Решение № 193 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Враца по дело № 4770/2025 г.

Производството е образувано по предявен иск за заплащане на обезщетение от работодател за причинени неимуществени вреди на работник от трудова злополука, с правно основание чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда, вр. с чл.52 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 12.08.2025г. между ОП „БКС“, БУЛСТАТ ••, и Г. В. В., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 68, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ е сключен трудов договор, по силата на който предприятието е възложило на Г. В. да изпълнява длъжността „Сметосъбирач“. На 26.08.2025г. около 03:00 часа ищецът извършвал възложената му работа в гр. В.. При придвижване към следващата кофа за боклук при завой от пресечката на ул. „Ц.Б.“ към ул. „Х.Б.“ Г. паднал на пътното платно и е ударил главата си. След инцидента е транспортиран до МБАЛ „Х.Б.“ АД, където му е поставена диагноза „Травматичен субдурален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма; Счупване на свода“. Изписан е от болничното заведение на 28.08.2025г. с препоръка за лечение в МБАЛ - „Т.“ АД, гр. С.. Още същия ден ищецът е транспортиран до болницата в С., където след редица изследвания, прегледи и манипулации е предприета оперативна интервенция по евакуация на епидурален хематом. На 04.09.2025 г. ищецът е изписан от лечебното заведение с препоръки за щадящ режим и продължително домашно медикаментозно лечение. Навеждат се твърдения, че ищецът търпи изключително силни физически болки, както сътресения от сантиментален характер. Целият му живот е преобърнат. Подложен е на редица медицински манипулации и неудобства от социален и битов характер. Налице са оплаквания от световъртеж, гадене, на моменти нестабилна походка, нетърпимост към шум, мобилни устройства. Изключително изнервен е и лесно раним. Преди инцидента е бил енергичен и работлив човек, а сега не може да положи дори елементарни грижи за себе си. Силните физически болки допълват общите му притеснения как ще продължи живота си занапред: дали някога отново ще е самостоятелен, ще може ли някога отново да работи, ще бъде ли пак пълноценен човек, предвид ограниченията, които травмата му налага и ще му налага вбъдеще. Ищецът търпи неимуществени вреди, които счита, че подлежат на обезщетяване. Посочва се също, че с разпореждане № 5104-06-28 от 02.09.2025 г. на длъжностното лице при НОИ, ТП - В. е констатирано, че декларираната злополука с вх. № 5101-06-26 от 28.08.2025г. на ТП - В. от осигурителя БКС ОП, станала с Г. В. В., на 26.08.2025г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Предвид степента и интензитета на търпените неимуществени вреди, счита, че справедливо обезщетение за търпените болки и страдания към настоящия момент и степен на възстановяване е в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОБЩИНА В., ЕИК ••,, да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева на Г. В. В., настъпили вследствие на трудова злополука, при която са му причинени телесни повреди. Ответникът ОБЩИНА В., ЕИК ••, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, намира предявения иск за недопустим, а също оспорва изцяло, както по основание, така и по размер предявения осъдителен иск. На първо място намира, че Община В. не е пасивно легитимиран ответник в настоящото производство, доколкото трудовият договор е сключен с ОП БКС, а не с Общината.Развива подробни съображения в тази насока. Посочва се, че ищецът е в продължителен отпуск като не се явява на работа, считано от датата на злополуката. Следователно ищецът е получил обезщетение от НОИ за периода на временната неработоспособност, за което обаче не представя доказателства предвид приложението на чл. 200, ал. 4 от КТ. Твърди се по – нататък, че от представената към исковата молба Епикриза от хирургично отделение (ХО) при МБАЛ „Х.Б.“ гр. В. по ИЗ № 9984 се установявало, че ищецът е постъпил в отделението на 26.08.2025 г. и е изписан на 28.08.2025 г. с окончателна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Посочено е, че ищецът има придружаващи заболявалия, сред които S06.50 Травматичен субдурален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма, както и S02.00 Счупване на свода на черепа, закрито. Тези придружаващи заболявалия категорично не се дължат на случилата се на дата 26.08.2025 г. трудова злополука, а са претърпени от ищеца в предходен период. Същият не е уведомил за тези си предишни травми работодателя си ОП „БКС“. Видно от представената Епикриза от ХО при МБАЛ „Х.