Решение № 54 от 28.3.2026 г. на Районен съд - Мадан по дело № 545/2025 г.

Производството е по реда на чл. 126 и сл. от АПК във връзка с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на К. С. Б., с ЕГН ••••••••••, от гр. Д., ул. "••••••" № ••, срещу Решение с № •••••• от ••••• на ОСЗ гр. Д. С жалбата се прави искане за отмяна на атакувания административен акт като неправилен и незаконосъобразен, постановен при противоречие с материалния и процесуалния закон и за връщане на преписката на ОСЗ гр. Д. със задължаване на административния орган да издаде възстановително решение за гореописания имот, както и се претендират направените по делото разноски. В жалбата се твърди, че за до постанови решение от •••••. комисията на ОСЗ е констатирала, че: 1/.Съгласно приложената скица-проект и протокол за идентифициране на имотни граници се засягали части от имоти № •••••, който бил държавна публична собственост, вид територия: заета от води и водни обекти, с начин на трайно ползване: язовир и № ••••• - общинска публична собственост, вид територия: земеделска, с начин на трайно ползване: за селскостопански, горски и ведомствен път; 2/ По преписка № ДЗ •• от •••са били заявени и за тях ПК-Д. се е произнесла с признато право за възстановяване на 15 бр. имоти с общ размер •• дка. Възстановени земеделски имоти в стари реални граници са 25 бр. в размер общо -•••••дка.; 3/ В местността „•••“ е заявена една позиция - нива с площ •••••дка и е възстановен имот № ••••••• по КК на гр.Д., с начин на трайно ползване: Ливада в размер на ••• дка при спазване на критериите на чл.18ж, ал.4, т.1 от ППЗСПЗЗ - „при измерена площ по-малка от доказаната - размера на измерената площ“; 4/ Към искането няма приложена скица-проект, която да е издадена от СГКК и липсва идентификатор на проектния имот. Същата е издадена от лицензиран геодезист ; 5/ Протоколът за идентифициране на имотни граници е подписан само от техническото лице и заявителя. Процесното постановено от ОСЗ гр.Д. решение от •••• е било обжалвано в срок от К. С. Б., като с влязло в сила определение •••/•••••г. по гр. д. № •••/••••• по описа на Районен съд Ч., съда е отменил отказа обективиран в решението, като незаконосъобразен и е изпратил преписката на административния орган за решаване на искането по същество, съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. C Решение № ••••••/•••••• ОСЗ гр.Д. отново отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на Х. А Б. в съществуващи стари реални граници на имот, представляващ: Нива с площ от •••••• /••••••/, находяща се в м.•••••“ в землището на гр.Д., заявена с пореден № * от заявлението и установен със заявление-декларация за внесена земя в ТКЗС. Жалбоподателят е обжалвал отказа за възстановяване на процесния имот, при което след развилото се съдебно производство с Решение № ••/•••• на Районен съд Ч. по гр. д. №•••••/•••• г, е отменено Решение №•••••/•••• на Общинска служба Земеделие гр.Д. и преписката върната на Общинска служба Земеделие гр.Д. за произнасяне по искане с вх.№ •••••/••••••на К. С. Б., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Началникът на Общинска служба Земеделие гр.Д. е обжалвал пред Административен съд С. така постановения от Районен съд Ч. съдебен акт, като в касационната си жалба е изложил абсолютно същите мотиви, които е изложил и в настоящото обжалвано от жалбоподателя Решение №••••••/•••••• Твърди се, че възстановения имот с ид. № •••••••, посочен в последното решение, не само, че е различна площ от претендирания, с различни граници и предназначение, а същия се намира в посока североизток на разстояние около ••• метра от претендираният от жалбоподателя имот с временен проектен ид.№ ••••• и същия попада в имот с ид.№ •••••• с •••••• който съобразно КККР представлява общински път, но реализираният реконструиран път на място не засяга претендирания имот. В североизточният край на претендирания имот има изградена детска площадка, за която не са налични строителни документи, а и границите на претендирания имот са: на изток - бряг и бордюр на общински път по проект; на запад - най-високото работно водно ниво на язовира ••••••.; на север - поземлен имот № ••• - собственик С. Я. Б. и на юг - ограда на ПИ с ид.№ ••••• - собственик „••••••“ ••••. Твърди се също, че имот с идентификато𠹕•••• по КККР на гр.Д., който бил възстановен в обжалваното решение на ОСЗ гр.Д., е с площ от •••• дка, с трайно предназначение: Използваема ливада при граници: имот с ид.№ ••••••/••••по КККР/ - използваема ливада на С. А. М. имот с ид.№ •••••••• по КККР/- нива на Р. С. М., имот с ид.