Решение № 756 от 22.5.2015 г. на Районен съд - Плевен по дело № 681/2015 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. Плевен, 22. 05. 2015 год. Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на осми май през двехиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 681 по описа за 2015 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ. Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от В.И.Д. ••• против ОДЗ „Вълшебен свят” ••••. В молбата се твърди, че до 08. 08. 2013 год. в продължение на 26 години ищцата е работила по безсрочен трудов договор на длъжността „директор детска градина” с място на работа- ОДЗ „Вълшебен свят” ••••. Твърди се, че на горепосочената дата на ищцата е била връчена заповед № 278/ 08. 08. 2013 год., с която е било прекратено трудовото й правоотношение поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”. Твърди се, че заповедта е била обжалвана и с влязло в сила решение по гр. дело № 4376/ 2013 год. по описа на Плевенския районен съд е била отменена и ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди се, че на 20. 08. 2014 год. е бил направен пореден опит за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, като издадената заповед отново е била обжалвана по съдебен ред и с влязло в сила решение по гр. дело № 4361/ 2014 год. е била отменена. Твърди се, че на 09. 01. 2015 год. на ищцата е била връчена заповед № 008/ 09. 01. 2015 год., с която отново й е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение”. Ищцата счита, че така издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като за част от цитираните в заповедта нарушения е изтекъл преклузивният срок по чл. 194 ал. 1 от КТ, не са изискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ, а и липсват допуснати нарушения, които да служат за основание за налага на най- тежкото дисциплинарно наказание. В заключение ищцата моли съда да отмени заповед № 008/ 09. 01. 2015 год. на кмета на Община Пордим, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да й присъди обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата от 4 800 лв. за периода от 12. 01. 2015 год. до 12. 07. 2015 год. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Безспорно по делото е, че ищцата В.И.Д. е работила при ответника ОДЗ „Вълшебен свят” •••• на длъжността „директор детска градина” до 12. 01. 2015 год., когато със заповед № 008/ 09. 01. 2015 год. на кмета на Община Пордим е било прекратено трудовото й правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е така издадената заповед. Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос: При налагането на дисциплинарното наказание работодателят е съобразил императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за задължителни реквизити- сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Липсата на изискуеми се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Процесната заповед № 008/ 09. 01. 2015 год. отговаря на посочените по- горе изисквания. В същата подробно е описано съдържанието на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Видно е, че самата заповед препраща към констативен протокол № 3931/ 13. 11. 2014 год. за резултатите от проверка в ОДЗ „Вълшебен свят” ••••, извършена от комисия, назначена въз основа на заповед № 302/ 07. 10. 2014 год. на кмета на Община Пордим. Такова препращане в заповедта за уволнение към друг документ е допустимо стига същият да е връчен на работника /служителя/ преди или ведно със заповедта /така и решение № 148- 2000- ІІІ г. о./. Поради това съдът приема, че в тази насока няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на дисциплинарното производство. При издаването на заповедта работодателят е спазил и разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от КТ, регламентираща сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Видно е, че кметът на Община Пордим е узнал за допуснатите нарушения на 13. 11. 2014 год., когато е получен констативният протокол на комисията, извършила проверката в ОДЗ „Вълшебен свят”. Следователно до момента на налагане на дисциплинарното наказание /12. 01. 2015 год./ не е бил изтекъл предвиденият в закона двумесечен срок и дисциплинарната отговорност на ищцата не е била погасена. Съдът счита, че не е допуснато нарушение от страна на работодателя и на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя/ или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени представените доказателства. По приложението на визираната по- горе разпоредба е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито основни положения могат да се обобщат в следното: при снемане на обясненията работодателят не е длъжен да уведомява работника, респ. служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност /срв. решение № 322- 2010- ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г. о., решение № 8- 2011- ІV г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на труда