Решение № 532 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 5/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 45ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).

Образувано е по жалба на О. Х. А. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ.Върбица, [улица], депозирана срещу Решение № 12 по Протокол № 4 от 06.12.2023г. на Общински съвет (ОбС) – [населено място], с което на основание чл.21, ал.1, т.8, т.23 и ал.2 от ЗМСМА е отхвърлено като неоснователно Предложение вх.рег.№ 134/24.08.2023г. на Началника на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ), [населено място], за обезщетяване на О. Х. А. с поземлен имот (ПИ) от Общинския поземлен фонд с ид.№ 70398.202.2, с площ 4, 801 дка, намиращ се в землището на [населено място], местност „Гяур баир аркасъ“, кат.IV, НТП – „Нива“, съобразявайки се с местоположението, категориите на имотите, които собственикът е притежавал преди отстраняването на явна фактическа грешка по Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на АГКК (ПИ с ид.№ 32113.22.6 – 4359 кв.м., III категория с НТП „Нива“; ПИ с ид.№ 32113.22.20 – 72609 кв.м., III категория с НТП „Нива“ и ПИ с ид.№ 32113.35.41 – 16997 кв.м., V категория с НТП „Нива“, намиращи се в землището на [населено място], общ.Върбица).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че ОбС – [населено място] умишлено отказва да изпълни Решение № 129/04.08.2023г. по гр.д.№ 44 по описа на 2023г. на РС-[населено място], влязло в сила на 20.08.2023г., като в постановения от него индивидуален административен акт липсват същински мотиви и адекватно материалноправно основание, което се е отразило на обосноваността на същия. В тази връзка се счита, че ОбС не е изискал допълнителни писмени доказателства от Общинска служба «Земеделие», [населено място], за да постанови законосъобразно решение, както и е неглижирал представеното Решение на РС-[населено място], доколкото изобщо не го е коментирал в мотивите си. Сочи се, че в обжалваното решение липсва мотивирана обосновка защо, след като заявителят недвусмислено писмено е заявил, че желае обезщетение с равностойна земеделска земя, колективният административен орган е игнорирал всички писмени доказателства по преписката, като не се е съобразил с обстоятелството, че в производството по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ действа при обвързана компетентност, респективно, че следва да се съобрази с предложението на Общинска служба «Земеделие», [населено място], както и с влязлото в сила Решение № 129/04.08.2023г. по гр.д.№ 44 по описа на 2023г. на РС-[населено място]. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на атакуваното решение и за връщане на административната преписка на ОбС [населено място] със задължителни указания относно приложението на закона.

В проведените съдебни заседания оспорващият, редовно призован, се представлява от процесуален представител Р. К. – адвокат от ШАК, която в хода на устните състезания отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на колективния административен орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените от съда указания досежно приложението на материалния закон. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответната страна – Общински съвет – [населено място], в писмен отговор, в хода на устните състезания и в приложени писмени бележки излага доводи за недопустимост на оспорването, считайки, че решението на ОбС по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ попада в приложното поле на чл.21, ал.5 от АПК и няма характер на индивидуален административен акт. По съществото на спора се сочи, че решението е съобразено със закона, доколкото в случая не са налице материалноправните предпоставки за извършване на исканото обезщетение по реда, посочен от оспорващия. От друга страна, до ОбС е направено предложение за обезщетение със земеделска земя във връзка с постановено Решение по гр.д.№ 44/2023г. по описа на ВПРС, което не е за признато право на собственост, а за отмяна на административен акт, поради което и не е налице хипотезата на § 27, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ, т.е. предложението и в тази му част не е мотивирано. Счита се и, че в предложението не е аргументирано защо се предлага обезщетяване с предоставянето на имот в друго землище – на [населено място], при наличието на подходящи свободни имоти в землището на [населено място], въз основа на което се извежда извод за несъответствие на същото с принципа на съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК. Излагат се и доводи, че по делото не е установено от оспорващия, че предложеният като обезщетение имот е такъв по чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди се и, че по делото е останал недоказан факта на влизане в сила на Заповедта на изпълнителния директор на АГКК с № КД-14-72/01.07.2020г. С оглед на това се отправя искане за прекратяване на съдебното производство. Алтернативно се пледира за отхвърляне на оспорването, като неоснователно. Претендират се деловодни разноски.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том VII, рег.3404, дело № 805 от 2011г., на 12.08.2011г. О. Х. А. придобил нива с площ 2, 842 дка, IV категория, местност „Банята“, представляваща [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място]; нива с площ 7, 261 дка, III категория, местност „Вичова воденица“, представляваща [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място]; нива с площ 6, 363 дка, V категория, местност „Миля“, представляваща [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място]; нива с площ 4, 360 дка, III категория, местност „Вичова воденица“, представляваща [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място]; нива с площ 0, 600 дка, IХ категория, местност „Баир сърт“, представляваща [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място].

