Решение № 862 от 11.5.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 429/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от управител П. П. П., действащ чрез упълномощен юрисконсулт С. Т., против Решение № 132 от 31.10.2025г., постановено по АНД № 372/2025г. по описа на Районен съд - Разград в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-2500076 от 29.05.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил възраженията относно пороци в процедурата по чл. 40 от ЗАНН при съставяне на АУАН, както и във връзка с редовното му връчване на упълномощен представител на дружеството, с което се засяга пряко правото на защита на жалбоподателя. Счита че не е извършена реална и задълбочена преценка на всички смекчаващи обстоятелства, с оглед прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено изцяло и Наказателното постановление. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 150 евро за две съдебни инстанции. Заявява и възражение за прекомерност при евентуална претенция за заплащане на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт ангажира становище, че решението на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 17-2500076 от 29.05.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград, с което за нарушение на чл. 9, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 5 от ППЗТМТМ, на жалбоподателя „Максима България“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], представлявано от управител П. П. П., е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 76, ал. 3 от ЗТМТМ.

От фактическа страна въззивният съд установил, че на 12.03.2025г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград са извършили проверка по работни места в търговски обект – магазин „Т-маркет S 432“, находящ се в гр. Разград, ж.к. „Орел“, ул. „Юмрукчал“ № 15, стопанисван от „Максима България“ ЕООД – гр. София. При проверката по работни места, а впоследствие и по документи - на 14.04.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, е констатирано, че в обекта работи по трудово правоотношение, считано от 24.09.2024г. лицето И. В. Б., гражданин на Руска Федерация с продължително пребиваване в Р България, съгласно Разрешение № RA0582667, валидно до 27.01.2026г., същата и член на семейство на български гражданин. Между нея и Работодателя имало сключен Трудов договор № 2151 от 24.09.2024г., като в 7-дневния срок от възникване на трудовото правоотношение Работодателят не е декларирал заетостта на лицето в „Дирекция „Бюро по труда“ – Разград, което е в нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗТМТМ във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 5 от ППЗТМТМ.

При проверката по работни места присъствали единствено наети в обекта лица, като не е установено определено от Работодателя длъжностно лице, което да го представлява пред контролните органи.

При горните обстоятелства чрез „Български пощи“ ЕАД до Работодателя били изпратени две покани - до седалището и адреса на управление на дружеството в гр. София, за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград за съставяне на АУАН за констатираното нарушение на трудовото законодателство. Първата покана с изх.№ 25029995 от 15.04.2025г. се е върнала в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Втората покана с изх.№ 25034567 от 23.04.2025г. е получена от „П.“ без посочено качество на лицето-получател, без отбелязани върху Известието за доставяне дата и час на получаване на пратката и с нечетливо пощенско клеймо. В тази покана бил определен двудневен срок от получаването й за явяване на представител на дружеството в часовия интервал от 14:00 до 15:00 часа.

На 29.04.2025г., в отсъствието на Работодателя или друг негов представител, на „Максима България“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], бил съставен, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, АУАН № 17-2500076 за посоченото горе нарушение, извършено на 02.10.2024г. в гр. Разград.

АУАН бил изпратен на 05.05.2025г. отново чрез „Български пощи“ ЕАД за връчване на Работодателя по седалище и адрес на управление, като е получен от „Светлана П.“, отново без посочено длъжностно качество на лицето – получател, без отбелязани дата и час на получаване. Върху пощенското клеймо на Известието за доставяне се чете дата – 07.05.2025г.

Въз основа на АУАН, на 29.05.2025г. било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 17-2500076. То също е изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД за връчване на санкционираното лице, като е получено от „П.“, без посочено длъжностно качество, на 02.06.2025г., в 15:50 часа.

