Решение № 68 от 28.4.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 418/2022 г.

С въззивната жалба от "УниКредит Булбанк" АД, чрез адв. Д. Цепов, се обжалва решение № 260031 от 28.06.2022 г, постановено по гр. д. № 3092/2020 г. по описа на PC – Ямбол, с което ЯРС: ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост на иска производството по гр.дело № 3092/2020 год. по описа на ЯРС, в частта му, с която на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД се иска да бъде прогласена нищожността на договора за банков кредит № 3104/06.03.2008 год., относно уговорката М.К.Г. да бъде „приемлив гарант'' по договора. ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на т.11.1.3 от раздел II от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 год., като неравноправна, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 ЗЗП. ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на всички допълнителни споразумения към договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 год., а именно: анекс № 3104.М001/30.07.2009 год.; анекс № 2/31.03.2010 год. анекс № 3/11.03.2011 год. и анекс № 4/13.01.2012 год., на основание чл.366 ЗЗД и чл.10, ал.3 ЗЗД. ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК 831919537. със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Възраждане, пл. „Света Неделя" № 7, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П., Д.В. и С.П., ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.•••,ул.•••, бл.••, вх.••, ап.••, сумата от 4 518,36 лева, представляваща неоснователно получена от банката сума през периода от 20.11.2015 год. до 20.11.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда - 20.11.2020 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4 518,36 лева до предявения размер от 5 000 лева като неоснователен. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК 831919537 ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.•••,ул.•••, бл.••, вх.••, ап.••, сумата от 1310,32 лева - разноски по делото. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З ГПК, М. М. Г. с ЕГН •••••••••• ДА ЗАПЛАТИ на„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК 831919537 сумата от 123,30 лева - разноски по делото. Въззивникът счита решението за недопустимо поради произнасяне свръхпетитум, доколкото съдът не е бил сезиран с иск за нищожност на Анекс № 1, Анекс № 2, Анекс № 3 и Анекс № 4, поради което се сочи, че решението в частта, в която е прогласена тяхната нищожност е процесуално недопустимо. Жалбоподателят твърди също, че предявеният иск по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 143, т. т. 9, 10, 11 и 18 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на т. 11.1.3. от процесния договор се явява процесуално недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от водене на такъв установителен иск и излага съображения в тази насока. Евентуално се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Направено е възражение, че съдът неправилно е приел, че т. 11.1.3 от процесния договор е нищожна, поради което на осн. чл. 366 от ЗЗД са нищожни и всички допълнителни споразумения - анекси към процесния договор, а от там че е основателен и предявения иск по чл. 55 от ЗЗД. Твърди се, че за процесния период по договора за банков кредит не са налице суми, които банката да е получила без основание, тъй като за всяко плащане по договора е налице валидно правно основание, изрично посочено в самия договор. В жалбата се излага, че ако една клауза от договора е нищожна, то нищожна е единствено тази клауза от последваща спогодба, с която се предоговаря същата тази нищожна клауза, но не цялата спогодба, тъй като с нея се предоговарят и други клаузи от договора, които не са нищожни и се сочи, че в чл. 26, ал. 3 от ЗЗД изрично е предвидено, че „нищожността на отделни части не влече нищожност на договора". Смята, че в конкретния случай от Анекс 4 и другите анекси само т. 11.2 се основава на т.11.1.3 от договора и само тя може да бъде обявена за нищожна, ако се прогласи нищожност на т. 11.1.3., но не и на целите анекси. Цитирана е съдебна практика. Посочено е, че ако съдът приеме, че т. 11.1.3 от процесния договор, попада в хипотезата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, то горепосочената клауза не е неравноправна, тъй като попада в предвидените в чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП изключения и са изложени съображения в тази насока. Жалбоподателят е изложил становище, че ако въпреки всичко изложено съдът приеме атакуваните клаузи за неравноправни, то те не са нищожни, доколкото е договорена индивидуално с ищеца, а съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 "Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално". Възразява, че