№ •••••• /••••••. по КККР/ - полски път на Общината - неземеделска територия и имот № ••••• /•••••0 по КККР/- използваема ливада на А. М. К. Доказателство, че процесния претендиран от жалбоподателя имот не е възстановен и не е идентичен с имот с ид.№ •••• е и съставения от ОСЗ гр.Д. протокол от анкетирането на собствениците на земеделска земя в землището на гр.Д. в местност „•••••“ от ••••••, съставен на основание чл.18д, ал.5 от ППЗСПЗЗ за установяване на местоположението на признатата им собственост с решение на ПК-Д. по чл.18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в който под № •••••• срещу името на анкетирания Е. Л. Б. са записани два имота в местността „•••••“ с площ от •••••• дка и с площ от •••••• дка - общо•••••дка, от които в тази местност е възстановена площ единствено и само от •••••• дка, като имот с ид.№ •••••• и то в нови реални граници - чрез плана за земеразделяне в рамките на територията по чл.18г, ал. 1, т.4 от ППЗСПЗЗ, а процесния претендиран от него имот с проектен ид.№ ••••••е площ от ••••• дка, който следва да се възстанови в стари /възстановими/ реални граници в рамките на територията по чл.18г, ал.1, т.2 и 3 от ППЗСПЗЗ, отразена в картата за възстановяване, чиито граници са реално установими, но се намират в границите на територията по чл.18г, ал.1, т.1 от ППЗСПЗЗ.Твърди се също, че неправилно и незаконосъобразно ОСЗ гр.Д. е прекратила производството за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Нива с площ от* ••••• дка в м. ‘••••••“ в землището на гр.Д., тъй като от постановените съдебни актове на PC-Ч. по гр.д.№ ••••••и на АдмС-С. по адм. дело № ••/•••, които съдебни актове имат силата на присъдено нещо, а от събраните в хода на тези съдебни производства доказателства, анализирани от съдебните състави, се установило по един безспорен и категоричен начин, че се опровергават мотивите за прекратяване на производството, изложени от ОСЗ. Твърди се, че решението на ОС „•••••“ гр.Д. е неправилно и незаконосъобразно и поради това, че въпреки, че е издадено решение от •••• по реда на чл.18ж, ал.4, т.1 от ППЗДПЗЗ, то съгласно чл.18ж, ал.1 от ППЗДПЗЗ, с решението се определят старите му реални границите, а в случая противно на правилото, че индивидуализирането на имотите с възстановявано право на собственост по реда на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ се извършва по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ, а в резултат на изпълнението му се създава и КВС, която освен че очертава границите на имотите, съдържа и регистър на собствениците им, поради което от доказателствата, съдържащи се в административната преписка се установява, че административният орган неправилно е определил границите на имота. В този аспект следвало да се вземе предвид нормата на чл.18а от ППЗДПЗЗ, която определя, че съществуващи стари реални граници са тези, които представляват топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии и водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включване на земите в ТКЗС или ДЗС. Навеждат се и доводи, че в случая е следвало да се съобрази и разпоредбата на чл.18б от ППЗДПЗЗ, където е посочено, че възстановими на терена стари реални граници са тези, които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуване на ТКЗС и ДЗС, като за установяването на тези граници могат да се ползват стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от технически служби на общината, като сочи, че само когато имотът няма съществуващи или възстановими стари реални граници, правото на собственост върху него следва да бъде възстановено с план за земеразделяне. Реституционният орган в случая не е изпълнил указанията на закона в посочения по-горе смисъл, като при изработването на КВС е била допусната и грешка, тъй като не са били описани реалните граници на имота, макар те да съществуват в своите стари реални граници по смисъла на чл.18а и чл.18б от ППЗДПЗЗ, а това обстоятелство обосновава извода, че няма пречка възстановяването на претендирания от жалбоподателя имот да се извърши съгласно заявеното, вкл. и по граници и по площ. В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Моли съда да уважи подадената жалба, като отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен, претендира направените по делото разноски. В допълнително депозирано по делото становище сочи, че атакуваното решение следва да се отмени и поради обстоятелството, че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ - след идентифициране и заснемане на имота, да отправи мотивирано искане по §27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на същия за възстановяване. Сочи, че липсват доказателства претендирания имот да е бил възстановяван. Отново сочи за липса на идентичност между имота, описан в обжалваното решение и възстановения. Сочи също, че ОСЗ с решението е излязла от правомощията си, предоставени й от закона, защото имала единствено възможност при установяване на несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение местоположението на имота и/или в размера на имота, да уведоми заявителя и СГКК, като върне преписката за отстраняване на констатираното несъответствие, каквото в случая не се установява. Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие гр. Д., представлявана от началника си П. К., оспорва жалбата, като моли същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Сочи, че имота по процесното решение е бил вече възстановен с Решение №•••••/•••••••на ПК Д.. Сочи също, че част от имота попада в поземлен имот държавна публична собственост, с начин на трайно ползване „••••“, представляващ територия заета от води и водни обекти, а друга част попада в земеделска територия публична общинска собственост, начин на трайно ползване за „селско стопански, горски, ведомствен път“ и по отношение на такива имоти, които не са замеделска земя и представляват държавна публична собственост, съответно общинска публична собственост ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не намират приложение и същите не могат да бъдат възстановени по този ред. Дори и да се приеме, че претендирания имот не е идентичен с вече възстановения и че същия е бил собственост на наследодателите на жалбоподателя, при тази хипотеза също имота не може да бъде предмет на реституция, тъй като не представлява самостоятелен земеделски имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а части от него попадат в публична държавна и публична общинска собственост, за които законът изключва възможността за възстановяване. Сочи също, че следва да се има предвид, че се касае за спор за материално право, който не може да бъде разрешаван в рамките на настоящото производство, а подлежи на разглеждане по общия исков ред. Жалбата срещу Решение с № ••••• от •••••г. на ОСЗ гр. Д., е подадена от лице, което има правен интерес. Съобразно с представената и приета като доказателство по делото административна преписка, от която е видно, че препис от атакуваното решение е бил изпратен до заинтересованото лице К. С. Б. на •••••. и е било връчено лично на лицето на същата дата, видно от известието за доставяне. Ето защо съдът приема, че към момента на датата на подаване на жалбата – •••••••., видно от пощенското клеймо, жалбата е подадена своевременно, поради което и производството е допустимо. Съдът, след като извърши проверка на атакувания административен акт по реда на чл. 146 от АПК, и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представената и приета като доказателство административна преписка е видно, че със заявление с вх. № •••/••••• Е. Л. Б., като наследник на Х. А. Б. е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ множество земеделски земи в землището на гр. Д. с обща площ •••• дка, сред които нива в м. „•••••, с площ••••дка. Представено е заявление – декларация от Х. А. Б. за внасяне в ТКЗС на •• декара ниви и * декара естествени ливади. С решение № •••/•••••••• г. на ПК – гр. Д. е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Д. на три имота, съответно в местностите "•••••", "••••••" и "•••••". С протокол № •••/•••••. на ПК – Д. на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е взето решение, с което са признати и определени за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. върху земеделски земи с план за земеразделяне – общо 12 имота, между които имот ••••••дка в местността „•••••“. По жалба от Е. Л. Б. за възстановяване и признаване на имоти без документ за собственост, с Протокол от ••••. ПК - Д. е предложила да не бъде изменяно решението на ПК за преписка №••••, тъй като се търсят земи без приложени документи, с които да се докаже собственост. С решение без номер от •••• на ПК - Д. по жалба № •••/•••••., подадена от Е. Л. Б. срещу решение № •••/••• на ПК - Д., на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ е отказано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в посочени местности, сред които не попада имот в местността „•••••••“. С решение № ••••• от •••••. на ПК - Д. е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 27 и••• дка в местността „••••“. На •••••••в ОС "Земеделие" – Д. е постъпило искане с вх. №••••••/•• от К. С. Б. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи стари реални граници по преписка № •••• от ••••• на имот с площ ••••• дка., находящ се в местността "••••" в землището на гр. Д., описан в протокол № •••••/••••. Съгласно изготвената скица проект имотът е с площ •••••• кв. м., а останалите ••••кв. м. попадали в чашката на язовира. С протоколно решение от ••••••. на ОСЗ – Д., е констатирано, че: 1. Съгласно приложената скица-проект и ••••••••, който е държавна публична собственост, вид територия - заета от води и водни обекти, с НТП - язовир и № ••••• общинска публична собственост, вид територия - земеделска, с НТП за селскостопански, горски и ведомствен път; 2. По преписка № ••••• от ••• са заявени и за тях ПК - Д. се е произнесла с признато право за възстановяване на 15 бр. имоти с общ размер ••дка. Възстановени земеделски имоти в стари реални граници са 25 броя в размер общо - ••••• дка; 3. В местността „••••а“ е заявена една позиция - нива с площ ••••• дка и е възстановен поземлен имот № ••••••по КК на гр. Д. с НТП - ливада в размер на •••••дка при спазване критериите на чл. 18ж, ал. 4, т. 1 от ППЗСПЗЗ - "при измерена площ по - малка от доказаната - размера на измерената площ"; 4. Към искането няма приложена скица - проект, която да е издадена от СГКК и липсва идентификатор на проектния имот. Същата е издадена от лицензиран Геодезист. и 5. Протоколът за идентифициране на имотни граници е подписан само от техническото лице и заявителя. Посочено е, че комисията не може да се произнесе с решение по така представената скица-проект и протокол за идентифициране на имотни граници, поради това че: 1. Съгласно чл. 45д и чл. 45е от ППЗСПЗЗ не е спазен редът и условията за издаване на скица-проект, по която се иска възстановяване на земеделски имот при влязла в сила кадастрална карта на землището.; 2. Проектният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 1, ал. 1 от ППЗСПЗЗ; и 3. По преписка № ••••• от •••• са изчерпани всички позиции, по които наследниците на Х. А. Б. могат да претендират за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и не се дължи обезщетение на основание чл.10б от същия закон. С определение № ••••••/•••••. по гр. д. № •••/•••• по описа на РС – Ч., в сила на •••., е отменен по жалба на К. С. Б., отказа обективиран в протоколно решение от •••• на ОС "Земеделие" гр. Д., като незаконосъобразен и преписката е изпратена на административния орган за решаване на искането по същество, съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. След връщане на преписката, е съставен протокол № •••/••••• от членовете на комисията, във връзка с постъпилото искане с вх. №••••••/•••••от К. С. Б. – наследник на Х. А. Б., преписка №•••••/••••• в който е посочено, че "преписката е изчерпана, включително и в местността "••••••"; проектният имот не е земеделска земя, съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ. Последвало е издаване на решение № ••••••/•••• на ОС "Земеделие" гр. Д., с което е отказано да се възстанови правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот - нива от •••••• дка. в местността „•••••“ в землището на гр. Д., заявена с пореден № •• от заявлението и установен със заявление – декларация за внесена земя в ТКЗС с мотиви, че заявеният имот вече е възстановен с решение № •••••/••••• в т. 16 от същото. В случая искането по преписката било недопустимо, тъй като са налице условията по чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК. С решение № ••/•••••• на Районен съд Ч. по гр. д. №•••/•••••, по жалба на К. Б. е отменено решение № •••••/•••••на Общинска служба Земеделие гр.Д., с което е отказано възстановяването правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: нива с площ от •••• дка в местността "••••••" в землището на гр. Д., заявена с пореден № * от заявлението и установен със заявление – декларация за внесена земя в ТКЗС, и преписката върната на Общинска служба Земеделие гр.Д. за произнасяне по искане с вх.№ •••••••/••••• на К. С. Б., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С решение № •••/•••• по адм. Дело № ••/••••на Административен съд – С., е оставено в сила решение № ••/••••, постановено по гр. д. № •••/••• по описа на Районен съд - Ч. След връщане на преписката, е последвало издаване на решение № ••••/•• г. на ОС "Земеделие" гр. Д., с което е прекратено производството по възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот - нива от ••• дка. в местността „•••••“ в землището на гр. Д., заявена с пореден № * от заявлението и установен със ••••••/•••• на ПК – Д. са признати и определени за възстановявне правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. общо 3 бр. имота. С протокол № •••/•••••г. на ПК – Д. са признати и определени за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. А. Б. общо 12 бр. имота, сред които е и за имот в м. „••••• /признато за поз.