Актосъставителят А. С. М., разпитана като свидетел във въззивното производство, е дала показания по спомен, че определеният двудневен срок в поканата за съставяне на АУАН изтичал в събота или неделя, поради което изчакала да мине и понеделник, като на следващия ден съставила АУАН - на 29.04.2025г. В периода на изчакване осъществила комуникация с лице, упълномощено от работодателя, чието име не съобщава, което изразило намерение за сключване на споразумение във връзка с констатираното нарушение.

С административнонаказателната преписка е представено Пълномощно с нотариална заверка на подписите върху него от 02.09.2022г., с което управителят на „Максима България“ ЕООД – гр. София, [ЕИК], е упълномощил изрично И. Г. Ц. – служител на дружеството, да го представлява пред Инспекция по труда както и пред всякакви държавни и общински органи и служби, доколкото това е необходимо за осъществяване на предоставените с пълномощното права, вкл. да подписва АУАН и НП, издадени от Главна инспекцията по труда и нейните подразделения.

По преписката са представени и разпечатки от „Проследяването на пратка ИНТЕРКОНЕКТ“, установяващи статуса на различни етапи (създаване, приемане и доставка) на изпращаните от Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград до „Максима България“ ЕООД – гр. София документи, според които разпечатки пратката, съдържаща Поканата с изх.№ 25034567 от 23.04.2025г. за съставяне на АУАН е доставена на 24.04.2025г. в 15:43 часа.

С оспореното по касационен ред решение Разградски районен съд е потвърдил издаденото срещу „Максима България“ ЕООД – гр. София Наказателно постановление. Направена е преценка, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при редовно връчена на жалбоподателя покана, респ. самият АУАН е редовно връчен по седалището на дружеството. Актът, както и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган, при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като е достигнал до извод, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, респ. правилно, в качеството му на работодател, е ангажирана отговорността му с налагане на санкция към минималния размер, предвиден от закона.

Споделена е като правилна и мотивирана преценката на наказващия орган, че случаят не е „маловажен“ по см. на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.

По този начин и при преценка, че всички възражения на жалбоподателя са неоснователни, районният съд потвърдил Наказателното постановление.

Решението на РС - Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Касационната инстанция приема въззивното решение за неправилно, като прецени за основателни доводите в касационната жалба за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на санкционираното дружество и представляващи достатъчно основание за отмяна изцяло като незаконосъобразно на издаденото Наказателно постановление.

Районният съд не е подложил на обсъждане възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, както и при връчване на АУАН, които са основателни.

В настоящото производство, с оглед обекта на констатираното нарушение – нает на работа гражданин на трета държава, са приложими правилата за съставяне и връчване на АУАН, регламентирани в ЗАНН и ЗТМТМ. Специалната норма на чл. 79 от ЗТМТМ въвежда особени правила за връчване на АУАН, но не и за неговото съставяне, поради което и по препращане от чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ относно съставянето на Акта приложение намират правилата на чл. 40 от ЗАНН.

Според общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя, респективно на негов законен представител или упълномощено лице. Няма пречка АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, но само ако са изпълнени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като регламентира две хипотези:

• нарушителят да е известен на актосъставителя, но не може да бъде намерен или

• след покана не се яви за съставяне на акта.

В разглеждания случай актосъставителят е приел наличие на предпоставки по втората хипотеза, която изисква поканата за съставяне на АУАН да е връчена надлежно на нарушителя, същият да е информиран точно и ясно за датата и мястото на съставяне на АУАН и да са му указани последиците от неявяване, като въпреки това не се явява за съставяне на АУАН и неявяването не се дължи на обективни причини, за които контролните органи да са информирани. Задължението за призоваване на нарушителя за съставяне на АУАН е на съответните контролни органи. Съобразно препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН за призоваване и връчване на призовки и съобщения в административнонаказателното производство са приложими разпоредбите на НПК. Така, съгласно чл. 180, ал. 5, изр. 1 от НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. В случая поканата за съставяне на АУАН е получена от лицето „П.“, за което липсват данни, че е представител на дружеството или негов работник/служител, натоварен да приема книжата. При това положение поканата се явява нередовно връчена. Липсват безспорни доказателства същата да е достигнала до знанието на законния представител на дружеството и кога е станало това, за да организира редовното и своевременно явяване на представител при съставянето на АУАН. Нещо повече, по свидетелски показания на актосъставителката тя лично е осъществила контакт по телефон с лицето, изрично упълномощено да представлява работодателя, заявило и намерение за сключване на споразумение, но тези обстоятелства не са официално удостоверени, вкл. и фактът, да е било поканено по телефон да се яви за съставяне на АУАН, като имащ значение при преценката за наличие на предпоставки АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушителя.