Б.“ гр. В. ищецът е имал предишна черепно-мозъчна травма (ЧМТ) през 2017 г., което е било известно на лекарите там. Именно поради тази предишна травма, а не поради полученото в следствие на трудовата злополука мозъчно сътресение, ищецът е насочен за лечение в болница „Т.“ С.. В епикризата е изрично описано, че пациентът е в задоволително общо съС.ие без усложнения, контактен и адекватен, без ОНС (огнищна неврологична симптоматика) и МРД (менингорадикулерно дразнене), т.е без възбудни прояви само в ограничена мозъчна област - парези, парализи, говорни нарушения, очедвигателни нарушения, промени в зеничните реакции и др., както и без менингеален синдром. Факт е, че ищецът е имал право на 2 контролни прегледа в рамките на 30 дни, но същият не е ходил на тях поради това, че явно не е изпитвал болки и страдания, за които да е необходима лекарска помощ. Същото е положението и след изписването му от болница „Т.“, С., където в приложената епикриза е записано също, че ищецът има право на 2 контролни прегледа в рамките на 30 календарни дни, както и на контролен преглед - след един месец. Към исковата молба не са представени доказателства за извършени такива прегледи, поради което може да се приеме обосновано, че ищецът не се е чувствал зле и не е имал нужда от медицинска помощ. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между трудовата злополука от 26.08.2025 г. с ищеца и оперативното лечение, проведено му в болница „Т.“ в периода от 26.08.2025 г. до 04.09.2025 г. Окончателната диагноза на ищеца при проведеното му лечение в болница „Т.“ е S06.40 Епидурален хематом вдясно. Фрактура на дясна париетална кост с екстензия към черепната основа, т.е. нищо пряко и непосредствено свързано с претърпяната трудова злополука на 26.08.2025 г., завършила с „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма" - окончателната диагноза на ищеца в епикризата от ХО при МБАЛ „Х.Б.“ гр. В.. В заключение се твърди, че на чл. 201, ал. 1 КТ работодателят не следва да отговаря за вредите, тъй като ищецът умишлено е причинил същите, като развива подробни съображения в тази насока. Поради тези и други съображения посочени в отговора се иска от съда да отхвърли предявените искове. След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна: Видно е от приетия Трудов договор № 37/12.08.2025 г., сключен между Г. В. В. и ОП „БКС“, седалище и адрес на управление в гр.В., ул. „Г. А.“ ....., БУЛСТАТ: 0••, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „СМЕТОСЪБИРАЧ“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1232.00 лв. Установява се още, че Разпореждане № 5104-06-28 от 02.09.2025 г. на Национален осигурителен институт, Териториално поделение- В., на основание чл. 60, ал. 1 КСО е приело, че на 26.08.2025 г. ищецът е претърпял злополука, която е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. На основание 146, ал.1 т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че Разпореждане № 5104-06- 28 от 02.09.2025 г. на длъжностно лице при НОИ, ТП – В. не е атакувано от страните и е влязло в законна сила. Приети по делото са и медицински епикризи на името на ищеца. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели. Свидетелката Д. Б.а Г.– живееща на семейни начала с ищеца твърди, с Г. живеят от 14 години. Знае за инцидент, който той претърпял на 26.08.2025 г. Пред вкъщи Г. се бил блъснал с един мотор, това било през 2017 г., тя била с него в колата. През 2025 г. имало отново инцидент през месец август. Уведомили я от БКС към 02:30 часа, че Г. е претърпял инцидент. Видяла Г. след инцидента към 04:00 часа, той бил приет в спешното отделение, в неврохирургията. СъС.ието му било много лошо, устата му била пълна с кръв, носът му също. Г. не си спомнял нищо. Не успяла да говори с него, казала му само, че е при него. Той не бил контактен, само спял. За първи път провела разговор с него към 09:30 часа на сутринта. Той не си спомнял нищо, кое как е станало, бил уплашен. Г. останал три дни в неврохирургията, след това го преместили в гр. С.. Причината, за да го преместят в гр. С. е операцията на главата. Лекарите казали, че има спукан череп на две места и съсирек на главата му и трябва да се оперира. Г. бил в болницата в гр. С. осем дни. Тя го посещавала всеки ден от сутрин до вечер. Г. бил много зле, уплашен и не знаел как ще продължи със самия живот. След изписването на Г., той поС.