Решение № 245 от 12.5.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 246/2025 г.

Производство по реда на чл.258 от ГПК. С Решение№74/30.01.2025г. по гр.дело№373/2024г. на ГОРС, съдът е: -oтхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, предявен от Д. И. И. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Лясковец ул.„Г, против „Сартен България“ЕООД с ЕИК: 115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, за признаване на уволнението и, извършено със Заповед№436/13.12.2023г. на Изп.директор на „Сартен България“ЕООД за незаконно и за неговата отмяна, като неоснователен; -отхвърлил иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, предявен от Д. И. И. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Лясковец ул. против „Сартен България“ЕООД с ЕИК: 115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, за възстановяването и на заеманата до уволнението длъжност Началник отдел „Човешки ресурси“ във фабрика Лясковец към „Сартен България“ЕООД, като неоснователен; -отхвърлил исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, предявен от Д. И. И. с ЕГН••••••••••, с адрес: г против „Сартен България“ЕООД с ЕИК: 115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, за присъждане на обезщетение за оставането и без работа в резултат на незаконно уволнение в общ размер от 17233.68лв., за периода: 01.01.2024г.-30.06.2024г., ведно със законната лихва върху него от 14.02.2024г. до окончателното му изплащане, като неоснователен; - отхвърлил исковете с правно основание чл.264 ввр. чл.262 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ, предявен от Д. И. И. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Лясковец ул.„ против „Сартен България“ЕООД с ЕИК: 115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода: 22.11.2021г.-28.11.2023г., в общ размер на 4791.56лв. за 171 отработени часове за положен извънреден труд в работни дни, почивни дни и официални празници за довършване на възложена и започната работа, ведно със законната лихва върху него от 14.02.2024г. до окончателното му изплащане, като неоснователен; -осъдил Д. И. И. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Лясковец ул.„ да заплати на „Сартен България“ЕООД с ЕИК: 115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, сумата 3858.00лв., представляваща направените от ответника разноски(платено адв.възнаграждение) по гр.дело№373/2024г. на ГОРС. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. И. И.(чрез адв.Б. Д.М. от ВТАК) против Решение№74/30.01.2025г. по гр.дело№373/2024г. на ГОРС(за неговата отмяна в частта относно предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 от КТ). Първоинстанциопният съд не бил обсъдил нито едно от възраженията, направени от ищцата- въззивница в производството по делото, обективираии в исковата молба и писмената защита. Не били обсъдени и представените от ищцата-въззивница и приети поделото писмени доказателства. Не било коментирано и посоченото разминаване в длъжността, на която с назначена ищцата- въззивница, и тази, която се твърди да е съкратена по представените от ответното дружество документи, мито пък съдът е посочил защо приема, че съкращаването па щата е извършено от компетентното за това лице, при положение, че в ТР по партидата на дружеството, като едноличен собственик на капитала и управител на същото е вписан М ЗС, а не подписалият заповедта за утвърждаване на новото щатно разписание. На 19.11.2021г. ищцата-въззивница сключила със „Сартен България“ЕООД трудов договор със срок за изпитване шест месеца, който в последствие се трансформирал в безсрочен такъв с допълнително споразумение, съгласно който същата изпълнявала длъжността „Началник човешки ресурси” в дружеството с работно място гр.Лясковец Фабрики Лясковец. С последващи заповеди и били вменени и други допълнителни задължения като орган за безопасност и здраве при работа и длъжностно лице, което да създава организация и осъществява контрол за спазване на правилата и нормите за пожарната безопасност, конто отговорности допълнително са натоварили ищцата и са преизпълнили работното и време. В началото на м.ноември.2023г. Д. И. получила безпочвени обвинения в разговор на място във фабриката в Лясковец, иницииран от страна на М К(заемаща длъжността „Директор човешки ресурси“) затова, че И. допуснала „нерегламентирани взаимоотношения с колега“, като била визирала служителя В К „помощник технически директор“ във фабриката. В същия било препоръчано на И. „сама да намери начин да напусне работа, в противен случай, тя ще намери начин да я освободи“…Д. И. се почувствала много обидена от случилото се и е потърсила отговори по имейл от изпълнителния директор па фабриката - С Ч, който обаче не е заел никаква позиция по въпроса. Последвал е и устен разговор между ищцата и Чобанов, проведен във фабриката, по време па който Чобанов е заявил на И., че служителките М К и Й П/повия директор на фабриката/ не желаели да работят е нея, тъй като К „не можела да я управлява“. Последвали още няколко разговора с Д. И., в които и предлагали различни варианти па освобождаването от работа/по взаимно съгласие, по чл.331 от КТ/, които последната отказала. На 15.12.2023г. Д. И. получила Заповед№436/13.12.