Със Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. за отстраняване на явна фактическа грешка (л.51), издадена на основание чл.53б, ал.5, т.2 от ЗКИР от изпълнителния директор на АГКК, било одобрено изменение в КККР относно множество имоти, намиращи се в землището на населени места от общ.Върбица, в т.ч. били променени границите на следните поземлени имоти, намиращи се в землището на [населено място], общ.Върбица:

• поземлен имот с ид.№ 32113.22.6, нива, собственост на О. Х. А., с площ преди промяната 4359 кв.м. и площ след промяната 29 кв.м.;

• поземлен имот с ид.№ 32113.22.20, нива, собственост на О. Х. А., с площ преди промяната 7260 кв.м. и площ след промяната 6543 кв.м.;

• поземлен имот с ид.№ 32113.35.41, нива, собственост на О. Х. А., с площ преди промяната 16997 кв.м. и площ след промяната 16772 кв.м. Т.е., в резултат на одобреното изменение, площта на засегнатите от същото имоти, собственост на оспорващия, е намалена с 5, 272 дка.

С Решение № 1/21.01.2022г. (л.56) по чл.19а, ал.4, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и във вр.с чл.53б от ЗКИР, ОСЗ-[населено място] разгледала преписката за обезщетяване на О. Х. А. на основание Заповед № КД-14-71 от 01.07.2020г. по чл.53б, ал.5, т.2, във вр. с чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, издадена на основание чл.53б, ал.5, т.2, във вр.с чл.51, ал.1 от ЗКИР, като му определила обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 3319 лева за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], общ.Върбица, в размер общо на 5, 272 дка, включващи на 5.047 дка, III категория и 0.225 дка V категория (колкото са отнети със заповедта на изп.директор на АГКК). В решението е посочено, че обезщетяването със земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпило писмено искане в 14-дневен срок от получаване на решението в ОСЗ и възможностите на общинския поземлен фонд, като лицата, които не заявят писмено начина на обезщетение, подлежат на обезщетяване с поименни компенсационни бонове.

Във връзка с цитираното Решение № 1/21.01.2022г. на ОСЗ-[населено място], със Заявление вх.№ ПО-18-1 от 01.02.2022г. (л.55) О. Х. А. сезирал началника на ОСЗ-[населено място] с искане да бъде обезщетен с равностойна по качество /категория/ и равна на площ на отнетата му земеделска земя, като поискал при възможност да бъде обезщетен със следните недвижими имоти: имот с ид. № 32113.3.32 в площ 0, 657 дка по КККР на [населено място], общ.Върбица, обл.Шумен и имот с ид.№ 70398.202.2 с площ 4.801 дка по КККР на [населено място], общ.Върбица, обл.Шумен.

Въз основа на Заявление вх.№ ПО-18-1 от 01.02.2022г., с Предложение изх.№ РД-12-02-322-1/27.04.2022г. по описа на ОСЗ - [населено място], вх.№ 66/27.04.2022г. по описа на ОбС-[населено място] (л.58), началникът на ОСЗ – [населено място] предложил на председателя на ОбС - [населено място] на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и във вр.с чл.53б от ЗКИР О. Х. А. да бъде обезщетен със земеделска земя от Общинския поземлен фонд в землището на [населено място] и [населено място], а именно с посочените от заявителя имоти с № 32113.35.29 – 0, 670 дка, местност „Шаварца“, кат.V, НТП - нива и № 70398.202.2 – 4, 801 дка, местност „Гяур баир аркасъ“, кат.IV, НТП – нива, във връзка с притежаваните от него преди отстраняването на явна фактическа грешка със Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на АГКК имоти ( 32113.22.6 – 4359 кв.м., III категория с НТП – нива; 32113.22.20 – 7260 кв.м., III категория с НТП – нива и 32113.35.41 – 16997 кв.м., кат.V, с НТП – нива).

С Решение № 7 по Протокол № 36 от 31.05.2022 г. (достъпно на интернет страницата на Общински съвет – [населено място] на адрес: https: //varbitsa.org/raw/uploads/prepis%20na%20resheniya%20po%20protokol%20%E2%84%9636%20ot%2031.05.2022g..pdf ), издадено на основание чл.21, ал.1, т.8, чл.27, ал.3, 4 и 5 от ЗМСМА и във вр. с Решение №1 от 21.01.2022г. на ОСЗ – [населено място] за право на обезщетяване на основание чл.19а, ал.4, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.53б от ЗКИР, ОбС-[населено място] приел предложението на Началника на ОСЗ – [населено място], като дал съгласие да бъде предоставен на ОСЗ - [населено място] за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на О. А., следният имот – земеделска земя от ОПФ, находящ се в землището на [населено място], общ.Върбица - [имот номер], с площ от 0, 670 дка, местност „Шаварца”, V категория, НТП (нива) (т.1 от решението). Със същото решение обаче по отношение на [имот номер], с площ от 4, 801 дка, местност „Гяур баир аркасъ”, IV категория, НТП: нива, ОбС – [населено място] приел, че съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ следва да се определи равностойно парично обезщетение, т.к. предложеният имот попада в землище, което не фигурира в Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК (т.2 от решението); както и е възложил на лицензиран оценител да изготви пазарна оценка на имота по т. 2 и да се определи справедливо парично обезщетение на О. А.. От представеното от ответната страна заверено копие от протоколно определение от 21.09.2022г. е видно, че цитираното в предходния абзац Решение № 7 по Протокол № 36/31.05.2022г. на ОбС – [населено място] е било обжалвано от О. Х. А. пред Административен съд – град Шумен, който с определение от 21.09.2022г. по адм.д.№ 177/2022г. по описа на ШАдмС е прекратил производството по делото, приемайки, че Решение № 7 по Протокол №36/31.05.2022г. на ОбС [населено място] няма самостоятелно значение, тъй като е част от производство по издаване на решение по чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ на Общинска служба по земеделие - [населено място] и не подлежи на съдебен контрол. По описаните съображения съдът е оставил жалбата на О. Х. А. без разглеждане и е прекратил съдебното производство. По делото няма спор, че цитираното определение е влязло в з.с. на 29.09.2023г. като необжалвано (служебно известен на съда факт, който е известен и на страните по настоящото дело, доколкото са били страни и по въпросното съдебно производство).