но спял, не си спомнял за нищо и за никой. Разпитвал я дали въобще са ходили при него. На Г. поС.но му се гадело и го боляла главата. Това съС.ие продължило около месец и половина, то се случвало всеки ден. След инцидента Г. се променил, станал по - нервен, неспокоен, казва, че забравя и това го дразни. Към момента също има оплаквания. Сутрин, когато стане, му става лошо – казва, че му е лошо на главата и му се вие свят, но това е за част от секундата и после отминава. Към настоящия момент Г. не се е възстановил напълно, той не е същият човек, поС.но му е нервно, спорят за дребни работи. За травмата през 2017 г. си спомня, че катастрофата била пред тях, но нямала такива последици, както сега. Тогава той бил 4-5 дни в болницата и го пуснали, бил на системи. Инцидентът тогава бил с неговия мотор, от спешното пристигнали и го вдигнали, направили му изследвания. Тогава не е губил съзнание, сам си станал и отишъл до тоалетната. СъС.ието на Г. след изписването му от болницата през 2017 г. - бил спокоен, бил си същия. Травмата на главата му тогава, не си спомня каква била. Нямало нужда от лечение и от операция. От инцидента през 2017 г. имал хематом в главата, но те го разбили със системи. Това се случило по време на престоя му в болницата. С показанията си, свидетеля Е. Д. А., доведен от ответника изяснява, че работи в ОП БКС-В., като шофьор. Спомня си за инцидент през август на 2025г., с колегата му Г.. Това се случило още с излизането на първите кофи за смет, тип бобър и на завоя на влизане в главния път, с десен завой, погледнал на огледалото и видял момчето как паднало. Спрял камиона, отишли с другото момче /колегата му/ при него и видяли, че Г. бил уплашен. Помогнали му да го преместят, за да не е на шосето и му дали вода. Г. казал, че го боли главата. През това време дошъл диспечера и го откарал в бърза помощ. Г. бил адекватен, отговарял на въпросите им, но бил уплашен. Той не бил загубил съзнание след падането, защото си говорили и казал, че го боли главата, поради което смята, че не е губил съзнание. Попитал колегата му как е станало, той казал, че Г. се е бил заплеснал и се е държал с едната ръка. Това е колегата, който е с него отзад на камиона. Колегата му разказал също, че Г. се е бил заплеснал с някаква четка. След инцидента, вечерта отнесъл багажа му до бърза помощ, поС.но се интересувал какво е съС.ието му. От шофьорското място няма видимост отзад, само това, което е на огледалото вижда. Зад камиона няма видимост, трябва те да се покажат отстрани и да му дадат знак с ръка, за да тръгне с камиона. Не вижда когато човек се е хванал само с едната ръка за камиона. От тръгването с камиона, било изминало дали има и минута, и Г. паднал. Обясненията, които дал пред работодателя,са написани собственоръчно от него. Пояснява момента на тръгване до момента, в който падна Г., - тръгват от кофите, максимум на 20-30 метра е знак „Стоп“, излиза на завой 90 градуса, завива надясно, при завоя поглежда на огледалото защото му е инстинкт, и видял как Г. паднал. Г. паднал точно при завършването на завоя точно, когато трябвало да изправи волана. Камиона бил в права позиция, бил изправил волана. Камиона бил на първа скорост при завиването. На завоя не е задействал спирачната уредба на камиона. Видял Г., че пада от лявото огледало на камиона. Съдът,съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелските показания съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, ги кредитира изцяло като достоверни, логични, последователни и допълващи се, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото доказателства – писмени и експертни заключения. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни. По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, съгласно чието заключение се установява, че от приложената медицинска документация се установило, че от приложената медицинска документация и след преглед на лицето се установи, че Г. В. при претърпяната злополука на 26.08.2025 г. е получил: Закрита черепномозъчна травма изразяваща се в счупване дясната теменна кост и дясна слепоочна кост и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка. Болката е била с интензитет характерен за този вид травма, като постепенно е намалявала след евакуация на хематома. По настоящем се оплаква от болка „в мястото на операцията“. Лечението, което е било предприето е било медикаментозно и оперативно, като неговата продължителност