не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя за даване на обяснения, още по- малко за посочване в тази покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарното производство. Горният извод обаче не е основание да се приеме, че искането за даване на обяснения не следва да отговоря на определени условия. Както е посочено в решение № 419- 2010- ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са „обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”. Поради това, за да изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за конкретните нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени признаци /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение № 432- 2010- ІІІ г. о., опр. № 42- 2012- ІІІ г. о. и др./. В конкретния случай е видно, че с покана № 4030/ 24. 11. 2014 год. кметът на Община Пордим е изискал от ищцата В.И.Д. обяснения досежно три групи нарушения на трудовата дисциплина, отразени в констативен протокол № 3931/ 13. 11. 2014 год. Видно е, че заедно с поканата на ищцата са връчени и копия от констативния протокол и други относими документи. Видно е, че 27. 11. 2014 год. ищцата е депозирала писмените си обяснения пред работодателя, т. е. спазена е процедурата, регламентирана в чл. 193 ал. 1 от КТ, а оттам няма основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание без спорът да се разглежда по същество. Независимо от гореизложеното съдът счита, че заповед № 008/ 09. 01. 2015 год. се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Като основание за издаването на същата са посочени няколко нарушения, които могат да бъдат обособени в три основни групи. Първата група нарушения са във връзка с воденето и съхраняването на документацията в ОДЗ „Вълшебен свят” ••••. Няма спор, а такава е и категоричната разпоредба на чл. 147 ал. 1 т. 12 от ППЗНП, че директорът, като орган на управление на детската градина, контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на задължителната документация и съхранява учебната документация. Детайлната регламентация на въпросите относно вида и съдържанието на документите, които се водят в детските градини, начина на тяхното съхраняване и архивиране и други се съдържа в Наредба № 4 от 16. 04. 2003 год. за документите за системата на народната просвета, издадена от Министерството на образованието и науката. Видно е, че съгласно този подзаконов нормативен акт част от предвидената задължителна документация в детските градини са материалната книга за проведените учебни занятия и дневникът на група/ подготвителна група. Съгласно чл. 71 от Наредба № 4 материалната книга е предназначена за вписване на данни за проведените учебни занимания в детската градина, служи за контрол на темите на проведените учебни занимания и за отчитане на задължителната преподавателска работа. Книгата се води ежедневно от учителите и се заверява с подписа на директора и кръгъл печат. Предвидено е, че материалната книга се съхранява в канцеларията на институцията до приключването й, след което се съхранява в архива на институцията до следващата финансова ревизия. Съгласно чл. 15 от наредбата дневникът на група/ подготвителна група се води от учителите, преподаващи в групата/ подготвителната група и се заверява от директора. Посочено е, че със заповед на директора се определя мястото на съхранение на дневника до приключването му, като след приключването на учебната година учителите предават дневника на директора, като същият се съхранява в архива на институцията 5 години. В случая от приложения по делото констативен протокол № 3931/ 13. 11. 2014 год. се установява, че при извършената проверка от комисията е констатирано, че за периода от 20. 10. 2014 год. до 28. 10. 2014 год. ищцата В.Д. не е вписала в материалната книга данните за учебните занятия, които е водила. Горното се потвърждава по безспорен и категоричен начин и от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Л.Т., Г.Д. и М.И.. Същите посочват, че графите за процесния период са били празни, което е било маркирано с химикал от св. Т., като едва след проверката ищцата е попълнила материалната книга за съответните дни. От показанията на свидетелите се установява и обстоятелството, че при извършената проверка дневникът на първа и втора смесена група за учебната 2013/ 2014 год. е липсвал. Това е отразено и в изготвения констативен протокол, а също и в предхождащия същия протокол № 1/ 12. 09. 2014 год. Видно е, че в тази връзка със заповеди № 89/ 03. 12. 2014 год. и № 92/ 05. 12. 2014 год., издадени от ищцата, е била назначена комисия, която след извършена проверка е уведомила директора, че дневникът не е открит. Така събраните писмени и гласни доказателства не изясняват причината за изчезването на дневника, поради което липсата на същия не може да бъде вменено в изключителна вина било на ищцата, било на учителките Г.Д. и М.