Решение № 1135 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 9502/2025 г.

Предявена е искова молба на основание чл.357 във вр. с чл.120 от КТ от страна на ищцата Т. Г. А., с ЕГН: ••••••••••, •••, против ответната страна „О.“ ЕООД, с ЕИК •••, с адрес: гр•••, представлявано от управител - Т.Г., с искане за отмяна, като незаконосъобразна Заповед №•• г. на управителя на ответното дружество. В исковата молба ищцата твърди, че с трудов договор № •• г. е била назначена на длъжността „Началник Р.д.“ при ответната страна. Основните й задължения включвали: ръководене, планиране и организиране на цялостната работа на отдел „Р.д.“; изготвяне на план-график за обредните зали и определяне на дежурните екипи за извършване на ритуалите; съставяне на авансови и окончателни бюджети за предстоящ месец и попълване на форма 76 за действително отработеното време от наетите изпълнители; провеждане на месечни срещи за обсъждане на предстоящите сватби, концерти, участия на хористи, музиканти, танцьори и др.; получаване на тримесечни справки от главния счетоводител за финансовото състояние на отдела и предприемане на съответни мерки (финансови и организационни) за приключване с положително салдо; следене за точното спазване на ценоразписите при приемане на поръчки и инкасиране на средствата от гражданите; организиране на изготвянето на рекламни материали и популяризиране на обредната дейност; отговаряне за приемането на оферти и сключването на договори с фирми; ежемесечно информиране на Управителя и Финансовия мениджър за работата на отдела; проучване и прилагане на добри практики и новости от страната и чужбина. Със Заповед №•• г. ищцата била едностранно преназначена от работодателя на длъжност „О.п.“, на адрес: •••, без предварително съгласие от нейна страна. Оспорва заповедта, като незаконосъобразна, изтъквайки противоречие с КТ, ЗЗД. Посочва като аргументи, че не съдържала конкретни мотиви за промяната, нито била придружена от длъжностна характеристика. След информация от публични източници ищцата установила, че новата длъжност включва: организиране на траурни церемонии и гробни ритуали; постоянен контакт с опечалени граждани; комуникация с траурни агенции, свещеници, гробари и други звена; работа в среда с повишено психоемоционално напрежение и чести конфликти; извършване на дейности на открито при неблагоприятни климатични условия. Също така работното място било на значително разстояние от постоянния й адрес, кaтo пътуването с градски транспорт в едната посока отнемало около 40 минути, включващо прикачване и стоене на спирки, което създавало допълнително физическо и психическо натоварване. Новата длъжност била по-нискоквалифицирана, без ръководни функции, и представлявала понижаване на длъжностен и квалификационен статус, което представлявало нарушение на чл.120, ал.2 КТ. Наред с това ищцата сочи, че назначаването й на новата длъжност противоречало на издаденото й ТЕЛК-решение №••• г., в което било отбелязано като противопоказание за работа, свързана с психическо пренапрежение, като длъжността „О.п.“ по своята същност предполагала ежедневна работа с хора в траур, стресови ситуации и емоционално натоварване, което застрашавало здравословното й състояние, с което се нарушавал чл.315 от КТ. Наред с това ищцата излага лични обстоятелства, които счита, че водят до несъответствие за осъществяване на длъжността, с оглед това, че ищцата била самотна майка на 9-годишно дeтe, кoeто било в начален етап на образование и изисквало ежедневна грижа. Новото работно място било отдалечено, без възможност за гъвкавост или адаптация към семейните й нужди. Промяната нарушавала баланса между професионалния и личния й живот и представлявала форма на неблагоприятно третиране по социален признак. Твърди, че процесната заповед я засяга, като лице в уязвимо положение, което представлявало форма на дискриминация. Освен това в заповедта не се посочвала, а и по принцип липсвала производствена необходимост за преназначаването й. Заповедта не била мотивирана по чл.120, ал.1 от KT, a и не били спазени изискванията за съответствие между здравословното състояние и новата работа по чл.315 oт KT. На 25.08.2025 г. ищцата подала заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.1 и т.3 от Кодекса на труда, като изрично посочила, че напуска поради