Решение № 154 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 771/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 1739/27.05.2025 год. подадена от К. В. Ж. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес гр.К., ул. •••, чрез упълномощения адвокат К. К. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 100/24.04.2025 г. на Каварненския районен съд по гр. дело № 393/2023 г., с което е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Д. Х. Б. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С., бул. •••, иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ 1/4 ид. част от поземлен имот - нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, имот с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр. Каварна, придобит чрез давностно владение, да признае за установено по отношение на ответника Д. Б., че същият не е собственик на недвижим имот, представляващ 26 999 кв. м идеална част от поземлен имот - нива, цялата с площ от 107 999кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр. Каварна, придобити от него по силата нот. акт № •••г. на нотариус № ••• на НК, вписан във вх. per. № ••• от 22.03.2019г. с акт № •••г. на СВ гр. Каварна и нот. акт № •••г. на нотариус № ••• на НК, вписан във вх. per. № ••• от 22.03.2019год. с акт № •••год. на Служба по вписвния гр. Каварна, както и срещу решението, с което е ДОПУСНАТО извършването на делба на следния поземлен имот с идентификатор № 35064.12.5 /тридесет и пет хиляди и шестдесет и четири, дванадесет, пет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.12.2019 г., намиращ се в гр. К., общ. К., обл. Добрич, трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: З/трета/, целият с площ от 108 002 /сто и осем хиляди и два/ кв.м., при граници: имот с идентификатор № 35064.12.26, имот с идентификатор № 35064.12.40, имот с идентификатор № 35064.12.41,имот с идентификатор № 35064.12.42, имот с идентификатор № 35064.12.99, имот с идентификатор № 35064.12.100, имот с идентификатор № 35064.12.31, имот с идентификатор № 35064.12.32, имот с идентификатор № 35064.12.33, имот с идентификатор № 35064.12.27, имот с идентификатор № 35064.12.12, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 012005, между съделителите Д. Х. Б. с ЕГН •••••••••• и К. В. Ж. с ЕГН ••••••••••, при квоти ¼ идеални части за Д. Х. Б. и ¾ ид.ч. за К. В. Ж.. Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 27.05.2025 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 14.05.2025 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че въззивницата е била единствено държател на процесната земеделска земя, а не добросъвестен владелец, поради което имотът не е придобит по давност. К. Ж. настоява, че не е налице съсобственост между страните по делото по отношение на заявената за делба земеделска земя. Основаният аргумент на КРС да отхвърли исковата претенция на ищцата, настояща въззивница, е влязлото в сила решение на Районен съд – Каварна по гр. дело № 456/2019 г., с което е отхвърлен предявения от К. В. Ж. срещу Д. Х. Б., иск да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ 26 999 кв.м. в идеални части от поземлен имот – нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, имот с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр. Каварна. Съдът неправилно е приел, че се формира сила на пресъдено нещо върху приетото в мотивите на решението по гр. дело № 456/2019 г., доколкото в диспозитива няма произнасяне относно правото на собственост по отношение спорната част от имота, предмет на предявения иск. Въпреки наличието на влязло в сила решение /това по гр. дело № 456/2019 г. по описа на Районен съд – Каварна/ спорът за собствеността върху имота не е разрешен. Въззивната страна счита, че така постановеното решение не препятства възможността да претендира на отделно основание правото си на собственост върху описания имот, поради което за нея е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск за признава правото й на собственост на оригинерно правно основание – изтекла придобивна давност, считано от 1999 г. до настоящия момент. Според въззивницата са налице достатъчно доказателства – писмени и гласни, от които следва извода, че тя е собственик на процесния имот на посоченото правно основание. Предвид изложеното се настоява обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният установителен иск за собственост – уважен, а искът за делба – отхвърлен. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. Х. Б., чрез упълномощения адвокат Б. З. от АК – гр. Варна, според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд - Каварна, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Съединена за общо разглеждане е и частна жалба вх.№ 3022/27.08.2025 г. (получена по пощата, с дата на пощенското клеймо от 25.08.2025 г.), подадена от К. В. Ж., чрез упълномощения адвокат К. К. от АК – гр. Добрич, срещу определение № 286/24.06.2025 г., с което е изменено решение №100/24.04.2025 г. постановено по гр.д.№393/2023 г., в частта на разноските, като К. В. Ж. е осъдена да заплати на Д. Х. Б. сумата от 3 000 лв., като разноски по инцидентния установителен иск. Частната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК с начало 19.08.2025 г., когато определението е връчено на обжалващия. Частният жалбоподателя счита посоченото определение за неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му първоинстанционният съд не е съобразил, че пълномощното и договорът за правна защита и съдействие, с който е удостоверено плащането на сумата от 3 000 лв., е сключен с адвокат Я. Я., който не е осъществил процесуално представителство по делото, такова е извършено от адвокат Б. З., но на последният не е заплащано адвокатско възнаграждение, за да има основание страната да претендира това възнаграждение като разноски по делото. Отделно от това се сочи, че в рамките на производството по делба, в неговата първа фаза, разноски не се дължат. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а молба за присъждане на разноски – отхвърлена. Отговор по частната жалба не е подаден от насрещната страна. Подадената въззивна жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание. Производството по гр. дело № 393/2023 г. по описа на Каварненския районен съд е образувано по искова молба, вписана в Службата по вписвания гр. Каварна вх. № 2599/15.11.2023 г., Акт •••, на Д. Х. Б. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С., бул. •••, чрез адвокат Б. З. от АК Варна, с която срещу К. В. Ж. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. К., ул. ••• е предявен иск за допускане до делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 35064.12.5, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.12.2019 г., намиращ се в гр. К., общ. К., обл. Добрич, трайно предназначение на територията - Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: 3, целият с площ от 108 002 кв.м., при граници: имот с идентификатор № 35064.12.26, имот с идентификатор № 35064.12.40, имот с идентификатор № 35064.12.41,имот с идентификатор № 35064.12.42, имот с идентификатор № 35064.12.99, имот с идентификатор № 35064.12.100, имот с идентификатор № 35064.12.31, имот с идентификатор № 35064.12.32, имот с идентификатор № 35064.12.33, имот с идентификатор № 35064.12.27, имот с идентификатор № 35064.12.12, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 012005, между съделителите и при квоти, както следва: - за ищеца Д. Х. Б. 26999/108002 кв.м. в идеални части; за ответницата К. В. Ж. 81003/108002 кв.м. идеални части. Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения по делото адвокат, страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № 35064.12.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.12.2019 г., намиращ се в гр. К., общ. К., обл. Добрич, трайно предназначение на територията – Земеделска, начин на трайно ползване: Нива; категория на земята: 3, целият с площ от 108 002 кв.м., като съсобствеността произтича от следните юридически факти: По силата на сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ••• г., на районния съдия при PC Каварна, К. В. Х.а е придобила ½ идеална част от процесния имот, а останалата ½ идеална част от имота е закупена от ответницата по договор с нейната майка С. М. М. по договор, сключен с нотариален акт ••• г., на районния съдия при PC Каварна. Вторият договор е бил сключен от К. Х.а по време на брака й с Д. Д. Х., като закупения имот е придобит в режим на СИО. Бракът между ответницата К. В. Х.а и Д. Д. Х. е прекратен с решение от 30.11.1998 г., по гр.д. № 6/ 1998 г. по описа на РС Каварна. Д. Х. Б. е придобил чрез дарение от Д. Д. Х. 499 кв.м. в идеални части от процесния имот, който договор е сключен с нотариален акт № ••• г., на нотариус с рег. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие РС Каварна. Впоследствие ищецът закупил от Д. Д. Х. по силата на договор, обективиран в нотариален акт № ••• г., на нотариус с рег. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие РС Каварна, 26 500 кв.м. идеални части от гореописания имот. Ищецът сочи, че след като К. Ж. узнала за сключването на посочените договори, същата предявила срещу бившия си съпруг Д. Х. искове, предмет на гр. дело № 456/2019 г. по описа на Районен съд Каварна, с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД да бъде признат за нищожен договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № ••• г., районния съдия при РС - Каварна, вписан в Службата по вписвания гр.Каварна с вх. peг. № 720, том 4, стр. 212, сключен между К. В. Ж. и нейната майка С. М. М., по силата, на който ответницата е придобила 1/2 /една втора/ идеална част от процесния имот, чрез покупко-продажба, като прикриващ действителен договор за дарение, между същите страни. Предмет на посоченото по-горе дело е и предявения от К. В. Ж. срещу Д. Х. Б. иск по чл. 124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗС да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 26 999 кв.м. идеални части от процесния недвижим имот, придобит на основание, годно да го направи собственик. Каварненският районен съд с решение по гр. дело № 456/2019 г. е признал за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД сключения между С. М. М. и К. В. Х.а договор за продажба на недвижим имот – ½ ид.ч. от нива с площ от 107,999 дка., трета категория, находяща се в землището на гр.К., урегулирана в парцел № 5, масив № 12 по плана за земеразделяне при граници и съседи: нива Р. П., полски път, нива на П. П., нива на Т. Т., нива на Х. Б. /съгласно индивидуализацията в нотариалния акт/, а съгласно КК на гр.Каварна представляваща ½ ид.ч. от ПИ с идент. 35064.12.5, целият с площ от 108002 кв.м., земеделска земя, трета категория, срещу цена от 167 667 лева, като привиден, прикриващ действителен и приложим между страните на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД договор за дарение на 2 недвижими имот. С решението по същото дело (гр. дело № 456/2019 г.) съдът е отхвърлил предявения от К. В. Ж. против Д. Х. Б. иск за признаване за установено, че Д. Х. Б. не е собственик на недвижим имот представляващ 26 999 кв.м. ид.ч. от ПИ – нива, цялата с площ от 107999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108002 кв.м., земеделска земя, трета категория с идент. 35064.12.5 по КК на гр.