Решение № 338 от 20.12.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 235/2023 г.

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК Постъпила е въззивна жалба с вх.№2210/28.03.2023г. от Регионална дирекция “Гранична полиция“ - С., представлявана от И. С. - Директор чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Х. срещу решение №118 от 13.03.2023г., постановено по гр. дело № 1174 /2022г.по описа на районен съд-Смолян, с което Регионална дирекция „Гранична полиция“ - С. е осъдена да заплати на А. Г. Г. от гр.И., ул.“В.“ №• следните суми: 1 927, 77лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 189 часа нощен труд в периода 17.11.2019г.- 30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2022г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 219, 64 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за труд, считано от първо число на тримесечието, в което е полаган извънредния труд до 16.11, 2022г. както и сумата от 500 лева, представляваща направените деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение, а в полза на районен съд Смолян сума от 127, 11 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 120 лева - възнаграждение за вещо лице. Намира, че обжалвания акт, с който е уважил изцяло предявените обективно съединени искове по чл.178, ал.1, т.З във връзка с чл.187 от ЗМВР е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част. За да постанови този краен правен резултат първоинстанционният съд е изложил мотиви, съдържащи вътрешно противоречие. От една страна - за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Счита, че районния съд се е позовал на неотносимата към конкретния спор разпоредба на чл.67, ал.З от ЗДСл, според която минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Намира, че в разглеждания случай съдът е прибягнал до аналогия на закона съгласно чл.46, ал.2, изр. Първо от Закона за нормативните актове. Намира, че направените от районния съд правни изводи са неправилни и формирани в резултат на неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че за трите групи служители в МВР(по чл.142, ал.1 от ЗМВР) една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, социалното сдружаване и др. е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, Закона за държавния служител(ЗДСл) и Кодекса на труда(КТ), т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само, към правоотношенията с конкретните правни субекти. По аргумент от чл.142, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ЗМВР страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.Счита, че статута на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Твърди, че в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив счита, че във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. л.50а, ал.2 от ЗДСл относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6, 00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др.Счита, че ЗМВР е специален нормативен акт.Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато намира, че не е налице в настоящия случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд като работещ на 12-часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който счита, че не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка сочи, че е постановено Тълкувателно решение №1/2020г. от 15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС, постановено по тълкувателно дело№1/2020г., е което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Твърди, че основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал.9 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з776/2016г.; Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121з1353/2020г. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Моли съда да обърне внимание на СИЕ, че нощния труд, който ищеца е полагал за процесния период е 8 часа. Съгласно неправилно приложената от съда норма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място“. Счита, че същата е приложима за труда, положен от служители и работници, чиито статут е уреден в Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Регламентираната в КТ продължителност на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.Твърди, че за служителите на МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд (арг.чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР).Счита, че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно. Твърди, че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към извънреден труд. Неправилността на решението по главния иск счита, че влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Намира, че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Намира, че неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.Моли въззивния съд да се произнесе в този смисъл като изцяло отмени обжалваното решение на районен съд Смолян и отхвърли предявените искове.Претендира юриск. възнаграждение и направените разноски за двете съдебни инстанции. Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят РД „Гранична полиция“ –С. се представлява от гл.юриск.Х., която поддържа изцяло въззивната жалба.Представя писмени бележки в които прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемият А. Г. Г., редовно призован, не се явява Вместо него пълномощникът му адв.Я. Б. поддържа становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Претендира разноски по представен списък Смолянският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законния срок, с внесена държавна такса, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Смолянският окръжен съд констатира, че ищеца А. Г. Г. е предявил срещу Регионална дирекция „Гранична полиция” - С., обективно съединени искове- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1927, 77 лева /размерът е изменен в съдебно заседание/, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 17.11.2019 – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 219, 64лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие до 16.11.2022 г.. Не се спори между страните по делото, че ищеца работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем на длъжност старши полицай, водач на служебно куче в Мобилна гранична полицейска група към ГПУ – И. при РДГП - Смолян. В районен съд –Смолян е назначена, изслушана, приета и неоспорена СИЕ, от която се установява, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода 17.11.2019 – 30.09.2022 г. е положил общо 1321 часа нощен труд в 166 нощни смени. Положените часове нощен труд е заплатен, без да е преобразуван в дневен. В приложение 1 към заключението в табличен вид по тримесечия е извършено преобразуване на положения нощен труд в 1510 часа дневен с коефициент 1, 143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е определен положен труд в размер на 189 часа на стойност 1 927, 77 лева, които не са начислени и не са изплатени. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е определена по тримесечия в размер на 219, 64 лева, начислена към 16.11.2022 г. Смолянският окръжен съд констатира, че спорния по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца часове нощен/извънреден / труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/-чрез преизчисляване с коефициент 1, 143 или тя не е приложима в случая. Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР ссъстои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал.9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР. При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Становището както се твърди във въззивната жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че положения от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Настоящият съдебен състав намира, че се касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд В този смисъл е решение № 14 /27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).Поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта. Съдът намира, че ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока. В случая следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения брой часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата се явява именно извънреден труд. Т.