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата с правно основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Счита за безспорно доказано, че прекратяването на трудовото правоотношение било извършено незаконосъобразно. Не ставало ясно какъв щат бил съкратен, нито била посочена каква е промяната в щатното разписание, липсвала реално съкращаване на щата, същото боло фиктивно, както и не била спазена процедурата по съкращаване на щата. Никой не бил запознал Д. И. с новото щатно разписание. Обжалваната заповед била издадена в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ - при злоупотреба е работодателска власт. В обжалваната Заповед№436/13.12.2023г. било посочено, че се прекратява трудовото правоотношение с Д. И. относно длъжността „Началник човешки ресурси“ с код НКПД-2011: 12126002. В същото време обаче, липсващата в новото щатно разписание длъжност е Началник отдел „Човешки ресурси“ и е с код по НКПД-2011: 12126003 - различна от заеманата от И. длъжност с посочения код в трудовия и договор. От представените организационни схеми на „Сартен България“ЕООД към 01.06.2023г. и към 01.12.2023г., и в двете са посочени 5бр. служители в отдел „Човешки ресурси“. Описаните бройки в представеното от дружеството щатно разписание ни длъжностите в „Сартен България“ЕООД/в сила от 01.12.2023г./ също не отговаряли на общия посочен брой в края ма документа и е ставало ясно в крайна сметка съкратени ли са бройки, колко на брой/ако все пак са съкратени/ и кои точно са те. Дружеството не доказало законосъобразното съкращаване на щата, както и че решението за съкращаване на щата е взето от компетентния му орган, нито пък представеното ново щатно разписание било утвърдено от компетентния орган на дружеството. Изявлението на работодателя за съкращавано на щата бил фактът, който пораждал съкращаването на щата, затова то било предмет на установяване в съдебните производства по исковете е правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Безспорно било доказано и че обжалваната заповед била издадена в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, т.е. при злоупотреба с работодателска власт. С уволнението но чл.328 ал.1 т.2 пр.II от КТ е постигнато заобикаляне на закона, с цел трудовото правоотношение с ищцата да бъде прекратено по облекчен ред, а не поради посочената от прекия ръководител причина, че И. поддържала „нерегламентирани взаимоотношения с колега“. Преди да се стигнело до съкращаване на щат на ищцата-въззивница и е било отправено предложение по чл.331 ал.1 от КТ. Към момента на извършвано на уволнението на ищцата-въззивница, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото “съкращаване на щата” реално не било налице. По този съображения счита, чe заповедта за прекратяване на трудовия договор се явява необоснована, немотивирана и неподкрепена oт изискуемите от закова писмени доказателства, обосноваващи по безспорен начин наличието на предпоставките, визирани в чл.328 ал.1 т.2 пр.II от КТ, kaто заповедта била издадена в нарушение на принципа на законоустановеност на основанията за уволнение в процесния случай, поради което същата се явявала незаконосъобразна. Оставането без работа на ищцата-въззивница било безспорно доказано от представените документи, издадени от НАП ТД В.Търново и Дирекция „БТ“ гр.Г.Оряховица, а размерът за претендиралия период от 6месеца в размер на 17136.84лв., установен от вещото лице. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части като незаконосъобразно и неправилно и да се постанови друго, е което да уважите предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ като основателни и доказани. В съдебно заседание Д. И. И.(чрез адв.Б. Д.М. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира сторените в хода на процеса разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Сартен България“ЕООД(чрез адв.В. Т.И. от АК-Плевен), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Във въззивната жалба за първи път се навежда такъв довод, решението за съкращаване на щата не е взето от компетентен орган. По реда на чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справката по партидата на „Сартен България“ЕООД, установявала, че на 18.08.2023г. за Прокурист на дружеството е вписан С Ф Ч. С решение по т.2 от протокол от OС на едноличния собственик на капитала на дружеството(с нот.заверка) за прокурист на дружеството е избран С ФеЧ. Въз основа на протокола между Управителя на „Сартен България“ЕООД и Прокуриста е сключен договор за прокурист от 08.08.2023г.(с нот.заверка), като правата на прокуриста са посочени в нотариално заверено пълномощно(т.1 - Прокуристът Сунай Феим Чобанов е упълномощен да извършва всички правни и фактически действия, свързани с обикновената дейност по управление на „Сартен България“ЕООД по смисъла на чл.26 от ТЗ, в съответствие с неговия предмет на дейност; т.11 - изрично в правата на Прокуриста било посочено, че същият има право да сключва, изменя, прекратява трудови договори с работници и служители на дружеството, да издава заповеди при управлението на работната сила в дружеството на територията на Р.България). Счита, че решението за съкращаване в щата е било взето от компетентен орган, в рамките на законовите правомощия, които притежава в качеството на Прокурист, вписан по партидата на „Сартен България“ЕООД в ТРРЮЛНЦ. В Заповед№436/13.12.2023г. правното основание за прекратяване на трудовото и правоотношение е посочен чл.328 ал.1 т.2 от КТ, а като фактическо основание - съкращаване на щата въз основа на промяна в щатното разписание(в сила от 01.12.2023г., утвърдено със Заповед№119/13.11.2023г. Със Заповед№47/11.05.2023г. организационна структура на „Сартен България“ООД и щатно разписание на длъжностите в дружеството в сила от 01.06.2023г.(Лясковец) било видно, че за длъжността Началник отдел „Човешки ресурси“ с код по НКПД-2011г.: 12126003 е съществувала 1 щатна бройка(т.6 на приложеното щатно разписание, в сила от 01.06.2023г.), като в структурна единица „Администрация“ общата численост на персонала е от 6 щатни бройки. Със Заповед№119/23.11.2023г., считано от 01.12.2023г. била направена промяна в действащото щатно разписание, като с т.1 на заповедта било утвърдено ново щатно разписание на длъжностите и структурата към него, като промените са отразени в приложенията към заповедта, като в т.2 на заповедта е посочено, че новото щатно разписание влиза в сила от 01.12.2023г.