ЯРС не е обсъдил всички защитни тези на ответната банка, изложени в писмената защита, че ЯРС не е преценил всички доказателства по делото и не е постановил решението въз основа на установените по делото обстоятелства и закона. Въззивникът твърди, че при постановяване на обжалваното решение ЯРС е допуснал грешки при прилагане на правилата за логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, които довели до неправилни фактически констатации, а от там и неправилни правни изводи, довели до неправилност на обжалваното решение. Моли ЯОС да обезсили атакуваното решение като недопустимо в частта, в която са уважени предявените искове. Евентуално, в случай, че ЯОС не уважи горното искане, моли да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените искове, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Няма направени доказателствени искания. В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от М. М. Г., ЕГН •••••••••• с адрес: гр.•••, ул. •••, бл.•••, вх.••, ет.••, ап.•••, чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-Ямбол. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази насока. Моли ЯОС да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение на ЯРС. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Няма доказателствени искания. Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване от въззивника в съответните части, и с определение на осн. чл. 267 от ГПК е прието, че е допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от М. М. Г. от гр.•••, чрез пълномощник адв. В. К. от АК- Ямбол, против „Уни Кредит Булбанк" АД -гр. София, в която исковата молба се твърди, че на 06.03.2008 г. ищцата е сключила с ответника договор за банков кредит № 3104, по силата на който банката й е предоставила в заем сумата 58 000 евро със срок на погасяване на задължението до 03.05.2043 г. на анюитетни равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора за банков кредит, същият е бил предоставен на ищцата при ГЛП - 6.65 %, който се формира от БЛС, който при сключване на договора е бил в размер - 4.20 % и надбавка - 2.45 %. Според уговорките базисният лихвен процент се определя от пазарният лихвен индекс - едномесечен EURIBOR.т.4 и т.11.1.1 от договора. Твърди се, че с протокол № 38/14.10.2008 г. УС на банката е взел решение БЛП занапред да се формира не само от приложения към договора лихвен индекс „EURIBOR", но и от премия, определена в размер от нула до 200 базови пункта според кредитния ресурс на кредитните пазари. Поддържа се, че въпросната промяна, която е направена абсолютно едностранно, е довела до промяна в ГЛП. който вече се формирал от 3 компоненти. Ищцата твърди, че в резултат на тази промяна са сключени няколко анекса, в които ГЛП е с различни стойности в посока повишение. В анекс № 3/11.03.2011 г. е посочен ГЛП - 8.035% , а в Анекс№4 /13.01.2012г. -ГЛП вече е 8.853%.При определянето на БЛП е посочено, че същият, освен лихвен индекс -„EURIBOR", включва и премия, определена съгласно Р.Ш т.9.2 от общите условия, действащи към 2012г. С Решения на УС на банката на няколко пъти ГЛП e увеличаван драстично. В резултат на това увеличение вноските по кредита на ищцата се завишени. При първоначалният погасителен план вноските са в размер 356.40 евро месечно, при ГЛП-6.65 %., а впоследствие се вдигнали на 449.37 евро.,а ГЛП станал 8.853 %. Поддържа се и се излагат подробни съображение, че част от клаузите на договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл.143, т.9, т.10, т.18 от ЗЗП, респективно нищожни по чл. 146 от ЗЗП. Поддържа се още и че т.11.1.3 от р. II от договора за банков кредит не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително иеравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя във вреда на последния. Нищожността на клаузите по т.11.1.3 водела до извода, че размерът на ГЛП следва да бъде определен въз основа на първоначално уговореното, като сбор от базовия лихвен процент, съставляващ лихвения индекс EURIBOR и надбавка , без въведената с решенията на УС на банката трети компонент „премия". Разликата между начислената и изплатената от ищцата лихва и тази, дължима от ищцата съобразно договореното в първоначалния договор /БЛП-4.20% и надбавка -2.45% или ГЛП-6.65%, е в размер на 5000лв. за пет години назад, т.е от 23.11.2015г. до 23.11.2020г. Поддържа се, че ответното дружество се обогатило неоснователно със сумата от 5 000 лв. В договора за банков кредит М.Г. е посочен като приемлив гарант по кредита. Сочи се, че никъде в документите не съществува този термин,нито е посочено какви точно са неговите права и задължения.Налагал се изводът, че приемливият гарант не е поръчител на задължението. Поддържа се, че законодателят не познава правна фигура „приемлив гарант", а обшите условия на банката съшо не съдържат указания в тази връзка.