Каварна, придобити от него по силата на нотариален акт № ••• г. на нотариус № ••• на НК, вписан във вх. Рег. № ••• от 22.03.2019 г., с акт № ••• г. на СВ гр. Каварна и нотариален акт № ••• г. на нотариус № ••• на НК, вписан във вх. рег. № ••• от 22.03.2019 г., акт № ••• г. на СВ гр. Каварна. Посоченото по-горе решение е потвърдено от Добричкия окръжен съд по в.гр. дело № 628/2021 г., а с определение № 50310/08.08.2023 г. на ВКС, ГК, IV-то отделение, по к.гр.д.2321/2022 г., съдът не е допуснал касационно обжалване на решението на ДОС. Д. Х. Б. сочи, че горните решения са влезли в законна сила, поради което, към момента на предявяване на настоящия иск за делба, е налице съсобственост върху процесния имот, при квоти: 81003/108002 кв.м. идеални части за ответницата К. В. Ж. и 26999/108002 кв.м. идеални части за него. Предвид на това, че ответницата е завладяла изцяло имота към момента и същата се противопоставя на всякакви опити от страна на ищеца, същият да ползва своя дял от съсобствеността и да придобива добиви от имота Д. Х. Б. заявява, че с исковата молба отправя и покана за доброволно изпълнение към ответницата, да предаде съсобственият дял от имота на ищеца, или да му заплати равностойността на пазарната рента за района, за текущата и всяка следваща стопанска година. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК К. В. Ж., чрез упълномощения адвокат К. К. от АК Добрич, е представила отговор на исковата молба, според който предявеният иск за делба е неоснователен и същият подлежи на отхвърляне. Ответницата оспорва твърдението, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот, тъй като неговия праводател (бивш съпруг на ответницата) не е могъл да придобие права върху имота. Твърди, че след като сделката между ответницата и майка й е призната за нищожна, то и Д. Х. изначално не е придобил никаква част от имота, респ. не е могъл да прехвърли на ищеца право на собственост върху същия имот, съответно Д. Б. обективно не е могъл да придобие частта от имота, предмет на делото. Същевременно ответницата намира, че е собственик на заявения за делба имот на основание давностно владение, като твърди, че целият имот е нейна собственост. Моли за отхвърляне не иска за делба и претендира разноски. В срока за отговор на исковата молба ответницата е предявила инцидентен установителен иск срещу Д. Х. Б. да бъде установено, че К. В. Ж. е изключителен собственик на нива, представляваща ¼ ид.ч. от поземлен имот – нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, имот с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр.Каварна, придобит по давностно владение. Тази искова претенция се основава на влязлото в сила решение, постановено по гр. дело № 456/2019г. на Районен съд Каварна, с което е признат за нищожен, сключения между майка й С. М. М. от една страна и К. Ж. от друга, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № •••г. на Каварненски районен съд, договор за продажба на недвижим имот, представляващ ½ ид. част от поземлен имот – нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска, трета категория, имот с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр. Каварна, като привиден, прикриващ действителен и приложим между страните на основание чл. 17 ал.1 от ЗЗД, договор за дарение на недвижимия имот. Правният си интерес от търсената искова защита Ж. основава на решението на КРС по гр. дело № 456/2019 г., с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Д. Х. Б. иск за признаване за установено, че последният не е собственик на недвижим имот, представляващ 26.999 кв.м. ид. части от поземлен имот - нива с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска, трета категория, имот с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр.Каварна. В тази връзка К. Ж. излага твърдения, че е своила спорния имот за периода от прехвърлянето му – 1996 г., а най-вече и след прекратяване на брака й с праводателя на ответника – Д. Д. Х. през 1999г. до настоящия момент – само тя е владяла земеделската земя изцяло, тя я е обработвала лично, очертавала я е през годините, декларирала я е по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като вкл. на 25.04.2019г. е подала декларация по така сочения законов ред. Сочи се, че в записванията в данъчна служба при Община гр.Каварна, ответникът по инцидентния установителен иск не фигурира като собственик, видно от представената от нея данъчна оценка на имота. Твърди още, че в нито един момент, праводателят по сделката на ответника – Д. Д. Х., не се е противопоставял на това нейно владение, не е претендирал добиви от вещта, тъй като не е считал, че притежава земя. К. Ж. е владяла и владее и понастоящем земята, прехвърлена й от майка й, необезпокоявана от никого, явно, несмущавано, непрекъснато. С тези свои действия е обективирала във външния мир намерението си, че е собственик на имота и въз основа на давностно владение. Счита, че ответникът по ИУИ Д. Б., не е могъл да придобие права по сделка, която по силата на влязло в сила съдебно решение е призната, че е дарение, като придобиването е станало и на основание давностно владение. Предвид изложените аргументи К. В. Ж. настоява съдът да постанови решение, по силата на което да я признае за изключителен собственик на нива, представляващ 1/4 ид. част от поземлен имот - нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, имот с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр. Каварна, придобит чрез давностно владение, да признае за установено по отношение на ответника Д. Б., че същият не е собственик на недвижим имот, представляващ 26 999 кв. м идеална част от поземлен имот - нива, цялата с площ от 107 999кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр. Каварна, придобити от