(тогава длъжността Началник отдел „Човешки ресурси“ с код по НКПД-2011: 12126003 е премахната, като в структурна единица “Администрация“ общата численост на персонала е намаляла от 6 на 5 щатни бройки). Със Заповед№119/23.11.2023г. за работодателя възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с Д. И., което обаче той можел да упражни едва след 01.12.2023г., защото тогава влиза в сила промяната в щата и съответно намаляването с една щатна бройка на персонала в структурна единица „Администрация“ на фабриката в гр.Лясковец на „Сартен България“ЕООД. До 01.12.2023г.(тогава влиза в сила промяната в щатното разписание) работодателят „Сартен България“ЕООД има правото да прекрати трудовото правоотношение на всеки един от работниците/служителите в дружеството, в т.ч. и на И. на всяко едно от основанията в КТ – вкл. и по чл.331 ал.1 от КТ. Счита, че няма нарушаване на принципа на добросъвестност по чл.8 ал.1 от КТ(злоупотреба с право) от страна на работодателя, а упражняване на законово правомощие от страна на работодателя. Възприемайки, че предложение с изх.№50/23.11.2023г. е упражняване на законово правомощие на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при условията на чл.331 ал.1 от КТ, а не нарушение на принципа на добросъвестност по чл.8 ал.1 от КТ, то не можело да се приеме като добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на И. разминаването и в позицията, дадена в писмен вид на това предложение(лист 49 от ЛТД) и нейното устно изявление в присъствието на служители на дружеството, че би се съгласила, ако и се изплати обезщетение в размер на 66 брутни работни заплати(показания на св.Мая К). Така, действителното прекратяване на труд.правоотношение е посочено в Заповед№436/13.12.2023г. и това е съкращаването в щата. В показанията си св.М К установила, че били въведени чисто технически промени, което е улеснило процеса по обработка на човешките ресурси и не се налагало такава позиция, като нови системи за обработване на човешки ресурси и никой не изпълнява задълженията на Д. И. във фабрика Лясковец, никой, нито свидетелката. Дейността, която се изпълнявала от И. като заемаща длъжността Началник отдел „Човешки ресурси“ с код по НКПД- 2011: 12126003 във фабрика „Лясковец“ била премахната, като не се събрали доказателства, от които да се установяло обстоятелството, че друго длъжностно лице изпълнява тези функции в дружеството. Счита оспореният акт на ГОРС за правилен и законосъобразен и излага съображения за това. Моли съдът да остави без уважение депозираната жалба. В съдебно заседание „Сартен България“ЕООД(чрез адв.В. Т.И. от АК-Плевен), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно относно предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ. Претендира направените по делото разноски. Първоинстанционното решение на ГОРС в частта му, с която е отхвърлил исковете с правно основание чл.264 ввр. чл.262 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ, предявен от Д. И. И. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.Лясковец ул.„, против „Сартен България“ЕООД с ЕИК: 115345067, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен ул.„Вит“№1, за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода: 22.11.2021г.-28.11.2023г., в общ размер на 4791.56лв. за 171 отработени часове за положен извънреден труд в работни дни, почивни дни и официални празници за довършване на възложена и започната работа, ведно със законната лихва върху него от 14.02.2024г. до окончателното му изплащане, като неоснователен, е влязло в законна сила, като необжалвано от страните по делото. С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. В тази връзка, съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Следва да се отбележи, че подлежащите на установяване обстоятелства при така дадената от въззивния съд правна квалификация са същите, като тези, указани от районния съд при доклада му по чл.146 от ГПК, като съдът е дал възможност на страните за ангажиране на доказателства, съобразно правилно разпределената им доказателствена тежест. Осигурил е на страните пълна и равна възможност за защита в производството. Основните и значими за очертания от исковата молба и отговора предмет на трудовия правен спор, факти по делото като явления от обективната действителност са безспорни и доказателствено установени в своята пълнота по смисъла на чл.154 от ГПК от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени документи. Безспорно е, че Д. И. И. и „Сартен България“ЕООД са се намирали в трудово правоотношение, съгласно Трудов договор№396/19.11.2021г. и допълнително споразумение към него, по силата на което И. е назначена на длъжността „Началник Човешки ресурси“ в „Сартен България“EООД гр.Плевен, Фабрика Лясковец - Административен отдел, считано от 22.11.2021г. Със Заповед№71/21.11.2021г. на Изп.директор на „Сартен България“EООД на Д. И. И. били възложени функциите да води книгата за отчитане на извънреден труд съгласно чл.18 ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в „Сартен България“EООД - фабрика Лясковец. Със Заповед№72/08.12.2021г. на Изп.директор на „Сартен България“EООД, считано от 09.12.2021г., са възложени(като допълнително задължение) на Д. И. И. функциите на орган за безопасност и здраве при работа, включващи: 1.)Организиране и координация на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; 2.)Консултиране и подпомагане на работодателя и другите дл.лица по прилагане изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при организиране и съществяване на трудова дейност; 3.)Контрол на името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците и служителите; 4.)Предлагане и прилагане на мерки за въздействие при нарушения на нормите и изискванията и при неизпълнение на определени задължения. В заповедта е посочено, че минимално необходимото време за изпълнение на възложените задачи е 2 часа дневно. Със Заповед№77/21.11.2021г. на Изп.директор на „Сартен България“EООД на Д. И. И. били възложени функциите на длъж.