В изпълнение на т.2 и т.3 от Решение № 7 по Протокол №36/31.05.2022г. на ОбС - [населено място], ОСЗ - [населено място] разгледала отново преписката за обезщетяване на О. Х. А., в резултат на което постановила Решение № 10-49/10.01.2023г. по чл.19а, ал.4, т.3 от ЗСПЗЗ и чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване с поименни компенсационни бонове във вр.с чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], община Върбица (л.57). По силата на това Решение и на основание Решение № 1 от 21.01.2022г. за определяне правото на обезщетение по чл.19а, ал.4, т.1 от ЗСПЗЗ, във вр. със заявен начин за обезщетяване, както и при условията на чл.19а, ал.9 от ЗСПЗЗ, ОСЗ – [населено място] постановила заявителят да бъде обезщетен за 4, 602 дка земя на стойност 2897 лева, с 2897 броя поименни компенсационни бонове на обща стойност 2897 лева.

Тъй като не бил съгласен за редуцираните площи от притежаваните от него имоти да бъде обезщетен с поименни компенсационни бонове, О. Х. А. оспорил Решение № 10-49/10.01.2023г. на ОСЗ – [населено място] пред Районен съд-гр.Велики Преслав. С Решение № 129 от 04.08.2023г. по гр.д.№ 44/2023г. по описа на ВПРС (л.46), по жалба на О. Х. А., районният съд отменил Решение № 1-49 от 10.01.2023г. на ОСЗ-[населено място], по силата на което последният е обезщетен с 2897 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2897 лева за 4, 602 дка земя; и върнал преписката на ОСЗ - [населено място] за произнасяне по същество в частта относно реалното възстановяване собствеността върху предложения съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.53 от ЗКИР от началника на ОСЗ-Върбица имот с ид.№ 70398.202.2, находящ се в землището на [населено място], общ.Върбица, обл.Шумен, при съобразяване на задължителните указания на съда за прилагането на материалния закон.

С Предложение изх.№ РД-12-04-18/24.08.2023г. (л.45), адресирано до ОбС-Върбица, съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и във вр.с чл.53б от ЗКИР, и Решение № 129/04.08.2023г. на РС-[населено място], председателят на ОСЗ – [населено място] поискал ОбС – [населено място] да постанови О. Х. А. да бъде обезщетен със земеделска земя от Общинския поземлен фонд в землището на [населено място], а именно имот с ид.№ 70398.202.2, находящ се в землището на [населено място], общ.Върбица. В Предложението е посочено, че тъй като няма подходяща земеделска земя по начин на трайно ползване (ниви) и по декари за възстановяване в землището на [населено място], е предложено предоставяне на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ (отговарящи по НТП и дка) в съседно землище на територията на Община Върбица, които са предоставени с Протокол № 1/18.02.2011г. Посочено е, при наличието на земи от Общински поземлен фонд (земи по чл.19 от ЗСПЗЗ) на територията на Община Върбица, ОбС Върбица следва да постанови решение за обезщетяване на О. Х. А. съгласно Решение № 129 от 04.08.2023г. по описа на ВПРС. Посочено е също, че обезщетяването се извършва във връзка с извършената поправка на явна фактическа грешка по Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на АГКК по отношение на земеделските земи, представляващи поземлени имоти с ид.№ 32113.22.6 – 4359 кв.м., ПИ с ид.№ 32113.22.2 и ПИ с ид.№ 32113.35.41. Към Предложението началникът на ОСЗ – [населено място] приложил копие от цитираното от него Решение на ВПРС, скица на ПИ с ид.№ 70398.202.2, намиращ се в землището на [населено място], общ.Върбица, м.“Гяур баир аркасъ“, с НТП „нива“, категория на земята IV и площ 4801 кв.м., със собственик Община Върбица; Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на изп.директор на АГКК, с която е одобрено изменение в КККР на [населено място], по силата на което е намалена площта на ПИ, собственост на О. Х. А., както следва: ПИ с ид.№ 32113.22.6 - от 4359 кв.м. на 29 кв.м., ПИ с ид.№ 32113.22.20 - от 7260 кв.м. на 6543 кв.м. и ПИ с ид.№ 32113.35.41 - от 16997 кв.м. на 16772 кв.м., ; както и заявление вх.№ ПО-18-1 от 01.02.2022г. на О. Х. А. до Началника на ОСЗ – [населено място], съдържащо искане, във връзка с Решение № 1 от 21.01.2022г. на ОСЗ-Върбица да бъде обезщетен с равностойна по качество (категория) и равна по площ на отнетата му земя, по възможност с имот с ид. № 31113.3.32 с площ 0, 675 дка по КККР на [населено място], общ.Върбица (удовлетворено с Решение № 7 по Протокол № 6/31.05.2022г. на ОбС-[населено място]) и имот с ид.№ 70398.202.2 с площ 4.801 дка по КККР на [населено място] общ.Върбица.