него по силата нот. акт № •••г. на нотариус № ••• на НК, вписан във вх. per. № ••• от 22.03.2019г. с акт № •••г. на СВ гр. Каварна и нот. акт № •••г. на нотариус № ••• на НК, вписан във вх. per. № ••• от 22.03.2019год. с акт № •••год. на Служба по вписвания гр. Каварна. Във връзка с предявения и приет за съвместно разглеждане с главния иск за делба инцидентен установителен иск, ответникът по този иск /ищец по главния иск/ е представил отговор, според който иск е неоснователен, по следните съображения: По отношение на владението за периода 07.01.1996 – 25.05.1999 г. в полза на ищцата придобивна давност не е текла, тъй като К. Ж. и Д. Х. са се намирали в граждански брак, а по силата на чл.115 от ЗЗД, между съпрузите давност не тече. По отношение на периода от 25.05.1999 г. до 2019 г., ответникът твърди, че не са налице никакви доказателства, които да сочат, че след прекратяване на брака между К. Ж. и Д. Х., тя е демонстрирала на съсобственика си промяна в поведението си да свои целия имот, вкл. и идеалната част от имота, притежавана от Д. Д. Х.. Д. Х. Б. сочи, че единствено фактът на осъществяване на фактическа власт върху процесната нива не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на съсобственика Д. Д. Х.. Твърди, че Ж. в нито един момент не е имала качеството на владелец по отношение на идеалните части от имота, собственост на Д. Д., а в полза на държателя давност не тече. Ищцата никога не е демонстрирала пред бившия си съпруг Д. Д., нито пред ответника Д. Б., завладяване на идеалните части от имота, намерение да ги свои. Ответникът по този иск сочи също така, че и по отношение на цитираното гр.д. №231/1998г. по описа на РС Каварна, преди това е било образувано ч.гр.д. №195/1998г. по описа на същия съд, като с определение съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск (въз основа на него е образувано гр.д.№231/1998г.), чрез налагане на възбрана на ½ ид.ч. от процесния имот. По искане на Д. Х., с определение от 31.12.2018г. допуснатото обезпечение е било отменено. Определението е било връчено на К. Ж., като същата не го е обжалвала и то е влязло в законна сила на 14.02.2019 г. Б. счита, че ако Ж. е била със съзнанието, че тя е единствен собственик на имота, то тя е следвало да оспори този акт и да се противопостави на действията на Д. Д., което не е сторила. Това от своя страна е признание от нейна страна, че Д. Д. е собственик на идеални части от процесния имот. В молбата си за вписване на определението от 31.12.2018г. до СВ Каварна, Д. изрично е манифестирал, че е собственик на процесния имот, поради което и счита, че Ж. не може да претендира придобивна давност на идеални части от имота. Моли за отхвърляне на ИУИ, като неоснователен. Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявените искове предмет на гр. Дело № 3661/2016 г. по описа на ДРС са за делба с правно основание чл. 34 от ЗС. За да се уважи конститутивният иск за делба и се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта, т.е. правото на делба е потестативно субективно право, което предвид чл. 34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост. Решението за допускане на делба се ползва със сила на присъдено нещо относно имота допуснат до делба, относно лицата, между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Т.е. чрез иска за делба на съсобствен имот не просто се осъществява потестативното право на отделния съсобственик, насочено към ликвидиране имуществената общност, а също така се цели установяване за наличието на съсобственост между определени лица, както и размерът на тяхното участие в съсобствеността. В горния смисъл, решението за допускане на делба има една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. В случай обаче, че не бъде установено наличието на съсобственост, то не би следвало да се допуска и съдебна делба. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 07.11.1996 г. са сключени две разпоредителни сделки, страна - приобретател по които е К. В. Ж.. Така с нотариален акт № ••• г. на Районен съд Каварна, Р. М. П. е дарила на племенницата си К. В. Х.а собствания си недвижим имот представляващ ½ ид.ч. от нива, цялата с площ от 107,999 дка, трета категория, находяща се в землището на гр. К., урегулирана в парцел № 5, масив 12 по плана за земеразделяне. В акта е посочена данъчната оценка на имота 167 669 лева. На същата дата 07.11.1996 г., с нотариален акт № ••• г. на РС - Каварна, С. М. М. е продала на дъщеря си К. В. Х.а собствения си недвижим имот представляващ ½ ид.ч. от нива, цялата с площ от 107,999 дка, трета категория, находяща се в землището на гр. К., урегулирана в парцел № 5, масив 12 по плана за земеразделяне. В т.1 от акта, в която са обективирани изявленията на продавачката не е посочена продажната цена. В т.2 от акта е вписано, че К. Х.а е съгласна и купува имота описан в пункт първи от договора за сумата от 167 669 лева. Вписаната сума съответства на данъчната оценка на имота, посочена в предходния акт/и в двата акта е удостоверено представянето на една и съща данъчна оценка/. Липсват вписани изявления за плащане и получаване на посочената в т.2 от акта цена. Договорът за продажба от 07.11.1996 г. между С. М. М. и К. В. Х.а е сключен по време на брака на последната с ответника Д. Д. Х., датиращ от 29.07.1978 г., прекратен с развод с влязло в сила на 25.05.1999 г. решение №17/30.11.1998 г. по гр.д. № 6/1998 г. по описа на РС Каварна. При това положение, независимо, че не е страна по процесния договор за покупкопродажба, поради факта, че той се сключва по време на брака на двамата съпрузи, съпругът Х., неучаствал в сделката, придобива права по този договор по силата на закона/чл. 19, ал. 1 от отменения СК от 1985г., чл.21,ал.1 от действащия СК от 2009./, т.