Твърди се, че договорът не е подписан от лицето М.Г. в качество на приемлив гарант и същият не е давал съгласие. Ищцата твърди, че уговорката в договора М.К.Г. да бъде задължен като „приемлив гарант" е нищожна, поради противоречие със закона и поради липса на съгласие по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Претендира се, на основание чл.146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл.143 т.9, т.10, т.11, т.18 от ЗЗП, съдът да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на т. 11.1.3 от р.П от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №3104/06.03.2008г., като неравноправна. На осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да се прогласи нищожност на договора за банков кредит в частта относно уговорката М.К.Г. да е „приемлив гарант" по договора. Иска се на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5 000 лв. като неоснователно получена от банката сума през периода от 20.11.2015-20.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В с. з. процесуалния представител па ищецът поддържа исковата претенция като с нарочна молба с вх. № 268524 от 12.10.2021г. въвежда възражения и за нищожност на всички допълнителни споразумения към договора за банков кредит № 3104/06.03.2018 г.., вкл. и анекс № 4 от 13.01.2012 г. на осн. чл.366 от ЗЗД, както и за нищожност на всички допълнителни споразумения към договора, вкл. Анекс № 4 поради наличие на анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, в която насока се излагат съображения и се сочи съдебна практика. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който на първо място предявените искове се оспорват като недопустими поради липса на правен интерес от водене на такъв установителен иск, т. к. в частта относно прогласяването на нищожност на процесния договор относно уговорката М.Г. да бъде приемлив гарант, т.к. тази клауза от договора не засяга права на ищеца, а касае само лицето М.Г.. Оспорва се като недопустим и иска по чл.146, ал. 1 от ЗЗП поради липса на правен интерес от водене на такъв, т. к. след сключването му, договорът бил многократно изменян, последно изменен с анекс № 4 от 13.01.2012 г. и касае исковия период. В тази връзка се сочи, че оспорваната като нищожна т. 11.1.3 на процесния договор, т.к. не е действала между страните в процесния период и към настоящия, и ищецът няма правен интерес от обявяването и за нищожна. На следващо място, предявеният иск по чл.146 от ЗЗП се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесната клауза е неравноправна. Поддържа се. че тя не е нищожна, че процесната клауза се е договорила индивидуално и съобразно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което не може да бъде нищожна. Между страните били проведени реални предварителни преговори и клаузите по т.11.1.3 били индивидуално договорени с ищеца. Излага се че, обстоятелството, че процесният договор е изготвен от страна на банката не означава, че липсва индивидуално договаряне. Твърди се, че липсва искането от страна на ищцата да бъдат премахнати или промени определени клаузи от договора, което доказва, че всички клаузи са били индивидуално договорени с нея и същите са я удовлетворявали. Сочи се съдебна практика. Оспорва се иска за прогласяване на клаузата на процесния договор в частта относно уговорката М.Г. да бъде приемлив гарант. Оспорва се иска по чл.143, ал.1 от ЗЗП като неоснователен и недоказан.Сочи се, че процесната атакувана клауза от договора не е действала между страните от 23.11.2015 г. до 23.11.2020 г. Поддържа се, че банката не е получавала суми без основание, а всички плащания по договора са били извършени на валидно правно основание, посочено в самия договор. Поддържа се, че в процесния исков период банката изцяло се е съобразявала с определения от нея ГЛП и съответната лихва отговаря на ГЛП и банката, като не е начислявала никакви премии. Оспорват се обстоятелствата, изложени в исковата молба, с изключение на това, че между ищецът и банката с сключен кредит, ведно с приложения и 4 бр. анекси, и погасяването е ставало на анюитетни вноски, вкл. главнпца и лихва. Релевират се възражения за давност. След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: На 06.03.2008 год. в гр.••• между страните - Уникредит Булбанк АД в качеството на кредитор, и М. М. Г. в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит № 3104, по силата на който банката предоставя на ищцата в заем сумата от 58 000 евро със срок на погасяване на задължението до 05.03.2043 г., съгласно погасителния план към договора. С чл.4 от договора страните са уговорили ГЛП в общ размер 6.65 %, от който БЛП (базисен лихвен процент) 4.20% и надбавка в размер на 2.45 %. Видно от представения по делото раздел II от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 3104 от 06.03.2008 год., в т.11.1.3 е уговорено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски ГЛП по кредити за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размер по т.4.1 (т.