лице, което да създава организация и осъществява контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност, подробно описани в заповедта и да поддържа връзка с РС ПБЗН гр.Г.Оряховица – „отговорник по ПБ“. С Допълнително споразумение№1767/01.03.2022г. към Трудов договор№396/19.11.2021г. Д. И. И. е била преназначена на длъжността „Началник Човешки ресурси“ в „Администрация“ на „Сартен България“EООД фабрика Лясковец, считано от 01.03.2022г., със срок на договора - безсрочен, с основно трудово възнаграждение от 2380.00лв. и допълнително възнаграждение от 0.6% за всяка година в предприятието. До въззивницата И. е било отправено предложение(връчено на И. на ел.поща на 23.11.2023г., след което И. отказала писмено да приеме така отправеното и предложение(листи 121-123 от гр.дело№373/2024г. на ГОРС)) от „Сартен България“ЕООД(чрез прокурист Сунай Чобанов) на основание чл.331 ал.1 от КТ, считано от 01.01.2024г. да бъде прекратено трудовото и правоотношение, по силата на което заемала длъжността Началник отдел „Човешки ресурси“ във фабрика Лясковец, като и бъде изплатено обезщетение в размер на четирикратния размер на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение, и и бил предоставен седмодневен срок за писмен отговор. Със Заповед№47/11.05.2023г. на Изп.директор на „Сартен България“ЕООД, била утвърдена организационната структурна схема на „Сартен България“EООД - Лясковец, щатното разписание(в сила от 01.06.2023г.) на длъжностите в „Сартен България“EООД- Лясковец, както и новото щатно разписание на длъжностите в „Сартен България“ЕООД(в сила от 01.06.2023г.), като за фабрика Лясковец била утвърдена една щатна бройка за длъжността Началник отдел „Човешки ресурси“, код по НКПД 2011 - 1212 6003, като тази длъжност организационно и структурно била подчинена на Директор „Човешки ресурси“ на „Сартен България“ЕООД и на Директор фабрика. До Д. И. И. било отправено искане(връчено на 11.12.2023г.) по чл.333 от КТ от Изп.директор Су Ч, като е било изискано в 3-дневен срок И. да представи информация дали не попада в някоя от категориите на защитените лица по чл.333 от КТ, както и медицински документи, удостоверяващи тези факти. Към ЛТД на Д. И. И. е била приложена декларация във връзка с информацията по чл.333 от КТ, в която И. отбелязала, че не попада в кръга на защитените лица по чл.333 от КТ и не боледува от болест по Наредба№5 на МЗ. Със Заповед№119/23.11.2023г. на Изп.директор на „Сартен България“ЕООД, била утвърдена организационна структурна схема на „Сартен България" ЕООД - Лясковец, щатното разписание(в сила от 01.12.2023г.) на длъжностите в „Сартен България“ЕООД, както и новото щатно разписание на длъжностите в „Сартен България“ ЕООД(в сила от 01.12.2023г.), като за фабрика Лясковец била утвърдени 0 щатни бройки за длъжността „Началник отдел „Човешки ресурси““, код по НКПД 2011 - 1212 6003. С решение по т.2 от протокол от ОС на едноличния собственик на капитала на „Сартен България“ЕООД(нотариално заверен рег.№7589/08.08.2023г. на нотариус Соня Николова с район на действие СРС) за прокурист на дружеството е бил избран С Ф Ч. Въз основа на протокола между Управителя на „Сартен България“ЕООД и Прокуриста е бил сключен договор за прокурист от 08.08.2023г.(нотариално заверен рег.№7593/08.08.2023г. на нотариус Соня Николова с район на действие СРС), като правата на прокуриста са посочени в пълномощно(нотариално заверено рег. №7591/08.08.2023г. за удостоверен подпис и нотариално заверено рег.№7591/08.08.2023г. за удостоверено съдържание - на нотариус Соня Николова с район на действие СРС). Чрез нот.завереното пълномощно прокурист Сунай Феим Чобанов е бил упълномощен да извършва всички правни и фактически действия, свързани с обикновената дейност по управление на „Сартен България“ЕООД по смисъла на чл.26 от ТЗ, в съответствие с неговия предмет на дейност(т.1), както и да има право да сключва, изменя, прекратява трудови договори с работници/служители на дружеството, да издава заповеди при управлението на работната сила в дружеството на територията на Р.България(т.11). Сунай Феим Чобанов е бил вписан като прокурист на 18.08.2024г. по партидата на „Сартен България“ЕООД Според чл.155 от ГПК общоизвестните факти не подлежат на доказване, те не могат да бъдат оборени чрез простото им отричане без насрещни твърдения. Съдът е основал доклада си по чл.140 от ГПК и на приетите за общоизвестни факти в ТР, като следва да ги съобрази и без те да са били наведени от страна в процеса. Не се спори, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед№436/13.12.2023г. от Управителя на „Сартен България”EООД, считано от 01.01.2024г., на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване на цеха въз основа на промяна в щатното разписание(в сила от 01.12.2023г.), утвърдено със Заповед№119/23.11.2023г. Заповедта е била връчена на Д. И. И. на 15.12.2023г.(връчването е било удостоверено с подписа и и с подписа на Директор „Човешки ресурси“). Със същата заповед е било разпоредено на въззивницата И. да се изплатят: обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ - за частта на неспазения срок на предизвестие, обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск(за 6дни за 2023г.), обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ. В първоинстанционното производство е била допусната съдебно-счетоводна експертиза и повторна такава експертиза. Според вещото лице евентуалният размер(при положителен за Д. И. И. изход от спора) на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за период от шест месеца би бил в общ брутен размер от 17136.84лв.(в нетен размер – 15423.16лв.). Съдът приема заключението на първоначалната и на повторната експертизи като обосновани, съответстващи на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните по делото в тази негова част. Според приложените по делото удостоверение за декларирани данни(от 10.10.2024г.) от НАП ТД В.