е. по презумпцията за съвместен принос. Установява се от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №••• на нотариус С.А., с район на действие РС Каварна, вписан вх. рег. № •••/22.03.2019 г., акт № ••• г., че Д. Д. Х. е дарил на Д. Х. Б., следния недвижим имот придобит в режим на СИО, а именно: 499 кв.м., представляващи ид.част от поземлен имот – нива с площ от 26 999 кв.м., цялата с площ от 107 999 кв.м., съгласно документ за собственост, а по скица №•••/26.11.2018 г. на СГКК гр.Добрич, с площ от 108 002 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, ІІІ категория, имот с идентификатор 35064.12.5, номер по предходен план 012005 по кадастралната карта на гр.К.. С нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот № ••• г. на нотариус С.А., вписан в СВ Каварна вх. рег. № •••/22.03.2019 г., акт № ••• г., Д. Д. Х. продал на Д. Х. Б., следния недвижим имот придобит в режим на СИО, а именно 26 500 кв.м. идеални части от поземлен имот – нива, с площ от 26 999 кв.м., цялата с площ от 107 999 кв.м., съгласно документ за собственост, а по скица №•••/26.11.2018г., изд. От СГКК гр.Добрич, с площ от 108 002 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, ІІІ категория, имот с идентификатор 35064.12.5, за сумата от 59 398 лева. Съгласно представеното решение № 17/30.11.1998 г. на Районен съд Каварна бракът между Д. Д. Х. и К. В. Х.а е прекратен с развод, като решението е влязло в законна сила на 25.05.1999 г. От нотариалния акт за дарение на недвижим имот №•••г. на РС Каварна, се установява, че Р. М. П. е дарила на племенницата си К. В. Х.а, следния недвижим имот: нива, представляваща ½ ид.ч. от нива с площ от 107,999 дка, трета категория, находяща се в землището на гр.К., урегулирана в парцел №5, масив №12 по плана за земеразделяне, а с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №•••г. на РС Каварна, се установява, че С. М. М. продава на дъщеря си К. В. Х.а ½ ид.ч. от нивата, описана по-горе. С решение от 28.01.2021 г. по гр. дело № 456/2019г. на Районен съд Каварна съдът е признал за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, сключения между С. М. М. и К. В. Х.а /сега Ж./, договор за покупко-продажба на недвижим имот – ½ ид.ч. от нива с площ от 107,999 дка, трета категория, находяща се в землището на гр.К., а съгласно КК на гр.Каварна, представляваща ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 35064.12.5, целия с площ от 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория, срещу цена 167 667 лева, като привиден, прикриващ действителен и приложим между страните на осн.чл.17, ал.1 от ЗЗД договор за дарение на недвижим имот. Със същото решение е отхвърлен предявения от К. В. Ж., против Д. Х. Б., иск за признаване на установено, че Д. Х. Б. не е собственик на недвижим имот, представляващ 26 999 кв.м. ид.ч. от ПИ – нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр.Каварна, придобити от него по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••• на нотариус С.А., нотариус с район на действие РС Каварна, вписан вх.рег. №•••/22.03.2019г., акт №•••г. и нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот №•••г. на нотариус С.А., вписан в СВ Каварна вх. рег. № •••/22.03.2019 г., акт №•••г. С решение №43/25.02.2022г. на ОС Добрич, решението на РС Каварна е потвърдено, а с определение № 50310/08.08.2023 г. на ВКС, ГК, IV-то отделение, по к.гр.д.2321/2022 г., съдът не е допуснал касационно обжалване на решението на ДОС. При разглеждането на предявения иск за установяване на относителна симулация и наличие на действителна прикрита сделка съдът е приел, че последната сделка замества привидната сделка и последиците и между страните по нея настъпват от момента на сключването й. При отпадане на правата на праводателя по нищожна сделка, каквато е и симулативната, принципно отпадат и правата на приобретателя. В случай обаче на нищожност поради симулативност на сделката, при определени с разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД условия, правата на третите лица-приобретатели се запазват. Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидност. Следователно прилагането на чл.17, ал.2 от ЗЗД предпоставя придобиване от приобретател по привидно съглашение, придобиването да е преди вписване на исковата молба, с което се иска установяване на привидността, добросъвестност на третото лице-приобретател. В случая и двата договора са сключена преди вписване на исковата молба против праводателя на ответника Б. за прогласяване симултивността на договора за продажба по нот.акт №•••г., извършено на 16.08.2019 г. Добросъвестността на ответника Б. следва от факта на придобиване на вещните права преди вписване на исковата молба против праводателя муответника Х., за разкриване на симулацията и не се опровергава от наличието на вписана искова молба на С. М. М. за разкриване на симулацията по гр.д.№231/1998г.на КРС, което е прекратено. Други доказателства за знание от страна на ответника Б., че придобива от несобственик, тъй като договорът, от който черпи правата си праводателя му е симулативен, ищцата не е ангажирала. Обстоятелството, че ответникът Х. не е страна по привидния договор за продажба, не изключва приложението на чл.17, ал.2 от ЗЗД, тъй като по силата на закона има качество на приобретател независимо, че не е страна по него. В този смисъл прогласяването симулативността на договора за продажба по нот.акт №•••г. не засяга придобитите от ответника Б. права, респ. същият се легитимира като собственик на 26 999кв.м. в ид.част от имот с идентификатор 35064.12.5 по КК на гр.