е при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма часове, разликата от 189 часа е извън тази норма и е извънреден труд.Ето защо са неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния съд. Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр. 60/07.07.2020 г. следва да се допълни: Съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване на работното време.Съдът намира, че с тези изменения вече се установява законово закрепено неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, те са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, поради което тези норми от националното право са несъвмести с правото на ЕС. С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19, EU: C: 2020: 872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме; всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“В същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31 параграф 2 от Хартата, на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU: C: 2021: 210, т. 36 и цитираната съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и поспециално членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU: C: 2021: 210. С това напомняне, от постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който, както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C- 585/19, EU: C: 2021: 210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдът намира, че с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта. По този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това положение разпоредбите на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел. Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8 часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел. Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването на значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта на това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г. въобще не са предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първо и второ четене на закона, с обосновка: „Предвид спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на максималната продължителност на работното време, при работа на смени /24 часа/, при начина на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и друг. Това от своя страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон“.В самото решение на СЕС, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането и не може да се приеме спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното запитване на районен съд – гр.Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се приеме предложението на синдикалните организации /запазване на коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева. Указано е по т. 79 от решението на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли 2020 г. – налице е празнота в уредбата, поради това съдът намира, че се прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143. В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми. Настоящият съдебен състав отчита, че нито в закона, нито в наредбите след тази от 2014 г., е бил предвиден компенсаторен механизъм/придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата от 2014 г. Видно от приетата като доказателство справка от Министерство на вътрешните работи от 11.07.2023 г., се установява, че в числото на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд. Според справката от МВР средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 години 65, 20 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 % от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР не са работили на смени и не са полагали нощен труд. За да се даде отговор на въпроса дали са налице други механизми, чрез които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани за по-продължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между тях и полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд от лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд, проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки.Полагащите нощен труд по трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен труд с по- голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената продължителност на дневния труд спрямо установената продължителност на нощния труд/ или положения труд в повече от установеното работно време се отчита и заплаща като извънреден труд. Полагащите нощен труд в частния охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг платен годишен отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона за частната охранителна дейност/, което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 КТ и съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е.положения нощен труд над 7 часа се приравнява на дневен с коефициент 1, 143 и по този начин трудът над установения норматив се заплаща като извънреден труд.Придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1т. 1 от ЗМВР са предоставени с оглед осъществяването на залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности – защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. От друга страна, следва тези придобивки да компенсират ограниченията като тези по чл. 153 ЗМВР, които служителите в МВР следва да търпят поради особеното си положение и завишените изисквания към тях. Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка прослужена година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява храна или левовата й равностойност, както и работно или униформено облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския бюджет; при изпълнение на служебните си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като тази възможност се ползва и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска помощ в Медицински институт на МВР и ползват почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на МВР. Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка да се ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова разграничение и в разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране според разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички държавни служители по ЗМВР. И полицаите и пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви. Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР, установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение. Цитираната законова уредба на социалните придобивки на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава основание на настоящия съдебен състав да се разграничи от приетото в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, че „неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“. Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от Решението по дело С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени специално към полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки очевидно са предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, като същевременно компенсират ограниченията, например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си положение, и завишените изисквания към тях. В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен „Защита на безопасността и здравето“: „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че: а) работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето; б) съответните служби или средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на разположение по всяко време“; Правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. От извършените по делото проверки се оформя у членовете на настоящия съдебен състав убеждение, че липсата на изрично правило за по- малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това различно третиране. Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция, поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на насрещната страна, тъй като делото е с фактическа и правна сложност. Водим от горното Смолянският окръжен съд