Решение № 58 от 30.3.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 493/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по подадени две въззивни жалби, съответно от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130227958, гр.София като трето лице помагач на страната на ответника „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД и ответник по обратния иск и от ищеца по главния иск „СК“ АД, ЕИК 175029853, с.Мрамор срещу решение № 330/07.08.2025 година по търг. дело № 163/2024 година на ВОС, с което „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е осъдено да заплати на „СК“ АД сумата от 21 552,58 лв. с ДДС, представляваща заплатена при първоначална липса на основание от ищеца за период на потребление от 11.04.2019 год. до 27.03.2024 год. цена за услуга „пренос ниско напрежение“, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 28.03.2024 год. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която е уважен предявения срещу него обратен иск на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД за същата сума при условие, че първо „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД заплати на „СК“ АД процесната сума. Претенцията по главния иск е отхвърлена за разликата над присъдените 21 552,58 лв. с ДДС до претендираните 29 676,66 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 28.03.2024 год. до окончателното изплащане на задължението като неоснователен. Със същото решение съдът се е произнесъл и по предявения в условията на евентуалност обратен иск, като е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958 да заплати на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК 201398872, сумата от 21 552,58 лв. с ДДС, представляваща заплатена при първоначална липса на основание от „СК“ АД, ЕИК 175029853 в полза на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД цена за услуга „пренос ниско напрежение“ за период на потребление от 11.04.2019 год. до 27.03.2024 год., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба по обратния иск – 11.06.2024 год. до окончателното заплащане на задължението. Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа на автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ присъдената с решението сума е 11 019,66евро. Решението в отхвърлителната част се обжалва за горницата над 11 019,66евро до претендираните 15 173,44евро. Въззивникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /ЕРМ Запад/ счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно поради това, че въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест ищецът не е представил доказателства, че при проверката на електромера е възразил срещу неговото местоположение и е поискал да бъдат предприети действия от страна на мрежовия оператор по преместването му. Според него не е достатъчно крайният потребител на ел.енергия да е изразил просто несъгласие с мястото на монтиране на електромера, а е необходимо да е предприел редица действия, вкл. и ново проучване на условията за присъединяване, което е платена услуга. Тъй като в случая се касае за съоръжения на клиента абсолютно недопустимо е мрежовият оператор за извършва по своя инициатива промени по тях. Счита, че съдът не е взел предвид, че разпоредбата на чл.39 ат ПИКЕЕ дава възможност, когато мястото на измерване не съвпада с мястото на присъединяване, данните от измерването да бъдат приведени към мястото на присъединяване по начин, договорен между оператора на съответната мрежа и абоната. Ищецът не е пожелал да постигне такава договореност в съответствие с приетата Методика за привеждане на измерени данни на ниво ниско напрежение за доставена ел.енергия на обект /клиент/ към мястото на присъединяване на същия на ниво средно напрежение или към по-високата страна на трансформатора. А тази Методика не може да бъде приложена едностранно. Счита за съществено процесуално нарушение първоначално допуснатата, а после заличена от ВОС експертиза, която да изчисли дължимите суми за мрежови услуги от ищеца при приложение на посочената Методика. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност относно суми, платени преди повече от три години от датата на исковата молба. Съдът не е съобразил и чл.29 ал.3 от ПТЕЕ, съгласно който сумите, заплатени от клиента, са дължими на основание валидно възникнала облигационна връзка въз основа на договорите за предоставяне на достъп и пренос от 2015г., независимо от собствеността на електрическите съоръжения, посредством които даден обект е присъединен към разпределителната мрежа. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на разноски за въззивното производство. Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваните му части като правилно и законосъобразно. За невярно намира твърдението, че не е оспорил местоположението на СТИ и не е поискал от „ЕРМ Запад“ АД преместването му. Позовава се на данни от приложения констативен протокол от 03.10.2019 година, както и на кореспонденцията му с доставчика на електрическа енергия. Намира, че страните са обвързани от чл. 14 от договора за достъп до разпределителната мрежа, според който няма право да преустройва, ремонтира или заменя елементи от СТИ. Счита, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 39, ал. 2 ПИКЕЕ (по отношение приложението на Методика за измерване), чл. 120 ЗЕ (по отношение собствеността и местоположението на СТИ) и чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (по отношение задължението за заплащане на мрежови услуги). „Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на „ЕРМ Запад“ ЕАД и иска нейното отхвърляне като неоснователна. Оспорва възражението, че преместването на СТИ следва да се инициира от клиента, позовавайки се на разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, според която СТИ е собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа и само той може да променя местоположението му. Отделно от това намира, че с поведението си ищецът е предприел необходимите действия за промяна на мястото на монтиране на СТИ в съответствие с изискванията на закона. За неправилно счита твърдението на мрежовия оператор, че неизползването на Методиката следва да бъде вменено в отговорност на клиента. Отношенията между страните са регламентирани в договори между тях. Така „Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД дължи заплащане на „ЕРМ Запад“ ЕАД ежемесечно на дължимите суми за мрежовите услуги, независимо дали първият е получил плащане от клиентите. Съответно отношенията между мрежовия оператор и клиентите, като ползватели на електроразпределителната мрежа, се уреждат от сключени договори за достъп и пренос на електрическа енергия. По силата на тези договори, „Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД е заплатило на „ЕРМ Запад“ ЕАД претендираните от последното суми. С оглед това, след като „Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД не е окончателен получател на плащането, не следва да носи отговорност за връщането на същата сума. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на претендираното вземане. Въззивникът „СК“ АД, с.Мрамор обжалва постановеното по делото решение в частта, в която претенцията му е отхвърлена за разликата над присъдените 11 019,66евро /21 552,58 лв./ с ДДС до претендираните 15 173,44евро /29 676,66 лв./ с ДДС, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 28.03.2024 год. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователна. Счита решението в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, както и за и несъответно на събраните по делото доказателства. Не споделя изводите на първата инстанция, че от сумата за пренос ниско напрежение следва да се изключи сумата за пренос средно напрежение. Това становище се определя като противоречиво на изслушаната СТЕ и практиката на касационната инстанция. От заключението на СТЕ се установява, че присъединяването е извършено преди собствеността на ищеца; понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на ищцовото дружество; търговското измерване на консумираната от ищеца електрическа енергия се извършва в трафопоста на „СК“ АД, на ниво ниско напрежение, където неправомерно е монтирано средството за търговско измерване /СТИ/. С монтирането на СТИ на страна ниско напрежение от страна на „ЕРМ Запад“ ЕАД, се отчита и начислява такса за услуга пренос ниско напрежение, която услуга на практика не се осъществява. Позовава се на съдебната практика, според която количеството електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно установените, не може да бъде основа за начисляване цената за достъп и цената за пренос. Поради това смята, че следва да му се възстанови заплатена от него сума в цялост поради липса на основание за плащането. По тези съображения иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждането на разноски. Въззивамото дружество „ЕРМ Запад“ ЕАД поддържа становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба предвид дължимостта според него на заплатените от ищеца суми. Смята, че ако се възприеме тезата на ищеца, то същият ще се постави в по-благоприятно положение в сравнение с други клиенти и на практика ще е получило електрическа енергия напълно безплатно. Въззиваемото „Енерго Про енергийни услуги“ ЕАД също смята, че заплатените суми от страна на ищеца са дължими и платени с основание. Електроразпределителното дружество и ищеца, като небитов потребител на електрическа енергия са обвързани от договора за пренос на електрическа енергия, като на основание същия се дължи заплащане на цената за пренесената до обекта на потребителя електрическа енергия. Позовава се на данни от счетоводната експертиза, която определя стойността на пренос на електрическа енергия средно напрежение именно на 4 153,77евро /8124,07 лева/ с ДДС. Намира оспорената цена за мрежова услуга пренос средно напрежение за нормативно предвиден компонент от паричното задължение на клиента към търговеца на електрическа енергия. Претендира разноски. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното : Предявеният главен иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че ищецът „СК“ АД, с.Мрамор е собственик на обект „Сграда за безвредно производство, складове и офиси (производствен корпус)”, находящ се в ПИ № 816 в с.Мрамор – Промишлена зона по плана на гр.София, СО – район Връбница, с административен адрес : с.Мрамор, ул.“В.Левски“ № 67, както и че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез трафопост, собственост на дружеството. Във връзка с това между страните по спора са възникнали редица валидни облигационни правоотношения въз основа на сключени между тях договори : 1. Договор за комбинирани услуги № ПКСП- 1812000187/06.12.2018 год. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-про Фикс” със срок на действие до 31.12.2019 год. вкл.; 2. Договор за комбинирани услуги № ПКСП-••••••••••/27.11.2019 год. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-про Фикс” със срок на действие до 31.12.2020 год. вкл.; 3. Договор за комбинирани услуги № ПКСП-2011001676/27.11.2020 год. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Маркет Тренд МС+”. Въз основа на тези договори „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД продава и доставя на ищеца нетна активна ел. енергия срещу цена в размера и при условията, уговорени в съответното съглашение. В цената е включена и компонента „заплащане на мрежови услуги“, предоставяни от мрежовия оператор, с който доставчикът има сключен рамков договор съгласно чл.23 от ПТЕЕ. Във връзка с това за всеки отчетен период доставчикът „Енерго-Про енергийни услуги” ЕАД издава и изпраща на „СК” АД фактури за количествата доставена и измерена активна ел. енергия, дължимите суми за мрежови услуги по цени, определени с решение на КЕВР за съответния ценови период, и за всички други дължими нормативно определени и/или утвърдени от КЕВР добавки. Видно от тези приложени по делото фактури компонентата „мрежови услуги“ е фактурирана от и заплатена на доставчика, поради което той се явява и пасивно материалноправно легитимиран по процесните облигационни отношения. Горният извод не се променя от обстоятелството, че между доставчика „Енерго-Про енергийни услуги” ЕАД и мрежовия оператор „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ са сключени рамкови договори от 29.06.2015 год. и 20.11.2015 год. за уреждане на финансовите взаимоотношения помежду им, касаещи мрежовите услуги за крайни клиенти, сключили комбиниран договор съгласно чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ с „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД относно заплащането на суми за мрежови услуги за клиенти, като сумите са дължими в полза на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД независимо дали търговецът на електрическа енергия е получил плащане от клиентите. Отношенията между мрежовия оператор и клиентите, в качеството им на ползватели на електроразпределителната мрежа, се уреждат съгласно сключените между тях договори за достъп и пренос на ел.енергия и съответни ОУ. В резултат на всички тези договорености търговецът на ел. енергия заплаща на мрежовия оператор дължимите от крайните си клиенти суми за всички мрежови услуги за съответния отчетен период, съобразно потребените от тях количества енергия на база предоставената мощност на обектите им. Мрежовият оператор от своя страна ежемесечно издава на търговеца на ел. енергия фактура за дължимите суми за мрежови услуги за всички обекти на негови клиенти, присъединени на ниво средно или ниско напрежение. Безспорно установено е още, че между „СК” АД и „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е сключен Договор за достъп до електроразпределителната мрежа при продажба на ел. енергия № 120807679/04.05.2015 год. и Договор за пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа № 1201807679 1/04.05.2015 год. Договорът за достъп има за предмет осигуряването от страна на мрежовия оператор на преноса по електроразпределителната мрежа на ел. енергия до мястото на доставка на обекта на „СК“ АД срещу задължението на клиента да заплати на разпределителното предприятие съответната цена за услугата. Съгласно чл. 14 от договора „СК“ АД няма право да преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване на ел. енергия, токовите и напреженови трансформатори към тях и други спомагателни устройства. Според чл. 16 средствата за търговско измерване подлежат на първоначална и последваща проверка. Именно такава проверка е извършена от третото лице помагач на 03.10.2019 год., като за резултатите от нея е съставен Констативния протокол № 1025880, в който изп.директор на ищеца е възразил електромера да се намира на територията на дружеството, като в изпълнение на Наредба № 6/24.02.14г. на ДКЕВР е поискал той да бъде преместен на границата на имота, за да не бъде измерването на консумираната ел.