*/. Видно от решение на ПК – Д. с № ••••/•••••, т. 16 – поземлен имот № ••••• по КВС на град Д., местност „•••••“, НТП – използваема ливада, с площ ••••• дка /при спазване критериите по чл. 18ж, ал. 4, т. 1 от ППЗСПЗЗ –„при измерена площ по-малка от доказаната – размера на измерената площ“/ се установява, че заявения имот е вече възстановен. Решение на ПК – Д. с № ••••/•••• е връчено и влязло в сила в законово установения срок, съгласно положен подпис в регистър на окончателните решения в землище Д. на ••••••г. от Е. Л. Б., наследник на Х. А. Б.. Искането по преписка •••••••/••••• е недопустимо, т.к. по преписката са заявени за възстановяване в стари реални граници 15 броя имоти и за тях ПК – Д. се е произнесла с признато право за възстановяване. С решение за възстановяване правото на собственост на земи в стари и съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Д. с № ••••••/•••••на ПК Д. са възстановени 27 бр. имоти. По делото е прието удостоверение за наследници с изх. №•••••••/••• издадено от Община Д., от което е видно, че жалбоподателя е един от наследниците на Л. Л. Б., ЕГН ••••••••••, починал на •••••• а от удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че Л. Л. Б. и Х. А. Б. са имена на едно и също лице. От протокол от ••••• от проведената анкета със собствениците на земеделски земи за установяване на местоположението на признатата им собственост с решение на ПК – Д. по чл. 18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ се установява, че по заявлението с № ••• е анкетиран Е. Л. Б. като за местността "••••••••" са посочени имоти в две позиции – единият с площ •••••••дка, а другият –••••• дка. От заключението по назначената съдебно техническа експертиза се установява, че претендираният имот по скицата-проект с временен проектен ид. № •••••в местност ,,•••••“ с проектна площ от •••• дка. попада в земеделска територия. Северната граница на претендираният имот е извън котата ••••• м. на ретензионният обем на язовира (обемът заключен между нормалното и максималното водно ниво), а южната граница видно от Комбинираната Скица •••••- Приложение №* съвпада с тази на съществуващият полски път отразен още през 80 - те години на ЕТКарти. По КККР на гр. Д., Общ. Д. северната част от претендираният имот оцветена на Комбинираната Скица ••••••- Приложение №* в зелен цвят с площ от •••• дка, попада в П.И.К. № •••• - Държавна публична собственост, вид територия Територия, заета от води и водни обекти, НТП Язовира; южната част от претендираният имот оцветена на Комбинираната Скица ••••• - Приложение №*в жълт цвят с площ от •••• дка. попада в П.И.К. № •••••• - м. „•••••“, вид собственост Общинска публична, вид територия Земеделска, НТП за селскостопански, горски, ведомствен път. Претендираният имот не е идентичен с имот с идент. № ••• по КК на гр. Д. Имот с К № •••• по КК на гр. Д. се намира на ••• метра източно от претендираният имот. На терен претендирания имот по Скицата - проект с временен проектен Ид. № •••••, в местност „•••••••“ с проектна площ от ••••• дка, не попада в имот в ПИ с Ид. №•••• За изграденият път по лицето на претендирания имот по скицатапроект с временен проектен Ид. № ••••• в местност „•••••“, с проектна площ от ••••••дка, в отдел ТСУ на Община Д. е налице съгласуван и одобрен проект с Разрешение за строеж №••/••••г.. Поземлен имот с Ид. № ••••не е актуван като публична общинска собственост, тъй като за поземлени имоти с НТП полски пътищата много рядко съставят актове за общинска собственост. Отчуждаване за реконструкцията на този път не е извършвано защото предвидените и реализираните мероприятия по реконструкцията на пътя са в рамките на П.И.К. № ••••• - м. „•••••“, вид собственост Общинска публична, вид територия Земеделска, НТП За селскостопански, горски, ведомствен път. В с. з. вещото лице е уточнило, че пътя за който има одобрен проект в община Д., не попада в претендирания имот, както и че в одобрения проект няма отразена детска площадка в западната част. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните. Според показанията на св. С. Б., претендирания имот се намира извън гр. Д. до Рибното стопанство в местността и е съседен на негов имот. Имотът бил около * дка и се ползвал за ливада, която косели бащата и чичото на жалбоподателя. Сега не знаел кой стопанисва имота. Към момента половината имот представлявал зелена площ – ливада, а в другата част имало детска площадка. В северния край имало детски пейки. От половината надолу към язовира, имота бил засипан с чакъл. Описва границите на имота – нагоре на север стария път Д. – Пещера, от изток – неговия имот, на северозапад – язовир Д. В показанията си св. Б. Р. сочи, че познава процесния имот още от земеразделянето, защото се намирал над техния имот, който бил съседен. Имота бил ползван като ливада от бащата и чичото на ищеца. Виждал е ищеца да го коси. Описва границите на имота – на северозапад оградата на Рибното стопанство, от източната страна – имота на свид. Б., на север път, на юг – техния имот. Към момента техния имот по голямата част бил залят с вода. Като площ имота на ищеца бил по-голям от техния, но не знаел каква е площта му. Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите съответстват и на събраните писмени доказателства, както и на заключението на приетата по делото експертиза. При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи: Обжалваният административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е постановен в писмена форма, от специализиран орган по поземлена собственост, комуто е възложено възстановяване на собствеността върху земеделските земи, съобразно нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно т. 1 от ТР № * от •••••• на ОСГК на ВС административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. По отношение на атакувания административен акт, а именно: Решение с № ••••• от ••••на ОСЗ гр. Д., съдът намира следното: Правото на собственост върху земеделски земи се възстановява по реда на ЗСПЗЗ чрез посочените в закона способи: в стари (съществуващи или възстановими) реални граници в рамките на територията по чл. 18 г, ал. 1, т. 2 и 3 ППЗДПЗЗ, отразена в картата за възстановяване на тези земи (земите по § 4 ЗСПЗЗ също са земи, чиито граници са реално установими, но се намират в границите на територията по чл.18г, ал. 1, т. 1 ППЗСПЗЗ), а правото на собственост на земи, чиито реални граници не могат да се установят, се възстановяват в нови реални граници-чрез план за земеразделяне, в рамките на територията по чл. 18г, ал. 1, т. 4 ППЗСПЗЗ. От разпоредбите на ЗСПЗЗ следва, че административният орган е този, който следва при спазване изискванията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му да изясни въпроса относно възможността за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници, като самото възстановяване се извършва от същия орган. По силата на чл. 45д, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите. В случаите, когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, установяването на границите на имотите се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 (заявителя) по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър в присъствието на представител на общинската служба по земеделие и по възможност на съседи на имота. Службата по геодезия, картография и кадастър издава скицапроект в цифров вид и на хартиен носител, която се предоставя на лицето по чл. 45д, ал. 2 (арг. чл. 45е, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ). Съгласно разпоредбата на чл. 45е, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в тези случаи, общинската служба по земеделие изготвя протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и горите, в който се нанасят координатите на заснетите гранични точки на имота. Към протокола се прилага копие от ръчната скица, изготвена при идентифицирането. Лицето по чл. 45д, ал. 2 представя пред общинската служба по земеделие скицата-проект на хартиен и оптичен носител. Нормата на чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ предвижда, че когато общинската служба по земеделие установи несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18ж, ал. 4, тя уведомява лицето по чл. 45д, ал. 2 и службата по геодезия, картография и кадастър и връща на лицето по чл. 45д, ал. 2 преписката за отстраняване на констатираното несъответствие. В настоящия случай, видно от представената административна преписка, цитираните по-горе изисквания са спазени - налице е подадено искане за възстановяване на земеделски земи, правото за възстановяване на които е признато с протокол № ••• от •••••на ПК – Д. на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Проведена е процедура по установяване границите на имота, резултатите от която са обективирани в протокол по чл. 45е, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съставен и подписан от заявителя, представител на ОСЗ Д., техническо лице и съседи на имота. В съставения протокол не е отразено констатирано от общинската служба по земеделие несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение местоположението на имота и/или допустимите отклонения в размера му. По делото няма данни и не се твърди от ответника, в хода на административното производство да е установено несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността, в който случай общинската служба е следвало да уведоми лицето по чл. 45д, ал. 2 и службата по геодезия, картография и кадастър и да върне преписката за отстраняване на несъответствието, т. е. да