Предложение изх.№ РД-12-04-18/24.08.2023г. на началника на ОСЗ – [населено място] било оставено без движение с Решение № 5 по протокол № 58 от 14.09.2023г. на ОбС - [населено място], като на заявителя било указано да представи доказателства, че решение № 129/04.08.2023г. по гр.д.№ 44/2023г. по описа на РС-[населено място] е влязло в законна сила.

С писмо изх.№ РД-12-02-715-3/28.09.2023г. началникът на ОСЗ-[населено място] представил на ОбС-Върбица изисканото решение по гр.д.№ 44/2023г. на ВПРС с отразени в него данни, че е влязло в сила на 24.08.2023г.

С Докладна записка вх.№ 173/29.11.2023г. председателят на ОбС-[населено място] внесъл Предложение по описа на ОСЗ-[населено място] на началника на ОСЗ-[населено място] с изх.№ РД-12-04-18/24.08.2023г., вх.№ 134/24.08.2023г. по описа на ОбС-[населено място], за разглеждане в Общински съвет – [населено място], като предложил същото да бъде отхвърлено като неоснователно, поради това, че не е мотивирано и не съответства с изискванията на закона. В тази връзка посочил, че съгласно ППЗСПЗЗ, ОСЗ следва да отправи мотивирано предложение за обезщетяване на собствениците на земи от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл.45ж от ППЗСПЗЗ. Приел е, че предложението на ОСЗ-[населено място] за обезщетяване на О. Х. А. е за конкретно посочен имот, находящ се в землището на [населено място], а не в [населено място], където се намират засегнатите имоти. Към заявлението не били приложени доказателства и мотиви поради каква причина се прави предложение за обезщетяване с имоти, намиращи се в друго землище.

Видно от Протокол № 1/2023г. от заседание на постоянните комисии на ОбС-[населено място], проведено на 29.11.2023г., след разглеждане на Предложение вх.№ 134/24.08.2023г. на началника на ОСЗ-[населено място] за обезщетяване на О. Х. А. със земи от ОПФ по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ, във вр.с чл.53б от ЗКИР, е предложено на ОбС да отхвърли предложението като неоснователно, поради липса на изложени мотиви защо при положение, че засегнатите имоти със заповед на изпълнителния директор на АГКК са в землището на [населено място], в предложението фигурира имот в [населено място], общ.Върбица.

С Решение № 12 по Протокол № 4/06.12.2023г., издадено на основание чл.21, ал.1, т.8, т.23 и ал.2, чл.27, ал.3, 4 и 5 от ЗМСМА, ОбС-[населено място] отхвърлил Предложение вх.№ 134/24.08.2023г. на началника на ОСЗ-[населено място], като неоснователно. Решението си колективният административен орган обосновал с факта, че не са представени доказателства в подкрепа на посоченото правно основание чл.10б от ЗСПЗЗ, на което се основава предложението, по-конкретно не са изложени мотиви защо, при положение, че засегнатите имоти със заповед на изпълнителния директор на АГКК са в землището на [населено място], в предложението фигурира имот в [населено място], общ.Върбица. Решението било прието с 16 гласа „за“, 0 гласа „против“ и „въздържали се“.

Несъгласен с постановеното решение на ОбС-[населено място], О. Х. А. го оспорил пред Административен съд - град Шумен с жалба, депозирана чрез административния орган на 28.12.2023г. (видно от положения върху същата вх.№ 232/28.12.2023г. по описа на ОбС-Върбица). Именно въз основа на тази жалба е образувано настоящото съдебно производство по адм.д.№ 5/2024г. по описа на ШАдмС.

В хода на съдебното производство по делото са представени писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на оспорваното решение.

От страна на ответника по делото са представени Регистър на имоти частна общинска собственост в землището на [населено място] и [населено място], както и заверено копие от протоколно определение по адм.д.№ 177/2022г. по описа на ШАдмС.

По делото е приложен също нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер] от 12.08.2011г., том VII, рег.3404, дело № 805 от 2011г., на 12.08.2011г., удостоверяващ правото на собственост на оспорващия досежно имотите, във връзка с изменението на чиито граници се провежда обезщетителната процедура.

От страна на началника на СГКК-[населено място] са представени доказателства относно факта и датата на влизане в сила на Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, според които заповедта е влязла в сила на 24.08.2020г. като необжалвана.

ОСЗ-[населено място] е представила Протокол № 1/18.02.2011г. за определяне на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Акт за частна общинска собственост № 777/04.05.2016г., които, съпоставени със Скица за [ПИ]-912937-24.08.2023г., издадена от началника на СГКК-[населено място] (л.50), обосновават категоричния извод, че [имот номер] по КВС е вписан с ид.№ 70398.202.2 по КККР на [населено място], общ.Върбица и същият е частна общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 777/04.05.2016г., респ. съставлява имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорването е процесуално допустимо.