Каварна. По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е бил отхвърлен. Характерното за този вид защита – отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса, е правото на собственост на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот, като освен това същият е длъжен да изчерпи всички свои възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право. Допустим е нов иск, предявен след влизане в сила на решението по допускане на делба, с който един от съделителите да претендира, че е придобил идеални части от имота, собственост на другия съделител, но той може да се основава само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене пред инстанцията по същество, след което решението е станало необжалваемо. Тъй като претендираното от ищцата право се основа на факти, които са съществували към момента на приключване на съдебното дирене по гр. д. № 456/2019 г. по описа на КРС /придобивна давност, която е започнала да тече от 1999 г./, то следва да се приеме, че същите са обхванати от преклудиращото действие на формираната по това производство сила на пресъдено нещо. Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на собственост върху вещи и на вещни права върху недвижими имоти – чл. 77 и чл. 85 от ЗС. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен елемент – намерение за своене на вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, като чл. 79, ал. 2 от ЗС гласи, че ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента: владение и определен период от време, през който да е продължило това владение. Владението по своята правна същност представлява упражняване на фактическа власт върху вещ и намерението на владелеца да държи вещта като своя. Съгласно решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., ГК, за да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, т.е. да не е установено с насилие, както и на да не се поддържа с насилие. Правото на собственост не се придобива автоматично с изтичане на давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно – чл. 84 от ЗС във връзка с чл. 120 от ЗЗД. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена – чл. 70 от ЗС. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. За осъществяване на целения оригинерен придобивен способ ищецът следва да установи, че е упражнявал в период по-дълъг от 5, съответно от 10 години фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот, без противопоставянето от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Това свое намерение ищецът следва да е демонстрирал спрямо останалите съсобственици, за да отблъсне тяхното владение и това да им стане известно. Иначе всяко скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава промяна. Само доколкото елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен имот, може да бъде уважено. Съгласно задължителните указания по приложението на закона, дадени с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, намерението на един от съсобствениците да свои целия имот се предполага в две хипотези: когато е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите съсобственици или когато е превърнал с едностранни действия държането на чуждите идеални части във владение. Според тълкувателното решение първата хипотеза е налице например, когато правото на собственост се прехвърля по производен начин, без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него, и владението е предадено на приобретателя. Тогава последният става съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец, добросъвестен или не, е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Първата хипотеза е налице и тогава, когато още при установяването на фактическата власт единият от съсобствениците отнеме владението на останалите. В тези случаи намерението на владелеца се предполага на основание чл. 69 от ЗС и е достатъчно той да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Втората хипотеза предполага установяване на фактическа власт върху вещта на основание, което не изключва владението на останалите съсобственици – например при общо или частно правоприемство, при което приобретатели са няколко лица, но впоследствие само един от тях остане в имота. В тези случаи този, който упражнява фактическа власт, е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите съсобственици. За да установи владение върху целия имот, той трябва да отблъсне владението на останалите съсобственици. При спор за собственост не е достатъчно да се позове на презумпцията по чл.69 ЗС, а е необходимо да докаже отблъскване на владението на останалите съсобственици и едва от момента на отблъскването започва да тече придобивна давност за него. Според приетото в решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о. – фактът на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването й, дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, както и че самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците, не означава, че той е установил владение за себе си; че той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си; че промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Владеещият несобственик, който желае да придобие чужд имот е длъжен да упражнява власт върху имота, като демонстрира тази власт по отношение на всички и най-вече по отношение на невладеещият собственик. Упражняването на фактическата власт следва да бъде извършено по начин, който да не поражда съмнение, че завладеният имот е във властта на окупатора. Настоящият установителен иск е насочен към ново произнасяне по вече разрешения спор за правото на собственост върху процесния имот. След като по предходното производство – гр. дело № 456/2019 г. по описа на Районен съд – Каварна, е отхвърлен предявения от К. В. Ж. против Д. Х. Б. иск за признаване за установено, че Д. Х. Б. не е собственик на недвижим имот представляващ 26 999 кв.