Търново и справка за актуално състояние на трудовите договори, след прекратяването на труд.правоотношение със „Сартен България”ООД, считано от 01.01.2024г. до 30.07.2024г. въззивницата И. няма регистрирани нови труд.договори и не била полагала труд по труд.правоотношение, като на 30.07.2024г. същата сключила трудов договор с „АК Пластроник“АД. Пред първоинстанционния съд са ангажирани гласни доказателства – св.показания на св.Й П.П св.Н Ст.К св.Мая К.Ка(удостоверяващи по делото, че след съкращаването длъжността „Началник отдел „Човешки ресурси““, заемана от въззивницата И., такава не съществува и не били възложени идентичните и функции за изпълнение от други служители във фабрика Лясковец) и св.В Ас.К. Свидетелското показание се явява по своята логическа същност мнение, резултат на една логическа операция на силогизъм, като впрочем в основата си e и всяко съдебно решение. Следва да се зададе въпросът не дали свидетелят правилно е разсъждавал при възприемане на известни явления, а дали той казва право, т.е. действително ли е възприел факта и така ли го той предава, както го е възприел. Преценката на съда за достоверността на такива показания следва да бъде обоснована с оглед останалите събрани по делото доказателства и на изключване на възможността заинтересованост на свидетеля да е повлияла на обективността на показанията му. Показанията на тримата свидетели в съчетание с цитираните писмени доказателства установяват реалното съкращение на щата – по отношение на единствената налична щатна бройка за длъжността „Началник отдел „Човешки ресурси““ във фабрика Лясковец, която е премахната за в бъдеще с утвърждаването на новото щатно разписание на длъжностите(в сила от 01.12.2023г.). Показанията на св.В Ас.Ка(преценени през призмата на заинтересованост на свидетеля Калинов, предвид личното му признание за съществували и приключили близки „отношения“ между него и въззивницата И.), макар да се свързани с твърдения за разпределение на трудови функции, изпълнявани от Д. Ив.И., които за в бъдеще да се осъществяват от други служители във фабрика Лясковец, не кореспондират с ясна конкретика относно кои трудови функции са идентични/еднородни с други такива, изпълнявани от останалите на работа служители във фабрика Лясковец, както и с наличието на писмени доказателства(респ. с наличието на други св.показания) в подкрепа на тези изявления. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства чрез разпит на петима свидетели и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивния съд не са събирани доказателства, които да я променят. Безспорно е, че се установява, че Д. И. И. и „Сартен България“ЕООД са били във валидно трудово правоотношение до 31.12.2023г., съобразно по силата на което въззиваемата И. изпълнявала трудовите си задължения на длъжността „Началник „Човешки ресурси““, съгласно труд.договор(сключен за неопределено време) и доп.споразумение Трудовото правоотношение между „Сартен България”ООД и Д. И. И. е било прекратено със Заповед№436/13.12.2023г. Управителя на „Сартен България”ООД, считано от 01.01.2024г., на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване на цеха въз основа на промяна в щатното разписание(в сила от 01.12.2023г.), утвърдено с преходна Заповед№119/23.11.2023г. При извършване уволнението работодателят е спазил изискванията, установени в чл.328 ал.1 ввр. чл.326 ал.2 от КТ, прекратяването на трудовия договор да се извърши с писмено съобщаване на работника/служителя на волеизявлението на работодателя и с изтичане на срока на предизвестието, като единство на два елемента от сложния фактически състав на тази законова разпоредба, издавайки и връчвайки на служителя процесната заповед на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати(в настоящия случай) и преди да изтече срокът на предизвестието, като законово предвидената за това санкция е не отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, а задължението на неизправната страна по чл.220 ал.1 от КТ(да се изплати полагащото се трудово възнаграждение за съответния период за неспазен срок на предизвестие). При спор за законността на уволнението, извършено на фактическото основание, визирано в чл.328 ал.1 т.2 предл.II от КТ, в тежест на работодателя е да докаже реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган по съответния ред, предхождащо уволнението, както и че е извършил подбор и той е законосъобразен. За да е налице реално съкращаване в щата, или трябва фактически да се премахне бройка от съществуващите такива за дадена длъжност(трудова функция), или фактически да се премахне трудовата функция(да се премахнат всички трудови задължения, които тя включва). Доводите, че съкращаването на щата било извършено от некомпетентен орган съдът намира за неоснователни. Според учредителния акт, в отношенията му с трети лица дружеството се представлява oт управителя, който е и едноличен собственик на капитала на ЕООД-то. Управителят е законен представител на дружеството, а представителната власт на прокуриста, по силата на закона, обхваща управлението на цялата дейност на търговеца. Дружеството, представлявано съгласно учредителния акт е работодател по смисъла на §.1 от ДР на КТ. Управителят на дружеството, според учредителния акт, разполага с правомощия да организира и управлява оперативната дейност на дружеството, в които правомощия се включват и взимането на решения за съкращаване на щата, както и правомощия не само да сключва, но и да прекратява трудови договори с работници/служители на дружеството. Както се посочи, на основание решение на ОС на едноличния собственик на капитала на „Сартен България“ЕООД е бил избран за прокурист на дружеството - С Фе Чо(обстоятелството е било вписано в ТР на 18.08.2024г. по партидата на „Сартен България“ЕООД). Следва да се отчетат и сключеният договор за прокурист между Управителя на „Сартен България“ЕООД и прокуриста и нот.