несъответствие между новата длъжност „Организатор погребения“ и здравословното й състояние, както и поради тежко психоемоционално натоварване, липса на обучение, риск от допускане на нарушения, административни нарушения при връчването на заповедта и натиск в работната среда, водещ до тревожност и реална опасност за здравето й. На следващия ден – 26.08.2025 г., й била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание чл.326, ал.1 KT- c предизвестие от страна на работника. По така изложените мотиви ищцата моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. В срока по чл. 131 ГПК ответната страна заявява, че исковите претенция е неоснователна. Не оспорва наличието на сключен трудов догово𠹕• г. между страните. Възразява, че в заповедта не е посочено какво конкретно е изменението на съществуващото между страните трудово правоотношение – на мястото и характера на работата (каква е новата работа); както и срок на действие на заповедта. Счита, че няма изискване работодателят да се мотивира в заповедта по чл.120 КТ с обстоятелствата, обуславящи производствена небходимост или престой, или непреодолими причини, както и със съображенията да избере съответния работник/служител, комуто да възложи временно извършване на друга работа. Посочва, че оспорваната заповед съдържала законово необходимите елементи по чл. 120 КТ – лицето, което се премества временно на др. работа, в каква длъжност преминава и срока и за ищцата, в качеството на служител към момента на издаване и връчване на заповедта, била налице яснота, за какво е издадена процесната заповед. Относно твърдяната от ищцата липса на производствена необходимост, ответната страна сочи, че в случая е имало потребност от допълнителни служители в сектора, в който ищцата е била преместена. Посочва се, че там имало само двама служители, които следвало да се справят голям обем от работа, надвишаващ възможностите на наличния персонал. Твърди се, че организацията на работа в мястото, където е била преместена ищцата, изисквала повече от двама служители на съответната длъжност, с оглед интезивността и покриване на дейностите по предоставянето на услуги. Също така се посочва, че с оглед необходимостта от допълнителен служител, който да подпомага дейностите по направление „Т.д.“ и в частност на служителите „О.п.“, работодателят е извършил преценка, че ищцата, предвид нейното образование, може да окаже необходимото съдействие на дейността в „Т.д.“. На 25.07.2025 г. на ищцата била представена заповедта за временно преместване, при запазване на трудовото възнаграждение от 1900 лева. Макар да била запозната подробно с обстоятелствата, наложили нейното съдействие, ищцата категорично отказала да подпише заповедта. Няколко дни по-късно тя представила нов болничен лист, издаден със задна дата. Ответната страна сочи също така, че оспорваната заповед е съобразена с квалификацията и здравословното състояние на ищцата. По време на освидетелстването й за ищцата не било установено заболяване, което да съответства на противопоказание „психическо пренапрежение“. В ЕР на ТЕЛК 9••• г. в т.14. противопоказни условия на труд било посочено: „Тежък физически труд, психично пренапрежение“. Заболявания, водещи до противопоказания „психично пренапрежение“, изобщо не били изследвани от ТЕЛК. С ЕР на ТЕЛК № ••• г. изрично било отменено ЕР на ТЕЛК ••• г. в частта свързана с противопоказание „психическо пренапрежение“ поради техническа грешка. В мотивите си ТЕЛК сочила следното: „След извършена проверка се установи, че заболяванията, посочени в медицинската документация, нямат връзка с описаното в ЕР на ТЕЛК противопоказано условия „психическо пренапрежение“. Предвид това ответната страна счита, че твърденията на ищцата, че предложената промяна не е съобразена със здравословното състояние и противопоказанията свързани с „психично пренапрежение“, са неоснователни. Условията на възложената на ищцата работа били съвместими с нейното здравословно състояние, тъй като не била свързана с физическо натоварване и психическо пренапрежение и дейността, която следвало ищцата да извършва по никакъв начин не се отличавала по сложност и интензивност на труда от длъжността по трудов договор. Ответната страна оспорва и твърденията на ищцата, че заповедта е незаконосъобразна, поради проявена дискриминация, при