностойност от 2 566.66 лева/.Искът се явява основателен и следва да бъде уважен Върху размера на обезщетението се дължи и мораторна лихва за периода от 01.10.2025г до 12.03.2026г,която изчислена с цитирания модел е в размер на 70.33 евро,а ищецът претендира в размер на 66.20 евро до който размер следва да бъде уважен иска. Върху главниците за неплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл.222,ал.2 от КТ следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба,до окончателното им изплащане. На основание чл.242,ал.1 от ГПК,следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението,в частта на уважените искове по чл.128 от КТ и по чл.222,ал.2 от КТ,ведно с обезщетението за забава/мораторна лихва/. При този изход на делото и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 евро,а по сметка на съда изпратено възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 евро,както и държавна такса върху уважените искове в размер на 78.05 евро. Мотивиран от горното,съдът