И., които са водили същия. Явно е обаче, че настъпването на горното събитие е указание за недостатъчен контрол и пропуски при съхранението на документацията в ОДЗ „Вълшебен свят”, за което отговорността е на ищцата като директор. Тук следва да бъде отбелязано, че по делото /л. 20/ е приложена заповед № 3/ 27. 09. 2014 год., с която ищцата е определила реда и начина за водене на учебната документация в детското заведение. Тази заповед е била оспорена от ответника, а в хода на съдебното дирене други доказателства, потвърждаващи истинността на същата, не са събрани. Следва да се посочи, че горната заповед не е отразена в заповедната книга на ОДЗ „Вълшебен свят”, а от показанията на разпитаните свидетели се установи, че същите не са били запознати с нейното съдържание. Друга нередовност при воденето на документацията при ответника, която е намерила отражение в констативния протокол и в заповедта за уволнение, е свързана с издаването от страна на ищцата В.Д. на две заповеди с един и същ номер и дата- № 177 от 25. 06. 2014 год. Видно е, че основното разпореждане и в двете заповеди е идентично: същото касае заместването на директора от учителката М.Й.Б., считано от 26. 06. 2014 год., но втората издадена заповед урежда и други допълнителни въпроси. Що се отнася до издадените впоследствие от изпълняващото длъжността директор лице заповеди № 181/ 11. 07. 2014 год. и № 183/ 11. 07. 2014 год., с втората от които е допуснато нарушение на чл. 148 ал. 5 от ППЗНП, съдът счита, че същите не могат да бъдат основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, доколкото се касае за чуждо противоправно поведение, а не за допуснато от ищцата нарушение на определени трудови задължения. Втората група нарушения, посочени от работодателя, са във връзка с приема на децата в ОДЗ „Вълшебен свят” и контрола на посещаемостта в детското заведение. Следва да се отбележи, че нито в съставения констативен протокол № 3931, нито в издадената въз основа на него заповед за уволнение е посочено кои са децата, които се водят в детското заведение без да са подадени необходимите документи за записване, какви точно документи липсват, както и кои са децата, които не посещават заведението. При това положение не би могло да се прецени доколко е нарушено изискването на чл. 28 ал. 1 от ППЗНП, а оттам и какъв следва да е обемът на отговорността на ищцата. Непосочването на конкретните признаци на нарушението създава затруднения и при разглеждането на въпроса относно истинността на представените с исковата молба 23 бр. заявления за записване на деца, ведно с удостоверения за раждане, тъй като не може да се даде обективен отговор какви документи са били налични към момента на извършване на проверката в детското заведения от комисията, назначена от кмета на Община Пордим, и кои документи са създадени впоследствие и се явяват антидатирани. Освен това не може да се игнорира фактът, че твърдяното от работодателя нарушение във връзка с приема и посещаемостта на децата в детското заведение не е еднократен акт, а е осъществявано многократно в рамките на определен период. Видно е обаче, че през една значителна част от този период, а именно: от 08. 08. 2013 год. до 26. 06. 2014 год. трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено поради наложено дисциплинарно уволнение /което впоследствие е било отменено по съдебен ред/ и същата не може да носи отговорност за евентуално допуснати през този период нарушения. Друг е въпросът, че дори и да се приеме, че в списък образец 2 са били включени и деца, които са в чужбина и не са посещавали детското заведение, каквито сведения се съдържат в показанията на свидетелките Г.Д., М.И. и М.Б., то това по никакъв начин не е нарушило правата на други деца, каквито са твърденията на работодателя. Действително до кмета на Община Пордим са били подадени жалби с вх. № Ж- 29/ 11. 09. 2014 год. и вх. № Ж- 30/ 11. 09. 2014 год. от Т.Б.А. и ••••. Данните по делото обаче сочат, че и двете жалби са били неоснователни, доколкото децата на жалбоподателите- •••• А. и ••••- навършват 5- годишна възраст през 2015 год. и съгласно чл. 20 ал. 1 от ЗНП не подлежат на задължителна предучилищна подготовка за учебната 2014/ 2015 год. Третото нарушение, описано в заповедта за уволнение, е свързано с нарушение на задължението на ищцата да организира и осигурява срочното събиране на законоустановените такси. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от ЗНП родителите или настойниците заплащат такси за посещението на децата в детските градини в размери, определени от общинския съвет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 22 ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пордим за ползването на детски заведения родителите или настойниците дължат месечни такси, като задължителната постоянна месечна такса за детските градини е в размер на 5 лв. В писмените си обяснения ищцата В.Д. не отрича, че за периода от 15. 09. 2014 год. до 15. 11. 