неблагоприятно третиране по социален признак. Изтъква се, че заповедта отговаря на изискванията на чл.120 КТ, тъй като мястото на работа е в същото населено място – гр. Варна. В тази връзка оспорва твърдението, че времетраенето на пътуването на ищцата до мястото на възложената й работа е в посочената от нея времева стойност. Сочи, че от страна на ищцата не било отправено искане на основание чл.167б, ал.1 от КТ, за да се възползва от правата, предоставени на родител на дете до 8- годишна възраст, а за родители на деца над посочената възраст законодателят не сметнал за необходимо да предостави на родителите възможности за полагане на специални грижи. По така изложените съображения ответната страна моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Между страните е било налице трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов догово𠹕• г, по силата на което ищцата е осъществявала трудова дейност на длъжността Началник „Р.д.“, като в трудовия договор е посочено мястото на полагане на труд: •••. По този въпрос не е налице спор между страните, както и относно това, че основните задължения на ищцата са включвали: ръководене, планиране и организиране на цялостната работа на отдел „Р.д.“; изготвяне на план-график за обредните зали и определяне на дежурните екипи за извършване на ритуалите; съставяне на авансови и окончателни бюджети за предстоящ месец и попълване на форма 76 за действително отработеното време от наетите изпълнители; провеждане на месечни срещи за обсъждане на предстоящите сватби, концерти, участия на хористи, музиканти, танцьори и др.; получаване на тримесечни справки от главния счетоводител за финансовото състояние на отдела и предприемане на съответни мерки (финансови и организационни) за приключване с положително салдо; следене за точното спазване на ценоразписите при приемане на поръчки и инкасиране на средствата от гражданите; организиране на изготвянето на рекламни материали и популяризиране на обредната дейност; отговаряне за приемането на оферти и сключването на договори с фирми; ежемесечно информиране на Управителя и Финансовия мениджър за работата на отдела; проучване и прилагане на добри практики и новости от страната и чужбина. Със Заповед №•• г., на основание чл.120, ал.1 от КТ на ищцата било възложено от работодателя да премине на длъжност „О.п.“, в Ц.г.п. Варна за периода от 28.07.2025 г. до 10.09.2025 г. включително. В заповедта било посочено, че на основание чл.267 КТ, ще получава трудово възнаграждение в размер на възнаграждението за основната й работа. През 2025 г. от 08.01.2025 г. до 24.06.2025 г. ищцата била в болнични /видно от представения от ответната страна опис на болничните й листи/. От представеното по делото Експертно решение ЕР на ТЕЛК ••• г., изд. от „МБАЛ – К.“ ЕООД – гр. К. се установява, че ищцата е имала заболяване, като й е противопоказан тежък физически труд и психическо пренапрежение. В последващо издадено ЕР на ТЕЛК ••• г. от същото болнично заведение за ищцата е вписано, че противопоказан е тежък физически труд. Представено е по делото становище от „М.-Т“ ЕООД – Служба по трудова медицина, адресирано до ответната страна, относно временното преназначаване на ищцата на от заеманата от нея длъжност на длъжността „О.п.“, в което е дадено заключение, че след оценка на риска за работното място „О.п.“ и съобразно длъжностната характеристика за тази длъжност, работодателят може да осъществи преназначението на трудоустроеното лице на посочената длъжност, тъй като на тази длъжност не се полага тежък физически труд. От приложеното по делото щатно разписание на длъжностите в „О.“ ЕООД към 14.07.2025 г.; приложените болнични листи; приложената справка на уредените и извършени погребения и услуги през първото тримесечие на 2023 г., 2024 г. и 2025 г., както и от показанията на изслушаните по делото свидетели М.С.М и М.С.Н., се установява, че служителите, които изпълнявали работата „организатор погребение“ към месец юли 2025 г. по щатно разписание били трима. На 03.07.2025 г. едната от служителите – свидетелката Н. пострадала при битов инцидент и излезнала в болнични. На 14.07.2025 г. друга от служителите - П.П., която била с висше образование, си намерила работа по специалността си и се преместила на друго работно място, поради което на длъжността останала само една служителка - Р.