Решение № 4302 от 1.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 3255/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявени от Р. С. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Л., ул..... №..., вх...., ет...., ап....., срещу „•••“ ЕАД, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. В., ...., ул..... №..., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

• с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1552, 90 лева, представляваща неизплатено основно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 13.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 17.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението;

• с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11, 76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 26.01.2025 г. до 16.03.2025 г. върху неизплатеното основно трудово възнаграждение в размер на 1552, 90 лева;

• с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6, 26 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0, 6% за всяка година, дължимо за периода от 01.12.2024 г. до 13.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 17.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението;

• с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 0, 12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 26.01.2025 г. до 16.03.2025 г. върху неизплатеното допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 6, 26 лева;

• с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1921, 50 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда – 17.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението;

• с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 68, 39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 14.12.2024 г. до 16.03.2025 г. върху неизплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1921, 50 лева;

• с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ, вр. чл. 294 КТ, за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца дължимите, начислени, но непредоставени му ваучери за храна за периода от 01.09.2024 г. до 13.12.2024 г. на обща стойност от 210, 00 лева (по 60 лв. месечно); в условията на евентуалност, ако ваучерите са неналични/погинали, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 210, 00 лева, представляваща левовата равностойност на дължимите, но непредоставени ваучери за храна за периода от 01.09.2024 г. до 13.12.2024 г. В исковата молба ищецът Р. С. А. твърди, че на 15.11.2022 г. сключил с ответното дружество, тогава с наименование „•••“ ЕАД, трудов договор, с който бил назначен на длъжност „•••“, с месечно трудово възнаграждение, платимо не по-късно от 25-то число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи. На 07.02.2024 г. между страните било сключено допълнително споразумение към трудовия договор, като длъжността на ищеца била променена на „•••", основното трудово възнаграждение било определено на 2562, 02 лева, било уговорено и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0, 6% за всяка година.

Излага, че на 13.12.2024 г. му била връчена Заповед № ZPO00000000089/ 12.12.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 13.12.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. В заповедта било посочено, че му се дължи обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни за 2024 г. Сочи, че до момента не му е изплатено трудовото възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 13.12.2024 г., допълнителното възнаграждение за прослужено време за същия период, както и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Твърди още, че служителите получавали и ваучери за храна в размер на 60, 00 лева месечно, като за периода от началото на м. 09.2024 г. до 13.12.2024 г., когато трудовият му договор бил прекратен, не са му предоставени ваучери, въпреки че сумите за същите били отразени във фишовете за заплата.

Заявява, че е правил неколкократни опити да получи от ответното дружество дължимите суми и полагащите му се ваучери, но до момента това не се е случило, поради което за него е налице правен интерес от завеждането на настоящите искове.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „•••“ ЕАД не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът Р. С. А. не се явява лично, представлява се от адв. Б. Д. от АК - Варна. Поддържа исковата молба. В съдебно заседание ответникът „•••“ ЕАД не се представлява.

Съдът, след преценка на доводите на ищеца и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Основно задължение на работодателя, вменено му с чл. 128, т. 2 от КТ, е да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Когато същото не е изплатено в предвидения срок, работодателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неиздължените суми, считано от датата, следваща датата на падежа, до окончателното им изплащане.

Изплащаното в натура допълнително трудово възнаграждение по чл. 269, ал.2 КТ представлява доход, поради което стойността му се добавя към размера на трудовото възнаграждение (Решение № 254 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 1086/2012 г., ВКС, IV ГО).

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, като с ал. 2 е предвидено, че обезщетението по ал. 1 се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Именно това е и датата, на която обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде изплатено, като при забава работодателят дължи и законна лихва върху сумата за дните на забавата.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 269, ал. 2, вр. чл. 294 КТ, съдът е разпределил в тежест на ищеца да установи наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между него и ответното дружество и прекратяването на същото на соченото основание; размера на неизплатеното му от работодателя основно и допълнително трудово възнаграждение; размера на брутното си трудово възнаграждение за последния отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение и размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; размера на обезщетението за забава върху всяко от горните плащания; предвидено предоставяне от работодателя на ваучери за храна в твърдения размер на служителите за периода от 01.09.2024 г. до 13.12.2024 г.; отразяването на сумите за ваучери във фишовете за заплата на ищеца; левовата равностойност на непредоставените на ищеца ваучери за храна за периода.

Валидно възникналото между страните трудово правоотношение се установява от Трудов договор № 36/15.11.2022 г., сключен между „•••“ ЕАД – работодател, и Р. С. А. – служител, с който ищецът е назначен на длъжност „•••“ при следните условия: продължителност на работното време - 40 часа седмично, основно месечно трудово възнаграждение - 1288, 69 лева, платимо до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи, платен годишен отпуск - 20 работни дни.

С Допълнително споразумение № DS0000000147/07.02.2024 г. сключеният между страните трудов договор е изменен, като Р. С. А., считано от 08.02.2024 г., е назначен на длъжността „•••“ на пълно работно време – 8-часов работен ден, основното трудово възнаграждение на ищеца е повишено на 2562, 02 лева, посочено е и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0, 6% за всяка година; останалите условия не са променени.

Видно от Протокол с решения на едноличния собственик на капитала на „•••“ ЕАД от дата 02.09.2024 г., взето е решение името на дружеството „•••“ ЕАД да бъде „•••“ ЕАД. Същото се установява и при служебна проверка в Търговския регистър.