м. ид.ч. от ПИ – нива, цялата с площ от 107 999 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 108 002 кв.м., земеделска земя, трета категория с идент. 35064.12.5 по КК на гр.Каварна, придобити от него по силата на нотариален акт № ••• г. на нотариус № ••• на НК, вписан във вх. Рег. № ••• от 22.03.2019 г., с акт № ••• г. на СВ гр. Каварна и нотариален акт № ••• г. на нотариус № ••• на НК, вписан във вх. рег. № ••• от 22.03.2019 г., акт № ••• г. на СВ гр. Каварна, не е допустимо чрез последващ иск да иска повторно разрешаване на същото материално правоотношение относно същия имот и между същите страни. Силата на пресъдено нещо обхваща разрешения със съдебното решение спор относно спорното право, включително релевантните правопораждащи, правопогасяващи и правоизключващи факти, които са били въведени или са могли да бъдат въведени в предходното производство. Ищецът по отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК разполага с процесуалната възможност да противопостави всички възражения срещу отричаното право на собственост на ответника, включително основани на придобивна давност. След приключване на това производство, с влязло в сила решение, същата страна не може да преодолява последиците на решението чрез нов иск, основан на факти, съществували към момента на приключване на устните състезания и годни да бъдат релевирани в предходния процес. На основание чл. 297, чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК това друго решение (по гр. дело № 456/2019 г.) се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на К. В. Ж., като страна ищец по това дело, и тя не може да се позовава на придобивна давност, която е започнала да тече преди влизане в сила на решението по гр. д. № 456/2019 г. на РС - Каварна, по което е отречено, че Д. Х. Б. не е собственик на процесния имот. При последващ спор, какъвто е настоящият, е допустимо да се правят правоизключващи възражения, основани на факти, настъпили след влизане в сила на решението. След влизане в сила на решението, владението на К. В. Ж. е недобросъвестно и новата придобивна давност, на която би могла да се позове е по чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като липсват елементите и признаците на чл. 70, ал. 1 ЗС за добросъвестно владение и възможността за позоваване на петгодишната придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Доколкото обаче решението по иска по чл. 124 от ГПК е влязло в сила на 08.08.2023 г. (датата, на която ВКС, ГК, ІV отделение, с определение № 50310 по гр. дело № 2321/2022 г. не е допуснал до касационно обжалване решение № 43/25.02.2002 г. на ДОС по в. гр. дело № 628/2021 г., с което е било потвърдено решението на КРС по гр. дело № 456/82019 г.), а искът за делба е предявен на 27.10.2023 г. – т.е. по-малко от десет години след влизане в сила на решението, то изтеклият срок не е достатъчен за придобиване на собствеността по давност на основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. При този извод въззивният съд счита, че е безпредметно обсъждането по същество на останалите събрани доказателства - по какъв точно начин постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно ответницата е демонстрирала намерението си за своене спрямо другия съсобственик – ищец и неговия праводател Д. Д. Х. и е отблъсквала техните права. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в периода от 1999 г. (след прекратяване на брака й с праводателя на ответника – Д. Х.) до 22.03.2019 г. (датата на сключване на договорите, с които ищецът се легитимира като собственик на процесния имот) в полза на К. Ж. не е могла да тече придобивна давност по отношение на спорния имот. В тази насока е решение № 226 от 12.12.2025 г. на Апелативен съд Варна по в. гр. дело № 602/2025 г., според което една и съща вещ или вещно право не могат да бъдат придобити от един и същ субект на правото едновременно на две основания, доколкото никой не може да владее срещу себе си. До датата на сключване на договорите между Д. Д. Х. и Д. Х. Б. К. В. Ж. не може да формира анимус срещу себе си, защото се счита собственик на основание договорите, сключени от нея със С. М. М. и Р. М. П.. Правото на собственост може да се придобие само от лице, което не го притежава на друго основание, защото не можеш да владееш срещу себе си. Съгласно решение № 172/12.10.2016 г. по гр. д. № 1424/16, І гр. о.: правото на собственост върху дадена вещ може да бъде придобита по давност само когато същото право не е придобито вече по друг начин (право на собственост може да се придобива само от несобственик); недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание след като го е придобил (решение № 80/25.06.1965 г. по гр. д. № 58/65 г. на ОСГК на ВС); правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание; собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание (решение № 1220/2.12.2008 г. по гр. д. № 4730/2007 г. на ВКС, I г. о.); собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание (решение № 1220/2.12.2008 г. по гр. д. № 4730/2007 г. на ВКС, I г. о.). В заключение следва да се приеме, че ответницата /ищца по предявения инцидентен установителен иск и настояща въззивница/ не е доказала, че е придобила по давност правото на собственост върху притежаваните от първоначалния ищец и настоящ въззиваем ид. ч. от процесния делбен имот, и съответно ищецът доказва, че е собственик към настоящия момент на посочените идеални част от заявения за делба поземлен имот, поради което искът за делба по отношение на този имот е основателен и следва да се уважи, а предявеният инцидентен установителен иск подлежи на отхвърляне. По отношение на депозираната частна жалба вх.