На първо място съдът приема, че атакуваното решение подлежи на съдебно обжалване. Действително решението по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделска земя при условията на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В рамките на коментираната процедура по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, разпоредбата на ал. 2 предвижда, че издаденото от ОбС решение се връчва на заявителя по реда на АПК и служебно на ОСЗ, а след влизането му в сила въз основа на него ОСЗ постановява решение за възстановяване на собствеността. Логическият анализ на цитираните норми сочи, че решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ непосредствено засяга права и законни интереси на страните в административното производство, поради което притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Именно поради това в ППЗСПЗЗ е регламентирана и възможността за неговото обжалване (който извод следва от израза "след влизането му в сила" в чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ), тъй като с него чрез властническо волеизявление се финализира един от двата самостоятелни етапа от процедурата по възстановяване на собствеността. Действително по делото е приложено протоколно определение по адм.д.№ 177/2022г. по описа на ШАдмС, с което е прието, че решението на ОбС по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ не подлежи на обжалване. Застъпената в него теза обаче не се споделя от настоящия съдебен състав поради изложените по-горе съображения.

На второ място, жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на решението. Съгласно чл.147, ал.1 от АПК, във вр.с чл.45, ал.12 от ЗМСМА, право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. С оглед съдържанието на оспореното решение на ОбС-[населено място], постановено по заявление на оспорващия, явяващ се и адресат на акта в качеството му на лице, чието обезщетяване с един от посочените от ОСЗ имоти е отхвърлено като неоснователно, същият се явява лице, което притежава правен интерес от съдебното оспорване на процесното решение на ОбС-[населено място].

На следващо място, по делото не са ангажирани доказателства решението на ОбС-[населено място] да е било устно или писмено съобщено на О. Х.. Същевременно самият той сочи, че решението му е било връчено на 15.12.2023г. от ръководството на ОСЗ-[населено място], поради което и предвид липсата на доказателства за надлежното му съобщаване на по-ранна дата, съдът приема, че решението на ОбС е връчено на оспорващия именно на посочената от него дата. При това положение и доколкото жалбата на последния е депозирана на 28.12.2023г. в деловодството на ОбС-[населено място], същата се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Нещо повече, в оспореното решение липсват указания пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което и по силата на чл.140, ал.1 от АПК, срокът за обжалването му се счита удължен на 2 месеца, т.е. дори и да се приеме, че решението е съобщено на О. А. на по-ранна дата, жалбата му отново ще се счита за подадена в срока за оспорване.

По изложените съображения съдът намира, че оспорването е процесуално допустимо, тъй като е депозирано в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване на решението. С оглед на това, съдът намира искането на ответната страна за прекратяване на съдебното производство за неоснователно.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а по реда на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр.62/2010 год.) предоставя земи от общинския поземлен фонд. В случая решението е прието с поименно гласуване( съгласно чл.27, ал.5 от ЗМСМА), с участието на 16 от общо 17 общински съветници (съгласно чл.4, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация и представен списък на общинските съветници), при наличие на необходимия кворум по чл.27, ал.2 от ЗМСМА (повече от половината от общия брой на съветниците) и на изискуемото съгласно чл.27, ал.4, във вр.с чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА квалифицирано мнозинство (повече от половината от общия брой на съветниците), а именно - с 16 гласа «за», без гласове «против» и «въздържали се». С оглед на това съдът приема, че решението е постановено от компетентен административен орган.

Решението обаче е постановено в нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което представлява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Съображенията в тази насока са следните:

Атакуваното решение е издадено в писмена форма, като мотивите за обективираното в него властническо волеизявление възпроизвеждат дословно мотивите от проведените обсъждания преди приемането му и в докладната записка на председателя на ОбС, въз основа на която е прието. В решението и в останалите предхождащи издаването му документи обаче е обосновано единствено, че в случая „не са представени доказателства в подкрепа на посоченото правно основание чл.10б от ЗСПЗЗ, на което се основава предложението за обезщетяване, по-конкретно не са изложени мотиви защо, при положение, че засегнатите имоти със заповед на изпълнителния директор на АГКК са в землището на [населено място], в предложението фигурира имот в [населено място], общ.Върбица“.