2014 год. за общо осем деца в детското заведение не е заплащана месечна такса, поради което децата са били отписани от ОДЗ „Вълшебен свят”. Съдът не споделя доводите на ищцата, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 30 ал. 4 от ППЗНП, според която за времето, през което детето не е посещава детската градина, не се заплаща такса. Явно е, че цитираната разпоредба има предвид дневната такса за посещаемост, а не дължимата се месечна такса, която е константна величина и се плаща задължително. Именно заплащането на тази такса е условие за съществуването на правоотношение с детското заведение, респ. незаплащането на същата е основание за прекратяване на това правоотношение и служебно отписване на детето. Поради това съдът приема, че ищцата е допуснала нарушение на задължението си, отразено в т. 16 от длъжностната й характеристика, като не е събрала в определения срок законоустановени такси, което бездействие е осуетило постъплението на приходи в общинския бюджет, които обаче не са в голям размер. С оглед на гореизложеното съдът счита, че описаните по- горе нарушения на трудовата дисциплина могат да се квалифицират като системни по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ /срв. решение № 162- 2010- ІV г. о./, но същите не могат да обосноват налагането на най- тежкото наказание на ищцата. Съгласно разясненията, дадени в решение № 227- 2012- ІІІ г. о., преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/ служителя към конкретното неизпълнение. Какви са особеностите на конкретния случай? На първо място, работодателят не е съобразил обстоятелството, че ищцата В.Д. е служител с дългогодишен стаж на длъжността „директор на детска градина” с място на работа- ОДЗ „Вълшебен свят” ••••, като през този период от време няма данни за наложени й дисциплинарни наказания /уволнението, извършено със заповед № 278 от 08. 08. 2013 год. е отменено с влязло в сила решение на Плевенския районен съд по гр. дело № 4376/ 2013 год., а впоследствие наложеното предупреждение за уволнение е отменено с влязло в сила решение на Плевенския районен съд по гр. дело № 4361/ 2014 год./, което предполага добросъвестно изпълнение на трудовите задължения. На второ място, анализът на допуснатите от ищцата нарушения води до извода, че се касае за формални пропуски в работата, повечето от които обхващат непродължителен период от време /напр. невписването в материалната книга е за 7 работни дни, а несъбирането на дължимата месечна такса е за 2 месеца/ и от които не са настъпили значителни неблагоприятни последици нито за работодателя, нито за децата, посещаващи детското заведение, и техните родители. Не на последно място, от значение за спора е отношението на ищцата към констатираните нарушения и предприетите от последната действия за отстраняване на същите /видно е, че в материалната книга са извършени надлежни вписвания, окомплектовани са задължителните документи за приема на децата в детското заведение, извършено е отписване на децата, за които не е внесена дължимата се месечна такса и т. н./. Това е отразено и в изготвения от Регионалния инспекторат по образованието констативен протокол № КМД- 02- 517/ 12. 12. 2014 год. за резултатите от извършен текущ контрол в ОДЗ „Вълшебен свят” ••••. В този смисъл основателни са доводите, изложени в исковата молба, че при издаването на заповедта за уволнение работодателят не е съобразил критериите, посочени в чл. 189 ал. 1 от КТ, и не е оценил особеностите на случая, което обуславя неправомерността на извършеното уволнение и налага отмяната на заповед № 008/ 09. 01. 2015 год. като незаконосъобразна. Ето защо предявеният от В.И.Д. ••• конститутивен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ. Искът по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск- този за отмяната на уволнението- и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “директор детска градина” се явява основателна и следва да бъде уважена. По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ. Основателността на този, също акцесорен, осъдителен иск се намира в зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е безспорно, че заповед № 008/ 09. 01. 2015 год. на кмета на Община Пордим е незаконсъобразна. От друга страна е налице и втората изискуема предпоставка за уважаването на иска: от извършената констатация на трудовата книжка на ищцата се установява, че от момента на прекратяване на трудовото правоотношение до момента на приключване на съдебните прения ищцата не е полагала труд и е претърпяла определени имуществени вреди вследствие незаконното й уволнение и оставането й без работа. Съобразявайки гореизложеното, както и заключението на вещото лице Т.И., съдът намира, че предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2 964, 88 лв., като за разликата до 4 800 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски по компенсация в размер на 483, 34 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 178, 60 лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 80 лв. По така изложените съображения съдът