така, както е отразено в предоставената медицинска документация е било за времето от 26.08.2025 г. до 04.09.2025 г., като след изписване от КНХ са дадени препоръки за медикаментозно лечение с АБ за 10 дни и антиепилептик за един месец. Неудобствата, които са създали получените увреждания са свързани с ДЕЖ, както и с постелния режим, който е бил задължителен при тази травма за периода на болничното лечение. Налице е причинно-следствена връзка между посочената злополука и получените телесни увреждания. Налице е ръбец в окосмената част на главата от оперативната интервенция, който има траен характер и ще остане за цял живот. Възстановителния период при ищеца от получените травми е приключил. За в бъдеще не се очаква да търпи значителни болки и затруднение с получените увреждания. Съдът кредитира заключението по приетата СМЕ, като намира същото за обективно и компетентно изготвено, което не е оспорено от страните по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: По иска за причинени неимуществени вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД: Преди да се произнесе по основателността на иска, съдът намира, че следва да вземе отношение по неговата допустимост, съобразно възраженията на ответника. Следва да се приеме участието на Община В. като надлежна страна в процеса, тъй като последиците от съдебното решение ще възникнат за общината. Специалната правосубектност на работодателя /ОП/ по трудови спорове не изключва участието като страна в процеса на юридическата личност, в чиято структура е икономически и организационно обособеното образувание, с което е възникнало трудовото правоотношение. Трудово правоотношение съществува между ищеца и организационно обособеното звено в /ОП „БКС“/, тъй като това образувание може самостоятелно да наема работници или служители по трудово правоотношение. Общинското предприятие – работодател може да бъде страна по трудово правоотношение и съответно страна по трудов спор, но независимо от това кой е конституиран като страна по трудовия спор – дали работодателят по §1, т. 1 от ДР на КТ, или работодателят – юридическо лице, последният винаги може да извършва съдопроизводствени действия, тъй като съдебното решение ще породи правните си последици (сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие) в неговата правна сфера (Решение № 301/12.06.2012 г. по гр. д. № 966/2009 г., ВКС,IV г. о.). Нито правомощията на работодателя – юридическо лице по трудовото правоотношение, нито процесуалната му легитимация могат да бъдат ограничени от обстоятелството, че в структурата му съществува организационно обособено поделение, което може самостоятелно да наема работници. Възможността за самостоятелно наемане на работници или служители от поделението/ ОП/ не съществува вместо, а наред с възможността на работодателя – юридическо лице. Представляващия юридическото лице разполага с правомощието да предоставя правомощия на ръководителите на съответното звено „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ за самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от звеното. Предоставеният им мандат обаче не дерогира правомощията на представляващия юридическото лице, който винаги може да извърши и сам действието, за което е упълномощил другиго. Предвид изложеното, участието на юридическото лице като страна в процеса по трудов спор не е в нарушение на закона, тъй като правните последици на решението, дори и постановено по отношение на негова организационна структура, настъпват в правната сфера на юридическото лице. В горния смисъл са например Решение № 25/14.03.2022 г. по гр. д. № 1728/2021 г., ВКС, III г. о., Определение ••95/05.10.2015 г. по гр. д. № 2550/2015 г., ВКС,III г.о., Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г., ВКС, IV г. о., Решение № 310/15.06.2012 г. по гр. д. № 458/2010 г., ВКС, IV г. о., Решение № 301/12.06.2012 г. по гр. д. № 966/2009 г., ВКС, IV г. о., Решение № 203 от 4.07.2011 г. по гр. д. №177/2010 г., ВКС, IV г. о. Доказателствената тежест по предявения осъдителен иск пада върху ищеца – претърпелия трудова злополука работник, който следва да установи при условията на главно и пълно доказване на първо място наличието на трудово правоотношение между него и ответника в периода, в който твърди, че е настъпила трудовата злополука; че по времетраенето на трудовото правоотношение при или по повод изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука; че същата е призната за трудова по съответния ред; че злополуката е довела до увреждане на здравето му, причинило неработоспособност; както и че същия е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от увреждането на здравето му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.