завереното пълномощно, с което прокурист С ФЧ е бил упълномощен да извършва всички правни и фактически действия, свързани с обикновената дейност по управление на дружеството(в т.ч. да сключва, изменя, прекратява трудови договори с работници/служители на дружеството, да издава заповеди при управлението на работната сила в дружеството). По отношение на всички трети лица, вкл. и по отношение на работниците/служителите, управителят, респ. прокуристът, имат всички правомощия, които произтичат от упражняваното от тях представителство по силата на закона, договора между тях и пълномощното. Обстоятелството, че според учредителния акт на „Сартен България”EООД утвърждаването на щатното разписание на дружеството е от компетентността на едноличния собственик на капитала, а в случая решението за съкращаване на щата е взето от прокурист на дружеството - в рамките на законовите правомощия, е от значение единствено за вътрешните отношения между едноличния собственик на капитала и прокуриста на дружеството. По тези съображения настоящият състав счита, че съкращаване на щата е осъществено по установения ред, вкл. и от органа, компетентен да вземе подобно решение. При спор за законността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже: -реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган по съответния ред, предхождащо уволнението, -че е съкратена единствена трудова функция, която е заемала ищцата, за да не е задължен да извърши подбор. Основанието за прекратяване на правоотношението по чл.328 ал.1 т.2 от КТ е приложимо, когато съкращаването на щата е реално – когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато основната трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието и. Когато длъжността е премахната като наименование, но трудовата и функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност, е налице фиктивно съкращаване на щата, като уволнението на посоченото основание би било незаконно. Реално съкращаване на щата може да е налице и при запазване или дори при увеличаване на бройки по щатното разписание. Това е така при трансформиране на длъжности. При съкращаване в щата е необходимо решението за съкращаването в щата, респ. и утвърждаването на новото щатно разписание, да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва такива промени; необходимо е също съкращението на щата да е извършено преди уволнението. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата, както прецени. Правопораждащият факт за уволнение, поради съкращаване на щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки, независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление(работодателят не е длъжен да издаде нарочен акт за отмяна на предходното щатно разписание). Не са предвидени изисквания за форма на действителност на щатното разписание, нито форма за доказването му. Работодателят следва да установи факта на съкращаване на щатните бройки, което може да бъде извършено, както с документ, съдържащ изявлението на работодателя за съкращаването, така и чрез съпоставяне на утвърдените щатни разписания преди и след извършеното съкращаване. Настоящият въззивен състав намира, че към момента на извършване на уволнението реално е било налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните при „съкращаване на щата”. Налице са реални действия по съкращаване на единствената щатна бройка от наличната една щатна бройка за длъжността „Началник отдел „Човешки ресурси““ в „Сартен България“ЕООД - фабрика Лясковец, считано от 01.12.2023г. Компетентния орган Изп.директор на „Сартен България”ЕООД е утвърдил със Заповед№119/23.11.2023г. щатното разписание на длъжностите и нова организационна структура(в сила от 01.12.2023г.) в „Сартен България"ЕООД, като съгласно това щатно разписание единствената щатна бройка за длъжността „Началник отдел „Човешки ресурси““ във фабрика Лясковец се съкращава(реално е премахната), считано от 01.12.2023г. Работодателят е изпълнил задължението си да изготви и да утвърди предварително и по надлежния ред ново щатно разписание на длъжностите с посочване на наименованията и броя на всички длъжности, които се съкращават от действащото до този момент щатно разписание на длъжностите(в сила от 01.06.2023г.) в „Сартен България“ЕООД - Лясковец. Фабрика Лясковец е част от организационната структура на „Сартен България“ЕООД, като в случая извършените структурни промени, в т.ч. изменението на щатното разписание на утвърждаването на новото щатно разписание, в сила от 01.12.2023г., е извършено по надлежния за това ред от компетентния за това орган на дружеството. Изложеното, както и е че след съкращаването на Д. Ива.И., заеманата от нея длъжност не съществува и не е възложена за изпълнение от други служители във фабрика Лясковец, се установява както от цитираните писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели. При прекратяване на трудовия договор, поради съкращаване в щата на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, работодателят не е задължен да извършва подбор на случаите, когато дадената длъжност се изпълнява единствено от съкращавания работник/служител/. В този случай правото на подбор по смисъла на чл.329 ал.1 от КТ е уредено в полза на работодателя и отказът му да се ползва от него не подлежи на съдебен контрол. Според действащия в страната Национален класификатор на професиите и длъжностите/НКПД-2011/ се определя професионалната и длъжностна структура в страната, като списъкът на длъжностите определя длъжностната структура на работната сила. Структурата на НКПД-2011 има четири йерархични равнища: клас, подклас, група и единична група. Всяка длъжност в се кодира посредством уникален осемзначен цифров код, който съдържа информация за единичната група, към която се класифицира длъжността, минималното образователно и