От заявлението на оспорващия, адресирано до Началника на ОСЗ-[населено място], става ясно, че същият е отправил искане да бъде обезщетен с равностойна по качество и равна по площ на отнетата му земеделска земя, по възможност с имот с ид.32113.3.32 с площ 0, 675 дка в землището на [населено място] и с имот с ид.№ 70398.202.2 с площ 4.801 дка в землището на [населено място], като по отношение на първия имот искането му е било удовлетворено с решение на ОбС – [населено място] от 31.05.2022г. По отношение на втория имот ОбС първоначално е приел, че обезщетяването следва да се осъществи посредством поименни компенсационни бонове. Впоследствие обаче, след произнасяне на ОСЗ-Върбица за обезщетяване на заявителя с парично обезщетение, последният е оспорил постановения ИАА пред РС-[населено място], който с влязло в сила Решение по гр.д.№ 44/2022г. е задължил ОСЗ да се произнесе, като предложи възстановяване на собствеността върху предложения съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. чл.53б от ЗКИР от Началника на ОСЗ-[населено място] до Председателя на ОбС [населено място] имот с ид.№ 70398.202.2, находящ се в землището в [населено място], общ.Върбица, обл.Шумен, при съобразяване на задължителните указания на съда по прилагането на материалния закон. Въз основа на същото началникът на ОЗС е сезирал ОбС с предложение за обезщетяване на оспорващия именно с изрично посочения в съдебното решение поземлен имот от общинския поземлен фонд, като се е позовал на разпоредбите на чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл.53а от ЗКИР. Въпреки това административният орган не е изложил каквито и да било аргументи защо счита, че не са налице предпоставките на чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. на § 27, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд. Т.е. същият изобщо не е подложил на обсъждане дали заявителят има право на обезщетение за отнетите му имоти в резултат на извършеното изменение на границите на притежаваните от него земеделски земи със Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на АГКК, както и дали има право да бъде обезщетен конкретно с имот с ид. № 70398.202.2, находящ се в землището в [населено място], общ.Върбица, обл.Шумен съобразно указаното в решението на ВПРС по гр.д.№ 44/2023г., въпреки, че вносителят на предложението изрично се е позовал на цитираните разпоредби, като едновременно с това е обосновал искането си с факта на наличие на съдебно решение, задължаващо го да внесе предложение за обезщетяване на О. Х. А. именно с посочения недвижим имот. В тази връзка следва да се има предвид, че ОбС е обвързан с искането, с което е сезиран, поради което е следвало да изложи мотиви относно приложимостта на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и § 27, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай. Непосочването на конкретната хипотеза на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не го освобождава от това задължение, тъй като в Предложението на началника на ОСЗ-[населено място] са отразени фактите, въз основа на които последният основава своето искане, от които е изводима и приложимата хипотеза на § 27, ал.2, т.1 и т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ – установяване границите на земеделските имоти, за които е издадено решение за признаване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници и изпълнение на съдебно решение за признато право на собственост. С оглед на това съдът приема, че атакуваното решение не е надлежно мотивирано, което препятства възможността за съдебен контрол на същото, поради липса на изложени аргументи относно волята на неговия издател.

На следващо място, съгласно чл.9, ал.1 и ал.2 от АПК, при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка, като събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Предвиденото в цитираната разпоредба служебно начало е доразвито в чл.35 от АПК, където е посочено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая; както и в чл.36, ал.1 от АПК, според който, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Цитираните разпоредби задължават административния орган да събира релевантните за преценката му доказателства и при липса на искане от заинтересованите лица, което означава, че след като е приел, че в случая не са налице доказателства по какви причини в предложението фигурира имот в [населено място], общ.Върбица при положение, че засегнатите от заповедта на изпълнителния директор на АГКК имоти се намират в землището на [населено място], е следвало служебно да изиска въпросните доказателства и да се произнесе едва след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая, а не да мотивира своя отказ да уважи предложението поради неизяснена фактическа обстановка. Т.е. оспореното решение е постановено и в нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в чл.9, ал.1 и ал.2, чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК.

Описаните нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като несъблюдаването им е довело до неизясняване на обстоятелствата, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на отказаното от него субективно право, респективно, тяхното допускане е повлияло върху постановеното властническо волеизявление, което, при евентуалното им недопускане, би могло да бъде с друго съдържание.

На следващо място, с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че атакуваното решение е издадено и в нарушение на материалния закон.

ОбС-[населено място] е сезиран с искане на основание чл.10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и § 27, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, да предостави на О. Х. А. намиращия се в землището на [населено място], община Върбица имот с ид.№ 70398.202.2, като обезщетение във връзка с отнетите му части от поземлени имоти със заповедта на изпълнителния директор на АГКК, в изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 44/2023г. по описа на ВПРС, с което същият е задължен да внесе предложение в ОбС-Върбица за обезщетяване на оспорващия именно с посочения имот. В случая са налице предпоставките на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В предложението изрично е посочено, че се предлага обезщетяване на собственик със земеделска земя от общинския поземлен фонд след установяване границите на възстановени земеделски имоти и в изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 44/2023г. по описа на ВПРС, от което следва, че по същество е отправено предложение за обезщетяване по реда на § 27, ал.2, т.1 и т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имота в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Решението се връчва по реда на АПК на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие.