Видно от Заповед № ZPO0000000089/12.12.2024 г. на Изпълнителния директор на „•••“ ЕАД, със същата трудовото правоотношение с Р. С. А. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, считано от 13.12.2024 г. Разпоредено е на работника (служителя) да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 15 дни. Отразен е трудов стаж във фирмата: 2 г. 00 м. 18 д. Заповедта е връчена на ищеца на 13.12.2024 г. За установяване на твърдените от ищеца факти – неизплатени основно и допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 13.12.2024 г., допълнително трудово възнаграждение по чл. 269, ал. 2 КТ за периода от 01.09.2024 г. до 13.12.2024 г., обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в посочените в исковата молба размери - по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза.

В представеното заключение вещото лице А. Т. сочи, че ответното дружество не отговаря на обявения си телефон и при посещение на адреса на управление на дружеството на 29.10.2025 г. не е открила представител на същото, като по сведение на наемодателя, служители на дружеството присъстват на адреса епизодично, за по няколко часа.

Сочи и че по сведение на наемодателя, дружеството има неизплатени наемни задължения за няколко месеца. При проверка в публичния регистър на НАП е установила, че „•••“ ЕАД фигурира в списъка на длъжниците с неуредени публични задължения. На сайта на ИА „Главна инспекция по труда“ е налично съобщение за невъзможност за откриване на дружеството от страна на контролните органи, във връзка с което 2 бр. АУАН за допуснати нарушения на трудовото законодателство са съставени в отсъствие на негов представител и се считат за връчени в 7-дневен срок от поставяне на съобщението на таблото за обяви на Дирекция „Инспекция на труда“ – Варна, и качването му в сайта на ИА „Главна инспекция по труда“, считано от 04.09.2025 г. Посочено е в заключение, че поради факта, че ответното дружество е неоткриваемо и не е осигурило достъп до счетоводната си документация, вещото лице е обективно възпрепятствано да даде отговор на поставените към експертизата въпроси.

Видно от разписка на гърба на призовка за открито съдебно заседание, същата е връчена на 19.06.2025 г. на мениджър „Човешки ресурси“ на ответното дружество, ведно с Определение № 8168/717.06.2025 г., с което делото е насрочено и е допусната коментираната по-горе съдебно-счетоводна експертиза. С връченото Определение № 8168/717.06.2025 г. съдът, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, е и задължил ответника „•••“ ЕАД да представи заверено копие от трудовото досие на ищеца, като е указал на дружеството последиците по чл. 161 ГПК при непредоставяне на исканите документи.

След като ответното дружество е надлежно уведомено за допуснатите доказателства, но с процесуалното си поведение е създало пречки за тяхното събиране, съдът намира, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед на което приема твърденията на ищеца за неиздължени от работодателя суми за доказани, включително и по размер.

С оглед на горното, предявените искове по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ следва да бъдат уважени.

Предвид уважаването на главните искове, принципно основателни се явяват акцесорните такива по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При извършени изчисления обаче с лихвения калкулатор, достъпен на официалния уеб сайт на НАП, съдът констатира, че исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не са предявени точно по размер. Законната лихва за периода от 26.01.2025 г. до 16.03.2025 г. върху сумата от 6, 26 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0, 6% за всяка година, неизплатено за периода от 01.12.2024 г. до 13.12.2024 г., възлиза на 0, 11 лева, като предявеният иск за нея е основателен до този размер, а за разликата над 0, 11 лева до пълния претендиран размер от 0, 12 лева следва да бъде отхвърлен. Законната лихва за периода от 14.12.2024 г. до 16.03.2025 г. върху сумата от 1921, 50 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2024 г., възлиза на 64, 93 лева, като предявеният иск за нея е основателен до този размер, а за разликата над 64, 93 лева до пълния претендиран размер от 68, 39 лева следва да бъде отхвърлен. Неправилно е изчислена и лихвата за забава за периода от 26.01.2025 г. до 16.03.2025 г. върху сумата от 1552, 90 лева, представляваща неизплатено основно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 13.12.2024 г., като същата възлиза на 27, 93 лева, но с оглед диспозитивното начало, искът за нея следва да бъде уважен до предявения размер от 11, 76 лева.

Що се отнася до претенцията по чл. 269, ал. 2 КТ, вр. чл. 294 КТ, съдът намира, че следва да бъде уважен предявеният в евентуалност иск за заплащане на левовата равностойност на непредоставените ваучери за храна, доколкото не съществува правна възможност работодателят принудително да бъде задължен да предостави ваучери за храна, чието издаване изисква определена процедура, съгласно Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора разноски, предвид своевременно направеното искане за присъждането им, се следват на ищеца.

Видно от представения от същия Договор за правна защита и съдействие от дата 12.03.2025 г., заплатено в брой е адвокатско възнаграждение в размер на 707, 09 лева, като на страната следва да бъде присъдена сумата от 706, 46 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 382, 28 лева (62, 12 лева за изцяло уважения иск по чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатено основно трудово възнаграждение; 50 лева за изцяло уважения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху неизплатеното основно трудово възнаграждение; 50 лева за изцяло уважения иск по чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатено допълнително трудово възнаграждение; 45, 83 лева за частично уважения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху неизплатеното допълнително трудово възнаграждение; 76, 86 лева за изцяло уважения иск по чл. 224, ал. 1 КТ; 47, 47 лева за частично уважения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ; 50 лева за уважения иск за заплащане на левовата равностойност на непредоставените ваучери за храна), както и 149, 87 лева - възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изплатено от бюджета на съдебната власт, съразмерно с уважената част от исковете.

Воден от горното, съдът