квалификационно ниво за заемането и и поредния номер на длъжността в единичната група. Основното е, че длъжностите, включени в една единична група определят обхвата на единична група професии. Според чл.66 ал.4 от КТ наименованието на длъжността се определя съгласно НКПД, утвърдена от МТСП след съгласуване с председателя на НСИ. Сред изчерпателно лимитираните реквизити на трудовия договор в чл.66 ал.1 КТ са: данни за страните и мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата и други условия във връзка с предоставянето на работна сила, kaто кодът по НКПД не е предвиден като съдържание на трудовия договор(дори и след въвеждането на чл.66 ал.4 КТ(през 2010г.), която норма не е обусловила редакция на предписаните задължителни реквизити на трудовия договор в чл.66 ал.1 от КТ). Еднаквият код по НКПД не винаги означава еднаквост на трудовите функции, поради което трябва да се съобразяват и другите събрани по делото доказателства. Така, както се посочи по-горе, организационна структура на „Сартен България“ЕООД за фабрика Лясковец и щатно разписание на длъжностите в сила от 01.06.2023г. е видно, че за длъжността „Началник отдел „Човешки ресурси““ с код по НКПД-2011: 12126003 е съществувала 1 щатна бройка, като в структурна единица „Администрация“ общата численост на персонала е от 6 щатни бройки. Впоследствие, след направената промяна в действащото щатно разписание(със Заповед№119/23.11.2023г.), считано от 01.12.2023г. длъжността „Началник отдел „Човешки ресурси““ с код по НКПД-2011: 12126003 е премахната, като в структурна единица “Администрация“ общата численост на персонала е намаляла от 6 на 5 щатни бройки. Следва да се отбележи, че кодът по НКПД-2011 не е задължителен елемент на понятието „длъжност“, като длъжността се определя от включените в нея трудови функции, конкретизирани в длъжностната характеристика, респ. възможността за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ не е обусловена от пълното припокриване на шифрите по НКПД-2011 на длъжността на лицето, което се освобождава. Въз основа на изложеното, в случая се налага извод, че към момента на извършване на уволнението на Д. Ив.И., основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото - съкращаване на щата, реално е било налице. Установено е по делото, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са достатъчно мотивирани. Описани са фактическите и правни основания за прекратяване на трудовото му правоотношение – „съкращаване на щата“, както и законовият текст – чл.328 ал.1 т.2 от КТ, цитирана е и Заповед№119/23.11.2023г. на Изп.директор на дружеството-работодател за промяна в щатното разписание(в сила от 01.12.2023г.) за съкращаване на щата. Обстоятелството, че въззивницата И. не е била запозната със Заповед№119/23.11.2023г. не прави уволнението незаконно. Това е така, защото при уволнение, поради „съкращаване на щата” в заповедта за уволнение работодателят е длъжен да посочи основанието за уволнение(в случая това е сторено), но не е длъжен да вписва всички предварителни действия, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, нито е длъжен предварително да запознава служителя с тях. Според чл.8 ал.1, ал.2 от КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, като добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Решението на работодателя за промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност и поради това принципно не подлежи на съдебен контрол, освен ако по този начин не е нарушена или заобиколена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не се установява дискриминационен подход. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328 ал.1 т.2 от КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една единствена цел, а именно прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. Доводът за подобна злоупотреба следва да бъде изрично въведен в предмета на трудовоправния спор, чрез посочване на конкретни факти и обстоятелствата, обосноваващи твърдението му за злоупотреба с работодателски права. Именно тези факти и обстоятелства подлежат на изследване от съда при преценка дали работодателят е действал добросъвестно по смисъла на чл.8 ал.1 от КТ. В тази връзка се презумира(чл.8 ал.2 от КТ), че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника/служителя. В настоящия случай такива доказателства липсват. Съдът намира за неустановено по делото релевираното от ищцата възражение за наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл.8 ал.1 от КТ. Предварителната закрила при уволнение е израз на социалната защита на правото на труд. Нейното предназначение е да се търси социална справедливост при уволнението и е уредена основно в разпоредбата на чл.333 от КТ. Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението, което, съобразно изброените в чл.333 от КТ хипотези, е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тази закрила е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на възраженията на ищцата за неспазени изискванията на чл.333 ал.1 от КТ. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от страна на Д. Ив.