От цитираните разпоредби следва извода, че на общинския съвет е предоставено правомощие за разпореждане със земи от общинския поземлен фонд за целите на ЗСПЗЗ, като спрямо общата компетентност за разпореждане с общинско имущество по чл.28, ал.1, т.8 от ЗМСМА, това е специална компетентност, приложима само за целите на земеделската реституция. Постановеното на основание чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, във вр.с § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ решение представлява индивидуален административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като при кумулативното наличие на визираните в цитираните правни норми предпоставки - мотивирано искане от общинската служба по земеделие с необходимите приложения, съществуване на едно от условията на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и заявените имоти да са земи от общинския поземлен фонд, е длъжен да предостави тези имоти за последващо възстановяване на правото на собственост върху тях по реда на чл.45ж, ал.3, респ.ал.6 от ППЗСПЗЗ. Съдът намира, че в производството по чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, преценката на общинския съвет следва да се ограничи до това налице ли са условията за предоставяне на правоимащите лица на имотите, посочени от общинската служба по земеделие. Този извод следва от разпоредбата на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според която, общинската служба по земеделие представя "мотивирано искане" до кмета на общината, т.е. именно същата обосновава необходимостта от предоставяне на конкретни имоти на лицата с възстановено право на собственост върху земеделски земи, за които е в правомощията на общинския съвет да прецени налице ли са предпоставките на § 27, ал.2, т.1, т.2 или т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Общинският съвет е следвало да направи своята преценка досежно обстоятелствата по § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на имота, описан в предложението на ОСЗ-[населено място], изготвено от последната в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи.

В настоящия случай ОбС-Върбица е бил сезиран с мотивирано искане на ОСЗ, [населено място], към което са приложени Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на изпълнителния директор на АГКК и съдебно решение по гр.д.№ 44/2023г. по описа на ВПРС. От това следва, че в случая са били налице и предпоставките на § 27, ал. 2, т.1 и т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ (установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници (т.1); изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост (т.2). В депозираното искане като орган, осъществяващ земеделската реституция, ОСЗ-[населено място] е посочила, че с горецитираната заповед на АГКК са променени границите на поземлени имоти, собственост на оспорващия, в резултат на което същият подлежи на обезщетяване с друг имот от ОПФ поради наличие, условията на чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ. Посочено е също, че предложението е в изпълнение на съдебно решение за признато право на собственост, като самото решение е приложено към предложението. Посочен е и конкретният имот, подлежащ на предоставяне на правоимащите лица. По делото са събрани безспорни доказателства (извадки от регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ в землището на [населено място] и скици, издадени от СГКК-[населено място]), че имотът е частна общинска собственост, респ. е включен в общинския поземлен фонд, от което следва, че може да бъде предоставен на правоимащи лица в реституционно производство. Действително такива доказателства не са били представени пред общинския съвет, но както беше посочено по-горе, същият е разполагал с възможност както да ги изиска от ОСЗ, така и служебно да се снабди с тях. Що се отнася до твърдението, че началникът на ОСЗ имот не е мотивирал защо имотът се намира в землището на [населено място], а не в землището на [населено място], където са се намирали имотите, във връзка с промяна границите на които се обезщетява оспорващия според Заповедта на АГКК и съдебното решение по гр.д.№ 44/2023г. на ВПРС, това твърдение не съответства на установените факти, доколкото в Предложението на началника на ОСЗ-[населено място] от 24.08.2024г. до ОбС изрично е посочено, че „тъй като няма подходяща земеделска земя по НТП /ниви/ и по декари за възстановяване в землището на [населено място], се предлагат от съседното село (землище), както са описани в Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на АГКК, с предложението на ОСЗ – Върбица е направено искане за предоставяне на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /отговарящи по НТП и дка/ в съседно землище на територията на община Върбица“. Освен това в Предложението до ОбС изрично е посочено, че предложението за обезщетяване е съгласно Решение № 129/04.08.2023г. по гр.д.№ 44/2022г. по описа на ВПРС и предвид наличието на земи от Общински поземлен фонд (земи по чл.19 от ЗСПЗЗ) на територията на община Върбица.

Въз основа на събраните по делото доказателства следва да се направи извода, че в случая са налице предпоставките на § 27, ал.2, т.1 и т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на имота, описан в предложението на Началника на ОСЗ - [населено място], на О. Х. А.. Като го е отхвърлил, колективният административен орган е постановил своето решение в нарушение на материалния закон.

Оспореното решение е постановено и в нарушение на законовата цел, тъй като целта на регламентираната в § 27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ процедура е да бъдат обезщетени лицата, чиито права върху земеделски земи са възстановени по надлежния ред. Тази възможност е препятствана с оспорваното решение, въпреки наличието на законовите предпоставки за обезщетяване на оспорващия с равностойна земеделска земя.