По този начин не е безспорно доказано, че Работодателят е узнал за срока, в който следва да се яви за съставяне на АУАН, респ. актът е съставен в отсъствието на нарушителя без да са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Нарушен е и редът за предявяване и връчване на АУАН. Както беше обсъдено по-горе, в процесния случай е приложим особеният ред за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 79, ал. 2 от ЗТМТМ. Съгласно посочената разпоредба АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи, се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Използването на последния способ е възможно само при невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя. В случая не са налице каквито и да било доказателства, че представляващият дружеството е бил търсен, призоваван, уведомяван за връчване на АУАН. Не се установи, а и не се твърди, че е правен опит за лично връчване на АУАН на управителя на дружеството или на упълномощения от него представител. Актосъставителят е следвало да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в неговото отсъствие, и едва след това, ако има пречки за лично връчване, тогава да пристъпи към изпращане на АУАН с препоръчано писмо с обратна разписка. Дори и процедирано преждевременно по този ред, то отново липсват безспорни доказателства АУАН да е надлежно връчен на нарушителя, предвид, че отново получател е лицето “Пометкова“ без да е доказано, че е работник/служител, натоварен да приема книжата от името на дружеството-Работодател.

Значението на процедурата по предявяване на АУАН се извежда и от разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, според която в случай, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя, респ. не издава наказателно постановление. Административнонаказващият орган е следвало да констатира, че АУАН не е предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване и едва след това да издаде наказателно постановление. В случая не е била изчерпана възможността за връчване на АУАН лично, както на представляващия дружеството на адреса на управление на същото, така и на всяко лице със съответните представителни права. Неспазването на процедурата по предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, доколкото липсват гаранции, че нарушителят се е запознал с АУАН, осигурена му е възможност да възрази срещу него и да упражни надлежно правото си на защита чрез възражение. Нещо повече, преградена е възможността по чл. 43, ал. 5, изр. 2 във вр. с чл. 58г, ал. 1, изр. 2, предл. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ, за упражняване правото на нарушителя в 14-дневен срок от връчването на АУАН да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение, за което изрично е било изразено желание от упълномощеното с представителни функции лице в телефонен разговор с актосъставителя. В случая, единствено неспазването на законоустановения ред за предявяване и връчване на АУАН е преградило възможността за приключване на административнонаказателното производство по обсъдения привилегирован за нарушителя ред. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП, за което съдът следва да следи служебно.

По изложените съображения касационният съд прецени, че в обжалваното решение на РС - Разград, с което е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград Наказателно постановление № 17-2500076 от 29.05.2025г., е допуснато неправилно приложение на закона.

Този порок не подлежи на саниране чрез връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, тъй като е допуснат от АНО в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление. От това следва, че обжалваното решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 130.00 лева (сегашната редакция от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) за две съдебни инстанции, или общо 260.00 лева. Посоченото възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на конкретния случай.

Предвид въвеждането, считано от 01.01.2026г., на еврото като парична единица в Република България и при съблюдаване на принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро, регламентиран в чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, то посочената дължима сума за разноски от 260.00 лева, следва да се счита за стойност в евро, представляваща 132,94 евро при прилагане на официалния валутен курс (1 евро = 1,95583 лева) и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 от цитирания закон.

На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат поети Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган, издател на отмененото наказателно постановление, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Разград