№ 3022/27.08.2025 г. (получена по пощата, с дата на пощенското клеймо от 25.08.2025 г.), подадена от К. В. Ж., чрез упълномощения адвокат К. К. от АК – гр. Добрич, срещу определение № 286/24.06.2025 г., с което е изменено решение №100/24.04.2025 г. постановено по гр.д.№393/2023 г., в частта на разноските: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, и подлежи на разглеждане по същество в рамките на настоящото производство. Съображенията, с които се оспорва атакуваното определение, са свързани с неговата неправилност и незаконосъобразност. Насрещната страна не е представила отговор на частната жалба. За да постанови обжалваното определение Районен съд Каварна е приел, че след като производството по делото е приключило с решение, с което е отхвърлен предявения инцидентен установителен иск, предявен от К. В. Ж. срещу Д. Х. Б., то в полза на ответника по иска се дължат разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно приложения списък, страната е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 (три хиляди) лева, които следва да се присъдят. Правото на разноски по делото (това са разходите от различно естество: платени съдебни такси, разноски за събиране на доказателства, платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство и пр., формирани от участието в съдебното производство) е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, тъй като съгласно чл. 81 от ГПК разноски се дължат за всички съдебни инстанции, а всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски след като съдът е приел за основателна процесуалната претенция на другата страна в спора, т.е. отговорността за разноски е обвързана с изхода на съдебния спор за съответната страна в процеса. Отговорността за разноските е облигационна и безвиновна, за да бъдат присъдени обаче, разноските не само трябва да са поискани своевременно, но и да са направени. Отговорността за разноските е правото на едната страна да иска и съответно задължение на другата страна да заплати направените разноски от този, в чиято полза е решено делото, като съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. Тази отговорност създава облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и е уредено от него - чл. 78 от ГПК. Фактическият състав, от който това правоотношение се поражда, обхваща неоснователно предизвикан съдебен спор с другата страна. Вина за предизвикване на този съдебен спор не е необходима. Уредената в чл. 78 от ГПК отговорност за разноски почива на принципа, че разходите по водене на делото се възлагат на страната, дала повод за предявяване на иска – ответникът съобразно уважената част от иска /чл. 78, ал. 1 от ГПК/, освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска /чл. 78, ал. 2 от ГПК/ и ищецът за неоснователната част от иска /чл. 78, ал. 3 от ГПК/. В настоящия случай, предвид изхода на спора, съдът е приел, че на ответната страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. При приложение правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на сторените разноски съобразно отхвърлената част на исковете, включително за възнаграждение за един адвокат, като такива му се дължат за всяка инстанция и се присъждат на основание чл. 81 ГПК с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. В случая аргументът на частния жалбоподател за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение се състои в представата, че районният съд не е съобразил представеното пълномощно и договорът за правна защита и съдействие, с които е удостоверено плащането на сумата от 3 000 лв., че касаят сключен с адвокат Я. Я. договор, който адвокат не е осъществил процесуално представителство по делото, а такова е извършено от адвокат Б. З.. Доколкото на последния адвокат не е заплащано адвокатско възнаграждение, то страната няма основание да претендира това възнаграждение като разноски по делото. Определението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. В случая от съществено значение е факта, че ответникът по предявения инцидентен установителен иск е удостоверил претърпени разноски за платено възнаграждение в размер на 3 000 лв. в полза на упълномощения от него адвокат Я. Я. от АК гр. Варна. Обстоятелството, че последният е преупълномощил адвокат Б. З. от същата колегия с правата, дадени му от Д. Х. Б. във връзка с учредената представителна власт по делото, не е от категорията на тези, които са годни да обосноват извода, че в полза на ответника по отхвърления иск не му се следват претърпените разноски, платени за осъществено процесуално представителство и правна защита по делото. Наличието на доказателства за претърпени разноски е достатъчно, за да се приеме искането на страната по чл. 248 от ГПК за основателно. Кой конкретен адвокат е осъществил процесуалното представителство са вътрешни отношение между адвокат Я., адвокат З. и представляваната страна. При този изход от делото право на разноски имат въззиваемия. В случая разноските са за платено адвокатско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 1 500 евро. По делото е представена фактура № 0…128/25.02.2026 г., издадена от Адвокатско дружество „Я.“ гр. Варна, за сумата от 1 500 евро, представляваща цената на предоставената на Д. Б. услуга – процесуално представителство по в.гр. дело № 771/2025 г. по описа на Добричкия районен съд, като към фактурата е представено и платежно нареждане за осъществено плащане по банков път на посочената сума от страна на въззиваемия. С оглед гореизложените съображения, Добричкият окръжен съд