Определянето на злополуката като трудова може да стане само с влязло в сила разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Ищецът носи доказателствената тежест да установи не само настъпването на вредите, но и вида им и съответно, размера им. От приетия по делото трудов договор № 37/12.08.2025 г., сключен между Г. В. В. и ОП „БКС“, седалище и адрес на управление в гр.В., ул. „Г. А.“ № 13, БУЛСТАТ: 0•• се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „СМЕТОСЪБИРАЧ“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1232.00 лв.Освен това по този въпрос не е налице спор между страните. Видно от данните по делото е, че ответникът, ползвайки правото по чл.57, ал.2 КСО, е подал декларация за трудова злополука, в резултат на което е извършено разследване на декларираната злополука и на основание чл.60, ал.1 КСО е издадено Разпореждане № 5104- 06-28 от 02.09.2025 г. на Национален осигурителен институт, Териториално поделение- В., с което увреждането на ищцата е признато за трудова злополука – настъпило в причинна връзка с изпълняваната от ищцата работа. Разпореждането по чл.60, ал.1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в административното производство по издаването му. Между страните няма спор, че настъпилото увреждане е признато по установения в закона ред за трудова злополука. Гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността на индивидуалния административен акт/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Според чл. 52 ЗЗД пък обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Налага се извод, че ответното дружество дължи заплащане на обезщетение за реално претърпените от ищеца неимуществени вреди. Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените болки и страдания. За отговор на този въпрос съдът съобразява следното: От събраните по делото гласни доказателствени средства и заключение по СМЕ категорично се установи, че във връзка с настъпилата трудова злополука ищецът е претърпял болки и страдания, медикаментозно и оперативно лечение. Разпитаната свидетелката Д. Б.а Г.– живееща на семейни начала с ищеца изяснява, че ищецът е търпял болки около месец и половина. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел в частта, с която посочва, че /към настоящия момент Г. не се е възстановил напълно, той не е същият човек, поС.но му е нервно, спорят за дребни работи/.От заключението по допуснатата експертиза се установи, че към момента ищецът е възстановен напълно от травмите.В останалата част показанията не се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства и представляват субективна оценка на свидетеля /той не е същият човек, поС.но му е нервно, спорят за дребни работи/. Неправдоподобно от психологическа и житейска гледна точка звучи и твърдението, че след инцидента ищецът „не е знаел какво ще прави с живота си“. Тоест, нелогично е една подобна травма, преминала без усложнения, да предизвика такава психологическа реакция у ищеца. Установи се от приетите гласни доказателства, както и от приетите по делото писмени доказателства и експертно заключение, че след инцидента ищецът претърпял една хирургична интервенция, като за последната се установи, че е извършена във връзка с претърпяната трудова злополука. От заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че оздравителният период е от приключил. Болката е била с интензитет характерен за този вид травма, като постепенно е намалявала след евакуация на хематома. Неудобствата, които са създали получените увреждания са свързани с ДЕЖ, както и с постелния режим, който е бил задължителен при тази травма за периода на болничното лечение, тоест 10 дни. При тези факти съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди на ищеца в процесния период е сумата от 7 000 евро. При определянето му съдът отчита, че увреждането е причинявало болка на ищеца в процесния период, но същата е била с интензитет нормален за този вид травми. Болката е съпътствала ищеца през продължителна част от оздравителения период. Като се имат предвид тежестта на уврежданията, които е получил ищеца, продължителността на лечението му, претърпяната хирургически интервенция, която е в пряка причинно – следствена връзка от настъпилата трудова злополука, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания, липсата на настъпило продължително разстройство на здравето, обстоятелството, че е настъпило пълно възстановяване, наличието на период, загубата на работоспособност за едни не продължителен период от време, възрастта на ищеца, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, съдът намира, че определеното парично обезщетение съответства на критерия за справедливост. Посочената сума в достатъчна степен обезщетява преживените от ищеца болки и страдания.