енергия незаконно. Въз основа на чл.14 от договора за достъп и обективираното в Констативния протокол от 03.10.19г. искане за преместване на електромера на дружеството извън неговата територия и монтирането му на законоопределеното за това място, съдът намира оплакването на въззивника „ЕРМ Запад“ ЕАД, че ищецът не е охранил интереса си и не е поискал промяна на мястото на мерене за необосновано. Преместването на СТИ не само е поискано, но то може да бъде осъществено единствено от „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД. Доколкото мястото на мерене на консумираната ел.енергия е уредено с императивни правни норми мрежовият оператор е задължен да се съобразява с тях, то неоснователно се явява и оплакването му във въззивната жалба, че промяната на местоположението на СТИ съставлява съществено изменение на условията по договора му за достъп с крайния потребител, което налага извършването на ново проучване на условията за присъединяване, каквото проучване ищецът не е инициирал. От приетото пред първата инстанция заключение на СТЕ се установи, че релевираното в Констативния протокол възражение на ищеца да неправилно монтирано СТИ е основателно. Според в.лице обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД чрез собствен на ищеца захранващ кабел, положен подземно към Разпределител открит тип (РОС), монтиран на желязорешетъчен стълб на въздушна кабелна линия (ВО) – 20 kV. Налице е понижаващ трансформатор от 20 kV на 0,4 kV с допустима захранваща мощност до 400 kw. Трансформирането на постъпващата от мрежата на „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД 20 kV електрическа енергия се извършва в трансформаторната машина (ТР 20/0,4 kV с мощност от 400 kVA/ 400 kw), както и че машината, бетонната клетка на компактния трафопост и комутационната техника на страна ниско напрежение са собственост на ищеца. Средството за техническо измерване (СТИ), представляващо електромер трифазен тип, е монтирано в таблото на компактния трафопост т.е. към ниво ниско напрежение 0,4 kV, като на практика СТИ не е на границата на собственост между съоръженията на ищеца и тези на „Електроразпределителни Мрежи Запад“ ЕАД. Физическата граница на съоръженията на двете страни е изходящите клеми на РОС. Съгласно действащите нормативни изисквания СТИ следва да се монтира на страна ВН / високо напрежение/ на трансформаторната машина, но в процесния случай това трябва да стане след РОС, като по този начин СТИ ще бъде извън имота на ищеца, което би облекчило технически обслужването му. Така сложилите се отношения между страните за процесния период се регулират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, /обн. ДВ бр. 66, в сила от 26.07.2013 г. на ДКЕВР/ и Правила за измерване на количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ/,(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Съгласно чл. 120, ал. 2 от ЗЕ техническото място, на което следва да бъде монтиран електромерът, се определя съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ – Наредба № 6/24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (в сила от 04.04.2014 год. до 01.04.2024 год.) и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ - Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Според чл. 14, ал.1 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на ниво средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. От установеното по делото обстоятелство, че трафопостът е собственост на ищеца, следва и че мрежата след трафопоста, през която на практика е била доставяна електрическа енергия ниско напрежение, е собственост на ищцовото дружество. Силовият трансформатор към електроразпределителната мрежа е разположен в поземления имот на ищеца. Видът на доставяната електрическа енергия от ответното дружество до силовия трансформатор към електроразпределителната мрежа 20 КV, е електрическа енергия средно напрежение. По делото се установи, че СТИ е монтирано не на границата на собствеността, а в собствения на ищеца трансформаторен пост на страната на ниво ниско напрежение. В случая присъединяването е на място, на което уредите за измерване не са поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на ищеца. При това положение се налага извода, че в процесния случай се отчита и съответно начислява в противоречие с чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ такса за услуга пренос ниско напрежение, която услуга третото лице не осъществява. Тази такса подлежи на връщане на извъндоговорно основание по следните съображения : При регулирани отношения не договореното обвързване с оператора, а приложимите правила са водещи за определяне на съдържанието на правоотношението и затова, практиката продължава да споделя еднакви разрешения, независимо дали доставката е изрично договорена или е конклудентен резултат от фактическо ползване(Определение №836/25.04.2023 по к.д. №4610/2022 на ВКС , ІІІ г.о.; определение № 470 от 12.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 906/2024 г., II т. о.; Определение №1257/15.05.2024 по к.т.д. №97/2024 на ВКС, І т.о.). Известните на състава други разрешения са обосновани с други хипотези на недоказано неправомерно поставени измервателни уреди (Определение № 60619 от 6.