Г.. Обемът на работа към този момент бил непосилен за един служител, поради което работодателят възложил на ищцата преместване на длъжността „О.п.“ за периода, посочен в заповедта. Работата, на която ищцата временно била преместена се състояла в подпомагане работата при организиране на погребения, посрещане на опечалените и предлагане на стоките и услугите, които дружеството предлага. Работата не била свързана с уреждане на същинско погребение. Самото място на работа представлявало офис със самостоятелни работни места, притежаващ оборудване за нормално осъществяване на дейността. Не е налице по делото спор относно обстоятелството, че ищцата е родител и сама отглежда деветгодишно дете. Липсват по делото доказателства в тази връзка ищцата да е отправяла искане към работодателя за промяна на работното й време, съгл. чл.167б, ал.1 от КТ. Горепосочените обстоятелства съдът приема за доказани с категоричност от посочените по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна страна: Разпоредбата на чл.120 КТ предвижда, че работодателят може да премести работника или служителя на друга работа, когато е налице престой или производствена необходимост, или непреодолима причина. За да има правно основание работодателят едностранно да измени трудовото правоотношение по този текст от кодекса, е необходимо да е налице продължителен престой или производствена необходимост или да е налице непреодолима причина. В настоящия случай в разглежданата заповед е посочено като причина за преместването възникнала производствена необходимост. В трудовото законодателство няма легална дефиниция за понятието „производствена необходимост“, а наличието й се преценява във всеки конкретен случай и в зависимост от сферата на дейност. При всички случаи производствената необходимост е свързана с недостиг на работна ръка или ресурси, за да може да се осъществи навреме и в пълен обем вършената от даден производствен процес дейност – производство на стоки или предоставяне на услуги. В разглеждания случай безспорно такава необходимост е била налице, предвид доказания голям обем на работа в периода, за който е възложено преместването на ищцата, и предвид намаления състав на служители за длъжността „О.п.“ към този момент. Предвид това съдът приема, че при работодателя е съществувала производствена необходимост. Заповедта съдържа всички реквизити, изискуеми за акт по чл.120, ал.1 ок КТ – основанието на което се издава, трите имена на служителя, длъжността от която и на която се премества, периода от време за който е преместването, възнаграждението, което се следва. На следващо място, по отношение на възраженията на ищцата относно нарушаване на изискванията по чл.120, ал.2 КТ при издаване на процесната заповед, а именно несъобразяване от страна на ответното дружество - работодател, със здравословното състояние на ищцата, съдът счита, че възражението е неоснователно. В решението на ТЕЛК от 15.07.2025 г. е посочено противопоказание за условия на труд – тежък физически труд и психическо пренапрежение, но с последващото ЕР на ТЕЛК № ••• г., е отменено решение на ТЕЛК от 15.07.2025 г. и е издадено ново, поради техническа грешка при описанието на противопоказните условия на труд – психическо пренапрежение, т.е. за ищцата е противопоказан само тежък физически труд. Към момента на издаване на разглежданата заповед, за ищцата не е имало противопоказания да изпълнява длъжността, на която е била преместена. Видно е от доказателствата по делото /най-вече свидетелските показания/, че дейностите по длъжността, на която е следвало да бъде преместена ищцата, не предполагат извършване на противопоказните за ищцата условия на труд, а именно извършване на тежък физически труд. Няма данни, че същата е следвало да извършва дейности, които да обосновават риск от влошаване на здравословното й състояние. Разпоредбата на чл.120, ал.2 от КТ задължава работодателя да вземе предвид здравословното състояние на служителя. В случая това е извършено, тъй като ищцата е преместена на длъжност, която е съобразена със здравословното й състояние, което е било потвърдено и от представеното становище от службата по трудова медицина. Относно твърдението на ищцата, че преместването не е в съответствие с нейната квалификация, следва да се има предвид, че за длъжността „О.