И. липсва дори твърдение, че се ползва от закрила по чл.333 от КТ, както и конкретизация на последната. Задължението на работодателя да събере информация за здравословното състояние на работника/служителя не представлява хипотеза на предварителна закрила по чл.333 от КТ. Предварителната закрила е уредена с императивни разпоредби и по аргумент за противното от чл.333 ал.4 от КТ, който урежда единственото изключение, правилото което се извежда е, че е забранено разширяването на приложното и поле в КТД, вкл. чрез уговарянето на други хипотези и допълнителни задължения на работодателя при упражняване правото на уволнение. В хипотезата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ юридическият факт, който поражда предварителна закрила е наличието на болест, включена в Наредба на МЗ. Никъде в КТ не е постановено, че задължението за събиране на информация за здравословното състояние на работника/служителя е случай на предварителната закрила, откъдето следва, че несъбирането на информация за здравословното състояние само по себе си не може да представлява нарушение на предварителната закрила. Както се установи, ищцата-въззивница е попълнила Декларация от 13.12.2023г. по чл.333 от КТ, в която удостоверил, че не страда от заболяване по Наредба№5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, съгласно чл.333 ал.1 от КТ, като същата е приета от работодателя и приложена в ЛТД. Не са ангажирани доказателства в противната насока. Така, не се установиха основания, въз основа на които въззивницата И. да се ползва от закрилата по чл.333 ал.1-ал.4 от КТ и нарушението на тази процедура да обуславя незаконност на уволнението. Така, съдът намира, че уволнението на Д. И. И., извършено със Заповед№436/13.12.2023г. на Изп.директор на „Сартен България“ЕООД, се явява законосъобразно и не се налага неговата отмяна. Изложеното мотивира настоящата инстанция да приеме, че изводите на първата такава за недоказаност на иска при квалификацията на чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението, като незаконно са правилни, а оттам и правилно така предявения иск е бил отхвърлен. Предвид неоснователността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ имащ за предмет отмяната на уволнението на въззивницата И., като незаконно, които иск се явява обуславящ спрямо останалите предявени такива по смисъла на чл.344 ал.1 т.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 от КТ ввр. чл.225 ал.1 от КТ, то и тези искове следва да се приемат за неоснователни и подлежащи на отхвърляне, каквото правилно разбиране е изложил и ГОРС при постановяване на обжалвания съдебен акт. Поради съвпадане в изводите на настоящия състав на съда с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло - аргумент от чл.272 от ГПК. Ответникът-въззиваем претендира присъждането на разноските по делото, като представя списък по чл.80 от ГПК(заплатено адв.възнаграждение – 3960.00лв. Обстоятелството, че на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, ищцата-въззивница е освободена от такси и разноски в случая е неотносимо, защото посочената разпоредба урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищцата-въззивница в хода на съдебното производство(ДТ, възнаграждения за вещи лица, разноски за явяване на свидетели и др.). Дължимите в тези случаи разноски се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда - чл.83 ал.3 от ГПК. От друга страна, в чл.78 от ГПК се урежда отговорността за разноски между страните по делото и се въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Изрично е предвидена отговорност за разноски на осъдената страна спрямо бюджета, ако делото е решено в полза на лице, освободено от разноски по производството - чл.78 ал.6 от ГПК. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 от ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна, независимо от наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК, като при отхвърляне на иска, ищцата-въззивница може да бъде осъдена за разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Според чл.2 ал.5 от Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Както се посочи, предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл.344 ал.1 т.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.2 от КТ; чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, като в приложения списък за разноските е посочен размер – 3960.00лв. Осъществената защита от пълномощника на ответника-въззиваем се изразява в изготвяне на отговор на въззивна жалба, процесуално представителство в съдебно заседание и писмена защита(по същество идентична по съдържание с отговора на въззивната жалба), като е поискано минимално регламентираното възнаграждение по всички искове(в т.ч. и за исковете по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и чл.344 ал.1 т.2 от КТ – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ - размерът на минималната работна заплата е 1077.00лв., съгласно ПМС№359/23.10.2024г. - чл.9 ал.1 ввр. чл.7 ал.1 т.1 oт Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа – 1077.00лв.+1077.00лв.; иск по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ - 1950.00лв.(чл.7 ал.1 т.1 ввр. чл.7 ал.2 т.3 oт Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа). Зачитайки решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 на СЕС и при направено възражение за прекомерност от противната страна, всеки съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.78 ал.5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В случая следва да се отчете, че настоящото производство не разкрива отклонения от нормалния ход на делата по сходни казуси, поради което не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което може да се направи извод за известно надценяване на труда на адвоката. При това положение, съдът намира, че основание възнаграждението да бъде намалено от 3960.00лв. на 3000.00лв. При липса на национална правна уредба, непротиворечаща на правото на ЕС, посоченото възнаграждение, освен, че е под минимално регламентирания в наредбата размер, е и в сравнително справедлив и разумен размер, при зачитане принципа за пропорционалност, с оглед вида, количеството и сложността на оказаната безплатна правна помощ. Така, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата-въззивница следва да заплати на ответника-въззиваем сумата 3000.00лв., представляваща направените разноски в производството по в.гр.дело№246/2025г. на ВТОС(заплатено адв.възнаграждение). Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 пр.I от ГПК, чл.280 ал.1, ал.2 ввр. ал.3 т.3 от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, Великотърновският окръжен съд,