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 417/2021 г., II т. о., ТК) и всъщност потвърждават, че именно при разминаване на мястото на присъединяване и място на измерване, определени според действащи нормативни правила, доставката между тези две точки е без основание. При фактическо присъединяване на собственото на ползвателя трансформаторно съоръжение към мрежата на средно напрежение, договореният пренос на закупена енергия се извършва до това ниво, съответно липсва основание за събиране на цената за мрежова услуга, съответна на ползване и на продължението на мрежата до точката на измерването на вече преобразуваната в ниско напрежение енергия. Такова основание може да възникне само след изрично договаряне на компенсация, която да удовлетворява както интереса на собственика на трансформаторната уредба като инвеститор на съоръжението с гарантирана мощност, така и на оператора, транспортиращ енергия извън своята мрежа до избрано от него място на измерването за целите на обслужването на участник в група, купуващ енергия на ниско напрежение. Без такъв нарочен договор, отчетът на край на доставката в мястото на измерване, а не в място на присъединяване, се оказва неправомерен. Затова и несъмнено събраните за разпределителното дружество части от стойността на преносната услуга по начислените нормирани цени за пренос на ниско напрежение, са платени от клиента ползвател без основание. Претенцията на ищеца за възстановяване на разликата между неоснователно начислената и заплатена цена и стойността на преноса на средно напрежение по нормираните цени до точката на присъединяване, т.е. – до получаването на енергията до входа на собствения му трафопост, е основателна и следва да бъде уважена. Услугата пренос на ел.енергия до ниво средно напрежение за дружеството обаче е извършена. На състава е известна практиката на касационната инстанция, съгласно която в случаите когато поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на ел.енергия не съответства на техническите изисквания по чл.120 от ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове, не може да се приеме, че цената за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа е дължима, респ. количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос, тъй като тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Затова и настоящият състав намира, че не може да установи с точност (при преизчисляване на предполагаеми технологични загуби при преобразуването) какъв е действителният обем на количествата, постъпили в трафопоста от мрежата средно напрежение, за да се остойности точно пълната стойност по регулирани цени на получената мрежова услуга, ползвана от този клиент. За да бъде трансформирана до безспорно отчетеното количество на ниво ниско напрежение посредством трансформаторната инфраструктура, включена в собствения на ищеца компактен трафопост, обаче ел.енергията несъмнено е била доставена до ниво средно напрежение и то в количество не по-малко от трансформираното на ниско напрежение и измерено от СТИ. Според заключението по повторната ССчЕ, стойността на преноса на това количество ел. енергия през мрежа на средно напрежение възлиза на 4 153,77евро /8 124,07 лв./ с ДДС. Затова поне цената на този обем от мрежова услуга е дължима, поради което исковата претенция в тази й част е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По обратния иск на „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД срещу „ЕРМ Запад“ ЕАД : Между страните по обратния иск е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключен между тях рамков договор от 20.11.2015 год., по силата на който са уредени финансовите взаимоотношения помежду им, касаещи мрежовите услуги за крайни клиенти, сключили комбиниран договор съгласно чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ с „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД относно заплащането на суми за мрежови услуги за клиенти, като търговецът на ел.енергия /ищецът/ следва да събира всички суми за предоставени на неговите клиенти от страна на ответника като мрежови оператор услуги, включително и за пренос на ел. енергия на съответно напрежение – средно или ниско, и да превежда същите на ответника, независимо дали е получил плащане от клиентите. От заключението по първоначалната ССчЕ се установи, че за процесния период ищецът, в изпълнение на задълженията си по договора, е заплатил на ответника сумата от 11 019,66евро /21 552,58 лв./ с ДДС. Доколкото с решението по първоначалния иск е прието, че тези суми са недължимо платени на търговеца на електроенергия за неосъществена от мрежовия оператор услуга пренос ниско напрежение, следва и че ищецът по обратния иск ги е заплатил на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД при начална липса на основание, поради което същите подлежат на връщане. В тази връзка следва да бъдат разгледани възраженията на ответника: На първо място ответникът „ЕРМ Запад“ ЕАД релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията по всички фактури с настъпил падеж три години преди завеждане на иска с оглед на обстоятелството, че между страните е постигната договорка за периодично изпълнение – чл.111 б.