е в случая 6.65 %) и не се променя, освен когато пазарните условия водят до увеличаването му най-малко с един пункт. С анекси към договора от 30.07.2009 г.; 31.03.2010 г; 11.03.2011 г. и 13.01.2012 г., в т.11.2 от тях, кредитопопучателят е дал съгласието си в съответствие с приетото по т.т. 9.6 и 9.7 от ОУ, кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент, чрез промяна на базовия лихвен процент, приложим към датата на олихвяване по т.4.1 б и т. 4.1 а, съответно размера на аиюитетната вноска, при условията и в рамките на определеното с т.9.4 и т.9.5 от ОУ, които ОУ кредитополучателят приема с подписването на анекса. Видно от заключението на вещото лице по назначената, изслушана и приета от съда по делото съдебно-счетоводна експертиза: Методиката за определяне на годишния лихвен процент /ГЛП/ по Договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 г. и анексите към него, е дефинирана в чл.4 от всеки от тях. Изготвени са справки за стойностите на едномесечен EURIBOR и тримесечен EURIBOR. По данни от лихвените листи се установява, че ГЛП е формиран от БЛП плюс надбавка. За процесния период не е включван компонент „премия“. При справка в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД не са представени решения на УС на банката относно промяна в ГЛП, поради твърдение за липса на такива. По данни от лихвен лист в БЛП за процесния период не е включван компонента „премия". Съгласно първоначалния погасителен план възнаградителните лихви за периода 20.11.2015г. -20.11.2020г. са в размер на общо 17 256,77 евро, равняващи се на 33 751,31 лева, при курс 1.9558З лева за едно евро. Платените от ищцата лихви по Договор за банков кредит №3104/06.03. 2008 г. и анексите към него за периода от 20.11.2015г. - 20.11.2020г., са в размер на общо 19 566,97 евро, равняващи се на 38 320,85 лева. Разликата между действително платените от ищцата лихви по Договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 г. и анексите към него, за периода от 20.11.2015г. - 20.11.2020 г., и уговорените такива в първоначалния договор за кредит е в размер на 2 310,20 евро, равняващи се на 4 518,36 лева. Съгласно лихвените листи, начислената възнаградителна лихва за периода 20.11.2015г. - 20.11.2020г., при условията на т.4, вр. с чл.4.1.а от Анекс № 4 от 13.01.2012 г. е в размер на общо 19 566,97 евро, равняващи се на 38 320.85 лева по курса на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. За процесния период 20.11.2015г.-20.11.2020г. няма разлика между събраната от банката лихва, платена от ищцата, и лихвата, изчислена при условията на т.4, вр. с чл.4.1.а от Анекс № 4 от 13.01.2012 год. Разликата между действително платените от ищцата лихви за периода 20.11.2015г. - 20.11.2020г., и уговорените такива в първоначалния договор за кредит, е в размер на 2 310,20 евро, равняващи се на 4 518,36 лева, при курс 1.95583 лена за едно евро. Така изчислените суми са в обхвата на 5 годишната давност. Разликата между действително платените от ищцата лихви по Договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 г. и анексите към него за периода 20.11.2017 г. - 20.11.2020 г., и уговорените такива в първоначалния договор за кредит, е в размер на 1 297,99 евро, равняващи се на 2 538,65 лева, при курс 1,95583 лева за едно евро. Така изчислените суми са в обхвата на 3 годишната давност. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза: „Премията" се определя от УС на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, или делегирания от него главен оперативен директор или друг овластен орган на банката, като отчита цената на банката на предоставения кредитен ресурс и може да бъде променяна от банката при настъпването на последици от обстоятелства, посочени в ОУ и договора за кредит. Увеличението на премията привежда БЛП в съответствие с цената на ресурса за банката според пазарните условия, информация за които се получава на основата на официални независими източници на пазарни данни към съответния момент. Промяната може да бъде максимален размер до 2 процентни пункта за всяка актуализация, като увеличението с повече от един процентен пункт се приема за съществено, за което банката уведомява кредитополучателите. ГЛП, приложим за всеки период на олихвяване на кредита, се формира от променлив БЛП (състоящ се от договорен пазарен лихвен индекс и премия) плюс договорена фиксирана (непроменлива) надбавка. Лихвеният процент се променя по отношение на сключения Договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 г. и всички анекси към него. Съгласно първоначално сключеният договор, приложим по кредита е лихвен процент съставен от БЛП и надбавка. БЛП се определя въз основа на конкретно посочен индекс (едномесечен EURIBOR)T.