п.“ не се изисква като необходимост – наличие на висше образование, каквото ищцата има, с оглед което е осъществявала титулярната си длъжност на Началник „Р.д.“. Но от данните и доказателствата по делото е установено, че друга служителка, която е напуснала работа при ответника също е имала висше образование, но е започнала работа при друг работодател по специалността си. Също така дейностите, които е предстояло ищцата да извършва не се отличават по сложност от тези в длъжностната характеристика по основната й длъжност. За нея не е било налице необходимост от допълнителна квалиификация, от което да се следват предполагаеми рискове от професионални грешки. Също така обстоятелството, че е била преместена на длъжност, за която не се изисква висше образование не се е отразило на получаваното от нея трудово възнаграждение до момента на издаването на заповедта. По отношение на възраженията за дискриминация, съдът анализирайки всички доказателства по делото, намира, че не се установяват обстоятелства за проявено към ищцата дискриминационно отношение от работодателя на основание семейно положение ии по друг признак. От свидетелските показания по делото /конкретно на свидетелката Н./се установява, че и други служители на работодателя са били родители с малки деца; пътуват до работното си място, дори от други населени места; били са премествани временно на други длъжности при необходимост или са замествали отсъстващи служители. Други лица са преминавали в отдел „Т.д.“, на основание чл. 120, ал. 1 КТ /представена по делото заповед на работодателя от 2020 г./. Предвид това не може да се приеме, че е с издадената заповед е проявено дискриминационно отношение към ищцата. На следващо място, по отношение на посочените семейни и социални обстоятелства, които ищцата счита, че не са взети предвид от работодателя, а именно отдалечеността на новото работно място и без възможност за осигуряване на гъвкавост и адаптация на семейните нужди и това, че ищцата е самотна майка на 9 годишно дете, съдът счита, че тези обстоятелства не обосновават незаконосъобразност на заповедта за преместване. Заповедта не е в противоречие с изискването на нормата на чл. 120, ал.1 от КТ, в която е посочено, че работодателят може да възложи извършване на друга работа на работника, без негово съгласие, но в същото населено място. В случая населеното място на възложената работа е същото, в което е и основната работа на ищцата, а именно град Варна. Други изисквания законът не поставя, от което следва, че заповедта в тази част е законосъобразна. По отношение отдалечеността на новото работно място и без възможността за осигуряване на гъвкавост и адаптация на семейните нужди и това, че ищцата е самотна майка на 9 годишно дете, същите следва да се приемат за неоснователни, тъй като разпоредбата на чл.167б от КТ преди изменението й, в сила от 30.12.2025 г., позволява работник или служител, който е родител на дете до 8-годишна възраст, писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения. Доказателства относно това не са представени, а отделно от горното съгласно свидетелските показания се установи и други родители на деца до 9-годишна възраст, от други населени места, се налага да пътуват. Предвид гореизложеното съдът счита, че процесната заповед е законосъобразна, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По отношение на разноските: Направено е искане и от двете страни за присъждане на сторените в разноски, но с оглед изхода на делото такива се следват само на ответника. С оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, съдът приема същото за основателно. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно минимални размери на адвокатските възнаграждения, е в противоречие с чл.101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Съобразно посоченото решение на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др. В случаят предмет на делото трудов спор без материален интерес, с оглед факта, че делото е приключило в едно заседание, в което са изслушани двама свидетели както и с оглед обема писмения доказателствен материал, следва да се приеме, че делото не с фактическата и правната сложност, поради което съдът приема, че дължимия в полза на ответната страна хонорар следва да е в размер от 620 евро. Водим от горното, съдът