“в“ ЗЗД. Възражението е неоснователно. Съгласно т. 7 от ППВС №1/1979 год. вземанията произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, а не на тригодишната такава по чл. 111 ЗЗД. Неоснователно е и възражението, че сумите за мрежовите услуги достъп и пренос за процесния период не са останали в неговия патримониум, а са преведени на „Електроенергиен системен оператор“ /ЕСО/ ЕАД, тъй като това касае вътрешните отношения между тези дружества. Фактът, че таксата пренос е заплатена на мрежовия оператор е достатъчен, за да обоснове неговата пасивна материалноправна легитимация по предявения обратен иск. Оспорването му, че ищецът му е заплатил процесните суми и в техния твърдян размер е също неоснователно. Съгласно т.3 на СИЕ всички фактурирани услуги за процесния период, платени от „СК“ АД като такса пренос ниско напрежение, са заплатени от „Енерго Про Енергийни услуги“ ЕАД на „Електроразпределение Запад“ ЕАД. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ, с което се измерва електрическата енергия, доставена на крайните клиенти, е собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, в случая - „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД. Следователно само той има възможност да промени местоположението на собствената си вещ. Както бе посочено вече по-горе ищецът е направил възражение за монтирането на СТИ в неговата собственост във връзка с изготвения Констативен протокол № 1025880/03.10.2019 год. Освен това съгласно чл. 14 от договора сключен между „СК” АД и „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на ел. енергия, ползвателят „СК” АД няма право да преустройва, ремонтира или да заменя елементите на СТИ, токовите и напреженови трансформатори към тях и други спомагателни устройства. На още по-голямо основание „СК” АД няма право и само да променя местоположението на СТИ. Дори и в случая да е налице забава от страна на кредитора „СК“ АД за оказване на съдействие за промяна на местоположението на СТИ /каквато съдът не констатира/, тази забава не би могла да обоснове извод за дължимост на суми за неизвършени услуги пренос на ниско напрежение. Не се споделя и разбирането на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, че изискванията на чл. 39, ал. 2 от ПИКЕЕ налагат прилагането в отношенията му със „СК” АД на приетата от него Методика за привеждане на измерени данни на ниво ниско напрежение за доставена ел. енергия на обекта към мястото на присъединяване на същия на ниво средно напрежение или към по-високата страна на трансформатора. Същата предвижда, че когато мястото на измерване не съвпада с мястото на присъединяване, данните от измерването могат да бъдат приведени към мястото на присъединяване по начин, договорен между оператора на съответната мрежа и страната, чиято енергия се измерва. Ал. 3 на чл. 39 от ПИКЕЕ обаче упоменава изрично и изчерпателно начините, по които това може да бъде сторено: 1. в средство за измерване чрез компенсация на 20 загубите в съответния електропровод и/или трансформатор; 2. в процеса на обработка и валидиране на данните от измерванията, извършван от оператора на съответната мрежа. Съгласие между страните следва да бъде постигнато само относно начина, по който да бъде отстранено некоректното отчитане и фактуриране. А и видно от заключението по повторната ССчЕ изчисляването на стойността на реално използваната услуга може да бъде сторено и без приемането на Методиката. При това положение се налага извода, че неприемането на въпросната Методика не може да бъде вменено във вина на клиента на мрежовата услуга. С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав достига до извода, че предявеният обратен иск се явява доказан по основание и размер до сумата от 11 019,66евро /21 552,58 лв./ с ДДС като за горницата до предявените 15 173,44евро /29 676,66 лв./ с ДДС следва да бъде отхвърлен. Законната лихва се дължи върху уважената част, считано от датата на депозиране на исковата молба, по която е образуван обратния иск – 11.06.2024 год. до окончателното заплащане на задължението. Осъждането на ответника по обратния иск - „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД следва да бъде постановено под условие, че присъдената по главния иск сума бъде заплатена от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД в полза на „СК“ АД. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се присъждат разноски, както следва : На „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД – 1 435,71евро /2 808 лв./ с ДДС адв.възнаграждение за защита срещу жалбата на „ЕРМ Запад“ ЕАД и 687,18евро /1 344лв./ с ДДС адв.възнаграждение за защита срещу жалбата на „СК“ АД. На „СК“ АД – 1 533,88евро /3 000лв./ адв.възнаграждение за защита срещу жалбата на „ЕРМ Запад“ ЕАД Водим от горното, съдът