Доказаха се негативни психически преживявания на ищеца, но не и че отрицателните преживявания са довели до психическо или нервно разстройство, което по трайност и интензитет да сочи на извод за причинени вреди в по-голям размер. По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и наличието на предпоставките за отпадане на отговорността на работодателя по чл.201, ал.1 КТ: Умишлено вредоносно / тоест с лоша воля, недобросъвестно / в гражданското право действа или не действа онзи длъжник, който в определена обстановка съзнава неизпълнението на конкретно свое задължение и съответно опасността да причини вреди/ вредоносните му последици/ от неизпълнението, но въпреки това / с даденото свое целенасочено действие или бездействие/ иска да настъпи конкретен неправомерен/ противоправен / резултат или просто се съгласява с настъпването му, т. е. не прави нищо за да го предотврати- чл. 11, ал. 2 от НК. Поради безспорното в теорията и практиката разбиране, че умишлената вина в гражданското право, за която липсва определение в ЗЗД и другите граждански закони, съвпада и е логично да съвпада по съдържание с понятието й в наказателното право, за пояснението й се ползва горния нормативен текст. Правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което в обхвата на деликтите казва, че вината се предполага до доказване на противното, се отнася само до небрежността. Всеки работник или служител е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си / подразбираемо: по време на работа, като тук се има предвид както при изпълнение на трудовите функции, така и при поставянето му на разположение на работодателя в рамките на определеното работно време/, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции- чл. 33 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Текстът на въпросния специален закон всъщност е доразвитие на съдържанието на основното задължение на работника и служителя, произтичащо от нормата на чл. 126, т. 6 КТ: да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Тяхното спазване, заедно със спазването на техническите и технологичните правила / чл. 126, т. 5 КТ/ и изпълнението на законните/ незаконните не е длъжен да изпълнява, щом са в противоречие с правилата по чл. 126, т. 5 и т. 6 КТ/ нареждания на работодателя / чл. 126, т. 7 КТ/ е законодателно разрешение на идеята за предотвратяването на трудови злополуки. Следователно когато обстоятелствата на даден случай на злополука / възникнала по време на присъствие в предпрятието, във връзка или по повод на извършвана в полза на работодателя работа / недвусмислено показват, че работникът или служителят с действията или с бездействията си обективно не е спазил горното задължение, защото е искал или е допускал собственото си увреждане, тоест вътрешно се е съгласил/ примирил да настъпи, ще е налице умишленото му причиняване/ преднамерено самоувреждане на здравето/ по смисъла на чл. 201, ал. 1 от КТ- факт, при който на злополуката е отречено значението на покрит от безвиновната, обективна имуществена отговорност на работодателя, социален риск. Негов принос за настъпването й в тези случаи обикновено ще липсва/ защото каквато и добра организация и ефективен контрол за спазване на правилата за безопасни и здравословни условия на работа да е създал, те няма да могат да предотвратят преднамереното самоувреждане на работника или служителя/ но дори и да има някакъв, той ще е без всякаква правна стойност. Прочее, за приложението на нормата на чл. 201, ал. 1 от КТ не е необходимо работникът или служителят непременно да знае, че е носител на правното задължение да се грижи за здравето и безопасността си при извършване на всяка една работа в полза на работодателя, т. е. да съзнава, че не го изпълнява, а е достатъчно само да иска или допуска увреждането си. Сами по себе си обстоятелствата, на които ответникът основава възражението си за изключване на отговорността му на основание чл. 201, ал. 1 от КТ, а именно, че ищецът се е държал само с едната ръка на движещия се камион, не са доказателства за умишлено самоувреждане. Те, разбира се имат голямо значение за преценката поведението му може ли да се определи като проява на груба небрежност, но не доказват дори предположение, че е умишлено е скочил от камиона, с цел увреждане на здравето си, от което ще търпи неблагоприятни последици. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Правнорелевантна за компенсацията на вини обаче не е всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Груба е небрежността тогава, когато работникът не е положил грижата, която и най-небрежният не би положил. Не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Следователно при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата: 1/без необходимото старание и внимание и 2/в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение № 125/04.05.2016 г., ГД № 4417/2015 г. на IV г. о./. Доказването на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е релевирал възражението по чл. 201, ал. 2 КТ. От установения механизъм на злополуката може да се направи извод, че ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Категорично се доказа по делото от събраните гласни доказателствени средства на свидетеля Е. А. /Попитал колегата му как е станало, той казал, че Г. се е бил заплеснал и се е държал с едната ръка/. Тоест, макар и да не е пряк свидетел на случилото се, свидетелят преразказва казаното му от свидетеля – пряк оцевидец, който се е намирал с ищеца В. на камиона. Свидетелските показания на свидетеля, ведно с обстоятелствата, че камионът се е движел с ниска скорост / обективно скоростта в завоя не е възможно да бъде висока/, навеждат на извода за проявена груба небрежност от страна на ищеца В..Грубото нарушаване на основните правила за безопасна работа, в частност императивната забрана на чл. 126, т. 2 КТ представлява допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. С проявената груба небрежност работника е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което следва да се намали дължимото се обезщетение от работодателя. При спазване на задължителната съдебна практика, съобразно която критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния принос на увредения, с оглед обстоятелството, че пострадалият се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки здравето си, изключително в резултат на собственото си поведение, обективният принос на същия в съпричиняването на вредоносния резултат е значителен и съдът го определя на 50 %. Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намален, на основание чл. 201, ал. 2 КТ, с определения процент на съпричиняване на пострадалия от 50 %, при което обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 3 500 евро. За горницата над тази сума, предявения иск следва да бъде отхвърлен. По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК право на разноски възниква и за двете страни. Ищеца не е доказал извършване на разноски, поради което такива не му се следват. Ответникът е доказал извършени разноски в размер на 180.00 евро, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, както и сумата от 2.56 евро за издадено съдебно удостоверение. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 157.57 евро разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, от които 155.36 евро - юрисконсултско възнаграждение и 2.21 евро депозит за съдебно удостоверение. От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Размерът на възнаграждението се определя от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете. Дължимото адвокатско възнаграждение се определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като се осъжда другата страна да го заплати. В случая, възнаграждението за исковото производство следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно при интерес при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., минималното възнаграждение се определя на 400 лева плюс 10 % за горницата над 1 000 лв., или изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 255,00 евро - 306 евро с вкл.ДДС. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 140,00 евро и разноски по делото за изготвена СМЕ, касаеща иска за неимуществени вреди, в размер на 31,49 евро, или сумата от общо 171,49 евро, съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата. Така мотивиран, Врачанският районен съд