Във връзка с възражението на ответната страна за липса на доказателства досежно факта на влизане в сила на Заповед № КД-14-72/04.05.2020г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, следва да се отбележи, че доколкото това обстоятелство не е посочено като фактическо основание за издаване на обжалваното решение, не подлежи на преценка за законосъобразност от съда, чиято проверка обхваща единствено и само фактическите основания, въз основа на които е издаден обжалвания акт. Въпреки това, в хода на съдебното производство такава информация е изискана от СГКК-[населено място], чийто началник с писмо рег.№ ДА-01-494/21.02.2024г. е представил извадка от „Държавен вестник“ бр.66 от 24.07.2020г., от която е видно, че въпросната заповед е публикувана в ДВ на 24.07.2020г. Впоследствие същата информация е изискана от АГКК-[населено място], като въз основа на изпратеното до АГКК-[населено място] писмо е получен отговор, подписан отново от Началника на СГКК-[населено място], с което за втори път е изпратена извадка от ДВ бр.66/24.07.2020г., в частта, с която е обнародвана Заповед № КД-14-72/04.05.2020г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, както и е посочено, че в СГКК-[населено място] няма постъпили жалби и не е известно да има такива за имотите, засегнати от заповедта. Направен е извод, че ако и в Административен съд – гр.Шумен няма висящи дела с предмет посочената заповед, следва да се приеме, че същата е влязла в сила на 24.08.2020г. (с изтичане на едномесечния срок за нейното обжалване). В тази връзка съдът приема, че след като в СГКК-[населено място] няма постъпили жалби срещу Заповед № КД-14-72/04.05.2020г. от обнародването й в ДВ до настоящия момент (т.е. повече от три години след обнародването) и при положение, че се касае за имоти на територията на област Шумен (попадащи в рамките на териториалната компетентност на СГКК-[населено място]), е установено по безспорен начин, че същата е влязла в сила на 24.08.2020г. Действително по делото няма изричен отговор на изпълнителния директор на АГКК в този смисъл, но доколкото съдът е отправил повторното си запитване именно до последния, а отговорът е изготвен отново от началника на СГКК-[населено място], е очевидно, че именно в СГКК – [населено място] се съхранява наличната информация във връзка с факта и датата на влизане в сила на въпросната заповед, след като адресатът на запитването го е препратил служебно за отговор именно на началника на СГКК-[населено място]. Относно твърдението на оспорващия, че по делото няма данни за липса на образувани съдебни производства във връзка с обжалване на обсъжданата заповед, следва да се отбележи, че няма и доказателства за образувани такива съдебни производства. Ето защо и след като в СГКК-[населено място] няма информация за постъпили жалби срещу обсъжданата заповед и предвид продължителния срок от обнародването й до датата на приключване на устните състезания по настоящото дело, няма как да има образувани и проведени съдебни производства с предмет оспорване на Заповед № КД-14-72/04.05.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, още по-малко такива, за които не е налице информация в СГКК-[населено място]. В този смисъл съдът приема за неоснователен довода на ответната страна за липса на доказателства относно влизане в сила на въпросния индивидуален административен акт. Впрочем, със свое решение от 31.05.2022г. ОбС-[населено място] вече веднъж се е произнасял по предходното Предложение за обезщетяване на О. Х. А., депозирано от началника на ОСЗ-[населено място], което Предложение е отправено именно на основание въпросната заповед и колективният административен орган го е уважил, без да поставя под съмнение факта на влизане в сила на заповедта по чл.53б от ЗКИР. След като при произнасянето си през 2022г. ОбС-[населено място] е приел, че заповедта на изпълнителния директор на АГКК е влязла в сила, няма причина да го стори година и половина по-късно, предвид и липсата на твърдения за нейното обжалване. Освен това, при справка в деловодната система настоящият съдебен състав констатира, че в Административен съд град Шумен не са образувани съдебни производства по жалби срещу въпросната заповед, което също е в подкрепа на извода, че същата е влязла в сила като необжалвана (доколкото заповедта на изп.директор на АГКК подлежи на обжалване именно пред ШАдмС (чл.53б, ал.8, във вр.с ал.5, т.2 от ЗКИР).

Неоснователни са и доводите на ответника, че не може правоимащото лице да бъде обезщетено с имот от землище, различно от това, където се е намирал отчуждения имот, във връзка с който се провежда обезщетителната процедура. След като са налице предпоставките на чл.10б от ЗСПЗЗ досежно заявителя, конкретният имот е посочен в предложението на началника на ОСЗ и същият представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, намираща се на територията на същата община (което в случая е безспорно установено), съответният ОбС не може да откаже да уважи предложението на началника на ОСЗ.

Относно тезата на ответника, че са налице подходящи по площ и предназначение имоти в землището на [населено място], поради което ОСЗ е следвало да предложи именно имот от това землище за обезщетяване на оспорващия, следва да се отбележи, че тази преценка е в правомощията на ОСЗ, а не на ОбС, който, както беше посочено по-горе, не притежава реституционна компетентност и действа при условията на обвързана компетентност. Въпреки това за пълнота следва да се отбележи, че от представения регистър с данните за имотите от ОПФ на територията на община Върбица също се установява, че в землището на [населено място] няма поземлен имот с НТП, площ и характеристики, който в най-пълна степен да съответства едновременно на площта и характеристиките на отнетите имоти на оспорващия, респективно в най-пълна степен удовлетворява неговите права и законни интереси, засегнати от Заповед № КД-14-72/01.07.2020г. на АГКК.

Изложените съображения обосновават извода, че атакуваното решение на ОбС-[населено място] е издадено при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а административната преписка по неговото постановяване - върната на административния орган за ново произнасяне по искането на Общинска служба "Земеделие", [населено място], съобразно дадените указания.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващият е направил разноски на обща стойност 1010 лева, в т.ч. внесена държавна такса в размер на 10 лева и 1000 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (видно от договор за правна защита и съдействие № 0000112388/01.02.2024г. - л.108). При това положение Общински съвет-[населено място] следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените от него деловодни разноски в размер на 1010 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, пр.2, във вр. с чл. 173, ал.2 от АПК, съдът