изпълни процедурата по чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Такава процедура в случая не е проведена. От изготвеното заключение на съдебно-техническата експертиза по настоящото дело се установява, че претендирания имот с временен проектен идентификатор •••• по скицата-проект и по протокола за идентифициране на имотни граници, с площ ••• дка е земеделска територия и не съвпада с ПИ с идент. № ••••• по КККР на гр. Д., с площ •••••• дка, който е признат и е възстановен на наследниците на Х. А. Б. с решение № •••/••••., т. 16. Възстановеният имот с К № •••••••по КК на гр. Д. се намира на ••• метра източно от претендираният имот с временен проектен идентификатор ••••. В тази връзка са и свидетелските показания, според които, местоположението и границите на претендирания имот съвпадат с посочените в скицата на вещото лице, а не с тези на възстановения имот с решение № •••••/•••••••г. на ПК - Д. Налице е несъответствие в площта и границите на имота между скицатапроект и решението за признато право на възстановяване на собствеността, поради което административният орган е следвало да изпълни процедурата по чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ е длъжна да уведоми лицето по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, както и съответната СГКК и следва да върне на лицето по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ преписката за отстраняване на констатираното несъответствие. Тази разпоредба изключва възможността ОСЗ да постанови прекратяване на производството за възстановяване на правото на собственост на правоимащите върху заявения за възстановяване имот, както е постъпил в случая ответника. Посочените нарушения на административно производствените правила, установени в чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, са съществени, защото пряко са повлияли върху извода на административния орган, че наследниците на Х. А. Б. нямат право на възстановяване на собствеността върху признатия им за възстановяване земеделски имот – нива с площ ••••• дка в местността "••••••" в землището на гр. Д.. Поради горното преписката следва да се върне на административния орган за продължаване на производството съобразно дадените от съда указания. Освен всичко изложено по-горе, съдът намира, че атакуваното решение на ОСЗ - Д. не е мотивирано така, че в него да са посочени всички относими факти във връзка с прекратяването. Следва да се посочи също, че в решението не е посочена разпоредба, която е основание за прекратяване. Тези пропуски лишават заявителят от възможността да разбере, точно кои факти е имал предвид административния орган и точно кое правно основание, за да прекрати административната процедура. По изложените съображения, решението на ОСЗ – Д. се явява издадено и в нарушение на административнопроизводствените правила. Според нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Липсата на мотиви по същество съставлява порок, водещ до отмяна на акта. Съгласно Тълкувателно Решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, което е запазило правното си действие и понастоящем, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт найкъсно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.); , в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Анализът на това тълкувателно решение показва, че мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставляващ част от административната преписка стига този друг документ да изхожда от същия административен орган, постановил и акта. В настоящия случай, оспореното решение не само е немотивирано с относими към случая мотиви, но и противоречи на събраните в хода на административното производство доказателства, и по-конкретно на проведената процедура по установяване границите и площта на процесния имот. Посочването на съдебно решение не представлява изпълнение на административния орган за посочване на мотиви към административния акт. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК административният орган следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото. Същите се констатираха в размер на 511,30 евро /1000,00 лева/ за адвокатско възнаграждение, 5,11 евро /10,00 лева/ за заплатена държавна такса, 255,65 евро /500,00 лева/ за депозит за вещо лице, 60,00 евро за депозит за призоваване на свидетели. Настоящия съдебен състав намира за неоснователно въведеното възражение от административния орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, т. к. то е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и е съобразено с нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да бъде прието за прекомерно и следва да бъде заплатено изцяло. Воден от горното, съдът