е. референтният индекс се ползва при определяне стойността на БЛП, но БЛП не е дефиниран като единствено равен на този индекс - т.11.1.1 от Раздел II на договора. С решения на УС на Банката, допълнително, извън стойността на референтния индекс /едномесечен EURIBOR/ е завишена текущата стойност на БЛП, като следва: с по 1 пр.пункт считано от 01.12.2008 г.; 01.04.2009 г.; 02.04.2009 г. и 01.07.2009 г. по кредита от усвояването му до сключване на анекс № 1 са реално осчетоводени и 3 пр.пункта премия, с подписването на анекс № 1 е прилаган фиксиран ГЛП без включени премии, анекс № 2 БЛП се състои от едномесечен EURIBOR и премия, с анекс№ 3 и анекс № 4 няма въвеждана премия. От показанията на свид.Я.В.К. – свидетел на ищцата,е видно, че същият познава ищцата. Имали дългогодишна връзка, живеели заедно и изтеглили ипотечен кредит за закупуване на жилище в гр.•••. Тогава живеели във Варна, а парите били изтеглени от шуменски клон на банката. Документите били предварително подготвени от банката, те само отишли за подпис. Анексите също били подготвени и те ги подписали, казали им, че или ги подписват, защото има закъснение, или почват да се съдят. Нямало как да се пазарят. Казали им това са условията - или ги приемате, или не. Никой не бил чел условията на договора. Били с лошо кредитно досие и нямало как да теглят кредит от друга банка. От показанията на свид. на ответника П.Н.И. е видно, че същата работи в предприятието на ответника с място на изпълнение гр.•••, като консултант индивидуални клиенти. Познава ищцата от банката, при сключване на договора за кредит. Кредит бил предоставен съобразно исканията на ищцата. Знаела за срока на договора, размера на вноската, лихвеният процент и размера на кредита като цяло. Нямала спомен дали ищцата при подписването на договора е искала адвокат. Анексите били подписани поради финансови затруднения. Договорът бил подписан пред свидетелката, но при изготвянето и подписването на анексите не участвала. Не знае къде са подписвани анексите. Искала предоговаряне на договора, но банката отказала. Ищцата идвала при свидетелката да иска да бъде намалена вноската и лихвата по кредита. Било отдавна, но банката отказала. По иска по чл.26, ал.1 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 год.. в частта относно М.К.Г. да бъде „приемлив гарант" по договора: Този иск е недопустим поради липса на правен интерес, защото тази клауза от договора не засяга правата на ищцата по него, а касае единствено посоченото като „приемлив гарант" лице - М.К.Г..Ето защо производството в тази му част следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес за ищцата от предявяването му, както правилно е приел първоинстанционният съд. Останалите предявени искове се преценяват за допустими, тъй като са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, като липсват отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск на ищцата. ЯОС намира за основателен иска по чл.146, ал.1 от ЗЗП вр. с чл.143, ал.2, т.9. т.10. т.11. т.18 от ЗЗП, да бъде прогласена нищожността на клаузата на т.11.1.3 от раздел II от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 год. като неравноправна. В първоначалния договор БЛП се е определял само въз основа на едномесечен пазарен лихвен индекс EURIBOR. Впоследствие с решения на УС на Банката, допълнително, извън стойността на референтния лихвен индекс (едномесечен EURIBOR) е била завишена текущата стойност на БЛП, като следва: с по 1 процентен пункт(п.п.) считано от 01.12.2008 г.; 01.04.2009 г.; 02.04.2009 г. и 01.07.2009 г. (видно от заключението на вещото лице). Видно е също от заключението на вещото лице, че по кредита от усвояването му до сключване на анекс № 1 са реално осчетоводени и 3 п.п. премия, а с подписването на анекс № 2 е била начислена 4% премия, като ГЛП, , е достигнал до 7.190 % (видно от заключението на вещото лице )като по този начин на практика банката е завишила лихвата до края на договора с включването на допълнителен компонент, който не е бил уговорен между страните. Включването на „премия" едностранно от банката като елемент от формирането на БЛП е било уредено по неравноправен начин за двете страни по договора. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значителпо неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тълкуването на клаузата на т.11.1.3 от Договора действително води на извод, че изменението на ГЛП ще настъпи не при всяка промяна на БЛП с повече от един пункт, а само при неговото увеличение с посочената стъпка. В договора следва да е предвидена възможност да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на съответния пазарен индекс, а не само тези, които ползват икономически по-силната страна - банката. Липсата на предвидена такава възможност поставя кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо търговеца. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. Съобразно показанията на свид.Я.К., клаузата от договора, касаеща формирането на ГЛП, не следва извод, че клаузата е била индивидуално уговорена предварително, а по-скоро че е било налице формално предоставяне на договора за подписване от страна на банката. Ето защо, въззивният съдът приема, че както клаузите в първоначалния договор, така и тези в анексите, не са били индивидуално уговорени, съответно същите се явяват нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. По изложените съображения ЯОС приема, че спорната клауза е неравноправна, поради което и предявеният иск за прогласяване на нищожността й е основателен е следва да бъде уважен. По искането на основание чл.З66 от ЗЗД и чл.10, ал.З от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на всички допълнителни споразумения към договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 год., а именно: анекс № 3104.М001/30.07.2009 г.: анекс № 2/31.03.2010 г. анекс № 3/11.03.2011 г. и анекс № 4/13.01.2012 г.: Съгласно чл.366 от ЗЗД, спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. С оглед извода на съда, че клаузата на т. 11.1.3 от Договора е нищожна, то и допълнителните споразумения -анекси, постигнати между страните по договора, имащи за предмет предоговаряне на кредита, в които задълженията на ищцата-кредитополучател са определени въз основа на неравноправна клауза на първоначалния договор, се явяват нищожни. Наличната в допълнителните споразумения уговорка за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които на свой ред се начисляват други лихви - възнаградителна лихва, представлява апатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.З ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, каквото качество ищцата не притежава.Поради това, следва да бъде прогласена нищожността на процесните анекси - анекс № 3104.М001/30.07.2009 г.; анекс № 2/31.03.2010 г. анекс № 3/1 1.03.2011 г. и анекс № 4/13.01.2012 г. Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционното решение е недопустимо поради произнасяне свръхпетитум, че решението в частта, в която е прогласена нищожност на анексите е процесуално недопустимо. С новелата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. По иска по чл.55. ал.1 от ЗЗД:Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на осъществено плащане и липса на основание за плащане. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото СЧЕ, разликата между действително платените от ищцата лихви за периода 20.11.2015 г. - 20.11.2020 г., и уговорените такива в първоначалния договор за кредит, е в размер на 2 310,20 евро, равняващи се на 4 518,36 лева, при курс 1,95583 лева за едно евро. ЯОС намира, че по изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че клаузата от договора за банков кредит, позволяваща едностранно изменение на лихвата от страна на банката, не е валидно правно основание, не са такива и допълнително сключените с банката споразумения-анекси, които също са нищожни. Това налага извод за основателност и доказаност на исковата претенция до размера на сумата от 4 518,36 лева като за разликата до предявения размер от 5 000 лева следва да се отхвърли като неоснователна. Приложима е 5-годишната давност в случая, съгласно чл.110 от ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давяност. Погасени по давност вземания няма, исковата молба е подадена в съда на 20.11.2020 г. като ищцата е предявила претенцията си за периода 20.11.2015 г. - 20.11.2020 г., т.е. не са претендирани вноски, по отношение на които да са налице условията за отхвърляне поради изтекла погасителна давност. Искането за присъждане на законната лихва върху уважената главница е основателно и следва да се уважи като законната лихва се присъди върху уважената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба - 20.11.2020 г., до окончателното й изплащане. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, вкл. и в обусловената от това отговорност за разноските. По разноските за въззивната инстанция: Според изхода на спора, на въззиваематаищца следва да се присъдят разноските, направени пред въззивната инстанция в размер на 306.78 евро(600 лева) платени в брой за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита. Воден от горните мотиви, ЯОС